РЕШЕНИЕ
№ 34
гр. Ихтиман, 11.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Александър К. Трионджиев
при участието на секретаря Борислава Ив. Мешинкова
като разгледа докладваното от Александър К. Трионджиев Гражданско дело
№ 20241840100472 по описа за 2024 година
Производството по делото е инициирано въз основа на искова молба, депозирана от
Многопрофилна болница за активно лечение „Света Анна “ - София АД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. С., представлявано от изп. директор д-р С. Б., срещу
ответника В. В. А., ЕГН: **********, адрес: гр. Д., с която е предявен, по реда на чл. 415 от
ГПК, установителен иск с правно основание чл. 422 от ГПК, във вр. чл. 79 ЗЗД, във вр. 79,
ал. 1 от ЗЗД, във вр. л. 1, ал. 4 от Постановление № 17 на МС от 31.01.2007 г., във вр. Чл. 86
от ЗЗД, за установяване на паричните притезания, удостоверени в Заповед за изпълнение,
издадена по ч.гр.д. № 264/2024 г. по описа на Районен съд - Ихтиман, за сумата от 1022 лева
/хиляда двадесет и два лева/ - главница по неизпълнено парично задължение за оказана
болнична медицинска помощ в МБАЛ „Света Анна – София“ АД на В. В. А. за периода
02.11.2019 г. – 06.11.2019 г., ведно със законна лихва върху главницата – считано от датата на
подаване на заявлението в съда - 26.02.2024 г. /когато е било подадено заявлението по чл.
410 от ГПК/ до окончателното изплащане на задължението. Претендират се и сторените по
заповедното и по исковото дело съдебни разноски.
Ищецът твърди, че ответникът В. В. А. е постъпил в Клиника по нервни болести на
МБАЛ „Света Анна“ - София АД на 02.11.2019 г., към която дата, след направена служебна
справка от лечебното заведение в националната база данни на НАП, е установено, че не е
здравноосигурен и на 06.11.2019 г. е изписан. Според активно легитимираната страна при
напускане пациентът В. А. е подписал заявление-декларация, че не е здравно осигурен при
условията и по реда на Закона за здравното осигуряване, няма доходи, няма вземания,
влогове, дялови участия и ценни книжа, чиято обща стойност надхвърля 500 лева, не
притежава движима и недвижима собственост, която може да бъде източник на доходи, не е
сключвал договор за предоставяне на собственост срещу задължение за издръжка/гледане,
не е прехвърлял жилищен или вилен имот и/или идеални части от тях срещу заплащане през
последната една година, не е прехвърлял чрез договор за дарение собствеността върху
жилищен или вилен имот и/или идеални части от тях през последната една година. Твърди
1
се, че ответникът, подписвайки заявлението-декларация, заявил, че е лице, отговарящо на
условията на Постановление на МС №17 от 31.01.2007 г. за определяне условията и реда за
разходване на целеви средства за диагностика и лечение в лечебни заведения за болнична
помощ на български граждани, които нямат доход и/или лично имущество, което да им
осигурява лично участие в здравноосигурителния процес.
На следващо място в исковата молба е уточнено, че Директорът на Дирекция
„Социално подпомагане“ Ихтиман, уведомил с писмо лечебното заведение, че А. не
отговарял на условията на чл. 1, ал. 4 от ПМС №17 от 31.07.2007 г. Поради това се сочи, че
възникнал правният интерес на МБАЛ „Света Анна“ да подаде заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. След издаване на заповедта същата е връчена на
длъжника на 15.03.2024г. и на 21.03.2024г. в деловодството на Районен съд - Ихтиман е
постъпило възражение по чл. 414 ГПК. С разпореждане № 256 от 25.03.2024г. съдът е дал
указания на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането, който иск е
инициирал настоящото производство.
На 04.06.2024 г. по делото е постъпила уточняваща молба от ищеца, в която се сочи,
че от получено уведомление от Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ гр. София
се установява, че г-н А. не отговаря на изискванията на чл. 1, ал. 4 от Правилника на МС №
17 от 31.07.2007 г., както и че от писмото не става ясно кои точно изисквания не отговаря
лицето, като се уточнява, че Дирекция „Социално подпомагане“ е органът, който извършва
подобна проверка и че болницата е длъжна да се съобрази с резултата от проверката.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не депозира писмен отговор.
В първото открито съдебно заседание ответникът се е явил лично, като е посочил че
няма средства, но желае да бъде представляван от адвокат. Във връзка с това искане е подал
и нарочна молба, към която е приложил медицинска документация. С нарочно разпореждане
съдът е предоставил на ответната страна правна помощ под формата на процесуално
представителство, във връзка с което адвокат И. Б. /след посочването му от НБПП/ е
назначен за служебен адвокат.
Предявеният иск е допустим – налице са процесуалните предпоставки за разглеждане
на същия по същество.
В последното открито съдебно заседание ищецът не се явява, като се явява неговият
процесуален представител, който оспорва иска и излага съображения, в писмена защита, за
неговата неоснователност. В последното съдебно заседание не се явява представител на
ищцовата страна.
От приложените към исковата молба писмени доказателства и по-конкретно от
преписа от епикриза, е видно, че В. В. А. е бил приет за лечение в Клиника по нервни
болести към от Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Света Анна “ –
София, като същият е постъпил на 02.11.2019 г. и е изписан на 06.11.2019 г. Това
обстоятелство не се оспорва от ответника. В епикризата е посочено „ОКОНЧАТЕЛНА
ДИАГНОЗА: КП 50 МКБ 163.3 ИСХЕМИЧЕН МОЗЪЧЕН ИНСУЛТ (ТРОМБОТИЧЕН) В
БАСЕЙНА НА ЛЯВАТА СМА. МУЛТИИНФАРКТНА ЕНЦЕФА ПОП АТИЯ.
ДЕСНОСТРАННА ЦЕНТРАЛНА ХЕМИПАРЕЗА В ОБРАТНО РАЗВИТИЕ. ЧАСТИЧНА
СЕНЗОМОТОРНА АФАЗИЯ В ОБРАТНО РАЗВИТИЕ. АРТЕРИАЛНА ХИПЕРТОНИЯ III
СТАДИЙ. ДИСЛИПИДЕМИЯ“.
По делото се установява и че за стационарно лечение на лица с прекъснати
здравноосигурителни права по клинична пътека /КП/ 50 възлиза на 1022 лева, в който
смисъл е представения към исковата молба препис от ценоразпис на Университетска
многопрофилна болница за активно лечение „Света Анна “ – София.
Съгласно чл. 1, ал. 1 от Постановление № 17 на МС от 31.01.2007 г. за определяне на
условията и реда за разходване на целевите средства за диагностика и лечение в лечебни
2
заведения за болнична помощ на лица, които нямат доход и/или лично имущество, което да
им осигурява лично участие в здравноосигурителния процес (Постановление № 17 на МС от
31.01.2007 г.) министерството на труда и социалната политика чрез бюджета си осигурява
заплащането на стойността на оказаната болнична медицинска помощ за диагностика и
лечение в лечебните заведения на български граждани, които нямат доход и/или лично
имущество, което да им осигурява лично участие в здравноосигурителния процес. В чл. 1,
ал. 4 от същото постановление е посочено, че средствата по ал. 1 се отпускат за български
граждани, които: не са здравноосигурени при условията и по реда на Закона за здравното
осигуряване; нямат доходи; нямат вземания, влогове, дялови участия и ценни книжа, чиято
обща стойност да надхвърля 500 лв.; не притежават движима и недвижима собственост,
която може да бъде източник на доходи, с изключение на вещите, които служат за обичайно
потребление на лицето; нямат сключен договор за предоставяне на собственост срещу
задължение за издръжка и/или гледане; не са прехвърляли жилищен, вилен, селскостопански
или горски имот и/или идеални части от тях срещу заплащане през последната една година;
не са прехвърляли чрез договор за дарение собствеността върху жилищен, вилен,
селскостопански или горски имот и/или идеални части от тях през последната една година.
В текста на чл. 2, ал. 1 от Постановление № 17 на МС от 31.01.2007 г. е посочено, че
при постъпване в лечебното заведение за болнична помощ лицата, отговарящи на условията
на чл. 1, ал. 4, подават заявление-декларация по образец, утвърден от министъра на труда и
социалната политика, за заплащане на оказаната им болнична медицинска помощ за
диагностика и лечение. Според правилото на чл. 2, ал. 2 от постановлението заявление-
декларацията се подава чрез директора на лечебното заведение за болнична помощ до
директора на дирекция „Социално подпомагане“ по настоящ адрес на лицето. Текстът на чл.
2, ал. 3 от Постановление № 17 на МС от 31.01.2007 г. посочва, че директорът на дирекция
„Социално подпомагане“ нарежда извършването на социална анкета за установяване
наличието на условията по чл. 1, ал. 4 за заплащане стойността на оказаната болнична
медицинска помощ за диагностика и лечение в 7-дневен срок от получаване на заявление-
декларацията, а съгласно ал. 4 на същия член социалната анкета се извършва от дирекциите
„Социално подпомагане“ по информация само за лицето, предоставена по реда на чл. 6, ал. 2
от Закона за социално подпомагане.
От посочените по-горе нормативни текстове може да се направи извод, че лице, което
се намира в трудово правоотношение и във връзка с него получава доходи не попада сред
лицата, който имат право на безплатна медицинска помощ по смисъла на 1 от
Постановление № 17 на МС от 31.01.2007 г., а проверката /анкетата/ за наличие на
предпоставките по чл. 1, ал. 4 от Постановление № 17 на МС от 31.01.2007 г. се извършва от
съответния директора на дирекция „Социално подпомагане“.
В настоящия случай към исковата молба са представени преписи от заявление-
декларация от В. В. А., в която същият посочва, че няма трудови доходи /а така също
посочва и че другите условия по чл. 1, ал. 4 от наредбата са изпълнени/, като с декларацията
изрично дава съгласие дирекция „Социално подпомагане“ да извърши служебна проверка в
държавни и общински институции. С други две декларации, преписи от които също са
представени по делото, В. В. А. също е дал съгласие на дирекция „Социално подпомагане“
да се предоставят нужните данни /информация/ относно доходите му и относно други
обстоятелства.
Като част от доказателствения материал към исковата молба е приложен и препис от
писмо с изх. № ЗСП/Д-СО-ИХ/2936 от 27.11.2019 г. от ДСП – Ихтиман, в което е отразено,
че след подадена молба-декларация от В. В. А. е извършена социална анкета, при която е
установено, че лицето не отговаря на условията на чл. 1, ал. 4 от ПМС № 17 от 2007 г.
Процесуалният представител на ответника в първото открито съдебно заседание е
направил доказателствено искане за изискване на конкретна информация от ДСП – Ихтиман,
3
което искане е било уважено. По повод на това е постъпило писмо от ДСП – Ихтиман с вх.
№ 7940 от 20.12.2024 г., в което е посочено, че във връзка със запитване относно В. В. А. е
постъпила молба-декларация по ПМС № 17 от 2007 г. от лечебно заведение, като на
основание чл. 2, ал. 3 е извършена социална анкета. Конкретизирано е, че анкетата обхваща
събиране на информация от НАП, МДТ и др. институции, след което се преценява правото
на заплащане стойността на оказаната болнична медицинска помощ. В същото писмо е
отразено, че по отношение на В. В. А. е установено, че има действащ трудов договор и не
отговаря на изискванията на чл. чл. 1, ал. 3, т. 2 от постановлението и е допълнено, „която
гласи: лица, които нямат доходи“. Действително, в писмото се сочи разпоредбата на чл. 1, ал.
3, т. 2 от постановлението, но предвид неговата текстова част, в което се сочи „която гласи:
лица, които нямат доходи“, няма съмнение, че става въпрос за текста на чл. 1, ал. 4, т. 2 от
постановлението, която норма преди измененията от 2014 г. действително е имала цифрово
изражение като чл. 1, ал. 3, т. 2.
Двете писма от ДСП - Ихтиман, споменати по-горе /приложеното такова към исковата
молба и постъпилото по делото впоследствие/ по недвусмислен и категоричен начин дават
информация, че В. В. А. е имал сключен трудов договор, поради което не може да се приеме,
че той не е имал доходи. В тази връзка следва да се посочи, че съгласно текста на чл. 66, ал.
1, т. 7 от КТ в трудовия договор задължително се посочват основното и допълнителните
трудови възнаграждения с постоянен характер, както и периодичността на тяхното
изплащане. От съдържанието на този текст може да се направи извод, че по всяко трудово
правоотношение се дължи трудово възнаграждение, което предполага, че
работникът/служителят получава доход.
В същото време недоказани остават възраженията на ответника, направени в
депозираната писмена защита /писмени бележки/, в която се сочи, че наличието на трудов
договор не означава категорично получаване на доход. Ако пасивно легитимираната страна
въпреки трудовото правоотношение не е получавала доходи от работна заплата, то същата е
следвало да заяви това своевременно, а така също и да поиска ангажиране на доказателства.
В настоящия случай преди депозирането на писмените бележки ответникът и неговият
процесуален представител не са твърдели липса на получавани трудово доходи /незаплащане
на работна заплата/, нито пък са поискали събиране на доказателства за установяване на
подобно обстоятелство.
Обстоятелството, че лицето В. В. А. не е бил здравно осигурен също не означава
автоматично, че той не е получавал доходи. Действително, в част от представените
доказателства /снимка от справка от НАП за здравноосигурителен статус/ е посочено, че А.
не е здравноосигурен. И тук трябва да се посочи, че ако ответната страна твърди, че не е
получавала доходи, въпреки трудовото правоотношение, тя е следвала своевременно да
направи подобно възражение и е могла да направи доказателствени искания.
За пълнота може да се отбележи, че по делото не са ангажирани доказателства, които
да доказват, че ответникът е заплатил изцяло или частично претендираната от него сума,
представляваща стойност на медицински услуги.
Изложеното по-горе налага извод, че от събраните доказателства се установява, че В.
В. А. е получавал доход, във връзка с трудово правоотношение, поради което не е отговарял
на изискванията на чл. 1, ал. 4, т. 2 от Постановление № 17 на МС от 31.01.2007 г. Това
налага предявеният иск да бъде уважен. На уважаване подлежи и акцесорната искова
претенция за присъждане на законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението /26.02.2024 г. – когато е подадено заявлението по ч.гр.д. № 264 от 2024 г./ до
погасяване на задължението, която лихва е дължима съобразно правилото на чл. 86 от ЗЗД.
Предвид изхода на делото ищецът има право на репариране от страна на ответника на
сторените от него съдебни разноски в заповедното и в исковото производство, а именно: 25
лева заплатена държавна такса по ч.гр.д. № 264/2024 г. по описа на Районен съд – Ихтиман и
4
25 лева заплатена държавна такса по настоящото дело.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че ответникът В. В. А., ЕГН: **********, адрес: гр. Д.
дължи на ищеца Многопрофилна болница за активно лечение „Света Анна “ - София АД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., представлявано от изп.
директор д-р С. Б., сумата от 1022 лева /хиляда двадесет и два лева/ - главница по
неизпълнено парично задължение за оказана болнична медицинска помощ в МБАЛ „Света
Анна – София“ АД на В. В. А. за периода 02.11.2019 г. – 06.11.2019 г., ведно със законна
лихва върху главницата – считано от датата на подаване на заявлението в съда - 26.02.2024 г.
/когато е било подадено заявлението по чл. 410 от ГПК/ до окончателното изплащане на
задължението, за които вземания е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 264 от 2024
г. по описа на Районен съд - София.
ОСЪЖДА В. В. А., ЕГН: **********, адрес: гр. Д. да заплати на Многопрофилна
болница за активно лечение „Света Анна “ - София АД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. С., представлявано от изп. директор д-р С. Б. следните суми: 25
лева /двадесет и пет лева/ заплатена държавна такса по ч.гр.д. № 264/2024 г. по описа на
Районен съд – Ихтиман и 25 лева /двадесет и пет лева/ заплатена държавна такса по
настоящото дело.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – София, чрез Районен съд –
Ихтиман, в двуседмичен срок от връчването на препис от същото.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________
5