№ 6204
гр. София, 09.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 158 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:д.р
при участието на секретаря в.д.
като разгледа докладваното от д.р Гражданско дело № 20211110173417 по
описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 310 и сл. ГПК.
Образувано е по предявен от непълнолетната Б. Й. АТ., ЕГН **********, действащ лично
и със съгласието на своята майка С. ИВ. Д., ЕГН **********, иск по чл. 150 вр. чл. 143, ал. 2
СК срещу Й. Т. АТ., ЕГН **********, за увеличаване на месечна издръжка, дължима от
родител на ненавършило пълнолетие дете, от 100,00 лв. на 350,00 лв. месечно, считано от
подаване на исковата молба /22.12.2021 г./. Претендира се и присъждане на законната лихва
за забава на основание чл. 146 СК.
В исковата молба се твърди, че ответникът е баща на ищеца, като същият е задължен по
силата на решение № 684/18.07.2013 г., постановено по гр.д. № 1181/2013 г. по описа на РС-
Сливен, влязло в сила на 02.08.2013 г., да му заплаща месечна издръжка в размер на 100,00
лв. Сочат се увеличени нужди на ищеца предвид изминалия период от време от определяне
на предишния размер на издръжката и неговото израстване. Навеждат се и твърдения за
разходи за обучение, облекло, храна, спорт. Претендира се увеличаване на месечната
издръжка от 100,00 лв. месечно на 350,00 лв. месечно, считано от датата на подаване на
исковата молба, ведно със законната лихва за забава.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, в който оспорва
претенцията по размер /над 200,00 лв. месечно/, при твърдения за осъществявани
ежемесечно от негова страна плащания за издръжка на ищеца – за обучение по английски
език и за предоставяни мобилни услуги; отделно се твърдят плащания при нужда за други
разходи по издръжката на ищеца, както и подаръци по празнични поводи.
1
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Съгласно чл. 143, ал. 2 СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили
пълнолетие деца, независимо дали последните са трудоспособни и дали могат да се
издържат от имуществото си. Следователно, получаването на издръжката е безусловно, т.е.
не е обусловено от каквито и да е допълнителни предпоставки извън наличието на
качеството „ненавършило пълнолетие дете” и на нужда от издръжка, която не е задоволена
изцяло по друг начин – например чрез получаване от детето на доходи от трудово
възнаграждение, пенсия, доходи от имоти, семейни добавки и други такива /в този смисъл е
и т. 2 от ППВС № 5 от 16.11.1970 г./. Размерът на издръжката се обуславя от съотношението
между нуждите на лицето, имащо право на издръжка, и възможностите на задълженото
лице. И тъй като посочените две величини не са константни, законодателят е предвидил
възможност при промяната им издръжката да бъде изменена – увеличена, респективно
намалена – чл. 150 СК. За да се уважи искът по чл. 150 СК, е необходимо да е налице трайно
и съществено изменение на нуждите на издържания или трайна съществена промяна във
възможностите на задълженото лице.
Видно от удостоверение за раждане /л. 7 от делото/, Б. Й. АТ., ЕГН **********, е
непълнолетен към датата на подаване на исковата молба, а и към датата на устните
състезания по делото, като негови родители са С. ИВ. Д., ЕГН **********, и Й. Т. АТ., ЕГН
**********. Следователно ответникът, като баща на ненавършилия пълнолетие ищец, е
задължен да му дава издръжка.
Съгласно решение № 684/18.07.2013 г., постановено по гр.д. № 1181/2013 г. по описа на
РС-Сливен, влязло в сила на 02.08.2013 г. /л. 5-6 от делото/, ответникът е задължен да
заплаща на ищеца месечна издръжка в размер на 100,00 лв. От определяне размера на
издръжката на ищеца са изминали повече от девет години, като към датата на устните
състезания същият е на 17 години. Съдът намира, че израстването на детето в периода от
определяне предишния размер на неговата издръжка само по себе си води до увеличаване на
необходимите средства за издръжката му.
Установява се, че ищецът е записан като ученик в десети клас в дневна форма на
обучение в 23-то СУ “Фредерик Жолио-Кюри”, град София /л. 8 от делото/. Видно от
служебна бележка на л. 9 от делото, ищецът към 22.11.2021 г. посещава тренировки по
футбол във ФК „РД Спорт“, член на БФС, гр. София, при месечна такса в размер на 60 лв.
От представеното по делото на л. 10 от същото споразумение № 050/20.09.2021 г. ищецът
посещава занятия по извънучилищно платено езиково обучение по английски език в ЦЧЕ
„Оксиния“, гр. София, при годишна такса в размер на 1 149,50 лв. Нуждите на ищеца,
обичайни за деца на неговата възраст /за храна, дрехи, училищни нужди, занимания и т.н./,
както и общите разходи за издръжката на домакинството на майката, в което той се
отглежда, се установява от самия факт на биологичното му съществуване и не е необходимо
да се обосновава специално.
2
Издръжка се дължи от двамата родители, независимо при кого детето живее, но
отглеждащият родител следва да поеме по принцип по-малък дял от издръжката в пари с
оглед даваната от него издръжка в натура при съвместното живеене с детето и посрещането
на разходите на домакинството, част от които са в полза и на детето. Съгласно чл. 142, ал. 2
СК „минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната
работна заплата” или 162,50 лв. към момента на приключване на устните състезания. Съдът
намира, че този минимален размер касае издръжката, дължима от единия родител,
доколкото се съотнася с минималната работна заплата за страната, която представлява
гарантиран минимум на трудовото възнаграждение за едно заето по трудово
правоотношение лице /а не общо за двамата родители/. Нормата, освен това, регулира
масовия случай на претенция за издръжка спрямо единия родител, а не и срещу двамата
общо. По делото се установява, че за майката на ищеца в периода м.01.2022 г. – м. 03.2022 г.
е начислен средномесечен облагаем доход в размер на около 660 лв. /л. 57 от делото/. По
отношение на ответника по делото се установява, че същият е получил средномесечно
брутно трудово възнаграждение в размер на около 1 860 лв. в периода от 01.02.2021 г. до
01.01.2022 г. /л. 31 от делото/; че в периода 2016-2017 г. три пъти е постъпвал за лечение в
Болница „Лозенец“, като му е изписвано медикаментозно лечение и хранителен режим /л.
26-28 от делото/; че същият обслужва задължение по кредит в размер на около 270 лв.
месечно, плащания по което е осъществил на 25.01.2021 г., 25.02.2021 г., 25.03.2021 г.,
25.04.2021 г. и 25.12.2021 г. /л. 32-33 от делото/. Предвид изложеното дотук и като съобрази
нуждите на ищеца от издръжка с оглед възрастта му, установеният по делото размер на
доходите на ответника, липсата на твърдения и представени доказателства за други
алиментни негови задължения, намира, че искът се явява основателен до размер от 260,00
лв. месечно, до който претенцията следва да бъде уважена, а в останалата част – до пълния
предявен размер, следва да бъде отхвърлена. Съдът не взема предвид при постановяване на
решението си задълженията на ответника по договор за паричен заем, доколкото
задълженията за издръжка имат приоритет спрямо облигационните такива. По отношение на
възраженията му относно здравословното му състояние, по делото няма представени
доказателства за средствата, необходими за неговото лечение, както и относно това дали и
към момента ответникът провежда медикаментозна терапия, поради което съдът не
съобразява и това обстоятелство, наведено от ответника в отговора на исковата молба,
спрямо възможностите му да заплаща издръжка.
Издръжката се дължи от датата на подаване на исковата молба – 22.12.2021 г., до
настъпване на законово основание за нейното изменение или прекратяване.
Следва да бъде уважено искането за присъждане на законната лихва за забава с правно
основание чл.146 СК.
По изпълнението на решението:
Съгласно чл. 242, ал. 1, предл. първо ГПК съдът постановява предварително изпълнение
на решението, когато присъжда издръжка, поради което съдът е задължен да допусне
служебно предварително изпълнение, дори и без искане на страните.
3
По разноските:
Страните са претендирали разноски. На ищцовата страна с оглед изхода на делото се
полагат такива съобразно уважената част от иска. Установява се по делото направата на
разноски от ищеца в размер на 450,00 лв. /заплатен адвокатски хонорар/, поради което и
следва да му бъдат присъдени в размер на 288,00 лв. с оглед на уважената част от иска. По
отношение на ответника се установи направата на разноски в размер на 500,00 лв. - заплатен
адвокатски хонорар, поради което и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника следва да
бъдат присъдени разноски съобразно отхвърлената част от иска в размер на 180,00 лв. На
основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на СРС
сумата от 230,40 лв. - държавна такса върху увеличения размер на присъдената издръжка.
Ищците по иск за издръжка са освободени от държавна такса, поради което държавната
такса по делото за отхвърлената част от иска следва да остане за сметка на бюджета на съда.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ на основание чл. 150 вр. чл. 143, ал. 2 СК размера на дължимата месечна
издръжка от Й. Т. АТ., ЕГН ********** , определена по силата на решение №
684/18.07.2013 г., постановено по гр.д. № 1181/2013 г. по описа на РС-Сливен, влязло в сила
на 02.08.2013 г., в полза на Б. Й. АТ., ЕГН ********** , действащ лично и със съгласието на
своята майка С. ИВ. Д., ЕГН **********, като:
ОСЪЖДА на основание чл. 150 вр. чл. 143, ал. 2 СК Й. Т. АТ., ЕГН ********** , да
заплаща на Б. Й. АТ., ЕГН **********, действащ лично и със съгласието на своята майка С.
ИВ. Д., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 260,00 лв., считано от 22.12.2021 г.
/датата на подаване на исковата молба/, до настъпване на законно основание за изменение
или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска,
считано от деня на забавата до окончателното погасяване, като отхвърля иска за разликата
над уважения размер от 260,00 лв. до пълния предявен такъв от 350,00 лв. месечно, като
неоснователен.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1, предл. първо ГПК предварително изпълнение
на решението в частта му относно присъдената издръжка.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Й. Т. АТ., ЕГН **********, да заплати на Б.
Й. АТ., ЕГН ********** , действащ лично и със съгласието на своята майка С. ИВ. Д., ЕГН
**********, сумата от 288,00 лв., представляваща разноски.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Б. Й. АТ., ЕГН ********** , действащ лично и
със съгласието на своята майка С. ИВ. Д., ЕГН **********, да заплати на Й. Т. АТ., ЕГН
**********, сумата от 180,00 лв., представляваща разноски.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК Й. Т. АТ., ЕГН ********** , да заплати по
сметка на Софийския районен съд сума в размер на 230,40 лв.
4
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен
срок, считано от 09.06.2022 г. /чл. 315, ал. 2 ГПК/.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5