Присъда по дело №326/2022 на Районен съд - Бяла

Номер на акта: 4
Дата: 13 март 2023 г. (в сила от 27 март 2023 г.)
Съдия: Атанас Василев Димитров
Дело: 20224510200326
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 23 декември 2022 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 4
гр. Бяла, 09.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА в публично заседание на девети март през две
хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Атанас В. Димитров
при участието на секретаря Михаела Г. Пенева
и прокурора И. Г. Х.
като разгледа докладваното от Атанас В. Димитров Наказателно дело от общ
характер № 20224510200326 по описа за 2022 година

ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА обвиняемия В. И. С. – роден на ..........г. в гр.А., обл.Б. българско гражданство,
начално образование, женен, неосъждан, общ работник „ГФЧ“ към Община Б., с постоянен
адрес и настоящ адрес в гр.Б., обл.Р. ул.“З. С.“ № ., ЕГН **********, за

ВИНОВЕН в това, че на ......г., в гр.., обл.Р. проявил жестокост, визирана в чл.7, ал.1 и
ал.2, т.2 от Закона за защита на животните във връзка с чл.151, т.1 от Закон за
ветеринарномедицинската дейност, към гръбначно животно – куче, мъжки пол, порода
„питбул“, на възраст шест месеца, на стойност 250лв., собственост на Н. Р. Т. от гр.София,
като му причинил противозаконно смърт, по особено мъчителен за животното начин – чрез
нанасяне на удари в областта на черепа, довели до закрита сложна фрактура на лицевите
кости и костите на темето на черепа в дясно, от което последвало необратимо увреждане на
челния дял на мозъка, разрушавайки мозъчните обвивки и мозъчното вещество, които са
несъвместими с живота, поради което и на основание чл.325б, ал.2, т.2, пр.2 вр. с ал.1 и
чл.305, ал.5 от НПК, го

ОСВОБОЖДАВА ОТ НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ и му НАЛАГА
административно наказание ГЛОБА в размер на 1 000 (ХИЛЯДА) ЛЕВА в полза на
държавата, платими по сметка на Районен съд – Бяла.

ОСЪЖДА В. И. С., със снета по делото самоличност, да заплати сумата от 323,29
1
лева – разноски по ДП в полза на държавата по сметка на ОДМВР – гр.Русе.

ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протест в петнадесетдневен срок от днес пред
Окръжен съд – Русе.
Съдия при Районен съд – Бяла: __________/п/_____________
2

Съдържание на мотивите


Мотиви към Присъда № 4 от 09.03.2023г. по НОХД № 326/2022г. по описа на
Районен съд – Бяла

Районна прокуратура – Русе, ТО – Бяла, е внесла обвинителен акт срещу В. И. С. от
гр.Б., обл.Р., за това, че на 01.12.2021г., в гр.Б., обл.Р. проявил жестокост, визирана в чл.7,
ал.1 и ал.2, т.2 от Закона за защита на животните във връзка с чл.151, т.1 от Закон за
ветеринарномедицинската дейност, към гръбначно животно – куче, мъжки пол, порода
„питбул“, на възраст шест месеца, на стойност 250лв., собственост на Н. Р. Т. от гр.София,
като му причинил противозаконно смърт, по особено мъчителен за животното начин – чрез
нанасяне на удари в областта на черепа, довели до закрита сложна фрактура на лицевите
кости и костите на темето на черепа в дясно, от което последвало необратимо увреждане на
челния дял на мозъка, разрушавайки мозъчните обвивки и мозъчното вещество, които са
несъвместими с живота – престъпление по чл.325б, ал.2, т.2, пр.2 вр. с ал.1 от НК.
В съдебно заседание, представителя на РП – Русе, ТО – Бяла пледира, че са налице
предпоставките за освобождаване на подсъдимия от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание глоба, като предвид неговото имотно и социално положение,
същата бъде ориентирана към минималния размер.
Подсъдимият С. се явява в съдебно заседание и заявява, че е съгласен с решението на
съда и моли за глоба към минималния размер.
Защитникът на подсъдимия пледира за освобождаване на подзащитния му по реда на
чл.78а от НК, като бъдат взети предвид оказаното съдействие, признанието на вината, както
и получаваните трудови доходи в размер на минималната работна заплата.
След като се запознах с материалите по делото, установих следната фактическа
обстановка:
Обвиняемият В. И. С. е роден на ........г. в гр.А., обл.Б. българско гражданство, начално
образование, женен, неосъждан, общ работник „ГФЧ“ към Община Б., с постоянен адрес и
настоящ адрес в гр.Б., обл.Р., ул.“З.С.“ № ., ЕГН **********.
Св. Н. Р. Т. живеел в гр.Б., обл.Р. заедно с приятелката си – св. А.Б.и нейните родители
на адрес ул.“З. С.“ № .. Същият притежавал куче, мъжки пол, порода „питбул“, родено на
03.06.2021г., за което имал паспорт ...... Отглеждал го в двора на имота, който бил ограден с
оградна мрежа. Кучето било пускано свободно, когато пребИ.вали в имота, а през
останалото време било връзвано на каишка. На 01.12.2021г. св. Т. се прибрал от работа и
установил, че кучето го няма. Търсил го, но не успял да го намери. На 02.12.2021г., около
07:10ч., по телефона му се обадила приятелката му св. Борисова, която му съобщила, че
кучето е намерено мъртво до оградата на имота им, със завързан за врата сезал.
Междувременно, на 01.12.2021г. подсъдимия С., който живеел в съседство, се
прибрал от работа около 17:00ч. Заварил в двора на къщата си кучето на св. Т., което според
него и съпругата му било захапало една от патиците му, което не се случвало за първи път.
Подсъдимият С. взел една дървена дръжка за метла, с която започнал да нанася удари по
главата на кучето, вследствие на които го умъртвил. След това омотал около врата на кучето
сезал и го завлякъл до оградата на имота, където живеел св. Т..
От заключението на приетата по делото съдебна ветеринарно-медицинска експертиза се
установява, че причината за смъртта на кучето е закрита сложна фрактура на лицевите кости
и костите на темето на черепа вдясно, довели до необратимо увреждане на челния дял на
мозъка, разрушавайки мозъчните обвивки и мозъчното вещество. Така установените
наранявания са в пряка причинно-следствена връзка с настъпването на смъртта на
животното. От допълнителното заключение се установява, че животното не е умряло
мигновено и е изпитало краткотрайна необичайно силна болка, като е имало пълно
възприятие, за силата на болката в момента на получаване на тежката травма и кратко след
това. Възприело е напълно, че ударите са застрашавали живота му.
1
Изложената фактическа обстановка се установява от приобщените по делото по реда на
чл.283 от НПК доказателства. Всички доказателства, разгледани поотделно и в тяхната
съвкупност, установяват по безспорен начин времето, мястото и начина на извършване на
престъплението, както и авторството на подсъдимия С.. В хода на досъдебното
производство подсъдимият не е дал обяснения, но се е признал за виновен и е изразил
съжаление за стореното.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Престъплението по чл.325б, ал.2 от НК се намира в Глава десета, чийто обект са
редът, установен в страната, и общественото спокойствие. В Постановление № 2 от
29.VI.1974 г. по н. д. № 4/74 г., Пленум на ВС е разяснено, че под обществен ред, като обект
на престъплението, следва да се разбират установените в държавата обществени отношения,
основани на нравствеността и определящи поведението на хората в процеса на обществения
живот. Макар и тези разяснения да касаят престъплението „хулиганство“, те несъмнено
следва да бъдат отнесени и към деянията свързани с проява на жестокост към животни, тъй
като това е деяние с висока степен на обществена опасност и е неприемливо в едно
демократично и хуманно общество. Със Закона за защита на животните, наред с
формулирането на конкретни правила за хуманно отношение, са забранени проявите на
жестокост към животни и за тях е предвидена административно-наказателна отговорност.
Законодателят е преценил обаче, че установените наказания в Закона за защита на
животните не отговарят на тежестта на извършените деяния и не осигуряват в достатъчна
степен превенция срещу прояви на жестокост към животни, поради което са инкриминирани
и проявите на особена жестокост и упражняване на насилие спрямо животни.
От обективна страна, подс. С. е проявил жестокост към гръбначно животно – куче,
мъжки пол, порода „питбул“, на възраст шест месеца, като му причинил противозаконно
смърт – нанесъл му удари в областта на черепа, довели до закрита сложна фрактура на
лицевите кости и костите на темето на черепа в дясно, от което последвало необратимо
увреждане на челния дял на мозъка, разрушавайки мозъчните обвивки и мозъчното
вещество, които са несъвместими с живота, като деянието е извършено по особено
мъчителен за животното начин - животното не е умряло мигновено и е изпитало
краткотрайна необичайно силна болка, като е имало пълно възприятие, за силата на болката
в момента на получаване на тежката травма и кратко след това.
От субективна страна подс. С. е извършил престъплението при форма на вина пряк
умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 от НК. Същият е съзнавал, че деянието му е нехуманно и е
проява на жестокост към животното. Съзнавал е противоправния характер на деянието си и
е целял настъпването на общественоопасните последици, а именно причиняване на смърт на
животното. Бил е наясно, че използва средство, с което нанасяйки множество удари в
областта на глава на животното му причинява болка, вследствие на които го умъртвява.
Като причина за деянието, съдът приема незачитането на правните норми,
регламентиращи обществените отношения, свързани с реда и общественото спокойствие и
защитата на животните.
Съдът намира, че са налице предпоставките за освобождаване на подс. С. от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание, тъй като за
престъплението се предвижда наказание лишаване от свобода за срок от една до три години
и глоба от две хиляди до пет хиляди лева, не е осъждан за престъпление от общ характер
към момента на деянието и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на глава
VIII, раздел IV от НК, липсват съставомерни имуществени вреди от престъплението.
Подс. С. е осъждан както следва: с Присъда от 17.07.2000г. по НОХД № 696/2000г. на
Районен съд – Петрич, в сила от 17.08.2000г. е осъден на три месеца лишаване от свобода и
глоба в размер на десет лева, като на основание чл.66, ал.1 от НК, наказанието лишаване от
свобода е отложено с изпитателен срок от три години; с Присъда от 12.03.2001г. по НОХД
№ 925/2000г. на Районен съд – Петрич, в сила от 12.04.2001г. е осъден на три месеца
2
лишаване от свобода и глоба в размер на десет лева, като на основание чл.66, ал.1 от НК,
наказанието лишаване от свобода е отложено с изпитателен срок от три години; със
Споразумение от 24.03.2003г. по НОХД № 9/2003г. на Районен съд – Бургас, в сила от
24.03.2003г. му е наложено наказание глоба в размер на петстотин лева. За събиране на
глобата по отношение на последното осъждане на подсъдимия е било образувано
изпълнително производство, по което на 19.04.2011г. постъпила сумата 510лв., разпределена
за РС – Бяла в размер на 482лв. нелихвоносна част. Остатъкът от 18лв. бил погасен поради
изтичане на десетгодишната абсолютна давност и с Разпореждане № С160018-035-0123401
от 22.07.2016г. изпълнителното дело било прекратено. Съгласно разрешенията на т.4 от
Тълкувателно решение № 2 от 28.02.2018г. по тълк. дело № 2/2017г. ОСНК на ВКС,
реабилитацията е допустима и при неизпълнено наказание глоба, когато за събирането е
било образувано изпълнително производство, след последователното изтичане на сроковете
по чл.82, ал.1, т.5 от НК и сроковете по чл.86-88а от НК. Тоест, от прекратяване на
изпълнителното производство спрямо подс. С. на 22.07.2016г. следва да е изтекъл срок от
две години по чл.82, ал.1, т.5 от НК и срок от две години по чл.88а, ал.4 вр. с ал.1 вр. с чл.82,
ал.1, т.5 от НК, или реабилитацията за подс. С. е настъпила на 22.07.2020г. Деянието по
настоящото наказателно производство е извършено на 01.12.2021г., след като за подс. С. е
настъпила пълна реабилитация, поради което спрямо него институтът на чл.78а от НК е
приложим.
Що се отнася до изискването на чл.78а, ал.1, б.“в“ от НК за възстановяване на
причинените с престъплението имуществени вреди, съдът споделя утвърденото в съдебната
практика разбиране, че се касае до съставомерните вреди, което е неотносимо към
престъплението, за което подс. С. е предаден на съд. Отделно от това, изразената от страна
на защитата и подсъдимия готовност за възстановяване на стойността на животното на св. Т.
не следва да бъде игнорирана, като единствено обстоятелството, че последният се намира
извън пределите на страната съставлява пречка за неговото изпълнение.
При индивидуализацията на наказанието, съдът отчита като смекчава-що
отговорността обстоятелство чистото съдебно минало на подсъдимия, трудовата му
ангажираност, признание на вината и изразеното съжаление за стореното. Не се установяват
отегчаващи обстоятелства. Преценявайки наличието на превес на смекчаващите над
отегчаващите отговорността обстоятелства, съдът намира, че на подсъдимия С. следва да
бъде наложено наказание глоба в минималния размер, предвиден в закона, а именно в
размер на 1 000лв., съобразявайки степента на обществена опасност на деянието и дееца,
както и имотното му състояние и доходи.
С оглед изхода на делото и на основание чл.189, ал.3 от НПК, в тежест на
обвиняемия следва да се възложат и направените в хода на досъдебното производство
разноски, в общ размер на 323,29 лева, която сума следва да бъде заплатена в полза на
държавния бюджет по сметка на ОДМВР – Русе.
Съдът намира, че така наложеното наказание ще въздейства превъзпитателно върху
подсъдимия В. И. С. и същият занапред ще се поправи.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

3
Съобщи за изтекли лични данни