Решение по дело №666/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.203 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Производството е образувано по искова молба на „Крис Трейд 2000“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], ет.1, представлявано от управителя Т. Д. Ж., със съдебен адрес [населено място], [улица], ет.1, чрез адвокат М. М. от АК Бургас против А. М., със седалище и адрес на управление [населено място] 1202, [улица], с цена на иска 135 541,91 лева, представляваща обезщетение за претърпени вреди вследствие на незаконосъобразното наказателно постановление № 1678/2020г./24.11.2020 г. на с.д. заместник-главен директор на ГД „Митническо разузнаване и разследване“ в Централно митническо управление на Агенция „Митници“, в отменената му част с решение № 68/14.01.2022 г. постановено по адм.д.№ 20217030600508 от 2021г. по описа на Административен съд - Благоевград, която сума включва: сумата 67 961,79 лева, която представлява претърпяна вреда, изразяваща се в пропусната полза от реализиране на печалба от договорената от ищеца сделка с Е.T.G. SINGLE MEMBER, EL *********, Република Гърция, ведно със законна лихва за забава в размер на 20 728,35 лева върху претендираната сума за периода от 08.04.2020 г. (датата на изземване на денатурирания етиловия алкохол) до 10.04.2023 г. (датата на предявяване на настоящия иск), а също така ведно със законна лихва за забава от предявяване на иска до окончателно заплащане на сумата, и сумата 41 480,10 лева, представляваща претърпяна загуба от намаляването на пазарната цена на денатурирания етилов алкохол в периода от 08.04.2020 г. до 14.01.2022 г., ведно със законна лихва за забава в размер на 5 371,67 върху претендираната сума за периода от 14.01.2022 г. (датата на влизане в законна на сила решение № 68/14.01.2022 г. по адм.д.№ 508 от 2021 г. по описа на Административен съд - Благоевград) до 10.04.2023 г. (датата на предявяване на настоящия иск), както и законна лихва за забава от предявяване на иска до окончателно заплащане на сумата. Претендират се и направените в хода на съдебното производство разноски. Представя писмени бележки.

Ответникът – Агенция „Митници“ - София, редовно уведомен, чрез процесуалния си представител оспорва исковата молба, като неоснователна и недоказана, и прави искане да бъде оставена без уважение. Претендира разноски по делото и прави възражение за липса на доказателства за заплащане от ищеца на адвокатското възнаграждение, както и за прекомерност на същото. Представя писмени бележки.

Представителят на Окръжна прокуратура Бургас, изразява мотивирано становище за неоснователност на исковата молба.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства от фактическа страна, намира за установено следното:

На 08.04.2020 г., на изхода на ГКПП „Кулата“, в посока Република Гърция, е селектиран за физическа проверка товарен автомобил - цистерна с рег. № [рег. номер]/[рег. номер], собственост на „Ада“ ЕООД, превозващ 25 605 литра безцветна течност с мирис на етилов алкохол, с изпращач „Крис Трейд 2000“ ЕООД, със следните съпроводителни документи: международна товарителница /CMR/ от 07.04.2020 г., фактура № **********/07.04.2020 г., сертификат за анализ № 542.2/07.04.2020 г. и АДД № ********* 5218772/07.04.2020 г.

За проверката е съставен протокол за извършена проверка № 20BG9910А015139/08.04.2020 г., като за целите на контрола върху акцизни стоки са взети проби за лабораторен анализ по реда Наредба № 3/18.04.2006 г., при който е установено, че се касае за 25 605 литра денатуриран етилов алкохол (95,2%vol). Митническите органи са констатирали нарушение - държане и превозване на акцизни стоки без опростен придружителен документ, за което е образувано административнонаказателно производство срещу „Ада“ ЕООД и на превозвача е съставен АУАН № 1059/26.05.2020 г., за нарушение по чл.112а, ал.3 вр. чл.76а, ал.2 от ЗАДС (л.14 от делото). Установените в хода на проверката акцизни стоки – 25 605 литра денатуриран етилов алкохол са задържани, като предмет на нарушението.

С наказателно постановление № 1678/2020 г. на с.д. заместник-главен директор на ГД „Митническо разузнаване и разследване” в ЦМУ на Агенция „Митници” (л. 17-20 на делото), на основание чл.112а, ал.3, предл. второ от ЗАДС, във връзка с чл.76а, ал.2 от ЗАДС, на „Ада“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лева. На основание чл.124, ал.1 от ЗАДС, вр. чл. 112а, ал. 3 от ЗАДС, са отнети в полза на държавата акцизни стоки, представляващи предмет на извършеното нарушението по чл.112а, ал.3, предложение второ от ЗАДС - 25 605 литри етилов алкохол, с действително алкохолно съдържание по обем над 90 об.%, с вложени денатуриращи вещества по общата процедура за получаване на напълно денатуриран алкохол, съгласно Регламент 2017/2236 на Европейската комисия и чл.93 от ППЗАДС, с код по [рег. номер] 00, представляващи „етилов алкохол“ по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗАДС.

С решение № 68/14.01.2022 г., постановено по канд № 20217030600508 по описа на Административен съд-Благоевград (л.11-13 от делото), е отменено решение №8267/07.07.2021 г., постановено по анд № 827/2020 г. по описа на Районен съд - Петрич, с което е потвърдено НП № 1678/2020г., в частта, с която на основание чл.124, ал.1 от ЗАДС, във вр. с чл.112а, ал.3, предл.2 от ЗАДС е било извършено отнемане в полза на държавата на стоката предмет на нарушението - 25 605 литри етилов алкохол, с код по [рег. номер] 00, представляващи „етилов алкохол“ по смисъла на чл.9, ал.1 от ЗАДС. По отношение отнемането на стоката предмет на нарушението, предвид размера на наложената имуществена санкция, в мотивите на решението е посочено, че административнонаказващият орган не е извършил преценка относно приложението на разпоредбата на чл.20, ал.4 от ЗАНН, с оглед на това, че стоката предмет на нарушението е собственост нарушителя, чието притежаване не е забранено и попада в хипотезата на ал.3 от същата норма. Съдът е счел, че стойността на стоката не съответства на характера и тежестта на нарушението и е отменил издаденото наказателно постановление в тази му част. Решението е влязло в законна сила на 14.01.2022 г.

На 04.10.2022 г. от „Крис Трейд 2000“ ЕООД е депозирана пред директора на ТД Митница София молба с рег.№32-334218/04.10.2022 г. (л. 41-43 от адм.д.№ 1969/2022 г.), за връщане на отнетата стока.

На 04.11.2022 г. директорът на Агенция „Митници“ издал решение № Р-485/32-379265/04.11.2022г. (л. 28-31 от адм.д.№ 1969/2022 г.), с което отказал връщането на акцизни стоки - 25 605 литри етилов алкохол. В мотивите на акта е прието, че искането за връщане на стоките, отнети в полза на държавата с отмененото по съдебен ред НП №1678/2020 г., е заявено след изтичане на 45-дневния срок, предвиден в нормата на чл. 106а, ал.2 от ЗАДС, поради което по силата на тази законова презумпция същите са собственост на държавата и не подлежат на връщане. Посочено е, че заявените след изтичането на срока претенции за собственост върху посочените акцизни стоки не могат да бъдат противопоставени на възникналото за държавата право на собственост.

Това решение е обжалвано по съдебен ред, като жалбата е отхвърлена с решение № 511/17.05.2023 г. постановено по адм.д.№ 1969/2022 г. по описа на Административен съд - Бургас, оставено в сила с решение № 2717/07.03.2024 г. постановено по адм.д.№ 7947/2023 г. по описа на ВАС.

При така изложените фактически данни, които се подкрепят от приложените по делото писмени доказателства съдът достигна до следните правни изводи:

Исковата молба е процесуално допустима, тъй като са налице обуславящите я положителните процесуални предпоставки. Претенцията на ищеца е за присъждането на обезщетение за имуществени вреди, причинени му от частично отменено като незаконосъобразно наказателно постановление № 1678/2020г./24.11.2020 г. на с.д. заместник-главен директор на ГД „Митническо разузнаване и разследване“.

Съгласно чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица, при или по повод изпълнение на административна дейност. След като има твърдения за причинена вреда на ищеца, за която се твърди, че е в причинна връзка с отменен по съдебен ред административен акт е налице спор по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за вреди от административна дейност, който е подсъден на административните съдилища.

Съгласно разпоредбата на чл.203, ал.1 от АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. Съгласно чл.204, ал.1 от АПК, иск може да се предяви след отмяна на административния акт, по съответния ред.

Наказателно постановление № 1678/2020г./24.11.2020 г. на с.д. заместник-главен директор на ГД „Митническо разузнаване и разследване“ в Централно митническо управление на Агенция „Митници“ от което се твърди, че са произтекли вреди за ищеца е отменено с решение № 68/14.01.2022 г., постановено по канд № 20217030600508 по описа на Административен съд-Благоевград, в частта по т.2, с която на основание чл.124, ал.1 от ЗАДС, във вр. с чл. 112а, ал. 3, предл. 2 от ЗАДС е било извършено отнемане в полза на държавата на стоката предмет на нарушението - 25 605 литри етилов алкохол, поради което са налице предпоставките за завеждане на иск по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и исковата претенция е процесуално допустима.

Разгледана по същество исковата претенция е основателна за сумата от 63 361,68 лева, представляваща част от претендираната пропусната полза от реализиране на печалба от договорената от ищеца сделка за продажба на 25 605 литри етилов алкохол.

Обезщетение по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ се дължи за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на държавни или общински органи и длъжностни лица, при или по повод изпълнение на административна дейност. Във фактическия състав на отговорността на държавата или общината за дейността на администрацията, визирана в чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, се включват следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт; причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействия и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.

В случая са налице всички предвидени от законодателя предпоставки.

Първата предпоставка безспорно е налице, тъй като наказателно постановление № 1678/2020г./24.11.2020 г. на с.д. заместник-главен директор на ГД „Митническо разузнаване и разследване“ в ЦМУ на Агенция „Митници“, в резултат на което се твърди, че са причинени претендираните от ищеца имуществени вреди е отменено в частта в която е бил иззет алкохола, с влязло в сила съдебно решение на Административен съд - Благоевград.

Втората и третата предпоставка, също са налице.

В случая се претендират имуществени вреди представляващи пропусната полза от реализиране на печалба по договорена сделка на жалбоподателя с Е.T.G. SINGLE MEMBER, EL *********, Република Гърция, в резултат на извършеното отнемане в полза на държавата на стоката предмет на договора - 25 605 литри етилов алкохол, отменено като незаконосъобразно.

С тълкувателно решение № 3/13.01.2023 г. по т. дело № 3/2021 г. на ОСГТК на ВКС на РБ е дадено разяснение относно обезщетяване на причинените от деликт пропуснати ползи, като е прието, че те трябва да бъдат доказани със сигурност, както трябва да бъдат доказани със сигурност пропуснатите ползи, причинени от неизпълнение на договорно задължение. В мотивите на решението е посочено, че пропуснатата полза е неосъществено увеличаване на имуществото на кредитора, респективно на увреденото от деликта лице и като вид имуществена вреда, е елемент от фактическия състав, пораждащ правото на обезщетение. На обезщетяване подлежат само реалните вреди, т. е. правото на обезщетение се поражда само за действително претърпените вреди, а не предполагаемите или хипотетични, тъй като обратното може да доведе до случаи на неоснователно обогатяване. Възможността за увеличение на имуществото на увреденото от деликта лице сама по себе си не е достатъчна, за да се приеме наличието на пропусната полза. Дали пропуснатата полза е щяла да бъде реализирана е въпрос на съществуване или несъществуване на обективни факти от действителността, които подлежат на доказване и от които произтича тази възможност. Тъй като законът изисква реално настъпила вреда, за да възникне правото на обезщетение, предположението за наличието на пропусната полза трябва да се изгражда на доказана възможност за сигурно увеличаване на имуществото на увреденото лице, като не може да почива на логическото допускане за закономерно настъпване на увеличението, както е прието и с тълкувателно решение № 3/2012 г. по тълк.дело № 3/2012 г. на ОСГТК на ВКС. При иск за обезщетение за вреди от непозволено увреждане увреденото лице трябва да установи всички елементи, включени във фактическия състав на увреждането, с изключение на тези, които се предполагат по силата на закона, а деликвентът следва да установи обстоятелствата, водещи до отпадане на отговорността му или до ограничаване на обема й. Вредите са обективна категория и затова за уважаването на иска за непозволено увреждане не е достатъчно настъпването им да е предполагаемо и хипотетично, а е необходимо да се установи реалното им съществуване. В този случай на доказване подлежат фактите, от които произтича възможността за реализиране на ползата, както и че реализирането й е станало невъзможно поради деликта. Тези факти са конкретни и обективно съществуващи. Затова при спор относно претърпяна пропусната полза съдът следва да преценява всички – както преки, така и косвени доказателства за действително съществуващите факти и състояния, от които може да се направи обоснован извод за сигурно увеличаване на имуществото на увреденото лице, което е осуетено от деликта.

В практиката на ВКС на РБ се приема, че макар и постановено по приложението на чл.82 от ЗЗД, посоченото тълкувателно решение дава принципен отговор на въпроса за характера на пропуснатите ползи, именно: пропуснатата полза като вид имуществена вреда, настъпила в резултат на непозволено увреждане, се изразява в невъзможността да бъде реализирано определено имущество или парично оценим интерес. Всяко неосъществено увеличаване на имуществото, което е щяло да настъпи със сигурност, ако не би било осуетено, съставлява пропусната полза. Такава е както печалбата, която увреденият е могъл да получи от изпълнението на договор, осуетен от противоправно поведение на деликвента, така и всяка друга имуществена облага, която със сигурност пострадалият би реализирал, ако вредоносното действие не би настъпило. В случаите на извъндоговорна отговорност, каквато е отговорността по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, пропуснатите ползи са определяеми въз основа на опита и обичаите в практиката - при тях вредата произтича от нереализиране на сигурна възможност за увеличаване на актива на имуществото на кредитора.

Идентично тълкуване на характера на пропуснатите ползи като вид имуществена вреда е дадено и в практиката на Върховния административен съд, съгласно която пропуснатата полза представлява реална, а не хипотетична вреда, поради което това предположение винаги трябва да се изгражда на доказана възможност за сигурно увеличаване на имуществото и не може да почива на логическо допускане за закономерно настъпване на увеличаването. Установяването на пропуснатата полза се основава на предположение за състоянието, в което имуществото би се намирало, в случай че незаконосъобразният акт или действие, респ. бездействие, не бе рефлектирал върху него, съпоставено с имуществото към момента на увреждането. Само ако бъде доказано, че единствено по причина на въздействие върху имуществото от страна на незаконосъобразния юридически акт то е могло да бъде увеличено, претенцията може да се приеме за основателна (решение № 5856 от 17.05.2016 г. по адм. дело № 5583/2015 г.; решение № 5624 от 24.04.2014 г. по адм. дело № 12662/2013 г.; решение № 1154/ 29.01.2019 г. по адм. дело № 1338/2018 г.).

В случая, се установява наличието на претърпяна вреда – пропусната полза, състояща се в нереализирането на стоката по договор за покупко-продажба № 010420 от 01.04.2020г. сключен между ищеца и Е.T.G. SINGLE MEMBER, EL *********, Република Гърция за продажба на количество от 25 000 л. денатуриран етилов алкохол, в срок от 30 дни от подписване на договора. Безспорно „Крис Трейд 2000“ ЕООД в изпълнение на този договор е закупил процесния алкохол от „ВП Брандс Интернешънъл“ АД, за което е издадена данъчна фактура № 2 *********/07.04.2020 г. (л.25 от делото). Съответно, организирал е транспорта на стоката до Република Гърция, съгласно условията на договора, като превоза е било договорено и се е извършвал от „АДА“ ЕООД. В хода на транспортирането на горивото, то е било задържано от митническите служители и в последствие иззето с издаденото наказателно постановление. В случай, че стоката не е била задържана и иззета, то в изпълнение на сключения договор тя е щяла да бъде превозена до купувача, сключения договор за продажба изпълнен и продавача „Крис Трейд 2000“ ЕООД да получи продажната цена. Със задържането и отнемането на стоката дружеството е пропуснало възможността да получи договорената печалба от продажбата на стоката.

Пропускането на тази полза, представлява закономерна последица от издаването на НП № 1678/2020г./ 24.11.2020г., отменено като незаконосъобразно с влязло в сила решение на Административен съд-Благоевград, в частта по т.2, с която на основание чл.124, ал. 1 от ЗАДС, във вр. с чл. 112а, ал. 3, предл. 2 от ЗАДС е било извършено отнемане в полза на държавата на стоката предмет на нарушението - 25 605 литри етилов алкохол. Тоест така установената имуществена вреда претърпяна от ищеца, съдът намира, че е в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка от частично отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление.

Неоснователни са възраженията на ответника, че не е налице пряка причинно-следствена връзка, тъй като алкохола е бил иззет с цел обезпечаване на доказателства и изземването му е било потвърдено с влязъл в сила съдебен акт, а именно решение № 1594/18.11.2020 г. постановено по адм.д.№ 1689/2020 г. по описа на Административен съд – Бургас.

Съгласно чл.107а от ЗАДС, митническите органи имат право да изземват и задържат с опис стоките - предмет на нарушение по този закон, както и преносните, превозните и други средства и съоръжения, послужили и използвани за извършване на нарушението, както и стоки и суми за обезпечаване на евентуални вземания във връзка с извършеното нарушение.

Съгласно чл.107б от ЗАДС до приключване на административнонаказателното и наказателното производство иззетите и задържаните стоки, средства и съоръжения се съхраняват от митническото учреждение.

Отнемането на вещите, предмет на нарушението или послужили за извършването му е административна мярка, налагана съвместно със съответното административно наказание, съгласно разпоредбата на чл.20 от ЗАНН, няма самостоятелно съществуване и винаги е свързана с наличието на установено административно нарушение. Изземването от митническите органи на процесните стоки е установено от закона тяхно правомощие по чл.107а от ЗАДС, като част от административнонаказателното производство, а не възниква на самостоятелно основание, въз основа на административен акт, с оглед акцесорния характер на мярката, поради което тя не може да бъде налагана самостоятелно, нито да бъде отменена в друго административно производство, както е прието в мотивите на решение № 1594/18.11.2020 г. постановено по адм.д.№ 1689/2020 г. по описа на Административен съд – Бургас. Ето защо и след като процесният алкохол е бил иззет и задържан като веществено доказателство за целите на административнонаказателното производство, образувано със съставянето на АУАН № 1059/26.05.2020 г., единствено в това производство може и следва да бъде установено налице ли е било административно нарушение, съответно налице ли са законовите основания за отнемане на стоката предмет на нарушението в полза на държавата. Преценка на наказващият орган да отнеме стоката обективирана в издаденото наказателно постановление е била неправилна и то е било отменено в тази му част с постановеното от Административен съд – Благоевград съдебно решение. Ето защо, неоснователни са възраженията на ответника за липса на пряка причинно-следствена връзка между вредите и частично отмененото наказателно постановление.

На следващо място, неоснователно е и искането на ответника за приложение на нормата на чл.5 от ЗОДОВ, съгласно която ако увреждането е причинено поради изключителна вина на пострадалия, обезщетение не се дължи (ал.1) и когато пострадалият виновно е допринесъл за увреждането, обезщетението се намалява (ал.2).

В случая не се установява вина на ищеца, доколкото административнонаказателното производство е било образувано срещи превозвача на стоката – „АДА“ ЕООД и с издаденото наказателно постановление е ангажирана отговорността на това дружество, а не на ищеца – собственик на стоката.

С оглед на изложеното, следва да се приеме, че ако процесната стока не е била задържана от митническите органи, съответно отнета в полза на държавата, в резултат на акт, който в впоследствие е отменен, ищецът би разполагал със стоката като неин собственик, респ. би отчуждил същата, доколкото това е нормалната житейска и икономическа логика. Вместо това ищецът не е могъл да се разпорежда със стоката си и е претърпял имуществени вреди - пропуснати ползи, изразяващи се в невъзможността да изпълни сключения договор и получи печалбата от реализирането на стоката, отнета с издаденото наказателно постановление.

Исковата претенция макари доказана по основание е частично основателна по размер.

От ищецът се претендира сума от 67 961,79 лева, представляваща пропусната полза от реализиране на печалба от договорената сделка с Е.T.G. SINGLE MEMBER. Тази сума е определена като разлика между покупната стойност - 97 299,00 лева без ДДС и договорената продажна цена 165 260,79 лева (84 496,50 евро) без ДДС.

В случая, не цялата претендирана сума представлява пропуснати ползи, тъй като съгласно т.6 от договора за продажба на алкохола от 01.04.2020 г. превоза е за сметка на продавача.

Доколкото от ищеца не е било заплатено за извършения превоз, по делото е ангажирана съдебно-оценъчна експертиза, заключението по която се кредитира от съда като компетентно и безпристрастно. Посредством него се установява, че при пълен товар пазарната стойност на превоза е 2 683,40 лева, а при празен - 1 916,71 лева или пазарната стойност на превоза на стоката в двете посоки от България до Гърция - при пълен товар и от Гърция до България - без товар е в общ размер на 4 600,11 лева. Стойността на превоза не следва да бъде включван при изчисляване на пропуснатите полза, тъй като той би бил за сметка на ищеца и представлява елемент който участва във формирането на стойността на алкохола, които е следвало да бъде продаден.

С оглед на изложеното, исковата претенция се явява основателна до размер на 63 361,68 лева, която сума е изчислена като разлика между покупната цена, стойността на превоза и продажната цена. Тази сума е дължима ведно със законната лихва, считано от 10.04.2023 г. (датата на завеждане на исковата молба) до окончателното й изплащане. В останалата част до общия претендиран размер от 67 961,79 лева, искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Съгласно т.4 от Тълкувателно решение № 3/22.04.2004 г. на ВКС по т.гр.дело № 3/2004г., ОСГК., при незаконни административни актове, началният момент на забавата и съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението е момента на влизане в сила на решението, с което се отменя незаконния акт. В случая съдебното решение с което частично е отменено наказателното постановление е 14.01.2022 г. и от тази дата до 09.04.2023 г., датата предхождаща тази на завеждане на исковата молба, се дължи мораторна лихва в размер на 8 185,24 лева, изчислена върху сумата от 63 361,68 лева. Съответно искането за присъждане на мораторна лихва над този размер до размера от 20 728,35 лева, за периода от 08.04.2020 г. (датата на изземване на стоката) до 14.01.2022 г. (датата на влизане в сила на съдебното решение), е неоснователно и следва да бъде отхвърлено.

Изцяло неоснователна е исковата претенция, в частта в която се претендира сумата 41 480,10 лева, представляваща претърпяна загуба от намаляването на пазарната цена на денатурирания етилов алкохол в периода от 08.04.2020 г. до 14.01.2022 г., ведно със мораторна лихва за забава в размер на 5 371,67 лева върху претендираната сума за периода от 14.01.2022 г. (датата на влизане в законна на сила на решението на Административен съд - Благоевград) до 10.04.2023г. (датата на предявяване на настоящия иск), както и законна лихва за забава от предявяване на иска до окончателно заплащане на сумата.

В случая за ищеца не са настъпили имуществени вреди от намаляването на пазарната цена на денатурирания етилов алкохол в периода от 08.04.2020 г. до 14.01.2022 г.

На първо място, недопустимо е да се търсят вреди едновременно за пропуснати ползи от нереализиране на процесната стока и претърпени загуби от намаляване на нейната пазарна стойност, тъй като това се явява двойно обзщетяване. С присъждането на обезщетение за пропуснати ползи от нереализиране на стоката, съобразно сключения договор, фактически дружеството е обезвъзмездено и за последвалото намаляване на нейната стойност, тъй като ако я беше реализирало то щеше да получи договорената печалба и за него не биха могли да настъпят други вреди.

На второ място, за да бъде налице такива вреди е необходимо да бъде установено, че дружеството като собственик на стоката е претърпяло загуби от нейното по-късно реализиране. Сама по себе си разликата в пазарната стойност на стоката не би могла да определи размера на претърпените вреди, тъй като от една страна тази стока би могла да бъде продадена и на цени различни от пазарните, а от друга страна стоката може да бъде продадена и в един по-късен момент, когато нейната стойност отново би могла да се повишила. За да е налице така вреда, следва безспорно да бъде установено, че в следствие на незаконосъобразния акт, стоката е била продадена със закъснение, на по-ниска цена и разликата между двете цени би представлявала вреда за лицето.

На следващо място, ищецът не би могъл да претърпи тези загуби и тъй като той е загубил правото на собственост върху денатурирания етилов алкохол, след като не го е потърсил в 45-дневния срок, предвиден в нормата на чл.106а, ал.2 от ЗАДС (в приложимата редакция), и стоката е приета за изоставена в полза на държавата, в който смисъл са и мотивите на решение № 511/17.05.2023 г. постановено по адм.д.№ 1969/2022 г. по описа на Административен съд - Бургас и решение № 2717/07.03.2024 г. постановено по адм.д.№ 7947/2023 г. по описа на ВАС. Ето защо, след като дружеството е загубило правото на собственост върху денатурирания етилов алкохол, то няма как да претърпи загуби от намаляне на неговата пазарна стойност, които загуби да подлежат на обезвъзмездяване.

С оглед на изложеното, искът за обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на сумата 41 480,10 лева, представляваща претърпяна загуба от намаляване пазарната цена на денатурирания етилов алкохол в периода от 08.04.2020 г. до 14.01.2022 г. е неоснователна и следва да бъде отхвърлен.

По своята правна същност лихвата е акцесорно вземане, което може да съществува само при наличие на главен дълг. В случая, с оглед неоснователността на исковата претенция, в частта за заплащане на сумата от 41 480,10 лева, неоснователни са и претенциите за заплащане на мораторна лихва в размер на 5 371,67 лева и законна лихва за забава от предявяване на иска до окончателно заплащане на сумата.

Съгласно чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати на ищеца внесената държавна такса, както и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска. Ето защо държавната такса за образуване на съдебното производство в размер на 25,00 лева, следва да се присъди изцяло в полза на ищеца.

От ищеца са направени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 9 000,00 лева, по отношение на което от ответника се прави възражение, че не са ангажирани доказателства за неговото заплащане и че този размер се явява прекомерен.

Така направените възражения са неоснователни.

Съгласно т.1 от тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. на ВКС по тълк.д.№ 6/2012г., ОСГТК, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението, като в договора следва да е вписан начина на плащане - ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка. В случая е представен договор за правна услуга, в който е догорено плащане в брой, като е извършено отбелязване за заплащане на цялата сума, поради което следва да се приеме, че договора има характера на разписка и плащането на сумата по него е доказано.

Възражението за прекомерност на адвокатско възнаграждение също е неоснователно. Съобразно чл.7, ал.2, т.5, във връзка с чл.8, ал.1 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, при материален интерес от 135 541,91 лева, еднократния размер на дължимото минимално възнаграждение е 10 071,68 лева. В случая договореното и заплатено адвокатско възнаграждение е в размер на 9 000,00 лева, което е под предвидения в Наредбата минимум и не се явява прекомерно с оглед фактическата и правна сложност по делото, като се отчетат и броя проведени открити съдебни заседания и активността на процесуалния представител на ищеца.

Въпреки изложеното, в полза на ищеца не следва да бъдат присъдени в пълен размер направените разноски за адвокатско възнаграждение – 9 000,00 лева и възнаграждение на вещото лице – 1 000,00 лева, като техния размер следва да бъде съобразен с уважената част от исковата претенция. Ето защо, при искова претенция в общ размер на 135 541,91 лева и уважената част от нея в общ размер на 71 546,92 лева, в полза на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 5 279,00 лева или общо 5 304,00 лева (5 279,00 лева + 25,00 лева държавна такса).

Нормите на чл.10, ал.2 и ал.3 от ЗОДОВ са специални и дерогират общото правило на чл.78, ал.3 от ГПК, съгласно което ответникът също има право да иска заплащане на направените от него разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска. Ето защо, въпреки частичната основателност на исковата претенция, искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно.

Мотивиран от изложеното, Административен съд гр.Бургас, Х-ти състав

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА А. М., със седалище и адрес на управление [населено място] 1202, [улица]да заплати в полза на „Крис Трейд 2000“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], ет.1, представлявано от управителя Т. Д. Ж. сумата от 63 361,68 лева (шестдесет и три хиляди триста шестдесет и един лева и шестдесет и осем стотинки), представляваща обезщетение за пропуснати ползи от реализиране на печалба от договорена сделка с Е.T.G. SINGLE MEMBER, EL *********, Република Гърция, за продажба на 25 605 литри етилов алкохол, ВЕДНО със законната лихва счита от 10.04.2023 г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен размер от 67 961,79 лева (шестдесет и седем хиляди деветстотин шестдесет и един лева и седемдесет и девет стотинки).

ОСЪЖДА А. М., със седалище и адрес на управление [населено място] 1202, [улица]да заплати в полза на „Крис Трейд 2000“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], ет.1, представлявано от управителя Т. Д. Ж. сумата от 8 185,24 лева (осем хиляди сто осемдесет и пет лева и двадесет и четири стотинки), представляваща мораторна лихва върху сумата от 63 361,68 лева (шестдесет и три хиляди триста шестдесет и един лева и шестдесет и осем стотинки), изчислена за периода от 14.01.2022 г. до 09.04.2023 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за присъждане на мораторна лихва над този размер до размера от 20 728,35 лева (двадесет хиляди седемстотин двадесет и осем лева и тридесет и пет стотинки), за периода от 08.04.2020 г. до 14.01.2022 г.

ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Крис Трейд 2000“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], ет.1, представлявано от управителя Т. Д. Ж. против А. М., със седалище и адрес на управление [населено място] 1202, [улица], иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 41 480,10 лева (четиридесет и една хиляди четиристотин и осемдесет лева и десет стотинки), представляваща претърпяна загуба от намаляването на пазарната цена на денатурирания етилов алкохол в периода от 08.04.2020 г. до 14.01.2022 г., ВЕДНО със мораторна лихва за забава в размер на 5 371,67 лева (пет хиляди триста седемдесет е един лева и шестдесет и седем стотинки) върху претендираната сума за периода от 14.01.2022 г. до 10.04.2023г., КАКТО и законна лихва за забава от предявяване на иска до окончателно заплащане на сумата.

ОСЪЖДА А. М., със седалище и адрес на управление [населено място] 1202, [улица]да заплати в полза на „Крис Трейд 2000“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], ет.1, представлявано от управителя Т. Д. Ж. разноски по делото за настоящата съдебна инстанция в размер на 5 304,00 лева (пет хиляди триста и четири лева).

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.