№ 1163
гр. Русе, 18.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Тихомира Г. Казасова
при участието на секретаря Василена В. Жекова
като разгледа докладваното от Тихомира Г. Казасова Гражданско дело №
20254520100762 по описа за 2025 година
Я. Н., юрисконсулт на „Енерго – Про Продажби” АД твърди, че В. В. И. е клиент на
дружеството, във връзка с продажба на ел.енергия за обект на потребление, заведен с
абонатен №***********, в село *********, клиентски номер *******. В тази връзка сочи,
че на 27.04.2016г. ответникът подал Заявление №******* за продажба ел.енергия при Общи
условия.
Пояснено е, че облигационните правоотношения между дружеството и клиента са
регламентирани от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия,
приети от Управителния съвет на електроразпределителното дружество и одобрени от
Държавната комисия за енергийно и водно регулиране. Сочи, че съгласно чл.17, т.2 от ОУ,
потребителят е длъжен да заплаща стойността на използваната в имота електрическа
енергия в сроковете и по начина, определен в общите условия, като при неизпълнение на
това задължение изпада в забава след настъпване падежа на съответната фактура, без да е
необходимо изпращане на изрична покана за заплащане дължимите суми. Според
разпоредбата на чл.38 от ОУ „потребител, който не изпълни задължението си за плащане в
срок на дължимите към „Енерго – Про Продажби” АД суми, дължи обезщетение за забава в
размер на законната лихва за всеки просрочен ден”. Приемайки, че задължението е
лимитирано в определен срок, ищецът счита, че не се изисква изпращането на изрична
покана до потребителя, получаването на която да удостоверява моментът на изпадане в
забава.
Поддържа, че ответникът дължи на дружеството сумите: 278.01 лева – стойността на
неплатена ел.енергия по две фактури, издадени за периода 30.01.2024г. – 29.02.2024г.; 22.71
лева – мораторна лихва за периода от падежа на задължението до 03.10.2024г.
1
За събиране на вземането си, ищецът входирал заявление по реда на чл.410 ГПК и се
снабдил със заповед за изпълнение №********/*********г., издадена по ЧГД №*******г. по
описа на РРС срещу В. В. И.. Заповедта била връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5
ГПК, с оглед което заповедният съд указал на заявителя (ищец в настоящото производство)
възможността, в едномесечен срок да предяви иск за установяване на вземането си, като
довнесе дължимата държавна такса.
Я. Н. моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че В. В. И.,
ЕГН ********** с адрес: село *********** дължи на „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление – гр.Варна, район „Владислав Варненчик”,
Варна Тауърс – Г, бул. ”Владислав Варненчик”№258 сумите: 278.01 лева – стойността на
неплатена ел.енергия по две фактури, издадени за периода 30.01.2024г. – 29.02.2024г., за
обект с абонатен №*********** с адрес: село ***********, клиентски №*******, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 04.10.2024г. до окончателното й изплащане;
22.71 лева – мораторна лихва за периода от падежа на задължението до 03.10.2024г.,
предмет на заповед за изпълнение на парично задължение №********/*********г., издадена
на по ЧГД №*******г. по описа на РРС.
Претендира направените в заповедното и настоящото производство разноски.
В срока по чл.131 от ГПК адв.К. Х. – особен представител на ответника В. В. И. е
депозирал отговор на исковата молба, в който излага доводи, досежно допустимостта и
основателността на ищцовите претенции.
Съдът, съобразявайки становищата на страните, събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и приложимия закон, прие за установено от
фактическа страна, следното:
Приложени са ОУ за продажба на електрическа енергия на „Енерго-Про Продажби“
АД и ОУ на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителните
мрежи на "Енерго - Про Мрежи" АД.
На 27.04.2016г. В. В. И. подала Заявление №******* за продажба ел.енергия при
Общи условия, към който приложила документ за собственост – вх.№1********* по описа
на СВ - Русе.
Електроразпределителното дружество е представило фактури за потребената от
ответника ел. енергия в процесния период, справка за потреблението през последните
12/24/36м и разпечатка от електронен карнет за абонат с кл.№******* за отчетен период
м.12.2023г.-м.02.2024г.
За събиране на вземането, ищецът депозирал заявление, въз основа на което в РРС е
образувано ЧГД №*******г. и се снабдил със заповед №********/*********г. за изпълнение
на задължения по чл.410 ГПК срещу В. В. И., ЕГН ********** за сумите: 278.01 лева –
стойността на неплатена ел.енергия по две фактури, издадени за периода 30.01.2024г. –
29.02.2024г., за обект с абонатен №*********** с адрес: село ***********, клиентски
№*******, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 04.10.2024г. до
окончателното й изплащане; 22.71 лева – мораторна лихва за периода от падежа на
задължението до 03.10.2024г.; 25 лева – държавна такса и 50 лева – юрисконсултско
2
възнаграждение.
Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, с оглед което
заповедният съд указал на заявителя (ищец в настоящото производство) възможността да
предяви иск за установяване на вземането си.
Установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Съобразно изложените в исковата молба обстоятелства и формулиран петитум, съдът
квалифицира правно, предявения иск по чл.422 от ГПК – установителен иск, в
производството по който ищецът цели да установи, че ответникът дължи сумите: 278.01 лева
– стойността на неплатена ел.енергия по две фактури, издадени за периода 30.01.2024г. –
29.02.2024г., за обект с абонатен №*********** с адрес: село ***********, клиентски
№*******, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 04.10.2024г. до
окончателното й изплащане; 22.71 лева – мораторна лихва за периода от падежа на
задължението до 03.10.2024г., предмет на заповед за изпълнение на парично задължение
№********/*********г., издадена на по ЧГД №*******г. по описа на РРС.
От приложеното към настоящото производство частно гражданско дело №*******г.
по описа на РРС е видно, че заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на
чл.47, ал.5 ГПК, с оглед което заповедният съд указал на заявителя (ищец в настоящото
производство) възможността, в едномесечен срок от получаване на съобщението да предяви
иск за установяване на вземането си и последиците от непредявяване на иска. Съдът намира
претенцията за допустима, тъй като е предявена от взискателя в законоустановения срок,
при наличие на правен интерес - запазване действието на издадената заповед за изпълнение.
Разгледан по същество, искът се явява основателен.
В производството по иск с правно основание чл.422 ГПК ищецът следва да докаже
наличие на спорното право, а ответника - фактите, които изключват, унищожават или
погасяват вземането, предмет на заповедта за изпълнение.
"Енерго - Про Продажби" АД аргументира вземането си с наличието на валидна
облигационна връзка с ответника, основана на договор за продажба на електрическа,
регулирана от общи условия на дружеството, одобрени с решение №ОУ-061/07.11.2007г.
Съобразно разпоредбата на чл.98а от ЗЕ, общите условия произвеждат обвързващо
действие, без да е необходимо изричното им приемане от страна на потребителите.
Следователно те са част от правоотношението между страните по делото и имат обвързваща
сила.
Понятието "потребител на електрическа енергия за битови нужди" е определено в
чл.4, ал.1 от ОУ: "....физическо лице - собственик или ползвател на имот, присъединен към
електроразпределителната мрежа на "Енерго - Про Мрежи" АД, което ползва електрическа
енергия за домакинството си и е снабдявано и закупува същата от "Енерго - Про Продажби"
АД".
С ТР №2/2018г. по т.д.№2/2017г. на ВКС, ОСГК е извършено нормативно тълкуване
разпоредби от Закона за енергетиката. Прието е, че ЗЕ свързва качеството длъжник на цената
на доставена топлинна енергия за битови нужди с качеството собственик на имота,
съответно с качеството носител на ограниченото вещно право на ползване, когато за същия
3
имот няма сключен договор между ползвателя на договорно основание и доставчика на
топлинна енергия (в този смисъл Решение №205/28.02.2019г. по гр.д.№439/2018г. на ІІІ г.о.,
ВКС). В настоящия случай, спорното правоотношение намира правната си уредба в Закона
за енергетиката, а начинът, по който Законът урежда и договора за продажба на
електроенергия за битови нужди, е сходен с този, по който регламентира договора за
продажба на топлинна енергия за битови нужди.
Не се спори, че В. В. И. е собственик на имот с административен адрес: село
*********, следователно същата е клиент на ищцовото дружество, титуляр по партида на
обекта.
Претенцията не е оспорена по размер и е за цена на доставена от ищеца
електроенергия.
Изложеното води до извод, че искът като основателен, следва да бъде уважен изцяло.
Съгласно т.12 от ТР №4/18.06.2014г. по ТД №4/2013г. на ОСГТК, съдът който
разглежда установителния иск, следва да се произнесе за дължимостта на разноските,
направени и в заповедното производство, като разпредели отговорността за разноските,
както в исковото, така и в заповедното производство.
Предвид изхода на спора в тежест на ответника са направените от ищеца разноски в
размер на: 75 лева - по ЧГД №*******г. по описа на РРС и 575 лева – възнаграждения за
процесуално представителство и заплатена държавна такса по гражданско дело №762/2025г.
по описа на РРС.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422 ГПК, че В. В. И., ЕГН
********** с адрес: село *********** дължи на „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление – гр.Варна, район „Владислав Варненчик”,
Варна Тауърс – Г, бул. ”Владислав Варненчик”№258 сумите: 278.01 лева – стойността на
неплатена ел.енергия по две фактури, издадени за периода 30.01.2024г. – 29.02.2024г., за
обект с абонатен №*********** с адрес: село ***********, клиентски №*******, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 04.10.2024г. до окончателното й изплащане;
22.71 лева – мораторна лихва за периода от падежа на задължението до 03.10.2024г.,
предмет на заповед за изпълнение на парично задължение №********/*********г., издадена
на по ЧГД №*******г. по описа на РРС.
ОСЪЖДА В. В. И., ЕГН ********** да заплати на „Енерго - Про Продажби” АД,
ЕИК ********* сумата 75 лева – разноски по ЧГД №*******г. по описа на РРС.
ОСЪЖДА В. В. И., ЕГН ********** да заплати на „Енерго - Про Продажби” АД,
ЕИК ********* сумата 575 лева – разноски по ГД №762/2025г. по описа на РРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – гр.Русе в
4
двуседмичен срок от съобщаването на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
5