№ 390
гр. Габрово, 05.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на двадесет и втори
юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Диян Д. Атанасов
при участието на секретаря Елисавета Б. Илиева
като разгледа докладваното от Диян Д. Атанасов Гражданско дело №
20244210100895 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по искова молба от Г. Д. И., с пълномощник адвокат И. С.,
против Областна дирекция на МВР Габрово, представлявана от директора П. И..
Предявени са обективно съединени искове по трудов спор: 1. По чл. 344 ал. 1 т. 1
КТ, с който се иска да бъде признато за незаконно уволнението на ищеца със Заповед
№ 264з-3521/15.11.2023 г. на директора на ОДМВР Габрово и същото да бъде
отменено; 2. По чл.344 ал. 1 т. 2 КТ, с който се иска ищецът да бъде възстановен на
заеманата от него длъжност преди уволнението.
Претендираните права на ищеца по двата иска произтичат от съществувалите
трудовоправни отношения между страните по делото, въз основа на трудов договор №
264p-1299/01.02.2017 г., по силата на който ищецът бил назначен на длъжност
„младши специалист (домакин)" в сектор „Финансово осигуряване, управление на
собствеността и социални дейности" към отдел „Административен" при ОД на МВР -
Габрово. Със Заповед № 264з-3521/15.11.2023г., връчена на ищеца чрез пощата на
23.05.2024 г., било прекратено трудовото правоотношение между него и ОДМВР.
Заповедта е издадена от И. И. - Старши комисар към ОД на МВР - Габрово, като
правно основание за издаването й е чл. 328 ал. 1 т. 10 КТ, а именно: придобИ.е право
на пенсия за осигурителен стаж и възраст. В заповедта е посочено, че момента на
прекратяване на трудовото правоотношение е от датата на връчване на същата.
Ищецът счита, че издадената заповед е незаконосъобразна, като излага следните
мотиви: С Договор за служба в Министерството на вътрешните работи от 07.04.1997 г.,
1
Г. Д. И. е назначен на длъжност „главен технически сътрудник", звание „сержант". С
Разпореждане ********** от 06.01.2016 г. на Териториално поделение на НОИ -
Габрово е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на осн. чл. 69 ал. 2
КСО, съгласно подадено заявление от 21.12.2015 г. за навършена възраст 53 г. и 5
месеца. С Трудов договор №264p-1299/01.02.2017 г. ищецът е назначен на длъжност
„младши специалист (домакин)" в сектор „Финансово осигуряване, управление на
собствеността и социални дейностти" към отдел „Административен" при ОД на МВР -
Габрово, като съгл. т.2 от Договора, последният е сключен за неопределен срок.
Съгласно Допълнително споразумение №264p-9665/28.06.2022 г., подписано между ОД
на МВР - Габрово и Г. И., служителят е приел „да изпълнява длъжността младши
специалист (домакин)" в сектор „Финансово осигуряване, управление на
собствеността и социални дейностти" при ОД на МВР - Габрово за неопределено
време, при пълен работен ден в качеството му на лице, работещо по трудово
правоотношение по чл. 67, ал. 1 т. 1 от КТ.
Във връзка с горното старши комисар И. И. е издал процесната заповед, в която е
посочено, че ТПО се прекратява от момента на връчването й. Заповедта е връчена на
ищеца на 23.05.2024 г. Ищецът счита, че незаконосъобразно работодателят се е
позовал на разпоредбата на 328 ал. 1 т. 10 от КТ. С §86 ЗИДЗМВР /в сила от 01.04.2015
г., ДВ, бр. 14 от 2015 г./ е предвидено за държавните служители в МВР, заемащи
длъжности за държавни служители по чл. 142, ал. 1, т. 2, чиито служебни
правоотношения не са прекратени към 1 април 2015 г., да се прилагат разпоредбите на
действащото законодателство за държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 до
прекратяване на служебните им правоотношения. С § 70, ал. 1, т. 3 от ЗИД на ЗМВР /в
сила от 01.02.2017 г. ДВ, бр. 81 от 2016 г. /, считано от датата на влизане в сила на този
закон служебните правоотношения на държавните служители в МВР, за които се
прилага §86 от ЗИДЗМВР и които към датата на влизане в сила на този закон заемат
длъжности за държавни служители, са преобразувани в трудови правоотношения за
определени категории служители. С ал. 2 на същата разпоредба по § 70 от ЗИД на
ЗМВР /в сила от 01.02.2017 г. - ДВ, бр. 81 от 2016 г./ е било регламентирано
изискването за сключване на трудови договори с посочените лица по §70, ал. 1, т. 1-3
ЗИД на ЗМВР.
С разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ е регламентирано общо основание за
прекратяване на трудовия договор при придобИ.е право на пенсия за осшурителен
стаж и възраст, освен в изрично предвидените в същата разпоредба случаи за
категории лица, сред които ищецът И. не попада. Следователно безспорно се
установява по делото, че придобитото право на пенсия от ищеца е възникнало и
съответно упражнено от него към м.януари 2016 г, респ. преди сключения на
01.02.2017 г. трудов договор с ответния работодател. Уволнителното основание по чл.
328, ал. 1, т. 10 КТ предвижда правната възможност за работодателя да прекрати
2
трудовия договор на това основание при придобИ.е правото на пенсия от работника
или служителя по време на действие на трудовия договор, какъвто не е настоящия
случай. Фактическият състав на чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ изисква работникът или
служителя да е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст след
сключване на трудовия договор, като без значение за законността на уволнението е
дали правото на пенсия е упражнено от него. Следователно, тълкувайки посочената
разпоредба, правната възможност да се прекрати трудовото правоотношение, поради
навършване на пенсионна възраст на ищеца не е предоставена на работодателя, тьй
като правото да се пенсионира вече е било упражнено по-рано, по реда на чл. 69 от
КСО, т.е. при сключване на трудовото правоотношение, работодателят е знаел и се е
съгласил с това качество на работника, поради което не може да се позовава повторно
на него.
В съдебно заседание адвокат С. поддържа предявените искове. Претендира
направените по делото разноски, съгласно представен списък.
В законоустановения срок ответникът е представил писмен отговор, чрез
пълномощника си юрисконсулт И. С.. В него излага становище за неоснователност и
недоказаност на предявените искове, по следните съображения:
Цитираните в исковата молба решения и определение на ВКС касаят случаи на
придобИ.е право на пенсия по чл.68 от КСО, а не по чл. 69 от КСО, какъвто е
настоящия случай, както и за вече упражнено основание по чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ,
повторно прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 10
от КТ, а в случая има преобразуване на служебното правоотношение.
Отделно от това, както е посочено в исковата молба, с &70, ал. 1 т. 3 от ЗИД на
ЗМВР, служебните правоотношения на държавни служители в МВР, за които се
прилага &86 от ЗИДЗМВР и които към датата на влизане в сила на този закон заемат
длъжности за държавни служители, са преобразувани в трудови правоотношения за
определени категории служители. С ал.2 на същата разпоредба на &70 от ЗИД на
ЗМВР е регламентирано изискването за сключването на трудови договори с
посочените лица по &70, ал.1. т.1-3 от ЗИД на ЗМВР. Именно в такава категория
попада и И.. Именно такъв договор бил сключен с ищеца на 01.02.2017 г., на
основание тази разпоредба, като е прекратен с процесната заповед на основание
чл.328. ал.1, т.10 от КТ. След като процесуалния представител на жалбоподателя в ИМ
е написал, че между И. и МВР е бил сключен такъв договор, и е преобразувано
служебното правоотношение, на основание &70, ал.2 от ЗИДЗМВР, не може да става
дума за повторност.
Г. И. Д. е в трудово правоотношение с Министерство на вътрешните работи от
07.04.1997 г., видно от сключения договор за служба между него и Министерство на
вътрешните работи. Съгласно разпореждане ********** от 06.01.2016г. на
Териториално поделение на НОИ - Габрово е отпусната лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст на основание чл.69,ал.2 от КСО, съгласно подадено заявление от
21.12.2015г. за навършена възраст 53 г. и 5 месеца. Придобитото и упражнено право на
пенсия.
Съгласно §86 от ЗИДЗМВР (В сила от 01.04.2015 г.. ДВ. бр.14 от 2015г.), за
държавните служители в Министерството на вътрешните работи, заемащи длъжности
за държавни служители по чл. 142, ал. 1, т. 2, чиито служебни правоотношения не са
прекратени към 1 април 2015 г., се прилагат разпоредбите на действащото
законодателство за държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 до прекратяване на
3
служебните им правоотношения, в която категория попада ищецът. Разпоредбата на
§70. ал.1 от ЗИДМВР предвижда преобразуване на съществуващите правоотношения
на държавни служители в МВР за които се прилага § 86 от ЗИД на ЗМВР и които към
датата на влизане в сила на този закон заемат длъжности за държавни служители, в
такива по трудово правоотношение, по смисъла на КТ. В ал.2 се предвижда
преобразуването да става чрез сключване на трудови договори за работа в МВР, на
длъжности за лица, работещи по трудови правоотношения.
Съгласно законоустановените изисквания на §70, ал. 1 от ЗИДМВР,
съществуващото и валидно действащо правоотношение на Г. И. с МВР е
преобразувано по силата на законоустановената норма, със сключването трудов
договор №264р-1299/01.02.2017г. Няма данни преди сключването на горепосоченият
трудов договор съществуващото ТПО да е било прекратявано, каквито доказателства
всъщност липсват и в исковата молба.
Погрешно и недоказано е изразеното твърдение за повторно позоваване от страна
на работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение поради навършване на
пенсионна възраст от ищеца. В исковата молба ищецът посочва единствено Заповед
№264з-3521/15.11.2023г., с която директорът на ОДМВР-Габрово е прекратил
трудовото правоотношение с Г. И. Д.. Липсва такава заповед преди сключването на
трудов договор №264р-1299/01.02.2017г., по силата на който Г. Д. И. е назначен на
длъжност „младши специалист (домакин)" в сектор „Финансово осигуряване и
управление на собствеността и социални дейност" към отдел „Административен", при
ОДМВР-Габрово. като съгл. т.2 от Договора, последният е сключен за неопределен
срок. Това се доказва и от приложената справка №264р-10413./28.06.2024 г. издадена
от ОДМВР-Габрово от която е видно , че от 07.04.1997 г. до издаването на Заповед
№264з-3521/15.11.2023г. е налице трудово правоотношение без наличие на прекъсване
между ищеца и Министерство на вътрешните работи.
Предвид гореизложеното ответникът счита, че прекратяването на трудовото
правоотношение между ищеца и ОДМВР-Габрово по чл.328 ал. 1, т. 10 от КТ е
законосъобразно и предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ
са неоснователни, поради което моли съда да постанови решение, с което да ги остави
без уважение.
В съдебно заседание юрисконсулт С. моли съда да отхвърли предявените искове
по изложените съображения, като излага доводите си и в писмени бележки.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност прие за установено следното:
Предявените искове са допустими. Оспорената заповед за прекратяване на
трудовото правоотношение на ищеца му е връчена на 23.05.2024 г., а исковата молба е
постъпила в съда на 30.05.2024 г., с оглед на което е спазен законовия срок по чл. 358
ал. 1 т. 2 от КТ. Тъй като ищецът-работник/служител/ твърди незаконосъобразност на
уволнението, то в тежест на работодателя – ответник е да установи, че
законосъобразно е упражнил правото си на уволнение.
С доклада по делото съдът е отделил като безспорни и ненуждаещи се от
доказване в отношенията между страните следните факти и обстоятелства: Към датата
на издаване на оспорваната Заповед № 264з-3521/15.11.2023 г. на Директора на
ОДМВР – гр. Габрово са се намирали в трудовоправно отношение, по силата на
сключен за неопределен срок трудов договор №264р-1299/01.02.2017 г., като ищецът е
заемал длъжността „младши специалист (домакин)" в сектор „Финансово осигуряване,
управление на собствеността и социални дейности" към отдел „Административен" при
ОД на МВР – Габрово; че с оспорваната заповед е прекратено трудовото
правоотношение между страните, на осн. чл. 328 ал. 1 т. 10 от КТ и че същата е
връчена на ищеца на 23.05.2024 г.; че с Разпореждане ********** от 06.01.2016 г. на
ТП на НОИ - Габрово на ищеца е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст на осн. чл. 69 ал. 2 КСО.
По делото не е спорно и че преди сключване на горепосочения трудов договор
ищецът е работил в МВР, по силата на договор за служба от 07.04.1997 г., с който бил
4
назначен на длъжност „главен технически сътрудник", със звание „сержант". По силата
на пар. 70, ал. 1, т. 3 от ЗИД на ЗМВР /в сила от 01.02.2017 г. ДВ, бр. 81 от 2016 г./,
считано от датата на влизане в сила на този закон служебните правоотношения на
държавните служители в МВР, за които се прилага пар. 86 от ЗИДЗМВР и които към
датата на влизане в сила на този закон заемат длъжности за държавни служители, са
преобразувани в трудови правоотношения за определени категории служители.
Съгласно ал. 2 от същата разпоредба по пар. 70 от ЗИД на ЗМВР със служителите по
ал. 1 се сключват трудови договори за работа в МВР, като трудовият договор между
страните с номер 264p-1299/01.02.2017 г. е сключен именно на основание посочената
разпоредба. Изложените обстоятелства се установяват и от представените с исковата
молба договор за служба в МВР, трудов договор и допълнително споразумение,
разпореждане на ТП на НОИ Габрово и Заповед № 264з-3521/15.11.2023 г. на
Директора на ОДМВР – гр. Габрово. Трудовият договор на ищеца е сключен за
неопределен срок, на осн. чл. 67 ал. 1 т. 1 от КТ.
Спорните въпроси между страните са дали основанието по чл. 328 ал. 1 т. 10 от
КТ изисква придобИ.ето на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст да
настъпи по време на действие на трудовото правоотношение, като в писмения отговор
и писмената защита ищецът поддържа, че преди сключване на трудовия договор то не
е било прекратявано, а единствено преобразувано, от което очевидно достига до извод,
че следва да се зачете настъпването на правото на пенсия по време на служебното
правоотношение.
По първия въпрос настоящият съдебен състав намира, че съгласно възприетото в
съдебната практика разбиране за да бъде законосъобразно прекратено трудовото
правоотношение на посоченото основание, разпоредбата на чл. 328 ал. 1 т. 10 от КТ
изисква придобИ.ето на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст да настъпи по
време на действие на трудовото правоотношение, а не преди него. Това следва от
израза в нормата за "придобИ.е" на правото на пенсия, а не "при вече придобито"
право на пенсия. Изрично в чл. 328 ал. 1 т. 10Б от КТ е визирано "придобито" и
"упражнено" от служителя право на пенсия т. е. при наличие на трудов договор с
пенсионер. В този смисъл са напр. Определение № 541 от 12.06.2020 г. на ВКС по гр.
д. № 592/2020 г., III г. о., ГК, решение № 379 от 10.01.2012 г. по гр. д. № 300/2011 г., ІІІ
г. о. на ВКС, решение № 838 от 17.12.2010 г. по гр. д. № 1739/09 г., IV г. о., решение №
884 от 26.07.2010 г. по гр. д. № 381/2009 г., IV г. о. и решение № 275 от 14.10.2013 г. по
гр. д. № 23/2013 г., ІV г. о., съгласно които придобИ.ето на право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст като юридически факт трябва да е настъпило след
сключване на трудовия договор, тъй като да се приеме обратното би означавало да се
допусне злоупотреба с право от страна на работодателя и да се нарушат основни
принципи на КТ като защита на работниците и законоустановеност на основанията за
уволнение.
По втория въпрос съдът намира, че по отношение преценката за
законосъобразното приложение на приложената от работодателя норма е без значение
съществувалото преди сключване на трудовия договор служебно правоотношение
между ищеца и ответника. Нормите на Кодекса на труда се прилагат към трудовите
правоотношение, съгласно чл. 1 от КТ. До сключването на трудовия договор на
01.02.2017 г., между страните е съществувало служебно правоотношение, регулирано
от нормите на специалния ЗМВР. Касае се за две различни правоотношения, което е
видно и от разпоредбите на глава 10 от ЗМВР, регламентираща различни от КТ
основания за прекратяване на служебното правоотношение, както и от разпоредбата на
пар. 70 ал. 3 от пар. 70, ал. 1, т. 3 от ЗИД на ЗМВР /в сила от 01.02.2017 г. ДВ, бр. 81 от
2016 г./, която регламентира, че стажът на служителите по ал. 1, придобит по ЗМВР, се
зачита за стаж при един и същ работодател по смисъла на КТ, което нямаше да е
необходимо, ако не се касаеше за две различни правоотношения.
Следователно фактът, че ищецът е придобил право на пенсия за осигурителен
стаж и възраст по време на срока на служебното си правоотношение, не е релевантен
за прекратяване на трудовото му правоотношение по чл. 328 ал. 1 т. 10 от КТ. И тъй
като обсъжданият юридически факт не е настъпил по време на действие на трудовия
5
договор между страните, а преди сключването му, то и оспорената заповед за
прекратяване на трудовото правоотношение е незаконосъобразна, а предявеният иск по
чл. 344 ал. 1 т. 1 от КТ за отмяна на уволнението на ищеца се явява основателен и
доказан, и като такъв ще бъде уважен.
Основателен и доказан е и иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ, чието уважаване е
обусловено от уважаването на иска за признаване на уволнението за незаконно и
неговата отмяна. Предвид направените по-горе констатации, предявеният иск за
възстановяване на ищеца на предишната работа е основателен и доказан, и като такъв
следва да бъде уважен.
По разноските:
С оглед изхода на делото и тъй като адвокат С. е предоставил безплатна правна
защита и съдействие на ищеца при условията на чл. 38 ал. 1 т. 2 от ЗА, основателно е
искането му за осъждане на ответника да му заплати адвокатско възнаграждение, с
оглед разпоредбата на чл. 38 ал. 2 от ЗА. За да определи размера на възнаграждението,
съдът взе предвид, че съгласно решение от 25.01.2024г. по дело С-438/22 на СЕС,
приетата от Висшия адвокатски съвет като съсловна организация Наредба №
1/09.01.2004 г. относно задължителните минимални размери на адвокатските
възнаграждения, е равнозначна на хоризонтално определяне на задължителни
минимални тарифи, забранено от член 101, параграф 1 ДФЕС, имащ директен ефект в
отношенията между частноправните субекти и пораждащ правни последици за тях.
Посочено е, че подобни действия водят до увеличаване на цените в ущърб на
потребителите, което разкрива достатъчна степен на вредност по отношение на
конкуренцията, независимо от размера на определената минимална цена, като такова
ограничение на конкуренцията в никакъв случай не може да бъде обосновано с
преследването на „легитимни цели“. Това води до абсолютна нищожност на
наредбата, която няма действие в отношенията между договарящите страни и не може
да се противопоставя на трети лица, като нищожността е задължителна за съда и
засяга всички минали или бъдещи последици. Въз основа на тези съображения, СЕС е
постановил, че национална правна уредба, съгласно която, адвокатът и неговият
клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния,
определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия
адвокатски съвет, и съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер
по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед
на целта“ по см. на чл. 101, пар. 1 ДФЕС. С оглед задължителния характер на даденото
от СЕС тълкуване на чл. 101, пар. 1 ДФЕС, нормата на чл. 38, ал. 2 ЗА, препращаща
към Наредба № 1/09.01.2004 г. минималните размери на адвокатските възнаграждение
и определените в тази наредба размери не са задължителни за съда и в случаите,
когато той определя адвокатското възнаграждение, когато адвокатът е осъществил
безплатно адвокатска помощ на материално затруднено лице.
Размерите на възнаграждението, както и приетите за подобни случаи
възнаграждения в НЗПП, подлежат на преценка от съда с оглед цената на
предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора, интересът,
видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна
сложност на делото. В този смисъл са определение №343/15.02.2024 г. по т. д. №
1990/2023 г. на ВКС, ТК, ІІ-ро отд. и определение №50015/16.02.2024 г. по т.д. №
1908/2022 г., ТК, І отд. Настоящият съдебен състав намира, че при определяне на
възнаграждението по реда на чл. 38 ал. 2 изр. 1-во от ЗА в конкретния случай, следва
да бъде взето предвид, че делото не се отличава с особена висока фактическа и правна
сложност, че делото се разгледа в едно с.з., в което адв. С. се яви лично. Затова в
негова полза следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер под
предвидения в чл. 7 ал. 1 т. 1 от наредбата на ВАдвС размер. По горните съображения
съдът ще осъди ответника да заплати на адв. С. адвокатско възнаграждение в размер от
500 лева.
Тъй като ищецът е освободен от заплащане на държавна такса, на основание чл.
78, ал. 6 ГПК ответникът ще бъде осъден да заплати по сметка на РС – Габрово
държавна такса за разглеждане на делото в размер, определен съгласно чл. 3 от
6
ТДТГПК, в размер на 50,00 лева, предвид конкретната фактическа и правна сложност
на делото.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО уволнението на Г. Д. И., ЕГН:**********, с адрес
гр. Габрово, ул. “*************“ №19, вх. В, ет. 6, ап. 21, от длъжността „младши
специалист (домакин)" в сектор „Финансово осигуряване, управление на
собствеността и социални дейности" към отдел „Административен" при Областна
дирекция на МВР – Габрово, ЕИК: *********, извършено със заповед № 264з-
3521/15.11.2023 г. на директора на ОДМВР Габрово и го ОТМЕНЯ, на осн. чл. 344 ал.
1 т. 1 от КТ.
ВЪЗСТАНОВЯВА Г. Д. И., ЕГН:**********, с адрес гр. Габрово, ул.
“*************“ №19, вх. В, ет. 6, ап. 21, на предишната му работа като „младши
специалист (домакин)" в сектор „Финансово осигуряване, управление на
собствеността и социални дейности" към отдел „Административен" при Областна
дирекция на МВР – Габрово, ЕИК: *********, със седалище гр. Габрово, ул.
„Орловска” №50, на осн. чл. 344 ал. 1 т. 2 от КТ.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Габрово, ЕИК: *********, със седалище
гр. Габрово, ул. „Орловска” №50, да заплати на адвокат И. И. С. от Софийска
адвокатска колегия, л.н. **********, с адрес гр. София, ул."Бузлуджа" № 40-42, партер,
сумата 500,00 лв. /петстотин лева/, представляваща адвокатско възнаграждение за
осъществено безплатно процесуално представителство на ищеца Г. Д. И., на осн. чл.
38, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Габрово, ЕИК: *********, със седалище
гр. Габрово, ул. „Орловска” №50, да заплати по сметка на Районен съд гр. Габрово
сумата 50,00 лв. /петдесет лева/, представляваща дължима държавна такса в
настоящото производство, както и сумата 5,00 лв. /пет лева/ в случай на служебно
издаване на изпълнителен лист, на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Габровския окръжен съд в
двуседмичен срок, който тече от 05.08.2024 г., за което страните са уведомени в
съдебно заседание, на осн. чл. 315 ал. 2 от ГПК.
Преписи от решението да се връчат на страните.
Съдия при Районен съд – Габрово: _______________________
7