№ 489
гр. Пещера, 10.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, III ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на
десети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Милуш Р. Цветанов
при участието на секретаря Евелина Н. Генинска
като разгледа докладваното от Милуш Р. Цветанов Гражданско дело №
20245240100942 по описа за 2024 година
Производството е образувано по молба с правно основание чл. 50 от Семейния
кодекс /СК/ за развод по взаимно съгласие, подадена от Д. Б. М. и Н. Т. М., с искане съдът да
прекрати брака им поради сериозно и непоколебимо взаимно съгласие за това и да утвърди
постигнатото от тях споразумение. Посочват, че са сключили споразумение относно
въпросите по чл. 51 от СК. В молбата и споразумението твърдят, че нямат непълнолетни
деца от брака си.
В съдебно заседание всеки от двамата молители се явява лично. Заявяват изрично
волята си да прекратят брака помежду си при сериозно, непоколебимо и взаимно съгласие,
като посочват, че са наясно с последиците от утвърждаване на представеното споразумение
по чл. 51 от СК, което са подписали лично и доброволно.
Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, събраните по делото доказателства и
становищата на страните, приема за установено от фактическа следното:
От представеното Удостоверение за сключен граждански брак № 003524, издадено от
общ. Брацигово въз основа на Акт за граждански брак № 20/18.09.1994г., се установява, че
молителите са сключили граждански брак на 18.09.1994г., като преди брака съпругата е била
с фамилно име Стаматова, а след брака е приела да носи фамилното име М..
Представено е споразумение, с което молителите са уредили въпросите относно
ползването на семейното жилище, издръжка помежду си, фамилното име, като предвид
липсата на непълнолетни деца, установяваща се от справката за родствени връзки на Д. М. -
споразумението им по чл. 51 от СК отговаря на изискуемото от закона съдържание.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
1
изводи:
Подадената молба с правно основание чл. 50 от СК е процесуално допустима,
доколкото е подадена от надлежно легитимирани лица, с правен интерес, пред компетентния
да разгледа делото съд съобразно правилата за определяне на родовата и местната
подсъдност. Към нея е приложено споразумение по чл. 51, ал. 1 СК. Разгледана по същество
молбата се явява основателна.
Налице е сериозно и непоколебимо съгласие между молителите за прекратяване на
брака им. Решението им в тази насока е категорично установено в представеното писмено
споразумение и потвърдено лично в съдебно заседание. Мотивите за развода са
ирелевантни, доколкото съгласно чл. 50, ал. 1 СК съдът не следва да ги издирва. С оглед на
това, съдът намира, че бракът на молителите съществува само формално и запазването му не
е в интерес нито на страните, нито на обществото, поради което следва да се постанови
решение, с което да се допусне прекратяването му. Постигнатото от двамата съпрузи
споразумение е пълно и урежда всички визирани в чл. 51, ал. 1 СК отношения, по които
страните следва да постигнат съгласие, не противоречи на закона и морала. По изложените
съображения то следва да бъде утвърдено изцяло.
На основание чл. 6, т. 3 от Тарифа за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК, съдът определя държавна такса за допускане на развод по взаимно
съгласие в размер на 40,00 лв., която следва да се поеме поравно (по 20 лв.) от двамата
молители. Така общо дължимите по делото държавни такси – по чл. 6, т.1 и т.3 от
ТДТКССГПК възлизат на 65 лв. Доколкото по делото е представена разписка за внесена като
държавна такса сума от 50 лв., то съгласно заявеното от молителите в съдебно заседание –
остатъка от 15 лв. следва да се възложи в тежест на Н. Т. М..
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА, на основание чл. 50, ал. 1 от СК, сключения на 18.09.1994г. в град гр.
Брацигово граждански брак между Н. Т. М. с ЕГН ********** и Д. Б. М. с ЕГН: **********,
поради сериозно и непоколебимо взаимно съгласие.
УТВЪРЖДАВА постигнатото между страните споразумение, както следва:
1. Съпрузите сме съгласни бракът ни, сключен на 18.09.194г. в гр. Брацигово, за
който е съставен акт за сключен граждански брак номер 20/18.091994г. от длъжностно
лице по гражданско състояние при Община Брацигово, да бъде прекратен по наше сериозно
и непоколебимо взаимно съгласие, без съдът да издирва мотивите ни за прекратяване на
брака и без да се произнася по въпроса за вината.
2. Семейното жилище, находящо се в гр. Брацигово, ул. „***“ № 20, което е
придобито по време на брака ни, ще се ползва от Н. Т. М..
3. Заявяваме, че роденото от брака ни дете Т. Н. М. е пълнолетно, поради което
2
въпросите относно местоживеенето на детето, упражняването на родителски права и
заплащане на издръжка не се обсъждат.
4. Придобитите по време на брака недвижими имоти и движими вещи ще поделим
извънсъдебно.
5. След прекратяване на брака страните няма да си дължим издръжка един на друг.
6. След прекратяване на брака съпругата Д. Б. М. ще продължи да носи брачното си
фамилно име – М..
7. Разноските, сторени в настоящото производство, остават в тежест на всяка
страна така, както ги е сторила.
С настоящото споразумение подписалите го страни заявяват, че уреждат всички
свои лични и имуществени отношения след развода и няма никакви други имуществени
претенции един към друг.
ОСЪЖДА Н. Т. М. с ЕГН **********, адрес: гр. Брацигово, ул. „***“ № 20, да
заплати по сметка на Районен съд - Пещера сумата от 15 лева - държавна такса за допускане
на развода, в съответната част, а в случай на служебно издаване на изпълнителен лист за
нейното събиране - и сумата от 5,00 лв. за държавна такса за изпълнителния лист.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.330, ал. 5 от
ГПК.
Съдия при Районен съд – Пещера: _______________________
3