№ 18849
гр. София, 16.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182, в публично заседание на
шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Я.Е.В.П.
при участието на секретаря Д.А.М.
като разгледа докладваното от Я.Е.В.П. Гражданско дело № 20221110134487
по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Производството е образувано по искова молба Б. С. А., EГН
**********, с предявен срещу /ФИРМА/, ЕИК ********, отрицателен
установителен иск с правна квалификация чл.124 ГПК за признаване за
установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от 20,69 лв.,
представляваща ½ от дължимата цена за предоставена топлинна енергия за
период от месец април 2013 г. до месец юни 2013 г., както и сумата от 1,57
лв., представляваща ½ от начислената лихва за забава за същия период.
Ищецът посочва, че е собственик на ½ ид.ч. от топлоснабден имот с
адрес: /АДРЕС/, с аб.№ *****, заедно с Б.Г., която притежава останалата ½
ид.ч. от имота. Твърди, че ответникът претендира заплащането на посочената
по-горе сума, поради което за него възниква правен интерес да иска
признаване за установено, че не я дължи, поради изтекла погасителна
давност.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е депозирал отговор на исковата
молба.
Със становище от 18.09.2023 г. ответникът оспорва исковата претенция
като недопустима, поради липса на правен интерес. Не оспорва, че давността
за процесните вземания е изтекла. Сочи, че дружеството не било
претендирало заплащане на процесните суми, както и че прилагал
извънсъдебно института на погасителната давност. Ищецът не бил поискал от
ответника сумите да бъдат погасени по давност по посочения способ. Сочи,
че искът е основателен. Счита, че не е дал повод за завеждане на делото,
поради претендира присъждане на разноските в тежест на ищеца на
основание чл. 78, ал. 2 ГПК. Аргументира доводи за злоупотреба с право.
1
Претендира разноски.
В открито съдебно заседание от 18.09.2023 г. ответникът, чрез изрично
упълномощения си процесуален представител, прави признание на иска и
моли съдът да уважи предявения иск.
С молба от 4.10.2023 г. ищецът прави искане съдът да пристъпи към
постановяване на съдебно решение, съобразно направеното признание.
Съдът, като съобрази искането на ищеца за постановяване на решение
при условията на чл. 237 ГПК, направеното от ответника чрез надлежно
упълномощен по смисъла на чл. 34, ал. 3 ГПК пълномощник признание на
иска, както и обстоятелството, че признатото право не противоречи на закона
или на добрите нрави и е такова, с което ответникът може да се разпорежда,
намира, че са налице условията за постановяване на решение при признание
на иска, с което предявеният иск следва да бъде изцяло уважен и което по
аргумент от чл. 237, ал. 2 ГПК не следва да се мотивира по същество.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 2 ГПК, ако ответникът с поведението си не е дал
повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат
върху ищеца. В случая се установява, че ответникът е претендирал
извънсъдебно процесните суми, видно от писмо изх. № Г-27360/8.11.2019 г.,
въпреки че със заявление от 20.06.2017 г. ищецът се е позовал на настъпилата
погасителна давност за вземанията.
Съгласно определение № 75/21.04.2017г. по ч.гр.д.№ 1371/2017 г., ВКС,
І г.о., определение № 95/ 22.02.2018г. по ч. гр. д. № 510/2018 г., ВКС, ІV г. о.,
определение № 318/ 25.07.2018г. по ч. гр. д. № 2828/2018 г., ВКС, ІII г. о.,
определение № 420/16.11.2018 г. по ч. гр. д. № 3300/2018 г., ВКС, III г. о.,
определение № 468/18.12.2018 г. по ч.гр.д.№ 4586/ 2018г., ВКС, ІІІ г.о. на
ВКС, определение № 534 от 06.12.2019 г. по ч. гр. д. № 4484 / 2019 г. на ВКС,
и др., с предявения отрицателен установителен иск за несъществуването на
вземане като погасено по давност, длъжникът не отрича материалната
легитимация на кредитора. След изтичането на давността вземането
продължава да съществува, но то не може да се събере със средствата на
държавната принуда, а доброволното изпълнение по него е винаги дължимо
(чл. 118 ЗЗД). Решението, с което такъв отрицателен установителен иск е
уважен, формира сила на пресъдено нещо върху това, че кредиторът не
притежава право на принудително изпълнение за своето вземане срещу
длъжника, поради изтичане на давностния срок, но не и че ако длъжникът
плати след срока, това плащане е без основание, или е ненадлежно извършено
(вкл. и след влизане в сила на решението, с което е уважен установителният
иск).
Извънсъдебната покана/съобщение на кредитора до длъжника да плати,
дори със заплаха да бъдат предприети съдебни мерки, не е повод за
предявяването на иск за несъществуване на вземането и не влече отговорност
за разноски, ако е налице признание на иска. Отговорност за разноски би
възникнала за кредитора, ако той предприеме съдебни мерки или оспори
предявения основателен иск за несъществуване на вземането, поради изтекла
погасителна давност. Действията на кредитора, с които той кани длъжника си
да плати съществуващото задължение, макар за него да е изтекъл
2
давностният срок, не са неправомерни, нито обуславят необходимост
длъжникът да се защити чрез предявяване на иск. При подобни обстоятелства
правата на длъжника са гарантирани от отговорността на недобросъвестния
кредитор за обезщетение на вредите от предявяването на последващи
извънсъдебни претенции (от кредитора или негови универсални и частни
правоприемници), след като длъжникът е направил възражение за изтекла
погасителна давност.
Ето защо съдът приема, че с поведението си ответникът не е дал повод
за завеждане на делото.
Освен това съдът намира за основателно възражението на ответника за
злоупотреба с право от страна на ищеца. От представените от ответника в
проведеното открито съдебно заседание данни и при служебна справка на
съда в единната информационна система на съдилищата се установява, че
освен производството по настоящото дело, ищецът Б. С. А. е завел срещу
ответника /ФИРМА/ множество отделни искови молби с предмет отрицателни
установителни искове за недължимост на погасени по давност вземания за
топлинна енергия и лихви за имота в /АДРЕС/, по които са образувани
производства по гр.д. 47749/2021 г. на 39 състав за недължимост на суми по
фактури за периода от 01.11.2006 г. до 31.12.2006 г., гр.д. №47751/2021 на 142
състав за недължимост на суми по фактури за периода м. 01.2008 г. до
м.12.2008 г., гр.д. № 67638/2022 на СРС, 32 състав, за недължимост на суми
по фактури за периода м.01.2010г. – м. 07.2010г., периода м. 07.2013г. –
м.01.2014г. и периода м. 07.2016г. – м. 01.2017г.; гр.д.№ 34479/2022 г. на 175
състав за недължимост на суми по фактури за периода м.11.2010 г. до
м.12.2010 г., гр.д. № 38012/2022 на СРС, 48 състав, за недължимост на суми
по фактури за периода от м. 01.2011г. до м. 04.2011г.; гр.д. № 34489/2022 на
СРС, 32 състав, за недължимост на суми по фактури за периода от м.04.2012г.
до м. 06.2012г.; 3 за недължимост на суми по фактури за периода от
м.04.2013г. до м. 06.2013г.; гр.д. № 34485/2022 на СРС, 26 състав, за
недължимост на суми по фактури за периода м. 06, м. 08 и м. 09.2011г.; гр.д.
№ 34482/2022 на СРС, 40 състав, за недължимост на суми по фактури за
периода от м.07.2012г. до м. 09.2012г.; гр.д. № 34481/2022 на СРС, 143 състав,
за недължимост на суми по фактури за периода от м.10.2011г. до м. 12.2011г.;
гр.д. № 34480/2022 на СРС, 140 състав, за недължимост на суми по фактури за
периода от м.10.2012г. до м. 12.2012г; гр.д. № 47751/2021 на СРС, 142 състав,
за недължимост на суми по фактури за периода от м.01.2008г. до м. 05.2008г.
и от м. 11.2008г. до м.12.2008г.; гр.д. № 47750/2021 на СРС, 32 състав, за
недължимост на суми по фактури за периода от м.01.2007г. до м. 04.2007г. и
от м.09.2007г. до м. 12.2007г.; гр.д. № 47749/2021 на СРС, 39 състав, за
недължимост на суми по фактури за периода от м.11.2006г. до м. 12.2006г.;
гр.д. № 47748/2021 на СРС, 174 състав, за недължимост на суми по фактури за
периода от м.01.2009г. до м. 04.2009г., м. 06.2009г. и от м.10.2009г. до м.
12.2009г.
Разделянето на исковите претенции в самостоятелни производства не е
забранено от закона, но образуването на множество паралелни съдебни
производства с един и същи предмет за различни периоди нарушава
установеното в чл. 3 ГПК изискване страните да упражняват добросъвестно
процесуалните си права. Налице е злоупотреба с правото на иск от страна на
3
ищеца, който, видно от броя и характера на образуваните производства, цели
да ангажира отговорността за разноски на ответното дружество по
максимален брой дела, възползвайки се от законоустановените минимални
размери на адвокатските възнаграждения при дела с нисък материален
интерес. Ответникът отговаря за разноските в производството съобразно
уважената част от иска, но не носи отговорност за преценката на ищеца да
раздели претенциите си.
Ето защо искането на ищеца за присъждане на разноски е
неоснователно и не следва да бъде уважено.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от Б. С. А. EГН
**********, съдебен адрес /АДРЕС/, срещу /ФИРМА/, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление: /АДРЕС/, че Б. С. А. EГН ********** не
дължи на ответното дружество сумата от 20,69 лв., представляваща ½ от
дължимата цена за предоставена топлинна енергия за период от месец април
2013 г. до месец юни 2013 г., както и сумата от 1,57 лв., представляваща ½ от
начислената лихва за забава за същия период, за имот, находящ се в /АДРЕС/,
4 аб. № *****,
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4