№ 381
гр. Варна, 25.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Диана Д. Митева
Членове:Цвета Павлова
Пламен Ат. Атанасов
при участието на секретаря Мария Д. Манолова
като разгледа докладваното от Диана Д. Митева Въззивно гражданско дело
№ 20223100500248 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството подлежи на разглеждане по реда на чл. 258 и сл. ГПК и
е образувано по въззивна жалба на Община Варна, чрез кмета на общината
срещу решение № 262815/14.11.2021г., постановено по гр.д. №114348/20г.
по описа на ВРС, 12 с-в, с което е бил уважен иска на кредитора ЗАД
„Булстрад Виена Иншурънс Груп“ за установяване на оспорено от длъжник
парично задължение в размер на 283.63лв, установено в заповед за
изпълнение като регресно вземане по чл. 410 ал.1 т.2 от КЗ срещу възложител
на поддръжка на общински път, допуснал служителите му да не отстранят
неизправност на пътно платно, причинила покрити от застрахователя по
полица „каско“ щети към застрахован собственик на увредено МПС, както и
натрупани лихви върху това вземане в размер на 5.12лв и са определени
разноски в полза на ищеца.
Въззивникът Община Варна, чрез юрисконсулт Б., сочи допуснати
нарушения при постановяване на решението, изразяващи се в неправилно
интерпретиране на доказателствата и необосновани изводи. Счита, че
застрахователят не е доказал убедително фактите по застрахователното
събитие, като нито е установил, че общината има задължение за поддръжка на
тази територия, нито конкретното причиняването на настъпилите щети
именно от неравността на пътя. Отделно, въззивникът счита, че съдът
неправилно е издирил приложимия закон, като е основал решението си на
наредба, която не е действала към момента на процесното ПТП и така е
преценил неправилно правното значение на пропуснатото уведомяване на
контролните органи и липсата на съставен протокол за увреждането на МПС
с документиран надлежно вредоносен резултат от ПТП. С доводи за изцяло
недоказано причиняване на увреждането от поведение на общински
1
служители, обосновава неоснователност на претенцията за установяване на
регресно вземане на застраховател и моли обжалваното решение да бъде
изцяло отменено, а искът изцяло отхвърлен.
По същество пълномощникът пледира бланкетно в същия смисъл.
Въззиваемата страна ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“, чрез
адв. Д., се позовава на правилни изводи на първоинстанционния съд по
относимите за спора факти, като оспорва да са допускани процесуални
пропуски при преценка на събраните, посочени от ищеца доказателства.
Сочи, че точното място (пътя от ВСУ към к.к. „Зл. Пясъци“ до дом за стари
хора), увреждането на платното (необозначена дупка с дълбочина поне 10 см)
и причиняването на щетата (спукана гума след попадане в дупката) са били
установено с показания на свидетели-очевидци и те са били обосновано
интерпретирани от вещото лице, което е установило точен механизъм на
увреждане на застраховано имущество. Счита, че доказателствата установяват
всички елементи на пораждането на отговорността на общината, чиито
служители не са изпълнили законови задължения(чл. 167 ЗДвП) за
обезопасяване с обозначение препятствието, нито са отстранили
неизправността на платното, което общината е задължена да подържа като
добър стопанин (чл. 11 ал. 1 ЗОбС) и така са създали опасната ситуация,
която водачът на застрахованото имущество не е могъл да избегне. Връзката
на допусната от общината неизправност на платното и уврежданията е
потвърдена от назначената експертиза, която е установила и размер на щетите
съвпадащ с изплатеното обезщетение за покрития риск. Моли за
потвърждаване на първоинстанционния акт за установяване на доказано
регресно вземане на застрахователя, встъпил в правата на удовлетвореното
увредено лице срещу ответното юридическо лице, отговорно за нанесеното
увреждане.
Същите доводи се поддържат бланкетно в писмено становище по
същество.
Страните претендират насрещно и за определяне на разноски, като
само въззиваемия ги е посочил по размер в неоспорен списък (л.20).
По предварителните въпроси и допустимостта на производството
въззивният съд се е произнесъл с определение №544/08.02.2022г., което не се
налага да бъде допълвано.
Решението на първоинстанционния съд, съдържа реквизитите по чл. 236
ГПК и е действително и съответства на предявения иск за установяване на
оспорено от длъжника вземане, за което е била издадена заповед за
изпълнение въз основа на твърдения за придобито регресно право в полза на
застраховател, изплатил обезщетение по имуществена застраховка „каско“ за
повредите, нанесени върху застрахованото имущество при попадането му в
необозначена и необезопасена дупка на платно на общински път. Предметът
на иска е очертан от първоинстанционния съд изцяло съответно на
твърденията на кредитора за дължимост на регресно вземане по чл. 410 ал.1
т.2 КЗ. В рамките на служебната проверка за допустимост съдът констатира
наличието на издадена заповед за изпълнение в полза на въззивника за
вземане, точно съответстващо на описаното в твърденията на застрахователя
при предявения от него установителен иск по реда на чл. 422 ГПК. Заповедта
е била оспорена с възражение, което съответно поражда несъмнен интерес от
съдебно установяване по специалния ред. Искът е предявен в указания от
2
съда срок. Установяването е допустимо.
Съдът, след преценка на изложените в жалбата оплаквания,
съобразно чл.269 от ГПК, приема за установено следното от фактическа
и правна страна:
Възникналото застрахователно правоотношение по застрахователна
полица с покритие „каско“ № 4704190800004823 между застрахователя и
обезщетения собственик на „Мерцедес“, рег. №*** не е оспорено.
За установяване на настъпилото произшествие на пътя, застрахователят
е посочил декларацията на водача на застрахования автомобил с точно
описание на мястото на дупка в платно на пътя от Варненския свободен
университет към к.к. „Златни пясъци“, където на 28.05.2020г. била увредена
предната лява гума. Още при това начално уведомяване на застрахователя
бил обявен и очевидеца на събитието – пътник в същия автомобил.
Деклараторът и очевидецът са депозирали пред съда убедителни и
непротиворечиви показания. Водачът И.Д. описва влошеното състояние на
пътната настилка (няколко дупки, с дълбочина от поне 10 см), които не е
можело за се избегнат, тъй като той се движел зад автобус, а насрещното
платно било заето от други МПС. Сочи, че дупката в която е попаднал
автомобила е била с размери около 50-60 см. широчина и дълга около метър,
и въпреки че скоростта не била висока (около 40-50 км.ч.) при преминаване
през нея се пукнала предната лява гума, колата започнала да поднася и той
веднага спрял, сменил повредената с резервна гума и продължил пътя си.
Свидетелят е категоричен, че увреждането е настъпило в участъка между
университета и дом за стари хора, както заявил при обявяването на щетата,
когато представил за оглед повредена гума. Свидетелят Д.Д. потвърждава
изцяло както начина, по който е бил управляван автомобила, така и мястото
на произшествието и наличието на дупката, която се върнал да огледа, след
като водачът отбил колата. Показанията на двамата свидетели са
последователно изложени и за съда не възниква никакво съмнение за тяхната
достоверност, още повече че нито един от тях няма пряка изгода поради
отношения със застрахователя или застрахования собственик(„Капитол
Рентакар“ЕООД). Взаимно допълващите се показания на двамата очевидци
изцяло кореспондират на механизма на увреждането, изяснен от назначеното
вещо лице. Действително, експертът е коментирал декларацията на
застрахования и огледа от застрахователния експерт, но именно
удостоверените в документите по щетата факти са потвърдени допълнително
от свидетелите и снимковия материал, чието изготвяне свидетелите също
потвърждават с показанията си за предявяването на служител на
застрахователя именно на свалената след спукването гума. В тази връзка
извършването на оглед на мястото на произшествието от експерта не е бил
нужен, а дори и да беше извършен в момент, отдалечен във времето от
самото ПТП, не би могъл да изясни повече фактите, подробно описани от
очевидците на събитието и следите върху застрахованото имущество,
фиксирани по непроменен начин на обективни носители. Изводите на
автоексперта, основани на интерпретацията на тези факти както за степента и
вида на увреждането на гумата, за самия механизъм на причиняването му,
така и за адекватността на спукването като резултат от приложено
механичното въздействие върху нея от ръба на описана от свидетелите
неравност, са убедително обосновани и оплакването на въззивника в тази
връзка е неоснователно.
3
Синхронът между данните от различните източници на информация
налага извод за достоверност на тези доказателствени средства. Въз основа на
тях убедително се установяват фактите по причиняването на увреждането на
гумата на застрахования автомобил и то именно при преминаване през
дълбока неравност на пътя, заемаща значителна площ по начин, изключващ
безопасно преминаване по платното извън нея.
Място от пътната мрежа е индивидуализирано от свидетелите с
конкретни ориентири, чието местонахождение е общо
известно(университетска сграда и публично достъпно място за социални
услуги). Същите се намират в двата края на ул. П.П., за която при служебна
справка в кадастрална карта се установява несъмнено, че съвпада с поземлен
имот 10135.2515.3732, предназначен за второстепенна улица с оповестена
общинска публична собственост. Тези общоизвестни обстоятелства не следва
да се доказват специално, а доводите на общината за недоказано
стопанисване на така локализирания пътен участък граничат с явна
злоупотреба с процесуално право на защита.
Липсата на представен протокол за това произшествие не намалява
доказателствената стойност на коментираните вече доказателства. Няма
никакво основание за процесните отношения да се изисква протоколиране по
специалния ред, предвиден за облекчено установяване на факти при
отношения възникващи по повод задължителната застраховка за гражданска
отговорност(пар.1 от ДР на НАРЕДБА № Iз-41 от 12.01.2009 г. за
документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и
реда за информиране между Министерството на вътрешните работи,
Комисията за финансов надзор и Информационния център към Гаранционния
фонд, който препраща към чл. 487, ал. 4 КЗ). Удостоверителна компетентност
на контролните органи по чл. 125а, ал. 2 при ЗДвП също не е предвидена за
случаите, когато увреждането на МПС при ПТП не следствие от поведение
на друг участник в движението и автомобилът може да се придвижва на
собствен ход. Затова и оплакването на въззивника за липсващо решаващо
доказателство е изцяло необосновано, а при оценката на стойността на
събраните в първата инстанция доказателства въззивният съд достига до
същите фактически изводи и затова и оплакването за неубедително доказване
е неоснователно.
В заключение, въззивният състав споделя изцяло оспорените
фактически изводи, а оплакванията за неправилно посочена редакция на текст
от принципно неприложима наредба дори не могат да се разгледат като
обосновано оплакване по правните изводи в обжалвания акт.
Въззивният съд не установява пропуск при издирване на приложимото
право. Установените и от двете инстанции обстоятелства по: наличие на
обективен резултат от неположена грижа от служители на стопанина на пътя,
като допуснато препятствие във вид на необозначена и необезопасена дупка в
пътно платно на второстепенна улица; прякото причиняване на увреждане на
автомобил при обичайно ползване на отворен за движение път;
остойностяването на вредите до приета от пострадалия собственик
възстановителна стойност на повредата (по пазарна оферта, макар и
дисконтирана с приложено овехтяване) и изплащането на обезщетението за
тяхното покритие от застрахователя, правилно са съотнесени към хипотезата
на нормата на чл. 410, ал.1 т.2 КЗ като приложим материален закон, уреждащ
регресно право срещу отговорното лице. Доколкото за виновно бездействие
4
на лица от общинските служби натоварени с функции по поддръжка на
общинската пътна мрежа (по арг. от чл. 167 ал.2 т.1 ЗДвП) обективна и
гаранционна отговорност носи възложителя на тази дейност (чл. 49 ЗЗД),
въззивният съд изцяло възприема крайните изводи за основателност на
предявената претенция на застрахователя, суброгирал се в правата на
обезщетения увреден застрахован собственик срещу отговорната въззивна
община. Обжалваната част от решението следва да бъде изцяло потвърдена.
На осн. чл. 81 ГПК разноските по обжалването следва да останат в
тежест на въззивника. Искането на въззиваемия за присъждане на разноски е
конкретизирано до изплатено по банков път уговорено адвокатско
възнаграждение в неоспорен размер от 300лв. Представени са писмени
доказателства за извършване на фактуриран разход. В този размер съдът
определя разноски в полза на въззиваемата страна.
Мотивиран от гореизложеното и на осн. чл. 272 ГПК, съставът на
Варненски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 262815/14.11.2021г., постановено по
гр.д. №114348/20г. по описа на ВРС, 12 с-в, В ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ, с
която е бил уважен иска на кредитор за установяване на оспорено от длъжник
парично задължение в размер на 283.63лв, както и натрупани лихви върху
това вземане в размер на 5.12лв, установени в заповед за изпълнение и са
определени разноски в полза на ищеца.
ОСЪЖДА ОБЩИНА ВАРНА, представлявана от кмета на общината, с
адрес: гр. Варна, бул. „Осми приморски полк“ 43 да заплати на ЗАД
„Булстрад Виена Иншурънс“ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, пл. „Позитано” № 5 сумата от 300 (триста) лева,
представляваща направени разноски за защита във въззивно производство,
на основание чл.78, ал. 3 от ГПК.
Решението не подлежи на касационно обжалване по реда на глава 22 от
ГПК, по арг. от чл. 280 ал.3 ГПК.
Да се обяви в регистъра на съдебните актове осн. чл. 273 от ГПК вр.
чл. 235 ал.5 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5