№ 9950
гр. София, 27.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ
при участието на секретаря КРИСТИН ЮЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело
№ 20231110148286 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
........ е по реда на чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК (Иск за
установяване на вземане при връчена заповед по чл.47 ГПК)
........ е образувано по искова молба с вх. № 242162/30.08.2023 г., от „Т
С“ ЕАД, ЕИК .., представлявано от АА Изпълнителен директор и И И Е-
председател на УС, срещу К. Г. Х. с ЕГН:**********, с адрес: гр. София, п.к.
1836, обл. София, общ. Подуяне, ж.к. „/........ с която са предявени обективно
кумулативно съединени установителни искове, с правна квалификация,
както следва:
1. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК вр. с чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ, с който
да се признае за установено между страните, че ответникът дължи на
ищеца 290.92 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената
топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2019 г. до м.04.2021 г., ведно със
законната лихва от 27.10.2022 г. (дата на подаване на заявлението) до
изплащане на вземането
2. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД , с който да се
признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца
сумата от 47.12 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2020 г. до
14.10.2022 г., изчислена върху главница от 290.92 лева
3. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК вр. с чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ , с който
да се признае за установено между страните, че ответникът дължи на
ищеца 25.01 лева главница за периода м.09.2019 г. до м.04.2021 г.,
представляваща сума за дялово разпределение, ведно със законната
1
лихва от 27.10.2022 г. (дата на подаване на заявлението) до изплащане на
вземането
4. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД, който да се признае
за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца 5.25 лева -
лихва за периода 31.10.2019 г. до 14.10.2022 г., изчислени върху
главница от 25.01 лева
за които суми има издадена Заповед № 31879 за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК от 04.11.2022 г. по ч. гр. д. № 58412 по описа на
СРС за 2022 година, за абонатен номер 320061, ID номер 176814, за
топлоснабден имот гр. София, п.к. 1836, обл. София, общ. Подуяне, ж.к. „..
В исковата молба са изложени твърдения, че ответникът е собственик
на жилище, което представлява топлоснабден имот с адрес: гр. София, п.к.
1836, обл. София, общ. Подуяне, ж.к. „..... за процесния период. Твърди, че на
основание чл.153, ал.1 ЗЕ следва да заплащат топлинна енергия и като
собственик е потребител на топлинна енергия. Изложени са твърдения, че
ищецът е предоставил топлинна енергия на ответника за процесния период,
количество и за процесния обект, а ответникът не е заплатил количеството
топлинна енергия по цени, одобрени от КЕВР, както и разходите по дяловото
разпределение. Твърди, че изискуемостта на вземанията за топлинна енергия
настъпва в 45-дневен срок след изтичане, за която се отнася периода, за който
се отчита топлинна енергия, на основание чл.32-33 ОУ. Позовава се, че този
срок е настъпил и ответникът не е платил, като се дължи лихва за забава.
Претендира сумата за дялово разпределение, на основание чл.139-139а, ч.140
ЗЕ и Наредба № 16-334/16.04.2007 г., като същият не е изплатил сумата по
услугата по дялово разпределение, въпреки чл.22 ОУ. Твърди, че лихва за
забава се дължи, ако клиентът не плати в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят вземанията.
Моли съда да уважи иска. Претендира разноски. Моли делото да се
гледа в тяхно отсъствие. Прави възражение за прекомерност на разноските на
противната страна. Прави искане за неприсъствено решение.
В исковата молба е посочена банкова сметка за заплащане на
дължимите суми: ОБЩИНСКА БАНКА АД ФЦ „КРАСНО СЕЛО", IBAN:
BG48SOMB 9130 1011 2533 02 BIC: SOMBBGSF.
В срока по чл.131 ГПК, ответникът чрез своя особен представител адв.
В. А. оспорва исковата молба. Твърди, че не е доказано, че претендираните
суми са правилно начислени. Прави възражение за давност.
В открито съдебно заседание (о.с.з.), ищецът поддържа исковата молба.
Моли съдът да уважи исковете. Претендира разноски. Представя списък по
чл.80 ГПК.
Ответникът се представлява в о.с.з. от особен представител адв. А..
Поддържа отговора на исковата молба. Моли съда да отхвърли исковете.
Третото лице – помагач, редовно призовано, не се явява и не изплаща
представител в о.с.з. С допълнителна молба представя документите от отчета.
2
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като прецени доводите на страните
и извърши самостоятелна преценка на събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на
чл.235, ал.2 ГПК приема за установено следното от фактическа и правна
страна:
По валидността и допустимостта на ........
С определение № 13172/26.03.2024 г. съдът се е произнесъл за
допустимостта на установителния иск, след заповедно производство, поради
което съдът не приема за необходимо да повтаря в мотивите на настоящото
решение, приетото вече от съда и произнесено (л.70-76 от делото).
Съдът приема, че исковата молба, инициирала настоящото
производство, е редовна, от надлежно легитимирана страна, при наличието на
правен интерес от исков процес. Заплатена е необходимата държавна такса.
Следователно исковата молба е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Налице са всички положителни и липсват всички отрицателни
процесуални предпоставки във връзка със съществуването и надлежното
упражняване правото на иск при разглеждане на настоящото производство,
които обуславят неговата допустимост. Правото на иск е надлежно
упражнено, поради което ........ е допустимо. Съдът дължи произнасяне по
същество на спора.
По основателността на иска
С определение № 13172/26.03.2024 г. съдът е отделил спорни и
безспорни факти и обстоятелства, както и какво следва да бъде доказано за
уважаване, респективно за отхвърляне на исковата претенция (л.131-138 от
делото), поради което с цел процесуална икономия, съдът не приема за
нужда да го повтаря в решението по същество.
Спорно остава какво количество топлинна енергия е доставяно, как е
определена цената, размерът на задълженията и дали вземанията не са
погасени по давност.
По делото е приета съдебно-техническа експертиза (СТЕ), която съдът
напълно кредитира, като правилна, вярна и изготвена от компетентно вещо
лице. От нея се установи количеството консумирана, потребена топлинна
енергия, каква е нейната цена, и че претендираните суми са начислена, въз
основа на цени от КЕВР (л.78-83 от делото).
По делото е прието съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ), от чиято
заключение се установи размерът на задълженията и че са определени,
3
съгласен изискванията на КЕВР. Съдът непълно кредитира заключението
(л.93-97 от делото). Съгласно това заключение, дължимата сума за топлинна
енергия е размер на 290.93 лева, а лихвата върху това вземане е в размер на
46.38 лева. Дължимата сума за дялово разпределение е в размер на 25.01
лева, а лихвата е в размер на 5.25 лева.
От съдебно-счетоводната експертиза се установи и какъв е размерът на
задълженията по пера, считано от три години назад от заявлението по чл.410
ГПК, с оглед направеното възражение на ответника за погасителна давност.
Експертизата за тригодишния период обхваща периода от 27.10.2019 г., т.е. от
тази дата да са настъпили вземанията. При съпоставка между предявена
искова претенция и заключението на ССчЕ, се установи, че исковите
претенции не са погасени по давност, с оглед претендирания период, т.е. три
години назад от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК, на която
дата настъпва изискуемостта по чл.33 ОУ, т.е. задължения, начислени за 45-
дневен период от 27.10.2019 г. На това основание възражението за настъпила
погасителна давност е неоснователно.
С оглед изложеното съдът приема, че за ищеца е налице задължение за
заплащане на топлинна енергия и услуга по дялово разпределение. Доколкото
не се установи по делото, същият да ги е заплатил в срока по чл.33 ОУ. При
неплащане в срок, ответникът дължи лихва за забава от изтичане на 45-
дневния срок. Ето защо съдът приема исковете за основателни.
По отношение на размера съдът приема, че исковете за главница за
топлинна енергия и дялово разпределение, както и лихвата върху дяловото
разпределение, са доказани по размер. Претендираната сума напълно съвпада
с установеното от ССчЕ. Единственото разминаване има по отношение на
лихвата върху сумата за топлинна енергия. Исковата претенция е за 47.12
лева, а експертизата установи, че лихвата е размер на 46.38 лева. Ето защо
съдът приема, че претенция за лихва върху главницата за топлинна енергия е
частично доказана по размер. За горницата от 46.38 лева до 47.12 лева, искът
следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.
С оглед изложеното, съдът приема, че следва да бъде признато за
установено, по предявените от „Т С“ ЕАД, ЕИК .., представлявано от АА
Изпълнителен директор и И И Е- председател на УС, гр. София, ул. ..... № 23
Б срещу К. Г. Х. с ЕГН:**********, с адрес: гр. София, п.к. 1836, обл. София,
общ. Подуяне, ж.к. „Л........ обективно кумулативно съединени
установителни искове, че К. Г. Х. с ЕГН:********** дължи на Т С“ ЕАД,
ЕИК .. сумите:
1. 290.92 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената
топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2019 г. до м.04.2021 г., ведно със
законната лихва от 27.10.2022 г. (дата на подаване на заявлението) до
изплащане на вземането, на основание чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК
вр. с чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ
2. 46.38 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2020 г. до 14.10.2022 г.,
4
изчислена върху главница от 290.92 лева, на основание чл.422 вр.
чл.415, ал.1, т.2 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ предявения
иск за горницата от 46.38 лева до пълния претендиран размер от 47.12
лева, като неоснователен и недоказан.
3. 25.01 лева главница за периода м.09.2019 г. до м.04.2021 г.,
представляваща сума за дялово разпределение, ведно със законната
лихва от 27.10.2022 г. (дата на подаване на заявлението) до изплащане на
вземането, на основание чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК вр. с чл. 153
вр. чл. 149 ЗЕ
4. 5.25 лева - лихва за периода 31.10.2019 г. до 14.10.2022 г., изчислени
върху главница от 25.01 лева , на основание чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2
ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД
за които суми има издадена Заповед № 31879 за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК от 04.11.2022 г. по ч. гр. д. № 58412 по описа на
СРС за 2022 година, за абонатен номер 320061, ID номер 176814, за
топлоснабден имот гр. София, п.к. 1836
По разноските
С оглед изхода на делото, съдът приема, че ищецът има право на
разноски, пропорционално на уважената част от исковете, на основание чл.78,
ал.1 ГПК.
Исковите претенции са в размер на 368.30 лева. Уважената част е 367.56
лева. Отхвърлената част е 0.74 лева (горницата от 46.38 лева до 47.12 лева).
Следователно коефициентът на пропорционалност е 367.56/368.30.
Съгласно т. 12 на ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г.,
ОСГТК, ВКС, съдът следва да се произнесе по разпределението на
отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
По заповедното производство
Ищецът претендира държавна такса в размер на 25.00 лева (л. 10 от
заповедното дело) и 50.00 лева юрисконсултско възнаграждение.
Юрисконсултското възнаграждение е в минимален размер по чл.25, ал.1
НЗПП вр. чл.78, ал.8 ГПК. Общият размер на разноските е 75.00 лева.
Пропорционално на уважената част, разноските са в размер 75.00 х
367.56/368.30, което се получава 74.85 лева
Ето защо К. Г. Х. с ЕГН:**********, с адрес: гр. София, п.к. 1836, обл.
София, общ. Подуяне, ж.к. „...... следва да бъде осъден да заплати на „Т С“
ЕАД, ЕИК .., гр. София, ул. ..... № 23 Б сумата от 74.85 лева (седемдесет и
четири лева и осемдесет и пет стотинки), представляващи разноски по ч. гр. д.
№ 58412/2022 г. по описа на СРС, на основание чл.78, ал.1 вр. ал.8 ГПК.
По исковото производство
Ищецът претендира 175.00 лева държавна такса за исковото
производство (л.36 от делото), 400.00 лева депозит за особен представител
(л.54 от делото), 1000.00 лева за СТЕ (л.101, 103 от делото), 1000.00 за
5
ССчЕ (л.100,102 от делото), както и юрисконсултско възнаграждение в
размер на 200.00 лева. Юрисконсултското възнаграждение е в минимален
размер по чл.25, ал.1 НЗПП вр. чл.78, ал.8 ГПК. Общият размер разноски е
2775.00 лева. Пропорционално на уважената част, разноските са в размер на
2775.00 х 367.56/368.30, което се получава 2769.42 лева
Ето защо К. Г. Х. с ЕГН:**********, с адрес: гр. София, п.к. 1836, обл.
София, общ. Подуяне, ж.к. „...... следва да бъде осъден да заплати на „Т С“
ЕАД, ЕИК .., гр. София, ул. ..... № 23 Б сумата от 2769.42 лева (две хиляди
седемстотин шестдесет и девет лева и четиридесет и две стотинки),
представляващи разноски по гр. д. № 48286/2023 г. по описа на СРС, на
основание чл.78, ал.1 вр. ал.8 ГПК.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по предявените от „Т С“ ЕАД, ЕИК
.., представлявано от АА Изпълнителен директор и И И Е- председател на УС,
гр. София, ул. ..... № 23 Б срещу К. Г. Х. с ЕГН:**********, с адрес: гр.
София, п.к. 1836, обл. София, общ. Подуяне, ж.к. „Л........ обективно
кумулативно съединени установителни искове, че К. Г. Х. с
ЕГН:********** дължи на Т С“ ЕАД, ЕИК .. сумите:
1. 290.92 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената
топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2019 г. до м.04.2021 г., ведно със
законната лихва от 27.10.2022 г. (дата на подаване на заявлението) до
изплащане на вземането, на основание чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК
вр. с чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ
2. 46.38 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2020 г. до 14.10.2022 г.,
изчислена върху главница от 290.92 лева, на основание чл.422 вр.
чл.415, ал.1, т.2 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ предявения
иск за горницата от 46.38 лева до пълния претендиран размер от 47.12
лева, като неоснователен и недоказан.
3. 25.01 лева главница за периода м.09.2019 г. до м.04.2021 г.,
представляваща сума за дялово разпределение, ведно със законната
лихва от 27.10.2022 г. (дата на подаване на заявлението) до изплащане на
вземането, на основание чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК вр. с чл. 153
вр. чл. 149 ЗЕ
4. 5.25 лева - лихва за периода 31.10.2019 г. до 14.10.2022 г., изчислени
върху главница от 25.01 лева , на основание чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2
ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД
за които суми има издадена Заповед № 31879 за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК от 04.11.2022 г. по ч. гр. д. № 58412 по описа на
СРС за 2022 година, за абонатен номер 320061, ID номер 176814, за
топлоснабден имот гр. София, п.к. 1836
6
ОСЪЖДА К. Г. Х. с ЕГН:**********, с адрес: гр. София, п.к. 1836, обл.
София, общ. Подуяне, ж.к. „...... да заплати на „Т С“ ЕАД, ЕИК .., гр. София,
ул. ..... № 23 Б сумата от 74.85 лева (седемдесет и четири лева и осемдесет и
пет стотинки), представляващи разноски по ч. гр. д. № 58412/2022 г. по описа
на СРС, на основание чл.78, ал.1 вр. ал.8 ГПК.
ОСЪЖДА К. Г. Х. с ЕГН:**********, с адрес: гр. София, п.к. 1836, обл.
София, общ. Подуяне, ж.к. „...... да заплати на „Т С“ ЕАД, ЕИК .., гр. София,
ул. ..... № 23 Б сумата от 2769.42 лева (две хиляди седемстотин шестдесет и
девет лева и четиридесет и две стотинки), представляващи разноски по гр. д.
№ 48286/2023 г. по описа на СРС, на основание чл.78, ал.1 вр. ал.8 ГПК.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице – помагач „Т
С“ ЕООД, ЕИК *********, гр. София, ул. .. № 3, на страната на ищеца „Т С“
ЕАД, ЕИК .., ул. „.....“ № 23 Б.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД чрез СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, в двуседмичен срок от
съобщаването му, по реда на Глава XX ГПК, на основание чл.258 ГПК.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните и третото лице -
помагач.
ДЕЛОТО да се докладва на съдия - докладчик при постъпване на
книжа и след изтичане на срок.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7