№ 203
гр. Разград, 14.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Анелия М. Йорданова
Членове:Валентина П. Д.а
Атанас Д. Христов
при участието на секретаря Дияна Р. Георгиева
като разгледа докладваното от Валентина П. Д.а Въззивно гражданско дело
№ 20223300500205 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.367 и сл. от ГПК. Производството е по реда на чл.267 и сл. от
ГПК.
Делото е образувано по въззивната жалба, подадена от Е. Х. Р. и С. М. Р., ответници в
първоинстанционното производство, чрез пълномощници, против Решение № 260011 от
27.05.2022 г. по ГД № 902/2019 г. по описа на РС Исперих, с което съдът е приел за установено по
отношение на жалбоподателите, че поземлен имот с идентификатор 68552.501.6 ведно с
построената сграда с идентификатор 68552.501.6.1 е собственост на наследниците на Р. Ю. М.,
починал на 25.07.1994 г., като ги е осъдил да отстъпят собствеността и да предадат владението в
полза на ищеца Х. Р. Ю. върху описания имот, без сградите в него, като несъществуващи
вследствие събарянето им през времетраене на съдебното производство. Със същото решение е
отменен на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК констативен нотариален акт за собственост на
недвижим имот № 158, том II, рег. № 2254, дело № 195/2018 г. по описа на нотариус с рег. № 668
на НК, с който в производство по чл. 587 от ГПК ответницата С. М. Р. е призната за собственик
върху описания имот на основание давностно владение.
Излагат се твърдения, че първоинстанционното решение е неправилно и необосновано,
постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Сочи се, че
неправилно съдът е приел, че ответниците се установяват в процесния имот едва през 2001-2002 г.,
както и не е установено правото на собственост на ищеца. Сочи се, че искът е недопустим в
установителната си част относно правото на собственост на останалите живи наследници върху
идеалните части, различни от тези на ищеца, понеже същият упражнявал чужди права. Отправя се
искане за отмяна на обжалваното решение и решаване на спора по същество или за връщане на
делото за ново разглЕ.е от друг състав. Претендират се разноски за две инстанции. Подадена е и
последваща въззивна жалба в срок, отново от двамата ответници пред РС Е. Х. Р. и С. М. Р., чрез
адвокатско дружество „Я. и съдружници“, гр. Добрич, представлявано от адв. М. Я. и адв. В.
Златарова, против решението. Същото се атакува в цялост, в това число и в частта, с която е
отхвърлено и възражението на ответниците по делото на основание чл. 72 от ЗС за осъждане на
ищеца да им заплати направени в имота подобрения и необходими разноски през периода от
1
25.07.1994 г. до настоящия момент в размер на 15 000 лв., предявено частично от общата стойност
51 512 лв., както и за признаване на право на задържане на имота до заплащането на разноските.
Решението се атакува като неправилно, незаконосъобразно и необосновано, като се излагат
подробни съображения за всеки един от пороците, с искане за неговата отмяна и отхвърляне на
ищцовите претенции.
Депозират е отговор на въззивните жалби от Х. Р. Ю., ищец по иска с правно основание
чл.108 от ЗС, в който се застъпва становище за неоснователност на същите, с искане за
потвърждаване на решението на ИРС.
Страните не са направили доказателствени искания.
В съд.заседание въззивниците, чрез пълномощник поддържат подадената въззивна жалба в цялост,
с искане за отмяна на постановеното от РС решение.Ппретендират и разноски.
Въззиваемата страна, лично и чрез пълномощник поддържа подадения отговор, с искане за
потвърждаване на постановеното решение.
При извършената служебна проверка въззивният съд установи,че атакуваното решение е
валидно и допустимо.
По отношение правилността на същото, при съобразяване на доводите и становищата на
страните и събраните по делото доказателства, намери следното :
Ищецът Р. Ю. е предявил против ответниците Е. Х. Р., негов син и С. М. Р., негова бивша
снаха иск на правно основание чл.108 от ЗС, с искане съдът да признае за установено по
отношение на двамата ответници, че Поземлен имот, с начин на трайно ползване: дворно място,
находящо се в строителните граници на с.С., общ.И. обл.Р. ул.“И. В.“ №..6, представляващ
УПИ VI в кв.3, образуван от имот с пл.№ 6, с площ от 1.059 дка, отреден за жилищно застрояване
по ПУП на селото, одобрен със Заповед № 404/23.08.2014г., ведно с постройките в него, при
посочени граници е собственост на наследниците на Р. Ю. М. ,б.ж.на с.Средоселци, община
Исперих , починал на 27.07.1994г., алтернативно е собственост на ищеца, както и ответниците да
бъдат осъдени да му предадат и отстъпят владението и собствеността на описания имот, който
неоснователно владеят.Прави искане и за отмяна на НА за собственост на недвижим имот № 158,
том II, рег.№ 2254, дело № 195/2018г. по описа на Нотариус П. А., рег.№ 688 на НК, с който
нотариален акт ответницата С. Р. . е призната за собственик на процесния имот по давностно
владение, както и да бъде отменен НА за продажба на недвижим имот № 9, том III, рег. № 2454,
дело № 217/2018г. по описа на същия Нотариус, с който тя е продала имота на другия ответник Е.
Р..
Ищецът поддържа , че описаният имот е съсобствен между него и трите му сестри Н.О.,
А. М. и К.И., като наследствен от техния покоен баща Р. М., който е бил признат за собственик на
имота приживе с НА № 146, том І, дело № 295/1983г. по описа на Исперихски районен съд. Сочи,
че ответниците негов син и снаха са бивши съпрузи, които и след развода си през 2016 година
продължават да живеят заедно, заедно със своите деца..На същите непосредствено след сватбата
им било безвъзмездно предоставено ползването на жилищната сграда в процесния имот
Ответницата С. Р. с цел заобикаляне на закона на 10.05.2018г. се снабдила с констативен НА за
собственост върху процесния имот, на основание давностно владение, а седем дни по-късно – на
17.05.2018г. го продала на бившия си съпруг – другия ответник Е. Р..Ищецът твърди, че
понастоящем двамата ответници живеят в процесния имот, като отказвали доброволно да му
предадат владението. Синът му отправял закани за убийство, ако посмее да влезе или приближи до
имота. Бил крайно агресивен и конфликтен. Ответницата С. Р. била адресно регистрирана на
същия имот от 2014година, тя никога не е владяла имота еднолично като свой, трайно,
необезпокоявано и явно, поради което не е могла да го придобие по давност т, поради което и
последвалата продажба на имота не е породила вещно-прехвърлително действие по отношение на
купувача.
Ответниците Е. Р. и С. Р. са депозирали отговор на исковата молба в срок, чрез
пълномощник, като са оспорват изцяло предявения иск за собственост като неоснователен,1 с
възражение ,че са придобили спорния имот по давност. За ответника Е. Р. сочат , че той е роден в
процесната къща през 1972 година и постоянно е живял там с известни прекъсвания, докато учел в
гр.Добрич и отбивал военната си служба.След казармата, през 1994г. сключил брак с втората
ответница и заживели в същата къща заедно с неговите баба и дядо, за да ги гледат. Помежду им
2
имало силна емоционална връзка, като дядото приживе заявил, че ще дари къщата на Е., но
починал непосредствено след сватбата им. Няколко години ответниците били на гурбет в Турция,
но постоянно си идвали на село. През 2002г. се завърнали в България и живели в имота
непрекъснато до 2019година Били адресно регистрирани на този адрес , заплащали данъците за
имота.. Въпреки развода им през м.02.2016г., след това продължили двама да живеят в къщата, тъй
като Е. Р. . имал зад нея Козеферма и 5.500 дка земя, слята с имота на къщата, без ограждения
помежду им. Втората ответница С.. не е напускала къщата и през 2018г. се снабдила с констативен
НА за собственост по давностно владение..Считат ,че по този начин в периода от 1994г. до 2018г.
Сответницата С. Р. е демонстрирала права си на пълноправен собственик на имота, в пълен обем за
себе си, на което не са се противопоставили нито ищецът, нито другите наследници, за да защитят
правото си на собственост. В условията на евентуалност, ако ответниците не бъдат признати за
собственици на имота, предявяват права на добросъвестни владелци чрез възражение за заплащане
на направени в имота подобрения и необходими разноски през периода от 25.07.1994г. до
настоящия момент, като ищецът бъде осъден да им заплати за тях сумата от 15 000.00 лева
(частично от общата им стойност от 51 512.00 лева), като са конкретизирали същите по
пера.Правят и възражение за право на задържане на имота до заплащането на подобренията.
Няма спор по делото, че ищецът е законен наследник на Румзи Ю. М., б.ж.на с.Средоселци,
починал на 25.07.1994г., като след смъртта си той е оставил преживяла съпруга, Ресмие М.,
починала на 19.04.2001г. и четирите им общи деца, ищеца, по делото и три дъщери , като
понастоящем най-голямата от тях Н.Р.О. е починала и е оставила за свои наследници три деца.
Приживе, наследодателят Р. Ю. М. е бил е признат за собственик на основание давностно
владение, с НА № 146/01.11.1983г., том І, дело № 295/1983г. по описа на Исперихски районен съд,
върху следния недвижим имот: „Дворно място в чертите на с.С, с площ от 825 кв.м., съставляващо
парцел VІІ-2 в кв.3 по плана на селото, с построената в него жилищна сграда и други стопански
сгради, при съседи: улица, ИД И и от другите две страни – блок на ТКЗС“.
Пред РС е назначена СТЕ, която е проследила спорния имот по всички действали планове за
село .Експертизата описва имота с площ от 800 кв.м., при съответни граници, установявайки ,че в
разписния лист, придружаващ регулационния план на селото от 1940г., като собственици на
процесния парцел VІІ-2 от кв.3 са записани Ю. Р. - без документ за собственост и Р.И.М. ,
притежаващ описания горе НА № 146/01.11.1983г., като и окръжният съдт счита ,че безспорно
става въпрос, предвид преименуването за едно и също лице Р. Ю. М. - бащата на ищеца.
Според същото експертно заключение, по ПУП на с.С от 2014г., одобрен със Заповед №
404/23.08.2014г., процесният имот представлява УПИ VІ-6 от кв.3, с площ от 1.059 дка, отреден за
жилищно застрояване, в което са построени Паянтово жилище с декларирана застроена площ от 49
кв.м., ведно с прилежащото към него избено помещение с декларирана застроена площ от 9 кв.м. и
Паянтова сграда без декларирана площ, построена от югозападната страна на жилищната
сграда, граници и съседи: УПИ V от кв.3, улица и имоти извън регулация.
По сега действащата кадастрална карта и кадастрални регистри на с.С, одобрени със Заповед
№ РД-18-25/02.02.2022г. на Изпълнителния директор на АГКК, Поземленият имот е с
идентификатор 68552.501.6, вид собственост: Частна, вид територия: Урбанизирана, с начин на
трайно ползване: Ниско застрояване (до 10м), с площ 1083 кв.м., стар номер 6, кв.3, парцел VІ,
като в имота е построена сграда с идентификатор 68552.501.6.1, вид собственост: Частна,
функционално предназначение: Жилищна сграда – еднофамилна, брой етажи – 1, застроена площ
от 71 кв.м.
Експертизата констатира, че в разписния лист, придружаващ ПУП на с.С от 2014г., като
собственик на процесния имот е записан ответникът Е.Х.Р., притежаващ НА № 9, том ІІІ, дело №
217/17.05.2018г., като на същото основание той е записан и като собственик на Поземления имот с
идентификатор 68552.501.6 по действащата кадастрална карта и кадастрални регистри на селото.
Експертното заключение не установява друго движение на собствеността върху процесния имот.
Няма спор по делото, че ищеца и първия ответник са баща и син, а ответниците са бивши
съпрузи, чиито граждански брак, сключен на 23.07.1994г. е бил прекратен по взаимно съгласие с
влязло в сила на 01.02.2016г. решение по гр.д.№ 03437/2015г. на РС-Добрич.По делото съпрузите
са се споразумели след прекратяване на брака, семейното жилище, което съпрузите са обитавали
дотогава, находящо се в с.Средоселци, обл.Разград, ул.“Светлина“ № 44, собственост на
родителите на съпруга Е. Р. да бъде обитавано за в бъдеще от него и трите им непълнолетни деца.
3
Две години по-късно, на 10.05.2018г., ответницата С. Р. се е снабдила с констативен НА за
собственост на недвижим имот № 158, том II, рег.№ 2254, дело № 195/2018г. по описа
на Нотариус, рег.№ 688 на НК , като е призната за собственик по давностно владение на същия, а
на на 17.05.2018г. е продала имота на бившия си съпруг с НА за продажба на недвижим имот № 9,
том III, рег. № 2454, дело № 217/2018г. по описа на Нотариус, рег.№ 688 на НК и с район на
действие РС-Исперих,
Както ищеца, така и ответниците имат адресна регистрация на адреса на процесния имот,
като в различни периоди от време ответниците са имали и други адресни регистрации.
Гласни доказателства по делото са сочени и от двете страни.
Свидетелите на ищеца Н. Ю.ов, Г. Али, и К.И., всички близки роднини на страните, като
първите двама са племенници на ищеца, респ. първи братовчеди на ответника Е. Р., а третата е
сестра на ищеца, респ. леля на ответника , се установява на наследодателите на ищеца че до
смъртта си са живели в процесния имот . Ищецът не спори ,че е живеел след смъртта на баща си в
гр.Добрич, но докато майка му била жива и идвал всяка седмица в с.Средоселци.Установява се
също така , че и ответниците , след сключването на брака им през 1994година са заживели в
процесния имот с известни прекъсвания.Според тази група свидетели двамата отвметници
живеели заедно с майката на ответника, първа съпруга на ищеца в друг имот в същото село или в
гр.Исперих, а в процесния имот основно гледали кози и кучета.Свидетелите заявяват ,че докато
прлез 2000 – 2001година ищецът се грижел за болната си майка ответника , негов единствен син го
изгонил насилствено от нея с побой и заплахи, като той ищеца бил принуден да се върне на
квартира в гр.Добрич. Ищеца рядко се връщал на село , заради конфликта със сина си Е., който не
допускал до имота и останалите наследници , като ги заплашвал и поставил и видокамери за
налблюдение . В обсъжадния период ответниците се развели след конфликт помежду им, като
известно време живели разделени, но много скоро след това отново се събрали и продължили да
живеят с децата си в с.С., вкл. и да ползват процесния имот.
Свидетелите на ответниците Н.Ю. и Б. М. ответниците направили множество ремонтни
дейности в процесния имот, но не установяват конкретен период на извършването им. Твърдят, че
е извършена подмяна на дървената дограма на къщата с ПВЦ-дограма, сложени плочки на земята,
подово отопление, ремонт на таван с поставен гипскартон, боядисване на стаите, направена
беседка в имота.
Отново свидетелите установяват, че другите наследници не са спирали да имат интерес към
процесния имот, където се събирали в миналите години по време на празници. Принципно не са
имали против семейството на ответниците да живее в имота , но били изненадани, когато се
установило, че са се снабдили с нотариален акт за собственост. През последните години
ответниците трайно пребивавали в чужбина, където работели. В периода след завЕ.е на
настоящото съдебно производство, се зъвърнали в Б. през м.август 2021г., за да направят сватба на
сина си и веднага след това събитие ответника съборил всички постройки в имота.Свидетели на
събарянето станали ищеца и неговата сестра К.И., в присъствието на полицейски служители.
Въпреки техните опити да се противопоставят на събарянето на сградите, ответникът изпълнил
намеренията си.
Вещото лице по СТЕ също е установило при извършения оглед на място в имота на
01.04.2022г., че сградите в същия са съборени, поради което не могат да бъдат установени
необходимите разноски, направени за запазването на имота, които са били претендирани от
ответниците.
От правна страна окръжния съд намери следното:
Предявен е ревандикационен иск с правно основание чл.108 от ЗС за уважаването на който е
необходимо установяването на трите предпоставки: ищецът да е собственик на вещта, тази вещ да
се владее от ответника и това владение да е без основание.
Окръжният съд също , както и първоинстанционния такъв стига до извод, че спорния имот е
съсобствен между наследниците на Р. Ю. М. , б.ж.на с.Средоселци, баща на ищеца, които
наследници не са изгубили правото си на собственост, поради придобиването му еднолично от
ответницата С. Р. по давност. Няма как същата да се позовава на изтекла само в нейна полза
такава към 2018година, тъй като е безспорно по делото, че тя е дошла в този имот като снаха,
съпруга на внука на наследодателя и втори ответник Е. Р. и ако е осъществявала някаква власт
4
върху имота до развода им през 2016г., тази власт е била при условията на СИО, а не
самостоятелно за нея .На следващо място , окръжният съд намира ,че упражняваната епизодично
от двамата съпрузи съвместно власт върху имота в периода 1994-2016г , дори и да сочи на
намерение за своене, то същото е установено по един насилствен и безпардонен начин, с
изгонването на ищеца Х. Р. Ю. след смъртта на неговата майка през 2001 година от неговия син
Е. Р., което действие не може да сложи началото на едно давностно владение, трайно и
необзпокоявано , каквото закона изисква.Още повече ,че по делото са налице данни,че
ответниците са обитавали преимуществено друг имот и друго жилище в същото село, с
адм.адрес, ул.“Светлина“ №44, което са считали за семейно такова в бракоразводния процес.
За намерение за своене на имота не могат да бъдат приети в случая и извършените от
ответниците дейности на обикновено управление спрямо имота, като заплащане на данъци, а що
се отнася до заявените и претендирани подобрения същите остават недоказани, предвид
извършените от ответниците действия в хода на делото по събаряне на сградите в
имота.Ответницата С. Р. не е следвало да бъде признавана за собственик на процесния имот, както
и не е имала право да се разпорежда с него в полза на бившия си съпруг и настоящ съжителник,
ответника Е. Р..
Съдебната практика също така е категорична ,че всеки от сособствениците може да
ревандикира цялата вещ от владеещия несобственик, независимо от правата си в нея, поради
което няма пречка имотът да бъде ревандикиран от един от наследниците на общия наследодател..
Изходът от повдигнатия материално-правен спор за собственост, обуславя отмяна, на
основание чл.537, ал.2 от ГПК, на издадения в охранителното производство по чл.587 от ГПК
констативен НА за собственост полза на ответницата С. Р...
Правилно и законосъобразно също така е отхвърлено от РС възражението за подобрения в
спорния имот, предвид събарянето на сградата в хода на процеса.
В този смисъл не могат да бъде споделени доводите във въззивната жалба и тези в хода по
същество на делото, че решението на РС е неправилно, необосновано и постановено в нарушение
на материалния закон и съдопроизводствените правила.Районният съд е стигнал до същите правни
изводи и няма как те да бъдат различни при установените по делото факти, поради което
обжалваното решението следва да бъде потвърдено.
Пред тази инстанция въззиваемата страна, в чиято полза е постановеното решение не е
претендирала разноски и такива не следва да й се присъждат.
По изложените съображения , Разградският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260011 от 27.05.2022 г. по ГД № 902/2019 г. по описа на РС
Исперих, постановено в производство по чл.108 от ЗС.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на
страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5