№ 342
гр. Русе, 11.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Аглика Гавраилова
Членове:Силвия Павлова
Антоанета Атанасова
при участието на секретаря Недялка Неделчева
като разгледа докладваното от Антоанета Атанасова Въззивно гражданско
дело № 20234500500480 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
М. Б. М. чрез адв. Д. С. АК Русе обжалва решение № 707/17.05.2023 г.,
постановено по гр. д. № 1806/2022 г. на Русенския районен съд, с което са отхвърлени
предявените от него искове против „Н. Ви и Сие“ ЕООД за заплащане на сумата в
размер на 362,11 лв. – трудово възнаграждение за м. юли, 2021 г. и сумата в размер на
487,04 лв. – обезщетение за неизползван платен отпуск и върху него са възложени
сторените от насрещната страна разноски по делото. Твърди, че решението е
неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Заема позиция, че приетото от съда за
доказано получено в повече от него трудово възнаграждение и обезщетение за
неизползван отпуск са недължими от него. Възразява, че не дължи заплащане на
разноски на ищеца, тъй като основание за образуване на производството било
полученото от него съобщение от ДИТ по повод подадена от него жалба. Претендира
от въззивния съд да уважи изцяло предявените от него искове и да му присъди
сторените по делото разноски.
По реда и в срока по чл. 263 ГПК не е постъпил писмен отговор от насрещната
страна „Н. Ви и Сие“ ЕООД. В открито съдебно заседание депозира становище за
допустимост, но неоснователност на жалбата и се прави искане тя да не се уважава.
Претендира разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер на 640 лв.
1
Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице - ответник, имащ
процесуално право на жалба, в законоустановения в чл. 259, ал.1 ГПК срок и срещу
подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е допустима.
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба от М. Б. М., с която същият
заявява, че бил в трудово правоотношение с „Н. ВИ И СИЕ“ ЕООД, което било
прекратено със заповед от 01.08.2021 г. При прекратяването работодателят останал
задължен към него за следните суми: неплатено трудово възнаграждение за м. юли,
2021 г. в размер на 362,11 лв. и обезщетение по чл. 224, ал.1 КТ за неизползван платен
годишен отпуск от 16 дни в размер на 487,04 лв., които претендира да му бъдат
платени, ведно с лихва за забава и сторените от него .
По реда и в срока по чл. 131 ГПК ответното дружество оспорва иска. Признава
прекратяването на трудовото правоотношение със заповед от 01.08.2021 г. Твърди
обаче, че за м. юли, 2021 г. е изплатило на ищеца аванс в размер на 470 лв. при
дължимо трудово възнаграждение в общ размер 406,07 лв. Счита иска за обезщетение
за неизползван платен годишен отпуск за частично основателен до размера от 362,11
лв. Заявява, че тази сума останала неизплатена, тъй като ищецът напуснал работа на
28.07.2021г. и не се явил да я получи. Изпратил му писмена покана да изпрати
удостоверение за актуална банкова сметка, по която да му я изплати, но ищецът не
отговорил на тази покана. Намира, че е направил необходимото, за да заплати
дължимите суми и че не е отговорен за останали неплатен остатък. Завява, че през м.
юни е изплатил на ищеца трудово възнаграждение, вкл. аванс в общ размер на 1295 лв.
при дължимо трудово възнаграждение в размер на 519,92 лева. Във връзка с това
въвежда възражение за прихващане на обезщетението за неизползван платен годишен
отпуск със сумата, подлежаща на възстановяване от ищеца, като недължимо получена,
в общ размер на 600 лв.
Страните не спорят, че са били обвързани от трудово правоотношение,
възникнало по силата на трудово договор от 01.12.2020 г., по силата на което ищецът
М. Б. М. е бил назначен на длъжност „*****“. Безспорно е също така обстоятелството,
че това трудово правоотношение е прекратено на 01.08.2021 г.
От страна на ответното дружество-работодател са представени и приобщени към
доказателствения материал разходни касови ордери, видно от които „Н. ВИ И СИЕ“
ЕООД е заплатило на М. Б. М. следните суми: 470 лв. с посочено основание за
плащането „доплащане аванс м. 07,2021г.“, 560 лв., с посочено основание за
плащането „заплата м.06,2021г.“, 735 лв., с посочено основание за плащането „аванс
м.06,2021г.“. Ищецът е оспорил положените срещу неговото име в представените
разходни касови ордери подписи, твърдейки, че не са изпълнени от него. По повод на
това по делото е приета, неоспорена от страните съдебно-почеркова експертиза,
вещото лице, по която дава заключение, че подписите положени в РКО за сумите 470
2
лв., 560 лв. и 735 лв. са положени от М. Б. М..
По делото е изслушана и приета и съдебно-счетоводна експертиза, по която
вещото лице дава заключение, че за месеците юни и юли, 2021 г. са начислени трудови
възнаграждения - 1247,70 лева в брутен размер и 968,20 лева в нетен размер, както и че
ищецът е получил за месеците юни и юли, 2021 г. суми в общ размер 1765 лв. При
прекратяване на трудовото правоотношение ищецът е имал 14 дни неизползван платен
годишен отпуск, като дължимото обезщетение по чл. 224 КТ е в брутен размер 426,04
лв. и нетен размер 383,43 лв.
Първоинстанционният съд кредитирал заключенията на вещите лица, като
обосновани и неопровергани от другите доказателства по делото и приел, че
предявеният иск за заплащане на трудово възнаграждение за м. юли, 2021 г. в размер
на 362,11 лв. е неоснователен, тъй като за месеците юни и юли, 2021 г. е изплатено
общо нетно трудово възнаграждение в размер на 1765 лв. при дължими 968,20 лв.
трудови възнаграждения в нетен размер за същия период, т. е. платени са в повече
796,80 лв. Претенцията за обезщетение за неизползван платен годишен отпуск приел
също за неоснователна, като уважил въведеното от работодателя възражение за
прихващане на надплатената, съгласно заключението на вещото лице сума в размер на
796,80 лв. със задължението на работодателя да плати на ищеца обезщетение по чл.
224 от КТ в брутен размер 426,04 лв.
Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Въззивната жалба
срещу него е неоснователна.
При разглеждане на спора не са допуснати заявените от жалбоподателя
процесуални нарушения, правилно са установени релеватните за спора факти въз
основа на анализ на събраните по делото доказателства и правилно е приложен
материалния закон.
Съгласно разпоредбата на чл. 245 от КТ при добросъвестно изпълнение на
трудовите задължения, работникът или служителят имат право на ежемесечно трудово
възнаграждение, на което кореспондира задължението на работодателя да го заплати-
чл. 128 КТ.
В процеса в доказателствена тежест на жалбоподателя е да установи наличието на
трудово правоотношение за процесния период и добросъвестно изпълнение на
задълженията си, а в тежест на работодателя е да установи факта на изпълнение на
основното си задължение- че е заплатил дължимото трудово възнаграждение.
За установяване на изпълнение на задълженията си за заплащане на трудовото
възнаграждение по делото са представени РКО, в които срещу името на жалбоподателя
е положен подпис за получил сумата. РКО са частен удостоверителен документ и се
ползват с регламентираната в чл. 180 от ГПК доказателствена сила.
3
Жалбоподателят е оспорил тези документи и правилно първоинстанционният съд
е открил производство по реда на чл. 193 ГПК. Правилно е разпределил и
доказатествената тежест като е възложил същата на оспорващата страна-
жалбоподателя.
В производството по чл. 193 ГПК е назначена съдебно-графологична експертиза,
която правилно е кредитирана от първоинстанционния съд с оглед на специалните
знания на вещото лице и като обоснована и компетентно дадена. Изготвената
експертиза е пълна, обоснована и сочи на категоричен извод, че подписите са
изпълнени от жалбоподателя. При назначаването й и при нейното приемане не са
допуснати процесуални нарушения. Правилно въз основа на нея съдът е приел, че
оспорването не е доказано и е съобразил доказателствената сила на РКО.
Ответникът по жалбата е установил с допустимите от закона доказателства, че за
м. юли, 2021 г. е заплатил на жалбоподателя дължимото трудово възнаграждение,
което обуславя неоснователност на предявения иск и правилно същият е отхвърлен.
При прекратяване на трудовото правоотношение за работника или служителя
възниква субективното право да получи обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск, регламентирано в чл. 224 КТ. Този факт не се оспорва от работодателя . С
приетата по делото СИЕ е установено, че жалбоподателят има право на обезщетение
по чл. 224 КТ за 14 дни неизползван платен годишен отпуск в размер на 426,04 лв.
Заключението на експерта не е оспорено от жалбоподателя и съответно няма
релевирани други доказателства, които да установяват по- висок размер на дължимото
обезщетение, поради което правилно искът е отхвърлен над тази сума. Правилно, като
съобразено с установеното от експертизата надплатено трудово възнаграждение за м.
юни и юли, 2021 г. в размер на 796,80 лв. се явява и уваженото от съда, своевременно
въведено от работодателя с отговора на исковата молба, възражение за прихващане до
размера на дължимото обезщетение по чл. 224 КТ. И в тази част решението е правилно
и следва да бъде потвърдено.
Решението в частта за разноските също е правилно. Отговорността за разноски
представлява гражданско правоотношение, което произтича от процесуалния закон и е
уредено от него. Фактическият състав, от който тя се поражда, включва –
неоснователно предизвикан правен спор, разноски причинени от водене на делото по
повод на този спор и съдебно решение, което потвърждава правното твърдение на
претендиращата страна. Ирелевантни са възраженията във въззивната жалба, че делото
било образувано поради полученото съобщение от ДИТ Русе по повод подаденото от
ищеца оплакване. Още повече, че в получения от него отговор също не се твърди, че
има неполучено възнаграждение. И пред извършената проверка от ДИТ са били
представени същите РКО, подписите на които ищецът е оспорил неуспешно в
настоящото производство.
4
В обобщение, решението не страда от наведените в жалбата пороци, същото е
правилно и следва да се потвърди с решение, което не подлежи на касационно
обжалванечл. 280, ал. 3 от ГПК.
С оглед изхода на спора, отправеното искане и представените доказателства, в
полза на въззиваемото дружество следва да се присъдят сторените от него разноски в
размер на 640 лв. за платено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран така, Русенският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 707/17.05.2023 г., постановено по гр. д. №
1806/2022 г. на Русенския районен съд.
ОСЪЖДА М. Б. М., ЕГН ********** от ******* ДА ЗАПЛАТИ на „Н. ВИ И
СИЕ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район
Възраждане, ул. „Позитано“ № 15, офис 16 сумата в размер на 640 лв. адв.
възнаграждение пред въззивната инстанция.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5