Решение по дело №480/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе взе предвид следното:

С присъда № 60/07.05.2014 г., постановена по НЧХД № 12/2014 г., Районен съд - М. е признал подсъдимия А. М. Б. от с.З., О.К., обл.К., за виновен в това, че в това, че на 04.11.2013 год. в с.З., О.К. причинил на З. М. Б. лека телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, като му причинил разкъсно контузна рана на главата и сътресение на мозъка, поради което и на основание чл.130, ал.1, във вр. с чл.78а от НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил наказание глобав размер на 1 000.00 лв., като на основание чл.304 от НПК го е оправдал за повдигнатото с тъжбата обвинение по чл.130, ал.2 от НК, по същото време и нÓ същото място да е причинил на пострадалия лека телесна повреда изразяваща се в болка и страдание.

Подсъдимият А. М. Б. е осъден да заплати на З. М. Б. сумата в размер на 1000.00 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 04.11.2013 год. до окончателното изплащане на сумата, като в останалата част до пълния предявен размер от 3 000.00 лв. предявения граждански иск е отхвърлен. Подс.А. Б. е осъден също да заплати на З. Б. сумата в размер на 742.00 лв., представляващи направени разноски по делото, а по сметка на РС М. сумата в размер на 40.00 лв., представляваща д.т. върху уважения размер на гражданския иск.

Недоволен от така постановената присъда е останал подс.А. М. Б., който чрез защитника си – А.Р. Х. от АК- К. я обжалва като неправилна, незаконосъобразна и постановена в противоречие на събраните по делото доказателства. Твърди се, че първоинстанционният съд е издал присъда, като се е позовал само на защитните обяснения на пострадалия и единствения свидетел посочен в тъжбата, без да изследва обективно, всестранно и пълно данните от всички доказателствени средства. Съдът възприел за достоверни единствено обясненията на пострадалия, без тези обяснения да бъдат съпоставени с целия останал събран по делото доказателствен материал. Не бил изследван въпроса точно къде е забил металното колче тъжителя в собствения си имот или в имота на брат си. Твърди се, че той е извършил неправомерни действия, като си позволил да забие металното колче, а именно да върже телето в недвижим имот собственост на подсъдимия, без негово съгласие. Съгласно Конституцията на Република България частната собственост била неприкосновена, като тази неприкосновеност включвала забрана други лица да владеят, да ползват или да се разпореждат с нея без съгласието на собственика. Именно това право подсъдимия бил спазил, за да защити имота си като извадил колчето от собствения си имот и го е преместил в имота на брат си. След тези действия от страна на подсъдимия и по негови показания ставало ясно, че пострадалия се укрил зад собствената си тоалетна наблюдавайки тези действия и изпаднал в ярост и започнал да замерва подсъдимия с камъни, които му били в джобовете. Същия виждайки действията на брат си побягнал към дома си, за да се укрие и да се спаси от това нападение с камъни. През това време един от камъните попада в рамото му, при опит да премине бетонната стеничка, която се намирала в неговия двор на два метра от входа бил застигнат от пострадалия, който му нанесъл няколко удара по гърба, хванал го за ризата и му я скъсал, като налетял и му нанесъл удари. Подсъдимият твърдял, че се защитавал от пострадалия, който държал в ръката си желязно колче около тридесет сантиметра. Това сбиване между двамата се потвърждавало и от свидетелите разпитани по делото. Твърдяното от пострадалия, че същия е клекнал да забие колчето с гръб към подсъдимия, който го издебнал и му нанесъл с дрянов прът удар по главата и тялото било в противоречие с показанията дадени на 19.02.2014г. от свидетелката Д. Б.- снаха на пострадалия която твърдяла, че двамата са се дърпали при което подсъдимия с летва е ударил пострадалия. Тези противоречиви обстоятелства не били изяснени от съда, а били съществени за изясняване на самия механизъм на причинената телесната повреда. Не било изяснено и установено умишлено ли била нанесена телесната повреда или се касаело за неизбежна отбрана. Извън обсега на разсъжденията на съда останали обясненията на подсъдимия, които освен защитно били и доказателствено средство. С оглед представените по делото доказателства по безспорен начин било доказано, че подсъдимия А. Б. е невиновен в осъщественото престъпление, като е причинил на З. М. Б. лека телесна повреда изразяваща се в разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, като му причинил разкъсно контузна рана на главата и сътресение на мозъка, а е действал в условията на неизбежна отбрана, съгласно чл.12, ал.1 и сл. от НК, което не било общественоопасно, тоест не представлявало престъпление и съгласно чл. 304 от НПК следвало същия да бъде признат за невинен, тъй като съгласно чл.303, ал.1 и 2 от НПК присъдата не можела да почива на предположения, а следвало обвинението да бъде доказано по несъмнен начин, което в настоящата присъда липсвало. Моли да се отмени Присъда №60 от 07.05.2014 г. постановена по НЧХД № 12/2014г. на Районен съд М. и подс.А. М. Б. да бъде оправдан, какт¯ и да се отмени присъдата в частта, в която е уважен предявения граждански иск на пострадалия.

В съдебно заседание жалбодателят А. Б. лично и чрез защитника си – А.Х., поддържа жалбата си и моли същата да бъде уважена.

Ответника по жалбата – тъжителят З. Б. лично и чрез повереника си – А.И. Б. от АК – К., счита жалбата за неоснователна, а присъдата на РС- М. за обективна и постановена въз основа на събраните по делото доказателства. Моли да се потвърди първоинстанционната присъда, като претендира присъждане на направените разноски за втората инстанция.

Окръжният съд, след извършената цялостна служебна проверка относно правилността на обжалваната присъда на основание чл.314 и сл. от НПК, по повод и във връзка с оплакванията, изложени от жалбодателя, констатира:

Жалбата е допустима, като подадена в законоустановения в чл.319 НПК срок и от лице имащо право на жалба, поради което и следва да бъде разгледана по същество.

От събраните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка:

Тъжителят З. М. Б. и подсъдимият А. М. Б. са братя, като двамата живеят в с.З., О.К., но от дълги години помежду им имало спор във връзка с имотната граница на собствените им дворни места, като по този повод имало образувано и гражданско дело.

На 04.11.2013 г., около 12,00 часа тъжителят З. Б. вързал телето си в спорното дворно място, а малко по-късно установил, че то е преместено, след което той отново го вързал на първоначалното място. В този момент от дома си излязъл подсъдимият А. Б. и между тях възникнал скандал. Вследствие на ескалирането на скандала подсъдимият А. Б. замахнал с дървена пръчка, която държал в ръката си, за да нанесе удар по брат си, който вдигнал дясната си ръка, за да се предпази и удара попаднал в областта на предмишницата на дясната му ръка. След това З. Б. се обърнал, а сдървената пръчка подсъдимия нанесъл и един удар по главата му, който попаднал в дясната теменна област, като вследствие на удара З. Б. паднал на земята. В този момент се появила снахата на З. Б., Д. Б., която след като видяла случилото се, им извикала да спрат. В това време се намесила и съпругата на А. Б., следствие на което последния се прибрал в дома си. Пострадалия станал, приближил се до къщата си, като клекнал, а св.Д. Б. забелязала, че му тече кръв от главата, поради което влязла в къщата и взела хавлиена кърпа, с която З. Б. затиснал раната си. Св.Д. Б. се обадила по телефона на съпруга си, който дошъл на мястото, взел баща си и го откарал във ФСМП К., където му била оказана спешна помощ.

След като в РУ”Полиция”- К. бил получен сигнал за пострадало лице, св.В. М., полицейски служител посетил ФСМП- К., където по това време се оказвала медицинска помощ на З. Б., който имал кървяща рана в дясната страна на главата си, като свидетеля провел разговор с медицинското лице, което обяснило, че следва да транспортират пострадалия до Г.К.. След това св.Мъсърлиев, заедно с други полицейски служители посетил и местопроизшествието, където били св.Д. Б. и подс.А. Б.. Пред св.М. подсъдимия заявил, че при сдърпване между брат му и него, последния се бил самонаранил с железен прът, а св.Д. Б. обяснила, че пострадалия бил ударен с летва по главата. След това св.М. задържал подсъдимия и го отвел в полицейския участък, като при задържането Б. отказал да му се извърши медицински преглед.

Същия ден тъжителят З. Б. постъпил на лечение в МБАЛ"Д-р А. Дафовски", Г.К. като съгласно Епикриза №15797 бил изписан на 13.11.2013г. с окончателна диагноза „Открита рана по окосмената част от главата", с придружаващо заболяване „Вътрешночерепна травма с открита вътречерепна травма".

На 04.11.2013г. пострадалият Б. бил прегледан и от съдебен лекар, за което му е издадено Съдебномедицинско удостоверение №246/2013г., в което е описано, че обективно при прегледа на главата е установена в дясната половина на теменната област, на 2см. от срединната линия цепковидна рана, с дължина 7см., а по þадната половина на дясната предмишница, в горната й трета умерен оток на кожата и синкаво-мораво-червено кръвонасядане с размери 6/3см. В заключение е отбелязано, че при прегледа на пострадалия и от представения лист И.З. е установено: Разкъсно-контузна рана на главата; оток и кръвонасядане на дясната предмишница; сътресение на мозъка. Описаните увреждания били причинени при действието на твърд тъп или тъпоръбест предмет и по време и начин било възможно да са възникнали така, както съобщава освидетелстваният.

На 04.11.2013г. било образувано досъдебно производство №111/2013 г. по описа на РУ”Полиция”- К. срещу А. М. Б. от с.З., О.К., за това, че на 04.11.2013г. в с.З., О.К. причинил на З. М. Б. от с.с. средна телесна повреда, изразяваща се в загуба на съзнание, което е довело до разстройство на здравето, временно опасно за живота - престъпление по чл.129, ал.1 от НК. По досъдебното производство са били разпитани свидетели, назначена била и съдебно-медицинска експертиза. С Постановление за прекратяване на наказателно производство от 02.12.2013г. на прокурор при РП М. наказателното производство по ДП № 111/2013 г. по описа на РУ”Полиция”- К. е прекратено, поради това, че не е налице престъпление от общ характер, а престъплението по чл.130 от НК се преследва по тъжба на пострадалия.

Въз основа на така приетата фактическа обстановка следва да се направи извод, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна престъпление по чл.130, ал.1 от НК, както правилно е прието и от първоинстанционния съд. Събраните в тази връзка по делото гласни доказателства – частично обясненията на подсъдимия; показанията на свидетелите Д. Б. и В. М., както и частично тези на св.Е. Б. водят до несъмнения извод, че подсъдимият е автор на процесното престъпление. Посочените гласни доказателства се подкрепят и допълват и от събраните и приобщени по делото и писмени такива: СМУ №246/2013г., Епикриза от хирургическо отделение, ДП №111/2013г. на РУП- К. и др. Подсъдимият не отрича за възникнало спречкване между двамата, но нападнатият бил той, като твърди, че при това спречкване брат му се е самонаранил, а във въззивната си жалба сочи, че извършеното от него деяние било осъществено при условията на неизбежна отбрана, тъй като той самия бил нападнат с камъни от брат си – тъжителят З. Б.. В тази връзка съдът съобрази следното: Обясненията на подс.А. Б. в частта им, в която отрича да е нанасял удари на брат си, са нелогични, изолирани и се опровергават от другите събрани по делото доказателства, поради което и съдът не им дава вяра. Така обясненията на подсъдимия в посоцчената част са в противоречие с показанията на св.Д. Б. и В. М., които от своя страна се подкрепят от събраните по делото писмени доказателства - съдебномедицинско удостоверение и епикриза. Така св.Д. Б. обяснява, че на 04.11.2013г. връщайки се от работа към 12.05-12.10 часа е видяла как подсъдимия първо е нанесъл удар с „нещо голямо, като летва” в дясната ръка на пострадалия, която последния бил вдигнал, за да се предпази, а впоследствие, след като той се обърнал, А. Б. му нанесъл и втори удар по главата, след който удар З. Б. паднал на земята. Свидетелката видяла потеклата от раната на главата кръв на пострадалия и му занесла кърпа, с която да притисне раната, след което се обадила на съпруга си, за да дойде и да отведе пострадалия до спешна помощ. Показанията на св.Б. се подкрепят от показанията на св.М.- полицейския служител, който е разговарял първо с медицинското лице оказало медицинска помощ на пострадалия, а след това и с подсъдимия и св.Д. Б. При този разговор подс.Б. не се е оплакал, че е бил удрян от пострадалия, нито е имал някакви видими наранявания. Нещо повече при задържането му в ареста, той е отказал да бъде освидетелстван. За да даде вяра на показанията на св.Д. Б., която е снаха на пострадалия и в този смисъл се явява заинтересована от изхода на делото, съдът взе предвид, че показанията й освен, че са логични, еднопосочни и кореспондиращи с показанията на св.М., същите напълно съответстват на отразените обективни данни за нараняванията на пострадалия описани в СМУ №246/2013г., издадено от съдебен лекар. Разминаването в показанията й, че З. Б. е бил ударен с летва и описаното в тъжбата, че е ударен с дрянова тояга, не прави показанията на св.Д. Б. недостоверни и не променя извода, че именно А. Б. е автор на инкриминираното деяние. Този извод не се променя и от показанията на св.Е. Б.- съпруга на подсъдмия, тъй като показанията й в по-голямата си част са Ýелогични и противоречиви, а и се опровергават от показанията на св.Д. Б. и св.М. Така свидетелката твърди, че след като двамата братя започнали да се карат и пострадалия хвърлил камък към подсъдимия, тя, заедно с внука си, се прибрали вкъщи и повече не била гледала какво е станало, след което заявява, че през цялото време е наблюдавала случващото се между А. и З. – първо от двора, а след това от терасата. Свидетелката няма логично обяснение как са получени нараняванията на пострадалия З. Б., като счита, че той се е самонаранил с метално колче, което държал в ръката си и с което замахвал. Освен нейните твърдения и тези на съпруга й – подс.Б., по делото липсват каквито и да било доказателства, че последния е бил нападнат и ударен с камъни хвърлени от брат му. Както бе посочено в тази връзка, не са само, че те не са споделили това с полицейския служител М. дошъл на местопроизшествието, но не са констатирани каквито и да било наранявания на подсъдимия, като той дори е отказал да бъде прегледан от лекар при арестуването му непосредствено след инцидента. В тази връзка следва да се посочи, че са напълно неоснователни твърденията във въззивната жалба, че в случая деянието било извършено при неизбежна отбрана по смисъла на чл.12, ал.1 от НК. Версията за самонараняването на пострадалия се опровергава от наличието на кръвонадясане и оток по задната повърхност на дясната предмишница на същия, което травматично увреждане отговаря много добре да е възникнало при удар нанесен върху вдигнатата дясна ръка, с цел предпазване от удар и много трудно би възникнало от самонараняване.

От всичко изложено следва да се направи несъмнения извод, че обвинението е доказано по несъмнен и категоричен начин, поради което правилно районният съд е признал подс.А. Б. за виновен в това, че на 04.11.2013 год. в с.З., О.К. причинил на З. М. Б. лека телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, като му причинил разкъсно контузна рана на главата и сътресение на мозъка – престъпление по чл.130, ал.1 от НК.

Първоинстанционния съд е анализирал подробно всички доказателства, на които се е позовал, като е изложил съображения на кои дава вяра и защо. Извършения анализ е правилен, а направените изводи обосновани, поради което и не са налице сочените във въззивната жалба пороци на постановената присъда, че изводите на съда не се подкрепяли от събраните по делото доказателства.

Правилни и обосновани са и изводите за фактическия състав на престъплението с анализирани обективни и субективни признаци, а именно, че А. Б. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.130, ал.1 от НК. Престъплението е осъществено при единствено възможния при него пряк умисъл, като подсъдимият е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е общественоопасните му последици и е искал тяхното настъпване. Умисълът е обективиран в поведението му – подс.Б. е съзнавал, че нанасяйки удари на пострадалия, ще му причини телесни увреждания и е искал и пряко целял именно такъв вредоносен резултат.

При определяне вида и размера на наказанието първоинстанционният съд, правилно е съобразил наличието на изискуемите по чл.78а от НК предпоставки за освобождаване на подсъдимия от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. Относно размера на административното наказание “глоба”, съдът е приел, че същият следва да бъде определен в предвидения минимум от 1000 лева. Така определеното наказание по размер съответства на тежестта на извършеното от подсъдимия А. Б. деяние.

Обоснован и законосъобразен е и извода на съда, че с оглед характера на телесните увреждания, подробно описани по-горе в решението, и свързаните с него претърпени от пострадалия болки, страдания и неудобства, престой в болнично заведение за 9 дни, които са в причинна връзка с установеното виновно поведение на подсъдимия, сумата от 1000 лева е справедлива и достатъчна да ги обезщети. Правилно подсъдимият е осъден да заплати тази сума на пострадалия, ведно със законната лихва от датата на причиняване на увреждането – 04.11.2013 г. до окончателното изплащане на сумата, съответно правилно е отхвърлен като неоснователен и недоказан гражданският иск за причинени неимуществени вреди за разликата над уважения до пълния предявен размер от 3000 лева.

На основание чл.169, ал.2 от НПК, когато подсъдимият бъде признат за виновен, както е в настоящия случай, съдът го осъжда да заплати разноските по делото, включително и направените такива от тъжителя. В този смисъл и в частта, в която подс.Б. е осъден да заплати на пострадалия направените от него деловодни разноски, присъдата на решаващия съд е правилна и законосъобразна. Районният съд неправилно е осъдил подсъдимият да заплати 40 лева държавна такса върху уважения размер на гражданския иск вместо 50 лева, съгласно чл.2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК – за Г.иск по наказателно дело се събира такса 4 на сто върху уважения иск, но не по-малко от 50 лева, поради което подсъдимият следва да бъде осъден да заплати още 10 лева държавна такса, която да внесе по сметка на Окръжен съд – К..

В хода на първоинстанционното производство и при постановяване на присъдата на Момчилградския районен съд не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да обосновават изменяването или отменяването й, поради което и същата следва да бъде потвърдена.

С оглед изхода на делото жалбодателя А. Б. следва да бъде осъден да заплати на ответника по жалбата З. Б. направените и претендирани от него разноски за въззивното производство, а именно 400 лева адвокатско възнаграждение.

Ето защо и на основание чл.338, във вр. с чл.334, т.6 от НПК, Окръжният съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА присъда №60 от 07.05.2014 год., постановена по НЧХ дело № 12/2014 г. по описа на Районен съд- М..

ОСЪЖДА А. М. Б. с ЕГН * от с.З., О.К., обл.К., да заплати на З. М. Б. с ЕГН * от с.З., О.К., обл.К., сумата в размер на 400 лева – адвокатско възнаграждение за въззивното производство и 10 лева по сметка на Окръжен съд – К..

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: Членове:1.

2.