Решение по дело №10702/2018 на Софийски градски съд

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                                         гр.София,27.08.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

           СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 9-ти състав, в публичното съдебно заседание на осемнадесети юни през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                                              СЪДИЯ: МАРИЯ КУЗМАНОВА

 

            при секретаря Юлия Асенова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 10702 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:

           Предявеният иск е с правно основание чл. 557, ал. 1, т. 1 КЗ.

           Ищцата твърди в ИМ, че на 29.10.2014 г. в гр. Ямбол,е била блъсната от неустановен л.а. на пешеходна пътека. Вследствие на произшествието е  получила: счупване на дясната ключица и множество хематоми. На 31.10.2014 г. й е извършена оперативна интервенция – фиксация на фрактура чрез монтиране на реконструктивна плака. Преживяла болки и страдания. Изпитвала неудобства в ежедневието си, тъй като за продължителен период от време следвало да щади ръката си. Имала страх да пресича сама пътното платно и се налагало да бъде придружавана от съпруга си. По повод лечението претърпяла и имуществени вреди - разходи за лечението и операцията. Претендира обезщетение за неимуществените и имуществените вреди от това ПТП в посочените в ИМ размери ведно със законната лихва от 10.04.2017 г. (датата на окончателното произнасяне на ответника) до окончателното им изплащане.  Претендира разноски.

              Ответникът оспорва иска по основание и размер. Счита, че липсват елементите от фактическия състав на деликта.

              Съдът като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните приема за установено следното  от фактическа страна:

              От приложените медицински документи е видно,че ищцата е била приета в МБАЛ“ Св.Панталеймон“ АД гр.Ямбол, с оплакване от болка в областта на дясната ключица без да е губила съзнание (Лист за преглед на пациент в СО) поради закрито счупване на дясната ключица и рамо, в резултат на ПТП - блъсната от кола на пешеходна пътека, с оперативно извършване фиксация на фрактура (Епикриза за болничен  престой от 29.10.2014 – 3.11.2014 г.)Представени са фактури и фиксални бонове за заплатени: потребителска такса, реконтсруктивна плака, ренгенова снимка, лекарства.

               От приложените документи по пр.пр. № 3376/2016 г. на РП Ямбол по ДП № 836/2014 г. по описа на РУ на МВР Ямбол е видно,че на 29.10.2014 г. е изготвена докладва записка от мл.автоконтрольор, който посетил след сигнал кръстовището на ул.“Дружба“ и ул.“България“ към 18.05 ч. и на място заварили лежащата върху пешеходната пътека ищца, която заявила пред тях, че при преминаването била блъсната  от „голяма тъмна на цвят кола-джип“, която не е спряла на  мястото“. Приложени са и разпити на свидетелите по преписката. С постановление от 19.06.2015 г. наказателното производство по ДП е спряно тъй като “ в хода на разследването не са установени свидетели-очевидци  на деянието, които да допринесат за изясняване на подробности по случая“.

              Съгласно заключението по СМЕ от д-р Ц., в пострадалата е получила счупване на дясна ключица, хематом в областта на същата и кръвоизлив в средната трета на дясната мишница. Счупването е характерно при падане върху рамото, като в.л. сочи, че това може да стане както от падане от собствен ръст, така и от описаното в ИМ произшествие. След операция за фиксация на счупването с плака и винтове възстановителният период е от около два месеца. Престоят в болницата бил два дена, а махането на конците следвало да бъде извършено до четиринадесетия ден. При такива счупвания пълното натоварване е разрешено след първия месец, но е необходима рехабилитация.Съгласно медицинската документация д-р Ц. е приел, че пострадалата е изпитвала умерени до слаби болки около два месеца след произшествието и около две седмици след отстраняването на металните импланти. При описаната травма пълното възстановяване е между четири и шест месеца, като след шестия месец се позволява пълно натоварване. След отстраняване на имплантите пълното натоварване се позволява след втория месец. От издадените листове за временна неработоспособност в.л.сочи, че ищцата изпитвала временни затруднения при изпълнение на служебните си задължения в период четири месеца след произшествието и два месеца след отстраняване на имплантите. Според в.л. представените фактури и фискални бонове са във връзка с лечението.

              От показанията на свид.  С.С. – Я., дъщеря на ищцата,преценени по реда на чл. 172 ГПК, след операцията на ищцата за наместване на ключицата, цялата дясна страна на ръката й била синя,с голям хематом. Престоят й в болницата бил около пет дена, била един месец в гипс на ръката, а след премахването му ходела 4 – 5 месеца на рехабилитация. Вземала болкоуспокояващи лекарства. Все още дясната й ръка не е напълно възстановена и не може да вдига тежко. Чувства страх и тревожност. Ходела на психолог.

              Съгласно САТЕ на в.л. П. не са налични данни за да се определи механизма на ПТП-то, като не е извършено замерване  на мястото на събитието. Скоростта на автомобила при удара била в порядъка на 18 км./ч. Евентуалният контакт между автомобила и пешеходката е осъществен в обхвата на пешеходната пътека, като пострадалата  се е движела праволинейно,а посоката на неизвестния автомобил направо и отдясно-наляво спрямо положението на пострадалата.Поради локализацията на травмите в областта на рамото според в.л. те са причинени с предната дясна колона  на автомобила. Единствената възможност да се предотврати удара е била пешеходката да спре на място.

               При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

              Съгласно разпоредбата на  чл. 557, ал. 1, т. 1 КЗ Гаранционният Ф. изплаща обезщетения на увредените лица за имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания, причинени на територията на Република България от МПС, което е напуснало местопроизшествието и не е било установено (неидентифицирано моторно превозно средство).

                          Съдът намира, че с оглед ангажираните от ищцата доказателства, при условията на пълно и главно доказване не се установиха твърденията, че посочените в ИМ травматични увреждания са настъпили в резултат от противоправно и виновно поведение на водач на неидентифицирано моторно превозно средство. Липсват свидетели,които да установят механизма на произшествието. От съдържащите се по делото документи липсва яснота къде точно на образуващите кръстовището улици се е намирала пешеходната пътека, на която е станало произшествието. Липсата на тези базисни данни са поставили в невъзможност вещото лице по САТЕ да определи механизма на произшествието. Настъпилите вреди са безспорно доказани, но липсват данни за наличието на причинно-следствена връзка между тях и описаното в ИМ  деяние. В.л. д-р Ц. в СМЕ и в.с.з. на 07.11.2019 г., сочи, че получените травми може да са вследствие от удар с МПС, но би могло да се получат и от падане от собствена височина. Свид.С.-Я.  не е пряк очевидец на събитието, а само на състоянието на майка си в болницата непосредствено след първата интервенция. Приложения по делото констативен протокол за ПТП с пострадали лица е от 09.08.2018 г. след депозирането на ИМ в съда (06.08.2018 г.) На следващо място в докладната записка относно възникналото ПТП от 30.10.2014 г. ищцата е заявила, че тъмната голяма кола не е спряла, а от докладната записка  от 18.11.2014 г. относно извършената проверка и снетите обяснения от очевидец на падането на ищцата, тъмния джип минал покрай нея спрял и шофьорът отишъл при нея питайки я дали е добре.   

                         С оглед изложеното според съда по делото не се установи фактическия състав на непозволеното увреждане –чл.45 ,ал.1 ЗЗД, поради липса на данни за деянието, неговата противоправност и дееца. Независимо че по делото се установи, че ищцата е получила посочените травми: търпяла болки и страдания и направила разходи за тях,които са връзка с произшествието на 29.10.2014 г. не се установи и доказа вредите да са причинени от неидентифициран автомобил. Това изключва отговорността на ответника и обосновава неоснователност на предявените искове за неимуществени и имуществени вреди  поради което съдът ги отхвърля.

                          Неоснователността на исковете  обосновава и неоснователност на предявените претенции за лихвата.     

                          По разноските:

                          При този изход на делото право на разноски има само ответника. Съгласно списъка претендира за 300 лв. разноски за експертизи и 350 лв. юриск.възнаграждение. На основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 ГПК, съдът определя общо сумата 450 лева ( 300 лв. разходи за в.лица и 150 лв. юриск.възнагреждание) които ищцата следва да се осъди да ги заплати.

                    Водим от горното съдът

Р         Е         Ш       И:

 

          ОТХВЪРЛЯ предявените от С.М.С., ЕГН **********, съд. адрес: адв. Ц.В. *** – 13, офис 5, срещу Г. Ф., ЕИК ******* със седалище и адрес на управление:*** искове с правно основание чл. 557, ал. 1, т. 1 КЗ, за сумата от 35 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди и за сумата от 1 002, 85 лева – имуществени вреди: разходи за консумативи, лекарства и услуги от ПТП, причинено от неидентифицирано МПС на 29.10.2014 г.  ведно със претендираната върху двете суми законна лихва, считано от 10.04.2017 г. до окончателното им изплащане.

          ОСЪЖДА С.М.С. ЕГН **********, със съд. адрес: : адв. Ц.В. *** – 13, офис 5  да заплати на Г. Ф., ЕИК ******* със седалище и адрес на управление:*** на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 ГПК сумата 450 лева разноски  и юриск.възнаграждение.

                          РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред САС, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                                                                        СЪДИЯ: