Р Е Ш Е Н И Е
№ 12.03.2016 г. гр. ***
В ИМЕТО НА НАРОДА
Провадийският районен съд гражданско отделение
На двадесет и четвърти февруари две
хиляди и шестнадесета година
В открито съдебно заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРТИН СТАМАТОВ
при секретар Н.С.
Като разгледа докладваното от съдията
М. Стаматов
гражданско дело № 36 по описа за 2016 г.
И за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 28 и чл. 26
от Закона за закрила на детето.
Делото е образувано по молба на Директора на
Дирекция „Социално подпомагане” - гр. *** за
определяне на
мярка за закрила по отношение на детето Р.З.А., ЕГН ********** чрез
настаняването в семейството на нейните баба и дядо по бащина линия - С.М.А.,
ЕГН:********* и А.Х.А., ЕГН: **********
за срок до навършване на пълнолетие на детето, а ако учи - до завършване на
средното образование, но не повече от 20 – годишна възраст.
В молбата се
излага, че въз основа на Заповед на Директора на Д“СП“-гр.*** по отношение на
детето Р.З.А., ЕГН ********** била предприета мярка за закрила – настаняване в
семейството на близки и роднини, предвид обстоятелството, че майката на детето
И.К. А. е починала, а бащата З. А.А. е лишен от родителски права по силата на влязло в сила решение № 255/09.05.2011 г. на Районен съд – ***,
постановено по гр. дело № 986/2010 г. С решение №
236/30.11.2012 г. на ПРС детето Р. е настанено в дома на неговите баба и дядо по бащина линия за срок от три години,
където живее и понастоящем.
В молбата се сочи, че бабата
и дядото притежават необходимия капацитет за отлгеждане на детето, както и че не са налице обстоятелства, обуславящи промяна на предприетата мярка за закрила, а именно настаняване в същото семейство.
В съдебно
заседание Дирекция “Социално подпомагане” – гр. *** поддържа молбата и моли
съда същата да бъде уважена. Назначеният
особен представител на детето -
адв. Г. А. изразява становище за основателност на молбата. Роднините, при които
се иска да бъде настанено детето са се явили лично, като заявяват желанието си
да продължат да се грижат за него.
Детето при
изслушването му заявява желание да продължи да живее при своите баба и дядо.
Съдът след преценка на събраните по делото
доказателства приема за установено от фактическа страна следното:
От удостоверение за раждане въз основа на Акт за раждане №
153/16.05.2001 г. на Община ***, се установяват: факта на малолетие
на Р.З.А. и произходът й детето
от родители – И.К. И. и З. А.А.. Майката на малолетната е починала на 24.10.2008 г., както удостоверява Препис – извлечение от Акт за смърт
№ 0214, издаден на 19.12.2008г. от Община ***. З. А.А.
е лишен от родителски права по силата
на влязло в сила решение № 255/09.05.2011 г., постановено по гр. дело № 986/2010 г. на Районен съд – ***.
Представени са
декларации за даване на съгласие по чл. 24, ал. 3 ППЗЗДт
от С.М.А., ЕГН:********* и А.Х.А., в
които същите изразяват съгласие детето
да бъде настанено в тяхното семейство и декларират, че поемат отговорността по
отглеждането и възпитаването му.
От становището
на ДСП-*** относно пригодността на сем. А.
за отглеждане на дете се установява, че същото е подходящо за отглеждането на
детето и имат желание и възможност да поемат грижите за него.
При така установената фактическа обстановка, съдът
намира следното от правна страна:
Съобразно разпоредбата на чл. 25, ал. 2 ЗЗДт
настаняването на детето извън неговото семейство се предприема като мярка за
закрила след изчерпване на всички възможности в семейството, като основанията
за предприемане на такава мярка са изчерпателно изброени в чл. 25, ал. 1
ЗЗДт.
Понастоящем по
отношение на детето Р.З.А. е била предприета мярка за закрила и същото е било
настанено в семейството на неговите баба и дядо по административен ред.
От събраните
по делото доказателства се установява, че майката на детето
е починала, а бащата е лишен от родителски права. Грижите по отглеждането му са поети изцяло от
неговите баба и дядо. Предвид изложените обстоятелства, съдът намира, че по отношение на детето Р.З.А. са налице
предпоставките на чл. 25, ал. 1, т. 1 ЗЗДт за
настаняване извън семейството, като с оглед това бъде предприета и съответната
мярка за закрила. След като съобрази данните по делото съдът счита, че в
интерес на детето е спрямо същото да бъде предприета предвидената в чл. 4, ал.
1, т. 2 ЗЗДт мярка за закрила – настаняване в семейство на роднини или близки
за срок до отпадане на основанията по предприетата мярка за закрила.
Срока на
определената с предходно съдебно решение мярка за закрила е изтекъл и тя е
прекратена по силата на закона, за което не е необходимо съдебна санкция.
ПРС намира, че
към настоящия момент не е в интерес на детето да осъществява лични отношения с живия си родител,
поради което не следва да се произнася по определяне на техния режим.
Мотивиран от
горното съдът :
Р
Е Ш И :
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 4 ал. 1 т. 2 вр. чл.
25 ал. 2 вр. ал.1 т. 1 от ЗЗДет. МЯРКА ЗА ЗАКРИЛА по отношение на детето Р.З.А., ЕГН ********** настаняване в семейството на роднини -
нейните баба и дядо по бащина линия - С.М.А., ЕГН:********* и А.Х.А., ЕГН: ********** за срок до
навършване на пълнолетие на детето, а ако учи - до завършване на средното образование,
но не повече от 20-годишна възраст или до настъпване
на обстоятелства, обуславящи прекратяване, или промяна на предприетата мярка за
закрила.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на незабавно изпълнение, на осн. чл. 28, ал. 4 от ЗЗДт.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване в 7 - дневен срок от връчването му на молителя и
заинтересованите страни пред Окръжен съд
– Варна.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :