МОТИВИ
към Решение № 41 от 18.02.2020 г. на
Районен съд – Хасково, постановено по АНД № 1310 по описа за 2019 година.
С Постановление за освобождаване от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание от 02.05.2019 г. на прокурор
при Районна прокуратура – Хасково е внесено в съда предложение, обвиняемият П.С.
*** да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание по реда на чл. 78а от НК, за престъпление по чл. 343а, ал. 1, б. „а“,
вр. чл. 343, ал. 1, б. „б“, вр. чл. 342, ал. 1 от Наказателния кодекс - за
това, че на 13.08.2018г. в гр. Хасково, на ул. „Мадара“, при управление на
моторно превозно средство - лек автомобил марка „Пежо“, модел „207“ с peг.
номер *****, нарушил правилата за движение: преди да започне маневра - за
излизане от ред на паркирани превозни средства в дясната пътна лента на ул.
„Мадара“ в гр. Хасково, се отклонил наляво по платното за движение, за да
премине в лявата пътна лента, без да се е убедил, че няма да създаде опасност
за участниците в движението, които минават покрай него, а именно Г.С.П. – ЕГН: **********,
водач на мотоциклет марка „Симсон“ с рег. № *****, нарушавайки разпоредбата на
чл. 25, ал. 1 от ЗДвП: „Водач на пътно превозно средство, който we предприеме
каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство, да
излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се
отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в
друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в
крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да
създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди
него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с
тяхното положение, посока и скорост на движение“ и преди да започне маневра свързана с отклонение встрани (излизане
от ред на паркирани превозни средства в дясната пътна лента на ул. „Мадара“ в
гр. Хасково) не е подал своевременно ясен и достатъчен за възприемане сигнал
със светлинните пътепоказатели на управляваното от него превозно средство - лек
автомобил марка „Пежо“, модел „207“ с рег. номер ******* нарушавайки разпоредбата
на чл. 26 от ЗДвП: „Преди да завие или да започне каквато и да е маневра,
свързана с отклонение встрани, водачът е длъжен своевременно да подаде ясен и
достатъчен за възприемане сигнал. Сигналът се подава със светлинните
пътепоказатели на превозното средство, а за превозните средства, които нямат
светлинни пътепоказатели или те са повредени - с ръка. Сигналът, подаван със
светлинните пътепоказатели, трябва да е включен през пялото време на извършване
на маневрата и се прекратява веднага след приключване на маневрата“ и по
непредпазливост е причинил на Г.С.П.,*** средна телесна повреда, изразяваща се
в счупване на таза - счупване на лявата тазобедрена ямка и счупване на долния
клон на лявата срамна кост, довело до трайно затрудняване на движението на
левия му крак, като след деянието деецът е направил всичко, зависещо от него за
оказване помощ на пострадалия, изразяваща се в откарването му с лек автомобил
до болнично заведение за оказване медицинска помощ.
С Решение № 141 от 14.11.2019 г.,
постановено от Окръжен съд – Хасково по ВАНД № 525 по описа на същия съд за
2019 г., постановеният първоинстанционен съдебен акт – Решение № 203 от
13.06.2019 г., постановено от РС – Хасково по АНД № 511/2019 г. е отменено, а
делото – върнато за ново разглеждане от друг състав на РС – Хасково, станало
основание за образуване на настоящото производство.
В съдебно заседание при новото разглеждане
на делото пред Районен съд – Хасково, РП – Хасково, редовно призовани, не
изпращат представител, който да заяви становище по внесеното предложение за
освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание.
Защитникът на подсъдимия П.С.С. –
адв. И.Ж. *** пледира за невиновност на неговия подзащитен, като изложените в
постановлението на прокурора обстоятелства не били намерили потвърждение в
събраните по делото доказателства и излага конкретни съображения в тази насока,
както и по същество във връзка с твърденията за допуснати нарушения на правилата за движение от подсъдимия, подлагайки на
детайлен анализ разпоредбите от специалния закон – Закона за движението по
пътищата, които са сочени за нарушени.
Подсъдимият П.С.С., редовно призован,
се явява лично и заявява, че разбира
обвинението. В хода на съдебното следствие заявява, че не се признава виновен, като
дава подробни обяснения по случая, а при осъществяване на лична защита в
рамките на съдебните прения, се придържа към изразената позиция от неговия
защитник. При упражняване на дадената му възможност за последна дума заявява,
че причина за случилото се е движението на водача на мотоциклета в нарушение на
правилата по ЗДвП.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и
в съвкупност и взе предвид становищата и възраженията на страните, намира за
установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият П.С.С. е роден на ***г***,
същият е българин, български гражданин, с основно образование, разведен,
месторабота: шофьор в ЕТ „МИД - Х. Христов“, с адрес за призоваване в страната:
гр. Хасково, ж.к. „Орфей“ № 9, вх. А, ет. 2, ап.10.
Видно от приложената по делото
Справка за съдимост, рег. № 1297, издадена от Районен съд - Хасково на 29.08.2018
г. подсъдимият П.С.С. не е осъждан, след
като е бил реабилитиран на основание чл. 86, ал. 1, т. 1, и т. 3 НК за
осъждането си по НОХД № 763/2009 г. по описа на РС - Хасково и няма данни да
освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административно наказание
по чл. 78а от Наказателния кодекс. За същия са събрани характеристични данни, в
които са вписани регистрирани криминални прояви и данни, че лицето поддържа
връзки и контакти с лица от криминалния контингент, както и за системни
злоупотреби с алкохол. Същият нарушавал обществения ред и не се ползва с добро
име сред живущите в квартала. Според отразеното в приложената декларация за
семейно и материално положение, семейството
му се състои от него самия. Трудови доходи не получава, а единствено такива от
упражняване на свободна професия в размер на 500 лева, месечно. Притежава
недвижими имоти – апартамент от 65 кв.м. в град Хасково, кв. „Орфей“, както и
лек автомобил марка „Пежо”, модел „107“, регистриран на негово име.
Установено в хода на досъдебното
производство и конкретно от справка за нарушител/водач на Сектор „Пътна
полиция“ при ОД МВР Хасково е, че подс. П.С.С. притежава Свидетелство за
управление на МПС с № ********* за категории „А“, „С“, „В“, „АМ“ „ТКТ“,
издадено на 23.01.2012 г. със срок на валидност до 23.01.2022 г. като до 13.08.2018
г. неколкократно е бил санкциониран по ЗДвП.
Към инкриминираната дата - 13.08.2018
г., подс. П.С.С. работел като шофьор на таксиметров автомобил. На същата дата,
около обяд извършвал курс и бил с клиент в таксиметровия си автомобил марка
„Пежо“, модел „207“ с peг. № X5851ВТ, негова собственост. Пътувал по ул.
„Мадара“ в град Хасково в посока към ул. „Поройна“ в гр. Хасково, като се
движел в дясната (северната) лента за движение на пътното платно. Когато стигнал
до № **** на ул. „Мадара“, подсъдимият П.С. видял, че в дясната пътна лента
имало паркирани пътни превозни средства - леки автомобили, а по насрещната
пътна лента - лявата пътна лента на ул. „Мадара“ преминавали автомобили и по
тази причина не разполагал с възможност да се размине с тях продължавайки
движението си в своята пътна лента. Спрял управлявания лек автомобил зад пътните
превозни средства паркирани в дясната пътна лента до № **** на ул. „Мадара“ и
изчакал да преминат движещите се в същия момент автомобили по лявата (южната)
пътна лента на платното за движение. При спирането си зад паркираните в дясната
пътна лента на ул. „Мадара“ превозни средства, двигателят на управлявания от подсъдимия
лек автомобил продължил да работи. В момента, в който лявата пътна лента се
освободила, подс. П.С. решил да предприеме маневра - да излезе от реда на
паркираните превозни средства в дясната пътна лента на ул.„Мадара“ до № ****,
като за целта се отклонил наляво по платното за движение, за да премине в
съседната - лявата пътна лента. При потеглянето си отпуснал спирачния педал на
автомобила си и го привел в движение на първа предавка със скорост в диапазона
0-3.2 км/час в процеса на ускоряване. В момента, в който навил волана наляво и
отпуснал педала на съединителя, автомобила му се изнесъл с предницата си леко
напред и наляво без да напуска дясната (северната) пътна лента на платното за
движение на ул. „Мадара“. Преди и по време на маневрата подс. П.С. не подал
своевременно ясен и достатъчен за възприемане сигнал със светлинните
пътепоказатели на управляваното от него превозно средство - л.а. марка „Пежо“,
модел „207“ с peг. № *****. В момента, на предприемане с лекия автомобил на
описаната маневра, в дясната пътна лента на ул. „Мадара“ в посока към ул.
„Поройна“ в гр. Хасково се движел свид. Г.С.П., който управлявал мотоциклет
марка „Симсон“ с peг. № ******. Когато стигнал до №***** на ул. „Мадара“, свид.
Г.П. забелязал, че на пътната лента, по която се движел, а именно дясната пътна
лента, имало паркирани пътни превозни средства - автомобили, а по насрещната
пътна лента, а именно лявата пътна лента на ул. „Мадара“ преминавали
автомобили, които се движели в посока към ул.„Стара планина“. В момента, в
който наближил паркираните в дясната пътна лента до № **** на ул. „Мадара“
автомобили, свид. Г.П. забелязал, че първи от реда на паркираните автомобили
бил лек автомобил, жълт на цвят, обозначен като таксиметров, а именно лекия
автомобил управляван от подс. П.С.. Свид. Г.П. възприел, че лекият автомобил
бил в покой и не видял да светят задните му стопове, нито пътепоказателите му
(мигачите). Свид. Г.П. преценил, че разстоянието от таксиметровия автомобил,
намиращ се в дясната пътна лента на ул. „Мадара“ до № *** до съседната - лявата
пътна лента, му позволявало да премине покрай него без да създаде опасност за
движението. По тази причина свид. Г.П. продължил да се движи с управлявания от
него мотоциклет марка „Симсон“ с peг. № ***** в дясната пътна лента в близост
до мислената разделителна линия на пътното платно на ул. „Мадара“. Той продължил
движението си без да се престроява в лявата пътна лента на ул.„Мадара“, тъй
като в този момент по нея преминавали превозни средства - автомобили.
Непосредствено преди удара, предприемайки описаната по-горе маневра, подс. П.С.
изнесъл наляво предната част на управлявания от него лек автомобил марка „Пежо“,
модел „207“ с peг******, без да напуска дясната (северната) пътна лента на ул.
„Мадара“, като по този начин препречил пътя на свид. Г.С.П., който в същия
момент вече се бил изравнил със задната лява част на автомобила му. Скоростта
на движение на превозните средства участници в процесното пътно-транспортно
произшествие, непосредствено преди удара била 0-3.2 км/час за лек автомобил
марка „Пежо“, модел „207“ с peг. № *****, променлива в процеса на ускоряване и
20 км/час за мотоциклет марка „Симсон“ с peг. № ******. Отстоянието, на което
се е намирал управлявания от свид. Г.П. мотоциклет от мястото на удара с лекия
автомобил управляван от подс. П.С. в момента, в който последният потеглил
наляво от спряно положение, за да предприеме маневрата за излизане от реда на
паркираните превозни средства в дясната пътна лента на ул. „Мадара“ до № ****,
било няколко метра до изравняване с автомобила, а опасната зона за спиране на
мотоциклета била 9.38 метра, т.е. свид. Г.П. не е разполагал с техническа
възможност да предотврати настъпването на процесното пътно-транспортно
произшествие. Преди да предприеме маневрата подс П.С. не очаквал движението на
мотоциклета, като не се огледал назад, включително не погледнал и в огледалата
за обратно виждане на автомобила си, като по този начин предприел извършването
на маневрата - за излизане от реда на паркираните превозни средства в дясната
пътна лента на ул.„Мадара“ до № ****, отклонявайки се наляво по платното за
движение, за да премине в съседната - лявата пътна лента, без да се убеди, че
няма да създаде опасност за участниците в движението, които минават покрай
него, а именно свид. Г.С.П., водач на мотоциклет марка „Симсон“ с peг. № ******.
Подсъдимият възприел мотициклета, управляван от свид. Г.П. непосредствено преди
възникване на пътно-транспортното произшествие, като чул само възклицанията на
пострадалия „хоп, хоп, хоп“. Свид. Г.П. не успял да задейства спирачната
система на управлявания от него мотоциклет и последвал удар между процесиите
превозни средства, а именно л.а. марка „Пежо“, модел „207“ с peг. № ********и
мотоциклет марка „Симеон“ с peг. № ******, в дясната (северната) пътна лента на
ул. „Мадара“ до № ****, като мотоциклетът, управляван от свид. Г.П. се ударил с
десния си преден пътепоказател /мигач/ в лявото странично огледало на
таксиметровия автомобил управляван от подс. П.С.. След удара между двете
превозни средства свид. Г.С.П. загубил управлението над мотоциклета си и паднал
на лявата си страна в лявата пътна лента на платното за движение на ул.
„Мадара“ в гр. Хасково.
След удара подс. П.С. веднага спрял
лекия си автомобил на място и излязъл, за да види какво е състоянието на водача
на мотоциклета. В този момент от автомобила на подсъдимия слязла и жената,
която била негов клиент, чиято самоличност не била установена в хода на
разследването и съответно същата не е разпитана в качеството на свидетел по
досъдебното производство. На ул. „Мадара“ в близост до мястото на настъпване на
процесното пътно-транспортно произшествие имало букмейкърски пункт на
„Еврофутбол“, където в същия момент се намирал свид. Г.О.М.. Същият пиел кафе
на масите пред пункта, бил застанал с лице към ул. „Мадара“ и по тази причина
имал отлична видимост към пътното платно. Свид. Г.М. възприел непосредствено
маневрата предприета от подс. П.С. преди настъпването на процесното
пътно-транспортно произшествие и видял, че същият преди и по време на маневрата
не бил подал сигнал със светлинните пътепоказатели на управлявания от него лек
автомобил. Свид. Г.М. видял как след удара между процесните превозни средства,
водачът на мотоциклета паднал на земята. Същият веднага отишъл на място до
пострадалия и помогнал на подс. П.С. да го вдигне от земята. Веднага след това подсъдимият
качил пострадалия Г.С.П. в автомобила си, потеглил с него към болницата и
останал докато му правели рентгенови снимки.
На същата дата - 13.08.2018 г. за
времето от 08:30 часа до 20:30 часа на работа по утвърден график били свид. И.Н.К.
и свид. Т.И.П., заемащи длъжността „мл. автоконтрольор“ в Сектор „Пътна
полиция“ при ОДМВР - Хасково. В около 14:40 часа - 14:45 часа двамата свидетели
получили сигнал от оперативния дежурен при РУ на МВР - Хасково за лице от мъжки
пол постъпило в ЦСМП - Хасково, което заявило, че било пострадало от възникнало
ПТП. Двамата полицейски служители веднага се отправили към ЦСМП - Хасково,
където установили подс. П.С.С. и свид. Г.С.П.. При проведената беседа с двете
лица полицейските служители узнали за времето, мястото и обстоятелствата около
процесното пътно-транспортно произшествие. Подсъдимият и пострадалият били
изпробвани за употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“
с № 0065, като направените проби не отчели наличие на алкохол в кръвта им.
Заедно с подс. П.С. служителите на Сектор „ПП“ при ОД на МВР- Хасково се
върнали на мястото, където възникнало пътно-транспортното произшествие и установили,
че близки на пострадалото лице били преместили мотоциклета му. Срещу подсъдимия
бил съставен Акт за установяване на административно нарушение, серия „Д“ №
0668711 /л.102/ за извършено нарушение по чл. 25, ал. 1 от ЗДвП. Подсъдимият подписал
акта без възражения. Със същия му бил иззет контролен талон № 5079865.
От заключението на вещото лице по назначената
в хода на досъдебното производство съдебномедицинска експертиза по писмени
данни се установява, че вследствие на процесното пътно-транспортно произшествие
пострадалият Г.С.П. е получил следните увреждания: счупване на таза - счупване
на лявата тазобедрена ямка и счупване на долния клон на лявата срамна кост. От
заключението на цитираната експертиза се установява, че описаните увреждания са
причинени от действие на тъп предмет и могат да се получат при автомобилна
травма, по начина, времето и при обстоятелствата отразени в досъдебното
производство. На пострадалия Г.С.П. било причинено трайно затрудняване на
движението на левия крак по смисъла на чл. 129, ал. 2 НК, което се дължи на
счупването на лявата срамна кост и лявата тазобедрена ямка.
Гореизложената фактическа обстановка
се доказва по безспорен начин от събраните на досъдебната и съдебната фаза на
производството писмени доказателства, посочени на съответното място по – горе,
както и от приобщените към доказателствата по делото по реда на чл. 281 и чл.
283 от НПК, писмени материали, съдържащи се в досъдебното производство:
протоколи, справки и бюлетини за съдимост, отчасти от заключенията на вещите
лица по назначените автотехническа, съответно повторна тройна автотехническа
експертиза и съдебномедицинска експертиза, които съдът възприема като
обективно, компетентно и безпристрастно изготвени, както и от ангажираните
гласни доказателствени средства, чрез проведените разпити на свидетели и
дадените в хода на съдебното следствие обяснения от страна на подсъдимия.
На първо място, съдът приема като
достоверни обясненията на подсъдимия в частта им относно факта, че на
инкриминираната дата е управлявал съсобствения си лек автомобил марка „Пежо“,
модел „207“, с рег. № *****и относно фактите, осъществили се по време на
движението му и в момента на опита му да се включи в движението по ул. „Мадара”,
където на инкриминираната дата бил отбил в дясната лента по посока на
движението непосредствено преди настъпване на инкриминираното събитие. Следва
да се отбележи, че подсъдимият всъщност в дадените обяснения не отрича
настъпването на самия факт на процесното пътно – транспортно произшествие,
отчасти и неговите действия в момента непосредствено предшестващ инцидента, но
оспорва, механизма на причиняването му и в частност причината за осъществяване
на контакт между управляваното от него моторно превозно средство и това, водач
на което е бил свид. Г.С.П. – мотоциклет марка „Симсон“ и наличието на причинно
- следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат. Последното от посочените
възражения обаче се отнася предимно до въпросите по същество и ще бъде обсъдено
на съответно място по – долу в изложението на правните изводи. На следващо
място, в основни линии подсъдимият има преки възприятия, които обаче, с оглед
краткия времеви отрязък, през който се случва събитието и емоционалното и
психическо състояние, в което неизменно се е намирал същият /сам заявява, че
бил изплашен от случилото се и бил „да му леят куршум“/, като участник в ПТП
разкриват определени нюанси спрямо изложеното от разпитаните по делото
свидетели, но не и съществени противоречия, които да повлияят на оценката на
разигралите се събития от гледна точка приложимия закон. В този смисъл, следва
да се има предвид, че освен средство за защита, обясненията на подсъдимия по
делото съставляват и доказателствено средство, като следва да се обсъждат и
ценят с оглед останалия събран в хода на разследването доказателствен материал.
Поради тези съображения, настоящият съдебен състав кредитира обясненията му в
посочената им част, като логически последователни и безпротиворечиви на
приобщените по делото писмени доказателства и еднопосочни с показанията на
разпитаните по делото свидетели – Г.С.П., Г.О.М., Т.И.П. и И.Н.К.. Първите
двама от посочените свидетели са очевидци на случилото се, конкретно касаещо
механизма на причиняване на пътно – транспортното произшествие, като имат ясен
спомен за него и възпроизвеждат в детайли събитията на посочената в акта на
обвинението дата. Свидетелят Г.С.П. е и участник в описаното ПТП и показанията
му са особено красноречиви относно някои от детайлите и основните моменти при
причиняване на процесното ПТП, отнасящи се до най – вече до разположението и
поведението на участниците в движението преди причиняването му, мястото на
удара и конкретно отстоянието на двете превозни средства. Показанията на този
свидетел в пълна степен се споделят от
съда при обосноваване на фактическите изводи, като вътрешно безпротиворечиви и
се подкрепят отчасти от заключенията на вещите лица, както и от обективните
находки по делото, констатирани на мястото на инцидента и възпроизведени в съответните
писмени доказателства. Неговите показания са еднопосочни с изнесеното и от
свид. Г.М. относно механизма на настъпване на транспортното произшествие от
гледна точка поведението на водачите непосредствено преди този момент, както и
за поведението на подсъдимия след настъпване на процесния инцидент в аспекта на
оказаната помощ на пострадалия с откарването му до болнично заведение. По –
нататък, при анализа на достоверността на доказателствените източници и
конкретно на приобщените гласни такива, съдържащи се в показанията на
свидетелите Т.И.П. и И.Н.К. – служители при ОД на МВР – Хасково, пристигнали на
мястото на настъпилото ПТП, съдът счита за необходимо да отбележи, че дава вяра
на показанията на тези двама свидетели относно обстоятелствата, свързани с
предприетите действия след тяхното
пристигане на мястото на инцидента, относно
проверките, които са предприели по случая и фактите, които пряко или
опосредено са установили. Всъщност липсва съществено разминаване в изложеното
от подсъдимия и от свидетелите, което да дискредитира някои от гласните
доказателствени източници що се касае до основните момент, включени в обхвата
на изследване по делото. Възраженията в полза на подсъдимия, отправени в случая
лично /при даване на обяснения/ и най – вече от защитника по делото не са
свързани толкова с това осъществени ли са определени факти в обективната действителност, а са такива по същество и
свързани с логическата и правна оценка на установените факти от гледна точка
причините за настъпване на процесното ПТП в контекста на относимите правила за
движение, регламентирани в специалния закон. Единственият спорен момент е този
за отстоянието на превозните средства непосредствено преди удара. Момент, който
е изяснен от събраните гласни доказателства, в това число и от съда,
кредитирани с доверие, съобразно които отстоянието на мотоциклета от лекия
автомобил непосредствено пред удара е около 2 м, което е различно от
възприетото от вещите лице по назначената повторна тройна автотехническа
експертиза. То се базира обаче единствено на изчисления на скоростта на
движение на мотоциклета, възприети и от съда, като коректни и времето за
реакция на водачите, но към друг времеви момент – започване на маневрата от подсъдимия
с управлявания от него лек автомобил, а не към момента на удара. Този нюанс
всъщност бе отбелязан на това място, единствено за да се преодолее
впечатлението за установени фактически положения, различни от описаните в
постановлението на прокурора относно механизма на настъпване на процесното ПТП,
явяващи се основание за връщане на делото в досъдебна фаза, с оглед пределите
на произнасяне на съда в производството по Глава 28 НПК, а именно в рамките на
фактическите твърдения в постановлението на РП – Хасково, каквито нови
фактически положения всъщност от анализа на гласните доказателства не се
установяват в степен, налагаща да се приеме нова, различна фактическа
обстановка относно осъществени обстоятелства, включени като обективен признак
от състава на престъпление.
С оглед изложеното, настоящият
съдебен състав намира, че при така констатираната фактическа обстановка и след
обсъждане на направените доводи относно съставомерността и правната
квалификация на престъпното деяние, представителят на държавното обвинение е
направил законосъобразен извод, че подсъдимият П.С. *** е осъществил деяние,
което да бъде субсумирано под състава на
престъпление по чл. 343а, ал. 1, б. „а“, вр. чл. 343, ал. 1, б. „б“, вр. чл.
342, ал. 1 от Наказателния кодекс, поради следните доводи от правна страна:
За да бъде осъществен съставът на
престъпление, предвиден в цитираната разпоредба - чл. 343а, ал. 1, б. „а“, вр.
чл. 343, ал. 1, б. „б“, вр. чл. 342, ал. 1 от Наказателния кодекс, за което на
подсъдимия е било повдигнато обвинението, с предложение да бъде признат за
виновен по него и съответно – освободен от наказателна отговорност по реда на
чл. 78а НК, респ. деянието да е довършено от обективна страна, е необходимо
деецът с деяние по 342, ал. 1 от НК по непредпазливост да причини, т.е. в
резултат на инкриминираната дейност да е настъпил някой от изброените
съставомерни резултати: значителни имуществени вреди, тежка или средна телесна
повреда на едно или повече лица или смърт на едно или повече лица. Извършеното
деяние в случая съставлява изобщо престъпление, когато и защото настъпват от
обективна гледна точка, като негов престъпен резултат квалифициращите
обстоятелства на умишленото престъпление по чл. 342, ал. 1 НК. Те са такива
обстоятелства, които сочат на реално увреждане – в случая – причиняване на
средна телесна повреда, недвусмислено установено от заключението на вещото
лице, с тази разлика, че деецът действа по непредпазливост като форма на
вината. Изпълнителното деяние с оглед препращането към разпоредбата на чл. 342,
ал. 1 от НК се изразява в нарушаване на правилата за движение при управление на
превозно средство, които са различни за отделните видове транспортни средства и
се регулират от разнообразни нормативни актове. Т.е. налице е бланкетна
диспозиция на наказващата норма, която обаче се запълва откъм необходимо
съдържание винаги и само от онези правила за движение, които са били в сила по
време и по място на извършване на правнорегламентираната дейност по управление
на моторно превозно средство.
Последното налага да бъде изрично
изтъкнато, че по делото се установи от обективна страна, че подсъдимият П.С. ***,
е осъществил на посочените от РП – Хасково дата и място визираната в закона
правнорегламентирана дейност - управление на МПС - лек автомобил марка „Пежо“,
модел „207“ с peг. номер *****, негова собственост, като се наложило да предприеме
маневра - да излезе от реда на паркираните превозни средства в дясната пътна лента
на ул.„Мадара“ до № **** и за целта се отклонил наляво по платното за движение,
за да премине в съседната - лявата пътна лента. Доказано е, че при потеглянето
си отпуснал спирачния педал на автомобила си и го привел в движение на първа
предавка със скорост в диапазона 0-3.2 км/час в процеса на ускоряване, но в
момента, в който навил волана наляво и отпуснал педала на съединителя,
автомобилът му се изнесъл с предницата си леко напред и наляво без да напуска
дясната (северната) пътна лента на платното за движение на ул. „Мадара“ и без преди
и по време на маневрата подс. П.С. да подаде своевременно ясен и достатъчен за
възприемане сигнал със светлинните пътепоказатели на управляваното от него
превозно средство, настъпил удар с управлявания от свид. Г.С.П. мотоциклет
марка „Симсон“ с peг. № ******. Скоростта на движение на превозните средства
участници в процесното пътно-транспортно произшествие, непосредствено преди
удара била 0-3.2 км/час за лек автомобил марка „Пежо“, модел „207“ с peг. № *****,
променлива в процеса на ускоряване и 20 км/час за мотоциклет марка „Симсон“ с
peг. № ******, съответно 0 км/ч. за лекия автомобил, който бил спрял и 13.9
км/ч. за мотоциклета – в момента на настъпване на удара.
Очевидно деянието е осъществено от
подсъдимият при нарушаване на правилата за движение по пътищата – в случая визирани в относимата разпоредба на
чл. 25, ал. 1 от ЗДвП, предвиждаща задължение за участниците в движението и
конкретно за водачите на пътни превозни средства, при предприеме каквато и да е
маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда
на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно
или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна
лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен
имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде
опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или
минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното
положение, посока и скорост на движение. Това е основно задължение, насочено по
своята същност към полагане на необходимата грижа при управление на МПС в аспекта
на осигуряване не само реално на непрекъснат контрол по отношение на
управляваното превозно средство, но и на необходимите условия за осъществяване
на маневра и имащо за цел опазване, както на самия водач, така и на останалите
участници в движението. Това е общо задължение за всеки участник в движението
по пътищата, вкл. и водачите на МПС. Нещо, което не е било изпълнено от водача
на едно от моторните превозни средства, участници в транспортното произшествие
в лицето на подс. П.С.С. и очевидно,
поради нарушаване на посоченото общо, но в същото време специфично правило за
движението по пътищата от страна на подсъдимия при управлението на собствения
му лек автомобил марка се е стигнало и до настъпване на процесното транспортно
произшествие, явяващо се пряка и непосредствена последица от извършването му. Същият,
преди да започне маневра за излизане от ред на паркирани превозни средства в
дясната пътна лента на ул. „Мадара“ в гр. Хасково, се отклонил наляво по
платното за движение, за да премине в лявата пътна лента, без да се е убедил,
че няма да създаде опасност за участниците в движението, които минават покрай
него, а именно Г.С.П. – ЕГН: **********, водач на мотоциклет марка „Симсон“ с
рег. № ****** като същевременно е сторил това и без преди предприемане или по
време на маневрата да подаде съответен светлинен сигнал със светлинните
пътепоказатели на управляваното от него превозно средство - лек автомобил марка
„Пежо“, модел „207“ с рег. номер *****, нарушавайки разпоредбата на чл. 26 от ЗДвП. Според съдържанието на цитираната норма, преди да завие или да започне
каквато и да е маневра, свързана с отклонение встрани, водачът е длъжен
своевременно да подаде ясен и достатъчен за възприемане сигнал. Сигналът се
подава със светлинните пътепоказатели на превозното средство, а за превозните
средства, които нямат светлинни пътепоказатели или те са повредени - с ръка.
Сигналът, подаван със светлинните пътепоказатели, трябва да е включен през
пялото време на извършване на маневрата и се прекратява веднага след
приключване на маневрата. Ако бе изпълнил това свое задължение, щеше да създаде
у водача на мотоциклета правилни впечатления за предстоящо включване в
движението след излизане от реда на спрели/паркирали превозни средства и да
скъси времето за реакция на водача при евентуално предприемане на маневрата все
пак в нарушение на чл. 25 ЗДвП.
На следващо място, освен деяние,
недвусмислено установено е настъпването и на съставомерния резултат –
причиняване на средна телесна повреда на пострадалото лице – свид. Г.С.П. *** и
то в причинно – следствена връзка с деянието и в частност с причиненото пътно –
транспортно произшествие, наличието на каквато връзка недвусмислено се
обосновава от заключението на вещите лица по назначените на досъдебното
производство автотехническа и съдебномедицинска експертизи.
От субективна страна деянието на подсъдимия е
извършено непредпазливо, при условията на небрежност. Същият не е целял и не е
предвиждал настъпването на престъпния резултат, но е бил длъжен и е могъл да го
предвиди. Съставомерните последици са настъпил по причина, че деецът не е
съобразил поведението си с обстоятелствата, които в конкретния случай са
оказали влияние за причиняване на процесното пътнотранспортно произшествие,
преценени от гледна точка на релевантните за ситуацията правила за движение по
пътищата. В случая при обосноваване на вината и нейната форма е без значение
дали самото нарушаване на правилата за движение е станало умишлено или
непредпазливо, като в конкретната хипотеза не е налице и съпричиняване на вредоносния резултат от страна
на някой измежду другите участници в движението. Решаващо в случая от гледна
точка въпроса за отговорността на подсъдимия е наличието именно на негово виновно
поведение като водач на ППС. Установено е и последващото поведение на
подсъдимия в момента след настъпване на транспортното произшествие, свързано с оказване
на необходимата помощ на пострадалия в рамките на възможностите на подсъдимия,
поради което и квалификацията по чл. 343а, ал. 1, б. „а“, вр. чл. 343, ал. 1,
б. „б“, вр. чл. 342, ал. 1 от Наказателния кодекс е дадена обосновано и в
съответствие с материалния закон.
За извършеното от подсъдимия Ангел С.
*** престъпление е предвидено наказание е лишаване от свобода до две години или
пробация, предвид характера и степента на телесното увреждане, причинено на
свид. Г.С.П.. С престъплението не са нанесени съставомерни имуществени вреди.
Подсъдимият до момента не е осъждан, след като е реабилитиран по право и не е
освобождаван от наказателна отговорност по реда на глава VII от НК. Съдът счита, че са налице
предпоставките за приложението на чл. 78а от НК, като същевременно не се
установи наличието на визираните в ал. 7 на чл. 78а НК законови пречки за това.
При индивидуализацията на
административното наказание, което следва да бъде наложено на дееца, съдът
намира, че определянето на „глоба” в размер, съобразно законовия минимум, а
именно 1000 лева, ще бъде в съответствие с данните за личността на подсъдимия.
Същият, както вече бе посочено е неосъждан, т.е. с чисто съдебно минало, макар за
него в съдебно заседание да са събрани данни за личността, които го
характеризират в недотам положителен план, в какъвто аспект следва да се
възприеме и осъждането, за което е настъпила реабилитация. В досъдебна фаза дава
подробни обяснения по случая, макар да не се признава за виновен по
повдигнатото му обвинение, а цялостното му процесуално поведение следва да бъде
окачествено като положително. По този начин размерът на административното
наказание „глоба”, бе определено съобразно установения законов минимум от 1000
лева при превес на смекчаващите вината обстоятелства и най – вече след
необходимото съобразяване с материалното състояние на подсъдимия, данни за
което се съдържат единствено в подписана от него декларация за семейно
положение и имуществено състояние и при снемане на самоличността му в съдебно
заседание. Така наложеното административно наказание се явява и в синхрон с
изискванията на закона от гледна точка на доказателствения материал по делото и
житейската справедливост, както и с оглед обществената опасност на деянието и
дееца, във връзка с горепосочените смекчаващи отговорността обстоятелства,
преценени в тяхната съвкупност. Същото е обосновано и справедливо и с него в
най – пълна степен биха се постигнали целите на личната и генерална превенция
заложени в закона. Целият
комплекс от обстоятелства, анализирани по – горе и аргументите за целите
на наказанието в т.ч. и административното наказание изключват наличието на основание за приложение на разпоредбата
на чл. 78а, ал. 4 от НК, предвиждаща възможност за налагане на подсъдимия,
наред с наказанието глоба, и на административно наказание „лишаване от право да
управлява моторно превозно средство”.
С оглед крайния извод за виновността
на лицето, привлечено към отговорност, за описаното в депозираното постановление
деяние, в тежест на подсъдимия П.С. *** следва да бъдат възложени и направените
по делото разноски на досъдебното производство за заплащане възнаграждение на
вещи лица и същият бе осъден да заплати по
сметка на ОД на МВР – Хасково сумата в размер на 527.85 лева, представляваща
направени по делото разноски за възнаграждения на вещи лица по назначените
съдебно – медицинска експертиза и автотехническа експертиза, а по сметка на
Районен съд – Хасково – сумата в размер на 1228.00 лева, представляваща
направени разноски пред всички инстанции за явяване и изслушване на вещи лица,
както и за възнаграждение на вещи лица по назначената повторна тройна
автотехническа експертиза, както и сумата по 5.00 лева - ДТ, при всяко служебно
издаване на изпълнителен лист за наложеното административно наказание „Глоба“
и/или присъдените разноски.
Мотивиран така, Хасковският районен съд
постанови решението си.
Съдия:
/п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: Г.С.