Присъда по дело №1007/2021 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 12
Дата: 24 февруари 2022 г.
Съдия: Деян Иванов Денев
Дело: 20213100601007
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 17 септември 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 12
гр. Варна, 24.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Марин Цв. Атанасов
Членове:Петър Митев

Деян Ив. Денев
при участието на секретаря Нели Ст. Йовчева
и прокурора Ант. Д. Ив.
като разгледа докладваното от Деян Ив. Денев Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20213100601007 по описа за 2021 година
и въз основа на закона и данните по делото,
ПРИСЪДИ:
ОТМЕНЯ присъда по НОХД № 1989 на ВнРС по описа за 2020 година, в частта, в
която подс. В. е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 339 ал.1 пр.2
от НК и вместо това
ПРИЗНАВА ПОДС. ВЛ. СТ. ВЛ. , роден на 17.11.1978г. в гр. Балчик, обл. Добрич,
живее в с. Тополи, обл. Варна, българин, с българско гражданство, женен, неосъждан, със средно
образование, работи, ЕГН **********
ЗА НЕВИНЕН в това, на 25.04.2018 год., в с. Тополи, ул. „ Л. № 1, обл. Варненска,
без надлежно разрешение да е държал боеприпаси - 8 броя боеприпаси калибър „357
Magnum", 14 броя боеприпаси калибър 7,62х 51, 16 броя боеприпаси калибър 223 и 14 броя
боеприпаси калибър „308 Win", поради което и го оправдава по обвинението в извършване
на престъпление по чл. 339 ал.1 пр.2 от НК
ИЗМЕНЯ присъдата на ВнРС в частта, с която подс. В. е признат за виновен в
извършване на престъпление по чл.338 ал. 1 от НК., като приема, че не е осъществен състав
на нарушение по чл. 59 ал. 1 от ЗОБВВПИ и го оправдава по тази част от обвинението.
Намалява наложеното наказание за това престъпление от ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА
1
за срок от ЕДНА ГОДИНА на ГЛОБА в размер на петстотин лева.
ОТМЕНЯ присъдата в частта, с която подс. К. - В.а е била призната за виновна в
извършване на престъпление по чл..338 ал. 1 от НК и вместо това
ПРИЗНАВА ПОДС. Й. Г. К.- В.А - родена на 19.09.1973г. в гр. Трявна, обл. Габрово,
българка, с българско гражданство, живее в с. Тополи, обл. Варна, омъжена, със средно
образование, неосъждана, работи, ЕГН **********
ЗА НЕВИННА В ТОВА
На 25.04.2018 год., в с. Тополи, ул. „ Л. № 1, обл. Варненска, като държала
огнестрелно оръжие:
1 / един / брой ловна пушка, марка „Армсан", модел A620S, калибър 20мм, със
сериен номер : 14К8675 и 300 броя боеприпаси за огнестрелно оръжие калибър 20мм, да не
е взела необходимите мерки за сигурност, предвидени в ЗОБВВПИ:
чл. 59. (1) Лицата, получили разрешение за придобиване, съхранение, носене
и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях и разрешение за
придобиване и/или съхранение на взривни вещества и пиротехнически изделия, са длъжни
да ги опазват от кражби, изгубване и достъп на други лица и да предприемат мерки за
недопускане на злополуки или наранявания при употребата им,
Чл. 98. (1) Огнестрелните оръжия и боеприпасите за тях се съхраняват в метални
каси, неподвижно закрепени, снабдени със секретно заключващи се устройства - за
физическите лица на постоянния им адрес", поради което и на осн. чл. 336 ал. 1т. 3 във вр. с
чл.304 от НПК и чл. 9 ал. 2 от НК я оправдава по възведеното й обвинение в извършване на
престъпление по чл. 338 ал. 1 пр. 1 от НК
На основание чл. 305 ал.6 във вр. с чл. 301 ал. 4 от НПК, като намира, че деянието
представлява нарушение на чл. 98 ал.1 от ЗОБВВПИ, на основание чл. 193 ал. 1 от с.
з.налага административно наказание ГЛОБА в размер на петстотин лева.
На основание чл. 53 ал. 2 а от НК отнема в полза на държавата 8 броя боеприпаси
калибър „357 Magnum", 14 броя боеприпаси калибър 7,62х 51, 16 броя боеприпаси калибър
223 и 14 броя боеприпаси калибър „308 Win".
Връща на подс. В. :
1 / един / брой ловна пушка, марка „ Монте карло „ , калибър 12мм, със сериен
номер : 19206;
1 / един / брой ловна пушка, марка „ Армсан „ , модел А620, калибър 20мм, със
сериен номер : 14К8088;
1 / един / брой ловна пушка , марка „ ТОЗ ,„ модел 34, калибър 12мм, със сериен
номер : У9317032;
1 / един / брой ловна пушка , марка „ Браунинг „ , калибър 9.3х62мм, със сериен
номер : 311МР24602
2
1 / един / брой ловна пушка , марка „ ИЖ „ , модел 18 , калибър 7.б2х39мм, със
сериен номер : *********
1 / един / брой ловна пушка, марка „ 43- Чешка Збрьовка, модел „ ZKM452,
калибър 22LR, със сериен номер : 701571;
1 / един / брой револвер, марка „ Арминиус ,„ калибър 3 57 Magnum, със сериен
номер : 1048580;
1 / един / брой револвер, марка „ Астра „, модел „ NC6 „ , калибар 22WMR, със
сериен номер R358010 и боеприпаси за огнестрелни оръжия - 117 броя калибър 12мм, 761
броя калибър 20 мм, 95 броя калибър 9.3х62мм, 30 броя калибър 7.62х39мм, 1 брой
калибър 22LR, 50 броя калибър 357 Magnum , 46 броя калибър 22WMR.
Ловна пушка, марка „Армсан", модел A620S, калибър 20мм, със сериен номер :
14К8675 и 300 броя боеприпаси за огнестрелно оръжие калибър 20 да бъдат върнати на
подс.К. –В.а.
Потвърждава присъдата в останалата й част.
Присъдата, в оправдателните й части, подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3

Съдържание на мотивите

МОТИВИ
ВНОХД № 1007/ 2021 г- на ВнОС
С присъда по НОХД № 1989/2020 г. състав на Варненски районен
съд признал подсъдимия В. С. В., роден на ***, ЕГН **********
ЗА ВИНОВЕН В ТОВА, ЧЕ:
на 25.04.2018 год., в с. Т., ул. „ Л. № 1, обл. Варненска, като държал
огнестрелни оръжия:
1 / един / брой ловна пушка, марка „ Монте карло „ , калибър 12мм,
със сериен номер : 19206;
1 / един / брой ловна пушка, марка „ Армсан „ , модел А620,
калибър 20мм, със сериен номер : 14К8088;
1 / един / брой ловна пушка , марка „ ТОЗ ,„ модел 34, калибър
12мм, със сериен номер : У9317032;
1 / един / брой ловна пушка , марка „ Браунинг „ , калибър
9.3х62мм, със сериен номер : 311МР24602
1 / един / брой ловна пушка , марка „ ИЖ „ , модел 18 , калибър
7.б2х39мм, със сериен номер : *********
1 / един / брой ловна пушка, марка „ 43- Чешка Збрьовка, модел „
ZKM452, калибър 22LR, със сериен номер : 701571;
1 / един / брой револвер, марка „ Арминиус ,„ калибър 3 57 Magnum,
със сериен номер : 1048580;
1 / един / брой револвер, марка „ Астра „, модел „ NC6 „ , калибар
22WMR, със сериен номер R358010 и боеприпаси за огнестрелни оръжия -
117 броя калибър 12мм, 761 броя калибър 20 мм, 95 броя калибър
9.3х62мм, 30 броя калибър 7.62х39мм, 1 брой калибър 22LR, 58 броя
калибър 357 Magnum , 46 броя калибър 22WMR, 14 броя калибър 7,62х 51 , 16
броя калибър 223, 14 броя калибър 308 Win, не е взел необходимите мерки за
сигурност, предвидени в ЗОБВВПИ:
чл. 59. (1) Лицата, получили разрешение за придобиване,
съхранение, носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях и
разрешение за придобиване и/или съхранение на взривни вещества и
пиротехнически изделия, са длъжни да ги опазват от кражби, изгубване и
достъп на други лица и да предприемат мерки за недопускане на злополуки
или наранявания при употребата им,
Чл. 98. (1) Огнестрелните оръжия и боеприпасите за тях се
съхраняват в метални каси, неподвижно закрепени, снабдени със секретно
заключващи се устройства - за физическите лица на постоянния им адрес,
поради което и на осн. чл. 338 ал. 1 пр. 1и чл.54 ал.1 от НК му наложил
наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА.
На основание чл.304 от НПК оправдал ПОДС. В. С. В. по
първоначално възведеното му обвинение –
На 25.04.2 018 год., в с. Т., ул. „ Л. № 1, обл. Варненска да е държал
боеприпаси за огнестрелни оръжия за разликата от 117 бр. до 142 бр.
1
боеприпаси калибър 12мм. /25 броя/, като не е взел необходимите мерки за
сигурност, предвидени в чл.59 ал. 1 и чл.98 ал.1 от ЗОБВВПИ.
ПРИЗНАЛ ПОДС. В. С. В. за виновен и в това, че
На 25.04.2018 год., в с. Т., ул. „ Л. № 1, обл. Варненска, без
надлежно разрешение държал боеприпаси - 8 броя боеприпаси калибър „357
Magnum", 14 броя боеприпаси калибър 7,62х 51, 16 броя боеприпаси калибър
223 и 14 броя боеприпаси калибър „308 Win", поради което и на осн. 339 ал.1
пр.2 и чл.55 ал.1 т.1 от НК му налага ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от
ЕДНА ГОДИНА.
На основание чл.304 от НПК ОПРАВДАЛ ПОДС. В. С. В. по
първоначално възведеното му обвинение –
На 25.04.2018 год., в с. Т., ул. „ Л. № 1, обл. Варненска, без надлежно
разрешение да е държал боеприпаси- 161 броя боеприпаси калибър 20 мм.
На осн. чл.304 от НПК ПРИЗНАЛ ЗА НЕВИНЕН ПОДС. В. С. В.
по възведеното му обвинение по чл. 270 ал.1 вр. чл. 26 ал. 1 от НК, през
периода от 30.05.2018г. до 04.07.2018г., в гр. Варна, в условията на
продължавано престъпление, противозаконно да е пречил на орган на властта
-Д. Г. С. - разузнавач в Сектор „Криминална полиция" при Второ РУ ОД МВР
- Варна и К. А. Н. - полицейски инспектор в група „Териториална полиция"
на сектор „Охранителна полиция" при Второ РУ - Варна да изпълнят
задълженията си по чл. 68 ал. 1 - ал. 3 от ЗМВР:
„ (1) Полицейските органи извършват полицейска регистрация
на лица, които са привлечени като обвиняеми за извършено умишлено
престъпление от общ характер. Органите на досъдебното производство са
длъжни да предприемат необходимите мерки за извършване на регистрацията
от полицейските органи.
(2) Полицейската регистрация е вид обработване на лични
данни за лицата по ал. 1, която се осъществява при условията на този закон.
(3) За целите на полицейската регистрация полицейските
органи:
1. събират за лицата личните им данни, посочени в чл. 18 от Закона
за българските лични документи;
2. дактилоскопират и фотографират лицата;
3. изземват образци за ДНК профил на лицата.", и по чл. б ал. т. 1 -т.
5 от Наредба за реда за извършване и снемане на полицейска регистрация : „
(1) Полицейската регистрация се извършва чрез:
1. вписване на лични данни в полицейски регистър (приложение №1)
;
2. вписване на лични данни в карта за полицейска регистрация на
лице (приложение № 2);
3. изготвяне на снимка в три пози по правилата на
сигналистическата фотография;
4. снемане на дактилоскопни отпечатъци върху Европейска
2
дактилоскопна карта (приложение № 3);
5. изземване на проби от устната кухина чрез стерилен комплект за
изготвяне на ДНК профил с регистрационен картон (приложение № 4)."
На осн. чл.23 ал.1 от НК наложил на ПОДС. В. С. В. най- тежкото от
така определените наказания, ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от
ЕДНА ГОДИНА, което изпълнение на основание чл.66 ал.1 от НК
ОТЛАГА с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.
ПРИЗНАЛ ПОДС. Й. Г. К.- В.А - родена на ***, ЕГН **********
ЗА ВИНОВНА В ТОВА, ЧЕ
На 25.04.2018 год., в с. Т., ул. „ Л. № 1, обл. Варненска, като
държала огнестрелно оръжие:
1 / един / брой ловна пушка, марка „Армсан", модел A620S, калибър
20мм, със сериен номер : 14К8675 и 300 броя боеприпаси за огнестрелно
оръжие калибър 20мм, не е взела необходимите мерки за сигурност,
предвидени в ЗОБВВПИ:
чл. 59. (1) Лицата, получили разрешение за придобиване,
съхранение, носене и употреба на огнестрелни оръжия и
боеприпаси за тях и разрешение за придобиване и/или съхранение на взривни
вещества и пиротехнически изделия, са длъжни да ги опазват от кражби,
изгубване и достъп на други лица и да предприемат мерки за недопускане на
злополуки или наранявания при употребата им,
Чл. 98. (1) Огнестрелните оръжия и боеприпасите за тях се
съхраняват в метални каси, неподвижно закрепени, снабдени със секретно
заключващи се устройства - за физическите лица на постоянния им адрес",
поради което и на осн. чл. 338 ал. 1 пр. 1 и чл.54 ал.1 от НК й НАЛАГА
наказание ГЛОБА в размер на ПЕТСТОТИН ЛЕВА.
На осн. чл.304 от НПК ПРИЗНАЛ ЗА НЕВИННА ПОДС. Й. Г. К.-
В.А по възведеното й обвинение по чл.270 ал. 1 вр. чл. 26 ал. 1 от НК, през
периода от 30.05.2018г. до 04.07.2018г., в гр. Варна, в условията на
продължавано престъпление, противозаконно да е пречила на орган на
властта - Д. Г. С. - разузнавач в Сектор „Криминална полиция" при Второ РУ
ОД МВР - Варна и К. А. Н. - полицейски инспектор в група „Териториална
полиция" на сектор „Охранителна полиция" при Второ РУ - Варна да
изпълнят задълженията си по чл. 68 ал. 1 - ал. 3 от ЗМВР: „
(1) Полицейските органи извършват полицейска регистрация
на лица, които са привлечени като обвиняеми за извършено умишлено
престъпление от общ характер. Органите на досъдебното производство са
длъжни да предприемат необходимите мерки за извършване на регистрацията
от полицейските органи.
(2) Полицейската регистрация е вид обработване на лични
данни за лицата по ал. 1, която се осъществява при условията на този закон.
(3) За целите на полицейската регистрация полицейските
органи:
3
1. събират за лицата личните им данни, посочени в чл. 18 от Закона
за българските лични документи;
2. дактилоскопират и фотографират лицата;
3. изземват образци за ДНК профил на лицата.", и по чл. 6 ал. т. 1 -т.
5 от Наредба за реда за извършване и снемане на полицейска регистрация : „
(1) Полицейската регистрация се извършва чрез:
1. вписване на лични данни в полицейски регистър (приложение№ 1)
;
2. вписване на лични данни в карта за полицейска регистрация на
лице (приложение № 2);
3. изготвяне на снимка в три пози по правилата на
сигналистическата фотография;
4. снемане на дактилоскопни отпечатъци върху Европейска
дактилоскопна карта (приложение № 3);
5. изземване на проби от устната кухина чрез стерилен комплект за
изготвяне на ДНК профил с регистрационен картон (приложение № 4) "
ОСЪДИЛ подс. В. С. В. да заплати разноските по делото в размер на
91.38 лв. в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на PC-Варна и
185.85 лева в полза на Държавата, по сметка на ОД-МВР-Варна.
ОСЪДИЛ подс. Й.Г. К.- В.А да заплати разноските по делото в
размер на 91.38 лв. в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на PC-
Варна и 185.85 лева в полза на Държавата, по сметка на ОД-МВР-Варна.
Недоволни от присъдата останали и подсъдимите и прокурорът,
поради което използвали възможността за въззивното й атакуване с
оплаквания срещу нейната неправилност.
Според държавният обвинител, присъдата е незаконосъобразна в
частта, с която подсъдимите са били оправдани по обвинението в извършване
на престъпление по чл. 270 ал.1 във вр. с чл. 26 ал. 1 от НК, тъй като не са
съдействали за полицейската им регистрация.
Незаконосъобразно, според прокурора, съдът е осъдил и подс. В. по
чл. 339 ал. 1 от НК, като не е съобразил, че следва да приложи специалния
закон в актуалната му, оневиняваща подсъдимия редакция.
Защитникът на този подсъдим сезирал въззивната инстанция с
оплакване срещу незаконосъобразността на съдебния акт в осъдителните му
части и за несправедливостта на наложените наказания.
Подобни аргументи е изложил и процесуалният представител на
подсъдимата К.- В.а.
Протестът и жалбите се поддържат и пред въззивната инстанция.
По време на съдебните прения, прокурорът, намирайки обвинението
в извършване на престъпления по чл. 338 и чл. 270 от НК за безспорно
доказано, настоява за промяна на ревизирания акт в желаната от него насока,
като изтъква, че заради специалния режим на съхранение на оръжие и
боеприпаси, нарушението на закона, регламентиращ тези правила, не може де
4
се приеме за малозначително.
Защитникът на подс. В. акцентира на допуснатите по време на
досъдебното производство неотстраними, но съществени процесуални
нарушения, довели до невъзможност за позоваване на съдържанието на
протокола за оглед на местопроизшествието и тези за претърсване и
изземване.
Желае, алтернативно, оправдаване на подзащитния си или
намаляване на наложените наказания.
Процесуалният представител на подсъдимата доразвива доводите,
изложени в жалбата, като намира деянието й за несъставомерно. Желае
нейното оправдаване, като щрихира и възможността, ако деянието бъде
признато за обществено опасно, да бъде санкционирано по административен
ред.
Съдебният състав, след изслушване становището на страните,
запознаване с материалите по делото извършване на дължимата
цялостна проверка на атакуваната присъда, констатира следното :
На 25 04 2018 г. след предварително съдебно разрешение, в дома на
подсъдимите било извършено претърсване за евентуално изземване на
технически средства, способстващи за манипулиране на електромери.
Тъй като собствениците на жилището отсъствали, достъп бил
осигурен от майката на подсъдимата, св. Н.а, която позвънила на дъщеря си и
попитала къде се намират ключове за стаите. В гардероба на отключеното от
нея спално помещение полицейските служители открили оръжия, а под
матрака на леглото- боеприпаси. В протокола за претърсване и изземване
било вписани като поемни лица свидетелите Х. и К..
Иззети били девет нарезни ловни карабини, два револвера, седем
гладкоцевни ловни пушки и различни по калибри и видове боеприпаси,
подробно описани в съответните протоколи.
Било установено, че за част от боеприпасите липсва разрешение за
съхранение.
На подс. В. били повдигнати обвинения за престъпления по чл. 338
ал. 1 и чл. 339 от НК, а на съпругата му, по чл. 338 ал. 1 от НК.
След предявяване на обвиненията подсъдимите отказали
криминалистическа регистрация.
С актове на съда била разрешена принудителната им полицейска
регистрация. Определението на съда било предявено на подсъдимите, който
подписали декларация за отказ от регистриране. Били им съставени
предупредителни протоколи на основание чл. 65 ал. 2 от ЗМВР.
Полицейските служители повторно поискали от съда разрешение за
принудителна регистрация, предявили съдебните определения на
подсъдимите, получили повторен отказ и повторили процедурата с
полицейското предупреждение, основано на чл. 62 ал. 2 от ЗМВР.
Заради отказа от регистрация, на подсъдимите било предявено
5
обвинение и за престъпление по чл. 270 ал. 1 от НК, тъй като в условията на
продължавано престъпление, противозаконно пречили на полицейските
служители да изпълнят служебните си задължения по полицейска
регистрация на лица привлечени като обвиняеми.
Подобна фактология първоинстанционният съдебен състав е
установил чрез анализ на наличните по делото доказателства и е направил
своите правни изводи относно фактите и обстоятелствата, включени в
предмета на доказване. При формиране на фактическите си изводи и
въззивната инстанция анализира показанията на свидетелите Н., С., Г. и Л., Р.,
И. , Д., Д., Х., К., С. и Н., заключенията по назначените експертизи и
обясненията на подсъдимите, основаното на чл. 283 НПК приобщаване от
първата инстанция на писмени доказателства и писмени доказателствени
средства, имащи значение за разкриване на обективната истина по делото:
фотоалбуми, справки от ОД МВР -Варна и длъжностни характеристики,
предупредителни протоколи, характеристични данни, справки съдимост. От
приетите доказателствени материали, по убедителен и еднопосочен начин се
установяват релевантните факти и обстоятелства, свързани с възведените
обвинения.
По правилността на присъдата за престъплението по чл. 338 ал.1
от НК.
Въз основа на установената чрез показанията на свидетелите,
обясненията на подсъдимите и заключението по съдебно балистичната
експертиза фактическа обстановка, съдът е стигнал до верен правен извод, че
подс. В. е осъществил от обективна и субективна страна състав на
престъпление по чл. 338 ал. 1 пр. 1 от НК.
Полицейските служители, извършващи и присъствали на
претърсването и изземването на описаните оръжия / св. Н.; , св. С., св. Г., св.
Л. , св. Д./ поемните лица св. Х. и св. К., както и св Д.. са категорични, че
описаните в протокола за претърсване и изземване оръжия и боеприпаси са се
намирали в гардероб и под легло в спално помещение, а не в метална каса.
Това обстоятелство не се оспорва и от подсъдимите.
Безспорно е установено, че те имали разрешения за носене и
съхранение на различни огнестрелни оръжия и съответните боеприпаси за тях
както за ловни цели, така и за самоотбрана - за поде. В. с №
20140049062/20.09.201бг., валидно до 19.09.2021г. и за поде. К. - В.а с №
20150096661/26.01.2015г., валидно до 25.01.2020г.
Изготвените две балистични експертизи дали заключение, че
намерените в жилището, обитавано от подс. В. и поде. В.а оръжия:
1 /един/ брой ловна пушка марка „Монте Карло", калибър 12мм, със
сериен номер : 192 06;
1 /един/ брой ловна пушка марка „Армсан", модел А620, калибър 2
0мм, със сериен номер : 14К8 08 8;
1 /един/ брой ловна пушка марка „ТОЗ", модел 34, калибър 12мм,
със сериен номер : У9317032;
6
1 /един/ брой ловна пушка марка „Браунинг", калибър 9.3х62мм, със
сериен номер : 311МР24602
1 /един/ брой ловна пушка марка „ИЖ", модел 18, калибър
7.62х39мм, със сериен номер : *********
1 /един / брой ловна пушка марка „43- Чешка Збрьовка, модел
„ZKM452", калибър 22LR, със сериен номер : 701571;
1 /един/ брой ловна пушка, марка „Армсан", модел A62 0S, калибър
20мм, със сериен номер 14К8675;
1 / един / брой револвер марка „Арминиус", калибър 357 Magnum,
със сериен номер : 1048 580;
- 1 / един / брой револвер марка „Астра", модел „NC6", калибър
22WMR, със сериен номер R358010, представляват огнестрелни оръжия по
смисъла на ЗОБВВПИ;
боеприпаси - 142 броя калибър 12мм, 7 61 броя калибър 20 мм, 95
броя калибър 9.3хб2мм, 30 броя калибър 7.62х39мм, 1 брой калибър 22LR, 58
броя калибър 357 Magnum, 4 6 броя калибър 22WMR, 14 броя калибър 7,62х
51, 16 броя калибър 223, 14 броя калибър 308 Win., 300 броя боеприпаси за
огнестрелно оръжие калибър 20мм., 161 броя боеприпаси калибър 20 мм, 8
броя боеприпаси калибър „357 Magnum", 14 броя боеприпаси калибър 7,62х
51, 16 броя боеприпаси калибър 223 и 14 броя боеприпаси калибър „308 Win",
са боеприпаси за огнестрелни оръжия по смисъла на ЗОБВВПИ.
Престъплението по чл. 338, ал. 1 от НК е ситуирано в от особената
част на материалния закон в глава „Общоопасни престъпления“.
От обективна страна съставът му изисква деецът да упражнява
правомерна фактическа власт върху предметите, поставени под специален
режим по цитирания текст, както и да неглижира необходимите мерки за
сигурност и особено тези, предвидени в надлежните правилници, наредби
или инструкции. Нормата е бланкетна, като в конкретния случай са вменени
нарушения по чл. 59 и 98 от ЗОБВВПИ.
Чрез фактическото държане на огнестрелни оръжия, описани в
обвинителния акт и присъдата като : ловна пушка, марка „ Монте Карло“ ,
калибър 12мм, със сериен номер : 19206; ловна пушка, марка „ Армсан „ ,
модел А620, калибър 20мм, със сериен номер : 14К8 088; брой ловна
пушка , марка „ ТОЗ , „ модел 34, калибър 12мм, със сериен номер :
У9317032; брой ловна пушка , марка „ Браунинг „ , калибър 9.3хб2мм, със
сериен номер : 311МР24 602; ловна пушка , марка „ ИЖ „ , модел 18 , калибър
7.62х39мм, със сериен номер : *********; ловна пушка, марка „ 43- Чешка
Збрьовка, модел „ ZKM452, калибър 22LR, със сериен номер : 701571
;револвер, марка „ Арминиус ,„ калибър 357 Magnum, със сериен номер :
1048580 и револвер, марка „ Астра „, модел „ NC6 „ , калибър 22WMR, със
сериен номер R358010 , както и боеприпаси за огнестрелни оръжия -117 броя
калибър 12мм, 7 61 броя калибър 20 мм, 95 броя калибър 9.3х62мм, 30 броя
калибър 7.62х39мм, 1 брой калибър 22LR, 58 броя калибър 357 Magnum , 4 6
броя калибър 22WMR, 14 броя калибър 7,62х 51 , 16 броя калибър 223 и 14
7
броя калибър 308 Win, без да вземе необходимите мерки за сигурност ,
посочени в чл.. 98. ал. 1 от ЗОБВВПИ:
„Огнестрелните оръжия и боеприпасите за тях се съхраняват в
метални каси, неподвижно закрепени, снабдени със секретно заключващи се
устройства - за физическите лица на постоянния им адрес“ ,подс.В. е
осъществил от обективна страна вменено му престъпление.
Следва да се спомене, че калибрите на гладкоцевните ловни оръжия
погрешно са сочени в милиметри още от досъдебното производство, но с
оглед на серийните им номера, експертното заключение и отсъствието на
възражения в този насока, може да се приеме, че са индивидуализирани.
Деецът е съзнавал обществено опасния характер на деянието си и
неговите общественоопасни последици, като е искал настъпването им.
Въззивният състав намери, че подсъдимият не е извършил
нарушение по чл. 59 ал. 1 от ЗОБВВПИ.
На първо място, този текст е общ :„Лицата, получили разрешение за
придобиване, съхранение, носене и употреба на огнестрелни оръжия и
боеприпаси за тях и разрешение за придобиване и/или съхранение на взривни
вещества и пиротехнически изделия, са длъжни да ги опазват от кражби,
изгубване и достъп на други лица и да предприемат мерки за недопускане на
злополуки или наранявания при употребата им“, а задължението за
съхранение на огнестрелни оръжия и боеприпаси в неподвижно закрепени
метални каси със секретно заключване е една от дължимите мерки. Отделно
от това, от данните по делото е изяснено, че иззетите при претърсването
оръжия и боеприпаси са се намирали в заключено с метална врата
помещение, мястото на ключа за него е бил известен само на подсъдимата, в
къщата постоянно е имало хора и е била с непрекъснато видеонаблюдение.
Тези мерки/ изключая неизпълнение на задължението по чл. 98 ал. 1 от
Закона/съдът намира за достатъчно отговарящи на условията за „опазване от
кражба, изгубване или достъп на други лица“
Възраженията на защитата, че деянието на подсъдимия, макар и
формално да осъществява признаците на престъплението по чл. 338 ал. 1от
НК, е с толкова явна незначителност, че може да се приеме единствено за
административно нарушение, обаче не могат да се приемат.
Характерът на охраняваните обществени отношения и фактите,
значими за конкретната опасност, която осъществената неправомерна дейност
създава - продължителност на нарушението, естеството на помещението,
значителният брой и различният вид на оръжията и внушителният брой
боеприпаси и мястото на което са намерени, /под матрака на леглото/ пречат
да се приеме, че деянието е с приписваната му занижена степен на
обществена опасност, правеща го непрестъпно.
По този въпрос въззивната инстанция изцяло споделя изложените от
проверявания съдебен състав подробни и убедителни мотиви, в отговор на
представените и пред него доводи в същата насока.
Наличните смекчаващи отговорността за престъплението
8
обстоятелства, съдът ще обсъди при проверка справедливостта на наложената
на подсъдимия санкция.
Безспорно е, че в нарушение на чл. 98 ал. 1 от ЗОБВВПИ
подсъдимата –К. -В.а е държала правомерно притежавана гладкоцевна ловна
пушка Армсан", модел A620S, калибър 20, със сериен номер : 14К8675 и 300
броя боеприпаси за нея.
Степента на обществена опасност на конкретно извършеното
престъпно посегателство, анализирана и във връзка с личностните данни за
подсъдимата – неосъждана жена с добри характеристични данни и
безупречно процесуално поведение обаче прави деянието „явно
незначително“ по смисъла на чл. 9 ал. 2 от НК .
Не без значение за това становище са и причините за извършването
му- боядисване на притежаваната метална каса и инициативата на съпруга й
къде да бъдат съхранявани оръжието и патроните през това време.
Конкретната обществена опасност не налага наказателно правно третиране.
Ето защо съдът я призна за невинна и я оправда по възведеното й
обвинение в извършване на престъпление по чл. 338 ал. 1 от НК.
Формално, деянието е осъществено с неизпълнение на задължението
за съхраняване на оръжието в при условията на чл. 98 ал. 1 от ЗОБВВПИ, но
ниската му степен на обществена опасност, обоснована и с взетите други
мерки за сигурност,/ метална врата на спалнята, видеонаблюдение,
заключване на помещението, непрекъснато присъствие на хора в къщата, /
водещи до становище, че нарушение по чл. 59 от ЗОБВВПИ не е извършено,
го определя като административна простъпка.
Ето защо и като прие, че деянието на подсъдимата К. – В.а е
административно нарушение по ЗОБВВП, , съдът я наказа с глоба в размер на
петстотин лева, заради неизпълнение на изискванията по чл. 98 ал. 1 от
Закона.
За правилността на присъдата в частта относно престъплението
по чл. 339 ал. 1 от НК.
Произнасяйки се относно съставомерността на това деяние, съдът е
отчел актуалната редакция на чл. 6 ал. 3 т. 2 от ЗОБВВПИ, към момента на
постановяване на присъдата и позовавайки се на чл. 2 ал. 2 от НК, оправдал
подс. В. за част от притежаваните боеприпаси, като изложил и споделяеми
съображения относно осъждането му за останалите. Ето защо упрека на
прокурора срещу неправилността на присъдата в тази й осъдителна част е
неоснователен.
Всъщност, правилността на тезата за необходимост от приложение
на по- благоприятен закон е спорна, заради изразено /макар и необвързващо/
касационно становище, че чл. 2 ал. 2 от НК би следвал да намери
приложение, само когато настъпят изменения в нормите на наказателния, а не
на специалния закон, а за отговорността на дееца е релевантно само това
правило, което е било в сила към датата на извършване на деянието.
Но в конкретния случай няма протест, водещ до искане за
9
утежняване положението на осъдения в съответната насока, поради което
въззивния състав само отбелязва тази допусната, според преценката му,
незаконосъобразност.
Въпреки изложеното съдът намери, че по обвинението в извършване
на престъпление по чл. 339 от НК подсъдимият В. следва да бъде оправдан.
Според въззивната преценка, това обвинение не е доказано по
изискуемия от чл. 303 от НПК несъмнен начин.
Това е така, тъй като броя, калибрите и видовете на боеприпасите, за
които се твърди, че са притежавани без надлежно разрешение, не са
установени безспорно. За наличието им говори единствено протокол за
изземване от 25 04 2018 г., изготвен във връзка с предварително дадено
съдебно разрешение за претърсване на имот намиращ се в с.Т., ул. „ Л.“
№ 1. Претърсването обаче е извършено в противоречие с процесуалните
правила и протоколът за него не може да бъде годно доказателствено
средство за обстоятелствата, които удостоверява по отношение на мястото на
намиране на вещите, техния брой и вид .По тази причина въззивният състав
не го е ценил при формиране на фактическите си и правни изводи относно
съставомерността на деянията по чл. 338 от НК
Възражения срещу процесуалната годност на този протокол съдът
има, не заради това, че претърсване е извършено след предварително дадено
разрешение за разследване на друго престъпление, а посочените в искането по
чл. 161 ал. 1 от НПК вещи- „преносими компютри и различни технически
средства способстващи за манипулиране на средства за измерване на ел.
енергия“,на практика не са и търсени, а на присъстващата св. Н.а, което не е
била ползвател на помещението, е било наредено „ да покаже оръжията“за
проверка. Предварителното съдебно разрешение за извършване на
претърсване и изземване цели съдебен контрол върху законосъобразността на
извършвана намеса в защитени права на гражданите - в случая,
неприкосновеността на жилището, и тя не се свързва с това, какви предмети
са иззети и какво и тяхното отношение към съответното разследване.
Не и за това,че подс. В. за времето на тези действия е бил призован
за явяване в полицейското управление, за да не присъства в по време на
претърсването. /В тази връзка са необорените обяснения на подсъдимия,
според съдържането на които е бил призован за явяване в РУ и изрично е
посочил, че е възпрепятстван, след което е получил обаждане от
разследващия полицай, че започва претърсване в дома му/
Становището си за непригодност на протокола въззивният състав
аргументира със следното :
За да отхвърли възраженията относно несъответствието на
извършеното претърсване и свързаното с него изземване с процесуалните
правила, поради неучастието на поемни лица в него, първоинстанционният
съд се е позовал на свидетелските показания на полицейските служители Н.,
С., Г. и Л., излагайки съображения, защо не приема доказателствените
материали в обратната насока.
Цитираните свидетели потвърдили пред първоинстанционния съд, че
10
участниците в претърсването се движили компактно от помещение в
помещение, като с тях неизменно са били и поемните лица.
По време на проведеното въззивно съдебно следствие, съдебният
състав проведе допълнителен разпит на свидетелите Н., С., Л. и И., както и
разпит на св. Р..
От съдържанието на показанията им и от непосредствено
възприетото поведение на свидетелите, съдът стигна до извод, че
свидетелските показания на полицейските служители не притежават
придаваната им от проверявания състав тежест.
Дадените от свидетелите С., Л. и Н. отговори на зададените въпроси
са шаблонни, фрагментирани и според преценката на състава, предварително
подготвяни. Тези свидетели не си спомнят целта на претърсването, кой и по
какъв начин е осигурил достъп да помещенията и процедурата по изземване
на вещите, но са абсолютно категорични, че поемните лица са присъствали
при всички действия по претърсването изземването и тяхното
протоколиране.
Съдът кредитира показанията на св.Р.-младши полицейски
инспектор КОС във второ РУ Варна. Този свидетел споделя чистосърдечно,
че е получила устно разпореждане да помогне, ако бъде намерено оръжие и
че имота се намира на територията на друго районно управление. Не си
спомня дали разследващият полицай е участвал в броенето на боеприпасите
или е записвал информацията, което е получавал от полицаите. Поемните
лица не са участвали в броенето, категоричен е свидетелят.
Тази показания съдът съпостави с показанията на св. И.. Според
съдържанието им на посочената дата „цяла армия от полицаи, униформени“
са поискали да им се отвори и да направят проверка на оръжията.
Свидетелката не знаела къде се намират оръжията, за това позвънила на
дъщеря си – подс.К.- В.а. Полицаите, казва свидетелката „стояха в коридора
едни, други се разхождаха напред, други назад, други по двора, трети в
гаража, шарят“ Подсъдимата й съобщила къде се намира ключа за спалнята, в
която се намирали оръжията. Като дала ключа, полицаите отключили и я
избутали.Не са й казвали да стои и да гледа какво ще намерят. По различните
стаи били различни полицаи. В спалнята имало няколко човека. На двора
имало майстори, единият от които настоявал да си тръгва , но полицаите го
задържали за „ свидетел „ и му „поднесли нещо да подписва“. Свидетелката
не знае, дали са викали този свидетел вътре. Прави уговорка, че може и да са
го викали, но тя не е видяла.
Тези правдиви, и според съда житейски логични показания, бяха
съпоставени с данните, получени от разпита на св.Д.- полицейски инспектор
на територията на с.Т., на когото било разпоредено да окаже съдействие на
полицейски служители от Второ Полицейско управление, като подсигури
поемни лица.Тези поемни лица първоначално били поканени в имота, а след
това били приканени да излязат и да изчакат навън.През цялото време на
претърсването стояли навън, а свидетелят стоял с тях, за да не си заминат.
В същата насока са и показанията на самите поемни лица –
11
свидетелите Х. и К..К. посочва, първо стояли навън, после ги „качили горе“- в
къщата на подсъдимия, след което пак ги извели навън.Лично той не видял
какво се изземва, видял полицаите да изкарват пакети и кашони.Какво имало
вътре не можел да каже.Полицаите им казали да подпишат документи и те ги
подписали.
Според св. Х. -един полицай ги питал, какво правят в имота и като
разбрал ,че са работници им казал да останат за свидетели, „за да не викат
чужди хора“.Двамата със св.К. били навън, докато полицаите вадели някакви
неща и ги слагали в микробус. Накарали ги да „ разпишат бележки. 10 -15
бележки разписали, с три имена и подпис“ Полицаите им казали, че са си
направили опис на това, което са намерили, само да подпишат и да
тръгнат.Полицаят / св.Д./стоял при тях навън и ги пазел, за да не си заминат.
В същия смисъл са показанията и на св. Д., присъствал на
претърсването, по молба на подсъдимата. Той посочва, че претърсване се
извършвало едновременно в няколко помещения като поемните лица в
началото са били разделени, а в последствие са изчаквали навън изготвянето
на протоколите.
Анализирайки тези показания, съдът не споделя направения
първоинстанционен извод, че следва да се кредитират показанията на
полицейските служители, за сметка на тези от останалите свидетели. За това,
според въззивната преценка, няма основание. Не бива да се пренебрегва това,
че тези свидетели са заинтересовани, защото на съмнение е била поставена
професионалната им дейност. Докато поемните лица а дори и св.Д. обективно
пресъздават действителността на ситуацията. Техните показания се подкрепят
от тези на св. И. и Д.. Не е аргумент в подкрепа на първоинстанционната теза
и обстоятелството, че протоколът е подписан от поемните лица, заради
разказа им, как е станало това и изразената категоричност, че не са чели
съдържанието на протокола.
От изложеното до тук не може да бъде направен категоричен извод,
каква е била действителната цел на полицейските действия- участие в
претърсване по време на досъдебно производство или специализирана
полицейска операция, подпомогната от служещо за предлог съдебно
разрешение, а разследващия полицая е бил регистратор на полицейските
действия.
Факт е обаче, че процедурата, лимитирана в разпоредбите на чл. 163
от НПК не е била съблюдавана стриктно, не е била извършена в присъствието
на незаинтересовани от изхода на делото поемни лица. Ето защо не може да
бъде прието, че резултата от проведените действия е обективиран по
изискуемия ред в съответни протоколи.
И тъй като въззивният състав намира тази процедура за извършена в
противоречие с процесуалния закон, то резултата от нея по аргумент от
обратното на чл. 131 от НПК, не може да бъде използван при формиране на
фактическите и правни изводи на съда.
А извод, че подс.В. е държал 8 патрона калибър „357 Magnum", 14
боеприпаси калибър 7,62х 51, 16 броя боеприпаси калибър 223 и 14 броя
12
боеприпаси калибър „3 08 Win" без този протокол, не може да бъде направен.
Съдът е посочил, че дори и поемните лица да не се присъствали на
фактическото броене и описване на иззетите оръжия и боеприпаси, то това не
водело до опорочаване на процесуално следственото действие, тъй като то
отношение на собствеността и местонахождението им нямало спор. Това
въззивната инстанция приема, доколкото касае законно притежаваните
оръжия и боеприпаси. Те, като бе споменато, действително са
конкретизирани по видове, брой и калибри.
Видно от материалите по делото, съдът е бил принуден да назначи
допълнителна съдебно балистична експертиза да установи, какви точно по
вид, количество и калибри боеприпаси са били иззети и налице ли е
съответствие между описаните в протокола за изземване и обвинителния акт.
Заключението по тази експертиза/ л. 126 – 132 от
първоинстанционното производство/ установило множество несъответствия
между протокола за изземване и диспозитивната част на обвинителния акт.
Били установени несъответствия и между описаните в протокола за изземване
и действително наличните в РУ боеприпаси, както по калибър, така и по брой.
Експерта заключил, че това несъответствие се дължи на „ техническа грешка
при описването на патроните в протокола“
Процесните оръжия и боеприпаси били иззети на 25 04 2018 г.и
предадени в оръжеен склад на 27 04 г. 2018 г.като са подробно описани по
вид брой и калибър. На 9 05 2018 г. отново са предадени на водещия
разследването, най вероятно във връзка с извършването на експертиза. Тогава
обаче боеприпасите са описани само като „запечатани в червена найлонова
торба с надпис „JUMBO“.
Освен че от материалите по делото не е видно къде и как са се
съхранявали процесните вещи от изземването им до предаването им в
оръжеен склад на Второ РУ, а в протокола за изземване не е посочвано, че
кутиите с боеприпасите са били запечатвани след изземването им, са
изследвани „ торба с боеприпаси за огнестрелни оръжия“ в следствие на което
експертизата дала заключение, че между патроните има и такива --14 броя
боеприпаси калибър 7,62х 51, 16 броя боеприпаси калибър 223 и 14 броя
боеприпаси калибър „308 Win", които не могат да бъдат изстреляни с
предоставените за изследване пушки и разрешение за притежаването на които
подс.В. няма.
Начинът по който е извършено изземването, отсъствието на яснота
къде и как са били съхранявани веществените доказателства от натоварването
им в микробуса, до извършването на експертиза, не позволяват да се направи
безспорен извод за доказаност на обвинението в престъпление по чл. 339 ал. 1
от НК.
Заради изключването на опорочения протокол от даказателствената
съвкупност, съществува съмнение относно вида и количеството действително
иззети боеприпаси. И тъй като присъдата не може да се основава на
предположения, съдът я отмени в тази й част и оправда подсъдимия В. в това,
да е осъществил състав на престъпление по това възведено обвинение.
13
За престъплението по чл. 270 от НК
Липсват, според въззивната преценка, законови основания за
уважаване на протеста, в частта му относно оправдаването на подсъдимите по
това обвинение.
Това е така, защото обвинението изначално е било лишено от
основание.
Районният съд, въз основа на всестранно обсъждане на
доказателствените материали по делото, е достигнал и до верни правни
изводи, че поведението на подсъдимите В. и К.- В.а не осъществява както от
обективна, така и от субективна страна признаците на състава на
престъплението по чл. 270, ал. 1 НК.
Изпълнителното деяние на престъпния състав по чл. 270, ал. 1 от
НК-противозаконно пречене, се осъществява само чрез такова поведение на
дееца, / действие/което в нарушение на законови норми обективно
затруднява, възпрепятства, създава спънки при осъществяването на
служебните задължения на органите на власт и то с такава интензивност и
произтичащите от това обществена опасност и последици, че да бъде
отграничено от нарушението по чл.257 от ЗМВР и третирано като
престъпление. То не може да бъде осъществено чрез бездействие, заради
което не се създава необходимото условие за работата на органа на властта.
Престъпният резултат на това деяние, е посочил ВКС /Решение №
44 от 12.03.2021 г. на ВКС по н. д. № 22/2021 г., III н. о., НК, докладчик
съдията Мария Митева/ се състои в създаването на някаква пречка за
служебната дейност на органа на властта, като за съставомерността на
престъплението от обективна страна не е необходимо този орган да не е
могъл да изпълни своите задължения.
В конкретния случай, няма съмнение, че на подсъдимите е следвало
да бъде извършена полицейска регистрация, с оглед разпоредбите на чл. 68 от
ЗМВР, тъй като са били привлечени като обвиняеми за извършени умишлени
престъпления от общ характер
Безспорно е и че те са отказали такива, както и че съдът , при това на
два пъти, е разрешил принудителното им регистриране. С категоричност
може да се твърди и че полицейските служители- свидетелите С. и Н. са били
„органи на власт“ ,според определението по чл. 93, т. 2 от НК. Ето защо и
възраженията на защитата в тази връзка са неоснователни.
Отказите на подсъдимите обаче, не могат да бъдат приети за
„пречене“ на тези служители да изпълнят задълженията си по полицейската
им регистрация. Именно отказа от доброволна регистрация разрешава, след
съдебна санкция, принудителното й извършване, а по делото няма
доказателства, такива действия въобще да се предприемани, че да се тълкува,
дали с възпрепятстването им е осъществен състав на престъплението по чл.
270 от НК.
Прав е проверяваният съдебен състав, че съгласно Наредбата за реда
на извършване и снемане на полицейска регистрация е следвало да се
14
осъществи принуда чрез физическа сила и помощни средства , за да се
изпълни съдебното определение, вместо да се неглижират разпоредбите чл.
68 от ЗМВР с аргумента, че подсъдимите не са изпълнили полицейско
предупреждение да не пречат на изпълнение на съдебно решение. То/
решението / впрочем е било насочено не към тях, а към съответните
полицейски органи и ги е задължавало да предприемат необходимото, за да
извършат принудително действията по полицейската регистрация на
подсъдимите, в съответствие с правомощията си по Глава пета, раздел първи
от ЗМВР- чл. 11 ал. 5 от Наредбата.
Относно съдържанието на предупредителните протоколи може да
се добави, че както в Наредбата, така и в Закона за МВР няма предвидено
задължение за лица, спрямо които полицейските органи са се снабдили със
съдебно разрешение за извършване на принудителна полицейска регистрация,
да окажат съдействие за нея, че да се приеме че с отказа от съдействие й се
пречи.
В този смисъл и тезата на прокурора, че с „отказа на двамата
подсъдими от съдействие на полицейските органи, за да могат последните да
извършат възложената им от закона правно регламентирана дейност“ са
осъществели състав на престъплението по чл. 270 от НК не може да бъде
възприета.
Или, след като подсъдимите не са извършили действия, с които да са
препятствали принудителната си полицейска регистрация, то не може да се
приеме, че поведението им обективно е съставомерно като престъпление по
чл. 270 от НК. Мотивите на първоинстанционния съд в тази връзка са
подробни и убедителни и към тях въззивната инстанция няма какво да
добави, освен че липсват основания за изменение или отмяна на тази част от
присъдата .
По наказанието на подс.В. за престъплението по чл. 338 ал. 1 от НК.
За това престъпление законодателят е предвидил алтернативни
наказания : лишаване от свобода за срок от една до пет години или глоба от
петстотин до три хиляди лева.
Отмервайки санкцията за конкретното деяние, съдът е подходил в
унисон с правилата по чл. 54 от НПК за индивидуализацията на наказанието.
Отчел е степента на обществена опасност на престъплението и конкретното
деяние, която определил към средна, заради количеството на съхраняваните
оръжия и боеприпаси на леснодостъпно място представляващо лесно
преодолимо препятствие.
Ето защо е преценил, че следва да наложи наказание лишаване от
свобода, като срокът му определил при превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства.
Тази обстоятелства въззивният съд отчете при решаване на въпроса,
престъпно ли е деянието на подс. В. или е административно нарушение.
Не намери обаче, че конкретното престъпно деяние е с такава степен
на обществена опасност, че да се налага санкционирането му с лишаване от
15
свобода. Съображения , защо намира че са взети мерки за опазването му от
кражба или достъп на други лица, вече бяха споменати.
Като съобрази времетраенето на наказателното производство,
чистото съдебно минало на подсъдимия, направените признания,
инцидентността на престъпната му дейност, причините за осъществяването
й, личността му в социален и житейски аспект, характеризираща го като лице
с ниска обществена опасност и степента на засягане на обществените
отношения – предмет на защита, настоящият съдебен състав намери, че
целите на наказанието могат да бъдат постигнали и чрез налагане на
наказание глоба, чийто размер отмери на 500 лв.
По веществените доказателства
Произнасяйки присъдата си, първоинстанционният съдебен състав
се е произнесъл с определение по чл. З06 ал.1 от НПК, отнемайки всички
оръжия и боеприпаси в полза на държавата. Срещу съдебния акт е постъпила
жалба, преразпределена на този съдебен състав, заради свързаността на
частното дело с делото, образувано по повод въззивната проверка на
присъдата.
Като взе предвид, че с присъдата си дължи отговор и за
веществените доказателства по делото и че определението, с което са
преждевременно отнети, не е влязло в сила и не притежава стабилитет, съдът
извърши собствена преценка относно съдбата на веществените доказателства,
като преди това изслуша становищата на страните и по този въпрос.
Намери, че основание за отнемане в полза на държавата на законно
притежаваните оръжия /с разрешения с № 20140049062/20.09.201бг., валидно
до 19.09.2021г. за В. и за поде. К. - В.а с № 20150096661/26.01.2015г., валидно
до 25.01.2020г/.,няма.
За престъплението по чл.338 от НК законът не е предвидил
конфискация на държаните в противоречие с правилата за съхранение оръжия
или боеприпаси. Разпоредбите на чл. 53 ал.1 б „ а“ и ал. 2 б „ а“ от НК също
не могат да намерят приложение. Законно притежаваните оръжия и
боеприпаси не са послужили за извършването на умишлено престъпление.
Съставомерното пренебрегване на дължимите мерки за сигурност при
съхранение на оръжието чрез държането му по описания в мотивите начин, не
означава, че това оръжие е средство на престъплението по чл. 338 от НК. Ако
се следва тази логика, на особена конфискация по чл. 53 от НК с по голямо
основание биха подлежали гардеробът и леглото, в които са се съхранявали
тези вещи, тъй като според теорията „Изцяло от дееца зависи по какъв начин
ще извърши престъплението и с какви средства ще си послужи при неговото
осъществяване“ .
Хипотезата по ал 2 б „а“ от чл. 53 от НК е приложима единствено за
описаните боеприпаси, приети за предмет на престъплението по чл. 339 ал. 1
от НК. Ето защо съдът, на посоченото основание ги отне в полза на
държавата. Останалите, като бе споменато, са притежавани с изрично
разрешение.
Като не намери основания за приложение на чл. 53 от НК по
16
отношение на тях, съдът постанови връщането им на правоимащите. Според
преценката му, връщането на оръжията преди приключването на
наказателното производство не би затруднило разкриването на обективната
истина. Те са били безспорно конкретизирани и експертно изследвани.
Основания за по нататъшното им задържане, до произнасянето на съда
относно съдбата им, е нямало. Все пак оръжията са били предназначени за
ловни цели, а фактически, без административна санкция, подсъдимите са
лишени от правото на лов в продължение на четири години.
Така мотивиран, въз основа на посочените фактически и
правни доводи, настоящият съдебен състав постанови въззивната си присъда.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :

17
Съобщи за изтекли лични данни