№ 16940
гр. София, 18.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИРИНА СТ. СТОЕВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА М. ГЕРГОВА
като разгледа докладваното от ИРИНА СТ. СТОЕВА Гражданско дело №
20211110171427 по описа за 2021 година
Предявен е иск от ищеца Н. С. С. срещу ответника „БОХЕМИЯ” ООД за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 22,07 лева,
представляваща лихва за забава за периода от 23.11.2021 г. до 05.04.2022 г.
върху сумата в размер на 592,80 лева – платен и невъзстановен депозит по
неизпълнен Договор № ********** от 11.09.2020 г. за организирана екскурзия
за посрещане на Нова година в гр. Охрид, резервация № 900405169656.
В исковата молба и уточнителните молби с вх. № 88811/04.05.2022 г. и с
вх. № 156772/05.06.2023 г. ищецът Н. С. С. твърди, че през пролетта на 2020 г.
е сключил договор за организирана екскурзия с ответника за посрещане на
Великденските празници в гр. Дубровник, Република Хърватия, но поради
разпространението на пандемията на коронавирус, същата не се осъществила.
Посочва се, че на 11.09.2020 г. страните са се договорили ищецът да използва
депозита по горната резервация, като доплати за екскурзия за посрещане на
Нова година в гр. Охрид по резервация № 900405169656 с дати на изпълнение
29.12.2020 г. - 02.01.2021 г., за което бил сключен Договор № ********** от
11.09.2020 г. Ищецът поддръжа, че той бил възложител по договора, а
пътуващи лица били той, А. С. А., Б. А. М. и М. Х. М.. Сочи се, че и втората
уговорена екскурзия не се е осъществила поради влошената епидемична
обстановка. Твърди се, че ищецът заплатил на ответника по договора следните
1
суми: на 11.09.2020 г. – сумата в размер на 80,00 лева по Фактура №
**********, на 12.09.2020 г.– сумата в размер на 80,00 лева по Фактура №
**********, на 14.09.2020 г. – сумата в размер на 592,80 лева. На 18.12.2020 г.
ответникът върнал на ищеца сумата в размер на 160,00 лева. След завеждане
на настоящото производство - на 05.04.2022 г, ответникът върнал на ищеца
сумата в размер на 592,80 лева. Посочва се, че преди завеждане на исковата
молба ищецът поканил ответника да възстанови сумата в размер на 592,80
лева. Твърди се, че съгласно чл. 25 от ЗМДВИППП крайната дата за
възстановяване на депозитната сума в размер на 592,80 лева била 23.11.2021 г.,
от който момент ответникът – туроператор бил в забава. Направено е искане
за уважаване на исковата претенция и присъждане на сторените разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът не е подал отговор на искова
молба.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните
и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Съдът е бил сезиран с осъдителен иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 25 от
ЗМДВИППП.
С молба с вх. № 43595/09.02.2024 г. ответникът е направил признание на
исковата претенция. В хода на процеса е постъпило плащане и с протоколно
определение от 23.05.2024 г. съдът е отделил за безспорно и ненуждаещо се от
доказване между страните, че на 29.04.2024 г. е настъпило плащане на
исковата сума от ответника в полза на ищеца в пълен размер.
Предвид признанието на иска и становището на страните в тази връзка,
по делото не са събирани допълнителни доказателства извън представените и
приети писмени доказателства в разменените между страните книжа, като с
оглед изявлението на страните не е провеждано допълнително съдебно дирене
и е даден ход на устните състезания. По съществото си признанието на
исковата претенция е процесуално действие на ответника, с което същият се
отказва от защита срещу иска, защото го счита за основателен, и заявява, че
твърденията на ищеца отговарят на действителното правно положение. Това
води до съвпадение на насрещните позиции на страните.
Настоящото признанието не попада в някоя от хипотезите на чл. 237, ал.
3 от ГПК, нито в друго предвидено в закона изключение. Признава се право, с
2
което ответната страна може да се разпорежда, като изявлението за това
изхожда от оправомощен представител на ответника, поради което съдът
следва да зачете извършеното признание, а на основание чл. 237, ал. 2 от ГПК
следва само да посочи в мотивите си, че решението се основава на
извършеното признание, без да излага мотиви по същество на спора.
С оглед извършеното плащане в хода на процеса и разпоредбата на чл.
235, ал. 3 от ГПК, задължаваща съда да вземе предвид при постановяване на
решението си и фактите, настъпили след предявяване на иска, съдът приема,
че с извършеното плащане ответникът е погасил изцяло процесното вземане
на ищеца за лихва. Предвид гореизложеното, съдът следва да се постанови
решение при признание на иска, без да извършва допълнителен
доказателствен анализ, но и да вземе предвид на основание чл. 235, ал. 3 от
ГПК извършеното в хода на процеса плащане, което като факт е бил отделен за
безспорен между страните, и с което плащане исковата претенция е била
изцяло погасена, обуславяйки отхвърлянето на предявения иск поради
настъпило плащане в хода на процеса.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати сторените от ищеца
съдебни разноски съгласно списъка по чл. 80 от ГПК за държавна такса в
размер на 50,00 лева и адвокатски хонорар в размер на 360,00 лева, за
заплащането на които се представят доказателства. Съдът счита, че не следва
да се приложи разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК, доколкото ответникът е
дал повод за завеждане на иска. Видно от процесуалното му поведение,
същият не е извършил преди иницииране на производството плащането на
исковата сума, а в хода на процеса. Съдът не се съгласява, че причина за това е
била неактуалната банкова сметка на ищеца, доколкото плащане може да се
осъществи не само по банков път.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н. С. С., ЕГН **********, с адрес: гр.
София, ул. „Проф. Х. Тачев“ № 10, срещу „БОХЕМИЯ” ООД, ЕИК ..................
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Триадица“ № 16, иск по
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 25 от ЗМДВИППП за осъждане на „БОХЕМИЯ”
ООД, ЕИК .................. да заплати на Н. С. С., ЕГН **********, сумата в
3
размер на 22,07 лева, представляваща лихва за забава за периода от 23.11.2021
г. до 05.04.2022 г. върху сумата в размер на 592,80 лева – платен и
невъзстановен депозит по неизпълнен Договор № ********** от 11.09.2020 г.
за организирана екскурзия за посрещане на Нова година в гр. Охрид,
резервация № 900405169656, поради извършено плащане в хода на процеса.
ОСЪЖДА „БОХЕМИЯ” ООД, ЕИК .................. със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Триадица“ № 16, да заплати на Н. С. С., ЕГН
**********, с адрес: гр. София, ул. „Проф. Х. Тачев“ № 10, на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК сумата в размер на 410,00 лева, представляваща разноски за
държавна такса и адвокатско възнаграждение за първоинстанционното исково
производство.
Решението подлежи на обжалване от страните пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4