Р Е Ш Е Н И Е
№ 260429
гр.Пловдив, 23.03.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГО, XIV състав, в открито съдебно заседание на 23.02.2021г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСЛАВ РАДЕВ
ИВАН
АНАСТАСОВ
при участието на секретаря: Валентина Василева
като разгледа докладваното от съдия Иван Анастасов въззивно гражданско дело № 3039/2020г. по описа на Пловдивски окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба от „А 1 България“ЕАД против решение № 260459/18.09.2020г. по гр.д.№ 11643/2019г. на ПдРС, ІХ гр.с., в частта, с която са отхвърлени предявените от жалбоподателя против въззиваемия Х.К.Ч. искове по чл.422 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 и чл.92 от ЗЗД за това да бъде признато за установено, че същият дължи сумата от 148,23 лева, представляваща стойността на месечни абонаментни такси и ползвани електронни съобщителни услуги по фактури за периода от 25.11.2016 г. до 26.04.2017г., ведно с обезщетение за забава от 28,08 лева за периода от 11.12.2016г. до 17.12.2018г.; сумата от 154,69 лева, представляваща стойността на месечни абонаментни такси и ползвани електронни съобщителни услуги по фактури за периода от 25.11.2016г. до 26.04.2017г, ведно с обезщетение за забава от 29,22 лева за периода от 11.12.2016г. до 17.12.2018г. и за и сумата от 1159, 96 лева- неустойка, ведно със законна лихва върху главниците. Във въззивната жалба се сочи, че решението в обжалваната част е неправилно и незаконосъобразно. Погрешен бил изводът на съда, че дружеството жалбоподател не било доказало реално да е предоставило услугите, за които са издадени фактурите. Твърди се, че били налице преки доказателства за облигационните правоотношения между страните, като съответните договори и общите условия удостоверявали и предоставянето на услугите. По отношение на неустойката се сочи, че от приетото заключение по ССЕ се установявало, че апаратите на изплащане са предоставени от жалбоподателя на абоната с включени отстъпки от пазарните им цени. Иска се отмяна на решението в обжалваната му част и уважаване на исковете.
От въззиваемия Х.К.Ч. не е подаден отговор на въззивната жалба. В публично съдебно заседание на 23.02.2021г. пълномощникът му адв.М.З.- М. оспори въззивната жалба като неоснователна.
ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:
Производството по гр.д.№ 11643/2019г.
на ПдРС, ІХ гр.с. е образувано по искова
молба от “A 1 България”ЕАД против Х.К.Ч., с която са предявени обективно
съединени установителни искове по чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 79, ал.1 от ЗЗД,
вр. с чл. 9 от ЗЗД и чл. 286, ал. 1 ТЗ, по чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл.
327, ал. 1 от ТЗ и чл. 335 от ТЗ и по чл. 422, ал. 1от ГПК, вр. с чл. 92, ал. 1
и чл. 86 от ЗЗД за установяване на вземания, за които била издадена Заповед №
11319/27.12.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по
ч.гр.д.№ 20338/2018г. на ПдРС, ХIII гр.с., както следва: сумата от
148,23 лева, представляваща стойността на месечни абонаментни такси и ползвани
електронни съобщителни услуги по фактури за периода от 25.11.2016 г. до
26.04.2017г., ведно с обезщетение за забава от 28,08 лева за периода от
11.12.2016г. до 17.12.2018г., сумата
от 1090 лева, представляваща стойността на незаплатените лизингови вноски за
устройство на изплащане „SAMSUNG Galaxy S 7 Edge Silver MAT 20“ по фактури за
периода от 25.11.2016г. до 26.05.2017г. по Рамков договор №
М4252781/08.10.2014г., ведно с обезщетение за забава от 177,61 лева за периода
от 11.12.2016г. до 17.12.2018г.; сумата от 154,69 лева, представляваща
стойността на месечни абонаментни такси и ползвани електронни съобщителни
услуги по фактури за периода от 25.11.2016г. до 26.04.2017г. по Рамков договор
№ М 5392129/02.11.2016г., ведно с обезщетение за забава от 29,22 лева за
периода от 11.12.2016г. до 17.12.2018г.; сумата от 1230,50 лева, представляваща
стойността на незаплатените лизингови вноски за устройство на изплащане „SAMSUNG
Galaxy S 7 Edge Black MAT 25“ по фактури за периода от 25.11.2016г. до
26.05.2017г. по Рамков договор № М 5392129/02.11.2016г., ведно с обезщетение за
забава от 199,11 лева за периода от 11.12.2016г. до 17.12.2018г., и за и сумата
от 1159, 96 лева- неустойка по Рамков договор № М 4252781/08.10.2014г. и Рамков
договор № М 5392129/02.11.2016г., ведно със законна лихва върху главницата от
датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
21.12.2018г., до окончателното й заплащане. В исковата молба се твърди, че
между страните бил сключен Рамков договор № М 4252781/08.10.2014г. за
предоставяне на електронни съобщителни услуги и продукти, по който ищецът
изпълнил задълженията си, а Х.Ч. не изпълнил своята насрещна престация и по
фактури за периода от 25.11.2016г. до 26.04.2017г. дължал сумата от 148, 23 лева
за месечни абонаментни такси и ползвани услуги. По силата на така сключения договор
бил предоставен телефонен номер **********, с месечна абонаментна такса от
19,99 лева с ДДС, с избран допълнителен пакет от 3000 мегабайта мобилен
интернет, с месечна абонаментна такса от 4 лева с ДДС. Към така посочения
телефонен номер било предоставено устройство на изплащане „SAMSUNG Galaxy S 7
Edge Silver MAT 20“, като бил сключен допълнително Договор за продажба на
изплащане от 18.08.2016г. за срок от 23 месеца с една първоначална вноска и
двадесет и три месечни вноски от по 54,50 лева. Този договор се прекратявал при
неплащане в срок на най- малко две месечни вноски, като всички суми, дължими до
края на срока на договора ставали предсрочно изискуеми. Договорът бил прекратен
след преустановяване на плащанията, на датата на фактурата от 26.05.2017г. за
останалата незаплатена сума от 1090 лева, включваща четиринадесет месечни
вноски. Поради неизпълнение на задълженията на абоната била начислена неустойка
за предсрочно прекратяване на договора и неустойка за отстъпка от цена на
закупено крайно устройство.
Между страните бил сключен и Рамков договор
№ М 5392129/02.11.2016г. за предоставяне на електронни съобщителни услуги и
продукти, по който ищецът изпълнил задълженията си, а Ч. не изпълнил своята
насрещна престация и по фактури за периода от 25.11.2016г. до 26.04.2017г.
дължал сумата от 154,69 лева за месечни абонаментни такси и ползвани услуги. По
силата на така сключения договор му бил предоставен телефонен номер **********,
с месечна абонаментна такса от 23,99 лева с ДДС, с избран промоционален пакет
от 500 минути и 5000 мегабайта мобилен интернет с месечна абонаментна такса от
1 лев с ДДС. Към така посочения телефонен номер било предоставено устройство на
изплащане „SAMSUNG Galaxy S 7 Edge Black MAT 25“, като бил сключен допълнително
Договор за продажба на изплащане от 02.11.2016г. за срок от 23 месеца с една
първоначална вноска и двадесет и три месечни вноски от по 53,50 лева. Този
договор се прекратявал при неплащане в срок на най-малко две месечни вноски,
като всички суми, дължими до края на срока на договора ставали предсрочно
изискуеми, считано от датата на издаване на фактурата. Договорът бил прекратен,
след преустановяване на плащанията, на датата на фактурата- 26.05.2017г., към
която дата било останала незаплатена сумата от 1230,50 лева, включваща седемнадесет
месечни вноски. Поради неизпълнение на задълженията на абоната била начислена
неустойка за предсрочно прекратяване на договора и неустойка за отстъпка от
цена на закупено крайно устройство.
В подадения от Х.К.Ч. отговор
на исковата молба се твърди, че към исковата молба не са представени преписи от
посочените договори, което го лишавало от право на защита. В издадените фактури
били посочени отрицателни суми- отстъпки, без да са изложени твърдения за това,
като оставало неясно дали именно тези отстъпки формират стойността на търсената
неустойка. Твърди се, че по делото не са представени доказателства,
установяващи, че твърдените услуги са реално предоставени на абоната. В издадените
фактури не бил посочен договорът, на основание на който, били съставени. В
договорите за предоставяне на устройство на изплащане липсвала неустоечна
клауза. Представените Общи условия не носели подписа на абоната, поради което
не били налице данни, че той бил запознат с тях и ги е приел. Твърди се, че при
изготвяне на договорите е допуснато нарушение на чл.5, ал.1 и ал.2 от ЗЗП, съгласно
които, на клиента следвало да се предостави подходяща за възприемане
информация, тъй като всички договори и приложенията към тях били изписани с
дребен шрифт.
В т.9 от заявлението, по което
е образувано ч.гр.д.№ 20338/2018г. на ПдРС, ХIII гр.с., са описани следните
вземания: 3783,38 лева- главница, и 434,02 лева- законна лихва за забавено
плащане, изчислена върху главница от 2623,42 лева за периода 11.12.2016г.-
17.12.2018г.. В т.12 от заявлението „Обстоятелства, от които произтича
вземането“ е записано, че по договор № М 4252781/08.10.2014г. се претендира
главница от 1238,23 лева за ползвани електронни съобщителни услуги и закупени
продукти през периода 25.11.2016г.- 26.05.2017г., както и неустойка в размер от
563,58 лева. По договор № М 5392129/02.11.2016г. претендирали главница в размер
от 1385,19 лева за ползвани електронни съобщителни услуги и закупени продукти
през същия период, както и неустойка в размер от 596,38 лева. Относно
неустойките е записано, че същите се дължат поради предсрочно прекратяване на
договорите по вина на длъжника и са в трикратния размер на абонаментите такси
по техния стандартен размер без отстъпка. В неустойките се включвали и
отстъпките от пазарните цени на крайните устройства.
В исковата молба се сочи, че
неустойката за предсрочно прекратяване на договорите за електронни съобщителни
услуги са в размер от 49,95 лева и 49,98 лева по договора от 08.10.2014г. и в
размер от 59,97 лева по договора от 02.11.2016г.. Освен това в неустойката в
общ размер от 1159,96 лева се включвали 463,65 лева и 536,41 лева за невърнати
устройства за мобилни услуги. В молба за уточнение на л.87 и сл. по делото на
ПдРС се уточнява, че сумите от 463,65 лева и 536,41 лева се претендирали като
неустойки за отстъпка от цена на закупено крайно устройство съответно по
договори за продажба на изплащане от 18.08.2016г. и 02.11.2016г.. Такива
договори въобще не са упоменати в заявлението по чл.410 от ГПК. С исковата
молба по първоинстанционното дело са представени заверени преписи от същите,
видно от които те по никакъв начин не могат да се разглеждат като части от Рамков
договор № М4252781/08.10.2014г. и Рамков договор № М 5392129/02.11.2016г.. За
да е допустим искът по чл.422 от ГПК е необходимо да е налице пълна идентичност
не само от субективна, но и от обективна страна между заповедното и исковото
производство. Въвеждането с исковата молба на основание за част от вземането за
неустойка, различно от това по заявлението по чл.410 от ГПК обосновава
недопустимост на съответните искове. Ето защо, обжалваното решение ще следва да
бъде обезсилено в частта, с която са отхвърлени исковете за признаване
дължимостта на горепосочените две суми
от 463,65 лева и 536,41 лева, които се претендират като неустойки за отстъпка
от цена на закупено крайно устройство, като производството по отношение на тези
искове бъде прекратено. Съобразно с т.13 от ТР №4/18.06.2014г. на ВКС,
ОСГТК ще следва да бъде обезсилена
заповедта за изпълнение на парично вземане до размер на сумата от 1000,06 лева,
представляваща част от главницата в общ размер от 3783,38 лева.
Относно неустойките в размер от 49,95 лева, 49,98 лева и 59,97 лева в исковата молба се сочи, че същите са начислени на основание т.6.3.1 от Приложения № 1 към договорите. Посочената клауза гласи следното: „Ако достъпът до мрежата бъде спрян или абонаментът по договора за услуги бъде прекратен по инициатива или по вина на абоната преди изтичане на срока на ползване, определен за този абонамент, абонатът дължи на оператора неустойка в размер на месечните абонаментни такси, дължими за абонамента, за който договорът се прекратява, по техния стандартен размер, без отстъпка, до изтичане на съответния срок за ползване“. Съгласно т.3 от Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 1/2009 г., ОСTK, нищожна поради накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Трайно в съдебната практика на ВКС е възприето принципното положение, че клаузата за неустойка по договор за наем, предвиждаща при предсрочно прекратяване на договора заплащане от наемателя на наема за пълния срок на договора, е нищожна поради противоречие с добрите нрави. Аналогично при договорите за мобилни услуги неустойката в размер на абонаментните такси за пълния срок на договора се явява в противоречие с добрите нрави. Заплащането на такава една неустойка би довело до получаване на имотна облага от доставчика на услугата без да престира нищо срещу плащането. Неустойката по т.6.3.1 от Приложения № 1 несъмнено излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, поради което клаузата за същата се явява нищожна. Съответно- претендираните на основание на същата вземания се явяват недължими, поради което обжалваното решение в тази му част ще следва да бъде потвърдено..
Видно от молбата за уточнение на л.87 и сл. по делото на ПдРС сумите от
148,23 лева и 154,69 лева се претендират почти изцяло за абонаментни такси.
Сумите за т.н. други използвани услуги и интернет са минимални- 13,39 лева по
първия договор и 9,69 лева по втория. Абонаментните такси се дължат по силата
на сключените договори, независимо дали от клиента са ползвани електронни
съобщителни услуги или някакви други услуги. От наличните доказателства обаче
не се установява ясно и категорично какви са договорените месечни абонаментни
такси. По първоинстанционното дело са
приети договор от 08.10.2014г. и договор № *********/18.08.2016г., сключени
между „Мобилтел“ЕАД, с настояща фирма „А 1 България“, и Х.К.Ч.. Нито от
съдържанието на договорите, нито от това на приложенията към тях не се установява
какви са приложимите в отношенията между страните тарифни планове. В приложения
№ 1 са посочени четири различни тарифни плана, без по никакъв начин да е
маркиран този от тях, който следва да е избрал въззиваемият. Приетите по делото
на ПдРС фактури, удостоверяват осчетоводяването от доставчика на определени
негови вземания, но не и основанието за тези вземания. Основание са договорите
и на база на същите би следвало да се установи в какъв размер са дължимите
месечни абонаментни вноски. Тъй като договорите не удостоверяват ясно и
категорично цената на договорените услуги, претенцията за горепосочените две
суми и законните лихви върху тях се явява неоснователна и поради това решението
на ПдРС ще следва да бъде потвърдено и в тази му част.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ :
ОБЕЗСИЛВА
решение № 260459/18.09.2020г. по гр.д.№ 11643/2019г. на ПдРС, ІХ гр.с.,
в частта, с която е отхвърлен предявения от жалбоподателя „А 1 България“ЕАД против
въззиваемия Х.К.Ч. иск по чл.422 от ГПК, вр. чл.92 от ЗЗД за установяване на
дължимостта на сумата от 1000,06 лева,
представляваща част от главницата в общ размер от 3783,38 лева по Заповед №
11319/27.12.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по
ч.гр.д.№ 20338/2018г. на ПдРС, ХIII гр.с., претендирана като неустойки за
отстъпка от цена на закупено крайно устройство по договори за продажба на
изплащане от 18.08.2016г. и от 02.11.2016г., ПРЕКРАТЯВА производството по
посочения иск по чл.422 от ГПК, вр. чл.92 от ГПК за установяване на
дължимостта на сумата от 1000,06 лева,
като ОБЕЗСИЛВА Заповед № 11319/27.12.2019г. за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д.№ 20338/2018г. на ПдРС, ХIII гр.с. по отношение на
същата тази сума от 1000,06 лева, представляваща част от главницата по
заповедта за изпълнение.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260459/18.09.2020г. по гр.д.№ 11643/2019г. на ПдРС, ІХ гр.с., в частта, с която е отхвърлен предявения от жалбоподателя „А 1 България“ЕАД против въззиваемия Х.К.Ч. иск по чл.422 от ГПК, вр. чл.92 от ЗЗД за установяване на дължимостта на сумите от 49,95 лева, 49,98 лева и 59,97 лева- неустойки, начислени на основание т.6.3.1 от Приложения № 1 към Рамков договор № М4252781/08.10.2014г. и Рамков договор № М 5392129/02.11.2016г., представляващи част от главницата в общ размер от 3783,38 лева по Заповед № 11319/27.12.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д.№ 20338/2018г. на ПдРС, ХIII гр.с., както и в частта, с която е отхвърлен предявения от жалбоподателя „А 1 България“ЕАД против въззиваемия Х.К.Ч. иск по чл.422 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД за установяване на дължимостта на сумите от 148,23 лева, представляваща стойността на месечни абонаментни такси и ползвани електронни съобщителни услуги по фактури за периода от 25.11.2016 г. до 26.04.2017г., ведно с обезщетение за забава от 28,08 лева за периода от 11.12.2016г. до 17.12.2018г.; сумата от 154,69 лева, представляваща стойността на месечни абонаментни такси и ползвани електронни съобщителни услуги по фактури за периода от 25.11.2016г. до 26.04.2017г, ведно с обезщетение за забава от 29,22 лева за периода от 11.12.2016г. до 17.12.2018г., както и законните лихви върху горепосочените суми, считаното от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: