Р Е Ш Е Н
И Е
гр. София, 05.05.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-1 състав, в публичното заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: Екатерина Стоева
при секретаря Весела Станчева
разгледа гр.д. № 10844 по описа за
2018г. на съда и за да се произнесе взе предвид следното:
Предмет на производството са
предявени от Д.Е.Ч., М.Д.Ч.А.М.Ч. и Е.М.Ч. против ЗАД „А.И.” гр.София
субективно съединени осъдителни искове за сумата по 200 000лв. за първите
двама ищци и по 180 000лв. за останалите двама, представляващи обезщетение
за неимуществени вреди на основание чл.432, ал.1 КЗ, ведно със законната лихва
от 01.07.2017г. до изплащането.
Твърденията са за настъпило на
01.07.2017г. в Република Турция пътно-транспортно произшествие между микробус с
ДК № ******управляван от българския гражданин Н.И., и микробус с ДК № ******,
управляван от турския гражданин Х.К., при което починал Е.А.Ч.-пътник в първото
превозно средство. С решение № 12/2018г. по дело № 288/2017г. на Пети съд за
тежки наказания гр.Кония, Република
Турция, Н.И. бил признат за виновен в причиняването на произшествието. Ищците
са съответно син, съпруга и родители на починалия, които твърдят да са претърпели
неимуществени вреди като последица от неговата смърт. Е. Ч., съпругата му М.Ч.
и техния син Д.Ч. били сплотено и задружно семейство, силно привързани един към
друг, подкрепяли се и живеели в разбирателство. Съпругата и синът тежко приели
загубата на своя близък, станали тревожни, напрегнати и затворени. Починалият
бил в постоянна връзка със своите родители /останалите двама ищци/, били много
привързани, оказвал им подкрепа. Бил любящ и грижовен съпруг, син и родител.
Всички ищци били непрежалими и продължават да скърбят от невъзвратимата загуба.
За изживените душевни болки и страдания предявяват своите искове против
ответника, като застраховател на виновния за произшествието водач. Претендират
законна лихва от деня на настъпване на ПТП до изплащането, като и разноски по
делото.
Ответникът признава да е страна
по сключена и действаща към деня на събитието застраховка „Гражданска
отговорност”, покриваща отговорността на Н.И., като водач на микробус с ДК №********.
Оспорва застрахованият да е причинил произшествието с твърдение вина за това да
носи водачът на другия микробус-турския гражданин, в условията на
евентуалност навежда на независимо
съизвършителство от двамата. Релевира възражение за съпричиняване с твърдение
наследодателят на ищците да е бил без поставен обезопасителен колан. Оспорва ищците
да се претърпели неимуществени вреди, съответно завишеност на претендираните
обезшетения с доводи размера на исковете да не е съответен на действително
претърпените вреди. Оспорва началния момент на претендираната законна лихва.
Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид
становищата на страните и прецени доказателствата, намира следното:
Не е спорно ответникът да е
обвързан от договор за задължителна за автомобилистите застраховка „Гражданска
отговорност” за микробус Ситроен Джъмпер с ДК № ******с който за срока на
застрахователно покритие 15.05.2017г.-14.05.2018г. се задължил да покрие в
границите на уговорената застрахователна сума отговорността на застрахования за
причинените на трети лица вреди.
Не се спори и относно настъпилото
на 01.07.2017г. в Република Турция пътно-транспортно произшествието между това
превозно средство, управлявано от българския гражданин Н.И., и микробус
Фолксваген с регистрационен номер ******ДК, управляван от турския гражданин Х.К..
Наследодателят на ищците Е. Ч. бил пътник в микробус Ситроен, който в резултат
на произшествието получил несъвместими с живота травми и починал.
При наличието на международен
елемент компетентността на българския съд да разгледа и да се произнесе по
исковете произтича от чл.4, ал.1 и ал.2 КМЧП и чл.18 КМЧП.
Съобразно разпоредбите на чл.105,
ал.1 и ал.2 КМЧП и чл.116 КМЧП приложимо е материалното право на Република
България. Ищците и застрахованият при
ответника, сочен за пряк причинител на произшествието, имат обичайно
местопребиваване в Република България Отделно от това определящо за приложимото материално право според чл.105,
ал.1 КМЧП е не мястото на деликта, като източник на вредите, а мястото, на
което са настъпили или има опасност да настъпят самите вреди. В случая вредите,
предвид естеството им и обичайното местопребиваване на ищците, са настъпили на
територията на Република България. В противовес с доводите на ответника,
участието в произшествието на турски гражданин не е достатъчно да се приеме, че
непозволеното увреждане е в по-тясна връзка с държавата, на територията на
която е настъпило-Република Турция и това да изключи приложението на
българското материално право /чл.115, ал.3 КМЧП/. Допълнително основание за
приложимост на националното ни право е нормата на чл.116 КМЧП, според която правото
на увреденото или ощетеното лице да предяви иск пряко срещу застрахователя на
лицето, чиято отговорност се търси, се урежда от правото приложимо към
задължението, произтичащо от съответното извъндоговорно отношение, освен ако
увреденото или ощетеното лице е избрало да основе иска си на правото, приложимо
към застрахователния договор.
Във връзка с
процесното пътно-транспортно произшествие в Република Турция е било образувано
наказателно дело № 288/2017г. на 5-ти съд за тежки наказания, гр.Кония с
постановено Решение № 12/2018г., с което Н.И., като водач на микробус Ситроен
Джъмпер, и Х.К., като водач на микробус Фолксваген, били признати за виновни в
извършването на престъпление по член 85/2 от турския наказателен кодекс с
причиняване на смърт и нараняване поради небрежност на повече от едно лице. Това
решение, с характер на осъдителна присъда, няма задължителна сила за настоящия
съд, разглеждащ гражданските последици от деянието, по чл.300 ГПК относно това
дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца,
защото за неговото признаване и изпълнение не е проведена процедура по чл.463 и
сл. НПК. Съгласно чл.466, ал.1 НПК само решение, с което е призната присъда на
чуждестранен съд, има действието на присъда, постановена от български съд.
Но това решение не е
лишено от доказателствена стойност и за релевантните по делото обстоятелства
подлежи на преценка заедно с останалите събрани доказателства. Във връзка с
механизма на произшествието са представени документи на турски език, в превод
на български език в съответствие с чл.185 ГПК, съставени във връзка воденото в
Република Турция разследване на катастрофата и събраните в тази връзка
доказателства, които не са оспорени от ответника /арг. от чл.31 КМЧП/, събрани
са свидетелски показания и изслушано заключение на САТЕ. От същите се
установява, че мястото на произшествието е кръстовище образувано от път D715-гр.Караман-гр.Кония и път от гр.Чумра в Република
Турция. Платното на път D715 в посоката на движение на
микробус Фолксваген се състои от две ленти с ширина по 3.50м., като от дясната
страна има отделна лента /банкет с ширина около 1.5м. преди кръстовището,
считано за посоката на микробус Фолксваген/. Дясната лента е предназначена за
движение направо и надясно, а лявата лента предназначена за движение направо и
наляво на кръговото кръстовище с разрешен през него обратен завой. Пътят идващ
от гр.Чумра преди кръстовището има разделителен остров с обособени
ленти-надясно за гр.Кония, направо към
кръговото кръстовище и лента за вход към гр.Чумра. На 150м. преди
кръстовището на платното, на което се е движил микробус Фолксваген има пътен
знак предупреждаващ за кръстовище, както и пътен знак обозначаващ разрешение на
обратен завой на кръстовището. Микробус Ситроен се движил срещу знак Б2 /Спри!
Пропусни движещите се по пътя с предимство/, като навлизайки в кръговото
кръстовище също има поставен знак Б2. Управляваният от турския гражданин
микробус Фолксваген се движил по път D715, който е бил с предимство и в лявата лента със
скорост около 121 км./ч. По същото време управлявания от Н.И. микробус Ситроен
приближил кръговото кръстовище откъм пътя от гр.Чумра. Достигайки го спрял на
знак Б2, като възприел приближаващия от
ляво микробус Фолксваген, но преценил, че е далеч и навлязъл с цел да направи
ляв завой. В момента на преминаване през дясната лента и навлизане върху лявата
настъпил удар на предната дясна част на микробус Фолксваген върху задната лява
част на микробус Ситроен, от който последният се завъртял в посока обратна на
часовниковата стрелка и придвижвайки се ротационно-транслационно се ударил със
странична лява част в областта зад предна лява врата в намираща се на мястото
табела.
Според постановеното
от съда в Република Турция решение вина за произшествието имат и двамата водачи
поради управление на превозните средства без внимание и безконтролно, като Н.И.
е определен като основен виновник, а Х.К.като второстепенен виновник. Според
изслушаното в настоящото производство заключение по САТЕ причина за настъпване
на произшествието са субективните действия на Н.И., който навлязъл върху
платното на главния път в момент, когато това не е било безопасно за него и за
другите участници в движението. Той е могъл да го предотврати като след
спирането на знак Б2 е изчакал преминаването на другия микробус.
При горното
съдът намира за неоснователно възражението на ответника ПТП да е последица единствено от виновното
противоправно поведение на турския гражданин. Действително управляваният от
него микробус се е движил с по-висока скорост, но това не е основната причина
за настъпването му и не изключва деликтната отговорност по чл.45 ЗЗД на водача
на микробус Ситроен. Дори и произшествието да е резултат от противоправното виновно
поведение и на двамата водачи в условията на съпричиняване по чл.53 ЗЗД,
застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност“ сключена с единия от
тях, отговаря спрямо увредения за пълния размер на вредата до размера на застрахователната
сума, а не с оглед приноса в увреждането на застрахования делинквент. Ето защо
е налице основание за пораждане договорната отговорност на ответника по
застраховката „Гражданска отговорност” за заплащане на ищците обезщетение за
претърпените неимуществени вреди.
По
възражението за съпричиняване:
Съгласно чл.51, ал.2 ЗЗД ако
увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се
намали. Съпричиняването има обективен характер и принос по смисъла на
законовата норма е налице, когато с поведението си пострадалият е създал
предпоставки за осъществяване на деликта и за настъпване на вредите или е
улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди,
независимо дали е действал или бездействал виновно. Приложението на чл.51, ал.2 ЗЗД е обусловено от наличието на причинна връзка между поведението на
пострадалия, с което обективно е създал предпоставки или възможности за
настъпване на увреждането, т.е. в хипотеза, когато е налице причинна връзка
между действията или бездействията на пострадалия и вредоносния резултат /ППВС
№ 17/1963г./.
В показанията си св.А.К. сочи, че
наследодателят на ищците е бил с поставен обезопасителен колан. Видно от СМЕ
при произшествието е получил тежки и несъвместими с живота наранявания с дадено
заключение да е бил без поставен колан, като основния аргумент за това е обстоятелството,
че след удара изпаднал от превозното средство. Същевременно вещото лице сочи,
че с оглед механизма на произшествието Е. Ч. пак би получил тежки травматични
увреждания /в лявата част на главата и гърдите/ от естество да причинят смъртта
му. Предвид това и независимо от съществуващото противоречие в доказателствата
по въпроса дали пострадалият е бил с поставен колан, съдът намира, че неизпълнението
на това задължение не се намира в причинна връзка и обективно не е допринесло
за настъпване на вредните последици, защото леталния изход за пострадалия е бил
неизбежен. Следователно не е налице основание за приложение на чл.51, ал.2 ЗЗД.
Застрахователят по застраховка
„Гражданска отговорност” покрива отговорността на застрахования за всички
причинени на пострадалия имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането до размера на застрахователната сума.
Ищците са съответно съпруга, син
и родители на починалия в катастрофата Е. Ч., поради което попадат в кръга от
лицата имащи право да получат обезщетение за неимуществени вреди.
Неимуществените вреди съставляват
накърняване на нематериални блага и подлежат на обезщетяване по справедливост
на основание чл.52 ЗЗД. Понятието "справедливост" по смисъла на тази
разпоредба е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид при определяне размера на
обезщетението /ППВС № 4/1968г./.
От показанията на разпитаните по
делото свидетели Ц.Ч., Б. С. и Л..Д.се установява, че Е. Ч., съпругата му М.Ч.
и техния син Д.Ч. били сплотено и задружно семейство. Съпрузите били заедно от
много дълго време и в младите си години, живели в едно домакинство с родителите
на Е. Ч. /ищците А.Ч. и Е.Ч./ в с.Дорково, заедно с двамата си братя, но
впоследствие си купили къща в същото село и заживели самостоятелно. Живели в
разбирателство, взаимна обич и подкрепа, никога не са се разделяли, нямали
конфликти. Е. Ч. бил работлив и осигурявал издръжката за семейството, бил любящ
съпруг, всеотдаен и грижовен баща, подпомагал сина си и когато създал собствено
семейство. Често и по различни поводи се събирали с другите си близки. Ищците М.Ч.
и Д.Ч. приели вестта за смъртта му изключително тежко и емоционално. Съпругата
изпаднала в нервна криза и не била на себе си. Отпреди имала диабет, което
заболяване впоследствие се обострило, видимо отслабнала, често се отдавала на
мъката, която не можела да преодолее, плачела и споделяла, че не е добре и не
може да спи. Синът Д.Ч. бил в Германия, но веднага след узнаването се върнал в България.
Бил много разстроен, разтреперан и плачел, изпитвал гняв от случилото се на
семейството му. Споделял липсата на своя баща и нуждата от неговата подкрепа,
от която безвъзвратно е лишен. Двамата и понастоящем били неутешими в скръбта
си.
Пострадалият бил обичан син от
своите родители, винаги ги подпомагал финансово и по всякакъв друг начин, дори
и когато създал собствено семейство. Често пътувал да работи в чужбина, но при
всяка възможност ги посещавал в дома им. И двамата са със здравословни
проблеми-майката Е.Ч. прекаран инсулт, а бащата А.Ч. страдал от страхова
невроза. Те също приели много тежко вестта за смъртта му и до момента не са
преодоляли загубата на своя син. Грижите за тях били изцяло поети от брата на
починалия /св.Ч./.
Горното установява по безспорен
начин претърпени от ищците неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания от внезапната и ненавременна загуба на своя съответно съпруг, баща и
син. Като взе предвид възрастта на пострадалия-47г. към деня на ПТП;
създадените много близки лични отношения с всеки от ищците; установеният по
делото интензитет на претърпените от тях душевни болки и страдания от
настъпилото трагично събитие, както и поддържането на този интензитет
впоследствие, с негативно отражение върху личността им-емоционален шок при
узнаване на вестта; мъка и непрежалимост от загубата с болезнено осъзнаване невъзвратимостта
на предишното положение. Ищцата М.Ч. загубила любящ съпруг и спътник в живота;
заболяването й се обострило, отслабнала значително; ищецът Д.Ч. загубил
грижовен баща, от чиято обич и подкрепа е лишен за вбъдеще; ищците А.Ч. и Е.Ч.
загубили обичан син, на помощта и грижите на когото до този момент са разчитали.
При съобразяване изложените
обстоятелства съдът намира за съответен на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД размер на обезщетението за неимуществени вреди по 120 000лв. за
първите двама ищци /съпруга и син/ и по 100 000лв. за останалите двама
/родители/, до който предявените искове са основателни и следва да се уважат.
При непозволено увреждане в
съответствие чл.84, ал.3 ЗЗД делинквентът е в забава спрямо увредения от деня
на увреждането и от този момент дължи обезщетение по чл.86 ЗЗД равно на
законната лихва. Отговорността на застрахователя за плащане на обезщетение за
вреди произтича от сключения застрахователен договор „Гражданска отговорност”,
но е функционално обусловена от отговорността на прекия причинител на
застрахователното събитие. Той отговаря за всички причинени от него вреди,
включително и за вредите от забавата. Това изрично е предвидено в чл.429, ал.2,
т.2 КЗ, според която застрахователното обезщетение обхваща и лихви за забава,
когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при
условията на ал.3. Според ал.3 лихвите за забава на застрахования по ал.2, т.2,
за които той отговаря пред увреденото лице, се плащат от застрахователя само в
рамките на застрахователната сума /лимита на отговорност/. В този случай от
застрахователя се плащат само лихвите за забава, дължими от застрахования,
считано от датата на уведомяването от застрахования за настъпване на
застрахователното събитие по реда на чл.430, ал.1, т.2 КЗ или от датата на
уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице,
която от датите е най-ранна. Нормата на ал.3 ограничава отговорността на
застрахователя за законна лихва, като определя различен от чл.84, ал.3 ЗЗД
момент, от който я дължи-по ранната дата от деня на уведомяването му от
застрахования или уведомяването, съответно претенцията на увредения за
обезщетение. По делото не са събрани доказателства дали и кога застрахованият е
уведомил застрахователя за настъпване на събитието, поради което следва да се
приеме, че последният дължи законна лихва за забава считано от 03.05.2018г.,
когато е получил претенцията на ищците за заплащане на обезщетение. Поради това
искането за законна лихва за периода от деня на деликта-01.07.2017г. до 03.05.2018г.
се явява неоснователно и следва да се отхвърли.
По разноските:
Ищците са освободени от заплащане
на държавна такса и разноски по производството.
Представлявани са безплатно от
адвокат при условията на чл.38, ал.1 ЗА, поради което и на основание чл.38,
ал.2 ЗА ответникът следва да бъде осъден да заплати на пълномощника адв.Р.М.-САК
адвокатско възнаграждение от 14803.20лв. с ДДС /по 3981.60лв. за процесуално
представителство на ищците Д. и М.Ч. и по 3420лв. за процесуално
представителство на Е. и А.Ч./, съобразно уважената част от всеки от исковете.
Ответникът е направил разноски от
360лв. по производството и е представляван от юрисконсулт, чието възнаграждение
съдът определя на 200лв. съгласно Наредбата за заплащането на правната помощ
или общо разноски от 560лв. С оглед отхвърлената част от исковете на основание
чл.78, ал.3 ГПК ищците следва да заплатят на ответника разноски от 235.79лв. или
всеки един по 58.95лв.
На основание чл.78, ал.6 ГПК
ответникът следва да заплати по сметка на СРС държавна такса за уважените
искове общо от 17 600лв., както и 173.68лв. платени от бюджетните средства на
съда разноски за вещи лица пропорционално на уважената част от исковете или
общо сумата 17 773.68лв.
Водим от горното съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА ЗАД „А.И.”,
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на Д.Е.Ч., ЕГН
**********, с адрес ***, сумата от 120 000лв. на основание чл.432, ал.1 КЗ, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се
в болки и страдания от смъртта на своя баща Е.А.Ч. следствие на ПТП настъпило
на 01.07.2017г., ведно със законната лихва от 03.05.2018г. до изплащането, като
ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата до пълния предявен размер 200 000лв., както и искането
за законна лихва за периода 01.07.2017г.-03.05.2018г.
ОСЪЖДА ЗАД „А.И.”,
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на М.Д.Ч., ЕГН
**********, с адрес ***, сумата от 120 000лв. на основание чл.432, ал.1 КЗ, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се
в болки и страдания от смъртта на своя съпруг Е.А.Ч. следствие на ПТП настъпило
на 01.07.2017г., ведно със законната лихва от 03.05.2018г. до изплащането, като
ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата до пълния предявен размер 200 000лв., както и искането
за законна лихва за периода 01.07.2017г.-03.05.2018г.
ОСЪЖДА ЗАД „А.И.”,
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на А.М.Ч., ЕГН
**********, с адрес ***, сумата от 100 000лв. на основание чл.432, ал.1 КЗ, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се
в болки и страдания от смъртта на своя син Е.А.Ч. следствие на ПТП настъпило на
01.07.2017г., ведно със законната лихва от 03.05.2018г. до изплащането, като
ОТХВЪРЛЯ иска
за разликата до пълния предявен размер 200 000лв., както и искането за
законна лихва за периода 01.07.2017г.-03.05.2018г.
ОСЪЖДА ЗАД „А.И.”,
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на Е.М.Ч., ЕГН
**********, с адрес ***, сумата от 100 000лв. на основание чл.432, ал.1 КЗ, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се
в болки и страдания от смъртта на своя син Е.А.Ч. следствие на ПТП настъпило на
01.07.2017г., ведно със законната лихва от 03.05.2018г. до изплащането, като
ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата до пълния предявен размер 200 000лв., както и искането
за законна лихва за периода 01.07.2017г.-03.05.2018г.
ОСЪЖДА ЗАД „А.И.”,
ЕИК ********, гр.София да заплати на адв.Р.М.-САК с адрес ***, адвокатско
възнаграждение на основание чл.38, ал.2 ЗА от 14803.20лв.
ОСЪЖДА Д.Е.Ч.,
ЕГН **********, М.Д.Ч., ЕГН **********, А.М.Ч., ЕГН **********, и Е.М.Ч., ЕГН **********,***,
да заплатят на ЗАД „А.И.”, ЕИК ********, гр.София разноски по делото на
основание чл.78, ал.3 ГПК всеки един по 58.95лв.
ОСЪЖДА ЗАД „А.И.”, ЕИК ********, гр.София, да заплати
по сметка на Софийски градски съд на основание чл.78, ал.6 ГПК сумата 17 773.68лв.
Решенето може да се обжалва в
двуседмичен срок пред Софийски апелативен съд от връчване препис на страните.
СЪДИЯ: