Решение по дело №15821/2019 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 1443
Дата: 18 март 2020 г. (в сила от 10 ноември 2020 г.)
Съдия: Ивелина Апостолова Димова
Дело: 20193110115821
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 2 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

1443/18.03.2020г.

гр. Варна, 18.03.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XVII-ти състав, в публично заседание на десети март през две хиляди и двадесета година, в състав:                                           

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВЕЛИНА ДИМОВА

                                                                   

при участието на секретаря Антоанета Атанасова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 15821 по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по молба на  Х.Г.Х., ЕГН: **********, с постоянен адрес: ***, действащ чрез пълномощника си адв.Д.В.Х.,*** със служебен адрес: гр.В., срещу Главна дирекция „Гранична полиция“ към Министерство на вътрешните работи със седалище и адрес на управление: гр. София 1202, бул. „Мария Луиза", с която е предявен иск  с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР, с искане да бъде осъден ответникът да заплати  на ищеца сумата от 1350 лева, представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 225 часа за целия процесен период 02.10.2016 год. до 02.10.2019год., получена в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1.143, ведно със законовата лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба ищецът Х.Г.Х. твърди, че за периода от 02.10.2016 год. до 02.10.2019 г. е полагал труд на длъжността младши инспектор- старши полицай в ГКПП в ГПУ-Варна към Регионална дирекция „Гранична полиция" Бургас при Главна дирекция „Гранична полиция"- МВР. Счита, че съгласно ЗМВР има качеството държавен служител, по силата на служебното правоотношение, възникнало с ответника. Сочи, че съгласно чл.187 ал.З от ЗМВР работното време на държавните служители се изчислява в работни дни- подневно, а за работещите на 8,12, или 24- часови смени -сумирано на тримесечен период. Изтъква, че работата извън редовното работно време се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на отчетен период. Намира, че е налице празнота в специалната уредба, регламентираната в ЗМВР, която следва да бъде преодоляна чрез приложението на общите правила на ЗДСл и КТ, както и на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Твърди, че за процесния период е положил нощен труд, които часове подлежат на преобразуване към дневен такъв, за което се дължи допълнително възнаграждение за така положения своеобразен извънреден труд. Заявява, че в процесния период  е положил общо 1578 часа нощен труд, който преизчислен към дневен с коефициент 1,143 възлиза на  извънреден труд от 225 часа, който ищецът счита, че следва да му бъде допълнително заплатен от ответника в размер на сумата от 1350 лв. Съобразно изложеното сезира съда с искане за присъждане на посочената сума, ведно със законовата лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата, както и на сторените в производството разноски, включително адвокатско възнаграждение.

В срока по чл. 131 ГПК, ответната страна Главна дирекция "Гранична полиция" при МВР, гр.София депозира отговор на исковата молба, в който не се оспорва, че през исковия период ищецът е бил държавен служител по служебно правоотношение в МВР. Не се оспорва също, че предвид характера на заеманата длъжност ищецът е полагал труд на 12-часови работни смени, съгласно месечни графици, като отработеното време се е изчислявало сумирано. Ответникът сочи, че при изчисляване на времето, отработено от ищеца, съответно за компенсиране на положения извънреден труд, е приложена нормативната уредба по специалния Закон за МВР. Счита, че в случая приложение следва да намери единствено специалния закон- ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, но не и общите норми на КТ. Оспорва приложимостта на Наредбата за структурата и организацията на РЗ по отношение служители на МВР, като излага подробни правни доводи за това. Намира, че няма основание за преизчисляване на нощния труд в дневен такъв с посочения в исковата молба коефициент от 1,143, тъй като нормалната продължителност на дневното работно време на държавните служители в МВР е 8 часа и положеният труд през нощта е също 8 часа за всеки 24-часов период, респ. коефициентът е единица. Позовава се на съществуваща съдебна практика. Поддържа, че положеният от ищеца в процесния период извънреден труд е отчетен и изплатен, съобразно действащите специални правила, регламентирани в ЗМВР.

Ето защо ответникът оспорва изцяло предявения иск както по основание, така и по размер. Настоява за отхвърляне на исковата претенция по изложените съображения. Претендира присъждане на направените деловодни разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание е допуснато изменение на предявения иск с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР, чрез увеличаване на размера му, като същият следва да се счита предявен за сумата от 1556,10 лв., вместо за 1350 лв., ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба, до окончателното изплащане на сумата.

В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа увеличената искова претенция и моли за уважаването й, както и да бъдат присъдени направените по делото разноски. Ответникът не се представлява.

 

Подадената искова молба отговаря на процесуалните изисквания на закона и се явява допустима. От изложените в исковата молба фактически твърдения се установява наличието на извънсъдебен спор между страните като условие за надлежното упражняване на правото на иск. Разгледана по същество, исковата молба е основателна, по следните съображения:

След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

През периода от 02.10.2016г. до 02.10.2019 год. ищецът е полагал труд на длъжност „старши полицай в ГКПП в ГПУ-Варна към Регионална дирекция „Гранична полиция" Бургас при Главна дирекция „Гранична полиция"- МВР. Същият изпълнявал служебните си задължения на работни смени, съобразно месечни графици. През процесния период ищецът е положил нощен труд, както следва: за м. 10.2016 г. – 48 ч., за м. 11.2016 г. – 24 ч., за м. 12.2016 г. – 32 ч.; за м. 01.2017 г.-40 ч.; за м. 02.2017 г. – 56 ч., за м. 03.2017 г. – 40ч., за м. 04.2017 г. – 56 ч., за м. 05.2017 г. – 24 ч., за м. 06.2017 г. – 40 ч., за м. 07.2017 г. – 56 ч., за м. 08.2017 г. – 16 ч., за м. 09.2017г. – 32 ч., за м. 10.2017 г. – 64 ч., за м. 11.2017 г. – 40 ч., за м. 12.2017 г. – 56 ч.; за м. 01.2018 г.-56ч., за м. 02.2018 г. – 56 ч., за м. 03.2018 г. – 32 ч., за м. 04.2018 г. – 48 ч., за м. 05.2018 г. – 32 ч., за м. 06.2018 г. – 32 ч., за м. 07.2018 г. – 64 ч., за м. 08.2018 г. – 32 ч., за м. 09.2018г. – 48 ч., за м. 10.2018 г. – 64 ч., за м. 11.2018 г. – 32 ч., за м. 12.2018 г.-40 ч., за м. 01.2019 г.-48ч., за м. 02.2019 г. – 48 ч., за м. 03.2019 г. – 32 ч., за м. 04.2019 г. – 56 ч., за м. 05.2019 г. – 48 ч., за м. 06.2019 г. – 24 ч., за м. 07.2019 г. – 56 ч., за м. 08.2019 г. – 24 ч., за м. 09.2019г. – 48 ч.

Изложените обстоятелства се установяват от приобщените писмени доказателства по делото и основно от изготвеното заключение на назначена съдебно-счетоводна експертиза, като вещото лице, освен с приложените по делото доказателства, се е запознало и с намиращите се при ответника графици за работните смени и протоколи за отчитане на положен извънреден и нощен труд, съдържанието на които не се оспорва от страните. От заключението на вещото лице, коeто съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, се установява, че за периода от 02.10.2016г. до 02.10.2019 г. ищецът е положил общо 1544  часа нощен труд, който е заплатен от ответното учреждeние по 0.25 лева на час. Положеният нощен труд в посочения размер не е бил преизчисляван от ответника с коефициент 1.143 за превръщането му в дневен труд, респ. не е бил заплащан. Съобразно експертизата, нощният труд, приравнен в дневен с коефициент 1,143, се равнява на 1768 ч., като разликата в часовете между посочените две величини е 224 ч. положен извънреден труд. Дължимото възнаграждение за последните вещото лице определя общо в размер на 1556,10 лева.

Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР и чл. 86 от ЗЗД.

Безспорно е между страните, а и от събраните доказателства се установява, че ищецът е заемал длъжността старши полицай в ГКПП в ГПУ-Варна към Регионална дирекция „Гранична полиция" Бургас и като такъв има качеството държавен служител, съгласно чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР. По делото не се спори и че с оглед характера на заеманата длъжност през процесния период ищецът е полагал труд и през нощта (22.00 – 06.00 часа), а отработеното работно време се е изчислявало сумарно.

Спорът между страните се свежда до въпроса дължи ли се превръщане на часовете положен нощен труд в дневен и следва ли да се заплаща извънреден труд за така преобразуваните часове труд, предвид специфичния статут на държавните служители в МВР, регламентиран от специалния закон- ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове.

Според разпоредбата на чл. 176 ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Сред предвидените в същия закон допълнителни възнаграждения е и допълнително месечно възнаграждение за извънреден труд – чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР. От своя страна чл. 179, ал.1 ЗМВР предвижда допълнително възнаграждение за полагане на труд през нощта от 22,00часа до 6,00часа.

По силата на чл.187, ал. 3 от ЗМВР работното време на държавните служители следва да се изчислява в работни дни- подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24- часови смени- сумирано за тримесечен период. Същевременно според петата алинея на цитираната норма работата извън редовното работно време се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни- за служителите на ненормиран работен ден; и с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период- за служителите, работещи на смени. Посочените норми предвиждат компенсиране на работата извън редовното работно време с възнаграждение за извънреден труд за служителите на смени.

Съгласно разпоредбата на чл.187, ал. 9 от ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.

За периода от 19.08.2014г. до 01.04.2015г. е действала Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. (ДВ, бр. 69 от 19.08.2014 г., в сила от 19.08.2014г, отм., бр. 40 от 2.06.2015 г., в сила от 1.04.2015 г).

След това от 01.04.2015г. до 29.07.2016г. е действала Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г., която е била отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5450/2016 г., V-чл., обнародвано в ДВ бр. 59 от 29.07.2016 г.

На следващо място, за периода от 02.08.2016г. до 10.12.2019 г., който обхваща и процесния период, е действала Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. (обн., ДВ, бр. 60 от 2.08.2016 г., в сила от 2.08.2016 г., отменена с решение № 16766/10.12.2019г. по адм.д. № 8601/2019г. на ВАС, петчленен състав/, издадени от Министъра на вътрешните работи. На основание чл. 195 АПК обаче Наредбата, като подзаконов нормативен акт се счита за отменена  от деня на влизане в сила на съдебното решение, т.е от 10.12.2019г. Всяка от тези наредби урежда реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. Разпоредбите на чл. 3, ал. 3 и в трите наредби са идентични и гласят, че при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.

В периода от отмяната на Наредба № 8121з- 592 от 25.05.2015г. /11.07.2016г./ до издаването и обнародването на Наредба № 8121з- 776 от 29.07.2016г. в сила от 02.08.2016г., е нямало изрично предвидено в подзаконов нормативен акт основание за преизчисляване на положения от ищеца нощен труд с коефициент 1.143. Такава е имало в чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з- 407/ 11.08.2014г./ ДВ, бр. 69/19.08.2014г., в сила от 19.08.2014г., отм., бр. 40/02.06.2015г., в сила от 01.04.2015г./. Липсата на изрична норма обаче не следва да се тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а представлява празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. При наличие на такава непълнота в специалната уредба касаеща служителите в МВР следва да намери субсидиарно приложение общото трудово законодателство и конкретно- общата Наредба за структурата и организацията на работната заплата (обн.ДВ бр. от 26.01.2007г.). В настоящия случай следва да се приложи нормата на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, която предвижда, че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място, който възлиза на 1. 143.

Обратното разбиране би поставило в неравностойно положение държавните служители в МВР спрямо работниците по трудови правоотношения, чиито правоотношения се регулират от Кодекса на труда и от приетата към него Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. /Макар и по повод въпроса освободени ли са държавните служители в МВР от заплащане на държавни такси, в този смисъл са и мотивите към т. 23 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г. по тълк.д. № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС/.

Не могат да бъдат споделени доводите за недопустимост на преизчисляването на нощния труд в дневен, тъй като нощният труд се заплаща по 0,25лв. на час, при което би се получило двойно плащане. Допълнителното заплащане на нощния труд се дължи поради спецификите на полагане на труд през нощните часове и свързаното с него негативно въздействие върху здравето на работника или служителя. Задължението за заплащане на обезщетение за извънреден труд възниква при несъобразяване от страна на работодателя с предвидените в КТ правила, които са приети с цел защита на работника/служителя от прекомерното полагане на нощен труд. Доколкото основанието за заплащане на двата вида обезщетение е различно, не би могло да се приеме, че е налице двойно плащане.

По изложените съображения съдът приема, че искът за заплащане на извънреден труд за процесния период се явява доказан по основание.

От събраните по делото доказателства се установи, че ищецът за периода от 02.10.2016г. до 02.10.2019г. е положил 1544 часа нощен труд, който преизчислен с коефициент 1.143 за превръщането им в дневен труд, възлиза общо на 1768 ч. Разликата между двете стойности в размер на 224ч. представлява положен от ищеца извънреден труд, като дължимото възнаграждение, съобразно заключението на вещото лице, възлиза в размер на 1556,10 лева.

По делото ответникът не е представил доказателства, че е заплатил дължимото допълнително възнаграждение за извънреден труд в установения от експертизата размер. Предвид това и с оглед гореизложените съображения исковата претенция се явява основателна и следва да се уважи в изчисления от вещото лице размер, който съвпада с исковата претенция след увеличението на размера й по реда на чл. 214, ал. 1 от ГПК.

Като последица от уважаване на исковата претенция за главница ответникът дължи на ищеца и законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 02.10.2019 г. до окончателното изплащане на задължението.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и с оглед отправеното искане в полза на ищеца следва да се присъдат сторените от същия разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, предвид основателността на исковите претенции. Представен е списък по чл. 80 от ГПК, съобразно който реализираните такива в настоящото производство са 325.00 лева, като са представени доказателства за заплащането на посочената сума.  

На основание чл. 78, ал. 6 вр. с чл. 83, ал. 1, т. 1 от ГПК вр. с чл. 1 от ТДТКССГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на ВРС държавна такса в размер на 62,24 лв., както и направените разноски от 150.00 лв. за извършената съдебно-счетоводна експертиза, платени от бюджета на съда.

Водим от горното, съдът

 

 

Р Е Ш И :

 

 

ОСЪЖДА Главна дирекция „Гранична полиция” при МВР, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Княгиня Мария Луиза“ ДА ЗАПЛАТИ на Х.Г.Х., ЕГН: **********, с постоянен адрес: ***,  сумата от 1556,10 лева (хиляда петстотин петдесет и шест лева и десет стотинки), представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 224 часа, за периода от 02.10.2016г. до 02.10.2019г., получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1.143, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР;

 

ОСЪЖДА ГД „Гранична полиция” при МВР, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Княгиня Мария Луиза“ ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд Варна в полза на бюджета на съдебната власт сумата в размер на 212,24 лева (двеста и дванадесет лева и двадесет и четири ст.), представляваща разноски за дължима държавна такса и депозит за вещо лице, на основание чл.78, ал.6 ГПК и чл.1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

 

   ОСЪЖДА ГД „Гранична полиция” при МВР, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Княгиня Мария Луиза“ ДА ЗАПЛАТИ на Х.Г.Х., ЕГН: ********** сумата от 325.00 (триста двадесет и пет) лева, представляващи съдебно- деловодни разноски, направени от ищеца в първоинстанционното производство, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.

           

Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.

 

                                                                             

                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: