Р Е Ш Е Н И Е
№………./09.12.2019 г.
гр. Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ЕДИНАДЕСЕТИ СЪСТАВ в открито съдебно заседание, проведено на четиринадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: РАЛИЦА КОСТАДИНОВА
при секретар Нина И.,
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 287 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
образувано по предявени
от
М.Х.С., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу 1/ В.А.В., ЕГН **********,
с адрес: *** и 2/ А.В.В., ЕГН **********,
с адрес: ***, искове с правно основание
чл. 87 ал.3 от ЗЗД за разваляне на договор за прехвърляне на недвижим имот
срещу задължение за гледане и издръжка, обективиран в Нотариален
акт № 152, гом II, рег.№ 4269, дело № 301/2006г. на Нотариус Т. М., с който М.Х.С. е
прехвърлила на дъщеря си В. Й. В./починала 20.04.2017г./ по време на брака й с В.А.В., собствените си 4/6 идеални части от апартамент № 37, находящ се в жилищна сграда
в гр. ..., 25-ти микрорайон, представляващ самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 10135.2556.6.4.10 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Варна, одобрени със заповед
№ РД-18-92/14.10.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, с площ 62,50 кв.м.,
състоящ се от: входно антре, две стаи, кухня, баня-тоалет и балкон, при съседи: на същия етаж: 10135.2556.6.4.9,
10135.2556.6.4.11; под обекта: 10135.2556.6.4.6 и над обекта:
10135.2556.6.4.14, заедно с прилежащото избено помещение с площ 2,78 кв.м. при
граници: изба на ап. 36, изба на ап. 38, абонатна станция и коридор, ведно с
0,5647% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото.
ИЩЦАТА
твърди, че на 27.06.2006г. М.Х.С.
сключила с дъщеря си В. Й. В., ЕГН ********** Договор за прехвърляне на
недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане,
обективиран в Нотариален акт № 152, гом II, рег.№ 4269, дело № 301/2006г. на
Нотариус Т. М., съгласно който прехвърлила на ответницата собствените си 4/6
идеални части от следния недвижим имот: апартамент № 37, находящ се в жилищна
сграда в гр. ..., 25-ти микрорайон, представляващ самостоятелен обект в сграда
с идентификатор 10135.2556.6.4.10 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. Варна, одобрени със заповед № РД-18-92/14.10.2008г. на
Изпълнителния директор на АГКК, с площ 62,50 кв.м., състоящ се от: входно
антре, две стаи, кухня, баня-тоалет и балкон,
при съседи: на същия етаж: 10135.2556.6.4.9, 10135.2556.6.4.11; под
обекта: 10135.2556.6.4.6 и над обекта: 10135.2556.6.4.14, заедно с прилежащото
избено помещение с площ 2,78 кв.м. при граници: изба на ап. 36, изба на ап. 38,
абонатна станция и коридор, ведно с 0,5647% ид.ч. от общите части на сградата и
от правото на строеж върху мястото, срещу задължението на В. В.да
поеме гледането и издръжка на майка си, като и осигури спокоен и нормален живот
какъвто е водила досега, докато е жива.
Гореописаният имот
бил собственост на ищцата и нейния съпруг Й. В.в С.съгласно Нотариален акт за
собственост върху жилище, дадено със заповед № 3180/25.11.1987г. като
обезщетение срещу отчужден имот за мероприятие по ЗТСУ № 175, т. IX, дело
4677/1988г. по описа на Нотариус при ВРС Л. Г..
Към датата на
придобиване на имота В. Й. В. имала сключен граждански брак с В.А.В., от който
двамата имали едно дете - А.В.В.. Мотивът на ищцата за прехвърляне на имота
бил, че две години преди това била овдовяла и предвид напредването на възрастта
и изострящите се здравословни проблеми, се страхувала, че може да й се случи
нещо лошо и че нямало да има кой да я гледа. По малката й дъщеря - С., живеела
в Германия, поради което отговорността да се грижи за възрастната жена поела
по-голямата - В..
Ищцата страдала от
коксартроза, което затруднявало извършването на повечето обичайни ежедневни
дейности и поддържането на лична хигиена. Затруднена била и мобилността й
поради проблемите с тазобедрените стави, които я болели и препятствали
свободното й придвижване. Нито В., нито останалите членове на семейството се
ангажирали по какъвто и да е начин с проблемите й със ставите и се наложило
чужди хора да й помагат за операциите за смяна на тазобедрената става и грижите
по възстановяването.
Тъй като имала нужда от средства за посрещане
на ежедневните си нужди и лечението си, М.С. инициирала продажба на съсобствен
с дъщерите си поземлен имот, находящ се в м. ****. На 17.03.2016г. М., В. и С.
продали имота за сумата от 63 000 евро, разпределени на продавачите не според
квотите им в съсобствеността, а 26 000 евро - за М. и по 21 000 евро за двете
дъщери. Комисионната за сделката от 5 000 евро била поета изцяло от майката.
Въпреки щедростта на възрастната жена, В. убедила М. да й преведе още 6 000
евро от своя дял, които щели да оправят финансовите й затруднения и да й
позволят спокойна да се концентрира върху грижите за майка си. Парите били
прехвърлени на 21.03.2016г., но нямали обещания ефект възрастната жена отново
била оставена да се грижи сама за себе си. Изключително неоправдана била
ситуацията, че фактът, че въпреки че си била закупила автомобил ,,Форд" с
цел подпомагане на придвижването й при нужда, нямало кой да я кара с него.
През следващите
години дъщеря й я навестявала спорадично, а зет й и внукът й - въобще. Въпреки
призивите на възрастната жена да й бъде помагано ежедневно с чистене, готвене,
къпане и пазаруване, нито В., нито ответниците се отзовавали. От есента на
2017г. семейството им било сполетяно от собствени тревоги - В. била
диагностицирана с рак на белите дробове, и съвсем не можели да обръщат внимание
на възрастната жена. За да може да се къпе и жилището й да не затъва в
мръсотия, ищцата плащала на жена, която идвала веднъж седмично, както и
ползвала помощта на внучката си Теодора. Не можела сама да си пазарува и затова
се обръщала за помощ от близка своя позната. При нужда от медицински преглед за
предписаните й рехабилитационни процедури и придвижване из града ползвала
таксита, за които заплащала със собствени средства.
Особено се влошило
състоянието й след смъртта на дъщеря й В., която починала на 20.04.2017г.
Оттогава и крехката връзка, която имала със семейството, била почти изцяло
прекъсната. В. се появявал най-много веднъж месечно и искал пари, като ролите
се обръщали - вместо той да се грижи за тъщата си, тя му слагала в кутии за
вкъщи от собствената си храна. Когато го обвинила, че дори не успял да се
погрижи за погребението на жена си В. и е трябвало тя да поеме част от
разходите, вместо да прояви разбиране за емоционалните терзания на опечалената
майка В. гневно й завил, че ще й върне парите и през следващите три месеца й
превеждал по 100 лв. През ноември 2017г. В. настанил по своя воля в дома на
ищцата собствената си майка К., която според неговите обяснения в продължение
на един месец трябвало да ходи на химиотерапия. В. не давал никакви средства за
нейното изхранване, а М. поела и нейната издръжка.
От погребението на
майка си В. А. нито веднъж не се е срещал с баба си, нито я е търсил по телефона.
През август 2018г.
влошеното здравословно състояние на ищцата довело до падането й пред входа на
блока. Нямало близък, който да се отзове. Да се прибере и легне на леглото си
помогнали съседи, а след това се обадила за помощ на жената, която се грижила
за нея, за да я ангажира ежедневно срещу заплащане. На 28.11.2018г. постъпила в
отделение по физикална и рехабилитационна медицина в гр. Варна, като
подготовката на необходимите документи и изследвания, личните вещи, както и
придвижването, настаняването и надзора над възрастната жена били поети от чужди
хора.
Ищцата изнемогвала
физически и емоционално и години наред била принудена да страда, мъчейки се да
се грижи сама за себе си - нещо, което напредналата й възраст, здравословното й
състояние и хроничните болести (коксартроза, поясна дископатия, двустранна
гонартроза, глаукома и хипертония) не позволяват. Вкъщи обичайното й положение
е легнала в леглото, тъй като в седнало положение се схваща и оскъдното й
придвижване с канадки крие рискове от падане и по-сериозни увреждания.
Единственият изход е да развали договора и след това да сключи нов такъв с
друга жена, за която е сигурна, че ще й осигури необходимите грижи и издръжка.
В съдебно заседание
поддържа исковата молба и моли съда да развали договора до претендирания
размер, както и да присъди разноските за настоящото производство.
В срок по чл.131 от ГПК,
по
делото от ОТВЕТНИЦИТЕ В.А.В. и А.В.В. е постъпил
отговор на исковата молба, с който изразяват становище за допустимост, но
неоснователност на предявените искове.
Не оспорват
обстоятелството, че на 27.06.2006г. между страните М.Х.С. и дъщеря й В. Й. В.,
ЕГН-********** е сключен Договор за прехвърляне на недвижим имот срещу
задължение за издръжка и гледане, обективиран в Нотариален акт №152, том II,
рег.№4269, д.№301/2006г. на нотариус Т. М..
Не оспорват
обстоятелството, че процесният имот е бил собственост на ищцата и нейния съпруг
Йордан Василев Славов, както и че към датата на придобиване на имота В. Й. В. е
имала сключен граждански брак с В.А. В., от който двамата имат един син- А.В.В..
Не оспорват
обстоятелството, че ищцата страда от коксартроза, че има проблеми с
тазобедрените стави, но твърдят, че и към настоящия момент ищцата няма проблеми
със свободното си придвижване, нито че е затруднена с извършване на повечето
обичайни ежедневни дейности и подържане на лична хигиена.
Оспорват твърдението,
че В. или останалите членове на семейството й
не са били ангажирали по какъвто и да е начин с проблемите със ставите
й, което наложило чужди хора да й помагат за операциите и с грижите по
възстановяването й. Оспорват всички останали изложени факти и обстоятелства от
ищцата.
Твърдят,
че през 2004г. лично ответникът В.А.В. е водил ищцата на процедури в Павел
баня- на 05.12.2004г. е постъпила за лечение, а 14 дена по-късно поради лоши
метерологични условия съпругата му В. е отишла с влака да я прибере. През месец
ноември 2006г. лично ответникът В.А.В. е завел ищцата в Клиниката по
травматология гр.Етрополе за операция- смяна на дясната тазобедрена става, а
след това през месец май 2007г. я е водил за смяна и на лявата тазобедрена
става. Именно ответникът В.А.В., заедно със своята съпруга В. са придружителите
на ищцата по време на първата операция, а по време на втората -придружители са В.
и сестрата на ищцата- М. Е., както при приемането й в болницата, по време на
операцията и на престоя й в болницата, както и са полагали необходимите грижи
за възстановяването и от двете операции. Ответникът и съпругата му В. ежедневно
са полагали грижи за ищцата, по нейното обслужване за подържане на лична
хигиена, хранене, раздвижване, водене на контролни прегледи и др.
Оспорват обстоятелството че, поради нужда от
средства за посрещане на ежедневните си нужди и лечението си, ищцата М.С. е
инициирала продажбата на поземлен имот находящ се в гр.Варна, м.****. Ищцата
винаги е разполагала с достатъчно парични средства за да посрещане на личните
си нужди, както и за многобройните си почивки в различни почивни станции в
България. До продажбата на този имот в м.**** се е стигнало след като през
месеците декември 2002г.-януари 2003г. дъщерята на М.С.- С. по невнимание е
причинила пожар на вилата построена в този имот, в която живеела заедно със
семейството си. След пожара който изпепелява цялата вила и допълнителните
постройки, имота става пустеещ. Поради това че не е можела повече да се грижи
за него и да го работи, ищцата решава да продадат имота.
Договорката между трите съсобственици- майката М.С. и двете й дъщери В. и С. е
да си поделят поравно сумите от продажбата, както и станало. М.С. получава
сумата от 26 000 евро, с 5000 евро повече, поради причина, че от нейната сума
се приспада комисионната за сделката. Поради тази причина не отговаря на
истината че комисионната за сделката е била поета изцяло от майката, истината е
че тя е получила равен дял от продажната цена, точно толкова колкото и двете й
дъщери, каквато е била договорката им.
Твърдят, че именно
поради изключителната грижа за ищцата,
полагана от нейната дъщеря В. Й.
В. и съпруга й В.А.В. още преди 2006г., ищцата пристъпва към прехвърляне на
процесния недвижим имот. След прехвърлянето на имота, дъщеря й В. Й. В.ежедневно
е полагала грижи за своята майка, до своята смърт през месец април 2017г., а В.В.
и до датата на предявяване на настоящия иск. Ежедневните грижи, които В. е
полагала за ищцата са следните: всеки
ден я е посещавала, изцяло тя е готвила храната за своята майка, пазарувала,
плащала сметки, почиствала е дома й, когато е била на лечение и рехабилитация в
някои от почивните бази, ходила е в дома й за да го проветрява, да полива
цветята, да почисти. В дома на М. няма прахосмукачка, като такава В. и В. са
носили от техния дом, за да почистват в дома на М.. Помощ в грижите полагани за
М.С. е оказвал и ответникът В.В., който е пазарувал, плащал сметки, водил
ищцата по лекари, по почивни станции- в Павел баня, в к.к.Слънчев ден. Внукът А.В.
е помагал на баба си, когато й се развали телевизора, климатика, когато има
нужда от това да я заведе някъде. В. и съпругата му В. постоянно носели на М.,
произведени от тях зеленчуци и пресни плодове според сезона, домашни яйца,
домашни пилета, месо и др. продукти от селото им. В дома на М. няма пералня,
всичко от спално бельо, пердета, дрехи, бельо и друго се прало в дома на В. и В..
Два пъти годишно всички килими и пътеки в дома на М., лично В. ги е събирал и
носил за пране и след това ги е поставял отново в жилището й. Здравословното
състояние на ищцата М.С. е било стабилно, тя се е справяла сама с подържане на
личната си хигиена- да се изкъпе, ако иска нещо да си сготви, да си почисти при
нужда. Характерът на ищцата е такъв, че тя е свикнала всичко да контролира и
всички да се съобразяват с нея. Тя трудно би допуснала чужд човек в жилището
си, или да се грижи за нея. От друга страна В. и В. неведнъж се е налагало да
се съобразяват с капризите на възрастната жена, било относно храната й, било за
това, че иска да ходи постоянно в рехабилитационни центрове за лечение и
възстановяване, както и на екскурзии.
През месец май 2007г.
В. и В. я водят на кални бани в гр.Поморие за 10 дни, като на връщане са я
завели в нейното родно село с.Баня за да се види с брат си и семейството му.
След смъртта на В.
Велчева, В. продължава да полага грижи за своята тъща М.С.. В. ходи всеки ден
на работа, и след работа ходи през ден да пазарува на М., както и да й плаща
сметките. Тъй като е мъж и няма възможност да помага да тъщата си за това да й
помага за полагане на грижи за личната й хигиена, В. е предложил на М. да й
намери жена, която да й помага, още повече, че здравословното състояние на
ищцата М.С. се влошава през месец юни 2017г. М. му дава банковата си сметка, по
която В. ежемесечно започва да й плаща по 100 лева. Тъй като не успяват да
намерят жена, която да помага на М.,*** от където получава формуляри за
осигуряване на домашен помощник, чиято такса да заплаща той. След като е взел
формулярите, е уведомил за решението си М., която обаче е отказала да ги
подпише. Думите са й „много загрижени станахте, искате да ме изпратите
по-скоро.."„спри да ми пращаш пари, аз пари си имам".., „не ми
трябват никакви помощници, да ми се мотае чужд човек в краката" , „мога и
сама да се оправям". Поискала от В. само да й пазарува и да й плаща
сметките. Когато имала нужда от помощ, викала сестра си М., за да й помага.
Ответникът не оспорва
обстоятелството че след смъртта на съпругата му, М. му е помогнала като му е
дала сумата от 3000 лева, които обаче той връща изпяло в края на месец май
2017г. дни преди М. да замине на почивка в к.к.Св.Св.Константин и Елена Варна. В.
сам е платил сумата от 5000 лева за паметна плоча на съпруга си, от които 1000
лева му е дала М. след като е продала лекия автомобил Форд Фиеста
Този лек автомобил е
закупен от В. през месец март 2005г. с негови лични средства- 7100 лева, който
обаче регистрира на името на М., за да използват инвалидното й право при
закупуване на винетни стикери, както и за пътния данък за МПС-то. Именно с
личния си автомобил В. е водил при нужда тъща си било за прегледи при лекари,
било за пазаруване, било за да я води на почивка и рехабилитация и др. Отделно
внукът А. също често с неговият личен автомобил е помагал на баба си, за да я
вземе от почивната база в к.к. Св.Св.Константин и Елена Варна, да я води на
прегледи при лекар, да й пазарува.
Действително на
01.09. 2017г. В. настанил в дома на М. своята майка за 8 дни, а след това тя
отишла да гостува в дома на А.В.. На 08.09.2017г. М. е заминала на почивка в
почивната база на кк.Св.Св.Константин и Елена- видно и от Епикриза
изх.№1844/2017г. от Болница за долекуване, продължително лечение и
рехабилитация, филиал Варна, който е представен от ищцата. Настаняването на К.-
майката на В. в дома на ищцата, не е станало без знанието и съгласието на М.,
напротив. През цялото време В. е носил продукти като плодове, зеленчуци, яйца,
месо и други, за да си готвят двете жени.
Поради
гореизложеното, считат, че В. Й. В. до смъртта си през месец април 2017г., а
нейният съпруг В.А.В. и синът му А.В.В. до датата на завеждане на исковата
молба, са изпълнявали в пълен обем своите задължения за осигуряване на спокоен
и нормален живот на ищцата М.Х.С., поети с договора за прехвърляне на недвижим
имот срещу задължение за издръжка и гледане. С оглед на това считат, че
предявеният иск с правно основание чл.87, ал.З от ЗЗД е неоснователен и като
такъв следва да се отхвърли изцяло.В съдебно заседание поддържат отговора на исковата молба и
молят за отхвърляне на иска, като претендират разноски, за което представят и списък.
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на
страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Прието е за безспорно и
ненуждаещо се от доказване по делото, че
с Нотариален
акт № 152, гом II, рег.№ 4269, дело № 301/2006г. на Нотариус Т. М., М.Х.С. е прехвърлила на дъщеря си В. Й. В./починала
20.04.2017г./ по време на брака й с В.А.В., собствените си 4/6 идеални части от апартамент
№ 37, находящ се в жилищна сграда в гр. ..., 25-ти микрорайон, представляващ
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 10135.2556.6.4.10 по кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр. Варна, одобрени със заповед №
РД-18-92/14.10.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, с площ 62,50 кв.м.,
състоящ се от: входно антре, две стаи, кухня, баня-тоалет и балкон, при съседи: на същия етаж: 10135.2556.6.4.9,
10135.2556.6.4.11; под обекта: 10135.2556.6.4.6 и над обекта:
10135.2556.6.4.14, заедно с прилежащото избено помещение с площ 2,78 кв.м. при
граници: изба на ап. 36, изба на ап. 38, абонатна станция и коридор, ведно с
0,5647% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, срещу задължението на В. В.да поеме гледането и издръжка на майка
си, като и осигури спокоен и нормален живот какъвто е водила досега, докато е
жива.
Също така са безспорни и
обстоятелствата, че към датата на придобиване
на имота В. Й. В. е имала сключен граждански брак с В.А. В., от който двамата
имат един син- А.В.В., както и че, ищцата страда от коксартроза, както и че
има проблеми с тазобедрените стави.
Видно от приложеното на
л. 13 от делото удостоверение за наследници, се установява, че съпругът на
ищцата -Й. В.в С.е починал на 18.05.2004г. и оставил за наследници своята
съпруга – М.Х.С. и две дъщери – С. Й. С. и В. Й. В., която е починала на
20.04.2017г., а нейни наследници са двамата ответници по делото. В приложеното
на л. 69 от делото съобщение за смърт от 20.04.2017г. за В. Й. В., причината за
нейната смърт е остра сърдечно-съдова и дихателна недостатъчност.
Видно от приложената
медицинска документация по делото се установяват горните заболявания, както и
че с решение на ТЕЛК от 2005г. е призната 95,40% неработоспособност с чужда
помощ, поради основното заболяване – коксартроза. Срокът на освидетелстването е
посочен до 2008г. От приложеното копие на рецепти, рецептурна книжка и
амбулаторни листове, ищцата се нужда от непрекъснато приемане на медикаменти.
От три броя епикризи /л. 16 – л. 18/, издадени от Болница за долекуване,
продължително лечение и рехабилитация – филиал гр. Варна към Медицински
Институт на МВР, Варна, кк „Св.Св. Константин и Елена“, отделение по физикална
и рехабилитационна медицина, се установява, че в периодите 28.06.2017г.
-05.07.2017г., 08.09.2017г. – 18.09.2017г. и 28.11.2018г.-05.12.2018г., ищцата
е провеждала физиолечение и рехабилитация, заради заболяването си артроза.
От приложеното от ТП на
НОИ – Варна разпореждане от 01.07.2017г. /л. 30/ е видно, че ищцата получава
месечно сумата от 458,39 лв. От приложеното на л. 164 от делото удостоверение
от ТП на НОИ – Варна с актуална дата: 16.10.2019г., се установява, че
получената от ищцата последна сума за пенсия и добавки е в общ размер: 465 лв. От
удостоверение с дата: 30.10.2019г., издадено от ДСП – Варна, се установяват
сумите, които ищцата е получила като помощи/надбавки по ППЗИХУ и ЗХУ в периода
01.01.2016г. до 30.09.2019г., като последната сума, която ищцата е получила
преди датата на издаване на удостоверението е в размер на 87лв. за месец 09.2019г.
Видно от приложената на
л. 168 от делото служебна бележка, издадена от Агриатика ООД, гр. Силистра,
ищцата М.Х.С., в качеството си на наследник на Й. В.в С.е получила наем/ рента
от земеделски земи, находящи се в землището на гр. Бяла по години: 2015-2016г.
- 205 лв.; 2016-2017г. – 197,22 лв. и
2017-2018г. – 197,24 лв.
Видно от приложения на
л. 32-36 от делото, договор за посредничество от 16.03.2016г., ищцата и двете и
дъщери В. В.и С. С. са сключили същия с предмет посреднически услуги за
продажбата на поземлен имот в гр. Варна, м-ст ****, идентификатор
10135.2723.1106, като страните са уговорили да заплатят възнаграждение на
посредника в размер на 5000 евро при сключване на сделка. От приложената на л.
37 разписка за получена сума се установява, че на 18.03.2016г. ищцата М.Х.С. е
заплатила на посредника уговореното възнаграждение в размер на 5000 евро. С Нотариален
акт № 183, гом I, рег.№ 2202, дело № 262/2016г.
на Нотариус Жана Тикова, М.Х.С., В. Й. В. и С. Й. С. са продали при равни квоти посочения недвижим
имот с идентификатор 10135.2723.1106 за
сумата от 68000 евро, като от тях за М.Х.С. – 26 000 евро, за В. Й. В. –
21 000 евро и за С. Й. С. – 21 000 евро. От приложеното извлечение от
банкова сметка ***. 39 от делото се установява, че ищцата М.Х.С. е получила
сумата от 26 000евро по своята банкова сметка.
***. 70 от делото
епикриза на ЕК. Д. А., за която няма спор, че е майка на ответника В.А.В., се
установява, че същата е постъпила на 31.08.2017г. и изписана на 17.10.2017г. в
МБАЛ Св. Марина ЕАД – Варна за курс радиотерапия.
Видно е от удостоверение
от 24.02.2017г., че ищцата М.Х.С. има разкрита банкова смека в ЦКБ АД – клон
Варна /л. 71/.
От удостоверение от
12.08.2019г., издадено от Експресбанк се установява, че ищцата М.Х.С. е закрила
всички свои сметки в банката преди 31.12.2017г. и към тази дата и към края на
2018г. няма наличности. /л.140/.
От удостоверение от
12.08.2019г., издадено от ЦКБ АД се
установява, че ищцата М.Х.С. е разполагала с посочените в удостоверението
наличности по сметките си за посочените периоди /л.144/.
С вносна бележка от
22.06.2017г. ответникът В.В. е превел по сметката на ищцата М.Х.С. в ЦКБ АД
сумата от 100 лв. с посочено основание „мес.помощ“. С вносна бележка от
04.08.2017г. ответникът В.В. е превел по сметката на ищцата М.Х.С. в ЦКБ АД
сумата от 100 лв. с посочено основание „месечна помощ“. С вносна бележка от
05.07.2017г. ответникът В.В. е превел по сметката на ищцата М.Х.С. в ЦКБ АД
сумата от 100 лв. с посочено основание „захранване“. С вносна бележка от
04.09.2017г. ответникът В.В. е превел по сметката на ищцата М.Х.С. в ЦКБ АД
сумата от 100 лв. с посочено основание „месечна добавка“. С вносна бележка от
04.10.2017г. ответникът В.В. е превел по сметката на ищцата М.Х.С. в ЦКБ АД
сумата от 100 лв. с посочено основание „месечна помощ“. /л.72 – 74/
Видно от договор за
покупко-продажба на мпс и свидетелство за регистрация, ищцата М.Х.С. е продала
собствения си автомобил, придобит през 2005г. -
Форд Фиеста рег. No В 6904 СТ за сумата от 200 лв. /л. 75-76/.
На л. 85 до л. 96 от
делото са приети, представените от ответниците касови бонове за закупени
хранителни стоки и лекарства в периода май 2017г. – юни 2018г.
В производството е
допуснато изготвяне на заключение по съдебно-медицинска експертиза
/л. 111 – 116/, което е неоспорено от страните и съдът възприема като обективно
и компетентно дадено. Съобразно заключението на вещото лице М.Х.С. страда от
хипертонична болест, исхемична болест на сърцето, за което провежда лечение
с Беталок Зок, Нитролонг, Трипликсам;
двустранни артрозни изменения в областта на двете тазобедрени стави, които са
наложили провеждане на алопластика /поставяне на изкуствена става през 2006год.
в дясно и 2007год. в ляво/; двустранни артрозни изменения в областта на двете
колени стави; остеопороза; поясна дископатия; разширени вени на долните
крайници. Всички установени заболявания са с хронично прогресиращ ход, като
хипертоничната болест и исхемичната болест на сърцето налагат провеждане на
лечение с антихипертензивни и съдоразширяващи лекарствени средства. Във връзка
с тежките артрозни изменения в двете тазобедрени стави са проведени оперативни
лечения - смяна на тазобедрените стави. Установените тежки артрозни изменения в
двете коленни стави към настоящия момент налагат системно провеждане на
рехабилитация и физиотерапия два пъти годишно, като за подобряване състоянието
в областта на лявата колянна става най-вероятно ще бъде предложена алопластика
на колянната става /смяна на колянна става/, според вещото лице. Установените изменения в областта на двете
тазобедрени стави са от около 1997 год. Първоначалната регистрация на
хроничните сърдечни заболявания е през 2016год. В приложената медицинска
документация е видно, че измененията в областта на коленните стави са
регистрирани през 2017год. Към
настоящия момент, вещото лице констатира, че походката на ищцата е силно
затруднена, предвижва се с помощта на помощно средство, при опит за предвижване
без помощното средство тип „канадка" не може да извършва движение, налице
е силна болезненост и ограничена функция на лявата колянна става.
В производството е
допуснато изготвяне и на заключение по съдебно –счетоводна експертиза / л. 145-л.149/,
което се възприема от съда като обективно и компетентно дадено и неоспорено от
страните. Съобразно заключението на вещото лице Размерът на месечната издръжка
на ищцата М.Х.С.,съобразно данните на НСИ и съобразно нейните конкретни нужди
по закупуването на лекарства като хронично болна от семеен лекар по рецептурна
книжка е както следва: за 2018 г - 470.86 лв; за 1 трим.2019 г - 465.14 лв. и
за 1 трим. 2019 г - 472.00 лв. Стойността на паричната сума,която е нужна за
закупуване помесечно на необходимите на ищцата лекарствени средства е 30.99
лв., като от тях НЗОК поема - 5.2 6 лв., а се доплащат от пациента
-25.73 лв. Размерът на средномесечните разходи с оглед нуждата от заплащане на
гледачка в различните варианти, които вещото лице е обсъдили е 43.68 лв., в случай на участие на лицето в
социална програма; при вариант Б -378.00 лв., ако се заплаща по 20 лв. на ден
и при вариант В -554.40 лв., когато се
вземе пазарната оценка на услугата.
В рамките на
производството са ангажирани гласни доказателства от страна на ищеца
посредством разпита на двама свидетели – Т. А.С. и П. А.В.. И
двете свидетелки сочат еднозначно какво е физическото състояние на ищцата, като
поясняват, че се е влошила от 2016г. насам. Същата не може да се обслужва сама,
като има нужда от непрекъснати грижи, които ги полагат от 2016г. двете
свидетелки – първата свидетелка Т.С. като нейна внучка, а втората като жена,
която е била наета от С. да се грижи за баба й – ищцата по делото. Свидетелката
С. твърди, че преди 2016г. баба й не е имала нужда от непрекъснати грижи. И
двете свидетелки твърдят, че ответниците не са полагали грижи за ищцата.
Свидетелката В.не ги е виждала, а ищцата й била споделяла, че й е мъчно, че
„чужд човек трябвало да се грижи за нея“. Свидетелката С. сочи, че преди
2015г. е засичала семейството на
ответниците в дома на баба й. Като след смъртта на В., не е виждала А. в дома
на баба й, а В. го е виждала 4-5 пъти, с изключение на времето, в което е бил
настанил майка си в дома на ищцата. Свидетелката С. твърди, че ответникът В. е
возил ищцата няколко пъти до болницата, но твърде често в последните години,
когато ищцата била най-зле той бил зает и й е отказвал. Свидетелката А.твърди,
че подпомага баба си финансово, както и че не й е известно баба й да не е
пускала В. в дома си. Свидетелката В.изрично сочи, че не е виждала никакви
други роднини, освен внучката Т.и баща й, който помагал за транспортирането по
болници и за воденето на рехабилитация.
Ангажирани са
гласни доказателства и от страна
на ответниците, посредством разпита на свидетелите: М. Х. Е. и Ю. П. А., като първата свидетелка е сестра на ищцата.
Свидетелката М. Е. сочи, че сестра й М.С. била прехвърлила процесния
имот на дъщеря си и зет си, след смъртта на съпруга си, защото искала те да се
грижат за нея, когато сама не можела. Свидетелката сочи, че М.С. имала две
операции на ставите през 2005 г. - 2006 г., като за смяната на тези стави я
водил В., а на втората операция свидетелката също пътувала с М. до Етрополе,
понеже В. започнала работа и не можела да присъства. След операцията отново
семейството на ответниците я прибрали. Свидетелката сочи, че след операциите за
нея се е грижела В., която правела всичко. Имало шест месеца разлика между първата
и втората операция и след втората ищцата много по-трудно се възстановила.
Свидетелката сочи, че след смъртта на В., неотлъчно е била до сестра си, което
продължило до преди известно време. Твърди, че докато В. била жива, тя чистела,
а М. си перяла на ръка, защото нямала автоматична пералня, като пердетата и
спалното бельо свидетелката и В. ги перяли. Сметките се плащали от самата ищца.
След като В. починала самата свидетелка ходела до магазина, за да пазари за
ищцата, а на В. в началото приготвяла храна и му носела, защото бил сам. В.
носел продукти от селото си, както на М., така и на свидетелката. Свидетелката
не е виждала А. да ходи в дома на М., след смъртта на неговата майка – В.. Е.
сочи, че автомобилът, който М. имала, го е карал В., като също с него я водил
на гробища, по почивки, лекари, до Етрополе два пъти. Знае, че майката на В. – К.
е идвала на гости в дома на М..
Свидетелката отрича да е виждала жена, която да се грижи за М..
Твърди, че документите, които трябвало М. да попълни и В. бил приготвил, за да
я гледа жена били в дома на М., която споделила на Е., че В. й бил плащал по
100 лв., но не бил назначил жена да я гледа.
Свидетелката твърди, че била виждала Т.да ходи при М. от есента на 2018
г., преди това не. Не била виждала друга
жена да пере и готви на М.. Свидетелката твърди, че от известно време не ходи
при сестра си, но преди това и по 3 пъти на ден била ходила у тях. Това „от
известно време“ означавали преди новата 2019 г., като след това разредила
посещенията си при М.. Пояснява, че в момента не е в добри отношения със сестра
си М. и не я посещава, като не желае да сподели причината за отношенията им .
Твърди, че В. бил върнал ключовете от апартамента на М. преди последната да
замине на почивка през април месец тази година.
Свидетелката Ю. П. А.твърди, че след смъртта на В. не е посещавала
дома на М.. Сочи, че преди това В. и В. полагали грижи за М. - водили я били в
Етрополе, където й сменили ставите. Твърди, че В. и В. били водили по болници М.,
грижеле се за нея изцяло – пазарили, готвели, чистели. След като починала В. В.
продължил да се грижи за М.. В. я бил водил на санаториуми по няколко пъти в
годината, пазарувал й, превеждал й пари в банковата сметка, грижел се за нея.
Превеждал й пари, като един вид гледане. Той бил мъж и не можел да се грижи за
нея, както се грижела една жена. Той й бил предложил да й вземат социален
асистент, но М. отказала. Свидетелката
не била виждала друг човек да ходел в апартамента, да я качвал в автомобил с
други хора и да я водят някъде. Не знае кой пазарува и чисти на М. в момента,
защото твърди, че М. изгонила В.. А. я водел до санаториума, пускал и-мейли, за
да й запазел час за социалното такси.
Въз основа на
изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът
достигна до следните правни изводи:
Предявеният от ищцата
иск намира своята правна квалификация в разпоредбата на чл. 87 ал.3 от ЗЗД. Претенцията на ищцата
е за разваляне на сключен между нея и й дъщеря В. /починала към датата на завеждане на исковата молба/ алеаторен
договор за прехвърляне на процесния недвижим имот срещу задължението за
издръжка и гледане. Договорът за
прехвърляне на имущество срещу задължение за издръжка и гледане не е изрично
уреден в ЗЗД, т.е. той е ненаименован. По принцип той се подчинява на общите
правила за договорите, доколкото специфичността на съдържанието на задълженията
по тях не налага отклонение. Задължението за гледане и издръжка има за предмет
една продължителна във времето престация, определена не с конкретен срок, а с
определяем такъв – моментът, в който лицето, следващо да получава грижи и
издръжка, почине.
За успешното
провеждане на иска в тежест на ищцата е да
установи в условията на пълно и главно доказване възникналото правоотношение
между страните по сключен договор за прехвърляне на недвижим имот срещу
задължение за издръжка и гледане. Във
връзка с твърденията на ищцата същата
следва да установи конкретната нужда от издръжка и гледане – в какъв размер
е тя, както и грижите, от които се нуждае във връзка с посочените конкретни
заболявания. А
в тежест на ответниците е да установят пълното и
точно изпълнение, т.е. такова, което съответства на нуждите на прехвърлителката.
Следва да се отбележи,
че обемът
на задълженията на приобретателя се определят в договора. Като в
процесния случай с договора, чието разваляне се иска е
поето общо задължение за приобретателя да издържа и гледа прехвърлителката,
като й
осигури нормален и спокоен живот,
какъвто е водила до момента на сключване на договора до нейната
смърт. В този смисъл и приобретателката
се е задължила да върши постоянно нужното за
прехвърлителката с цел да задоволи жизнените й
нужди като полага за нея лични
грижи и й осигурява средства за издръжка, с оглед на конкретните
фактически обстоятелства.
Страните не спорят, а
и от събраните в хода на производството доказателства се установява, че е
възникнало твърдяното правоотношение между страните по сключен договор за
прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане. Установява
се също така, че приобретателката - дъщеря на
ищцата е починала, като нейни наследници са ответниците по делото. В тази връзка и съдът съобрази разрешението
дадено с Тълкувателно постановление
№ 30 от 17.06.1981 г. по
тълк. д. № 30 / 1981 г. на Върховен съд, според
което при смърт на приобретателя на вещното право и правото на собственост по
договора за издръжка и гледане не настъпва прекратяване на договора по право по
отношение на прехвърлителя или на третото ползващо се от него лице, а същият
следва да установи неизпълнението му от наследниците на приобретателя. Съгласно
чл. 60 ЗН наследниците му ще отговарят пред прехвърлителя до размера на
наследствения им дял и под страх от евентуалното прекратяване на договора
поради неизпълнение от тяхна страна като правоприемници следва да обезпечават
издръжката и грижите, толкова повече че заради наследяването вещните права и
собствеността са станали тяхно притежание.
Твърди се от ищцата, че
както починалата й дъщеря, така и нейните наследници –ответниците по делото не
изпълняват своите задължения по договора, като не полагат грижи и не дават
необходимата издръжка. Защитата на ответниците в производството /твърденията,
изложени от тях в срока за подаване на писмен отговор/ се основава на
твърдения, че същите пълно и точно са изпълнявани задълженията по договора –
докато е била жива В. –основно от нея, а след това – от двамата ответници.
Твърденията, които ответниците излагат в писмената си защита, че е налице
обективна невъзможност за изпълнение, доколкото ищцата е пречила на
изпълнението, са изложени от ответниците едва с предявения от тях насрещен иск
в първо о.с.з, т.е. след настъпване на
преклузията по чл. 133 от ГПК. Съдът не е приел за разглеждане този иск,
доколкото същият е бил предявен извън срока по чл. 211 ал.1 от ГПК. Твърдения,
че ищцата е препятствала изпълнението не са наведени в отговора на исковата
молба. Има евентуално твърдения, че ищцата не се е нуждаела от нещо различно от
изпълненото – ответниците твърдят, че ищцата „поискала от В. само да й пазарува
и да й плаща сметките. Когато имала нужда викала сестра си М., за да й помага“.
Все пак за пълнота на изложението, въпреки че съдът намира за недопустимо да
разглежда подобно възражение, по-надолу ще обсъди и събраните доказателства в
тази насока.
Задължението на
приобретателя следва да се изпълнява
от момента на сключване на договора до смъртта на
прехвърлителя, т.е. касае се до задължение с продължително
изпълнение. Изпълнението трябва да е ежедневно,
непосредствено и непрекъснато, а не епизодично.
Задължението е неделимо, поради което е недопустимо
да се дели по обем и на периоди. Ето защо престирането
от време на време на грижи и храна, не е точно
изпълнение на договора от страна на
длъжника. Поради това частичното неизпълнение
е равнозначно на пълно неизпълнение и основание
за разваляне на договора за издръжка и гледане.
Съгласно Тълкувателно решение от 15.05.2012г.по т.д.№
6/12г.на ОСГК на ВКС - точно изпълнение от страна на длъжника по алеаторен
договор е налице, когато той предоставя ежедневно и непрекъснато грижи и
издръжка в натура в договорения от страните обем, така че да бъдат задоволени
нуждите на кредитора от място за живеене, храна, отопление, осветление,
медицинско обслужване, лекарства и други ежедневни нужди.
Въз основа на събраните гласни доказателства съдът не е в състояние да
установи, че ответниците са предоставяли ежедневни и непрекъснати грижи, такива
от каквито се е нуждаела ищцата М.С.. Действително от събраните гласни
доказателства и изготвената съдебно –медицинска експертиза се установява, че
след смъртта на В. М. е имала нужда от непрекъсната грижа, поради влошаване на
здравословното й състояние, но такава не е била престирана от ответниците. До
момента, в който В. се е разболяла и впоследствие починала през 2017г.,
последната е полагала необходимите грижи за своята майка, както се установява
от показанията на свидетелите, разпитани по искане на ответната страна.
Показанията на свидетелите на ищцовата страна в тази насока не се събраха.
Двете свидетелки /на ищцата/ имат преки впечатления за периода малко преди
смъртта на В. и след нея –през 2017г., когато те са поели занапред грижите за М..
Свидетелските показания на внучката Т.С. съдът кредитира, доколкото те
кореспондират с показанията на свидетелката П.В.и с другите доказателства по
делото. Показанията на свидетелката Е. съдът намира, че не установяват една
непрекъсната грижа, която да е била давана от страна на ответниците след
смъртта на В. –самата свидетелка твърди, че тя е полагала грижи, като грижите
на ответника В. са били спорадични – изразявали са се в предоставяне на
хранителни продукти от село, както и в превод на сумата от 100 лв. месечно,
което обстоятелство се установява и от приложените писмени доказателства /за период от 5 месеца – от 06.2017г. до
10.2017г. В. е превеждал по сметка на ищцата М. сумата от 100 лв./. Физическо
обгрижване на ищцата не се установи да е осъществявано нито от В., нито от А., същата е имала нужда от такова. От друга
страна свидетелката А.сама сочи, че причината В. да е превеждал пари е, че е
мъж и не можел да се грижи за М. както би могла жена да го прави. Впечатленията
на свидетелката А.са непосредствени за момента до смъртта на В. през 2017г.,
като за периода след същата няма преки наблюдения от дома на М.. Свидетелката А.твърди,че
не е виждала друг човек в дома на М., а не знае след като М. е изгонила В. кой
се грижи за нея. В този смисъл показанията на свидетелката Атанасова, че друг
не е полагал грижи се разминават с показанията на свидетелката Е., която
твърди, че е била неотлъчно до своята сестра до началото на 2019г. Съдът
намира, че следва да съобрази и изложеното от самата свидетелка Е., че не е в
добри отношения със сестра си, като от гласните й доказателства се проявява
едно субективно защитно отношение спрямо ответника В.. Твърденията, че М. е
изгонила от дома си и е възпрепятствала В. и А. в изпълнението на техните
задължения не се доказа от събраните доказателства. Единствено свидетелката А.сочи,
че М. изгонила В., като не уточнява нито кога, нито как се е случило. Нейните
впечатления не са преки – същата не е посещавала дома на ищцата от смъртта на
дъщеря й В.. Е. сочи, че отношенията между В. и М. се влошили април месец
2019г., когато той върнал на ищцата ключа на М., но не сочи М. да е гонила В..
От друга страна показанията на свидетелките С. и В.сочат, че не само, че М. не
е гонила В. и А., а напротив – мъчно й било, че чужди хора трябвало да се
грижат за нея, а не нейните близки. Свидетелката С. дори сочи, че баба й М. й
споделила, че в последния разговор по телефона с В. той я бил заплашвал.
На база на гореизложеното не се установи нито В., нито А. да са полагали
необходимите грижи за ищцата, както и последната да е препятствала изпълнението
/възражението, което макар и съдът да счита за недопустимо да разгледа, се
обсъди по-горе/.
С оглед на всичко
гореизложено и искът се явява основателен и като такъв следва да бъде уважен.
По претенцията за
разноски:
Страните са направили
искания за присъждане на разноски, като са приложили и списъци по чл. 80 от ГПК. Предвид изхода на спора
на ищцата се дължат разноски, като като тя претендира заплатената от нея
държавна такса за водене на производството – 343,23 лв., заплатените
възнаграждения за вещи лица – 400 лв., както и адвокатско възнаграждение по
реда на чл. 38 ал.2 от ЗА. На основание чл. 38 ал.2 от ЗА на адвоката на ищцата
следва да се присъди адвокатско възнаграждение, което съдът изчислява върху по
реда на Наредба №
1 от 9 Юли 2004г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения или
това е общо сумата от 1 559,67 лв.
Водим от горното,
съдът
Р Е Ш И:
РАЗВАЛЯ договор
за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, обективиран
в Нотариален
акт № 152, гом II, рег.№ 4269, дело № 301/2006г. на Нотариус Т. М., с който М.Х.С. е
прехвърлила на дъщеря си В. Й. В. /починала 20.04.2017г./ по време на брака й с
В.А.В., собствените си 4/6 идеални части от апартамент № 37, находящ се в жилищна сграда
в гр. ..., 25-ти микрорайон, представляващ самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 10135.2556.6.4.10 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Варна, одобрени със заповед
№ РД-18-92/14.10.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, с площ 62,50 кв.м.,
състоящ се от: входно антре, две стаи, кухня, баня-тоалет и балкон, при съседи: на същия етаж: 10135.2556.6.4.9,
10135.2556.6.4.11; под обекта: 10135.2556.6.4.6 и над обекта: 10135.2556.6.4.14,
заедно с прилежащото избено помещение с площ 2,78 кв.м. при граници: изба на
ап. 36, изба на ап. 38, абонатна станция и коридор, ведно с 0,5647% ид.ч. от
общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото,
срещу задължение на В. Й. В. /починала на 20.04.2017г./, преминало към
двамата ответници, като нейни правоприемници,
да
поемат издръжката и гледането на прехвърлителката
докато е жива, като й осигурят спокоен и
нормален живот, какъвто е водила до тогава,
като прехвърлителката си запазва правото
да ползва, живее и обитават жилището пожизнено и безвъзмездно, поради
неизпълнение, по предявения иск от М.Х.С., ЕГН **********, с адрес: *** срещу 1/ В.А.В., ЕГН **********,
с адрес: *** и 2/ А.В.В., ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл.87, ал.3 ЗЗД.
ОСЪЖДА
1/ В.А.В., ЕГН **********, с адрес: *** и 2/ А.В.В.,
ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТЯТ на М.Х.С., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата
от 743,23 лв. /седемстотин четиридесет и три лева и
двадесет и три стотинки/, представляваща сторени от ищцата разноски,
на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА
1/ В.А.В., ЕГН **********, с адрес: *** и 2/ А.В.В.,
ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТЯТ
на адв. З.С.Й. *** с адрес на кантората: гр. Варна, ул. „Трепетлика“ бл.1, ап.13, сумата от 1559,67 лв. /хиляда петстотин петдесет и девет
лева и шестдесет и седем стотинки/, представляваща възнаграждение за безплатна адвокатска помощ и защита, осъществена в полза
на ищцата М.Х.С., ЕГН **********, с
адрес: ***,
на осн. чл.38,
ал.2 от Закона за адвокатурата.
ДАВА
ШЕСТМЕСЕЧЕН СРОК на М.Х.С., ЕГН **********, с
адрес: ***, считано от влизане на решението в сила, да
отбележи влезлия в
сила съдебен акт в Службата по вписванията към АВ-Варна.
Решението може да се
обжалва с въззивна жалба пред Апелативен съд - Варна в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: