Разпореждане по дело №274/2009 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството е по реда на чл.186 и сл. от ГПК /отм./, във вр. с пар.2 от ГПК.

Настоящото производство е образувано по повод депозирана от Н. Д. Ч. против "Р. 98" , Г. К. искова молба.

В същата се твърди, че въз основа на договор за паричен заем сключен на 22.06.2001г. между него и ответното дружество възникнали облигационни отношения, по силата на които последното се задължило на 22.06.2005г., да му върне сумата в размер на 10 000 лв., представляваща главница по паричния заем. Твърди,че търсената сума в този й размер не му била върната на падежа, поради което за него бил налице интерес да я търси по съдебен ред. Поради което предявява исковата си претенция, с която цели да бъде осъден ответника да му заплати следните суми: главница в размер на 10 000лв., представляваща дадена в заем сума; сумата в размер на 7 200лв., представляваща договорена лихва върху главницата от 10 000лв. за договорния период, мораторни лихви в размер на 100 лв. върху главницата от 10 000лв., за периода от датата на падежа - 22.06.2005г. до датата на завеждане на исковата претенция – 22.06.2007г., и законна лихва върху главницата от 10 000лв., считано от датата на завеждане на исковата претенция – 22.06.2007г. до окончателното й изплащане. Ищецът претендира разноски.

В съдебн¯ заседание ищецът чрез пълномощника си поддържа исковата си претенция. Прави нови твърдения, че първоначално предадената на ответното дружество в качеството му на акционер на последното сума в заем по договор за заем от 22.06.2001г. със срок на действие 3 години, била в размер на 20 000 лв., като обаче в последствие в разговор с останалите акционери решили да останат в заем на дружеството само 10 000 лв. от тези, поради което съставили нов договор за заем от същата дата за срок обаче от 4 години за сумата 10 000 лв. Твърди, че за това страните подписали приходен касов ордер от същата дата -22.06.2001г.

В съдебно заседание ищецът е направил и съдът е допуснал изменение на иска, като сумата представляваща лихви за забавено плащане за търсения в исковата молба период от 100 лв. е увеличена на 2 586.68 лв.

Ответникът по иска -”Р. 98” , Г.К. оспорва изцяло исковата претенция. Прави възражение за изтекла давност както по отношение на главницата, така и по отношение на изтеклите лихви. Излага съображения, че допълнително изложените от ищеца основания за предоговаряне на вече сключени с дружеството, договори за други суми, като направени в отклонение от исковата претенция не подлежат на разглеждане в процеса. Ответникът е инициирал производство по чл.154 от ГПК, за оспорване истинност на представени по делото документи - касова книга на “Р.- 98” , Г. К. започната на 01.09.2000г., представена от трето неучастващо в производството лице - ”Т. К” ООД, Г.К. досежно нейното съдържание; и разписка от 23.06.2001г. за сумата от 10 000лв., досежно нейното съдържание и положени на нея подписи. Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа и правна страна следното :

Представено е по делото Удостоверение за актуално състояние към 01.06.2007г., отразяващо извършени промени до последното съдебно решение № 782/29.09.06г.,от което се установява, че ответникът по настоящото дело е вписан в съответния регистър при КОС, по ф.д. № 699/98г. под формата на Акционерно дружество с наименование "Р. 98" , със седалище и адрес на управление Г.К. У. “И. В. № , и с представляващ същото- К. Д. К., имаща качеството на председателя на СД и Изп. директор на дружеството.

По делото е представен оригинал от договор за заем от 22.06.2001г., от който се установява, че "Р. 98" , Г.К. представлявано от К. Д. К., в качеството й на изпълнителен директор, като заемател, и Н. Д. Ч., в качеството му на заемодател, са сключили същия, по силата на който заемодателят предава на заемателя сумата от 10 000лв. за срок от 4 години с месечна лихва от 1.5 %,като заемателят е поел задължението по възможност да изплаща ежемесечно главницата и лихвата. В договора изрично е посочено, че заемодателят предава сумата в брой в касата на "Р. 98" , Г. Кърджали на датата на подписване на договора.

В съдебно заседание, проведено на 31.10.2007г., К.К., представляваща ответното дружество, свидетелствува, че подписът в процесния договор за заем е положен от нея в качеството й на Изпълнителен директор, но че сума по този договор не била получила от ищеца Ч. Свидетелствува също, че такива договори били сключвани и с други акционери, но те не се били осъществили - по тях не били дадени на дружеството пари и нуждата от парични заеми в дружеството отпаднала.

По делото е изготвено и прието заключение по назначената съдебно-счетоводна експертиза, от което се установява, че при проверка от страна на вещото лице на касовата книга на ответника "Р. 98" , находяща се в счетоводството на същото дружество, за текущата 2001г., в която книга се записват постъпилите и излезли от касата суми не се установило записване за постъпила сума от 10 000 лв. по договор за заем от Н. Д. Ч.. Такова записване вещото лице не е констатирало нито на датата на сключване на процесния договор – 22.01.2001г., нито през следващите до края на същата година,месеци. Вещото лице не е установило и наличие на приходен касов ордер, с който ищецът Ч. да е внесъл в касата на ответното дружество сумата от 10 000 лв. Установява, че проверената в дружеството - ответник касова книга е прошнурована и прономерована. Вещото лице установява също, че размерът на договорната лихва от 1.5 % върху главница от 10 000 лв.,за договорния период е в размер на 7 200 лв., а мораторната лихва за забава за претендираната главница и период е в размер на 2 586.68 лв.

По делото съдът е приобщил и заверено копие от приходен касов ордер № 11 от 22.06.2001 г., от прочита на което се установява, че на тази дата Н. Ч. в е предал на "Р. 98" , чрез касиер 20 000 лв., представляваща “заем съгласно договор”.

Представена по делото в оригинал е и разписка от 23.06.2001г., от прочита на която се установява, че С.Т - касиер – счетоводител на "Р. 98", Г. К. е върнала 10 000 лв. на Н. Ч. по договор за заем от 22.06.2001г. с дружеството. На бележката са поставени подписи за предал и получил сумата.

Представена по делото в оригинал е и разписка от 23.06.2001г., от която се установява, че подписалият Н. Д. Ч. е предал на подписалия се пълномощник на "Р. 98" , Г. К. –К. К., сумата от 10 000 лв. ,представляваща частично възстановена сума по договор за заем от 22.06.2001г.,за бъдещо закупуване на акции от "Р. 98" - К.. По повод на открито производство с правно основание чл.154 от ГПК, за оспорване на истинността на цитираната разписка досежно нейното съдържание и подписи, вещото лице при Н. при ОДП, Г. К. установява в нарочно изготвено по делото, и прието заключение по назначената съдебно-графическа експертиза, че саморъчните подписи на получил и предал са съответно на пълномощника - К. К., респ. на Н. Ч..

По делото при условията и по реда на чл.153 от ГПК, от трето неучастващо в производството лице – “Т. К “ ООД, Г. К. е представена касова книга на “ Р. 98” , започната на 01.09.2000г., която съдържа и страница, наименована “каса за юни 2001г.” По делото е открито производство с правно основание чл.154 от ГПК, за оспорване истинността на цитираната касова книга, досежно нейното съдържание.

По отношение на откритите производства за оспорване истинността на касова книга на "Р.-98" , Г.К. започната на 01.09.2000г. и на разписка от 23.06.2001г. за сумата от 10 000лв., находяща се на л.126 от делото, съдът намира, че оспорването е недоказано и тези доказателства като ревенатни за спора следва да бъдат обсъдени.

Като съобрази тези доказателства, съдът изгради своето становище. Настоящото производство очертано от параметрите на исковата молба, досежно твърдените в нея обстоятелства и искания, има за свой предмет установяване дължимост от страна на ответника на сумата, представляваща главница в размер на 10 000 лв., получена от същия в заем по силата на договор за заем от 22.06.2001г. и дължимост на уговореното за нейното ползуване възнаграждение, представляващо договорна лихва в размер на 7 200лв., както и дължимост на обезщетение за забавено след договорения падеж плащане, в размер на 2 586.68 лв., и респ. дължимост на законна лихва за просрочие на плащане на установената като дължима сума –главница по делото. Така очертаната искова претенция ищецът обуславя с обстоятелствата, изложени в исковата молба, а именно - че е предоставил на ответника по силата на договор за заем, сключен на 22.06.01г., паричен заем в размер на 10 000лв., с договорено възнаграждение за ползването на предоставената сума за срок от четири години-до датата на падежа - 22.06.05г., в размер на ежемесечна лихва от 1.5 %. Макар в производството ищецът да изложи обстоятелства различни от така твърдените, и доколкото на същия принадлежи процесуалната възможност по смисъла на чл.116,ал.1 от ГПК, то той не се възползува от нея и не прави искане за изменение на обстоятелствената част на своята претенция, поради което съдът не е допуснал такова изменение, и в този аспект е обвързан от очертаните от исковата молба обстоятелства, основания и петитум. С оглед изложеното съдът съобрази относимите към настоящата искова претенция доказателства. Така, по делото се установява, че на 22.06.2001г. между ответното дружество- "Р. 98" ,Г. К. представлявано от К. Д. К., в качеството й на изпълнителен директор, като заемател, и ищецът - Н. Д. Ч., в качеството му на заемодател, е сключен договор, наименован “за заем”, по силата на който заемодателят предава на заемателя сумата от 10 000лв. за срок от 4 години с месечна лихва от 1.5 %, като заемателят е поел задълженията да погасява заема, ведно с дължимата лихва, като по възможност ежемесечно да изплаща главницата и лихвата. Страните по договора изрично се договорили, че заемодателят предава сумата в бройв касата на "Р. 98" , Г. К. на датата на подписване на договора. Спорът всъщност в това производство се разпростира именно върху това предадена ли е от заемодателят на заемателя сумата от 10 000 лв., кога и къде. Безспорно e, дори страните да не бяха изписали последната клауза изрично, доколкото договорът за заем по нашето право е реален договор, фактът на предаването на дадена в заем сума е елемент от фактическия състав на сделката. А що се касае до това къде трябва да бъде направено това, следва да се има предвид, че доколкото ответникът е търговец по смисъла на действащото търговско законодателство, то това следва да бъде направено в касата на дружеството, при попълване на изискуемите се за това счетоводни документи, първични, вторични и регистри по смисъла на чл.7 и сл. от действащия към онзи момент Закон за счетоводството. Изхождайки от заключението на вещото лице, което съдът в това производство изцяло кредитира, в касовата книга на ответника "Р. 98" , находяща се в счетоводството на същото дружество за процесната 2001г., в която книга се записват постъпилите и излезли от касата суми, не се установява записване за постъпила сума от 10 000лв. по договор за заем от Н. Д. Ч.. Такова записване няма нито на датата на сключване на процесния договор – 22.01.2001г.,нито през следващите до края на същата година месеци. Приходен касов ордер, в качеството му на първичен счетоводен документ, установяващ факта на внасяне от ищеца Ч. в касата на ответното дружество на дадената в заем сума от 10 000лв., в производството не беше представен. Действително, по делото беше представен такъв приходен касов ордер № 11/22.06.01г. за внасяне от Н. Ч. в касата на "Р. 98" , в заем съгласно договор на определена сума, но в друг размер, а именно от 20 000лв. Изхождайки от изложените твърдения в исковата молба, това писмено доказателство за друг размер сума не може да бъде прието като относимо към настоящия спор за главница от 10 000 лв. Що се касае до книгата, представена при условията и по реда на чл.153 от ГПК, от трето неучастващо в производството лице – “Т. К” ООД, Г. К. касова книга на “ Р. 98” , започната на 01.09.2000г., настоящата инстанция също не кредитира като надлежно и релевантно в този спор доказателство. И това е така, защото отново според действащото към онзи момент законодателство, в частност чл.7 и сл. от Закона за счетоводството, касовата книга е регистър, който е носител на хронологично систематизирана информация за стопански операции, отразени от първичните или вторичните счетоводни документи, и като такава следва да се съхранява там, където тези счетоводни документи се съставят, респ. съхраняват, а това е счетоводството на ответното дружество. Ирелевантно към спорното право е и представеното писмено доказателство- разписка от 23.06.2001г., която установява факт на предаване от Н. Д. Ч. на пълномощника на ответното дружество "Р. 98" ,Г. К. –К. К. на сумата от 10 000 лв., която сума макар да съвпада със спорната в производството, има друг характер, а именно предназначена е за бъдещо закупуване на акции от "Р. 98" -К.

Или, с оглед изложеното по-горе, доколкото както беше казано договорът за заем по нашето право е реален договор и фактът на предаването на дадената в заем сума е елемент от фактическия състав на сделката, то в настоящото производство този факт на предаване на сумата от 10 000лв., представляваща сума по договор за заем от 22.06.2001г. от ищеца Ч., чрез съответния счетоводен документ - ПКО, в касата на ответното дружество по силата и на чл.2, раздел 2 и от самия договор, не беше доказан. Тази констатация обуславя и крайния извод за недоказаност на исковата претенция с правно основание чл.79, ал.1,предл.1 от ЗЗД, независимо от направеното пред този съд признание на иска от страна на иþпълнителния директор на ответното дружество. Акцесорният характер на иска с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД обосновава и неговата недоказаност, доколкото недоказан остана главния дълг. Тази недоказаност пък предполага отхвърляне на предявената в производството искова претенция изцяло.

Относно направените в производството разноски при този изход на делото, съдът намира, че следва ищецът да бъде осъден да заплати на ответника направените от последния разноски в производството в доказания размер от 1 550лв., от които 1 500 лв. адвокатско възнаграждение и 50лв. ДТ.

Водим от изложеното, и на осн.чл.208, ал.1 от ГПК /отм./ съдът

Р Е Ш И :

ПРИЗНАВА ЗА НЕДОКАЗАНО оспорването истинността на касова книга на "Р.-98" , Г.К. започната на 01.09.2000г. и на разписка от 23.06.2001г. за сумата от 10 000лв., находяща се на л.126 от делото.

ОТХВЪРЛЯ предявените от Н. Д. Ч. от Г.К. У.”. № 10, с ЕГН * против "Р. 98" , със седалище и адрес на управление Г.К. У.“И. В. №, искове с правно основание чл.79, ал.1, предл.1 от ЗЗД и чл.86,ал.1 от ЗЗД да бъде осъдено ответното дружество да му заплати сумата в размер на 19 786,68лв., от които главница в размер на 10 000лв., представляваща дадена на 22.06.2001г. в заем сума; сумата в размер на 7 200лв., представляваща договорна лихва върху главницата от 10 000лв. за договорния период, мораторни лихви в размер на 2 586,68лв. върху главницата от 10 000лв., за периода от датата на падежа - 22.06.2005г. до датата на завеждане на исковата претенция – 22.06.2007г., и законна лихва върху главницата от 10 000лв., считано от датата на завеждане на исковата претенция – 22.06.2007г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА Н. Д. Ч. от Г. К. У.”. № , с ЕГН * да заплати на "Р. 98" , със седалище и адрес на управление Г.К. У.“И. В. №, сумата в размер на 1 550 лв., представляваща направени в производството разноски.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Пловдивския апелативен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :