Решение по дело №2580/2023 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл.215, ал.1 ЗУТ, вр. чл.145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба на М. Н. М., с [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], [улица], вх. Б, ет. 1, чрез адв. В. П., съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.1, офис 1, против Заповед № 495-1/23.09.2023 г., издадена от кмета на Община Куклен, с която е разпоредено спиране на започналото събаряне от М. Н. М. на заявена за собствена, стара жилищна сграда в УПИ ХVII-148, кв. 8, с административен адрес: [населено място], О. К., [улица], до представяне и съгласуване на ПБЗ и конструктивно становище и след изпълнение на разпореждането в т. 2.1 от Заповед № 495/28.07.2023 г.

Според жалбоподателката заповедта е незаконосъобразна, постановена при съществено нарушение на административнопроцесуалните правила и в противоречие с материалноправните разпоредби.

Оспорват се констатациите на комисията, изложени в протокола от 21.09.2023 г., като се сочи, че според представения нотариален акт, жалбоподателката не е собственик на [УПИ], кв.8, респ. на находящата се в него сграда и посочената в обжалваната заповед стара сграда. Твърди се също, че служителите на Община Куклен не са били на място в имота на 21.09.2023 г., за да установят състоянието на сградата, както и че е нямало разпореждане за спиране на събарянето до датата на процесната заповед.

Оспорва се компетентността на органа, издател на обжалваната заповед, както се сочи също, че заповедта е издадена в неработен ден.

Иска се прогласяване на нищожност на заповедта, алтернативно отмяната й като незаконосъобразна.

Претендират се разноски. Излагат се подробни съображения в писмена защита.

ОТВЕТНИКЪТ - КМЕТ НА ОБЩИНА-КУКЛЕН, чрез процесуалния си представител адв. Н., в писмено становище, оспорва жалбата и моли тя да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираното възнаграждение.

ЗАИНТЕРЕСОВАНАТА СТРАНА - Т.З.М. не взема становище по жалбата.

ЗАИНТЕРЕСОВАНАТА СТРАНА - Н.У.Т. не вземат становище по жалбата.

Административен съд Пловдив в настоящия си състав намира, че жалбата е подадена от активно легитимирана страна, адресат на оспорената заповед, в преклузивния 14-дневен срок от съобщаването, извършено на 23.09.2023 г., видно от отбелязването върху нея.

Всичко изложено налага извод, че жалбата е допустима, а разгледана по същество е основателна поради следните съображения:

От представената административна преписка се установява, че от М. М., в качеството й на собственик на паянтова сграда УПИ ХVII-148, кв. 8 по КРП на [населено място], са подавани молби от 11.05.2021г. и от 18.05.2021 г. до Кмета на Община Куклен за съдействие относно събаряне на сграда, разположена в [УПИ], от кв.8 на [населено място], поради опасност от срутване. Към молбите са приложени документи за собственост, с които М.М. се легитимира като собственик на сградата.

Извършена е проверка от комисия по чл. 195 при Община Куклен, назначена със Заповед № 288/29.03.2017 г. на Кмета на Община Куклен, при която е съставен протокол от 12.04.2022г.(л.118).

Със заповед № 495 от 28.07.2023г. на Кмета на Община Куклен, на основание чл.44, ал.1, т.1 и ал. 2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация, и на основание чл.195, ал.4, ал.5, ал.6 от ЗУТ, във връзка с чл.196, ал.2 и ал.3 от ЗУТ, протокол от 12.04.2022г., съставен от комисия от Дирекция “УТС, ППОС, МП, ЕТТ,ОМПС и ГР е наредено на М.Н.М.незабавно да започне събаряне на заявена за собствена стара жил. сграда в [УПИ], кв.8, с административен адрес: ул. Свети Димитър [населено място], Община Куклен. Изрично е указано в заповедта започването на събарянето да стане след съгласуване на ПБЗ и конструктивното становище с Община Куклен, както и в конструктивното становище задължително да се отрази разделителната стена между собствеността на М.М. и наследниците на З.М., с която стена е разделена жилищната сграда на две самостоятелни жилищни сгради.

В горепосочената заповед е определен краен срок за приключване на събарянето и почистване на строителната площадка-20.12.2023г.

От Н.Т., чрез пълномощника М.М., е подадено заявление за одобряване на инвестиционни проекти с вх. № 5865 от 07.08.2023 г., към които е приложен Нотариален акт за дарение на недвижим имот, акт № 172, том 67, дело №13919 от 2021 г., съгласно който НА М.Н.М. дарява на сина си Н.У.Т. действащ лично и със съгласие на майка си следния НИ, находящ се в [населено място], обл. Пловдив, а именно УПИ ХVII-148, кв. 8 по КРП на [населено място], ведно с находящите се в имота двуетажна паянтова жилищна сграда със застроена площ 32 кв.м. и паянтова сграда със застроена площ 14 кв.м., ведно с всички подобрения в имота.

В отговор е постъпило писмо Главен архитект при Община Куклен, че проектът по план ПБЗ за обект „Премахване на негодно за използване жилищна сграда, находяща се в [УПИ], кв.8, [населено място], не може да бъде съгласуван и одобрен.

Видно от известието за доставяне писмото е получено от М.М. на 28.09.2023 г.

Във връзка с постъпили жалби за спиране на започнало събаряне на 15.09.2023 г. на сграда в [УПИ], от кв.8 на [населено място] е направена проверка от комисия от длъжностни лица при Община Куклен, назначена със Заповед № 288 от 29.03.2027 г., на Кмета на Община Куклен, за което е съставен Протокол от 21.09.2023 г., в който протокол комисията е дала становище да се издаде заповед за незабавно спиране събарянето на стара жилищна сграда в [УПИ], от кв.8 по плана на [населено място], собственост на М.М..

Последвало е издаване на процесната заповед № 495-1 от 23.09.2023 г. на Кмета на Община Куклен, с която е разпоредено да се спре започналото събаряне от г-жа М.Н.М. на заявена за собствена стара жилищна сграда в [УПИ], кв.8, с административен адрес: ул. **** [населено място].

В т.2 от Заповедта е посочено, че заповедта ще бъде отменена след представяне съгласуване на ПБЗ и конструктивно становище и след изпълнение на разпореждането в точка 2.1 от заповед №495 от 28.07.2023г., връчена лично на г-жа М.

Заповедта е връчена на М.М. на 23.09.2023г.

Налични по преписката са също Заповед № 616 от 21.09.2023г. на Кмета на Община Куклен, с която е определен Х.Б.-заместник –кмет на Община Куклен да замества и изпълнява длъжността Кмет на Община Куклен за периода от деня следващ издаване на решението на ОИК за регистрацията за кандидат за кмет на М. маркова, до окончателното обявяване на резултатите.

Представено по преписката е Решение № 793 на Общински съвет Куклен, взето на извънредно заседание с Протокол №76 от 20.10.2023 г., съгласно което Общински съвет-Куклен избира Х.Б. –заместник-кмет на Община Куклен за временно изпълняващ длъжността кмет на Община Куклен за времето от края на мандата до полагане на клетва от новоизбрания кмет.

Налични по преписката са и Решение № 51-МИ от 25.09.2023 г. на ОИК за регистрация М.М. за кандидат за кмет на Община Куклен.

В хода на съдебното производство с молба с вх. № 23150 от 20.11.2023 г. от ответния административен орган са постъпили документи по опис.(л.116 и сл.)

По делото е допусната съдебно-графологична експертиза, която е оспорена от процесуалния представител на ответника.

ВЛ е установило, че подписът от името на М.Б., кмет на община Куклен в Заповед № 495-1 от 23.09.2023г. не е изпълнен от М.Б.

В хода на съдебното производство е разпитан като свидетелУ.Т.-съпруг на М.М..

Съдът кредитира показанията на свидетеля като съответни на представените по делото доказателства, като показанията ще бъдат обсъдени в хода по същество на спора.

При така описаната фактическа обстановка, от правна страна Съдът достигна до следните правни изводи.

В разпоредбата на чл. 196 вр. с чл. 195, ал.6 от ЗУТ е установена процедурата по премахване на строежи, които поради естествено износване или други обстоятелства са станали опасни за здравето и живота на обитателите, негодни са за използване, застрашени са от самосрутване или са вредни в санитарно-хигиенно отношение. Състоянието на тези строежи се установява от комисия от специалисти, назначена от кмета на общината. Съгласно чл. 196, ал. 2 ЗУТ комисията действа служебно или по искане на заинтересуваните лица, като събира служебно всички необходими данни за вида и състоянието на строежа и изслушва заинтересуваните лица. Решението на комисията, за премахване или за поправяне, заздравяване и хигиенизиране на строежа в определен срок, се одобрява от кмета на общината, който на основание чл. 195, ал.6 ЗУТ може да издава заповед за премахване на строежи, които поради естествено износване или други обстоятелства са станали опасни за здравето и живота на гражданите, негодни са за използване, застрашени са от самосрутване, създават условия за възникване на пожар или са вредни в санитарно-хигиенно отношение и не могат да се поправят или заздравят.

Предмет на настоящото съдебно оспорване е Заповед № 495-1 от 23.09.2023г, с която е спряно събарянето на сграда, за която е издадена заповед за събаряне на основание чл. 195, ал.4, ал. 5 и ал.6, чл.196, ал. 2 и ал.3 ЗУТ, като изрично в последнопосочената заповед е указано на адресатите на заповедта, че събарянето следва да стане след съгласуване на ПБЗ и конструктивно становище с Община Куклен.

Като основание за спиране са посочени разпоредбите на чл. 195, ал.4, ал. 5 и ал.6, чл.196, ал. 2 и ал.3 ЗУТ, както и протокол на комисия от 21.09.2023г., която комисия е установила, че събарянето на сградата е започнало без адресатът на заповедта за събаряне – М.М. да е изпълнила разпореждането на т.2 и т.2.1 от Заповед №495 от 28.07.2023г.

Основното възражение на жалбоподателката е прогласяване на нищожност на процесната заповед поради липса на компетентност.

В АПК не се съдържат изрични разпоредби относно пороците, които водят до нищожност на административните актове. Безспорният критерий за нищожен административен акт е, когато е издаден от некомпетентен орган, като в правната теория, а и в съдебната практика, е възприето, че нищожността или унищожаемостта на административните актове се очертава и от степента и/или тежестта на допуснатата незаконосъобразност. Нищожен е акта в случаите, когато разкрива толкова тежък порок, че е негоден да породи правните си последици, като например освен липсата на компетентност е и липса на форма или липсата на волеизявление. Нищожните административни актове не пораждат и никога не могат да породят правните последици, към които са били насочени, а пороците им са толкова сериозни, че не могат да бъдат санирани.

Всяка некомпетентност винаги е основание за нищожност на акта.

В конкретния случай от допуснатата по делото СГЕ, която съдът кредитира като компетентно и безпристрастно изготвена, се установи безспорно, че подписът, положен под обжалваната заповед, не е на посочения като издател – Кмет на Община Куклен-М.Б.

Доколкото се констатира липса на компетентност в случая е издадена нищожна заповед, тъй като материалната компетентност на органа винаги е водещо изискване при преценката дали един административен акт е законосъобразен или не.

Това е достатъчно основание за извод, че оспореният административен акт е издаден от некомпетентен орган, което влече като последица допуснато при издаването му нарушение на чл. 146, т. 1 от АПК. Следствие от това е обявяване на акта за нищожен, тъй като всяка некомпетентност е съществен порок на акта, който изначално, от момента на издаването му, не поражда правните последици, към които е насочен и за да не създава правна привидност, че съществува, при констатиране на такова основание, съдът следва да го отстранява от правния мир чрез прогласяване на неговата нищожност.

Доколкото нищожността е най-тежкия възможен порок и се констатират основания да се приеме, че оспорения ИАА е нищожен, останалите възражения относно незаконосъобразността на този акт няма да бъдат разглеждани.

В допълнение следва да се посочи, че са основателни и възраженията, че заповедта е издадена в неработен ден, доколкото 23.09.2023 г. е събота, като няма данни по преписката длъжностното лице, издало заповедта да е определено да изпълнява задълженията си в този почивен ден.

Отделно от посоченото дотук, следва да се посочи, че вписаните правни основания в заповедта, а именно чл. 195, ал.4, ал.5 и ал.6 от ЗУТ касаят различни хипотези, между които са издаване на заповед, с която кметът задължава собственика да извърши в определен срок необходимите ремонтни и възстановителни дейности за поправяне или заздравяване; заповед за премахване, преобразуване и ремонт на заварени или търпими строежи, неподходящи по местонахождение, разположение, вид и материали огради, гаражи, второстепенни, селскостопански и други обекти по чл. 151, ал. 1, т. 1 – 15, временни постройки, септични ями, канализационни съоръжения, насаждения, както и да извършат необходимите работи в интерес на сигурността, безопасността на движението, здравеопазването, хигиената, естетиката, чистотата и спокойствието на гражданите; както и Заповеди за премахване на: 1.строежи, които поради естествено износване или други обстоятелства са станали опасни за здравето и живота на гражданите, негодни са за използване, застрашени са от самосрутване, създават условия за възникване на пожар или са вредни в санитарно-хигиенно отношение и не могат да се поправят или заздравят; 2. елементи и оборудване на приемно-предавателни станции по чл. 151, ал. 1, т. 16, които са монтирани в нарушение на чл. 151, ал. 4, 5, 7, 8 или 9.

В конкретния случай посочените фактически основания за спиране на започнатото премахване на сградата, а именно, че поради обстоятелството, че същата е опасна за здравето, не съвпадат с правните основания, които както се посочи уреждат различни хипотези.

Допуснато е смесване на основанията по чл. 195, ал. 5 и чл. 195, ал. 4 и чл. 195, ал.6 от ЗУТ, при което административният акт е издаден в противоречие с цитираните норми. Противоречието с материалния закон е още едно основание за отмяна на административния акт като незаконосъобразен.

Действително изброените нарушения във формата на акта не водят до липса на волеизявление и не правят заповедта нищожна. Същите обаче са съществени, тъй като препятстват установяване на действителния смисъл на направеното от органа волеизявление и също са самостоятелно основание за отмяна на административния акт.

Не без значение е и обстоятелството, че към момента на издаване на заповедта, според показанията на свидетеля, процесната сграда е съборена.

Това обстоятелство не е оборено и от представения протокол от 21.09.2023 г. на комисията по чл. 195 ЗУТ, в който не е описано състоянието на сградата, като е посочено единствено, че е започнало събаряне без да са изпълнени разпорежданията на т.2 и т.2.1 от Заповед № 495/28.07.2023г. на Кмета на община Куклен.

Или в обобщение няма безспорни данни дали към момента на връчване на процесната заповед, сградата не е била съборена и съответно няма как да бъде спряно събарянето на нещо, което вече не съществува.

Горното е без значение, предвид наличието на значително по-съществен порок на оспорената заповед, обосноваващ извод за нейната нищожност.

Предвид изложеното, при извършената служебна проверка, съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК, за законосъобразност на оспорената заповед, на всички основания по чл. 146 от АПК, настоящият съдебен състав намира, че тя е издадена от материално некомпетентен орган, без доказателства за делегираните му правомощия, и при неправилно прилагане на материалноправните разпоредби, при което са налице отменителните основания по чл. 146, т. 1 и 4 от АПК.

По изложените съображения съдът намира, че жалбата е основателна и доказана, а оспорената с нея заповед следва да бъде обявена за нищожна.

При този изход на спора и своевременно претендираните разноски от жалбоподателя, следва да му бъдат присъдени такива в размер на 2160,00 лв., съгласно представен списък, от които 1950,00 лв. - адвокатско възнаграждение, 10 лв.-платена ДТ и 200,00 лв.- депозит за ВЛ.

Възражението за прекомерност на процесуалния представител на ответника е неоснователно с оглед фактическата и правната сложност на делото и съобразявайки разпоредбите на чл.8, ал.2, т.1 и чл.7, ал.9 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Ето защо съдът счита заплатеното адвокатско възнаграждение за справедливо и съответно на сложността на делото.

Затова и на основание чл.172, ал.2 АПК, Административен съд Пловдив, ІX състав,

 

Р Е Ш И:

 

ПРОГЛАСЯВА по жалба на М.Н.М. [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], [улица], вх. Б, ет. 1, НИЩОЖНОСТТА на Заповед № 495-1/23.09.2023 г., издадена от кмета на Община Куклен.

ОСЪЖДА Община Куклен да заплати на М.Н.М. [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], [улица], вх. Б, ет. 1, сумата от 2160,00 (две хиляди сто и шестдесет) лева, разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването.