№ 695
гр. София, 28.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Иван Иванов
Членове:Николай Метанов
Валентин Бойкинов
при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова
като разгледа докладваното от Валентин Бойкинов Въззивно търговско дело
№ 20241001000757 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК въззивна жалба от ЗК"Лев
Инс"АД, чрез процесуалния представител адв. Д. Т. срещу Решение № 838/13.06.2024г. по
търг.дело № 1385/2023г. на СГС, ТО,6с-в., с което жалбоподателят е осъден да заплати на
"Ви Джи Еф Инженеринг"ЕООД сумата от 121 050,40 лева, представляваща обезщетение,
което ищецът е заплатил на "Камо Билд груп"ООД за причинени на ищеца имуществени
вреди при изпълнение на договор № 1603/23.06.2022г. за изпълнение на строително-
монтажни работи, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 25.07.2023г. до
окончателното изплащане на сумата.
Твърди се във въззивната жалба, че първоинстанционното решение е неправилно и
постановено в противоречие със събраните по делото доказателства. Поддържа се, че е
налице реализиран изключен риск, който е регламентиран в Общите условия към договора за
застраховка и който изключва отговорността на застрахователя по професионалната
отговорност на застрахования.
Сочи се, че по условията на сключената застраховка „професионална отговорност“ и
застраховка „Отговорност на проектанта, строителя, консултанта и лицето, упражняващо
строителен надзор по чл.171 от ЗУТ“ се покриват вреди, причинени на други лица в
строителството и/или на трети лица, т.е в случая се разграничават според жалбоподателя
покритията по договорната и по деликтната отговорност.
1
В тази връзка счита, че е реализиран изключен риск, който е регламентиран в т.26 от
Раздел 2. Специални изключения от Специалните условия по застраховка Отговорност на
проектанта, строителя, консултанта и лицето, упражняващо строителен надзор по чл.171 от
ЗУТ“, съгласно която не са покрити тези застрахователни събития, които са предмет на друга
застраховка- „всички рискове при строителството или монтажа“ и които рискове
представлявали щети вследствие на извършвани строително-монтажни дейности, техниката
и оборудването, използваните материали, положеният труд и т.н.
Твърди се също така да не е налице и установено противоправно поведение от страна
на "Ви Джи Еф Инженеринг"ЕООД.
Искането към съда е да се отмени първоинстанционното решение и вместо него да се
постанови друго, с което предявеният иск с правно основание чл.435, във вр. с чл.461 КЗ,
във вр. с чл.171 ЗУТ да бъде отхвърлен като неоснователен. Претендират се и направените
по делото съдебно-деловодни разноски, вкл. дължимата по въззивната жалба държавна такса
и адвокатско възнаграждение за пред въззивната инстанция.
В срока по Чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на подадената въззивна жалба от
насрещната страна "Ви Джи Еф Инженеринг"ЕООД. Оспорва се въззивната жалба като
изцяло неоснователна и недоказана и се иска потвърждаване на първоинстанционното
решение като правилно и законосъобразно.
Софийски апелативен съд, намира, че въззивната жалба като подадена в
законоустановения срок и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, е
процесуално допустима. След като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, съобразно изискванията на чл.235 от ГПК във вр. с чл.269 от ГПК, приема
за установено следното от фактическа и правна страна :
Въззивната жалба е процесуално допустима – същата е подадена в срока по чл. 259,
ал. 1 от ГПК, изхожда от легитимирана страна, имаща право и интерес от обжалване,
насочена е срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на обжалване.
Производството пред първостепенния съд е образувано по искова молба на "Ви Джи
Еф Инженеринг"ЕООД, с която е предявен срещу ЗК"Лев Инс"АД иск с правно основание
чл.435 връзка с чл.461 КЗ, във вр. с чл.171 ЗУТ и чл.2, т.3 от НУРЗЗПС.
В исковата молба са изложени твърдения, че ищецът "Ви Джи Еф Инженеринг"ЕООД
е сключил с ответника ЗК"Лев Инс"АД задължителна застраховка „Професионална
отговорност на строителя“ по чл.171 ЗУТ, обективирана в застрахователна полица
№00088140/13122210001569 на 08.04.2022 година, при уговорен лимит на застрахователното
покритие от 200 000лв. застрахователна сума и с период на действие от 12.04.2022г. до
11.04.2022г.
Твърди се, че на 23.06.2022г. ищецът е сключил договор с третото лице "Камо Билд
груп"ООД, по силата на който е приел да изпълни възложените му от това дружество СМР, а
именно ремонт на покрив на сграда на „Еником“, находяща се в гр.София, ж.к.Дружба.
Сочи се, че в периода на действие на застрахователния договор, на 12.08.2022г., около
2
11,30 часа, по време на извършване на възложените СМР от страна на служител на ищеца,
изразяващи се в полагане на хидроизолация от битумни мембрани, за което се използва
газова горелка, е възникнал пожар. За това обстоятелство е било издадено удостоверение
№764001-1151 от 26.08.2022г. на ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“ към
СДВР. За пожара е бил съставен и констативен акт за установяване на административно
нарушение № ПБЗН-СД8-4-4 от 17.08.2022г. от същия орган.
Ищецът твърди, че непосредствено след възникване на пожара, още на същия ден, е
уведомил ответника-застраховател за възникналото застрахователно събитие и в резултат на
което е била заведена щета под № 0000- 1312 – 00 -22 – 7052.
Ищецът твърди, че са извършени три броя огледи от страна на застрахователя и е
констатирано, че пожарът е причинил вреди на сградата, които са описани в трите броя
съставени протоколи за оглед от 15 .08.2022година, от 22.08.2022г. и от 09.09.2022 година.
Твърди, че паричната оценка на щетите, съгласно дадени оферти и средствата за
възстановяване на сградата е в размер на 121 050,40лв. без ДДС и тази сума е била
заплатена от ищеца на възложителя на работата "Камо Билд груп"ООД.
Ищецът твърди, че с постъпило писмо застрахователят първоначално е признал
основанието на претенцията, поддържайки само че дължи заплащане на възстановителната,
а не на средната пазарна стойност на увреденото имущество, но впоследствие, в по-късен
момент е постановил отказ да извърши плащане, с който приема, че пожарът не попада в
застрахователното покритие на застраховка „Професионална отговорност“.
Ищецът е изложил твърдения, че този отказ за заплащане на дължимото
застрахователно обезщетение е незаконосъобразен поради съображенията, които са
подробно изложени в обстоятелствената част на исковата молба. Искането му е било да се
осъди ответника да му заплати съдебно предявената главница, ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба и разноските по делото
В срока за отговор ответникът ЗК"Лев Инс"АД е оспорил предявената искова
претенция като е възразил, че настъпилият пожар не представлява застрахователно събитие,
защото не е покрит риск по условията на договора, тъй като попада в изключенията по
сключената застраховка; пожарът е резултат от невнимателно боравене с горелка при
полагане на хидроизолация – позовал се е на нормата на чл.2.6 от раздел II Специални
изключения от специалните условия по застраховка „Отговорност на проектанта, строителя,
консултанта и лицето, упражняващо строителен надзор по чл.171 ЗУТ“, съгласно която не са
покрити рискове по тази застраховка събития, които са предмет на друга застраховка –
„Всички рискове в строителството или монтажа“ и др. Твърдял е че по застраховка „Всички
рискове в строителството или монтажа“ предмет на застрахователното правоотношение са
строителната площадка, извършване на СМР, техника, оборудване, използваните материали,
положен труд и др. Именно по тази застраховка покрити рискове са причиняване на щети и
загуби на застраховано имущество вследствие на случайни, внезапни и непредвидими
събития, настъпили на строителната площадка в периода на действие на застрахователния
3
договор.
За установено от фактическа страна, настоящият състав намира следното:
Между страните не се спори, а и от представения по делото и приет като
доказателство застрахователна полица № 00088140/13122210001569/08.04.2022 г. се
установява, че между страните е възникнало облигационно правоотношение между
застрахования "Ви Джи Еф Инженеринг"ЕООД и застрахователя ЗК"Лев Инс"АД с обект на
покритието професионалната отговорност на лицата, подлежащи на задължителна
застраховане съгласно чл.171, ал.1 ЗУТ, със срок на действие срока на застрахователния
договор от 12.04.2022г. до 23:59ч. на 11.04.2023г.
Посочено е че покритието обхваща претенции за телесни увреждания, смърт,
материални щети, причинени на други участници в строителството и/или трети лица,
вследствие на неправомерни действия или бездействия на застрахования при или по повод
изпълнение на негови задължения, извършени през срока на договора или в периода на
ретроактивната дата до началото на застрахователния договор; застрахователното покритие
по тези Специални условия обхваща и разходите, които застрахованият целесъобразно е
направил за предотвратяване и ограничаване на щетите, както и съдебните разноски по
граждански дела във връзка с искове по предходната точка срещу застрахования, извършени
с писменото съгласие на застрахователя, размера на договорените в полицата лимити.
Страните са се съгласили, че застрахователят ще отговаря до размер на сумата от 200
000лв. за едно събитие и до 400 000лв. в агрегат за всички събития през срока на
застраховката.
По делото са представени и са приети като доказателства Общите и Специални
условия на застрахователя, за които страните не спорят, че са действащите към момента на
сключване на застрахователния договор и на които ответникът основава своето възражение
по основателността на претенцията.
Нормата на която ответникът се позовава е т.2.6 от раздел II от Специалните условия,
която гласи, че не представлява покрит риск, събитие, което е предмет на друга застраховка
/напр. „Всички рискове при строителство или монтаж и др. подобни/.
Между страните не се спори, а и от представения по делото и приет като
доказателство договор №1603 от 23.06.2022г., сключен от ищеца и неучастващо по делото
лице "Камо Билд груп"ООД се установява, че на "Ви Джи Еф Инженеринг"ЕООД е
възложено изпълнението на строително-монтажни работи /СМР/ по силата на който
настоящият ищец, като изпълнител е поел задължение да извърши ремонт на покрив на
сграда на „Еником“, в гр.София, ж.к. Дружба, като възложените СМР по покрива на
сградата е прието да се извършат с материали и труд на изпълнителя, на етапи, съгласно
одобрен проект, определени по описание и вид, съгласно Приложение №1 /КСС/,
представляващо неразделна част от този договор.
Между страните не се спори, а и от представеното по делото и прието като
доказателство удостоверение, издадено от МВР, Главна дирекция „Пожарна безопасност и
4
защита на населението“, Столична дирекция „ПБЗН“, с рег.№764001-1151 от 26.08.2022г., се
установява че на 12.08.2022година около 11:38ч. е получено съобщение за възникнало
произшествие – пожар с преки материални загуби в покрив на сграда на адрес гр.София,
ж.к.“Дружба“, ул.“Димитър Списаревски“№24, представляваща магазин „Еником – М“.
Удостоверението е издадено на ищеца е в него е декларирано, че произшествието е
ликвидирано от Осма РС „ПБЗН“.
Не е спорно, а и се установява, че във връзка с това произшествие, представляващо
пожар, засегнал покрива на посочената сграда, на 17.08.2022 година е издаден Акт № АУАН
– ПБЗН – СД8 - 4 – 4, против Ц. В. Ц., технически ръководител в ищцовото дружество,
затова, че на 12.08.2022година около 11:30ч., в гр.София, ул.“Димитър Списаревски“№24 в
качеството му на технически ръководител на обект „Ремонт на покрив на сграда Еником“,
извършва огневи работи на временно място на основание на договор за изпълнение на СМР
№1603/23.06.2022година между "Камо Билд груп"ООД и "Ви Джи Еф Инженеринг"ЕООД.
В съдържателната част на акта е посочено, че огневите работи се извършват над кота
прилежащ терен/покрив на сградата/, като горимите материали и конструкции във
вертикална посока на сградата не са били защитени от топлината и искрите с поставяне на
специални щитове или завеси от негорим материал с клас по реакция на огън най-малко А2.
В следствие на това е възникнал пожар с преки материални загуби, описани в
телефонограма №177/12.08.2022 г. по описа на Осма РС“ПБЗН“, като е посочено, че са били
нарушени изискванията на чл.76 от Наредба №8121з-647 за Правилата и нормите на
пожарна безопасност при експлоатация на обектите, обнародвана ДВ, бр.89 от 28.10.2014г.,
попр. ДВ, бр.105 от 19.12.2014г., изм. и доп. ДВ, бр. 37 от 07.05.2021г., с което е нарушил
чл.76 от Наредба №8121з-647 за Правилата и нормите на пожарна безопасност при
експлоатация на обектите, обнародвана ДВ, бр.89 от 28.10.2014г., попр. ДВ, бр.105 от
19.12.2014г., изм. и доп. ДВ, бр. 37 от 07.05.2021г.
Не е спорно, а и се установява от представената по делото и приета като
доказателство преписка по щета №0000-1312-00-22-4052, че представител на застрахователя
е извършвал огледи на местопроизшествието на датите 15.08.2022г.; на 22.08.2022г.; на
09.09.2022г. При огледите са установени от представителя на дружеството застраховател
материални щети, както те са описани в протоколите за оглед.
Между страните не се спори, а и се установява, че увреденото лице, възложител по
договора за СМР е отправило към ищеца писмена претенция за обезвреда за сумата от 121
050,40лв.За обосноваване на стойността за дирената от него обезвреда са представени
оферти за отстраняване на вредите.
В тази връзка между страните по делото е осъществена кореспонденция относно
дължимата от ответника на ищеца сума, представляваща обезщетение и в резултат на
размяна на мнения и претенции, застрахователят първоначално е предложил да заплати на
застрахованото лице обезщетение от 66 895,15лв., което предложение не е прието от ищеца,
тъй като претенцията спрямо него от възложителя по договора за СМР значително
надхвърля тази сума.
5
Между страните не налице спор относно обстоятелството, че на 26.04.2023г. ищецът
е заплатил на възложителя обезщетение от 121 050,40лв.
В хода на производството пред първата инстанция съдът е допуснал и изслушал
съдебна пожаро-техническа експертиза, изготвена от вещо лице В. С., при която вещото
лице е стигнало до извод, че въз основа на представените по делото писмени доказателства,
че като вероятна причина за възникване пожара е нарушаване на правилата за пожарна
безопасност, регламентирани в чл.76от Наредба №8121з-647 за Правилата и нормите на
пожарна безопасност при експлоатация на обектите, обнародвана ДВ, бр.89 от 28.10.2014г.,
попр. ДВ, бр.105 от 19.12.2014г., изм. и доп. ДВ, бр. 37 от 07.05.2021г . Този извод вещото
лице е обосновало с издадения от органите на МВР документ, представляващ Акт № АУАН
– ПБЗН – СД8 - 4 – 4, имащ характер на официален удостоверителен документ, чиято
истинност не е оспорена в процеса.
По делото е изслушана и съдебно-техническа експертиза, чиято задача е да посочи
какви са щетите по сградата, настъпили в резултат на пожара, причинен от ищеца, какви
СМР следва да бъдат изпълнение по възстановяване на сградата и панорамния асансьор.
Изготвеното от вещото лице С. Д. заключение дава извод, че общо стойността на
необходимите доставки на материали и СМР по възстановяване на сградата в състоянието
от преди възникване на пожара е сумата от 135 277,20лв., формирана като сбор от 28
422,20лв. стойност на необходими разходи за доставка, монтаж, окомплектовки, проверки и
въвеждане в експлоатация на панорамния асансьор и 106 835лв. – изпълнение на
необходимите демонтажни и монтажни дейности по възстановяване на окачена фасада-
конструкция, стъклопакети и еталбонд на панорамния асансьор.
При така установената фактическа обстановка и с оглед правомощията си по чл.
269 от ГПК, настоящият съдебен състав намира от правна страна следното:
Обжалваното решение е правилно, като въззивният съд споделя изцяло мотивите на
обжалваното решение , поради което и на осн. чл.272 ГПК препраща към мотивите на СГС.
Независимо от това следва да се добави и следното :
Не съществува спор в правната доктрина и съдебната практика, че задължителната
застраховка "Професионалната отговорност" също е вид застраховка за вреди от гражданска
отговорност по смисъла на КЗ и има имуществен характер. Изразява се в задължението на
застрахователя за обезщетяване на вредите, причинени на трети лица, различни от
застрахования. Като вид разновидност на застраховка "Гражданска отговорност",
задължителната застраховка "Професионалната отговорност", изрично уредена в
действащия КЗ, притежава присъщите санкционна, превантивна и обезщетителна функции,
а елементите на специалния фактическия състав, от който се поражда са: деяние - действие
или бездействие на лице, извършващо определена дейност в рамките на упражнявана от
него професия, противоправност на деянието, изразяваща се в неизпълнение на
задълженията му при и по повод същата, настъпила в процеса на осъществяване на
съответната професионална дейност вреда в правната сфера на лице, извън застрахования,
6
вина на упражняващия конкретната професионална дейност с проявните и форми - умисъл
или небрежност и причинна връзка между деянието на извършващия определената дейност
и настъпилия в чуждата правна сфера вредоносен резултат. Анализът на правните белези на
професионалната отговорност, като вид гражданска отговорност сочи също, че нейни
субекти са работодателят или възложителят на работата – физическо или юридическо лице.
По силата на действащия към релевантния за спора момент чл. 249, т. 3 КЗ (отм.) в
областта на строителството носителите на професионалната отговорност, обект на
задължително застраховане уредено в чл. 171 ЗУТ, са лицата извършващи дейност в
строителството, които са изчерпателно посочени от законодателя. Задължителната
застраховка "Професионална отговорност", условията и редът за сключване на която,
съгласно законовата делегация на чл. 171, ал. 2 ЗУТ, са уредени в Наредба за условията и
реда за задължително застраховане в проектирането и строителството, приета с ПМС №
38/24.02.2004 г. (НУРЗЗПС) в разглежданата хипотеза на този вид застраховане, покрива
вредите настъпили в правната сфера на различни от застрахования участници в
строителството и/или на трети лица, резултат от неправомерни действия или бездействия,
осъществени при или по повод изграждането на конкретен строителен обект.
От друга страна, както е прието в практиката на касационната инстанция- така напр. в
Решение № 74/21.07.2022г. по т.д.№ 713/2021г. на ВКС, 1 ТО и което становище напълно се
споделя и от настоящия състав на съда, като съответстващо на съществуващата
законодателна уредба, че отговорността на застрахователя по задължителната застр
застраховка по чл. 171, ал. 1 ЗУТ и включва вредите, причинени в резултат на
неизпълнение на договорните задължения на участниците в проектирането и
строителството, поради което за покритието на тези вреди не е необходима изрична уговорка
съгласно чл. 223, ал. 1, изр.2 КЗ (отм.), ако застраховката е за професионалната отговорност
на лицата по чл. 171, ал. 1 ЗУТ и е в границите на отговорността им съгласно чл. 2 от
Наредбата за условията и реда за задължително застраховане в проектирането и
строителството.
Предвид възприемането на това становище от въззивния съд следва да се счита, че
възприетият от първоинстанционния съд извод за обективните предели на задължителната
отговорност на ищеца като участник в строителството е правилен и обоснован.Решаващият
състав на Софийски градски съд в обжалваното решение изцяло в съответствие със
съществуващата съдебна практика и съобразявайки специалната уредба на чл. 171 ЗУТ е
приел, че задължителната застраховка на професионалната отговорност на проектанта
включва и застрахователно покритие на вредите, настъпили вследствие неизпълнение на
задълженията на изпълнителя по договора за СМР. Изводът на първоинстанционния съд, че
за да се поеме такова покритие, не следва да е налице изрична допълнителна уговорка между
застраховател и застрахован, е формиран изцяло в съответствие с предметния обхват на
уредената в закона задължителна застраховка, както и е основан на предприето от него
правилно тълкуване на конкретния договор, което изцяло се споделя и от въззивния съд.
За да обоснове възражението си за изключен риск въззивният жалбоподател се
7
позовава на текста на т.2.6 от Раздел 2 „Специални изключения“ към ОУ на договора за
застраховка, според която клауза застрахователят не покрива вреди от "отговорност, която
застрахованият е поел по силата на друг договор или за събития, които са предмет на друга
застраховка- напр. „всички рискове при строителството или монтажа“. Изключеното
покритие в т.2.6 от Раздел 2 „Специални изключения“ към ОУ обаче се тълкува от въззивния
жалбоподател без връзка с останалите уговорки в общите условия по застраховка
„професионална отговорност“, съгласно които в обхвата на застрахователното покритие се
обхващат сумите, които застрахованият на законно основание е отговорен да заплати като
компенсация за причинени вреди или финансови загуби на трети лица, с което
застрахованият се намира в правоотношения по осъществяването на своята професионална
дейност / раздел ІІІ, т.5.2/. Следователно изводът е, че обект на застрахователно покритие е
именно дейността по изпълнение на възложените съгласно договора с третото лице
строително-монтажни работи за вредите, причинени на това трето лице, без значение дали
те се претендират на договорно или деликтно основание.
Ето защо САС намира, освен по изложените от първоинстанционния съд мотиви, че
възражението на въззивния жалбоподател за изключен риск за неоснователно.
По отношение стойността на подлежащите на репариране вреди настоящият съдебен
състав съобразява изводите на приетото и неоспорено от страните заключение на вещото
лице С. Д., и предвид нормата на чл.386, ал.2 КЗ намира, че дължимото застрахователно
обезщетение следва да е равно на действително претърпените вреди към датата на
настъпване на застрахователното събитие, която сума съгласно заключението на вещото
лице възлиза на 135 277, 20 лева. Отчитайки регресния характер на претенцията по чл.435
КЗ и предприетото от ищеца плащане на третото лице, възлизащо на сумата от 121 050,40
лева, намира че предявеният иск в този размер се явява основателен, ведно със законната
лихва от предявяването на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
Поради пълното съвпадане в крайните изводи на двете съдебни инстанции следва да
се постанови решение, с което да се потвърди първоинстанционното решение в обжалваната
от въззивника ЗК“Лев Инс“АД част.
На осн. чл.78, ал.3 от ГПК и с оглед на направеното искане на въззиваемия следва да
бъдат присъдени сторените разноски по повод на въззивното обжалване в размер на сумата
от 9490 лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения Софийският апелативен съд, търговско отделение,
шести състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 838/13.06.2024г. по търг.дело № 1385/2023г. на СГС,
ТО,6с-в., с което жалбоподателят е осъден да заплати на "Ви Джи Еф Инженеринг"ЕООД
8
сумата от 121 050,40 лева, представляваща обезщетение, което ищецът е заплатил на "Камо
Билд груп"ООД за причинени на ищеца имуществени вреди при изпълнение на договор №
1603/23.06.2022г. за изпълнение на строително- монтажни работи, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 25.07.2023г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА ЗК“Лев Инс“АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, бул.“С.ско шосе“№67а да заплати на Ви Джи Еф Инженеринг"ЕООД, ЕИК
*********, със съдебен адрес гр.София, бул.“Цар Борис ІІІ“№85, ап.2, чрез адв. С. Д. , на
основание чл.78, ал.3 ГПК сумата 9490 лева, представляваща заплатено адвокатско
възнаграждение по повод на въззивното обжалване.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на Република
България в едномесечен срок от съобщението за изготвянето му при условията на чл. 280,
ал. 1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9