№ 541
гр. София, 25.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Михаил Малчев
при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова
като разгледа докладваното от Елизабет Петрова Въззивно гражданско дело
№ 20231000500631 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение от 09.01.2023г по гр.д. № 14774/2019г Софийски градски съд е осъдил
Д. С. П. да заплати на Н. К. Р. сумата от 15 000лв- обезщетение за неимуществени
вреди, претърпени от ищеца вследствие побой , нанесен му от ответника на
10.10.2016г, като е отхвърлил предявения иск за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди за сумата до 30 000лв. С решението си съдът е възложил
разноските по делото съобразно изхода от спора и доказаните разноски от страните.
Решението на СГС е влязло в сила в осъдителната си част.
Решението на СГС се обжалва с въззивна жалба от ищеца Н. Р., представляван от
адв. Г., предоставящ правна помощ, в отхвърлителната част, с оплаквания, че съдът
неправилно е преценил установените от ищеца претърпени неимуществени вреди и
присъденото обезщетение е занижено, а не е справедливо, в нарушение на
разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. Моли решението на СГС да бъде отменено в
обжалваната част , а предявеният иск да бъде изцяло уважен.
Ответникът Д. П. не е депозирал писмен отговор на въззивната жалба.
В о.с.з. въззивникът се явява и се представлява от адв. Г., който поддържа
1
въззивната жалба и моли същата да бъде уважена.
Въззиваемата страна не се представлява в о.с.з.
Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакувания съдебен акт,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на
чл.269,изр.2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение
въззивният съд е обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като
служебно има правомощие да провери спазването на императивните
материалноправни разпоредби , приложими към процесното правоотношение. В този
смисъл е задължителното тълкуване на закона дадено с ТР №1/2013г по т.д. №1/2013г
на ОСГТК на ВКС- т.т.1 и 4.
С оглед изложеното съдът приема, че обжалваното решение е валидно и
допустимо. Като краен резултат, първоинстанционното решение е правилно и не
страда от пороците, посочени във въззивната жалба.
Предявен е иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени от ищеца на деликтно основание- поради нанесен му побой от ответника.
Разпоредбата на чл.45 и сл. ЗЗД проглася общото правило , че всеки е длъжен да
поправи вредите , които виновно е причинил другиму. В ал.2 на с.чл. законодателят е
създал презумпцията, че вината на увреждащия се предполага до доказване на
противното. Обезщетение на процесното основание , съгласно чл.51 от ЗЗД се дължи
за всички вреди - имуществени и неимуществени, пряка и непосредствена последица
от увреждането. Съгласно изложеното в тежест на ищеца е да установи наличието на
едно противоправно действие или бездействие, предприето от ответника, което му е
причинило вреда, както и причинната връзка между действие и вреда. На осн. чл.154
от ГПК ответникът е този който следва да докаже липсата на вина в Д.ието му , като
обори по категоричен начин създадената презумпция за вина.
С влязлото в сила първоинстанционно решение по делото/ ищецът обжалва
решението в отхвърлителната му част и решението на СГС е влязло в сила за
обезщетението за неимуществени вреди за сумата от 15 000лв, дължими се на
процесното основание/ се установяват със сила на пресъдено нещо горепосочените
предпоставки за ангажиране на отговорността на ответника. Между страните по делото
и за съда е установено по обвързващ начин, че ответникът дължи на ищеца заплащане
на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от нанесения му побой на
10.10.2016г от ответника в гр. Нови Искър, кв. Курило.
Единствено спорен е размера на дължимото се от ответника на ищеца
2
обезщетение, определен по реда на чл.52 от ЗЗД.
В о.с.з. на 23.05.2022г е изслушано заключението на СМЕ, изготвено от в.л. д-р
М., според който от нанесения му побой ищецът е получил счупване на долната
фаланга на третия пръст на дясната ръка, счупване на четвърта дланна кост на същата
ръка, с гипсова имобилизация, разкъсно – контузна рана в тилната обхват на главата,
кръвонасядания и двойни ивицисти на кръвонасядания по гърба и левия крак. Според
вещото лице счуването на четвърта дланна кост на дясната ръка и трети пръст на
същата ръка са причинили на пострадалия трайно затруднение на движенията дясната
ръка за срок не по - малък от 2 месеца при обичаен ход на възстановяване. При
прегледа вещото лице е установило, че средният пръст на дясната ръка е отклонен
настрани на около 25 градуса. Движенията в ставата на долно- средните фаланги на
третия пръст на дясната ръка са ограничени с 70 %, на крайна става на третия пръст са
ограничени с 34 %. Нарушен е пълния захват на дясната ръка с третия пръст. При
свиване на ръката в юмрук пръстът стои нагоре спрямо другите.Силата на захвата на
двете ръце е еднакъв. Според вещото лице затруднената двигателна функция на третия
пръст на дясната ръка ще остане за цял живот.
В същото съдебно заседание е изслушана свидетелката Д., майка на ищеца, ,
която установява, че на следващия ден след инцидента тя го е видяла. Заварила го е с
гипсирана дясна ръка, с кръв по главата и рани по гърба и ръцете. Веднага го е завела
на лекар, като е трябвало да се изчака да се види в какво състояние ще бъде след
свалянето на гипса, но впоследствие наместването се оказала несполучливо и се е
наложило второ наместване. Според свидетелката след инцидента й се е е наложило да
започне да посещава ищеца минимум два пъти седмично в Курило, за да се грижи за
хигиената му и му носи провизии. Свидетелката установява, че ищецът е престанал да
идва при нея в кв. Дружба. Според свидетелката ръката на ищеца е с променена форма
и до днес не може да прави с нея нищо. Свидетелката установява, че ищецът е страдал
психически и се е дистанцирал от приятели.
Показанията на свидетелката са повърхостни, но доколкото същата съобщава
факти, които лично е възприела и които са житейски логични съдът счита, че може да
кредитира свидетелките показания.
Съгласно чл.52 ЗЗД обезщетението за причинени неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. Определянето на справедливо обезщетение е
свързано с преценката на конкретно съществуващи обстоятелства по всяко дело като
например характер и тежест на уврежданията, обстоятелства, при които са настъпили,
интензитет и продължителност на болките и страданията, физически и психически
последици от уврежданията, възрастта на пострадалия, както и конкретните
икономически условия в страната към момента на увреждането, а като ориентир за
последните и нивата на застрахователно покритие към същия момент. Тези
3
обстоятелства следва да се преценят в съвкупност за да се обоснове извод кой е
справедливият размер на дължимото обезщетение за конкретни неимуществени вреди.
Обективно по делото е установено, че към момента на деликта ищецът е бил на
48години.
При определяне на размера на дължимото се на ищеца обезщетение настоящия
съдебен състав отчита двете счупвания, които ищецът е претърпял на дясната си ръка,
сравнително краткия възстановителен период, непълното възстановяване на третия
пръст на ръката на ищеца, както и обстоятелството , че първоначално, поради
обездвижване на ръката ищецът е имал нужда от помощ в ежедневието си, което
безспорно е затрудняващо го обстоятелство, отчита и променения начин на живот на
ищеца, установен от разпитания свидетел. При определяне на размера на
обезщетението съдът съобразява и стандарта на живот в страната към момента на
причиняването на увреждането-2016 г , доколкото обезщетението не следва да има за
последица неоснователно обогатяване на ищеца по делото. С оглед изложените
обстоятелства съдът приема, че за обезщетяване на причинените на ищеца
неимуществени вреди му се държи обезщетение в размер на 15000лв. С посочената
сума съдебният състав приема, че справедливо се обезщетяват доказаните вредите на
този ищец , поради което над посочената сума исковата претенция следва да бъде
отхвърлена.
Върху така определеното обезщетение , на осн. чл. 84,ал.3 от ЗЗД – от момента на
деликта – ответникът дължи обезщетение за забава.
Изводите на двете съдебни инстанции съвпадат. Първоинстанционното решение
следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
По отношение на разноските:
При този изход на спора право на разноски има само въззиваемата страна.Тази
страна не претендира и не доказва направени разноски пред настоящата инстанция.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260041 от 09.01.2023г постановено по гр.д. № 14774
/2019г по описа на Софийски градски съд, ГО, I-16 състав, изцяло.
Решението подлежи на касационно обжалване с касационна жалба пред ВКС в 1-
месечен срок от връчването му на страните при условията на чл.280,ал.1 и ал.2 от ГПК
Председател: _______________________
Членове:
4
1._______________________
2._______________________
5