№ 143
гр. София, 02.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Вера Цветкова
Членове:Магдалена Лазарова
Илияна Стоилова
при участието на секретаря Десислава Ик. Давидова
в присъствието на прокурора
като разгледа докладваното от Вера Цветкова Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20241000600372 по описа за 2024 година
Производството е по реда на Глава 21-ва от НПК.
С присъда от 15.02.2023г., постановена по НОХД № 710/2014г. по описа на
Специализирания наказателен съд, 5-ти състав, съдът е признал следните подсъдими за ви‐
новни, респективно частично ги е оправдал изцяло или за част от обвиненията, както следва:
І. Подсъдимия Б. Б. С. е бил признат за виновен в това, че в периода от 26.06.2007
г. до 28.06.2007 г., в гр.Варна, при условията на продължавано престъпление по смисъла на
чл.26 от НК (като деянията, осъществяващи поотделно един или различни състави на едно и
също престъпление са извършени през непродължителни периоди от време, при една и съща
обстановка и при еднородност на вината - пряк умисъл, при което последващите се явяват от
обективна и субективна страна продължение на предшестващите), след предварителен
сговор с П. В. С., ЕГН: **********, А. Е. В., ЕГН: **********, Б. Д. И., ЕГН: **********,
като продължаваното престъпление не представлява маловажен случай, чрез повреждане на
прегради, здраво направени за защита на имот, чрез използване на технически средства и на
моторни превозни средства, отнел чужди движими вещи, от владението на собствениците,
без тяхно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като кражбата е в големи
размери - общата стойност на всички откраднати вещи е 101 520,35 лв. и деянията са
извършени, както следва:
1. На 26/27.06.2007 г. в гр.Варна, ул.“Братя Шкорпил“ № 1, ет.2, след
предварителен сговор с П. В. С., А. Е. В. и Б. Д. И., чрез повреждане на прегради, здраво
направени за заплита на имот - взломяване на входната врата към офисите на „М. ЕООД,
чрез използване на моторни превозни средства - леки автомобили „Ауди А8“ с рег.№
1
********, „Ауди А4" с рег.№ ******** и „Мерцедес" с рег.№ *******, чрез използване на
технически средства- устройство марка „YAESU" FM TRANCECVER FT - 2800М и
устройство „IСОМ IC- 208“, пригодени за заглушаване на радиосигнала на СОТ (сигналната
охранителна техника), както и метален инструмент, пригоден за чупене на секретни патрони
на брави, отнел чужди движими вещи: метална каса, съдържаща паричната сума от 3 000
евро и 200 лв., 2 бр. мобилни телефони марка „Сименс А65“, мобилен телефон „Нокия“,
всичко на обща стойност 6 312,49 лв., собственост на „М.” ЕООД гр.Варна, от владението на
собственика, без съгласието па управителя на дружеството Е. К. М., с намерение
противозаконно да ги присвои;
2. На 27/28.06.2007 г. в гр.Варна, пл."Лаврентий” № 9, след предвари‐
телен сговор с П. В. С., А. Е. В. и Б. Д. И., чрез повреждане на прегради,
здраво направени за защита на имот - взломяване на патрона на входната врата
на апартамента, където се помещава офиса на „Златна антилопа“ ЕООД с
управител И. Н. И. и взломяване на вратата на помещението на управителя на
дружеството, чрез използване на моторни превозни средства - леки
автомобили „Ауди А8" с рег.№ ********, „Ауди А4” с рег.№ ******** и
„Мерцедес” с рег.№ *******, чрез използване на технически средства -
устройство марка „YAESU” FM TRANCEIVER FT - 2800М и устройство
„IСОМ IC-208", пригодени за заглушаване на радиосигнала на СОТ
/сигналната охранителна техника/, както и метален инструмент, пригоден за
чупене на секретни патрони на брави, отнел-чужди движими вещи: метална
каса, 19 000 лв., 4 бр. автоматични печати на три търговски дружества, три
карти за регистрацията им по БУЛСТАТ, устройство за електронен подпис,
оригинални документи по регистрацията на тези дружества, 3 бр. флаш-
памети /една от които марка „LG/, 2 бр. устройства „блутуут", устройство за
електронно банкиране, електронен подпис, сертификат за електронен подпис,
22 бр. дискове с програмни продукти на „Апис" и счетоводен софтуер,
мобилен телефон марка „Моторола , ключ за лек автомобил с мобилайзер,
счетоводни, лични и др. документи, 6 бр. преносими компютри марки - „АСЕР
ТМ 2492 WLMI'l, „Фуджицу Сименс АМ А 1640-В16-001", ,,LG GEO-232H-1,
2 бр, „НР 500 RQ 257 А А" и „Тошиба Р 200 - 140", на обща стойност 25
368,35 лв., собственост на „Златна антилопа" ЕООД, гр.Бяла, обл.Варна, от
владението на собственика, без съгласието на управителя на дружеството И.
Н. И., с намерение противозаконно да ги присвои, както и сумата от 11 500 лв.,
лична собственост на И. Н. И., от владението му и без негово съгласие, с
намерение противозаконно да ги присвои, като общата стойност на всички
отнети вещи е 36 868,35 лв.;
2
3. На 27/28.06.2007 г., в гр.Варна, бул."Съборни" № 64, след предвари‐
телен сговор с П. В. С., А. Е. В. и Б. Д. И., чрез повреждане на прегради,
здраво направени за защита на имот - взломяване на металната врата на двора,
счупване на патрона на входната врата и разбиване на вратата, водеща към
помещението, в което се намира касата на „Агропласмент 92 В" АД, чрез
използване на моторни превозни средства - леки автомобили „Ауди А8" с рег.
№ ********, „Ауди А4" с рег.№ ******** и „Мерцедес" с рег.№ *******, чрез
използване на технически средства - устройство мярка „YAESU" FM
TRANCECVER FT - 2800М и устройство „IСОМ IC-208", пригодени за
заглушаване на радио-сигнала на СОТ (сигналната охранителна техника),
както и метален инструмент, пригоден за чупене на секретни патрони на
брави, отнел чужди движими вещи: метална каса, заедно с намиращата се в
нея паричката сума от 49 456,88 лв., всичко на обща стойност 49 723,28 лв.,
собственост на „Агропласмент - 92 - В" АД гр.Варна, от владението на
собственика, без съгласието на управителя на дружеството Ц. Й. Г. и
паричната сума от 8 616,23 лв., собственост на „Опал - Р" ООД - гр.Варна, от
владението на собственика, без съгласието на управителя на дружеството Р. Е.
У., с намерение противозаконно да ги присвои, като общата стойност на
всички отнети вещи е 58 339,51 лв., поради което и на осн. чл.195, ал.2 вр. с
чл.195, ал.1, т.3, т.4, т.5 вр. с чл.194, ал.1, вр. с чл.26, ал.1 от НК и чл.54 от НК,
го осъдил на лишаване от свобода за срок от 4 /четири/ години.
Със същата присъда, съдът признал подсъдимия Б. Б. С. за невиновен в
това да е извършил горепосочените кражби, част от продължаваното
престъпление, след предварителен сговор с Б. Т. Т., да е извършил кражбата в
качеството си на лице по чл.142, ал.2, т.8 от НК - действайки в изпълнение на
решение на организирана престъпна група, както и кражбата да е в особено
големи размери и да представлява особено тежък случай. На осн. чл.25, ал.1
вр. чл.23, ал.1 от НК, съдът групирал така определеното наказание с
наказание, наложено на подсъдимия Б. Б. С. по НОХД № И-2977/2009 г. по
описа на СРС и НОХД №10921/2008 г. по описа на СРС, като определил едно
общо най-тежко наказание за изтърпяване, а именно лишаване от свободаза
срок от 4 /четири/ години, а отделно, да изтърпи наказанието „Пробация“
наложено му по НОХД №69/2013 г. по описа на PC - Сандански.
3
Първостепенният съд признал подсъдимия Б. Б. С. за невиновен по
обвинението за извършване на останалите шест деяния, включени в
продължаваното престъпление по чл.196А, вр. чл.195, ал.1, т.З, т.4, т.5 и т.9,
вр. чл.194, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК, за които е предаден на съд с внесения
обвинителен акт, и го оправдал по повдигнатото му обвинение за
престъпление по чл. чл.196А, вр. чл.195, ал.1, т.З, т.4, т.5 и т.9, вр. чл.194, ал.1,
вр. чл.26, ал.1 от НК.
ІІ. Със същата присъда, съдът признал подсъдимия Б. Д. И. за
виновен в това, че в периода от 26.06.2007 г. до 28.06.2007 г . в гр.Варна, при
условията на продължавано престъпление по смисъла на чл.26 от НК (като
деянията, осъществяващи поотделно един или различни състави на едно и
също престъпление са извършени през непродължителни периоди от време,
при една и съща обстановка и при еднородност на вината - пряк умисъл, при
което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение
на предшестващите), след предварителен сговор с П. В. С., А. Е. В. и Б. Д. И.,
като продължаваното престъпление не представлява маловажен случай, чрез
повреждане на прегради, здраво направени за защита на имот, чрез използване
на технически средства и на моторни превозни средства, отнел чужди
движими вещи от владението на собствениците, без тяхно съгласие, с
намерение противозаконно да ги присвои, като кражбата е в големи размери -
общата стойност на всички откраднати вещи е 101 520,35 лева и деянията са
извършени, както следва:
На 26/27.06.2007 г., в гр.Варна, ул."Братя Шкорпил" № 1, ет.2, след
предварителен сговор с Б. Б. С., П. В. С. и А. Е. В., чрез повреждане на
прегради, здраво направени за защита на имот - взломяване на входната
врата към офисите на „М.“ ЕООД, чрез използване на моторни превозни
средства - леки автомобили „Ауди А8“ с рег.№ ********, „Ауди А4" с рег.
№ ******** и „Мерцедес" с рег.№ *******, чрез използване на
технически средства- устройство марка „YAESU" FM TRANCECVER FT
- 2800М и устройство „IСОМ IС-208“, пригодени за заглушаване на
радиосигнала на СОТ (сигналната охранителна техника) както и метален
инструмент, пригоден за чупене на секретни патрони на брави, отнел
чужди движими вещи: метална каса, съдържаща паричната сума от 3 000
4
евро и 200 лв., 2 бр. мобилни телефони марка „Сименс А65“, мобилен
телефон „Нокия“, всичко на обща стойност 6 312,49 лв„ собственост на
„М.” ЕООД гр.Варна, от владението на собственика, без съгласието на
управителя на дружеството Е. К. М., с намерение противозаконно да ги
присвои;
2. На 27/28.06.2007 г., в гр.Варна, пл."Лаврентий“ № 9, след
предварителен сговор с Б. Б. С., П. В. С. и А. Е. В., чрез повреждане на
прегради, здраво направени за защита на имот - взломяване на патрона на
входната врата на апартамента, където се помещава офиса на „Златна
антилопа“ ЕООД с управител И. Н. И. и взломяване на вратата на
помещението на управителя на дружеството, чрез използване на моторни
превозни средства- леки автомобили „Ауди А8" с рег.№ ********, „Ауди А4”
с рег.№ ******** и „Мерцедес” с рег.№ *******, чрез използване на
технически средства - устройство марка „YAESU” FM TRANCEIVER FT -
2800М и устройство „IСОМ IC-208", пригодени за заглушаване на
радиосигнала на СОТ /сигналната охранителна техника/, както и метален
инструмент, пригоден за чупене на секретни патрони на брави, отнел-чужди
движими вещи: метална каса, 19 000 лв., 4 бр. автоматични печати на три
търговски дружества, три карти за регистрацията им по БУЛСТАТ, устройство
за електронен подпис, оригинални документи по регистрацията на тези
дружества, 3 бр. флаш-памети /една от които марка „LG“, 2 бр. устройства
„блутуут", устройство за електронно банкиране, електронен подпис,
сертификат за електронен подпис, 22 бр. дискове с програмни продукти на
„Апис" и счетоводен софтуер, мобилен телефон марка „Моторола“, ключ за
лек автомобил с мобилайзер, счетоводни, лични и др. документи, 6 бр.
преносими компютри марки - „АСЕР ТМ 2492 WLMT1, „Фуджицу Сименс
АМ А 1640-В16-001", ,,LG GEO-232H- I, 2 бр, „НР 500 RQ 257 А А" и
„Тошиба Р 200 - 140", на обща стойност 25 368,35 лв., собственост на „Златна
антилопа" ЕООД, гр.Бяла, обл.Варна, от владението на собственика, без
съгласието на управителя на дружеството И. Н. И., с намерение
противозаконно да ги присвои, както и сумата от 11 500 лв., лична собственост
на И. Н. И., от владението му и без негово съгласие, с намерение
противозаконно да ги присвои, като общата стойност на всички отнети вещи е
36 868,35 лв.
3. На 27/28.06.2007 г., в гр.Варна, бул.“Съборни" № 64, след предвари‐
5
телен сговор с Б. Б. С., П. В. С. и А. Е. В., чрез повреждане на прегради,
здраво направени за защита на имот - взломяване на металната врата на двора,
счупване на патрона на входната врата и разбиване на вратата, водеща към
помещението, в което се намира касата на „Агропласмент 92 В" АД, чрез
използване на моторни превозни средства - леки автомобили „Ауди А8" с рег.
№ ********, „Ауди А4" с peг.№ ******** и „Мерцедес" с рег.№ *******, чрез
използване на технически средства - устройство мярка „YAESU" FM
TRANCECVER FT - 2800М и устройство „IСОМ IC-208", пригодени за заг‐
лушаване на радиосигнала на СОТ (сигналната охранителна техника), както и
метален инструмент, пригоден за чупене на секретни патрони на брави, отнел
чужди движими вещи: метална каса, заедно с намиращата се в нея паричката
сума от 49 456,88 лв., всичко на обща стойност 49 723,28 лв., собственост на
„Агропласмент - 92 - В" АД гр.Варна, от владението на собственика, без съг‐
ласието на управителя на дружеството Ц. Й. Г. и паричната сума от 8 616,23
лв., собственост на „Опал - Р" ООД - гр.Варна, от владението на собственика,
без съгласието на управителя на дружеството Р. Е. У., с намерение
противозаконно да ги присвои, като общата стойност на всички отнети вещи е
58 339,51 лв., поради което и на осн. чл.195, ал.2 вр. с чл.195, ал.1, т.З, т.4, т.5
вр. с чл.194, ал.1, вр. с чл.26, ал.1 от НК и чл.54 от НК, го осъдил на лишаване
от свобода за срок от 4 /четири/ години.
Със същата присъда съдът признал подсъдимия Б. Д. И. за невиновен в
това да е извършил горепосочените кражби, част от продължаваното прес‐
тъпление, след предварителен сговор с Б. Т. Т., и да е извършил кражбата в
качеството си на лице по чл.142, ал.2, т.8 от НК - действайки в изпълнение на
решение на организирана престъпна група, както и кражбата да е в особено
големи размери и да представлява особено тежък случай.
Първият съд признал подсъдимия Б. Д. И. за невиновен да е извършил
останалите шест деяния, включени в продължаваното престъпление по
чл.196А, вр. чл.195, ал.1, т.З, т.4, т.5 и т.9, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от
НК, за които е предаден на съд с внесения обвинителен акт, и го оправдал по
повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. чл.196А, вр. чл.195, ал.1,
т.З, т.4, т.5 и т.9, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК.
ІІІ. СпНС, с атакуваната присъда признал подсъдимия П. В. С. за
6
виновен в това, че в периода 26.06.2007 г. до 28.06.2007 г. в гр.Варна, при
условията на продължавано престъпление по смисъла на чл.26 от НК (като
деянията, осъществяващи поотделно един и същи съставна престъпление са
извършени през непродължителни периоди от време, при една и съща
обстановка и при еднородност на вината-пряк умисъл, при което
последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на
предшестващите), при условията на повторност по смисъла на чл.28, ал.1 от
НК, в немаловажен случай, след като е осъждан с присъда по НОХД 632/2004
г. на PC - Д.град, влязла в сила на 20.11.2006 г. за престъпление по чл. 195, ал.
1, т.3 и т.5 от НК на две години лишаване от свобода, изпълнението на което е
отложено условно с петгодишен изпитателен срок, след предварителен сговор
с Б. Б. С., А. Е. В. и Б. Д. И., като продължаваното престъпление не
представлява маловажен случай, чрез повреждане на прегради, здраво
направени за защита на имот, чрез използване на технически средства и на
моторни превозни средства, отнел чужди движими вещи, от владението на
собствениците, без тяхно съгласие, с намерение противозаконно да ги
присвои, като кражбата е в големи размери - общата стойност на всички
откраднати вещи е 101 520,35 лв., и деянията са извършени, както следва:
1. На 26/27.06.2007 г., в гр.Варна, ул.“Братя Шкорпил" № 1, ет.2,
след предварителен сговор с Б. Б. С., А. Е. В. и Б. Д. И., чрез повреждане на
прегради, здраво направени за защита на имот - взломяване на входната врата
към офисите на „М. ЕООД, чрез използване на моторни превозни средства -
леки автомобили „Ауди А8“ с рег.№ ********, „Ауди А4" с рег.№ ******** и
„Мерцедес" с рег.№ *******, чрез използване на технически средства - уст‐
ройство марка „YAESU" FM TRANCECVER FT - 2800М и устройство „ІСОМ
ІС-208“, пригодени за заглушаване на радиосигнала на СОТ (сигналната
охранителна техника) както и метален инструмент, пригоден за чупене на
секретни патрони на брави, отнел чужди движими вещи: метална каса, съ‐
държаща паричната сума от 3 000 евро и 200 лв., 2 бр. мобилни телефони
марка „Сименс А65“, мобилен телефон „Нокия“, всичко на обща стойност 6
312,49 лв., собственост на „М.” ЕООД гр.Варна, от владението на собственика,
без съгласието па управителя на дружеството Е. К. М., с намерение
противозаконно да ги присвои;
2. На 27/28.06.2007 г., в гр.Варна, пл.“Лаврентий" № 9, след
предварителен сговор с Б. Б. С., А. Е. В. и Б. Д. И., чрез повреждане на
7
прегради, здраво направени за защита на имот - взломяване на патрона на
входната врата на апартамента, където се помещава офиса на „Златна
антилопа“ ЕООД с управител И. Н. И. и взломяване на вратата на
помещението на управителя на дружеството, чрез използване на моторни
превозни средства - леки автомобили „Ауди А8" с рег.№ ********, „Ауди А4”
с рег.№ ******** и „Мерцедес” с рег.№ *******, чрез използване на
технически средства - устройство марка „YAESU” FM TRANCEIVER FT -
2800М и устройство „ІСОМ IC-208", пригодени за заглушаване на
радиосигнала на СОТ /сигналната охранителна техника/, както и метален
инструмент, пригоден за чупене на секретни патрони на брави, отнел-чужди
движими вещи: метална каса, 19 000 лв., 4 бр. автоматични печати на три
търговски дружества, три карти за регистрацията им по БУЛСТАТ, устройство
за електронен подпис, оригинални документи по регистрацията на тези
дружества, 3 бр. флаш-памети /една от които марка „LG/, 2 бр. устройства
„блутуут", устройство за електронно банкиране, електронен подпис,
сертификат за електронен подпис, 22 бр. дискове с програмни продукти на
„Апис" и счетоводен софтуер, мобилен телефон марка „Моторола , ключ за
лек автомобил е мобилайзер, Счетоводни, лични и др. документи, 6 бр.
преносими компютри марки - „АСЕР ТМ 2492 WLMI'l, „Фуджицу Сименс АМ
А 1640-В16-001", ,,LG GEO-232H- I, 2 бр, „НР 500 RQ 257 А А" и „Тошиба Р
200 - 140", на обща стойност 25 368,35 лв., собственост на „Златна антилопа"
ЕООД, гр.Бяла, обл.Варна, от владението на собственика, без съгласието на
управителя на дружеството И. Н. И., с намерение противозаконно да ги
присвои, както и сумата от11 500 лв., лична собственост на И. Н. И., от владе‐
нието му и без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои,
като общата стойност на всички отнети вещи е 36 868,35 лв.;
3. На 27/28.06.2007 г., в гр.Варна, бул."Съборни” № 64, след предвари‐
телен сговор с Б. Б. С., А. Е. В. и Б. Д. И., чрез повреждане на прегради, здраво
направени за защита на имот - взломяване на металната врата на двора,
счупване на патрона на входната врата и разбиване на вратата, водеща към
помещението, в което се намира касата на „Агропласмент 92 В" АД, чрез
използване на моторни превозни средства - леки автомобили „Ауди А8" с рег.
№ ********, „Ауди А4" с рег.№ ******** и „Мерцедес" с рег.№ *******, чрез
използване на технически средства - устройство мярка „YAESU FM
TRANCECVER FT - 2800М и устройство „ІСОМ IC-208", пригодени за
8
заглушаване на радиосигнала на СОТ (сигналната охранителна техника),
както и метален инструмент, пригоден за чупене на секретни патрони на
брави, отнел чужди движими вещи: метална каса, заедно с намиращата се в
нея парична сума от 49 456,88 лв., всичко на обща стойност 49 723,28 лв.,
собственост на „Агропласмент - 92 - В" АД гр.Варна, от владението на
собственика, без съгласието на управителя на дружеството Ц. Й. Г. и
паричната сума от 8 616,23 лв., собственост на „Опал - Р" ООД - гр.Варна, от
владението на собственика, без съгласието на управителя на дружеството Р. Е.
У., с намерение противозаконно да ги присвои, като общата стойност на
всички отнети вещи е 58 339,51 лв., поради което и на осн. чл.195, ал.2 вр. с
чл.195, ал.1, т.З, т.4, т.5 вр. с чл.194, ал.1, вр. с чл.26, ал.1 от НК и чл.54 от НК,
го осъдил на лишаване от свобода за срок от 4 /четири/ години и 6 /шест/
месеца.
Съдът признал подсъдимия П. В. С. за невиновен и го оправдал за това
да е извършил горепосочените кражби, част от продължаваното престъпление,
след предварителен сговор с Б. Т. Т., и да е извършил кражбата в качеството си
на лице по чл.142 ал.2 т.8 от НК - действайки в изпълнение на решение на
организирана престъпна група, както и кражбата да е в особено големи
размери и да представлява особено тежък случай.
На осн. чл.25, ал.1 вр. с чл.23, ал.1 от НК, съдът групирал така
определеното наказание с наказанията наложени на подсъдимия П. В. С. по
НОХД № 98/2007 г. по описа на Военен съд - София, и НОХД № 340/2014 г. на
ОС - Варна като определил за изтърпяване едно общо най-тежко наказание
лишаване от свобода за срок от 10 /десет/ години.
Съдът признал подсъдимия П. В. С. за невиновен по обвинението за
останалите шест деяния, включени в продължаваното престъпление по
чл.196А, вр. чл.195, ал.1, т.3, т.4, т.5 и т.9, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от
НК, за които е предаден на съд с внесения обвинителен акт, и го оправдал да
е извършил престъпление по чл.196а, вр. с чл.195, ал.1, т.З, т.4, т.5, т.7 и т.9 вр.
с чл.194, ал.1, вр. с чл.28, ал.1, вр. с чл.26, ал.1 от НК.
ІV. С посочената по-горе присъда, първият съд признал подсъдимия
Б. Т. Т. за невиновен и го оправдал по повдигнатото му обвинение за
престъпление по чл.196а, вр. с чл.195, ал.1, т,3, т.4, т.5 и т.9 вр. с чл.194, ал.1,
9
вр. с чл.26, ал.1 от НК.
Срещу подробно описаната по-горе присъда е постъпил бланкетен
протест от Софийска градска прокуратура. В него се изразява становище,
че постановената присъда в оправдателната й част за четиримата подсъдими е
неправилна и необоснована, и неотговаряща на доказателствата по делото.
Уточнява се, че допълнителни съображения ще бъдат изложени след
изготвяне на мотивите към присъдата. Моли се да бъде отменена
постановената от СпНС присъда и да бъде постановена нова, с която
подсъдимите Б. С., Б. И., П. С. и Б. Т. да бъдат признати за виновни по всички
повдигнати им от прокуратурата обвинения и да им бъдат наложени
наказания в размера, поискан от прокурора в ход на съдебните прения.
След изготвяне на мотивите към присъдата, прокуратурата е
депозирала допълнение към подадения въззивен протест, с изразено
становище за неправилност и необоснованост на присъдата в оправдателната
й част. Посочва се, че атакуваната присъда не кореспондира със събраните в
хода на досъдебното производство доказателства, проверени и потвърдени в
хода на съдебното следствие, а тези, при които били констатирани
несъответствия били приобщени по реда на чл.281 ал.4 вр.ал.1 т.1 и т.2 от
НПК. Изразява се несъгласие с изводите на съда за липса на доказателства за
това подсъдимите да са участвали в ОПГ по смисъла на чл.93 т.20 от НК,
респективно – за съгласуваност на волите им да извършват престъпленията, за
които са били предадени на съд. Прокуратурата подчертава, че съдът е
прекратил наказателното производство спрямо подсъдимите Б. С., Б. И., П. С.
и Б. Т. за извършено от тях престъпление по чл.321 от НК на осн.чл.24 ал.1 т.3
от НПК, а същевременно в мотивите към присъдата е обсъждал липсата на
доказателства за осъществено такова престъпление. Липсвали мотиви на
съда, които да обосновават оправдаването на подсъдимите Б. С., П. С. и Б. И.
относно квалифициращия признак по чл.142 ал.2 т.8 от НК, както за трите
престъпления, за които ги е осъдил, така и за останалите престъпления, за
извършването на които ги е оправдал. Според обвинението, събраните в хода
на досъдебното производство и на съдебното следствие доказателства са в
достатъчен обем, за да се направи безспорен и категоричен извод, че
подсъдимите са били запознати, че в посочените помещения има изградена
10
охранителна система и са подготвили нужните средства за нейното
преодоляване. В мотивите, съдът подробно е обсъдил предварителната
организация по подготвяне на извършените кражби, което е било потвърдено
и от заключенията на изготвените съдебно-технически, дактилоскопни,
трасологични, одорологични и лицево-идентификационни експертизи, както и
намерените технически устройства в ползваните от подсъдимите автомобили
и помещения. Тези доказателства по безспорен начин сочели, че подсъдимите
са действали съгласувано и с цел извършване на други престъпления. По
отношение на подс.Б. Т., съдът приел липса на доказателства да е участвал в
организирана престъпна група, независимо, че било прекратено по давност
наказателното преследване, който извод не се споделя от прокуратурата. От
доказателствата, събрани по досъдебното производство и в хода на съдебното
следствие можел да се направи извод за неговата съпричастност към
планирането на вторична престъпна дейност, което говорело за участието му в
ОПГ, създадена с цел да извършва престъпленията, за които подсъдимите са
били предадени на съд. В тази насока се посочва резултат от дактилоскопна
експертиза, както и от трасологична такава и снемането на експериментални
отпечатъци от ръкавици от бяла текстилна материя. Независимо от това, както
и от установеното сходство в механизма на извършване на всичките деяния,
съдът приел, че по делото не са събрани достатъчно доказателства, които да
подкрепят обвинителната теза, че подсъдимите са се намирали на територията
на гр.Варна. Според прокуратурата, по делото е налице достатъчна по обем
доказателствена маса по отношение на всяко едно от повдигнатите обвинения
за подсъдимите. Моли се да бъде отменена постановената от СпНС присъда и
да бъде постановена нова, с която подсъдимите Б. С., Б. И., П. С. и Б. Т. да
бъдат признати за виновни по всички повдигнати им от прокуратурата
обвинения и да им бъдат наложени наказания в размера, поискан от
прокурора в ход на съдебните прения.
Въззивна жалба срещу постановената от СпНС присъда е
постъпила от подс.П. С. чрез защитата му адв.М.Т.. Излага се становище, че
присъдата е неправилна, необоснована и незаконосъобразна, като
допълнителни съображения ще бъдат изложени след запознаване с мотивите
към съдебния акт. Моли се да бъде отменена присъдата, с която подс.С. е бил
признат за виновен по чл.195 ал.2 от НК и да бъде постановена нова, с която
той да бъде признат за невиновен. След изготвяне на мотивите към присъдата
11
е постъпило допълнение към жалбата. Според защитата, по отношение на
осъждането на подс.С. за престъпление по чл.195 ал.2 вр.чл.26 от НК, не е
било установено нито едно пряко доказателство или свидетел очевидец, от
които да се направи извод за евентуално участие на подсъдимия в отнемане на
инкриминираните вещи. В тази насока били показанията на св.К., който
разказал, че при издирване на лек автомобил Ауди А8 с рег.№******** /който
пък бил забелязан в близост до синия пазар/, били задържани подсъдимите.
Факти за участие на подс.С. в отнемане на вещите нямало. Не се спори, че при
извършеното претърсване и изземване от хотелска стая в хотел „Паралакс“ са
били открити вещи, за които пострадалите твърдели, че са им отнети, но
липсвали данни, че именно подс.С. е прекъснал фактическата власт на тези
вещи и да е установил своя. Неправилно първият съд приел, че от наличните
косвени доказателства може да се изгради извод за извършителство от страна
на С.. От показанията на представителите на ощетените юридически лица, по
никакъв начин не се установявало авторството на деянието. В тази насока,
според защитата се явява протокол № 08/БТМ-349 за лицево
идентификационна експертиза, от който било установено, че подс.С. не
фигурира в записа. Установена била идентичност на намерената
дактилоскопна следа, иззета от пластмасова кутия в л.а.Ауди А4 с рег.
№******** и тези на подсъдимия, но това не означавало, че той е използвал
устройството, което е послужило при извършване на някои от деянията. По
сходен начин се тълкува и факта, че в някакъв момент подс.С. е пребивавал в
стая №301 в хотел „Паралакс“. В тази насока се интерпретират заключенията
на трасологичните експертизи – на отвертка, на обувки и на следи, оставени от
ръкавици, като се обобщава, че не може да бъде направен несъмнен извод за
участие на подсъдимия в извършването на кражбите, за които е осъден.
Като алтернатива, в случай, че не бъдат приети доводите на защитата
за недоказаност на обвинението, то се твърди, че наложеното наказание е явно
несправедливо, тъй като не бил отчетен фактът на изминалото време от
извършване на деянията до налагане на наказанието. Това бил период от 16
години, който е крайно неразумен и при това положение следва да намери
приложение института на чл.55 от НК и да се определи наказание под най-
ниския предел. Моли се да бъде отменена присъдата на СпНС, с която подс.П.
С. е бил признат за виновен и да бъде постановена нова, с която да бъде
признат за невиновен.
12
Жалба срещу постановената от СпНС присъда е постъпила от
подс.Б. С. чрез защитата му адв.П.Ч.. Изразява се становище, че присъдата е
неправилна и незаконосъобразна в осъдителната й част, като се моли
подс.Бр.С. да бъде оправдан изцяло за всички извършени деяния, а като
алтернатива да бъде отменена присъдата и да бъде върнато делото за ново
разглеждане от друг състав на първия съд поради допуснати съществени
процесуални нарушения, включително при извършването на групирането на
наказанията, наложени с предишни присъди. Като друга алтернатива се моли
да бъде намален размера на наложеното наказание, предвид изтеклия голям
период от време от извършване на деянията до постановяване на присъдата.
Уточнява се, че след запознаване с мотивите към присъдата, ще бъдат
изложени конкретни доводи. В допълнение към депозираната въззивна жалба
защитата посочва, че в хода на разследването не са били събрани никакви
преки или косвени обвинителни доказателства спрямо подс.Б. С.. Липсвали
дактилоскопни или ДНК следи, липсвали видеотехнически и лицево-
идентификационни експертизи, видеонаблюдение и свидетели – очевидци на
деянието. Застъпва се становище, че абсолютно необосновано
първостепенният съд е аргументирал диспозитива само на базата на събрани
множество абстрактни и косвени доказателства. В заключение се моли
подс.Бр.С. да бъде оправдан изцяло за всички извършени деяния, а като
алтернатива да бъде отменена присъдата и да бъде върнато делото за ново
разглеждане от друг състав на първия съд поради допуснати съществени
процесуални нарушения, включително при извършването на групирането на
наказанията, наложени с предишни присъди или да бъде намален размера на
наложеното наказание.
Въззивна жалба е постъпила от подс.Б. И. чрез защитата му
адв.Ст.З.. Изразява се становище, че присъдата е неправилна и неоснователна.
От събраните по делото доказателства е било установено, че подс.Б. И. не е
извършител на инкриминираното деяние, за което му е било повдигнато
обвинение по чл.196а от НК. Не било доказана по безспорен и категоричен
начин вината на подсъдимия. От разпита на многобройните свидетели било
видно, че никой не говори и не споменава името на Б. за конкретни факти и
обстоятелства. Според защитата, подс.И. случайно е попаднал на
неподходящото място в неподходящ момент. Моли се да бъде отменена
присъдата като неправилна и неоснователна и да бъде постановена друга, с
13
която да бъде признат подс.Б. И. за невиновен.
Възражение срещу протеста е било подадено от адв.И. В. като
защитник на подс.Б. Т.. Във възражението се посочва, че протестът срещу
оправдателната присъда на подс.Т. и допълнението към него, са
неоснователни. Твърди се, че първоинстанционният съд е изложил обстойни
мотиви във връзка и поотделно за всяко едно от деянията в рамките на
продължаваното престъпление, за да се аргументира в извода си, че няма
доказано престъпление, извършено от подс.Б. Т.. За нито един от
инкриминираните случаи не било доказано по несъмнен и категоричен начин,
че подс.Т. е набелязвал офиси, че е обсъждал с някого как да се извършват
кражби, че е ходил до офиси, че е поставял лепило в патрони на врати, че е
оставал на място да наблюдава обстановката, че се е придвижвал с другите
подсъдими до офиси, че е участвал във взломни кражби, че е пазил пред
сгради, че се е качвал в сгради, че е участвал в търсене на вещи, че е участвал в
изнасяне на вещи, че е участвал в подялба на откраднатото, че е действал в
изпълнение на решенията на организирана престъпна група, че е действал при
предварителен сговор с другите подсъдими. Защитата е изложила подробни
аргументи за всяка една от датите на деянията, както и обстоятелства,
ссвързани с мотивите към присъдата и допълнението към протеста. В
заключение се моли да бъде потвърдена присъдата на СпНС /закрит/ в частта
й относно признаването на подс.Б. Т. за невиновен и оправдаването му.
Страните не са депозирали становища по така постъпилите жалби, при
изпратени преписи.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция, представителят на
апелативна прокуратура поддържа изцяло депозираният протест във всички
негови части. Моли да бъде отменена постановената присъда и да бъде
постановена нова, с която да бъдат признати всички подсъдими за виновни по
всички повдигнати обвинения и да им бъде наложено наказание в размера,
поискан от представителя на първоинстанционната прокуратура в хода на
съдебните прения. По отношение на депозираните жалби, намира същите за
неоснователни и моли да бъдат оставени без уважение.
Подс.Б. С. се явява в съдебно заседание, доведен от Затвора в гр.Плевен,
заедно със защитника си адв.П.Ч.. Последният оспорва подадения протест от
14
държавното обвинение и моли съда да го остави без уважение. Поддържа
въззивната жалба и допълнението към нея срещу присъдата, постановена от
СпНС /закрит/. Моли да бъде уважена жалбата по подробните съображения и
мотиви, изложени в нея.
Подс.Б. С. поддържа становището на защитника си. Реализирайки
правото си на последна дума още веднъж заявява, че се придържа към
казаното от защитника си.
Подс.Б. И. се явява в съдено заседание пред въззивния съд, заедно с
адв.Ст.З.. Защитникът му оспорва протеста на СП и поддържа подадената
въззивна жалба. Моли подс.И. да бъде признат за невиновен, тъй като
постановената присъда била неправилна и неоснователна, по съображения,
изложени в жалбата.
Подс.Б. И. се придържа към казаното от защитника си. Реализирайки
правото си на последна дума заявява, че се придържа към казаното от
защитника си и моли, ако може то да бъде прието.
Подс.П. С. се явява в съдебно заседание пред въззивния съд, заедно с
адв.Вл.Я.. Защитата моли съда да уважи депозираната жалба и допълнението
към нея единствено в частта, с която се иска ревизиране размера на
наложеното наказание на подс.С.. Не поддържа въззивната жалба и
допълнението към нея в частта, в която се иска отмяна на
първоинстанционната присъда и признаване на подсъдимия за невиновен за
вменените му обвинения, по които има осъдителен диспозитив, като моли да
бъде потвърдена присъдата в оправдателната й част като правилна,
обоснована и законосъобразна. Споделят мотивите на съда в тази част. Моли
да бъде изменена присъдата в частта, в която не е приспаднато на осн.чл.59
ал.1 т.2 от НК времето, през което подсъдимият е търпял мярка за
неотклонение „задържане под стража“ по нохд №340/2014г. на ОС Варна,
считано от 24.10.2011г. до 05.07.2011г., тъй като то не е било приспаднато от
определеното общо най-тежко наказание „лишаване от свобода“ с
групираните три присъди на ОС Варна, Военен съд София и СпНС. Моли, с
оглед приетото в съдебно заседание постановление на СГП, да се вземе
предвид, че по пр.пр.№1023/2023г. по описа на РП Севлиево, подс.С. е търпял
мярка за неотклонение „задържане под стража“, считано от 21.11.2003г. до
01.12.2003г., с което му била наложена глоба, но не било кумулирано
15
задържането под стража, което било в реална съвкупност с наказанията по
присъдите на Военен съд София, Окръжен съд Варна и СпНС. Моли да бъде
оставен без уважение протеста, поради това, че не поддържат въззивната
жалба в осъдителната част, както и поради изтеклия период от време от
извършване на деянието до настоящия момент.
Подс.П. С. поддържа казаното от защитата си. Реализирайки правото си
на последна дума моли да бъдат уважени исканията на защитата му.
В съдебно заседание пред настоящата въззивна инстанция, подс.Б. Т. се
явява лично и със защитника си адв.В.. Защитата моли да бъде потвърдена
оправдателната присъдата по отношение на подсъдимия, като подробни и
няколко допълнителни аргумента е изложила във възражението, подадено
срещу протеста. Посочва, че протестът е бланкетен, както и че в пледоарията
на прокурора от САП не е добавено нищо ново. Отново заявява, че по делото
няма нищо, което да свързва нейния подзащитен с повдигнатите му
обвинения, което е било обсъдено от първия съд. По делото няма никакви
факти, с които да бъде свързан подс.Т. – нито с изпълнителните деяния, нито с
вещите, които са били откраднати, нито с присъствие на тези места, нито с
вещите, използвани при кражбите. Моли за потвърждаване на оправдателната
присъда.
Подс.Б. Т. поддържа казаното от защитника си. Реализирайки правото
си на последна дума, моли да бъде потвърдена оправдателната присъда.
СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след като взе предвид депозираните
протест и допълнение към него и жалби /ведно с допълненията/, съобрази
доводите на страните в съдебно заседание и служебно провери изцяло на
основание чл.313 и чл.314, ал.1 от НПК законността, обосноваността и
справедливостта на присъдата, намери за установено следното:
Първостепенният съд е положил нужните усилия за изясняване
обстоятелствата по делото, събрал е възможните по делото доказателства,
извършил е анализ на същите и е направил своите фактически и правни
изводи. Въззивният съд, действайки също като инстанция по фактите и
съобразявайки оплакванията за незаконосъобразност и необоснованост на
16
присъдата, съдържащи се в протеста и в жалбите, извърши собствена
преценка на доказателствената съвкупност и въз основа на нея, изгради
изложената по-долу фактическа обстановка по спора, която съвпада с
възприетата от първата инстанция и не обосновава различни правни изводи
относно разглежданите деяния и тяхната съставомерност по повдигнатото
обвинение. Анализирайки доказателствените източници, настоящата съдебна
инстанция намери за установено следното:
Преди всичко, следва да бъде посочено, че първостепенният съд е
прекратил наказателното производство спрямо подсъдимите Б. С., П. С., Б. И.
и Б. Т. за извършено от тях престъпление по чл.321 от НК, на основание чл.24
ал.1 т.3 от НПК, поради което в тази част не се налага анализ на
доказателствената съвкупност.
С определение, постановено в проведено разпоредително заседание на
27.05.2021г. /л.265, т.11 от съд.дело/, съдът е спрял наказателното
производство по отношение на подс.А. В. на осн.чл.25 ал.2 от НПК.
При поредното разглеждане, производството по делото е протекло по
реда на съкратеното съдебно следствие по чл.371 т.1 от НПК, след заявено
искане и съгласие от подсъдимите П. С., Б. С., Б. И. и Б. Т. и техните
защитници, да не се провежда разпит на по-голяма част от свидетелите и
вещите лица по делото /посочени от прокуратурата/, а при постановяване на
присъдата, непосредствено да се ползва съдържанието на съответните
протоколи и експертни заключения. Първостепенният съд, в изпълнение на
своите задължения е установил, че разпитите на свидетелите и вещите лица, за
които е дадено съгласие да не бъдат отново разпитвани, са били извършени по
реда на НПК, поради което е одобрил изразеното съгласие и е обявил, че
производството по делото ще протече по реда на чл.371 т.1 от НПК.
Подсъдимите П. С., Б. С. и Б. И. са били осъдени от първостепенният
съд за извършени по три деяния, част от деянията, изброени във връзка с чл.26
ал.1 от НК, като са били оправдани да са извършили останалите шест деяния,
описани в обвинителния акт /част от тези по чл.26 ал.1 от НК/, като са били
оправдани тези шест деяния да са били извършени при предварителен сговор
с подс.Б. Т., да са били извършени в резултат на решение на ОПГ по чл.142
ал.2 т.8 НК, да са в особено големи размери и да са особено тежък случай.
17
Подсъдимият Б. Т. е бил оправдан да е извършил всичките девет деяния,
описани в обвинителния акт.
Доказателства и доказателствени средства, въз основа на които съдът е
приел за установена фактическата обстановка са свидетелските показания,
дадени в хода на досъдебното производство, както и тези, дадени в хода на
съдебното следствие, писмени доказателства и доказателствени средства,
писмени доказателства от съдебното производство и заключения на
експертизи.
Необходимо е да бъде посочено, че към момента на разглеждане на
настоящото съдебно производство, за съда е практически невъзможно
събирането на нови доказателства, въз основа на които да бъде приета по-
различна фактическа обстановка, поради което контролния съд извърши
проверка на събраната доказателствена съвкупност през 2007 година от
органите на досъдебното производство и тази, която е била събрана в хода на
съдебното следствие от решаващият съд.
Съдът е изградил правните си изводи въз основа на следните
доказателства и доказателствени средства:
От досъдебното производство: показания на свидетелите В. Х., К. П.,
Д. С., Х. Х., Ж. Р., Д. П., М. Ч., Й. И., М. М., Р. П.,, Д. К., А. В.,Т. Г., А. Н., Г. Г.,
Ж. Б., М. Й. В. Г.а, Д. Р., В. З., П. К., П. С. С. К. И. И., Б. К., А. К., А. П., Г. П.,
Е. М., Р. К., С. Д., Ц. Г., Р. Й., Р. У., И. И., Г. Д., А. К., Н. Т., С. П., С. С., Л. Ц. и
Е. Т..
Показания на свидетели от съдебното производство, както и
показанията им от досъдебното производство, приобщени по реда на чл.281
ал.4 вр.ал.1 т.1 и т.2 пр.2 от НПК: Д. П. - т.12, л.33 от съд.производство; Р. Й. –
т.12, л.34 от съд.производство; С. Л. – л.35, т.12 от съд.производство; Ц. А. –
л.107-108, т.12 от съд.производство; св.Н. Д. – л.108, т.12 от съд.производство;
св.В. П. – л.227-228, т.8 от съд.производство; св.С. А. – л.223-225, т.8 от
съд.производство; св.А. Г. – л.150-151, т.12 от съд.производство; както и
показанията от съдебното производство на св.Н. А. – л.151, т.12; св.П. С. –
л.151-152, т.12 и св.К. К. – л.189-190, т.12.
Писмени доказателства и доказателствени средства: протокол за
18
оглед – т.1, л.4-5 д.п. и фотоалбум – т.1, л.7-11 д.п., гаранционна карта за
лаптоп „НР“ – т.1, л.46 д.п., протокол за оглед на местопроизшествие – т.2,
л.3-6 д.п., албум – т.2, л.8-20 д.п., протокол за изземване на одорологични
следи – т.2 л.32 д.п., гаранционни карти и фискален бон – т.2, л.48-51 д.п.,
протокол за оглед на местопроизшествие и схема на офиса – т.3, л.6-10 д.п.,
фотоалбум – т.3, л.12-18 д.п., протокол за изземване на одорологични следи –
т.3, л.20 д.п., протокол за касова наличност на 09.03.2007г. – т.3, л.25 д.п.,
разходен касов ордер, издаден на 09.03.2007г. – т.3, л.26 д.п., ордер №501Р/18
– т.3, л.27 д.п., протокол за оглед на местопроизшествие – т.4, л.10-14 д.п. и
албум към него – л.15-19, т.4 д.п., протокол за доброволно предаване – т.4,
л.20 д.п., касова книга на ГТТ Инженеринг 2007г. – т.4, л.26-32 д.п., протокол
за оглед на местопроизшествие от24.04.2007г. – т.5, л.45-46 д.п., протокол за
оглед на местопроизшествие от 25.04.2007г. – т.5, л.47-48 д.п. и фотоалбум
към него – л.51-62 т.5, протокол за изземване на одорологични следи – т.5,
л.69 д.п., протоколи за вземане на образци за сравнително изследване – т.5,
л.70-73 д.п., отчет за приходите на „Комфорт“ ООД към 31.03.2007г. – т.5, л.81
д.п., дневен фискален отчет – т.5, л.82 д.п., счетоводен баланс – т.5, л.83-84
д.п., протокол за оглед на местопроизшествие – т.6, л.4-7 д.п., протокол за
изземване на одорологични следи от 11.05.2007г. – т.6 л.8 д.п., фактури и
гаранционни карти на отнетите компютри – т.6, л.11-15 д.п., фотоалбум към
оглед на местопроизшествие – т.6, л.16-25 д.п., протокол за оглед на
местопроизшествие – т.7, л.5-6 д.п., 2 бр. гаранционни карти за мобилни
апарати „Сименс А65“, издадени от „Глобул Космо България Мобайл“ ЕАД,
договор за изпълнение на довършителни работи, сключен на 21.06.2007г.
между „М.“ ЕООД и М. К. А. – т.7, л.23-25 д.п., 2 броя приходни касови
ордери от 21.06.2007г. – л.26-28 т.7 от д.п., хронологична ведомост – т.7, л.29
д.п., фотоалбум от оглед на местопроизшествие – т.7, л.30-42 д.п., протокол за
оглед на местопроизшествие – т.8, л.67 д.п., документи за наличността в
касата на двете дружества към 27.06.2007г. – л.8-21, т.8, 2 броя приходни
касови ордери – т.8, л.10 д.п., банков документ от Експресбанк от 25.06.2007г.
– т.8, л.11, фактура №26 – т.8, л.12 д.п., 2 бр.разходни касови ордери – т.8,
л.13-14 д. п., удостоверение за актуално състояние на „Агропласмент 92В“ АД
– т.8, л.15 д.п., справка за касова наличност на „Агропласмент 92В“ АД – т.8,
л.16-17 д.п., приходен касов ордер – т.8, л.18 д.п., извлечение от сметка на
ЦКБ АД – т.8, л.19 д.п., разходни касови ордери – т.8, л.20-21 д.п., фотоалбум
19
– т.8, л.23-28 д.п., справка за налчин суми на „Златна антилопа“ ЕООД към
27.06.2007г. – т.9, л.17-18 д.п., 3 бр. фактури – т.9, л.19-21 д.п., гаранционни
карти, фактури и фискален бон за закупуване на компютри – т.9, л.22-29 д.п.,
протокол за оглед на местопроизшествие – т.9, л.30-32 д.п., фотоалбум на
местопрестъпление – т.9, л.33-41 д.п., протокол за оглед на
местопроизшествие от 28.06.2007г. – т.9, л.33-41 д.п., протокол за оглед на
местопроизшествие от 28.06.2007г. на хотелска стая №301 в хотел „Паралакс“
– т.9, л.46-49 д.п., протокол за претърсване и изземване в стая №301 в хотел
„Паралакс“ – т.9, л.52-52А д.п., протоколи за претърсване и изземване в
л.а.“Ауди“ комби синьо на цвят с ДК №******** – т.9, л.57-58, л.66-67, л.100;
л.а.“Ауди А8“ сиво на цвят, с ДК №******** – т.9, л.62-63, л.64-66, л.101-102;
протоколи за претърсване и изземване на двата автомобила – т.9, л.70-71, л.74-
75 д.п., протокол за претърсване изземване в л.а.“Мерцедес“ Е 270 ЦДИ с ДК
№******* – т.9, л.78-79, л.104-105 д.п., протоколи за обиск – на П. С. – т.9,
л.85 д.п., на А. В. – т.9, л.88 д.п., на Б. С. – т.9, л.91 д.п., на Б. И. – т.9, л.94 д.п.,
протокол за претърсване и изземване – т.9, л.98 д.п., фотоалбуми от
местопроизшествие от 28.06.2007г. за намерена метална каса в ТУ Варна – т.9,
л.106-109 д.п., протокол за оглед на 28.06.2007г. на стая №301 на хотел
„Паралакс“ – т.9, л.110-131 д.п., протокол за оглед на л.а.“Ауди А4“ с ДК
№******** – т.9, л.132-138 д.п., протокол за оглед на л.а.“Ауди А8“ с ДК №
******** – т.9, л.139-143 д.п., договор за покупка на автомобил от 01.12.2005г.
– т.10, л.16 д.п., протокол за оглед на веществени доказателства, иззети от
хотелска стая №301 – спортни сакове – т.10, л.19-21 д.п. и фотоалбум към него
– л.23-25 д.п., протокол за претърсване и изземване в дома на Б. Т. в гр.Вълчи
дол – т.10, л.26-28 д.п., протокол за претърсване и изземване в л.а.“Мерцедес“
220 ЦДИ с ДК №******* – т.10, л.29-31 д.п., протокол за претърсване и
изземване в л.а.“Фиат Пунто“ с ДК №******* – т.10, л.32-34 д.п., протокол за
претърсване и изземване в жилище, обитавано от П. С. – т.10, л.36-38 и
фотоалбум към него – л.39-50, т.10 д.п., протоколи за вземане на образци за
сравнително изследване – мирисов материал и почерков материал от П. С. –
т.10, л.57 и л.62-68 д.п., протоколи за вземане на образци за сравнително
изследване – мирисов материал от Б. С. – т.10, л.69, протокол за предявяване
на веществени доказателства на Б. С. – т.10, л.70 д.п., протокол за вземане на
образци за сравнително изследване – мирисов материал от А. В. – т.10, л.71
д.п., протокол за предявяване на веществени доказателства на А. В. - т.10, л.72
20
д.п., протокол за вземане на образци за сравнително изследване от Б. И. – т.10,
л.73 д.п., протокол за предявяване на веществени доказателства на Б. И. –
т.10, л.74 д.п., протокол за вземане на образци за сравнително изследване от П.
С. – т.10, л.75, л.76-81, л.85-91 д.п., протокол за вземане на образци за
сравнително изследване – сорбенти с мирис от П. С. – т.10, л.92-93 д.п.,
протокол за изземване на сравнителен почерков материал от Б. С. – т.10, л.96-
102 д.п., протокол за вземане на образци за сравнително изследване –
сорбенти с мирис от Б. С. – т.10, л.103-104 д.п., протокол за вземане на
образци за сравнително изследване сорбенти с мирис от А. В. – т.10, л.107-108
д.п., протоколи за вземане на сравнтителен почерков материал – т.10, л.109-
129, л.134-140, л.141-147 д.п., протокол за вземане на образци за сравнително
изследване сорбенти с мирис от Б. И. – т.10, л.132-133 д.п, протокол за вземане
на обрзаци за сравнително изследване сорбенти с мирис от Б. Т. – т.10, л.148
д.п., документи за различни леки автомобили – т.10, л.150-170 д.п., справки от
АВ – т.10, л.175-184 д.п., протоколи за претърсване и изземване в апартамент
адрес ***, обитаван от Б. С. – т.11, л.6, л.7-9 д.п., протоколи за претърсване и
изземване в апартамент в адрес ***, обитаван от Б. С. – т.11, л.19-22 д.п.,
протокол за претърсване и изземване от апартамент, находящ се в адрес ***,
обитаван от Б. И. – т.11, л.43-45 д.п. и фотоалбум – л.46-57 д.п., протокол за
оглед на веществени доказателства – т.11, л.79-86 д.п. и фотоалбум – л.81-87 в
т.11 д.п., протокол за претърсване и изземване от апартамент, находящ се в
адрес ***, обитаван от Б. И. – т.11, л.78-79 д.п. и фотоалбум – л.46-57, т.11 д.п.,
писмо от ДОД Варна АД – т.12, 3-9 д.п., писмо от ТИМ ЕООД, ведно с
приложения – т.12, л.26-38 д.п., писмо от ЕТ“А.-А. К.“ – т.12, л.39 д.п., писмо
от 3С СОТ Варна АД, ведно с приложения – т.12, л.40-48 д.п.,писмо от СОД
Варна АД, ведно с приложения – т.12, л.51-50 д.п., писма и справки от
мобилни оператори – т.12, л.71-90 д.п.
Писмени доказателства от съдебното производство: справки за
съдимост на подсъдмите лица, писмо от 01 РУ-СДВР – т.12, л.251, писмо от
РУ Сандански – л.253, т.12, справки от АВ – т.13, л.57-66, справка от
Столична община, Дирекция „Общински приходи“ – т.13, л.66-71, писмо от
БНБ – т.13, л.73 от съдебното производство.
Експертизи: Техническа експертиза Протокол №2655/09.07.2007г. –
т.13, л.2-7 д.п., трасологична експертиза Протокол №49/24.01.2008г.,
трасологична експертиза Протокол №37/22.01.2008г. – т.13, л.22-30 д.п.,
21
трасологична експертиза Протокол №38/22.01.2008г. – т.13, л.34-35 д.п.,
трасологична експертиза протокол №33/18.01.2008г. – т.13, л.42-44 д.п.,
дактилоскопни експертизи №№46, 47, 48 и 49 от 02.07.2007г. – т.13, л.49-58
д.п., дактилоскопна експертиза №107/28.12.2007г. – т.13, л.62-64 д.п.,
Протокол №4/22.01.2008г. на дактилоскопна експертиза – т.13, л.69-71 д.п.,
видеотехническа експертиза Протокол №08/ДОК-338 и приложения от
снимков материал към нея – т.15, л.2-27 д.пп., съдебно-техническа портретна
експертиза – т.15, л.32-34 д.п., протокол за извършена лицево-
идентификационно изследване №08/БТМ-349 – т.15, л.40-56 д.п., съдебно-
оценителна експертиза – т.15, л.80-83 д.п., одорологична експертиза – т.15,
л.89-93 д.п.
В хода на разследването са били използвани специални разузнавателни
средства, за които са били изготвени ВДС, намиращи се в четири
декласифицирани тома, в период, значително след извършване на
инкриминираните деяния и не съдържат доказателствена информация, която
да има отношение към делото.
Фактите, които са били установени от първия съд по отношение на трите
деяния, за които са били признати за виновни и осъдени подсъдимите П. С., Б.
С. и Б. И. са следните:
Относно деянието на 26/27.06.2007г. в адрес ***:
На 25.06.2007г., подс.Б. Т. се обадил на св.Р. Й. и поискал да се срещнат.
Уговорили се да се видят на бензиностанция „ОМВ“ в ж.к.“Чайка“, в гр.Варна.
При срещата, подс.Т. обяснил на св.Й., че му се налагало да се регистрира в
хотел в гр.Варна, но забравил личната си карта и го помолил да тго регистрира
в хотела с неговата лична карта. Свидетелят Й. се съгласил и предложил да го
регистрира в хотел „Паралакс“, защото бил ситуиран близо до мястото, където
се намирали. Св.Й. оставил колата си на паркинга на бензиностанцията и
двамата отишли до хотела с автомобила на подс.Т.. На рецепцията, св.Й.
обяснил, че иска да наеме апартамент или по-голяма стая, тъй като ще се
настаняват повече от трима души. Подс.Т. харесал „президентския
апартамент“, който бил под №301 в хотела и дал пари на св.Й. да плати
капаро. Свидетелят обяснил, че настаняването ще стане на следващия ден,
като за регистрацзията предотавил личната си карта. През това време подс.Т.
22
го чакал в колата. След като резервацията била направена, двамата се върнали
на паркинга на бензиностанцията, където се разделили.
На 26.06.2007г., около 08.30ч. подс.Т. влязъл в хотел „Паралакс“,
приближил се до рецепцията и обяснил на св.С. А., че има регистрация от
предния ден. Св.А. видяла, че действително има оставена бележка за
направена резервация от колежката си от предишната смяна и попитала
подс.Т. за личните му данни. Последният посочил данните на св.Й. и сумата
оставена за капаро. Св.А. не се усъмнила, че това е друго лице, тъй като
данните и сумата съвпадали, поради което не поискала личната карта на
подс.Т., а му дала ключа от апартамент №301.
На 26.06.2007г., подсъдимите Б. С., П. С., Б. И. и А. В. пристигнали от
гр.София в гр.Варна с три автомобила. Подс.А. В. управлявал л.а.“Ауди А8“
седан, с ДК №********, подс.Б. И. управлявал тъмен на цвят „Мерцедес“ с ДК
№*******, а тъмен на цвят л.а.„Ауди А4“ комби с ДК №******** бил
управляван от подс.П. С.. Подс.Б. Т., който се познавал преди това с подс.П. С.
/във връзка със закупена кола от св.Н. Т. от жената, с която подс.П. С. живеел
на семейни начала/, ги посрещнал и им посочил хотела, който бил резервирал.
Четиримата подсъдими се настанили в стая №301 в хотел „Паралакс“ в
гр.Варна, като подс.Т. се качил с тях в апартамента.
След като подсъдимите вече се били настанили в хотела, подс.Т. слязъл
на рецепцията и пожелал да заплати цената за още две нощувки за апартамент
№301. Св.А. му предложила да не избързва, защото ще има възможност да се
плаща ден за ден и може да възникне промяна в плановете му. Подс.Т. казал,
че е сигурен, че ще остане още два дни и настоял да плати. След като
оформил плащането, подс.Т. се качил в апартамента при останалите
подсъдими.
Четиримата подсъдими П. С., Б. С., Б. И. и А. В. имали опит в
извършването на кражби от апартаменти и офиси /установено от справките им
за съдимост/ и взели решение да оберат офиса на търговски дружество „М.“
ЕООД гр.Варна, с управител Е. К. М.. Подсъдимите пристигнали от гр.София
в гр.Варна именно с цел да извършват кражби от офиси на различни фирми на
ценни вещи и пари. Подсъдимите имали информация, че фирма „М.“ се
занимава с търговия с недвижими имоти, което предполагало наличието на
парични средства в офиса. Офисът на фирмата се намирал в адрес ***, ет.2 и
23
се състоял от пет помещения, от три кабинета – на управителя на фирмата, на
мениджъра и на брокерите на недвижими имоти, кухня, склад и отделно
имало тоалетна. Офисът се оф.хранявал от „СОД-Варна“ АД. На 26.06.2007г.
управителят на търговското дружество работил в офиса до около 22,30 часа и
след като приключил работа заключил вратата на етажа, който ползвала
фирмата и включил сигнално-охранителната система. След това излязъл от
сградата и заключил ие желязната бронирана врата на къщата, където се
намирал офиса.
Вечерта на 26.06.2007г. около 20.00ч., подсъдимите П. С., Б. С., Б. И. и
А. В. /за когото производството било спряно/, се качили в трите автомобила и
потеглили към набелязания офис. Подс.Б. И. шофирал л.а. „Ауди А8“ с ДК №
********, подс.П. С. шофирал л.а.“Ауди А4“ с ДК №********, а подс.А. В. –
л.а.“Мерцедес“ с ДК №*******. Последният носел със себе си метален
инструмент, пригоден за чупене на секретни патрони на брави. Тримата
подсъдими паркирали в близост до къщата, находяща се на ул.“Братя
Шкорпил“ №1 в гр.Варна. Офисът на фирма „М.“ ЕООД се намирал на втория
етаж на къщата. Подс.П. С. започнал заглушаването на СОТ системата, като
включил заглушаващите СОТ сигнала устройства „YAESU“ FM
TRANCEIVER FT – 2800 M и „ICOM IC – 208“, които били инсталирани в
автомобила му.
Описаните устройства били открити при извършеното претърсване и
изземване на лек автомобил „Ауди А4“, управляван от подс.П. С..
В това време, подсъдимите А. В., Б. И. и Б. С. влезли във входа на
сградата. Подс.А. В. взломил входната врата към офисите на „М.“ ЕООД на
първия етаж, като изкъртил бравата с пригодения за чупене на секретни
патрони на брави инструмент и използвал и „козия крак“, който превозвал в
управлявания от него автомобил „Мерцедес“. След това заедно с подсъдимите
Б. И. и Б. С. влезли в помещенията. Тримата неутрализирали охранителната
система, като прерязали кабелите и изкъртили датчиците, трансмитера и
антената на същата. След това по уоки-токи /открито при извършеното
претърсване и изземване на хотелска стая №301 в хотел „Паралакс“/, което
носели, подсъдимите Б. И., Б. С. и А. В. се свързали с подс.П. С., за да
прекрати заглушаването на обекта. Същият незабавно загасил двигателя на
колата, изключил заглушаващите сигнала на охранителната система
24
устройства и отишъл при другите подсъдими, за да им помогне с търсенето и
изнасянето на ценни вещи от офиса. Четиримата подсъдими започнали да
търсят пари и вещи, които да отнемат. В гардероба в кабинета на св.М.
открили метална каса, в която се съхранявали 3000 евро /платено капаро за
закупуване на недвижим имот на мениджъра на офиса св.Р. К./ и още 200 лева.
Изкъртили касата от мястото й и я изнесли от офиса. Подсъдимите натоварили
касата в един от автомобилите, след което се върнали в офиса и продължили
да търсят други вещи. Взели два мобилни телефона „Сименс А65“ и един
телефон „Нокиа“. След това с трите автомобила напуснали
местопрестъплението, като по пътя навръщане към хотела спрели на пусто
място и разбили касата и взели намиращите се в нея пари – 3000 евро и 200
лева. Малко след полунощ се прибрали в хотела, като оставили откраднатите
пари и телефони в наетия апартамент. Уговорили се на следващата вечер да
извършат други кражби от офиси на фирми в гр.Варна.
На 27.06.2007г., на св.М. по телефона се обадила една от служителките в
офиса Г. Д. и му казала, че бронираната врата била отключена, а вратата на
офиса на фирмата била разбита и отворена. Служителата му казала също, че
всичко в офиса било разхвърляно. Св.М. казал на Г. Д. да излезе навън и да го
изчака докато отиде в офиса. Той пристигнал там около 07,45 часа и тъй като
чул, че там тече вода, влязъл и спрял водата. Св.М. видял, че сирената, която
била част от охранителната система на офиса била обливана от вода. Без да
пипа нищо, той излязъл навън и се обадил в Първо РУ Варна, за да съобщи за
случая, а междувременно се обадил и в СОД-Варна АД, за да ги уведоми за
станалото. Свидетелят установил, че от офиса, от гардероба в неговия кабинет
липсва каса, която била захваната здраво за гардероба. Касата била
огнеупорна с размери 40/40/40 см., като ключове за нея имал св.М. и св.К.,
която работела в офиса като мениджър. В касата имало сума от 3000 евро,
които били поставени в хартиен плик и били вноска по договор за покупко-
продажба на апартамент, находящ се на адрес ***, на ъгъла с ул.“***“ от М. К.
А.. Парите били получени от св.Р. К. на 21.06.2007г. от купувача на имота, за
което бил съставен приходен касов ордер /л.26-27, т.7 от д.п./. Същите били 20
броя в купюри от 100 евро, а останалите до 3000 евро в купюри по 50 евро. По
делото бил представен договор за изпълнение на довършителни работи,
сключен на 21.06.2007г. между „М.“ ЕООД и М. К. А. и приходен касов ордер
от 21.06.2007г., както и хронологична ведомост, от които се установява, че
25
действително са били заплатени 3000 евро от купувача на апартамент на един
от служителите на „М.“ ЕООД. Св.М. установил липсата на два телефона
„Сименс“, за които представил по делото гаранционни карти. От офиса на
мениджъра на фирмата Р. К. липсвал един телефон „Нокиа“. Трите телефона
били без СИМ карти и служели като резервни апарати в офиса.
На местопроизшествието, на 27.06.2007г. бил извършен оглед от
дознател при ОДП Варна /л.5-6, т.7 от дп/. В протокола за оглед било посочено,
че в офиса се влиза през двукрила дървена врата, която била намерена в
отворено положение, а езикът на заключващия механизъм се намерил
стърчащ навън в заключено положение. Датчиците на охранителната система
били намерени отстранени от местата, на които били поставени и с отрязани
кабели. Вещите и документите в офиса били разхвърляни. При извършването
на огледа били иззети две дактилоскопни следи от плота на бюрото в
помещение, обозначено с №1, както и трасологична следа №1 от обемен
датчик за аларма, който бил намерен на пода в приемната пред вратата на
помещение №3. Трасологична следа №2 била иззета от горната част на обемен
датчик, намерен върху средния фотьойл в помещение №1. Трасологична следа
№3 била иззета от черно пластмасово рафтче, намерено на фотьойла в
помощение №3. Иззета била и трасологична следа от стъпка от десния
подлакътник на кожен диван от помещение №3. Трасологична следа №5 от
стъпка била иззета от стол в помещение №2, а трасологична следа №6 - от
горната част на плота на часата в помещение №2. Иззети били също и
одорологични следи – от пода зад бюрото в помещение №2 била иззета следа
№1, от пода пред шкафа на липсващата врата от помещение №3 и 1
бр.секретен патрон, иззет от входната врата, водеща до стълбището към
офисите.
От заключението на оценителната експертиза било установено, че
общата стойност на предмета на тази кражба възлиза на 6 312,49 лева.
Фактите, по отношение на втората кражба, част от продължаваното
престъпление по чл.26 ал.1 от НК, извършена на 27/28.06.2007г. в гр.Варна,
пл.“Лаврентий“ №9, за която тримата подсъдими П. С., Б. С. и Б. И. били
признати за виновни, са следните:
Около 22.00 часа на 27.06.2007г., подсъдимите П. С., Б. С., Б. И. и А. В.
26
/за когото производството било спряно/, се качили в трите автомобила, с които
били пристигнали от гр.София, като подс.Б. И. шофирал л.а.“Ауди А8“ с ДК
№********, подс.П. С. – л.а.“Ауди А4“ с ДК №******** и подс.А. В. –
л.а.“Мерцедес“ с ДК №*******. Четиримата се отправили към офиса на
фирма „Златна антилопа“ в гр.Варна, за която имали информация, че се
занимава с инвестиции в строителството на недвижими имоти, поради което и
в офиса били съхранявани големи суми парични средства. След като
пристигнали пред офиса, около 22,42 часа, подс.П. С. започнал заглушаването
на СОТ – системата, като включил заглушаващите сигнала на СОТ устройства
- „YAESU“ FM TRANCEIVER FT – 2800 M и „ICOM IC – 208“ инсталирани в
автомобила му. Подсъдимите А. В., Б. И. и Б. С. влезли във входа на сградата,
като подс. В. счупил с пригодения за целта инструмент секретния патрон на
бравата на входната врата на офиса на дружеството, след което заедно с
подсъдимите Б. С. и Б. И. проникнали в помещенията. Вътре те прерязали
телефонния кабел, обезвредили охранителната система – срязали кабелите,
изкъртили и повредили таблото, датчиците и трансмитера и изключили
акумулатора й. След това взломили вратата на помещението, ползвано като
офис от св.И. и проникнали вътре. По уоки-токи, което носели, подсъдимите
Б. И., Б. С. и А. В. се свързали с подс.П. С., за да прекрати заглушаването на
обекта. Подсъдимите използвали това устройство, за да не използват
мобилните си телефони и да не бъдат засечени от правоохранителните органи,
както и да предотвратят разкриването им като извършители на
престъплението. Подс.П. С. изгасил двигателя на колата, изключил
заглушаващите устройства и влязъл в сградата, като отишъл при другите
подсъдими. Четиримата заедно започнали да търсят пари и вещи, които да
откраднат. Взели метална каса, намираща се на бюрото на св.И., в която каса
се съхранявали общо 30 500 лева, от които 11 500 лева били собственост на
надружеството „Златна антилопа“ ЕООД, а 11 500 лева били лични средства
на св.И.. В касата имало и 4 броя автоматични печати на три търговски
дружества, три карти за регистрацията им по БУЛСТАТ, устройство за
електронен подпис, оригинални документи по регистрацията на тези
дружества, 3 бр. флаш-памети, 2 бр.устройства „блутуут“, устройство за
електронно банкиране, електронен подпис, сертификат за електронен подпис,
22 бр. дискове с програмни продукти „Апис“ и счетоводен софтуер, мобилен
телефон марка „Моторола“, ключ за лек автомобил с имобилайзер,
27
счетоводни, лични и други документи. Освен касата, от помещенията
подсъдимите взели общо 6 броя преносими компютри марки – „ACER TM
2492 WLMI”, „Фуджицо Сименс АМ 1640-В16-001“, “LG GEO-232H-1“, 2 бр.
„HP 500 RQ 257 AA“ и „Тошиба Р 200-140“, заедно със зарядните устройства
към тях.
Подсъдимите изнесли откраднатите вещи и ги натоварили в
автомобилите. След това се върнали в офиса и разлели в помещенията и по
повърхностите, до които се били докосвали, почистващи препарати „Пронто“,
„Медикс“ и „Бингосил“, за да заличат следите, които евентуално са оставили
на местопрестъплението. След това отишли на пусто място, където взломили
касата и взели от нея парите, които заедно с останалите откраднати вещи
отнесли в наетия апартамент в хотел „Паралакс“. Касата била разбита
посредством отверката, която подс.В. превозвал в управляваната от него кола
„Мерцедес“, а след като я изпразнили, подсъдимите я захвърлили в двора на
Технически Университет /ТУ/-Варна, откъм ул.“Студентска“ №11.
От заключението на назначената оценителна експретиза било
установено, че общата стойност на отнетото при тази кражба възлиза на
36 868,35 лева.
Св.Г. П. работел към месец юни 2007г. като *** във фирма „Златна
антилопа“ ЕООД. Дейността на търговското дружество била свързана с
инвестиции в строителството и офисът му се намирал в гр.Варна,
пл.“Лаврентий“ №9, ет.6, ап.19. Управител на търговското дружество бил
руският гражданин И. Н. И..
На 28.06.2007г. сутринта около 08,45 часа, когато св.Д. отишъл на
работа, отворил входната врата на офиса и установил, че същата не е била
заключена. Бутнал вратата и видял, че в антрето имало разпиляна гипсова
мазилка, вратите на хола, на санитарния възел и на една от стаите били
отворени, което не било нормално. Офисът се охранявал от фирма „СОТ-
Варна“ АД, като когато последния служител излезе от офиса, следва да
провери дали вратите са затворени, след което да набере кода на контролния
панел на охранителната система, за да я включи. На св.Д. му направило
впечатление, че в антрето имало един стол на колелца, който принципно стоял
в една от стаите, а на пода имало опаковки от препарати за почистване
„Пронто“ и „Медикс“. Свидетелят забелязал също, че секретния патрон на
28
вратата към офиса бил разпробит, като мястото на патрона било празно.
Погледнал към тавана на антрето и видял, че оттам висят изтръгнати кабелите
на СОТ-а, а металната кутия към него, която покривала кабелите, била
смачкана и паднала на земята. Вратата на стаята на управителя на фирмата И.
И., която била от масивно дърво, била леко притворена, езикът на бравата бил
в положение заключено, а насрещника на вратата бил изкривен и висял на
долния си болт. Св.Г. П. установил, че от масите в офиса липсвали лаптопите,
които били служебни и на тях работели служители във фирмата. След това
констатирал, че освен лаптопите, липсвали и други вещи, включително и една
каса, която се намирала в стаята на управителя И.. Същата не била вградена, а
стояла върху шкафа в офиса. Касата се заключвала и за нея ключ имал само
управителя на дружеството. Св.Д. веднага се обадил на полицията и съобщил,
че в офиса е извършена кражба.
На местопроизшествието бил извършен оглед, за което бил съставен
протокол за оглед /т.9, л.30-32 от д.п./. В този протокол било отразено, че в
мазето на блока, където се намирал офиса на фирма „Златна антилопа“ ЕООД,
било намерено разпределително табло за кабели на БТК със срязан захранващ
основен телефонен кабел на блока. При извършения оглед на офиса били
иззети две одорологични следи. Първата било иззета от пода между първо
бюро, и витринния шкаф в помещение условно обозначено с №3. Втората
одорологична следа била иззета от другата страна на помещението зад бюро
№2. При извършването на огледа били иззети и множество трасологични
следи. Следи с номера 1, 2, 3, 4 и 5 били иззети от трансмитера, намерен на
пода в коридора и били следи от ръкавица. Трасологични следи с номера 6, 7 и
8 били иззети от въртящ се стол в офисно помещение №1. Следа №9 от стъпка
била иззета от пода пред петото бюро в офисно помещение, номерирано като
№1. Като веществени доказателства били иззети две парчета с дължина около
8 см от черен многожилен проводник от края на основен захранващ телефонен
кабел, след срязване от крайно разпределително табло за кабели на БТК,
находящо се в избеното помещение. От местопрестъплението била иззета и
червена течност от стената между първи и партерен етаж на стълбищното
пространство.
На 28.06.2007г. бил извършен още един оглед на местопроизшествие
/т.9, л.43-44 от д.п./ на метална каса, която била намерена в двора на ТУ-
Варна, откъм ул.“Студентска“ №11. Зад металната решетъчна ограда била
29
намерена метална каса в странично легнало положение. Същата била с
размери около 40/40/50 см., от сив метал, с едно рафтче. Вратичката на касата
била отключена. Около касата били разпръснати папки с книжа, карти
Булстат, флаш памети, връзка с ключове, 2 бр. автоматични кръгли печати на
търговски представителства „Миркомерческого расчета“, „Микра“ и на „Бул
адрес“ ЕООД, компакт дискове с надпис „Апис“ и др.
Отнетите вещи от офиса – лаптопите и зарядните устройства към тях
били иззети от апартамент №301, където били настанени подсъдимите П. С.,
Б. С. и Б. И. и върнати на фирма „Златна антилопа“ от служители на 01-во РУ
при ОДП Варна. Заедно с компютрите, св.Г. П. получил и инсталационни
дискове за правно-информационната система АПИС.
Към материалите по делото било приобщено писмо от СОД-Варна /т.12,
л.3-9 д.п./, в което се посочвало, че в охранителната фирма няма получен
сигнал от обект – офис на фирма „Златна антилопа“ ЕООД, намиращ се адрес
гр.Варна, пл.“Лаврентий“ №9, ап.17, за периода от 22,16 часа на 27.06.2007г.
до установяване на престъплението, поради прекъснат телефонен кабел на
обекта и регистрирано смущение на радиоканала за радио СОТ за периода
22,42 часа и 22,43 часа. Към писмото била приложена разпечатка на сигнали
от обектите за периода. Посочено било също, че подобно смущение по
характер и мощност е достатъчно за неполучаване на сигнал от обекта.
Фактите по отношение на третата кражба, за която били признати за
виновни подсъдимите П. С., Б. С. и Б. И., която е част от продължаваното
престъпление по чл.26 ал.1 от НК, извършена на 27/28.06.2007г. в гр.Варна,
бул.“Съборни“ №64, са следните:
През същата нощ – на 27 срещу 28.06.2007г., четиримата подсъдими П.
С., Б. С., Б. И. и А. В. /за когото производството е спряно/, извършили още
една кражба. Четиримата подсъдими се придвижили до сграда, находяща се на
бул.“Съборни“ №64 в гр.Варна, с леките автомобили “Ауди А8“ с ДК
№********, л.а.“Ауди А4“ с ДК №******** и л.а.“Мерцедес“ с ДК
№*******.
В тази сграда се намирали офисите на „Агропласмент – 92 –В“ АД
гр.Варна с управител св.Ц. Й. Г. и на „Опал – Р“ ООД гр.Варна с управител
св.Р. Е. У..
30
Подс.П. С. започнал заглушаването на СОТ системата, като включил
заглушаващите СОТ сигнала устройства - „YAESU“ FM TRANCEIVER FT –
2800 M и „ICOM IC – 208“, инсталирани в автомобила му. През това време
подсъдимите А. В., Б. И. и Б. С. взломили металната врата на двора, след което
се придвижили до сградата. Подс.В. счупил с пригодения за целта инструмент
секретния патрон на бравата на входната врата на сградата. Заедно с подс.Б. И.
и подс.Б. С. влезли в сградата и разбили вратата към офиса, в който се
съхранявала касата с парите и документите на двете дружества.Тя била
закрепена върху един от шкафовете. Подсъдимите успели да обезвредят и
охранителната система на самата каса. В нея към този момент имало
49 456,88лева, собственост на „Агропласмент 92 В“ АД и 8 616,23 лева -
собственост на „Опал – Р“ ООД. Самата каса била собственост на
„Агропласмент 92 В“АД, като стойността й била 266,40 лева, съгласно
заключение на оценителна експертиза.
По отработената схема, а именно по „уоки-токи“, което носели,
подсъдимите Б. И., Б. С. и А. В. се свързали с подс.П. С. и го извикали да им
помогне за изкъртването и изнасянето на касата, което той направил.
Четиримата подсъдими с общи усилия изкъртили касата и я изнесли от
сградата, след което я натоварили в един от автомобилите. Други предмети не
взели от този офис. С трите автомобила напуснали местопрестъплението, като
по пътя спрели на пусто място, където взломили касата и взели намиращите се
в нея пари. След това се прибрали в хотела.
От заключението, изготвено от оценителната експертиза, назначена на
досъдебното производство, било установено, че общата стойност на отнетото
при тази кражба възлиза на 58 339,51 лева.
През месец юни 2007г., св.Р. У. работела като изпълнителен директор на
фирма „Агропласмент 92 В“АД и на „Опал – Р“ ООД. Предметът на дейност
на фирмите бил отглеждане и гушене на патици и изнасяне на черен дроб за
Франция, като фирмата наемала земеделски производители – гушари, с които
ежемесечно се разплащала. Офисът на дружеството се намирал в центъра на
гр.Варна, на бул.“Съборни“ №64, като бил разположен на два етажа. На
приземния етаж била стаята, в която се намирала касата, с налични парични
средства на дружеството. Улицата, на която се намирал офисът била осветена,
като дружеството имало и СОТ, поддържан от охранителна фирма „ТИМ
31
СОТ“.
На 27.06.2007г., след приключване на работа и преди да си тръгне св.Ц.
Г. заключила касата и включила СОТ-а на касата. На 28.06.2007г., около 01,00
часа, синът на св.У. й се обадил, за да й съобщи, че от офиса е извършена
кражба. Св.У. отишла до офиса, като на място вече били пристигнали
служители на „ТИМ СОТ“, които отговаряли за охраната на офиса. Св.У.
погледнала през прозореца на помещението и забелязала, че липсва цялата
каса, в която дружеството държало значима сума пари, изтеглени следобяда на
26.06.2007г. с цел разплащане на контрагенти на дружеството. Когато
охранителите разбрали, че касата я няма се обадили на Първо РПУ Варна, за
да съобщят за случая. Касата била оборудвана със самостоятелен СОТ. В
касата през деня имало 15 000 лева, собственост на фирма „Опал – Р“, които
били изтеглени от св.Р. У. от „Експрес Банк“, както и 49 456,88 лева,
собственост на „Агропласмент 92 В“АД, които били изтеглени от ЦКБ от
св.Ц. Г.. От сумата, която се намирала в касата, почти 10 000 лева били в
банкноти по 100 лева, повечето от останалите пари били в банкноти по 20
лева, малко по 50 лева и по 10 лева. В касата имало и монети, които били
подготвени от управителя на фирмата и касиер счетоводителя, за да бъдат
изплащани точни суми. Монетите били опаковани от банката в торбички по 50
ст., по 20 ст. и по 10 ст. Св.Г. не си спомнила точния брой на торбичките, но си
спомня, че те били направени от твърд найлон, затворени с телбод. Монетите
също били оставени в касата, която била открадната от четиримата
подсъдими. Част от изтеглената сума била изплатена за възнаграждения на
земеделски производители и реално в касата на 28.06.2007г. имало парични
средства в размер на 58 339,51 лева.
Св.Г. разказала, че установила, че патронът на металната врата на двора
бил счупен. На сутерена на къщата имало друга метална врата, чийто патрон
също бил счупен. Стаята, в която работела касиерката на дружеството и
където се намирала касата, била алуминиева и също била с взломена
ключалка. На място бил извършен оглед от органите на МВР, за което бил
съставен протокол за оглед на местопроизшествие /т.8, л.6-7 от д.п./.
В средата на градинката, около офиса бил намерен пластмасов жълт
стол. В офиса се влизало през бяла метална врата, която била намерена
отворена. Бравата на вратата била намерена с механични увреждания, а
32
секретния патрон на бравата бил счупен, като липсвала външната половина на
патрона. След металната врата следвала врата от алуминиева дограма, която
също била намерена отворена. На вратата, около секретния патрон били
намерени механични увреждания и патронът бил счупен, като липсвала
външната половина. След алуминиевата врата следвало витообразно
стълбище, което водело надолу. Срещу стълбището била намерена бяла врата
от алуминиева дограма, като върху касата на вратата, точно пред насрещната
планка на заключващия механизъм била намерена следа от механично
увреждане. Насрещната планка била намерена сино изкривена навътре.
Вратата била отворена, като заключващият механизъм бил в заключено
положение. В средата на помещението било намерено неправилно
разположено ъглово бюро с поставени върху него офис техника и касов
апарат. Вляво от вратата, в ъгъл на помещението бил намерен неправилно
разположен бял дървен шкаф с размери 50 на 60 см, с височина около 1 метър.
При извършване на огледа били иззети трасологични следи, както следва: №1
била иззета от горната част на облегалката на жълт стол в градинката, №2
иззета от външната страна на втората алуминиева врата в близост до дръжката
на бравата, №4 и №5 били иззети от пода на помещението на един метър от
вратата. Били иззети и одорологични следи - №1 иззета от лявата страна на
дървен шкаф на 10 см и №2 иззета от дясната страна на 10 см от шкафа. Било
иззето и веществено доказателство – късче от вътрешната страна на
разстояние 1 см от секретния патрон.
По делото били приложени счетоводни документи за двете фирми „Опал
– Р“ ООД и „Агропласмент 92 В“АД, находящи се на лист 9-14 и 17-21 в том 8
от досъдебното производство, както и извлечение от банкова сметка. От тях е
било установено, че към момента на кражбата в касата е имало следните
парични средства – 49 723,28 лева, собственост на „Агропласмент 92 В“АД и
сумата от 8 616,23 лева, собственост на „Опал –Р“ ООД. За наличните
парични средства и техния размер в касата знаели само управителя на
тъговските дружества св.Р. У. и св.Ц. Г. – касиер-счетоводител в дружествата.
За извършените кражби в периода 06.03.2007г. до 28.06.2007г. от офиси
на различни фирми в гр.Варна, били подадени сигнали от представителите на
юридическите лица. Още през месец март 2007г., полицаите в ОДП Варна
започнали работа за установяване на извършителите на престъпленията. Св.А.
К. бил оперативен работник в сектор „Криминална полиция“ ОДП Варна, и
33
получил информация, че пред един от офисите, където била извършена
кражба, бил забелязан лек автомобил „Ауди А8“, сребрист на цвят, със
софийска регистрация, с еднакви цифри в номера – ДК №********.
Автомобилът бил спрян в близост до офиса на фирма на ул.“Цариброд“ №46,
от който била извършена кражба, и не бил в движение, но бил с работещ
двигател. Служителите на полицията извършили оперативна проверка на
автомобила, като се оказало, че се управлява от подс.Б. И. от гр.София, а по
документи бил собственост на жената, с която той живеел на семейни начала.
Извън това, в края на 2006г. в група „Кражби“ на ОДП Варна била получена
информация, съдържаща списъка на лица от гр.София, които извършвали
кражби на вещи и ценности в големи размери, чрез разбиване на касови брави.
В този списък, освен името на Б. И., фигурирали и имената на другите трима
подсъдими – П. С., Б. С. и А. И.. Служителите на полицията продължили
издирването на въпросните лица на територията на гр.Варна, но до конкретни
резултати не стигнали. Кражбите на офиси, чрез заглушаване на СОТ и
взломяване на каси и касови брави продължавали през определени периоди от
време.
В края на месец юни – 27 и 28 юни 2007г., в две поредни вечери били
извършени три кражби от офиси чрез заглушаване на СОТ в гр.Варна. По този
повод, св.К., който изпълнявал длъжността разузнавач в група „Кражби“ при
ОДП Варна и неговите колеги започнали издирване на въпросния автомобил в
града. Така около 14.00 часа на 28.06.2007г., автомобил „Ауди А8“ с ДК №
******** бил засечен пред хотел „Паралакс“ в гр.Варна. Сформирана била
група от служители на ОДП Варна. От св.Д. П., която била админитратор в
хотела, била получена информация, че този лек автомобил са ползва от четири
лица от гр.София, които от няколко дни били настанени в ап. 301 на третия
етаж. На излизане от хотела били задържани подсъдимите П. С., Б. С., Б. И. и
А. В.. Извършени били множество процесуално-следствени действия от
органите на полицията – огледи, претърсвания и изземвания и разпити на
свидетели, с цел разкриване на извършените от подсъдимите лица
престъпления.
Извършен бил оглед на ап. №301 в хотел „Паралакс“ и отделно
претърсване и изземване от този апартамент, както и оглед на трите леки
автомобила “Ауди А8“ с ДК №********, л.а.“Ауди А4“ с ДК №******** и
34
л.а.“Мерцедес“ с ДК № *******. Автомобилите били паркирани на паркинга
пред хотела, като след приключване на огледа били запечатани.
След задържането на петте лица – П. С., Б. С., Б. И., А. В. и Б. Т., бил
извършен обиск.
При извършения на подс.П. С. обиск и изземване на 28.06.2007г. /т.9 л.85
от д.п./, била открита платнена торбичка в синьо и сиво /носена през рамо от
лицето/, която съдържала 40 бр. банкноти по 50 лева, 12 бр. по 20 лева, 18
броя по 10 лева, общо в пачка с ластик и 19 броя по 100 лева. В отделна пачка
имало 44 броя по 50 лева, 7 броя по 20 лева, 2 броя по 10 лева, 1 брой от 2
лева, 7 броя по 50 евро, 3 броя по 100 евро, 1 брой от 20 евро, 2 броя по 20
английски лири, 5 броя по 1 щатски долар. От подс.П.С. бил иззет и мобилен
телефон марка „Самсунг“ с поставена сим карта, както и други вещи, описани
в протокола за претърсване и изземване.
По отношение на подс.А. В. бил извършен обиск на 28.06.2007г. /т.9 л.88
от д.п./, като била иззета голяма сума български банкноти в купюри от 10, 20,
50 и 100 лева, както и банкноти в евро, които били подробно описани в
съставения протокол.
При извършения обиск на 28.06.2007г. /т.9 л.91 от д.п./, на подс.Б. С.,
била иззета голяма сума пари в български лева и евро.
Обиск бил извършен на подс.Б. И. на 28.06.2007г. /т.9 л.95 от д.п./, при
който от него била иззета голяма сума пари в български левове в купюри от по
5, 10, 20, 50 и 100 лева, както и банкноти в евро, които били подробно
описани.
В протокол за оглед на местопроизшествие от 28.06.2007г. /т.9 л.46-49
д.п./, обект на огледа бил апартамент №301 в хотел „Паралакс“, находящ се
във вилна зона „Акчелар“ №91 в гр.Варна. Намерена била черна платнена
чанта с размер 50 см/7 см/40 см. При отварянето й, в нея били намерени
лаптоп марка HP /Хюлет Пакард/ с № CND4510QCG, втори лаптоп марка HP
/Хюлет Пакард/ с № CND6470GRG, 1 брой кабел за лаптоп, в предния джоб
на чантата бил намерен втори кабел за лаптоп и найлонова торбичка със
стотинки. Намерена била и зелена найлонова торбичка с надпис „Глобъл“, в
която имало два броя лаптопи – марка LG с № 602KSVZ004615 и „Фуджицу
Сименс“ с № YSNO 094098 и четири броя кабели за лаптоп. Зад шкаф били
намерени 2 броя ръкавици от бяла материя с изразен точковиден релеф. На
35
секция в голямо помещение с размери 9м/6м бил намерен лаптоп марка
„Тошиба“ с №47250896К и черна кожена чанта с размери около 60 см/40 см/
10 см. В тази черна чанта също бил намерен лаптоп АСЕR с №2490 и 1 бр.
диск „Тошиба“ и 2 броя кабели.
В първото помещение вляво до хола, което представлявало спалня, били
намерени мъжки спортни обувки, джапанки и дрехи. Вляво от спалнята бил
намерен отворен червен спортен сак, в който били намерени мъжки дрехи, 1
бр. DVD диск, 2 броя пили за метал, мини фенерче с връзка, монети, 50 броя
банкноти с номинал 5 лева, 1 брой метален ключ. При разгръщане на дрехите
и найлоновите торбички, находящи се вдясно от черната библиотека, на
нивото на входната врата на втория етаж, били намерени чифт черни кожени
спортни обувки №42 с черни връзки, множество мъжки дрехи и 1 брой
станция „уоки токи“ марка „Алан“, сива на цвят с антена. При извършването
на огледа били иззети множество дактилоскопни следи, както следва: №1 – от
топката на входната врата на стая №301; №2, 3, 4 и 5 – от прозореца срещу
входната врата в началото на стълбите; №6, 7, 8, 9, 10 и 11 – от черното
шкафче на края на стълбите на площадката пред алуминиевата врата; №12 от
празна кутийка „Каменица“ от кошчето под мивката; №13, 14 и 15 от чаша с
високо столче от мивката; №16, 17 и 18 от чаша „Абсолют“ от мивката; №19
от чаша „Горна баня“ от мивката; №20 от бутилка „Горна баня“ на плота; №21
от чиния от бар плота вдясно от мивката и други дактилоскопни следи до №34
вкл. Иззети били и две трасологични следи №1 и №2 от пода на кухненския
бокс и 16 бр. угарки от цигари от боклука вляво от микровълнова фурна. Били
иззети и одорологични следи.
С протокол за претърсване и изземване от 28.06.2007г. /т.9 л.52-52А от
д.п./, който бил съставен при условията на неотложност, но получил
одобрение от съдия по предвидения в НПК ред, от апартамент №301 от хотел
„Паралакс“ били иззети 11 чифта обувки и джапанки, 6 броя преносими
компютри различни марки със зарядни устройства за тях, 2 чифта платнени
ръкавици с точковиден релеф и други вещи, относими към предмета на
делото. Иззети били парични средства – от първата спалня 50 броя банкноти
по 50 лева, 5 броя банкноти от 2 лева, 7 броя монети от 1 евро, а също и
монети от 1 лев, от 10 ст, от 50 ст и от 20 ст.
На 28.06.2007г. и на 29.06.2007г. били извършени огледи на автомобили,
36
паркирани на паркинг пред хотел „Пралакс“, а именно на л.а. “Ауди А8“ с ДК
№********, сиво на цвят /т.9 л.62-63 д.п./ и л.а.“Ауди А4“ комби с ДК
№******** /т.9 л.57-58 д.п./. Огледи на тези два автомобила били извършени
и в двора на ОДП Варна /т.9 л.64-65 и л.66-67 от д.п./, когато от тях били
иззети и одорологични следи.
На 29.06.2007г. било извършено претърсване и изземване в л.а.“Ауди
А4“ с ДК №********, ползван от подс.П. С. /т.9 л.70-71 д.п./, като били иззети
два броя кабели с накрайник, поставени в бяла картонена кутия, която била в
черна хартиена торба с надпис „Емпорио Армани“, мобилни телефони,
призовка и известие на името на П. С., както и листа с изписани на тях цифри
и букви. От багажника на автомобила били иззети 2 броя ръкавици от
текстилна материя.
На 29.06.2007г. било извършено претърсване и изземване на л.а.“Ауди
А8“ с ДК №******** /т.9 л.74-75 д.п./, ползван от подс.Б. И.. Иззети били 1
брой щанга, черна на цвят, тип“кози крак“, множество отверки /различни
марки и модели/, 2 броя черни кожени ръкавици, намерени в джобовете в
задните части на предна лява и дясна седалки, мобилни телефони и сим карти,
връзка със секретни ключове, 2 броя платнени ръкавици и 1 брой черна
платнена шапка, намерени и иззети от джоб на предна дясна врата.
На 28.06.2007г. било извършено претърсване и изземване в
л.а.“Мерцедес“ Е 270 ЦДИ с ДК №*******, управляван от А. В. /т.9 л.78-79
дп/, при което действие били иззети отвертка с дървена дръжка с надпис
„Wiha“ със счупен метален връх, карти „Булфон“, сива на цвят станция ALAM
USAR, различни марки мобилни телефони и сим карти, електрошоково
устройство, клещи, метални ключове и други инструменти.
Изготвена била техническа експертиза, описана в Протокол
№2655/09.07.2007г. /т.13 л.2-7 д.п./, в която предмет на изследване била
радиостанция марка „YAESU“ FM TRANCEIVER FT – 2800 M без сериен
номер и идентификационни табели и радиостанция марка „ICOM IC – 208“,
сериен номер 0202657, без идентификационна табела, които били открити и
иззети от л.а.“Ауди А4“ с ДК №********, управляван от подс.П. С.. Експертът
В. Г. установил, че радиостанциите представляват радиосредства по смисъла
на закона и са способни да функционират съгласно предназначението им. Към
управляващият вход на радиостанция „YAESU“ FM TRANCEIVER FT – 2800
37
M било включено саморъчно изготвено устройство с размери на кибритена
кутия, чиято функция била радоистанцията да излъчва непрекъснато
смущаващ сигнал и да нарушава нормалната работа на всички радиостанции,
работещи на нейната честота. Посочено било, че самата радиостанция не
може да се използва за нормална радиовръзка, докато това устройство е
включено, а само като заглушител. Според вещото лице, представените за
изследване обекти „YAESU“ FM TRANCEIVER FT – 2800 M и „ICOM IC –
208“, могат да заглушат предаватели на СОТ, когато работят на една честота с
тях в честотния диопазон 137-174 МНz. Предпоставка за това била голямата
мощност – 65 W и 55 W, която неколкократно превишавала мощностите на
стандартните предаватели на СОТ.
От заключение на изготвена трасологична експертиза по Протокол
№37/22.01.2008г. /т.13 л.22-30 д.п./, било установено, че трасологичните
следи, намерени при оглед на офис в гр.Варна, ул.“Юрий Венелин“ №10, ет.1
на 24.04.2007г. , са оставени от обувки „BOSS HUGO BOSS“ 42. Намерените
следи в.д.№2 /от протокола за оглед/ - 2 бр. следи от подметки на обувки,
намерени върху два листа хартия А4 и следа в.д. №4 – една следа от обувка,
оставена върху синя на цвят папк с надпис ЕТ“С. – С. С.“, са оставени от
обувки с релефна рисунка на подметъчната част, такава, каквато имат
представените чифт мъжки обувки, иззети при оглед на ап.301 на хотел
„Паралакс“ гр.Варна. Трасологична следа в.д.№3 – една следа, оставена върху
зелен лист с надпис „Нотариална такса“ е оставена от подметката на лявата
обувка, от представените мъжки обувки, иззети при огледа на ап.301 на хотел
„Паралакс“ ва 28.06.2008г.
Експертите, изготвили тази трасологична експертиза посочили, че следи,
намерени при оглед на офис в гр.Варна, бул.“Владислав Варненчик“ №124,
ет.1 ап.1 на 11.05.2007г., също са били оставени от обувки „BOSS HUGO
BOSS“ 42. Намерената следа №3, иззета от пода на коридора пред тоалетната,
била оставена от обувка с релефна рисунка на подметъчната част, такава,
каквато има подметъчната част на представената обувка от чифт обувки
„BOSS HUGO BOSS“ 42, иззети при оглед на ап.301 в хотел „Паралакс“.
Намерената следа №4, иззета от пода на коридора пред тоалетната е била
оставена от предната част на подметката на лявата обувка, от представения
чифт мъжки обувки, иззети при огледа на ап.301 в хотел „Паралакс“ на
28.06.2007г.
38
Изготвена била трасологична експертиза с Протокол №38/22.01.2007г.
/т.13, л.34-35 д.п./, от заключението на която било установено, че при
извършеното сравнително изследване на трасологични следи, иззети при
огледи на местопроизшествие в гр.Варна, както следва: на 24.04.2007г. на
ул.“Юрий Венелин“ №10, ет.1; на 11.05.2007г. на бул.“Вл.Варненчик“ №124,
ет.1 ап.1; на 27.06.2007г. на бул.“Братя Шкорпил“ №1, ет.2; на 28.06.2007г.
на бул.“Съборни“ №64; на 28.06.2007г. на пл.“Лаврентий“ №9 и
експериментално снетите отпечатъци от ръкавици от бяла текстилна материя с
точковидни елементи, иззети при оглед на ап.301 в хотел „Паралакс“ на
28.06.2007г., била установена идентичност във формата, размерите и
пространственото разположение на точковидните елементи на следите, с
формата, размерите и пространственото разположение на точковидните
елементи от следообразуващата повърхност на представените ръкавици.
От протокол №33/18.01.2008г. на изготвена трасологична експертиза
/т.13, л.42-44 от д.п./, било установено, че трасологичната следа, иззета при
лабораторни условия от метална каса с взломена врата, намерена и иззета на
28.06.2007г. в двора на ТУ Варна, е идентична с експериментални следи от
образци, свалени от отвертка с дървена дръжка, иззета на 28.06.2007г. при
оглед на л.а.“Мерцедес“ с ДК №*******, паркиран на паркинг на хотел
„Паралакс“ в гр.Варна. Следите върху влозмената врата на касата са оставени
от отвертка с дървена дръжка, иззета на 28.06.2007г. при оглед на посочения
л.а.“Мерцедес“.
От дактилоскопна експертиза №46, 47, 48 и 49/02.07.2007г. /т.13, л.49-58
д.п./, е било установено, че дактилоскопните отпечатъци, които са били годни
за изследване и са били иззети от пространството пред ап.301 в хотел
„Паралакс“, гр.Варна и на различни предмети в този апартамент, са били
оставени от подсъдимите А. В., Б. С., Б. И. и П. С.. Това доказва, че ап.301 в
хотела е бил обитаван именно от тези подсъдими в периода 27-28.06.2007г.
От дактилоскопна експертиза №107/28.12.2007г. /т.13 л.62-64 д.п./, било
установено, че дактилоскопни следи №16 и №17, иззети на 28.06.2007г. при
оглед на местопроизшествие в гр.Варна, местност „Акчелар“, хотел
„Паралакс“, ап.301 са били оставени от ляв показалец и ляв палец на Б. Т..
От протокол №4/22.01.2008г. /т.13, л.69-71 д.п./ на изготвена
дактилоскопна експертиза, било установено, че дактилоскопните следи, иззети
39
на 28.06.2007г. с протокол за оглед на местопрозшествие от електронно
устройство, намиращо се в л.а.“Ауди А4“ с ДК №********, паркиран в двора
на ОДП Варна, са идентични с дактилоскопните отпечатъци на подс.П. С..
От свидетелските показания на служителите във въпросните фирми
/които ще бъдат изложени по-долу/, е било установено в какво състояние са
намерили офисите след извършените в тях кражби, кого и как са уведомили за
това, както и какви са били наличностите в касите и компютри, ползвани от
служителите.
В показанията на св.Ем.Т. се съдържат разяснения по какъв начин може
да бъде прекъснат сигнала, който алармените системи на сигнално-
охранителната техника трябва да предадат до съответната охранителна
фирма. Въз основа на изложеното и обективните находки в разбитите офисни
помещения е бил изяснен механизма, по който са действали подсъдимите –
чрез заглушаване на радиосигнала, а след това чрез унищожаване на
алармената система и елементите й / датчици, клавиатура, сирена, предавател,
джиесем и др./
Част от отнетите вещи са били намерени в ап.№301, в хотел“Пралакс“,
обитаван от подсъдимите лица. Там са били откирти и ръкавици,
инструменти, а в леките автомобили, управлявани от подсъдимите /подробно
описани по-горе/ са били намерени радиостанции, отверки и други
инструменти, послужили за взломяване на бравите на вратите на офисите,
както и „уоки-токи“-та, чрез които осъществявали връзка подсъдимите лица.
Разпитани са били поемните лица, присъствали при извършването на
процесуално-следствените действия оглед, претърсване и изземване в ап.
№301 и на леките автомобили, от които разпити е било установено, че тези
процесуални действия са били извършени при спазване правилата на НПК и
са годни доказателствени средства.
Назначени били експертизи, чиито заключения първостепенният съд е
приел като изготвени от компетентни в съответната област експерти. Този
извод се споделя и от контролната съдебна инстанция.
Св.Е. Т. – началник управление СОД Варна /т.10, л.17-18 д.п./, в които той
разказал, че алармените системи, охраняващи даден обект, при регистриране
на събития трябва да ги предадат до охранителната фирма или собственика.
Това обикновено ставало чрез телефонна линия, радиопредавател, джиесем,
40
интернет модул или директна наета линия през БТК. Чрез прекъсването на
някои от тези среди за предаване на информация, на алармената система не
може да бъде предадено по останалите канали, ако те също са прекъснати.
Прекъсването на тези канали ставало чрез физическо прекъсване на
телефонния кабел преди влизането му в обекта или намирането на телефонния
пост в обекта, свързан към алармената система с джиесем от карта без данни
за абонат; чрез излъчване от радиопредавател на радиосигнал на работната му
честота с многократно по-голяма мощност, например мобилна радиостанция;
чрез джиесем – чрез радиозаглушител за лична безопасност т.н. „джамер“;
чрез прекъсване на интернет връзката, която може да бъде кабелна /рязане на
кабел или радио заглушаване/; чрез прекъсване на проводната линия, ако бъде
направено на по-голямо разстояние от обекта или до охраняващата
организация. При деактивиране на каналите за предаване на информация след
проникване в обекта, алармената система и елементите й /датчици,
клавиатура, сирена, предавател, джиесем и др./, могат да бъдат демонтирани
или унищожени, за да не могат в последващ етап да предадат информация за
събитието. От този момент нататък обектът оставал без охрана и информация
за проблема му можела да бъде получена на по-късен етап, когато той трябва
да рапортува за целостта си.
От показанията на св.Ц. А. /т.12 л.107-108 д.п./, било установено, че е
присъствала като поемно лице на проведените по досъдебното производство
огледи на л.а. “Ауди А8“ с ДК №******** /т.9 л.64-65 д.п./ и л.а.“Ауди А4“
комби с ДК №******** /т.9 л.66-67 д.п./, както и на извършените
претърсвания и изземвания от посочените автомобили и от изложеното от нея
било установено, че процесуално-следствените действия са извършени
съобразно правилата на НПК и са процесуално годни.
В хода на съдебното производство бил разпитан св.Н. Д., който е
присъствал като поемно лице при извършване на обиск на подсъдимите лица
П. С., А. В., Б. С. и Б. И. на 28.06.2007г. Свидетелят си спомнил, че у
подсъдимите били открити големи суми пари. Предявени му били протоколи
за обиск и изземване, находящи се в т.9, л.85, 88, 91, и 94 от досъдебното
производство, на които той посочил, че разпознава своя подпис. От
показанията на св.Д. е било установено, че извършените процесуално-
следствени действия по обиск и изземване на намерените у подсъдимите
веществени доказателства, са били извършени по реда и условията на НПК и
41
са годни доказателства. Изложеното от този свидетел се потвърждава и от
заявеното от другото поемно лице св.А. Г., чиито показания са били
приобщени по реда на чл.281 ал.1 т.2 пр.2 от НПК /т.9 л.127-130 от съд.дело/.
В хода на съдебното производство е била разпитана и св.Н. А. А. /с
предишна фамилия В./ т.12, л.150-151 от съд.дело, която е била поемно лице
при извършване на огледа на ап.301 в хотел „Паралакс“ и претърсването и
изземването от него. Тя заявила, че през цялото време на провеждане на
процесуално-следствените действия е присъствала на място и е наблюдавала
действията на разследващите органи, като е била заедно с колжеката си А. А..
От показанията й е било установено, че при провеждането на описаните
процесуално-следствени действия са били спазени правилата на НПК.
Показания е дал и св.К. К., който е бил поемно лице при извършването на
оглед на л.а. “Ауди А8“ с ДК №******** и л.а.“Ауди А4“ комби с ДК
№********. Св.К. е заявил, че резследващите органи не му били разяснили
правата и задълженията на поемно лице, но фактически е присъствал при
извършиването на огледа на двата автомобила и е наблюдавал действията,
които извършват органите на досъдебното производство. Поради това,
правилно първият съд е приел, че извършените процесуално-следствени
действия са били съобразени с изискванията на НПК.
Въз основа на цялата събрана доказателствена съвкупност,
първостепенният съд е изградил доказателствено подкрепен, правилен и
законосъобразен извод, че подсъдимите Б. С., Б. И. и П. С. са осъществили
трите деяния, за които са били признати за виновни. Доказателствата са били
разгледани и обсъдени поотделно, но и в тяхната съвкупност и
последователност и е направен единствено възможния извод при
анализирането им, че е доказано авторството от страна на подсъдимите при
извършването на посочените престъпления.
От обективна страна:
Безспорен извод, че подсъдимите Б. С. и Б. С. са осъществили състава
на престъпление по чл.195 ал.2 вр. чл.195 ал.1 т.3, т.4 и т.5 вр. чл.194 ал.1
вр.чл.26 ал.1 от НК, а за подс.П. С. – престъпление по чл.195 ал.2 вр. чл.195
42
ал.1 т.3, т.4, т.5 и т.7 вр. чл.28 ал.1 вр.чл.194 ал.1 вр.чл.26 ал.1 от НК, се
извежда от събраните доказателства в хода на досъдебното и съдебното
производство: заключения на видео-технически експертизи, заключения на
технически експертизи, заключения на трасологични експертизи, заключения
на дактилоскопни експертизи, иззетите вещи и пари от ап.№301 в хотел
„Паралакс“, в който са били настанени подсъдимите, иззетите предмети от
леките автомобили, управлявани от подсъдимите, показания на свидетели,
писмени доказателства и доказателствени средства.
От заключението на видео-техническата експертиза /т.15, л.2-27 д.п./ на
записите, изискани от хотел „Паралакс“ в гр.Варна, на 26.06.2007г., било
установено, че в интервала 08,42ч. – 08,45 часа, пет лица – подсъдимите П. С.,
Б. С., Б. И., А. В. и Б. Т. пристигат с три автомобила – тъмен „Мерцедес“, сиво
„Ауди“ и тъмно „Ауди“ комби. Лицата слизат от автомобилите, преминават
през фойаето на хотела без да се регистрират и напускат обхвата на камерите.
На същата дата – 26.06.2007г. се вижда, че петте лица отпътуват с трите
автомобила - “Ауди А8“ с ДК №********, “Ауди А4“ с ДК №******** и
“Мерцедес“ с ДК № *******.
След това, на 27.06.2007г., в интервала 00,00-00,04 часа, пристига и
паркира л.а.“Ауди“ седан и от него слиза едно лице от мъжки пол. След това, в
00,02,31ч. пристига л.а.“Мерцедес“, от който слизат две лица. Пристига и
тъмен автомобил, наподобяващ по външни белези „Ауди“ комби, частично
скрит от обхвата на камерата.
След това, на 27.06.2007г., в интервала 21,14-21,15 часа, две лица се
качват в л.а.“Ауди“ седат с ДК №******** и напускат полезрението на
камерата. Същият автомобил се връща в интервала 23,30 часа на 27.06.2007г.
В интервала 23,30ч. на 27.06.2007г. до 00,05ч. на 28.06.2007г.,
последователно от паркинга потеглят автомобил „Ауди“ седан с две лица в
него, тъмен автомобил „Мерцедес“ с две лица в него и „Ауди“ комби с едно
лице в него.
В интервала 01,39-01,50ч. на 28.06.2007г., последователно на паркинга
се завърнали л.а.“Ауди“ седан, последван от тъмен „Мерцедес“ и „Ауди“
комби. От „Ауди“ седан излизат две лица, които влизат в хотела, от „Ауди“
комби излиза едно лице, носещо в ръцете си пластмасова торбичка и влиза в
хотела. От л.а.“Мерцедес“ излиза едно лице, което прехвърля торбичка с
43
надпис „OMV“ от л.а.“Ауди“ седан в тъмния „Мерцедес“, след което влиза в
хотела, носейки пластмасова торбичка.
Хронологията на тези действия, позволява да се направи извод, че
четиримата подсъдими, заедно с подс.А. В. са напускали хотела в часовите
диапазони, когато са били извършени кражбите от офисите на „М.“ ЕООД,
„Златна антилопа“ ЕООД и „Агропласмент 92“АД и „Опал Р“ ООД, намиращи
се в гр.Варна.
Уточнено е било, че файловете, с които е работило вещото лице
представляват цифров презапис от оригинални файлове, записани върху
твърдия диск на видеосистемата. При прегледа на видеозаписа, вещото лице
не е констатирало наличие за намеса или манипулации. От видеозаписа били
извадени снимкови файлове на лица, наподобяващи по лицеви черти и
телосложение лица от представения сравнителен материал.
Извършена била лицево-идентификационна експертиза /т.15, л.41-47
д.п./ на фотокопия, извлечени от записите от камерите на хотел „Паралакс“ в
гр.Варна, като експертът Л.С. установила, че въз основа на снимки от
видеофайловете и снимки от сравнителен материал е възможно да са заснети
лицата А. В., Б. С. и Б. И..
Изготвена била техническа експертиза в Протокол №2655/09.07.2007г.
/т.13 л.2-7 дп/, която изследвала радиостанция марка „YAESU“ FM
TRANCEIVER FT – 2800 M без сериен номер и идентификационни табели и
радиостанция марка „ICOM IC – 208“, сериен номер 0202657, иззети от л.а.
„Ауди А4“ с ДК №********, управляван от подс.П. С.. Според вещото лице В.
Г., което изготило заключението на експертизата, радиостанциите
представляват радиосредства по смисъла на закона и са способни да
функционират съгласно предназначението си. Към управляващия вход на
радиостанция „YAESU“ FM TRANCEIVER FT – 2800 M, е било включено
саморъчно изготвено устройство с размери на кибритена кутия. Неговата
функция е радиостанцията да излъчва непрекъснато смущаващ сигнал и да
нарушава нормалната работа на всички радиостанции, работещи на нейната
честота. Самата радиостанция не може да се използва за нормална
радиовръзка, докато това устройство е включено, а само като заглушител.
Според експерта, представените за изследване обекти „YAESU“ FM
TRANCEIVER FT – 2800 M и радиостанция марка „ICOM IC – 208“, могат да
44
заглушат предаватели на СОТ, когато работят на една честота с тях, в
честотния диапазон 137-174 МНz. Предпоставка за това е голямата мощност
/съответно 65W и 55W/, която неколкократно превишава мощностите на
стандартните предаватели на СОТ.
Установено е било при влизането в офисите на фирмите, че подс.А. В. е
използвал специално пригодено средство за чупене на секретни патрони, което
е било описано в протоколите за оглед и извършената констатация в тях, че
патроните на вратите на офисите са били разбити и това, че такъв уред е бил
открит в автомобила, управляна от подс.В..
От заключението на изготвената дактилоскопна експертиза в Протокол
№4, било установено, че е налице идентичност между дактилоскопна следа,
иззета от л.а.“Ауди А4“ с ДК №********, която се намира върху пластмасова
кутия с размер на кутия от кибрит, с дактилоскопен отпечатък, оставен от
подс.П. С.. Наличието на тази дактилоскопна следа води до извод, че подс.С. е
използвал това устройства и че е имал задача да заглушава радиосигнала на
охранителната техника на различните офиси, за да могат другите подсъдими –
Б. С., Б. И. и А. В. без затруднение да разбият вратите на офисите и да
проникнат в тях, за да обезвредят техниката, намираща се вътре.
Изготвена била трасологична експертиза в Протокол №33/2008г. /т.13,
л.42-44 д.п./, от заключението на която се установява, че при извършване на
кражбата на парични средства от касата, собственост на „Златна антилопа“
ЕООД е използвана отвертка с дървена дръжка с дължина 38 см и дължина на
металната част 25 см и ширина на работната част 15 мм. Такава отвертка била
иззета на 28.06.2007г. при извършено претърсване и изземване в
л.а.“Мерцедес“ с ДК №*******, паркиран на паркинга пред хотел „Паралакс“
в гр.Варна и управляван от подс.А. В..
Подсъдимите П. С., Б. С., Б. И. и А. В. пристигнали в гр.Варна от
гр.София с описаните три леки автомобила, с конкретна цел да извършват
кражба от офиси на фирми, които се занимават със строителство и продажба
на недвижими имоти и с търговия, от които дейности по принцип се
реализират големи парични печалби.
Лек автомобил „Ауди А8“ с ДК № ******** бил собственост на св.Л. Ц.,
с която подс.Б. И. към онзи момент живеел на семейни начала. Л.а.“Мерцедес“
45
с ДК № *******, управляван от подс.А. В., бил собственост на св.С. П., с
която към онзи момент подс.Б. С. живеел на семейни начала, а л.а.“Ауди А4“ с
ДК № ********, който бил управляван от подс.П. С., бил собственост на
неговата майка.
Установено било от събраните по делото доказателства, че с описаните
автомобили, подсъдимите се придвижвали от хотел „Паралакс“, който се
намирал в покрайнините на гр.Варна, до офисите на фирмите, като след
противозаконното отнемане на ценни вещи /главно компютри и пари/,
подсъдимите се оттегляли от местопрестъплението с автомобилите. В трите
офиса, подсъдимите П. С., Б. С. и Б. И. са проникнали в тъмната част на
денонощието, чрез повреждане на прегради, здраво направени за защита на
имот, като взломявали входната врата на офисите на фирма „М.“ ЕООД,
патрона на входната врата на апартамента, където се намирал офиса на
„Златна антилопа“ ЕООД и на металната врата на двора, счупване на патрона
на входната врата и разбиване на вратата, водеща към помещението, в което са
намирала касата на „Агропласмент 92 В“АД и „Опал Р“ ООД.
Тримата подсъдими П. С., Б. С. и Б. И. действали при условията на
предварителен сговор с разпределени роли за всеки от тях, с цел бързо и
безпрепятствено отнемане на ценните вещи от офисите на фирмите. В
изпълнение на това, подс.П. С. заглушавал сигнала на охранителната техника в
офисите, а подсъдимите Б. И. и Б. С. са участвали при физическото
обезвреждане на охранителната техника и при търсенето на ценни вещи в
офисите, които да отнемат. Правилен е извода на първостепеннит съд, че трите
случая на извършени кражби от подсъдимите не представляват маловажни
случаи с оглед на общественоопасните последици, които са причинили с
действията си.
От показанията на свидетелите – управители на фирмите „М.“ ЕООД,
„Златна антилопа“ ЕООД, „Агропласмент 92 В“ АД и „Опал Р“ ООД, е било
установено, че офисите на фирмите им са били оборудвани със сигнално-
охранителна техника, която не се е включила, за да извести охранителите
затова, че някой е проникнал там. Това се е случило, защото сигнала на
съответната техника е бил заглушен от откритите устройства „YAESU“ FM
TRANCEIVER FT – 2800 M и радиостанция марка „ICOM IC – 208“ в лекия
автомобил „Ауди А4“ с ДК №********, управляван от подс.П. С..
46
На 28.06.2007г. около 15.00 часа, тримата подсъдими П. С., Б. С. и Б. И.
са били задържани в хотел „Паралакс“ от органите на МВР. В апартамент
№301, който те обитавали, са били открити част от вещите и парите от
изършените кражби в периода 27-28.06.2007г., а именно парични средства
откраднати от офиса на „Агропласмент В 92“ АД и „Опал Р“ ООД и 6 броя
компютри от „Златна антилопа“ ЕООД. По-голямата част от откраднатите
пари от „М.“ ЕООД, „Агропласмент 92 В“ АД и „Опал Р“ ООД, били открити
и иззети от подсъдимите лица при извършените им обиски – на подс.П. С. /т.9
л.85 д.п./, на подс.А. В. /т.9 л.88 д.п./, на подс.Б. С. /т.9 л.91 д.п./ и на подс.Б. И.
/т.9 л.94 д.п./.
От заключенията на изготвените оценителни експертизи били
установено, че отнетите вещи при извършените три кражби, за които първият
съд е признал подсъдимите за виновни, са на стойност 101 520,35 /сто и една
хиляди петстотин и двадесет лв и 35 ст./ лева, който размер попада в
квалификацията големи размери, т.е. 70 пъти минималната работна заплата
към 27/28.06.2007г.
Правилен и споделим е и изводът на решаващия съд, че трите кражби са
били извършени при условията на продължавано престъпление по смисъла на
чл.26 от НК, тъй като деянията осъществяват поотделно състави на едно и
също престъпление, извършени са през непродължителни периоди от време,
при една и съща обстановка и еднородност на вината, при което последващите
се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите.
Според контролната съдебна инстанция е вярно установеното от първия
съд, че подс.П. С. е осъществил състава на престъплението по чл.195 ал.2 НК
при условията на повторност по смисъла на чл.28 ал.1 от НК, тъй като към
момента на извършване на престъплението е бил осъждан за друго такова – с
определение по нохд №133/2004г. на РС гр.Севлиево, в сила от 22.03.2005г. и
Присъда по нохд №632/2004г. на РС Д.град, влязла в сила на 20.11.2006г.
Въззивната съдебна инстанция споделя изводите на първостепенния съд,
че е останало недоказано в хода на съдебното следствие, подсъдимите П. С., Б.
С. и Б. И. да са извършили деянията за които са признати за виновни след
предварителен сговор с подс.Б. Т., както и кражбата да е в особено големи
размери и да представлява особено тежък случай по смисъла на чл.93 т.8 от
НК. Не са изпълнени признаците на особено тежък случай, тъй като
47
настъпилите вредни последици не разкриват изключително висока степен на
обществена опасност на деянието и дейците. Не са налични доказателства
тримата подсъдими да са действали в изпълнение на решение на организирана
престъпна група, поради което и правилно и законосъобразно са били
признати за невиновни и оправдани в тези части на повдигнатото им
обвинение.
По отношение на субективната страна на извършените деяния,
правилно решаващият съд е приел, че продължаваното престъпление по чл.26
ал.1 от НК е било реализирано с пряк умисъл от подсъдимите П. С., Б. С. и Б.
И.. Те са съзнавали общественоопасния характер на деянията, предвиждали са
общественоопасните последици и са искали тяхното настъпване. Верен е
извода, че всеки един от тримата подсъдими е имал съзнанието, че действа
след предварителен сговор с останалите двама, осъзнавал е ролята, която имат
другите двама при извършване на деянията, както и своята роля. В
изпълнение на този сговор, тримата подсъдими са тръгнали от гр.София с
изграден план да извършват кражби на ценни вещи от офиси в гр.Варна, с
идеята, че по-трудно ще бъдат разкрити като изършители поради
отдалечеността на града. В плана им влизало настаняване на хотел в
покрайнините, използването на моторни превозни средства, за да стигнат до
офисите и след извършмване на кражбите да избягат с откраднатите вещи от
местопрестъплението. Подсъдимите са били наясно, че за извършването на
кражбите е било необходимо да използват технически средства, каквито са
открити в л.а.“Ауди А4“, управляван от подс.П. С., с които да бъде заглушен
радиосигнала на СОТ-а, поставен в офисите. За чупене на секретните патрони
на бравите, подсъдимите са използвали метален инструмент, пригоден за това.
Не на последно място, тримата извършители са имали яснота за голямата
стойност на отнетите преносими компютри, както и на отнетите пари.
Действително, по делото не са били установени очевидци на
извършване на трите деяния или други преки доказателствени източници, но
са налице множество косвени доказателства, които разгледани в своята
последователност и логическа връзка категорично и несъмнено водят до
единствено възможния извод, че подсъдимите П. С., Б. И. и Б. С. са
извършители на трите деяния, част от продължаваното престъпление по чл.26
от НК, за които са били признати за виновни от първостепенния съд. Отнетите
вещи и пари при извършените три деяния /за които са били признати за
48
виновни/, са били намерени именно в ап.301 в хотел „Паралакс“, където са
били отседнали подсъдимите. В подкрепа на този факт са и заключенията на
извършените и описани по-горе експертизи.
Установено е било по делото от показанията на св.Л.Ц., че именно
подс.Б. И. е използвал лекия автомобил „Ауди А8“ с ДК №********. Св.Ц.
заявила, че към 2007г. се е намирала във фактическо съжителство с подс.Б. И.,
поради което му е давала да използва личният й автомобил. В подкрепа на
този извод е и обстоятелството, че при извършеното претърсване и изземване
от лекия автомобил в хода на досъдебното производство, подс.Б. И. е заявил,
че този автомобил се ползва от него.
Така изложените факти са разкрити процедурно законосъобразно и при
съобразяване с изискванията на чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал. 5 от НПК, като не
се констатират процесуални нарушения, които да доведат до съмнителност на
осъдителните заключения на първоинстанционния съд. Като общ
положителен коментар по отношение на дейността на контролирания съд по
събиране, проверка и оценка на относимите към предмета на доказване по чл.
102 от НПК доказателствени материали следва да се отчете, че съставът на
СпНС с особено внимание е подходил към наличната доказателствена
съвкупност и е положил усилия за пълно, всестранно и обективно изясняване
на фактите по делото, въз основа на които е градил своите правни изводи,
както в осъдителната, така и в оправдателната част на присъдата.
Първоинстанционният съд е признал подс.Б. Т. за невиновен и го е
оправдал по всички обвинения, които са му били повдигнати. След като
извърши проверка на събраните по делото доказателства, както на
досъдебната, така и в съдебната фаза на производството, въззивната съдебна
инстанция споделя доводите на решаващия съд.
Било е установено, че подс.Т. към 2007г. е живеел в гр.Вълчи дол,
където е и роден. От показанията на св.Н. Т., който е брат на подс.Б. Т., било
установено, че последния се познава с подс.П. С..
В показанията си св.Р. Й. посочил, че на 26.06.2007г., по молба на
подс.Б. Т., е направил резервация в хотел „Паралакс“ в гр.Варна на
апартамент, в който впоследствие са били установени подсъдимите П. С., Б.
С., Б. И. и А. И.. В една от стаите на ап.№301 в хотела, върху чаша е била
49
намерена дактилоскопна следа, оставена от подс.Т., въз основа на което е бил
направен извод, че той също е пребивавал там. Тези факти са били безспорно
установени и по тях не се спори.
Установеното обаче съвсем не е достатъчно, за да се приеме, че подс.Т. е
участвал в извършването на деветте вменени му престъпления по чл.196а ал.1
вр. с чл.26 ал.1 от НК. По делото не са били събрани доказателства, че подс.Б.
Т. е имал поставена задача от останалите подсъдими да проучва офиси на
фирми, от които могат да бъдат отнети ценни вещи и пари. Логично е,
останалите подсъдими, които живеят постоянно в гр.София да имат нужда от
информация за това, в кои офиси и на кои фирми в гр.Варна може да извършат
кражби на ценни предмети и пари. Няма обаче доказателства, че тази
информация те са получавали именно от подс.Б. Т. и това е останало само
предположение, на което обаче не може да се основава осъдителна присъда.
Само по себе си, обстоятелството, че гр.Вълчи дол географски се намира
близо до гр.Варна /на около 45 км/, не е достатъчно, за да бъдат направени
изводи за участието на подс.Т. в извършване на описаните престъпления.
Също толкова недоказано е останало обвинението, описано в
обвинителния акт, че подс.Б. Т. е изпълнявал ролята на пазач пред офисите,
които са били обект на кражби от останалите четирима подсъдими, като е
стоял отпред и имал задача да сигнализира другите, ако има полицейски коли
или коли на на охранителна фирма или пък хора, с цел да ги предупреди за
опасност да бъдат заловени. Не са били събрани категорични доказателства,
че подс.Т. действително се е намирал на всяко едно от местопрестъпленията и
е изпълнявал задачата, описана в обвинителния акт. Въззивният съд не
установи доказателства подс.Т. да е влизал в обраните офиси заедно с
останалите четирима подсъдими. Не са били събрани свидетелски показания,
обяснения на подсъдимите лица, или веществени доказателства /отверки,
клещи, радиостанции/ като тези, открити при другите подсъдими, послужили
за разбиване на патрони на врати или за заглушаване на СОТ. Не са били
открити следи, които да са предмет на трасологично изследване и да е
установено, че принадлежат на подс.Т.. Не са били събрани доказателства чрез
проследяване на клетките на мобилните оператори, подс.Т. да е говорил с
другите подсъдими на инкриминираните в обвинителния акт дати. Освен това,
в заключението на лицево-идентификационната експертиза е посочено, че от
50
видеозаписите не се установяват кадри за лицево-идентификационно
изследване със снимковия сравнителен материал на Б. Т. и не може да се даде
заключение дали на тях се намира това лице. Не на последно място, в дома на
подс.Т. не е било извършено претърсване и изземване след задържането на
другите подсъдими, за да бъде установена някаква свързаност на този
подсъдим с описаните в обвинителния акт престъпления.
Ако се приеме, че подс.Б. Т. е запазил стаята в хотел „Паралакс“, макар
и не с неговата лична карта, а с тази на св.Й., и че е знаел, че някой ще я наеме
и ще я използва във връзка с извършване на кражби, то това би могло
евентуално да се квалифицира като помагачество, каквото обвинение обаче
подс.Т. няма. Следва да се посочи още веднъж, че от показанията на св.Й. се
установява, че подс.Т. е направил едно посещение в хотела, него го няма
записан на охранителните камери, няма установен негов автомобил на
паркинга на хотела, няма негови вещи в апартамента, няма негови миризми
там, нито отпечатъци по отнетите вещи. Служителката на рецепцията на
хотела описала момче с очила, каквито подс.Т. не носи, а освен това тя говори
за четири момчета, които са били виждани в хотела, но не и това момче. Дори
и подс.Т. да е бил на рецепцията, то от това не може да бъде направен извод,
че той е знаел, че другите четири момчета ще извършват кражби при
предварителен сговор и в изпълнение на решение на организирана престъпна
група.
САС не споделя доводите на защитата на подс.Т. относно валидността на
изземването на отпечатъци /в случая отпечатъци с номера 16 и 17 /чрез
протокол за оглед/ от апартамент №301 в хотел „Паралакс“. Протоколът за
оглед не се нуждае от допълнителна санкция, така както протоколът за
претърване и изземване. Тези два отпечатъка №16 и №17 са били иззети от
чаша с надпис „ABSOLUT“ на мивката в този апартамент, но това
обстоятелство само по себе си не може да бъде основа за извод, че подс.Т. е
бил част от ОПГ и че е извършил описаните по-горе кражби. Негови
отпечатъци не са били намерени по нито една от откраднатите вещи, по
саковете в апартамента, по ръкавици, по обувки, по отверки, по радиосистеми.
В обобщение, според контролната съдебна инстанция установената
дактилоскопна следа върху чаша, намерена в ап.№301 в хотел „Паралакс“,
както и показанията на св.Й., че по молба на подс.Б. Т. е направил резервация
51
на този апартамент, съвсем не са достатъчни, за да бъде направен категоричен
и несъмнен и необорим извод, съгласно стандартите на чл.303 от НПК, че този
подсъдим е участвал в организирана престъпна група, както и че е участвал в
извършване на престъпленията, за които е подведен под наказателна
отговорност. Обвиненията по отношение на подс.Б. Т. не са били доказани по
несъмнен начин, така, както изисква наказателно-процесуалния кодекс. По
тези съображения, въззивният съд намира, че присъдата на първия съд, с която
подс.Б. Т. е бил оправдан, е правилна и законосъобразна и следва да бъде
потвърдена.
По отношение на другите шест деяния, за които тримата подсъдими
са били признати за невиновни.
С постановената присъда, първостепенният е признал за невиновни
подсъдимите Б. С., Б. И., П. С. и Б. Т. и на осн. чл.304 от НПК ги е оправдал
за това, в периода от 06.03.2007г. до 10/11.05.2007г., при условията на
продължавано престъпление по смисъла на чл.26 от НК, след предварителен
сговор, чрез повреждане на прегради, здраво направени за защита на имот,
чрез използване на технически средства и на моторни превозни средства, да
са отнели чужди движими вещи, от владението на собствениците, без тяхно
съгласие, с намерение противозаконно да ги присвоят, като кражбите да са
били извършени в качеството им на лица по чл.142 ал.2 т.8 от НК – действайки
в изпълнение на решение на организирана престъпна група, кражбите да са
били в особено големи размери и да представляват особено тежък случай.
Това са деянията на 6/7.03.2007г. в гр.Варна, ул.“Княз Борис Първи“ №7, при
което са бил отнети вещи, собственост на „Бългериън Проперти Девелопмент“
ЕООД; на 7/8.03.2007г. в гр.Варна, ул.“Цариброд“ №46 ет.2, при което са били
отнети вещи собственост на „Сий Партнер Шипинг“ ЕООД и на „Ултима
Инвест“ ООД; на 8/9.03.2007г. в гр.Варна, бул.“Сливница“ №45, ет.3, при
което са били отнети вещи, собственост на „Чил Голдън Рест“ АД и от А. Б.
В.; на 23/24.04.2007г. в гр.Варна, ул.“Юрий Венелин“ №10, ет.1, при което са
били отнети вещи, собственост на „ГТТ Инженеринг“ ООД; на
24/25.04.2007г. в гр.Варна, ул.“Петко Каравелов“ №6, ет.1 и ет.2, при което са
били отнети вещи, собственост на „Комфорт“ ООД и на Д. К. Р.; на
52
10/11.05.2007г. в гр.Варна, бул.“Владислав Варненчик“ №124, при което са
били отнети вещи, собственост на „Констру. Мат.-2000“ ООД.
По делото не е било доказано по категоричен и несъмнен начин
подсъдимите П. С., Б. С., Б. И. и Б. Т. да са извършили останалите, описани в
обвинителния акт шест деяния. Не са били събрани доказателства, че тримата
подсъдими, които живеели в гр.София /без подс.Б. Т./, са пристигнали в
гр.Варна на посочените по-горе дати в периода 05.03.2007г. - 11.05.2007г. Не
са били установени доказателства, че тримата подсъдими са се срещнали с
подс.Б. Т. и са обсъждали как да осъществят кражби от набелязани от
последния офиси, в които се предполага да има ценни вещи и пари. Също така
няма доказателства, че тези четирима подсъдими заедно с подс.А. В. са
огледали сградите и са уточнили начините на проникване в тях, на изнасяне на
ценни вещи от тях и на маршрути на оттегляне.
Не са налице доказателства, от които да се твърди, че през първите дни
на месец март 2007г., подс.Б. Т. е набелязал няколко офиса в гр.Варна, в които
е предполагал, че се съхраняват значителни суми пари и ценни вещи. Такива
действия са били описани в изготвения обвинителен акт, но не става ясно по
делото въз основа на какво са направени тези твърдения и съответни изводи.
Не са доказателствено обезпечени твърденията, че подс.Б. Т. при
всичките описани шест деяния е останал на място, пред съответния офис, за да
наблюдава обстановката, нито че останалите участници са се придвижили с
описаните леки автомобили до местопрестъплението. Недоказани са останали
и твърденията за тези шест деяния, че са били извършени действия по
заглушаване на сигнала на СОТ-а, че са прерязани кабелите на телефоните и
че са прекъснати интернет връзките от подс.Б. И.. Непотвърдени от
доказателства са описаните действия на подс.А. В., че е разбил със специално
пригоден за целта инструмент секретните патрони на вратите на офисите,
както и че след това заедно с подсъдимите Б. И. и Б. С. са проникнали в
офисите и че са разбили контролните табла на алармените системи. Липсват
доказателства въобще петимата подсъдими да са присъствали на посочените
местопрестъпления и че са съпричастни към извършените кражби от тези
офиси. Не е установено по изискуемия от НПК ред и начин и безспорно и
категорично, че извършители на описаните в обвинителния акт шест деяния са
именно петимата подсъдими по настоящето дело. В тях не са били открити
53
вещи, предмет на описаните от обвинението и по-горе в решението шест
кражби и поради тази причина, при пълна липса на доказателства правилно и
законосъобразно първостепенния съд ги е оправдал за тези шест деяния.
Крайните изводи на проверяваната съдебна инстанция за поведението
на подсъдимите, са основани на обективна и логически издържана оценка на
комплекса събрани по делото доказателства. При решаването на делото,
контролираната инстанция успешно е избягнала самостойна оценка на тяхната
деятелност сама за себе си и не е игнорирала фактическата и логическа
съгласуваност помежду им. От друга страна, избраната конструкция на
проверявания съдебен акт заслужава положителна оценка, и защото в същото
време наличните доказателствени материали са анализирани поотделно и са
конкретно съотнесени към индивидуалната деятелност на всеки от
подсъдимите. Първоинстанционният съд е изпълнил в пълен обем
процесуалните си задължения за обективно, всестранно и пълно изследване на
обстоятелствата по делото, относими към главния факт от предмета на
доказване в процеса. Доказателствените материали не са анализирани
едностранчиво, превратно или в разрез с правилата на формалната логика.
При изследване на фактологията на деянията, доказателствената съвкупност е
била анализирана внимателно, като съдът е успял да пресъздаде оптимално
картината на случилото се. При тези констатации относно процесуалната
дейност на проверявания съд, релевираните в жалбите на подсъдимите и
техните защитници оплаквания за допуснати процесуални нарушения при
разкриването на обективната истина, обективират единствено субективното
им несъгласие с отхвърлянето на лансираната от тях защитна версия и с
осъждането им. Същото е относимо и към доводите, изложени в протеста на
прокуратурата.
По наказанията:
Индивидуализацията на наказанията на подс.Б. С., подс.Б. И. и подс.П. С.,
е осъществена при спазване изискванията за законосъобразност и
справедливост, като същите съответстват на степента на обществена опасност
на деянията и на подсъдимите. В принцип план, във връзка с
индивидуализацията на наказанията, е необходимо да се посочи, че
наказанието е установена от закона мярка за държавна принуда, налагана от
54
съда на лице, извършило престъпление, която се изразява в засягане на
определени права и интереси на лицето, показва отрицателната оценка на
държавата относно това лице и неговото деяние, има за цел да предотврати
извършването на нови престъпления от него и другите членове на обществото,
като въздейства върху тях възпиращо и поправително-възпитателно. Така
наказанието според българския законодател не е обикновено възмездие, а има
конкретно определени цели, визирани в чл. 36 НК. За пълнота на изложението
е нужно да се отбележи, че поначало абстрактната обществена опасност на
деянието е намерила своя законодателен израз при определянето на
съответната санкция за конкретното престъпление. При осъществяването на
цялостната дейност по индивидуализацията на наказанието се отчита не
общата обществената опасност на престъпленията от определен вид, а
специфичната обществена опасност на конкретното деяние и конкретния деец.
При разрешаването на въпроса за наказанието, съдът е длъжен да постигне
баланс между посочените в чл. 36 НК цели – поправянето и превъзпитанието
на осъдения и общопревантивната функция на наказанието.
При индивидуализацията на наказанията, първоинстанционният съд е
отчел наличните по делото смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства по отношение на всеки един от подсъдимите, като нито едно
смекчаващо обстоятелство не е било пренебрегнато, а обстоятелствата, които
отегчават отговорността на подсъдимите не са били преекспонирани, а
напротив значението и тежестта на всяко едно от тях е оценено според
законовите изисквания. Така проверяваната инстанция не е подценила
обективната значимост на отегчаващите и смекчаващите отговорността
обстоятелства, като е изложила ясни съображения в подкрепа на изводите си,
че наказанието следва да бъде определено при баланс на смекчаващите и
отегчаващите отговорността обстоятелства, като са отчетени всички значими
за индивидуализацията на наказанието факти. С оглед на изложеното
настоящата инстанция намира, че при определянето на наказанието е бил
постигнат необходимия баланс.
При определяне на наказанията на тримата подсъдими, първостепенният
съд в изпълнение на задълженията си е съобразил наличните по делото
обстоятелства, имащи значение при индивидуализацията на санкцията. Така,
55
по отношение на подс. Б. С., съдът взел предвид като смекчаващо вината
обстоятелство изключително дългия период от време на воденото наказателно
производство, но не като изключително такова, тъй като вина за забавянето
имал и самият подсъдим, който бил задържан за извършено престъпление в
Италия и изтърпяване на наказание там, което довело до забавяне на
настоящото дело, не само за него, а и за другите подсъдими. Като отегчаващо
вината обстоятелство, съдът приел трите квалифициращи обстоятелства на
престъплението по чл.195 ал.2 от НК – по т.3, т.4 и т.5 от ал.2, както и
обремененото му съдебно минало. За престъплението по чл.195 ал.2 вр.чл.195
ал.1 т.3, т.4 и т.5 вр.чл.194 ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК се предвижда наказание
лишаване от свобода от три до петнадесет години. При съобразяване на
описаните по-горе обстоятелства, първият съд е отмерил санкция за подс.Б. С.
при условията на чл.54 от НК, към минимално предвидения размер, а именно
4 /четири години/ лишаване от свобода, като приел, че по този начин ще
бъдат постигнати целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК.
Съдът установил, че по отношение на подс.Б. С. са налице основанията
на чл.25 ал.1 вр.чл.23 ал.1 от НК и групирал определеното по-горе наказание,
с тези, наложени му по нохд №И-2977/2009г. на СРС /в сила от 07.09.2009г./ –
в размер на 6 /шест/ месеца лишаване от свобода, изтърпяването на което било
отложено с изпитателен срок от 3 /три/ години на осн.чл.66 ал.1 от НК и нохд
№10921/2008г. на СРС /в сила от 20.07.2010г./ - в размер на 3 /три/ години
лишаване от свобода, изтърпяването на което било отложено с изпитателен
срок от 4 /четири/ години, като определил едно общо най-тежко наказание
„лишаване от свобода" за срок от 4 /четири/ години, като на осн.чл.57 ал.1 т.3
от ЗИНЗС определил първоначален общ режим за изтърпяване на това
наказание.
Съдът постановил подс.Б. С. да изтърпи отделно наказанието „пробация“
с определените пробационни мерки, наложено му по нохд №69/2013г. по
описа на РС Сандански /в сила от 14.10.2013г./.
На осн.чл.59 ал.1 от НК правилно било постановено да бъде приспаднато
времето, през което подс.Б. С. е търпял мярка за неотклонение „задържане под
стража“.
Въззивната съдебна инстанция не намери основания за допълнителна
корекция на така определената санкция, като счита, че правилно и реално са
56
били оценени наличните отегчаващи и смекчаващи вината обстоятелства и
при разумно съобразяване на изтеклия период от време от извършване на
деянията до постановяване на съдебния акт.
С атакуваната присъда, първият съд е определил на подс.Б. И. за
престъплението по чл.195 ал.2 вр.чл.195 ал.1 т.3, т.4 и т.5 вр.чл.194 ал.1 вр.
чл.26 ал.1 от НК наказание „лишаване от свобода“ близо до предвидения
законов минимум, а именно за срок от 4 /четири/ години, които на осн.чл.57
ал.1 т.3 от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален общ режим.
За да определи това наказание, съдът е взел предвид сравнително
високата степен на обществена опасност на деянието и дееца и превеса на
отегчаващи вината обстоятелства. Като отегчаващи такива, съдът приел трите
квалифициращи обстоятелства при извършване на деянията по чл.195 ал.2 от
НК, както и обремененото му съдебно минало. Като смекчаващо вината
обстоятелство, съдът правилно и справедливо е оценил изтеклия дълъг период
от време от извършване на деянията до постановяване на
първоинстанционния съдебен акт, като към това следва да се добавят и
данните за здравословното му състояние.
Съдът установил също така, че при подс.Б. И. са налице основания за
приложение на чл.25 ал.1 вр.чл.23 ал.1 от НК, тъй като определеното по
настоящото дело наказание следва да се групира с наказанието, което му било
определено по нохд №1659/2009г. на РС Кюстендил /в сила от 27.01.2010г./ за
деяние, извършено на 18.05.2009г. - 7 /седем/ месеца лишаване от свобода при
първоначален общ режим на изтърпяване, като определил най-тежкото такова,
а именно „лишаване от свобода“ за срок от 4 /четири/ години. На осн.чл. 25
ал.2 от НК, съдът правилно приспаднал изтърпяната част от наказанието
„лишаване от свобода“ по нохд №1659/2009г. на РС Кюстендил. Също така, на
осн.чл.59 ал.1 от НК, съдът приспаднал от определеното общо най-тежко
наказание времето, през което подс.Б. И. е търпял мярка за неотклонение
„задържане под стража“ по настоящото наказателно производство и по нохд
№1659/2009г. на РС Кюстендил. На осн.чл.57 ал.1 т.3 от ЗИНЗС, правилно
съдът постановил определеното общо най-тежко наказание да бъде изтърпяно
от подс.Б. И. при първоначален общ режим. Въззивната съдебна инстанция не
намери основания за корекция на така определената сакнция, като прецени, че
57
правилно и законосъобразно са били отчетени наличните смекчаващи и
отегчаващи отговорността обстоятелства.
При определяне на наказанието на подс.П. С. за престъплението по
чл.195 ал.2 вр. чл.195 ал.1 т.3, т.4, т.5 и т.7 вр. чл.28 ал.1 вр.чл.194 ал.1
вр.чл.26 ал.1 от НК, първият съд взел предвид наличните отегчаващи и
смекчаващи вината обстоятелства. Като отегчаващи вината обстоятелства,
съдът отчел множеството – четири на брой квалифициращи обстоятелства при
извършването на престъплението по чл.195 ал.2 от НК, както и обремененото
му съдебно минало за престъпления, които не влияят на квалификацията на
престъплението, за което е признат за виновен в настоящото производство.
Като смекчаващо вината обстоятелство, съдът взел предвид прекалено дългия
период от извършване на деянията – 2007г. до произнасяне на атакувания
съдебен първоинстанционен акт. Последното не било оценено като
изключително смекчаващо обстоятелство, тъй като с поведението си, като се
укрил в Гърция, подс.П. С. също допринесъл за значително забавяне на
разглеждането на делото, което рефлектира и върху останалите подсъдими.
При съобразяване на изложените по-горе данни, първостепенният съд
определил на подс.П. С. наказание лишаване от свобода за срок от 4 /четири/
години и 6 /шест/ месеца.
Първият съд установил също така, че по отношение на подс.П. С. са
налице основания да бъде извършено групиране на наказанието по
настоящето дело, с наказанието, наложено му по нохд 98/2007г. /в сила от
18.04.2016г./ на Военен съд София в размер на 10 /десет/ години при
първоначален строг режим на изтърпяване и при зачитане на времето, през
което е бил задържан от 29.04.1999г. до 23.07.1999г, както и с наказанието,
наложено му по нохд №340/2014г. на ОС Варна /в сила от 07.11.2019г./ в
размер на 10 /десет/ години лишаване от свобода, при първоначален строг
режим за изтърпяване, като определил едно общо най-тежко наказание, а
именно „лишаване от свобода“ за срок от 10 /десет/ години.
На осн. чл.25 ал.2 от НК, съдът приспаднал от така определеното общо
най-тежко наказание времето, през което подс.П. С. е търпял наказание
„лишаване от свобода“ по нохд №98/2007г. по описа на Военен съд София и по
нохд №340/2014г. по описа на ОС Варна.
58
На осн.чл.59 ал.1 и ал.2 от НК, съдът е приспаднал от наложеното общо
най-тежко наказание времето, през което по отношение на подс.П. С. е била
взета мярка за неотклонение „задържане под стража“ по нохд №98/2007г. на
Военен съд София, считано от 29.04.1999г. до 23.07.1999г. и „задържане под
стража“ и „домашен арест“ по нохд №710/2014г. на СпНС.
Съдът, на осн.чл.57 ал.1 т.2 б.А от ЗИНЗС постановил определеното общо
най-тежко наказание да бъде изтърпяно при първоначален строг режим.
Тъй като деянието по чл.195 ал.2 от НК било извършето от подс.П. С. в
изпитателния срок на предишно осъждане, правилно първия съд привел в
изпълнение наказанието, което му било наложено с присъда по нохд
№632/2004г. по описа на РС Д.град /в сила от 20.11.2006г./, а именно лишаване
от свобода за срок от 2 /две/ години, чието изтърпяване било отложено с
изпитателен срок от 5 /пет/ години на осн.чл.66 от НК, считано от влизане на
присъдата в сила.
На осн.чл.59 ал.1 и ал.2 от НК, съдът приспаднал от приведеното в
изпълнение наказание времето, през което подс.П. С. е търпял мярка за
неотклонение „задържане под стража“ по нохд №632/2004г. по описа на РС
Д.град, считано от 24.06.2004г. до 06.08.2004г. Съответно, на осн.чл.57 ал.1 т.2
б.В от ЗИНЗС, съдът определил първоначален строг режим за изтърпяване на
приведеното в изпълнение наказание.
Защитата на подс.П. С. е направила искане да бъде приспаднато и
времето, през което последния е търпял мярка за неотклонение „задържане
под стража“ по нохд №340/2014г. на ОС Варна, считано от 24.10.2011г. до
05.07.2012г., тъй като това задържане не било приспаднато от наложеното
общо най-тежко наказание при групирането на посочените по-горе присъди.
Във връзка с изисканото от въззивния съд Постановление от
27.03.2023г. на прокурор при СГП по пр.пр.№ДП-11/2016г. по описа на СГП,
защитата посочва, че подс.П. С. е търпял и мярка за неотклонение „задържане
под стража“ по пр.пр.№1023/23г. по описа на РП Севлиево, считано от
21.11.2003г. до 01.12.2003г., по която бил осъден с влязла в сила от 22.03.2005г.
присъда по нохд №133/2002г. на РС Севлиево, с наложено наказание „глоба“,
което не било групирано, макар да било в условията на реална съвкупност с
наказанието по нохд №98/2007г. на Военен съд София, поради което се моли и
това задържане също да бъде приспаднато.
59
По направените искания от защитата на подс.П. С., е необходимо да се
посочи, че компетентен да извърши ново групиране на присъди, които
отговарят на условията за това, следва на осн.чл.39 ал.1 от НПК да бъде
направено от Окръжен съд гр.Варна, където е била постановена последната
влязла в сила присъда – по нохд №340/2014г. Този съд е компетентен да се
произнесе по реда на чл.306 ал.1 т.1 от НПК и при съобразяване на
разпоредбите на чл.25 и чл.23 от НК, би могъл да извърши групиране на
наказанията по нохд №133/2004г. на РС Севлиево и по нохд №632/2004г. на
РС Д.град по нохд №632/2004г. /към момента изтърпяно/, както и относно
приложението на чл.59 от НК по тези наказателни дела. Следва да се има
предвид, че такова произнасяне от апелативната съдебна инстанция би
лишило подсъдимото лице от една съдебна инстанция, което е недопустимо.
Определените от първостепенния съд наказания на тримата подсъдими,
според САС биха изпълнили целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК за
поправяне и превъзпитание, както и за предупредително въздействие.
Подсъдимите са били в достатъчна степен бонифицирани за изтеклия дълъг
период от време на разглеждане на делото, причините за което бяха
коментирани по-горе и за което сериозен принос имат и те самите. Поради
това, според настоящия съд не са налице основания за допълнителна корекция
на определените от първия съд санкции.
В заключение, САС намира, че първоинстанционния съд е анализирал
всестранно, обективно и пълно, както гласните, така и писмените
доказателства и доказателствени средства. Към съда не може да бъде
отправен упрек, че не е формирал вътрешното си убеждение въз основа на
доказателствата по делото и закона. Нужно е да се посочи, че съдът поначало
има суверенно право да реши на кои доказателства и доказателствени
средства да даде вяра, независимо от това в коя фаза на процеса са
депозирани. Преценката си, разбира се съдът следва да направи след критичен
анализ и оценка на всички доказателствени източници и при внимателна
съпоставка помежду им. Такъв е бил подходът и на СпНС. Изложените от
решаващия съдебен състав съображения съдържат пълноценен анализ и
собствена преценка на доказателствените материали, напълно достатъчни за
проследяване на процеса на формиране на вътрешното убеждение на съда. Не
60
са били пренебрегнати оплакванията на страните, а напротив мотивите му са
обстойни и съдържателни и съдържат подробен отговор на всички
възражения. Така обосновката на решаващия съд не страда от доказателствен
дефицит във връзка с несъмнено установените факти, въз основа на годни
доказателства и доказателствени средства.
При цялостния преглед на атакуваната присъда не се установиха
основания за нейното изменение, както и не се установиха основания за
нейната отмяна.
Водим от горното и на основание чл. 338 вр. чл. 334, т. 6 от НПК,
Софийският апелативен съд, НО, 4-ти състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 15.02.2023 година, постановена по НОХД
№ 710/2014 г. на СпНС /закрит/, 5-ти състав.
Решението подлежи на обжалване и протест в 15 – дневен срок от
съобщаването му на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
61