№ 93394
гр. София, 05.10.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в закрито заседание на
пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Частно
гражданско дело № 20221110150460 по описа за 2022 година
Производството е образувано по заявление на „Кр.“ АД за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Н. Х. А. за парични вземания, сред които 579,36лв. –
такса гарант.
Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 3 ГПК съдът следи служебно за наличието
на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. На основание чл. 411, ал. 2,
т. 3 ГПК при констатация за наличие на неравноправна клауза или обоснована
вероятност за наличие на такава клауза, от която произтича претендираното
вземане, както и на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 при противоречие на искането с
императивни материалноправни норми или с добрите нрави, съдът е длъжен да откаже
издаване на заповед за изпълнение за това вземане. Ако съдът констатира, че тази
клауза противоречи на закона, не отговаря на изискването за добросъвестност или води
до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и
потребителя, следва да направи извод за нейната евентуална неравноправност.
Съдът намира, че уговорената в чл. 4 от договора дължимост на такса гарант
изпълва горните характеристики. При наличните доказателства възниква обосновано
съмнение за типично неравноправно договаряне чрез използване на предварително
фиксирани клаузи и договори, върху чието съдържание потребителят не може да влияе.
Може да се направи обосновано предположение, че такъв договор с дружество – гарант
въобще не е сключен, тъй като липсват доказателства за това, а и че с него не се
преследва легитимна цел, а единствено оскъпяване на договора за кредит и
заобикаляне на императивните правила на ЗПК относно максимално допустимите
размери на ГПР, обезщетения за забава и т. н. Тоест чрез формално законни средства
се преследва забранена от закона цел.
По изложените съображения, заявлението следва да бъде отхвърлено за сумата
от 579,36лв., представляваща „такса гарант“.
Воден от горното, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление вх. № 191944 от 15.09.2022г. на „Кр.“ АД за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Н. Х. А. за сумата от 579,36лв. – такса
гарант.
1
УКАЗВА на основание чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК на заявителя, че може да предяви
осъдителен иск за вземанията, за които е отхвърлено заявлението, в 1-месечен срок от
влизане в сила на настоящото разпореждане.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски
градски съд в едноседмичен срок от връчването му на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2