№ 83
гр. София, 07.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито
заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Даниела Дончева
Членове:Красимир Маринов
Капка Павлова
като разгледа докладваното от Красимир Маринов Въззивно търговско дело
№ 20211001001187 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава двадесет и първа от ГПК вр. чл. 25, ал. 4, изр. 2
ЗТРРЮЛНЦ.
Образувано е по частна жалба вх. на СГС № 25838/08.11.2021 г., подадена от С. Н. Н. с
ЕГН:********** чрез адвокат И.Г. от САК срещу решение № 177/15.10.2021 г., постановено по
търг. дело № 1986/2021 г. по описа на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение
жалба с вх. № 20211004182920, подадена от С. Н. Н. срещу отказ № 20210928142010/29.09.2021 г.
на Агенцията по вписванията - Търговски регистър и Регистър на юридическите лица с
нестопанска цел, постановен по заявление с вх. № 20210928142010 за вписване на промени по
партидата на „Евролото“ ООД, с ЕИК:*********.
Жалбоподателят счита решението за незаконосъобразно, неправилно, противоречащо на
закона, правната теория и съдебната практика.
Излага доводи в подкрепа на твърденията си, че предизвестието на С. Н. Н. за прекратяване
на членството му в „Евролото“ ООД било надлежно връчено на дружеството в хипотезата на чл.
50, ал. 4 ГПК вр. чл. 47 ГПК и че разписките към поканата били заверени от нотариуса и от
тяхното съдържание ставало ясно, от кога се считало връчено уведомлението. Посочва, че към
жалбата си прилага процесната нотариална покана с официално удостоверяване по реда на чл. 592
ГПК, от което можело да се направи заключение, че поканата била връчена на лицето, до което
била отправена, по който начин се санирал констатирания порок.
Поради това, моли апелативния съд да отмени обжалваното решение и постанови ново, с
което да задължи Агенция по вписванията да извърши исканото вписване по заявление вх. №
1
20210928142010/28.09.2021 г. по партидата на „Евролото“ ООД.
Към жалбата е приложено заверено копие на нотариална покана № 35, том II, peг. №
2658/11.05.2021 г. на нотариус Веселина Връблянска с рег. № 268.
В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК Агенция по вписванията гр. София, бул. „Витоша“ 2 чрез юр.к.
И. К. е подала отговор, с който оспорва жалбата като неоснователна и моли апелативния съд да я
остави без уважение и потвърди обжалваното решение на първоинстанционния съд. Претендира
присъждане на разноски - юрисконсултско възнаграждение.
Софийският апелативен съд, след като се запозна с доводите по жалбата и доказателствата
по делото по реда на чл. 278 ГПК вр. чл. 25, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ, намира частната жалба за
процесуално допустима – депозирана е в срока по чл. 25, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ, от надлежна страна,
имаща правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разглеждайки я по същество, съдът намира жалбата за неоснователна поради следните
съображения от фактическа и правна страна:
Производството пред Софийски градски съд е образувано по жалба вх. на АВ №
20211004182920, подадена от С. Н. Н. срещу отказ № 20210928142010/29.09.2021 г. на Агенцията
по вписванията - Търговски регистър и Регистър на юридическите лица с нестопанска цел,
постановено по заявление с вх. № 20210928142010 за вписване на промени по партидата на
„Евролото“ ООД, с ЕИК:*********. С жалбата се прави искане отказът да бъде отменен и указано
на агенцията да извърши исканото вписване на заявените обстоятелства по партидата на
дружеството.
По реда на чл. 25, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ Агенцията по вписванията е подала отговор, с който
оспорва жалбата като неоснователна. Претендира присъждане на разноски – юрисконсултско
възнаграждение.
За да постанови обжалваното решение, с което е оставил без уважение жалбата, градският
съд, след като е приел, че заявителят С. Н. Н. е легитимиран да подаде процесното заявление чрез
упълномощен от него адвокат, е направил извод, че следвало да бъде постановен отказ по така
подаденото от жалбоподателя заявление, тъй като предизвестието по чл. 125, ал. 2 ТЗ, съдържащо
се в представената нотариална покана не било надлежно връчено на „Евролото“ ООД, тъй като не
било налице официално удостоверяване на нотариуса по чл. 592, ал. 1, изр. 2 ГПК, при което
тримесечният срок по цитираната разпоредба не бил започнал да тече, съответно не бил изтекъл
преди датата на подаване на заявлението и оттам не се установявало осъществяване на
фактическия състав за прекратяване на членственото правоотношение на съдружника С. Н. Н. по
реда на чл. 125, ал. 2 ТЗ и настъпване промяната в персоналния състав на дружеството, която да
бъде отразена в търговския регистър.
Настоящият съдебен състав намира следното:
От представените от Агенция по вписванията и приложени по делото копия на документи,
както и при справка в търговския регистър се установява, че по партидата на „Евролото“ ООД, с
ЕИК:********* е подадено от адвокат В. Н. С. от САК, изрично упълномощен от С. Н. Н.,
заявление по образец А4 с вх. № 20210928142010 за вписване на промени, изразяващи се в
заличаването на С. Н. Н. като съдружник в дружеството, поради прекратяване на членственото му
правоотношение в хипотезата на чл. 125, ал. 2 ТЗ.
Към заявлението са приложени документ за внесена държавна такса; адвокатско
2
пълномощно; писмено предизвестие за напускане на съдружник, съдържащо се в нотариална
покана; декларация относно истинността на заявените за вписване обстоятелства и приемането на
представените за обявяване актове.
По така подаденото заявление длъжностното лице по регистрацията е постановило
атакувания отказ, като е приело, че лицето, подало предизвестие по чл. 125, ал. 2 ТЗ, не можело да
заяви само заличаването си като съдружник, тъй като напускащият съдружник нямал
представителни функции по отношение на дружеството, нито да упълномощи адвокат с права, с
които не разполагал. Декларацията по чл. 13, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ била подписана от напускащия
съдружник, който не бил оправомощено лице. Не било представено решение на общото събрание
за разпределение на освободените дялове и изменение на дружествения договор, документ за
довнесен в банка капитал от оставащия съдружник. При служебно извършена справка се
установявало, че част от съдружниците били починали, а едното юридическо лице бил заличен
търговец.
С оглед на така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:
За да бъдат вписани или обявени в търговския регистър съответните обстоятелства или
актове, длъжностното лице по регистрацията следва да провери налице ли са изискванията на чл.
21 ЗТРРЮЛНЦ, част от които са дали заявлението изхожда от правоимащо лице (т. 3), а
легитимираните лица да бъдат заявители са посочени в чл. 15 ЗТРРЮЛНЦ.
В случая, заявлението е подадено от неоправомощено лице. Заявител в регистърното
производство е упълномощеният адвокат В. Н. С. от САК. Действително, разпоредбата на 15, ал.
1, т. 4 ЗТРРЮЛНЦ дава правна възможност на адвоката да бъде заявител в регистърното
производство, ако е упълномощен за това, легитимацията му обаче е производна от легитимацията
на неговия упълномощител. За да породи упълномощаването право за адвоката да извърши
валидно заявяването, лицето, което го е упълномощило, следва да има самостоятелното право да
бъде заявител в регистърното производство на някое от предвидените в чл. 15, ал. 1, т. 1-3
ЗТРРЮЛНЦ основания. Видно от представеното пълномощно, С. Н. Н. в качеството му на
физическо лице е упълномощил адвокат В. Н. С. от САК да го представлява пред Агенция по
вписванията и да подава документи и заявления, включително и такова по образец А4, каквото е и
процесното. Съдружникът в дружество с ограничена отговорност обаче не може да бъде заявител,
по смисъла на чл. 15, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ. Не е налице хипотезата по т. 1 на посочената разпоредба,
тъй като съдружникът не осъществява законно представителство на дружеството с ограничена
отговорноС. Н. е налице и хипотезата на т. 3, поради обстоятелството, че в българското
законодателство липсва норма, която да признава правото на съдружника в това му качество да
заявява обстоятелства за вписване или заличаване в търговския регистър. Чл. 125, ал. 2 ТЗ не
съдържа текст в този смисъл, каквато например е редакцията на чл. 141, ал. 5, изр. 3 ТЗ.
Недопустимо е обаче прилагането по аналогия на тази норма или друга подобна, тъй като въпросът
за прекратяването на участие в дружеството в хипотезата на чл. 125, ал. 2 ТЗ не е неуреден по
смисъла на чл. 46, ал. 2 ЗНА. Разпоредбата на чл. 141, ал. 5, изр. 3 ТЗ има конкретен адресат –
управителят на дружество с ограничена отговорност и така предоставеното му правомощие е в
защита на неговия интерес именно в това негово качество, тъй като в организационната структура
на дружеството с ограничена отговорност съдружникът и управителят имат различни права и
задължения. Тъкмо с оглед различното им правно положение - на съдружника, като носител на
членствено правоотношение (участник в дружеството) и на управителя, като орган на управление
3
на дружеството, приложението по аналогия на цитираната норма, е недопустимо.
Налага се извод, че е налице порок в легитимацията на заявителя – чл. 21, т. 3 ЗТРРЮЛНЦ,
тъй като заявлението не изхожда от оправомощено лице. За този порок не е предвидена
възможност за даване на указания по реда на чл. 22, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ, поради което същият във
всички случаи влече постановяване на отказ по подаденото заявление.
Предвид гореизложеното, макар и по различни съображения от тези, изложени от
първоинстанционния съд, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение, с което е
потвърден атакувания отказ следва да бъде потвърдено.
Относно претендираните от Агенция по вписванията разноски:
Съгласно вече установената константна практика на ВКС по въпроса за присъждане на
разноски в това производство (определения: № 60397/05.11.2021 г. по ч. т. д. № 2177/2021 г., №
60398/05.11.2021 г. по ч. т. д. № 1384/2021 г., № 60407 от 10.11.2021 г. по ч. т. д. № 1739/2021 г. и
др.), която напълно се споделя и от настоящия съдебен състав, създадената нова ал. 6 на чл. 25
ЗТРРЮЛНЦ, която постановява, че „в производствата съдът присъжда разноски на страните по
реда на ГПК“, не е съобразена с едностранния характер на производството по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ и
е резултат от несъвършенството на обнародваните в ДВ бр. 105/2020 г. законодателни промени в
ЗТРРЮЛНЦ. Отговорността за разноски по правило е присъща само на спорните съдебни
производства, в които право на разноски има страната, в чиято полза е разрешен правният спор.
Производството по чл. 25 ЗТРЮЛНЦ не е спорно и в него агенцията не участва като страна, за да
има право на разноски или да дължи разноски, а всички процесуални възможности, предвидени по
отношение на нея (подаване на отговор по жалбата, представяне на доказателства, информиране за
решението на съда), са обусловени от възложената й със ЗТРРЮЛНЦ компетентност в рамките на
регистърното производство. Съдът прилага закона според неговия разум и тъй като едностранният
характер на производството по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ е несъвместим с отговорността за разноски,
разпоредбата на чл. 25, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ не следва да прилага буквално, а корективно във връзка с
общото за всички охранителни производства правило на чл. 541 ГПК, че разноските са за сметка
на единствената страна в производството - молителят.
По тези съображения, претенцията на Агенция по вписванията за присъждане на разноски е
неоснователна и не следва да се уважава.
Водим от горното, настоящият съдебен състав на Апелативен съд – София
РЕШИ:
Потвърждава решение № 177/15.10.2021 г., постановено по търг. дело № 1986/2021 г. по
описа на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение жалба с вх. № 20211004182920,
подадена от С. Н. Н. срещу отказ № 20210928142010/29.09.2021 г. на Агенцията по вписванията -
Търговски регистър и Регистър на юридическите лица с нестопанска цел, постановен по заявление
с вх. № 20210928142010 за вписване на промени по партидата на „Евролото“ ООД, с
ЕИК:*********.
Настоящото решение не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
4
Членове:
1._______________________
2._______________________
5