№ 113
гр. Плевен, 01.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на трети ноември
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЕКАТЕРИНА Т. Г.А-ПАНОВА
при участието на секретаря МИХАЕЛА ИВ. И.А
като разгледа докладваното от ЕКАТЕРИНА Т. Г.А-ПАНОВА Търговско
дело № 20214400900146 по описа за 2021 година
Искове с правно основание чл. 432 ал.1 вр. с чл. 380 от КЗ и
чл. 86 от ЗЗД
Плевенски окръжен съд е сезиран с искова молба от А. Т. Ж.,
действащ като непълнолетен със съгласието на майка си Т. Т. Ж. чрез адв.
Й. Д. срещу Застрахователно дружество БУЛ ИНС АД за изплащане на
обезщетение за претърпени неимуществени вреди при претърпяно ПТП на
27.08.2020г в с. ***, обл. Плевенска при участието на л. а Ф.г. и с оглед
наличието на сключена застраховка „Гражданска отговорност“ за този
автомобил . Твърди се настъпването на тежка телесна повреда, изразяваща се
в травматично разкъсване на далака и последващо отстраняване на този
орган, редица средни телесни повреди, изразяващи се във фрактури на лява
ключица и долна челюст, черепно – мозъчна травма, двустранен
пневмоторакс ,травматичен и хеморагичен шок, контузии на коремна стена,
бял дроб и гръден кош, сепсис и други контузии.Твърди се, че са претърпени
подробно описани болки и страдания, които продължават и към момента на
подаване на исковата молба. Претендира се постановяване на решение за
заплащане на обезщетение от ответната страна за претърпени
неимуществени вреди от ищеца при ПТП на 27.08.2020г в размер на
1
250 000 лв , заедно с компенсаторна лихва,считано от 31.03.2021г до
изплащането на сумата
В отговора на исковата молба от ответника се оспорват изцяло
предявените искове като неоснователни. Оспорва се наличието на вина за
процесното ПТП на застрахования водач на лек автомобил. Твърди се, че
липсата на виновно противоправно поведение на водача на лекия автомобил е
пречка за ангажиране на отговорността на застрахователя. Възразява се, че
вина за настъпването на ПТП има изцяло ищецът, който се е движел по път
без предимство като ПТП е било непредотвратимо за водача на лекия
автомобил. Възразява се, че единственото доказателство за процесното ПТП е
констативният протокол за ПТП, в който е отразено, че виновен за същото е
участник 1, а това е ищецът, който е
излизал от път без предимство на път с предимство Алтернативно се
възразява за наличието на съпричиняване от страна на ищеца. Оспорва се
причинно –
следствената връзка между ПТП и вредоносния резултат. Оспорва се размера
на претенцията за претърпени неимуществени вреди като крайно завишен.
Съдът приема, че е сезиран с искове с правно основание
чл.432 ал.1 вр. с чл. 380 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД. Исковете са допустими.
Липсва законова пречка за реализиране на гражданската отговорност в
отделно производство.
Като обсъди събраните по делото доказателства и съобрази
доводите на страните съдът намира за установено следното:
2
БЕЗСПОРНО е между страните и е видно от писменото
доказателство на л. 96 от делото, че е налице застрахователна полица №
BG/02/120000826906 с валидност за периода 20.03.2020 – 19.03.2021г за
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите досежно лек
автомобил Фолксваген ЕН 0915КР.
БЕЗСПОРНО е също така по делото и с оглед справка в
търговския регистър ,че ответникът представлява юридическо лице, вписано
по съответния ред, с ЕИК *********.
СПОРНИ по делото са въпросите досежно наличието на ПТП
при участието на застрахования лек автомобил, пострадало лице А. Т. Ж. ,
причина за ПТП, причинна връзка между ПТП и травмите на пострадалия
,наличие на съпричиняване на вредоносния резултат, вид и характер на
претърпени неимуществени вреди от ищеца по делото и размера на
репарирането на претърпените неимуществени вреди по справедливост
Видно от представения по делото констативен протокол за
ПТП № 270000-2224 от 28.08.2020г на л. 9 от делото случилото се е било на
дата 27.08.2020г , около 17,45 ч , в с. *** като участник 1 велосипедист А.
Т. Ж. излиза от път БЕЗ предимство и е блъснат от участник 2 л. а Ф.г. с
водач О. О. Я. , който се е движел по пътя с предимство. Водачът на лекия
автомобил е с отрицателна проба за употреба на алкохол. Описани са
матеиралните щети по автомобила и велосипеда и е отразено, че пострадалото
лице А. Т. Ж. е с опасност за живота.
По настоящето дело са назначени съдебно – медицинска и съдебно
– автотехническа експертиза, които с оглед утвърденото в чл. 11 от ГПК
основно начало на непосредственост на гражданския процес следва да се
обсъждат и възприемат от съда съобразно правилата на посочения кодекс.
Видно от приетата по делото съдебно – медицинска експертиза
пострадалият е бил диагностициран с черепномозъчна травма (кръвоизлив
под меките черепни обвивки вдясно слепоочно, кръвоизлив под меките
мозъчни обвивки); лицева травма (двустранно счупване на долната челюст);
гръдна травма (контузия на белия дроб с малък излив на въздух в плевралната
кухина, многофрагментно счупване на лявата ключица; коремна травма
(разкъсване на далака и кръвоизлив в коремната кухина от 1500 мл.);
гръбначна травма (счупване на израстъци на прешлени в шийна и гръдна
3
област).
Описани са също охлузвания по лицето, разкъсно-контузна рана
по
ляво коляно; наранявания по лява мишница и предмишница (неописани по
вид, размери).
Пострадалият е постъпил в клиниката с картината на травматичен
и хеморагичен шок. По време на престоя се е развило възпаление на белия
дроб (травматичен пулмонит) и сепсис.
Според ВЛ уврежданията са резултат на тъпи травми - удари със
или върху такива и при обстановката на произшествието — сблъсък между
велосипедист и лек автомобил, могат да бъдат получени при удара от
автомобила и при падане върху него и пътната настилка.
По голямата част от болничния престой на А. Ж. е в
реанимационна клиника - от 28.08.2020 до 02.10.2020 г., като от 28.08.2020 г.
до
2020. г. е бил на изкуствена белодробна вентилация.Пострадалият е пролежал
в болницата около месец и половина, през което време са били
извършени три оперативни интервенции — отстраняване на далака,
фиксиране на счупванията на долната челюст,
трахеостомия.Отстраняването на слезката (далака) е било
животоспасяващо.
Според ВЛ няма счупвания на дълги кости които да водят до
ограничение на движенията на пострадалия. Фрактурата на ключицата води
до трайно затрудняване движенията на левия горен крайник и снагата за срок
от около два месеца. Няма информация за настъпили усложнения. При
възстановяване на счупването движенията се възстановяват напълно.
Счупването на спинозните (шиповидни) израстъци води до
затруднение на движението на тялото за срок от няколко месеца, до тяхното
зарастване. последиците от гръдната травма (контузия на белия дроб и
превмоторокса),
коремната травма (масивния кръвоизлив), черепномозъчната травма
(кръвоизлив под
меките мозъчни обвивки) са овладяни при проведеното лечение.
Видът на уврежданията е такъв, че не предполага усложнения и
остатъчни явления в бъдеще.
Остатъчно увреждане е липсата на слезката (далака) поради
оперативното му отстраняване.
Далакът не е жизнено важен орган, т.е., може да се преживее и без
него, но има важни функции за нормалното функциониране на организма.
4
Произвежда бели кръвни клетки и разгражда остарелите червени кръвни
клетки (еритроцити).Физиологично, далакът осъществява връзката между
кръвоносната и лимфната система
Далакът е орган на имунната защита, тъй като произвежда антитела, а
също е депо за кръвта и най-вече за тромбоцити, които осигуряват
съсирването на кръвта при кръвотечение.
Според ВЛ отстраняването на далака значително снижава имунитета
и прави организма по-чувствителен и податлив на бактериални инфекции,
което означава провеждане на ваксинации (срещу грип, менингит,
пневмококи и др.). Липсата на далака не води до непълноценен живот, но
ограничава неговата свобода с оглед предпазване от инфекции (предпазване
от простуди, преохлаждане, възпалителни заболявания), приемане на
средства за укрепване на имунитета, по-сериозно лечение при възникване на
възпалително заболяване. Преглед на пострадалия не е извършван поради
липса на
съдействие от пострадалия и близките му.
Съгласно приетата по делото автотехническа експертиза
произшествието е станало в светла част на деня, при суха пътна настилка, от
дясно по посока движението на велосипедиста на ул. Ц. в с. *** преди
кръстовището с ул. В.Л. има знак СТОП, а другият път – ул. В.Л. е маркиран
като път с предимство.
Скоростта на лекия автомобил до и към момента на
произшествието е била 53,1 км/ч. Първоначалният контакт между двете
превозни средства е в предната дясна част на автомобила в дясната лента за
движение в посока с. ***. Велосипедистът и лекият автомобил са се
движели съответно по ул. Ц. и ул. В.Л. и между тях се е открила видимост,
когато са били съответно на 8,6 м и 30,6 м от мястото на удара. Към този
момент всеки от тях е имал възможност да възприеме другия. Велосипедът се
е движел със скорост около 15 км/ч.
От посоченото начало на удара върху велосипеда е възникнал
ударен импулс, приложен в контактното петно и действащ под масовия
център на велосипедиста. От действието на ударните си е последвало
пропадане на горната част от тялото на велосипедиста към предния капак и
предно обзорно стъкло на МПС с едновременно въртене през масовия център
и отхвърляне на велосипеда по посока на движение на автомобила. В същото
време от продължаващото движение на автомобила напред, неговата предна
част е навлязла под тялото на велосипедиста. От контакта на тялото на
велосипедиста с предно обзорно стъкло на автомобила велосипедиста е
придобило скорост, а следствие на реализираното спиране на МПС се е
отделило от автомобила. При закъснително движение на МПС е последвал
летеж на пострадалия към асфалтовата настилка, с последващо преобръщане
и триене. След падането на тялото на велосипедиста върху настилката е
5
започнала фаза на ПТП, която е свързана с триене на тялото по настилката до
установяване на автомобила и пострадалия в състояние на покой на мястото,
на което са намерени, с което произшествието е приключило.
Според ВЛ от техническа гледна точка причината за настъпилото
ПТП е свързана с навлизане на велосипедиста отдясно спрямо посоката на
движение на процесния автомобил, без да реализира спиране пред
кръстовището и осигуряване на пропускане на автомобила, движещ се по "ул.
В.Л." с наличието на знак за предимство.
Пред съда в открито съдебно заседание ВЛ утвърждава, че от
момента на възможното визуално възприемане от водача на лекия автомобил
на движещия се велосипедист водачът на автомобила е имал възможност да
реагира, направил го е, но не с максимална ефективност. Според ВЛ натиснал
е спирачката, но не докрай, няма спирачни следи. При реакция с максимална
ефективност удар е щял да настъпи, но в областта на задна капла и гума, а
последствията не могат да бъдат предвидени. Според ВЛ опасната зона за
спиране при максимално разрешената скорост от 50 км/ч е 31,7 м. Според
ВЛ, което той заявява в открито съдебно заседание, водачът на л.а е закъснял
с реакцията си за спиране с 0,68 с, което е щяло да даде възможност на
велосипедиста да измине 2 метра. Но ударът е нямало да бъде избегнат. ВЛ
също така утвърждава пред съда , че при скорост от 53,1 км/ч стрелката на
километража ще клони по – скоро към 50 км. Според ВЛ има минимална
разлика в скоростта в зависимост от размера на гумите.
Съдът възприема изцяло заключенията на съдебните експертизи по
делото като обективни, непротиворечиви и неоспорени от страните по делото.
Съдът не е уважил искане за последваща автотехническа експертиза като е
преценил, че ВЛ е отговорило изчерпателно на всички поставени въпроси и не
са налице условията по чл. 201 от ГПК.
Видно от разпита на св. Т. Т. Ж., майка на пострадалия ищец, в
деня на произшествието синът й е бил с колелото си из с. ***, а тя е била на
работа и негови приятели са отишли да й съобщят за станалото. Свидетелката
твърди, че е отишла на място, но линейката вече е била дошла и са били
помогнали на сина й. Около месец пострадалият е бил в будна кома, през м.
септември на същата година се е събудил и на 9 октомври са го изписали.
Свидетелката твърди, че при прибирането на ищеца той почти не е можел да
ходи, бил е на памперси, , около 2- 3 седмици е бил на легло, тя го е хранела,
после е започнал раздвижване, ходил е на нагревки за лявата ръка. След
6
седмиците на легло постепенно ищецът е започнал сам да се обслужва,
боляла го е лявата ръка, която болка е продължила месец след изписването.
Ищецът не е приемал лекарства през посочения период., ходил е на нагревки
в град Г. две седмици. Свидетелката твърди, че към момента на разпита
ищецът няма оплаквания от някоя част по тялото му, но има останали белези
от операциите по челюстта, корема и лявата ръка.
Видно от разпита на св. И. И. К. същият е приятел с ищеца, не е
бил очевидец на произшествието, бил е на близкия стадион, а ищецът е
отишъл за вода. Според свидетеля ищецът е трябвало да завие от уличката
наляво, за да дойде към приятелите си. Свидетелят твърди, че когато е
отишъл на място, А. е бил в безсъзнание. Били са три момчета на стадиона,
четири с А.. Останалите са си говорили докато са го чакали.
Видно от разпита на св. О. Я. същия е водач на лекия автомобил,
участник в произшествието. Свидетелят твърди, че докато е пътувал по път с
предимство отдясно е изскочил човек с колело и го е блъснал. Свидетелят
заявява, че не може да прецени с каква скорост се е движел велосипедиста
като твърди, че е възприел велосипедистът непосредствено преди удара,
защото е излязъл внезапно пред него. Свидетелят твърди, че моментално е
натиснал спирачката, но ,според него, не е можел да предотврати удара, тъй
като човекът с колелото е излязъл внезапно пред него.Свидетелят твърди, че
пътят не е бил запрашен, отдясно, според него , е имало тротоар, но не знае
колко е широк. След края на тротоара е улицата, от която е изскочил
велосипедиста.
Съдът възприема показанията на св. Т. Ж. доколкото същите не
са противоречиви и са дадени от лице, което има преки впечатления от
обстоятелствата, за които свидетелства. Свидетелката е майка на ищеца и
показанията й следва да се оценяват съобразно и разпоредбата на чл. 172 от
ГПК като се има предвид нейната заинтересованост от изхода на спора като
майка на ищеца. Следва да се отбележи, че същата утвърждава пред съда
обстоятелства, които не са в противоречие с медицинската експертиза по
делото относно уврежданията на ищеца и периода на възстановяване.
Съгласно чл. 5 ал.1 т.1 от ЗДП всеки участник в движението по
7
пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за
движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да
причинява имуществени вреди.
Съгласно чл. 20 ал.1 от ЗДП Водачите са длъжни да контролират
непрекъснато пътните превозни средства, които управляват, съгласно ал.2 на
същия текст водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране
скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа
на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с
превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред
всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в
случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.
Съдът приема ,че по делото е установено по категоричен начин
наличието на ПТП при участието на л. а Ф.г. със застраховка „Гражданска
отговорност“ при ответното дружество и велосипед, управляван от ищеца по
делото. Този извод на съда се основава на представения констативен
протокол, писмените доказателства по делото и заключението на
автотехническата експертиза. Съдът счита, че от събраните по делото
доказателства следва да се приеме, че е налице нарушение на разпоредбите на
чл. 5 ал.1 т.1 и чл. 20 ал.1 от ЗДР от водача на автомобила Ф.г. , участник в
ПТП. От автотехническата експертиза са установява обаче, че причините за
настъпилото ПТП основно се корени в навлизането на велосипедиста от
път без предимство в платното за движение на автомобила, който се е
движел по път с предимство. Автомобилът се е движел със скорост, която е
била само с 3,1 км над максимално разрешената за населени места, имал е
ограничена възможност да реагира и да спре при разстояние от 30,6 м от
момента на възприемане на велосипедиста при опасна зона от 31,7 при
скорост от 50 км/ч, не е предприел максимални спирачни действия при липса
на спирачни следи, а и той има задълженията по чл. 20 от ЗДвП. Следва да се
отбележи обаче, че велосипедистът се е движел по път без предимство, което
е бил длъжен да съобрази, да спре на знак СТОП, какъвто е бил налице, да се
огледа и едва тогава да предприеме завой. В този смисъл би следвало да се
8
приеме съпричиняване в размер на 75% по отношение на ищеца.
Пострадалият при ПТП има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при спазване на
изискванията на чл. 380.
Застрахователят по застраховка "Гражданска отговорност" може да
прави възраженията, които произтичат от застрахователния договор и от
гражданската отговорност на застрахования, с изключение на възраженията
по чл. 395, ал. 6 и 7 и чл. 430, ал. 1, т. 1 – 4 и ал. 2. Когато застраховката
"Гражданска отговорност" е задължителна, застрахователят не може да прави
и възраженията за самоучастие на застрахования. По задължителната
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите застрахователят
не може да прави и възраженията по чл. 363, ал. 4, чл. 364, ал. 4 и чл. 365, ал.
2.
По застраховка "Гражданска отговорност", която е задължителна,
застрахователят отговаря пред увреденото лице и когато застрахованият го е
увредил умишлено.
Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществените вреди
се определя от съда по справедливост. Понятието "справедливост" по
смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на
редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат
предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. От значение
са редица обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на
оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да
присъди за неимуществени вреди. При определяне размера на вредите следва
да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди,
а в мотивите към решенията съдилищата трябва да посочват конкретно тези
обстоятелства, както и значението им за размера на неимуществените вреди.
ВКС неизменно приема, че справедливостта се основава на преценката на
конкретни обстоятелства, които носят обективни характеристики - характер и
степен на увреждането, начин и обстоятелства, при които е получено,
вредоносни последици, тяхната продължителност и степен на интензитет.
9
В конкретния случай съдът приема ,че ищецът е претърпял сериозни
увреждания, имал е болничен престой от около месец и половина, през който
период е претърпял три оперативни интервенции, значителен период е бил в
реанимация, отстранен му е далака. Имал е и период на възстановяване в
домашна обстановка като в този период е имал нужда и от чужда помощ за
обслужване. Експертизата дава благоприятни сведения за възстановяването
на ищеца, но през целия си живот същият ще търпи и притеснения и
необходимост от по – сериозно предпазване от инфекции с оглед липсата на
далак. Експертизата не е и оспорена от ищцовата страна.От показанията на
неговата майка се установява, че към настоящия момент ищецът няма
оплаквания от болки в някоя част на тялото, но са му останали белези от
операциите.
Предвид гореизложеното следва да се приеме, че следва да се
ангажира отговорността на ответната страна за обезщетяване на
претърпените от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания от претърпените оперативни интервенции и възстановителен
период след получените увреждания, както и бъдещите притеснения и
предпазване във връзка с отстраняването на далака на пострадалия. Като се
вземе предвид и възрастта на пострадалияя, който е младо момче, както и
изложеното по – горе относно преживяното и прогнозите за бъдещето, които
са благоприятни, съдът счита, че следва да се определи обезщетение в размер
на 100 000 лв. При приетото съпричиняване от страна на ищеца в размер на
75 % следва да се осъди ответната страна да заплати обезщетение в размер на
25 000 лв като до размера от 250 000 лв искът следва да се отхвърли като
неоснователен.
Върху посочената сума следва да се присъди и компенсаторната
лихва, считано от 31.03.2021 г с оглед изтичането на предвидения законов
тримесечен срок за произнасяне на застрахователя и както е поискана с
исковата молба.
При този изход на делото следва да се осъди ответника да
заплати по сметка на Пл ОС държавна такса в размер на 1000 лв съобразно
уважената част от иска, както и 110 лв разноски за вещи лица, които са
платени от бюджета на съда поради освобождаване на ищцовата страна от
заплащането на такси и разноски по производството. Следва да се осъди
ищцовата страна да заплати разноски на ответника в размер на 7155 лв за
адвокатско възнаграждение и депозит за свидетел съобразно отхвърлената
10
част на иска
при липса на възражение за прекомерност. Ищцовата страна е освободена от
заплащането на разноски по производството към съда, но не и към другата
страна. Видно от доказателствата по делото и представения договор за правна
помощ е договорено адвокатско възнаграждение в размер на 7920 лв с ДДС,
както и е внесен депозит за призоваване на свидетел на ответната страна в
размер на 30 лв.
По делото с исковата молба от процесуалния представител на
ищцовата страна е направено искане за за плащане на разноските по
производството в цялост. При съдебните прения е поискано уважаване на
иска със законните последици. Липсва изрично направено искане по чл. 38 ал.
2 от ЗА, няма постъпили писмени бележки в дадения от съда срок. В договора
за правна защита и съдействие обаче на л. 109 от делото е вписано в графата
„договорено възнаграждение“ чл.38 ал.2 от ЗА.В този смисъл съдът приема,
че следва на адв. Й. Г. Д. да се присъди адвокатско възнаграждение в размер
на 653 лв съобразно уважената част на иска. Съгласно чл. 7 ал.2 т. 5 от
наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения в
редакцията й, обн. В ДВ бр. 68/ 2020г, действаща към момента на сключване
на договора за правна защита, размерът на адвокатското възнаграждение при
интерес от 250 000 лв, какъвто е по делото е 3530 лв плюс 2% за разликата
над 100 000 лв или още 3530 или общо в размер от 6530 лв. При уважен иск в
размер на 1/10 част от иска дължимото възнаграждение на осн. Чл. 38 ал.2 от
ЗА е в размер на 653 лв. Компенсация с това възнаграждение не следва да се
извършва, тъй като то се дължи на адвоката на основание на посочената
законова разпоредба, а не на ищцовата страна.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на осн. чл. 432 ал.1 вр. с чл. 380 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД
ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „БУЛ ИНС“ АД ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление СОФИЯ, бул.Джейм Баучер 87, ет.2 ДА
11
ЗАПЛАТИ НА А. Т. Ж. ЕГН ********** със съгласието на неговата майка
Т. Т. Ж. ЕГН ********** със съдебен адрес София, б,л- *** ОБЕЗЩЕТЕНИЕ
за претърпени неимуществени вреди от претърпяно ПТП на 27.08.2020г в с.
***, обл. Плевен В РАЗМЕР НА 25 000 лв, заедно с дължимата
компенсаторна лихва, считано от 31.03.2021 г до окончателното
изплащане на сумата КАТО ДО ПРЕДЯВЕНИЯ РАЗМЕР ОТ 250 000 ЛВ
ОТХВЪРЛЯ ИСКА КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „БУЛ ИНС“ АД
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление СОФИЯ, бул.Джейм
Баучер 87, ет.2 ДА ЗАПЛАТИ на адв. Й. Г. Д. ЕГН ********** от АК –
София възнаграждение на осн. Чл. 38 ал.2 от Закона за адвокатурата в размер
на 653 лв
ОСЪЖДА А. Т. Ж. ЕГН ********** със съгласието на неговата
майка Т. Т. Ж. ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ НА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
ДРУЖЕСТВО „БУЛ
ИНС“ АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление СОФИЯ,
бул.Джейм Баучер 87, ет.2 деловодни разноски в общ размер от 7155 лв
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „БУЛ ИНС“
АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление СОФИЯ,
бул.Джеймс
Баучер 87, ет.2 ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Плевенски окръжен съд
държавна такса в размер на 1000 лв и разноски за вещи лица в размер на 110
лв
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред ВТАС в
двуседмичен срок от връчване на съобщенията за изготвянето му
Съдия при Окръжен съд – Плевен: _______________________
12