РЕШЕНИЕ
№ 168
гр. Бяла, 17.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА в публично заседание на седемнадесети
октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Лилия М. Ненова
при участието на секретаря Валентина Т. Великова
като разгледа докладваното от Лилия М. Ненова Административно
наказателно дело № 20254510200273 по описа за 2025 година
въз основа на доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производство по чл.4 и следващите от Указ № 904 от 28.12.1963 г. за
борба с дребното хулиганство /УБДХ/.
Производството е образувано по внесени от Районно управление – Две
могили при ОДМВР - Русе актове за констатиране проява на дребно
хулиганство по чл.2, ал.1 от УБДХ, съставени от С. И. С. - полицейски
инспектор, срещу Т. Н. А. и срещу Н. Б. А., за това, че на 20.09.2025 г. около
22:20 ч. в гр.Д.м., общ.Д.м., обл.Р., бул.“Б.“, дом № ***, съвместно извършили
непристойна проява, изразяваща се във физическа саморазправа чрез нанасяне
на удари с ръце по главата и тялото на В. А. В. от гр.Д.м., обл.Р., с които
действия грубо нарушили обществения ред и предизвикали възмущението на
присъствалите свидетели.
В съдебно заседание Районно управление – Две могили не се
представляват.
Районна прокуратура - Русе, Териториално отделение - Бяла, редовно
уведомени по правилото на чл.5, ал.2 от УБДХ, не изпращат представител.
Преписката се разгледа в присъствието на нарушителите, който
участват в производството с упълномощен защитник - адвокат П. М. от АК-
Русе.
Защитникът пледира за оправдаване на подзащитните му. Прави анализ
на събраните в хода на съдебното производство доказателства, като счита, че
изнесената в актовете за констатиране проява на дребно хулиганство
еднотипна фактическа обстановка не се доказва от събраните по делото
доказателства, че показанията на свидетеля В. не кореспондират с останалите
1
доказателства по делото, че поведението на двамата нарушители е
продиктувано от личен мотив, а не с цел да се нарушава обществения ред.
Акцентира, че двата акта са съставени в един и същ час, което фактически и
практически е невъзможно да се случи, както и че свидетелите В. и Е. са в
родствена връзка, което следва да бъде оценено от съда с оглед дадените
показания и заинтересованост от изхода на делото. Заключава, че от
субективна страна и подзащитните му не са осъществили състава на чл.1 ал.3
от УБДХ и моли за оправдаването им.
В хода на съдебното следствие Н. Б. А. дава обяснения, че преди около
две-три седмици големият му син Б. бил пребит от св.В. В., като случайно
една вечер когато минавал през центъра на гр.Д.м., видял колата на св.В. и
спрял да го попита за случката с сина му. Обяснява, че тогава в колата на св.В.
бил и св.И. Е., че В. бил седнал на шофьорската седалка и прозорецът му бил
отворен, че отишъл пред шофьорската врата на колата и питал св.В. защо
стават проблеми, като през това време св.Е. излязъл от автомобила и започнал
да го дърпа назад с думите: „Няма да се биете“. Обяснява, че св.Е. го хванал с
двете ръце, а през това време св.В. също слязъл от автомобила и тръгнал към
него. Обяснява още, че в този момент синът му Т. А., който е бил на около
петдесет метра от мястото, забелязал случващото се и дошъл, като хвана св.В.
с две ръце отзад през гърба му, но св.В. ударил Т. в носа със задната част на
главата си и двамата паднали вкопчени на паветата и се боричкали няколко
минути. Обяснява, че на място дошли и свидетелите А. Ч. и С. Н., с които
преди това бил синът му Т., разтървали синът му и св.В. и последният си
тръгнал. Обяснява, че от носа на сина му течала кръв и бил с ожулвани по
коленете. Отрича да е удрял св.В.. Изразява съжаление за случилото се. В
последната си дума пред съда моли да бъде оправдан.
В хода на съдебното следствие Т. Н. А. дава обяснения, че въпросната
вечер се е намирал на центъра на града с други момчета, сред които и св.Ч. и
св.Н., че когато отишъл на процесното място видял как св.Е. е хванал баща му
с две ръце през гърба и тогава хванал св.В. с две ръце през гърба, за да го спре
да отиде при баща му, но В. го ударил със задната част на главата си за носа,
докато го били хванати и тогава двамата паднали на земята, където се
боричкали, докато били разделени от момчетата, с които бил заедно преди
това. Обяснява, че в резултат на боричкането получил наранявания на двете си
колена, като отрича по време на боричкането да се си разменяли удари със
св.В.. Отрича баща му да е удрял св.В.. Сочи знание, че св.В. е „набил“ брат
му Б., за което има образувана преписка в полицията.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, прие за
установено следното от фактическа страна:
Лицето Н. Б. А. е родено на **** г. в гр.Р., български гражданин,
женен, неосъждан, със средно образование, безработен, с постоянен адрес:
гр.Д.м., обл.Р., ул.“В.“ № ***, ненаказван по реда на УБДХ.
Лицето Т. Н. А. е родено на **** г. в гр.Р., български гражданин, със
средно образование, неженен, неосъждан, работи, с постоянен адрес: гр.Д.м.,
обл.Р., ул.“В.“ № ***, ненаказван по реда на УБДХ.
Лицето Н. Б. А. е баща на Т. Н. А. и на Б.Н. А..
На 09.09.2025 г. Б. А. бил освидетелстван от съдебен лекар, като били
констатирани травматични увреждания – кръвонасядания, отоци и охлузвания
в областта на челото и клепачите, както малък субконюнктивален кръвоизлив
2
на ляво око, за които наранявания освидетелстваният посочил, че са получени
от нанесени му на 07.09.2025 г. удари от познат мъж, като съдебният лекар
заключил, че установените увреждания се преценяват по медико-биологичен
признак: болки и страдания, и по давност могат да бъдат получени както
съобщава освидетелестваният. По повод на случая била образувано преписка
рег.№ ****/2025 г. по описа на РУ-Две могили по сигнал на Б. А. срещу св.В.
В. за физическа саморазправа.
На 20.09.2025 г. вечерта Т. А. се намирал на центъра на гр.Д.м., заедно
със свидетелите А. Ч. и С. Н., а в непосредствена близост – на около петдесет
метра до тях, на бул.“Б.“, до дом № ***, в лек автомобил се намирали
свидетелите И. Е. и В. В.. Св.В. бил седнал на шофьорската седалка в
автомобила, като прозорецът на предната лява врата на автомобила бил
отворен. Свидетелят Е. бил седнал на предна дясна седалка в автомобила. По
това време - около 22:20 ч., нарушителят Н. А. се придвижвал с автомобил
през центъра на града, забелязал автомобила на св.В., паркирал зад него,
слязъл от автомобила си, придвижил се до автомобила, в който се намирали
св.В. и св.Е. и Н. А., казал на св.В. да слезе от автомобила и му нанесъл удари
през отворения прозорец с юмрук по лицето. През това време св.Е. слязъл от
автомобила, хванал нарушителят Н. А. с две ръце през гърба му, като го
дърпал назад от автомобила. Св.В. също слязъл от автомобила. През това
време на мястото пристигнал и сина на нарушителя Н. А. – Т. А., а
непосредствено след него дошли и св.Ч. и св.Н., тъй като били чули, че се
случва нещо. При пристигането си на място Т. А. хванал св.В. с две ръце през
гърба, с цел да го възпрепятства да стигне до Н. А., при което св.В. нанесъл
удар със задната част на главата си по носа на Т. А. и двамата паднали долу на
паважа както били хванати, където се боричкали известно време.
Пристигналите на място свидетели Ч. и Н. разтървали Т. А. и В. В., както и
нарушителя Н. А. и И. Е.. Свидетелят В. напуснал мястото с автомобила си и
се прибрал в дома си, откъдето в 22:52 ч. подал сигнал на ЕЕН 112, а на
23.09.2025 г. се снабдил със съдебно медицинско удостоверение от съдебен
лекар и подал „заявление“ до Началника на РУ-Две могили за случилото се.
По този повод, на 23.09.2025 г. на Н. Б. А. и Т. Н. А. били съставени актове за
констатиране проява на дребно хулиганство, въз основа на които е образувано
настоящото съдебно производство.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от наличния
по делото доказателствен материал, събран и проверен по реда и със
средствата, предвидени в НПК – от обясненията на Т. А., частично от
обясненията на Н.А., от показанията на свидетелите И. Е. /частично/, В. В.
/частично/, А. Ч. и С. Н., С. С., дадени в съдебната фаза на производството,
както и от събраните по делото писмени доказателства - заявление вх.№ 00-
1202/23.09.2025 г. по описа на РУ-Две могили; съдебно-медицински
удостоверения №№ 9285/2025 г., 9264/2025 г. и 9294/2025 г. на съдебен лекар
при УМБАЛ „Канев“ АД гр. Русе; писмо рег.№ 105860-441/07.10.2025 г. на
Дирекция „Национална система 112“, Отдел „Районен център 112“ – Русе; два
броя сведения от РУ-Две могили за лице, допуснало проява по УБДХ от
23.09.2025 г.; два броя електронни справки за съдимост от 23.09.2025 г.; запис
от ЕЕН на входящо обждане, приобщен по делото чрез оглед на веществено
доказателство – един брой СD, по реда на чл.285 от НПК, приложим с оглед
препращащите норми на чл.9, ал.2 от УБДХ и чл.84 от ЗАНН.
За прецизност следва да бъде отбелязано, че дадените в рамките на
3
полицейска проверка обяснения, не могат да бъдат съобразявани, тъй като
фактическите изводи на съда следва да бъдат формирани само на базата на
надлежни доказателства, събрани по реда и със способите на НПК.
Съдът кредитира събраните по делото писмени и веществени
доказателства и доказателствени средства, доколкото не са налице съмнения за
тяхната достоверност и автентичност и като допустими и относими
доказателствени източници, допринасят за изясняване на обективната истина
по делото.
При анализа на събраните по делото гласни доказателствени средства по
отделно и в тяхната съвкупност, както и съпоставяйки ги и с останалия
доказателствен материал съдът не дава вяра на показанията на св.В. в частта
им, че след слизането му от автомобила нарушителят Н. А. продължил да му
нанася удари с юмруци по лицето, а св.В. просто стоял без да се опитва да се
защити, тъй като в тази си част показанията му звучат неправдободно,
нелогично и се опровергават от показанията на свидетелите Е., Ч. и Н. – св.Е.
дава показания, че след слизането си от автомобила, в който са се намирали
заедно със свидетеля В., Е. хванал нарушителя Н. А. и през цялото време го
държал и го дърпал далеч от св.В.. В тази насока са и показанията на св.Ч. и
Н., които сочат, че св.Е. държал нарушителя Н. А. с ръце през гърба. В тази
насока са и обясненията на нарушителя Н. А. и на Т. А.. Съдът не дава вяра и
на показанията на св.В. досежно заявеното от него в съдебно заседание за
нанесени му от Т. А. няколко последователни удара с юмрук в лицето, от които
свидетелят твърди, че паднал върху Т. А. и двамата паднали на земята, след
което твърди, че св.Е. ги разтървал. В посочената част показанията на св.В. се
опровергават от показанията на останалите свидетели, които описват напълно
различна фактическа обстановка. В тази насока съдът отчете още и
евентуалната заинтересованост на свидетеля В., доколкото той е подал
сигнала, въз основа на който са съставени процесните актове по УБДХ, както
и предвид обстоятелството, че срещу него е подаден сигнал от страна на Б.А. –
син на Н. А. и брат на Т. А., за причинена телесна повреда, по който сигнал
тече проверка, което се потвърждава и от показанията на св.С.. В тази насока
съдът съобрази и обясненията на лицата, срещу които са съставени актовете
по УБДХ, дадени в съдебно заседание, че преди падането и боричканета на
паветата Т. А. хванал св.В. с две ръце отзад през гърба му, но св.В. го ударил в
носа със задната част на главата си, които обяснения кореспондират на
показанията на св.Ч. и св.Н., че след преустановяване на боричкането видели
да тече кръв от носа на Т. А., в каквато насока са и обясненията на Т. А. и на Н.
А..
По отношение на нанасянето на удари от страна на нарушителя Н. А.
обаче показанията на св.В. кореспондират на останалата част на
доказателствения материал по делото. В тази част същите са еднопосочни с
наличната по делото медицинска документация – съдебномедицинско
удостоверение № 9285/2025 г., видно от което при освидетелстването на
лицето съдебният лекар е съобразил и данни от извършен преглед на
21.09.2025 г. с час 00:30 ч. – 02:10 ч., с издаден лист за преглед от УМБАЛ
„КАНЕВ“ АД гр.Русе, тоест преглед непосредствено след случая /в тази
насока съдът съобрази териториалната отдалеченост на болничното
заведение от мястото, от което се придвижва свидетелят/. По отношение на
начина на получаване на нараняванията на св.В. съдът взе предвид както
медицинската документация, в която са изнесени данни за наличието на
4
обективни находки – синьо-червени кръвонасядания в горната част на лявата
скула към ляво око и зад дясната ушна мида, лек оток на носа по лявата
страна, охлузвания по лява предмишница и ляво коляно, така и показанията на
св.В. и тези на св.Е., който разказва пред съда за непосредствено възприети от
него удари в лицето на св.В. от нарушителя Н. А. през отворения прозорец на
автомобила, в който са се намирали двамата свидетели при пристигането на
мястото на нарушителя Н. А.. С оглед начина на разположение на св.В. в
автомобила /на предна лява седалка/ и посоката на нанасяне на ударите от
нарушителя Н. А. /през отворен прозорец на предната лява врата на
автомобила/ съдът намира че констираните увреждания по лявата скула и оток
на носа по лявата страна могат да бъдат получени от тези удари. Освен това
еднопосочно всички свидетели разказват за боричкане между св.В. и Т. А. на
земята, при което несъмнено могат да бъдат получени констатираните от
съдебния лекар охлузвания по лява предмишница и ляво коляно и
кръвонасядане зад дясна ушна мида, както и констатираните от съдебен лекар
в ангажираното от страна на защитата съдебномедицинско удостоверение №
9294/2025 г. издадено на 26.09.2025 г. на Т. А., с констатации за наличието на
охлузвания по двете колена.
В обясненията си пред съда нарушителят Н. А. отрича нанасянето на
удари по отношение на св.В.. Отчитайки двояката същност на обясненията на
нарушителя – от една страна като гласно доказателствено средство, а от друга
– като средство за защита, и съотнасяйки същите към останалите
доказателства по делото, съдът не намира за достоверни обясненията на
нарушителя в тази им част, още повече че несъмнено нарушителят Н. А. е бил
афектиран от развилата се предходна случка между св.В. и сина му Б. А.,
която случка сочи като повод да спре на процесните дата и място зад
автомобила, в който се е намирал св.В. и да се отправи към него. Действията
на нарушителят Н. А. нямат характер на „искане на обяснения“, както твърди
той, а представляват пряко агресивно нападение.
За пълнота на изложението, с оглед оплакването на защитата за
наличието на родствена връзка между свидетелите Е. и В., съдът намира за
нужно да отбележи, че показанията на тези свидетели съдът прецени при
съобразяване както с останалите гласни доказателствени средства, така и с
писмените доказателства по делото.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
При служебна проверка съдът констатира, че актовете, с които е
установена проявата на дребно хулиганство, отговарят на процесуалните
изисквания за тяхната валидност. Същите са съставени от компетентен
съгласно чл.2, ал.1 от УБДХ орган, в рамките на властническите му
правомощия, с посочване на имената и длъжността на актосъставителя и
датата на съставянето им, в изискуемата писмена форма, съдържат подробни
данни за личността на нарушителя, датата, мястото и всички обстоятелствата
около извършеното нарушение, носят подписи на свидетели, присъствали при
извършване и при установяване на нарушението и са предявени на посочените
като нарушители лица. Обстоятелството, че и в двата акта е посочен един и
същ част на съставяне, каквото оплакване се изтъква от защитата, съдът не
намира за нарушение, което да опорочава същите в степен, че да доведе до
тяхната негодност. Същото съставлява несъществен порок на съставените
актове и няма отношение към повдигнатото обвинение.
5
Съгласно дефинитивната разпоредба на чл.1, ал.3 от УБДХ дребно
хулиганство по смисъла на указа е непристойна проява, изразена в употреба
на ругатни, псувни или други неприлични изрази на публично място пред
повече хора, в оскърбително отношение и държане към гражданите, към
органите на властта или на обществеността или в скарване, сбиване или други
подобни действия, с които се нарушава общественият ред и спокойствие, но
поради своята по-ниска степен на обществена опасност не представлява
престъпление по чл.325 от Наказателния кодекс. От определението на закона
се вижда, че проявите на дребното хулиганство са конкретизирани, макар и
неизчерпателно, в три групи.
Видно от тази легална дефиниция, за да е налице административно
нарушение е необходимо да е осъществена някоя от визираните
неизчерпателно изброени форми на изпълнителното деяние, изпълващо
съдържанието на „непристойна проява“, а също и да е обективно дадена една
отрицателна предпоставка - поради по-ниската степен на обществена
опасност деянието да не представлява престъпление по чл.325 от НК.
За да се квалифицират от съда като хулиганство по чл.325, ал.2 или 1 от
НК или като дребно хулиганство по УБДХ следва действията на лицето да се
преценят през призмата на критериите, залегнали в ППВС № 2/74 г. Съгласно
т.6 от същото с дребното хулиганство се нарушават обществения ред и
спокойствието, но поради своята по-ниска степен на обществена опасност не
представлява престъпление по смисъла на НК.
Безспорно установено по делото е присъствието на Т. Н. А. на
процесните дата и място. По отношение на същия обаче съдът намира, че не са
налице условията, предвидени в разпоредбата на чл.1, ал.3 от УБДХ за
налагане на административно наказание, поради недоказаност на обвинението
по отношение на същия от обективна страна. Съвкупният доказателствен
материал по делото не установява осъществяването на вменените му с акта за
установяване на дребно хулиганство действия по нанасяне на удари с ръце по
главата и тялото на свидетеля В. в съучастие с баща му Н. А.. Осъществените
от страна на Т. А. действия по хващане на св.В. и боричкане със същия на
земята не се свеждат до нанасяне на удари от страна на А. по отношение на
свидетеля. И свидетелят Е. и свидетелите Ч. и Н. определят действията като
въргаляне, борене/боричкане, а не като действия по нанасяне на удари от
страна на Т. А. спрямо св.В..
Следва да се има предвид и че намесата на Т. Н. А. е станала в хода на
развилите се събития, като действията му не са били насочени към
нарушаване на обществения ред и спокойствието, а са целяли
преустановяването на по-нататъшното развитието на вече започналата
конфликтна ситуация между баща му Н. А. и св.В..
Ето защо, поради липса на доказаност на обвинението по отношение на
Т. Н. А. същият следва да бъде оправдан.
Безспорно установено по делото е и присъствието на нарушителя Н. А.
на процесните дата и място. Безспорно установено е и че същият е нанесъл
удари с юмрук в областта на лицето на св.В. В., на обществено място –
централна улица в населеното място, с което се нарушават общественият ред и
спокойствие. Така развил се, конфликтът може да бъде определен като
възникнал по личен мотив, който обаче съвсем не е несъвместим с нарушаване
на обществения ред и спокойствие. Макар във връзка с предхождаща ситуация
6
между св.В. и сина на нарушителя Н. А. – Б.А., вече да е била образувана
преписка в полицията, нарушителят на публично място предприема действия
по нанасяне на удари по отношение на лицето, за което се твърди да е нанесъл
телесни увреждания на Бейтула А., с което вместо да зачете правомощията на
държавните органи по разследване, съответно предприемане на съответните
действия от тези органи по компетентност, нарушителят демонстрира
незачитане на закона и общоприетите норми за поведение в обществото, което
е възприето от св.Е., заявил възмущението си от действията на нарушителя
пред полицейските органи.
Точен измерител за степента на обществена опасност на конкретно
извършеното деяние и нивото на персоналната обществена опасност на дееца
няма. В случая обективните характеристики на конкретно извършеното
деяние, вината на дееца и останалите индивидуализиращи особености -
естеството, съдържанието, времето, мястото, начина и насочеността на
действията, аргументират извода, че нарушението на Н. А. съответства на
определението по чл.1, ал.3 от УБДХ, а не на престъплението по чл.325, ал.1
от НК.
Недоказано от обективна страна е обвинението по отношение на
нарушителя Н. А. за нанасяне на удари с ръце по тялото на св.В. –
доказателства в тази насока не са налице по делото, с оглед на което
нарушителят следва да бъде оправдан по отношение на тази част на
обвинението, както и по отношение на обвинението, че е извършил проявата
на дребно хулиганство в съучастие с Т. А..
По отношение на определяне на наказанието за така доказаното
нарушение, УБДХ предвижда задържане до 15 денонощия или глоба от 100 до
500 лева. С оглед данните по делото, съдът намира, че най-подходящо
наказание спрямо нарушителя Н. А. се явява наказанието „глоба”. За
индивидуализация на наказанието съдът отчете съотношението в тежестта на
смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства. В полза на
нарушителя следва да се цени чистото му съдебното минало, което следва да
се счита за необременено от предходни осъждания, предвид настъпилата
реабилитация по право, това, че същият изразява съжаление за случилото се,
личната мотивация при извършване на деянието, както и че до настоящия
момент няма данни за други противообществени прояви от негова страна.
Като отегчаващо отговорността обстоятелство следва да се оцени фактът, че
се касае за действия, представляващи физическо нападение. Поради
значителния превес на смекчаващите обстоятелства, съдът намира, че за
поправяне на нарушителя и за постигане на специално и генерално
превантивната цел на административните наказания, следва да му бъде
наложена глоба в полза на държавата в размер около минималния, а именно в
размер на 100 лева.
Мотивиран от гореизложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА Т. Н. А., роден на **** г. в гр.Р., бълг.гр., със средно
образование, неженен, неосъждан, работи, с постоянен адрес: гр.Д.м., обл.Р.,
ул.“В.“ № ***, ЕГН **********, за
НЕВИНОВЕН в това на **** г. около 22:20 ч. в гр.Д.м., общ.Д.м.,
7
обл.Р., бул.“Б.“, дом № ***, да е извършил непристойна проява, изразяваща се
във физическа саморазправа чрез нанасяне на удари с ръце по главата и тялото
на В. А. В. с ЕГН ********** от гр.Д.м., обл.Р., съвместно с Н. Б. А. с ЕГН
**********, поради което и на основание чл.6, ал.1, б.“в“ от УБДХ го
ОПРАВДАВА в извършването на нарушение по чл.1, ал.3 от УБДХ.
ПРИЗНАВА Н. Б. А., роден на *****г. в гр.Р., бълг.гр., женен,
неосъждан, със средно образование, безработен, с постоянен адрес: гр.Д.м.,
обл.Р., ул.“В.“ № ***, ЕГН **********, за
ВИНОВЕН в това, че на *** г. около 22:20 ч. в гр.Д.м., общ.Д.м., обл.Р.,
бул.“Б.“, дом № ***, извършил непристойна проява, изразяваща се във
физическа саморазправа чрез нанасяне на удари с ръце по главата на В. А. В. с
ЕГН ********** от гр.Д.м., обл.Р., с които си действия нарушил обществения
ред и спокойствие, поради което и на основание чл.6, ал.1, б.“а“, вр.с чл.1,
ал.1, т.2 от УБДХ му НАЛАГА административно наказание „ГЛОБА” в
размер на 100,00 лева (сто лева), като на основание чл.6, ал.1, б.“в“ от УБДХ
го ОПРАВДАВА да е извършил нарушението съвместно с Т. Н. А., както и да
е нанасял удари с ръце по тялото на В. А. В..
Решението по отношение на Т. Н. А. не подлежи на обжалване и протест.
Решението по отношение на Н. Б. А. подлежи на обжалване и протест
пред Окръжен съд - Русе, в 24-часов срок от обявяването му днес в 11:00 ч.,
като в случай на подадена жалба или протест насрочва делото за разглеждане
на 20.10.2025 г. от 14:00 ч.
Съдия при Районен съд – Бяла: _____/п/__________________
8