РЕШЕНИЕ
№ 47
гр. Петрич, 17.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕТРИЧ, ЧЕТВЪРТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:РУМЯНА С. МИТЕВА-НАСЕВА
при участието на секретаря Елена Пашова
като разгледа докладваното от РУМЯНА С. МИТЕВА-НАСЕВА
Административно наказателно дело № 20221230200904 по описа за 2022
година
И за да се произнесе взе предвид, следното :
Производството е с правно основание чл.59, ал.1 ЗАНН, във вр. с чл.200,
ал.1, т.6 от Закона за водите.
Образувано е по жалба на Община П., ЕИК **** и адрес : гр. П., ул.“Ц. Б.
***“ № **, представлявана от Кмета Д.П.Б. против Наказателно
постановление № 4-10/10.10.2022г. на Директора на РИОСВ - Б.
С жалбата се изразява становище за незаконосъобразност на издаденото
наказателно постановление, основаваща се на нарушение на чл.57, ал.1, т.5 от
ЗАНН, доколкото не са посочени всички обстоятелства относно извършената
проверка, констатираното нарушение и доказателствата, които го
потвърждават. Иска се от съда да отмени наказателното постановление.
В съдебно заседание за жалбоподателя - Община П. не се явява законен
представител, не се представлява.
За ответника - Директора на РИОСВ - Б. се явява юрисконсулт Т., който
оспорва подадената жалба като изразява становище за правилност и
законосъобразност на издаденото наказателно постановление и иска неговото
потвърждаване. Представя писмено становище. Претендира заплащане на
юрисконсултско възнаграждение.
За Териториално отделение - П. при Районна прокуратура - Б.,
представител не се явява и не изразява становище по жалбата.
1
По делото са събрани писмени доказателства. Разпитани са свидетелите
А. П., С.С., Г. Р. –А. и Р. З. – Н.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, установи за безспорно от фактическа страна следното:
Община П. е титуляр на издадено от директора на Басейнова дирекция
„Западнобеломорски район" (БДЗБР) Разрешително за ползване на воден
обект за заустване на отпадъчни води в повърхностни води (РЗ) №
43110195/05.11.2020г. за експлоатация на обект „Канализационна система на
с. П.“. С цитираното разрешително на Общината са вменени задължения за
провеждане на собствен мониторинг (ежемесечно) на смесен поток отпадъчни
от канализационен колектор на с. П., чието изпълнение е възложено на
акредитираната Лаборатория за изпитване на храни и околна среда (ЛИХОС)
при „Ю. Х. Т. Б." ЕООД, гр. С. Такъв собствен мониторинг Община П. е
провела на 17.03.2022г., като от акредитираната лаборатория с Протокол за
вземане на проби от води № 17/17.03.2022 г. е взета проба от смесен поток
отпадъчни води (битови и дъждовни) на с. П., в м. Ч., преди заустването в р.
С., в Пункт № 1- RW43110195_1 – на изход от ревизионна шахта (РШ) 11 в
o o
място с координати N – 4123’59.006”, Е - 2308’47.2426”, съгласно
изискванията на разрешително за последващо изпитване. След като са
получени резултатите от лабораторията, в 15 - дневен срок Община П. ги е
предоставила на РИОСВ – Б. С вх. № 1787/07.04.2022 г. в РИОСВ - Б. е
представен Протокол от изпитване AR-22-WX-002374-01/30.03.2022 г. по
описа на ЛИХОС при „Ю.Х.Т.Б." ЕООД гр. С., в който са отразени резултати
от извършените анализи. Във връзка с получените резултати от собствения
мониторинг за месец март 2022г. на отпадъчни води е съставен Констативен
протокол № 44-10/09.05.2022 г., с който е установено, че във воден обект р.
o o
С., в място с координати N – 4123’59.006”, Е - 2308’47.2426”, на
17.03.2022 г. се изхвърлят (заустват) отпадъчни води, като се нарушават (не
се спазват) индивидуалните емисионни ограничения (ИЕО), определени в
Разрешително за заустване № 43110195/05.11.2020г., на показатели :
неразтворени вещества - резултат 121 mg/dm3 при ИЕО 35 mg/dm3; БПК5 -
резултат 134mg/dm3 при ИЕО 25 mg/dm3 и ХПК (бихроматна) - резултат
326,4 mg/dm3 при ИЕО 125 mg/dm3. Този констативен протокол е изпратен
до Община Петрич и в него е обективирана покана за съставянето на АУАН
на 30.05.2022г. в 10:30ч. в сградата на РИОСВ – Б., ул. „С.“ № *. След като не
се е явил представител на Община П., в края на работния ден е съставен
АУАН № 4-10/30.05.2022 г., в отсъствие на нарушителя и в присъствие на
свидетелите С. С. и Р. З. - Н., за това, че Община П., като титуляр на РЗ №
43110195/05.11.2020 г., зауства отпадъчни води в отклонение от
индивидуалните емисионни ограничения /ИЕО/, определени с
разрешителното по показатели „Неразтворени вещества", „БПК5" и „ХПК",
което се явява неизпълнение на задължението й да спазва разпоредбата на чл.
48, ал. 1, т. 3 от Закона за водите, а именно да поддържа качеството на водата
2
в съответствие с условията в разрешителното.
Въз основа на съставения акт е издадено оспореното Наказателно
постановление № 4-10/10.10.2022г на Директора на РИОСВ - Б., в което е
възпроизведена идентична с описаната в акта фактическа обстановка и е
направен извод за нарушаване на разпоредбата на чл. 48, ал.1, т. 3 от Закона
за водите (ДВ, бр. 67/1999 г., с изм. и доп.), във връзка с чл. 38, ал. 3 от
Наредба №2/08.06.2011 г. за издаване на разрешителни за заустване на
отпадъчни води във водни обекти и определяне на индивидуални емисионни
ограничения на точкови източници на замърсяване, поради което на
основание чл. 200, ал. 1, т. 6 ЗВ е наложено наказание имуществена санкция в
размер на 1000 /хиляда/ лева.
Описаната в акта и в наказателното постановление фактическа
обстановка безспорно се установи от събраните по делото писмени и гласни
доказателства.
Съдът напълно кредитира показанията на свидетелите относно
обстоятелствата, свързани с извършване на процесната проверка,
констатациите, които са направени като всички доказателства са
безпротиворечиви, поради което съдът ги възприема при обосноваване на
фактическите си изводи по делото, при липса на спор относно осъществената
фактическа обстановка.
При така установеното от фактическа страна, съдът приема от правна
страна следното :
Жалбата е подадена от надлежно лице, имащо качеството на нарушител,
срещу което е издадено наказателното постановление. Освен това е
депозирана в законоустановения срок. Наказателното постановление е
получено на 12.10.2022г., а жалба срещу последното е депозирана в РС -П. на
19.10.2022г. Ето защо жалбата е допустима. Разгледана по същество същата е
неоснователна по следните съображения :
При съставянето на акта за установяване на административно нарушение
и издаването на атакуваното наказателно постановление са спазени
изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, в това
число описание на нарушението, дата и място на извършването,
обстоятелствата, при които е извършено и неговата правна квалификация. Не
са налице формални предпоставки за отмяна на НП, тъй като при
реализирането на административно-наказателната отговорност не са
допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до
опорочаване на производството. При извършената служебна проверка се
установи, че АУАН и НП са съставени от компетентните органи съобразно
разпоредбите на чл. 201, ал.1 и ал.2 от Закона за водите /в кориците на делото
се съдържат необходимите заповеди оправомощаващи съответните лица да
съставят АУАН и НП/, в законовите срокове, установени в чл. 34 от ЗАНН,
които имат императивен характер. АУАН е съставен в тримесечен срок от
откриване на нарушителя, а НП е издадено в шестмесечен срок от съставяне
3
на АУАН. АУАН е бил връчен лично на кмета на Община П., който не е
направил възражения и не е посочил нови доказателства, които да бъдат
обсъдени от административнонаказващия орган според чл. 52, ал.4 от ЗАНН.
Районният съд намира наказателно постановление, предмет на настоящия
съдебен контрол и за материалноправно законосъобразно.
По същество преценката на административнонаказващия орган, че
жалбоподателя – Община П. като титуляр на Разрешително за ползване на
воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхностни води №
43110195/05.11.2020г. не е изпълнило задължението си да поддържа
необходимото качество на водата в съответствие с нормативните изисквания
и условията на разрешителното коректно е квалифицирано като нарушение на
чл. 48, ал.1, т.3 от Закона за водите е законосъобразна.
Неизпълнението на вмененото с цитираната разпоредба задължение се
доказва чрез направените при извършената на 09.05.2022. проверка от
служител на РИОСВ - Б. констатации, подробно описани в констативния
протокол № 44-10/09.05.2022г. и резултатите от изпитването на взетата проба
отпадъчни води в Пункт № 1 RW43110195_1 на изход от РШ 11 от смесен
поток отпадъчни води (битови и дъждовни) на с. П., м. Ч., преди заустване в
р. С. и обусловили извод за нарушаване на предвидените в разрешителното
емисионни ограничения при изхвърлянето на отпадъчни води в р. С. по
показател „неразтворени вещества“, „БПК5“ и „ХПК“, а оттам и за извършено
нарушение на чл. 48, ал.1, т.3 от Закона за водите.
Доколкото отговорността е на юридическо лице, а тя е обективна и
безвиновна, не е необходимо наличието на субективната страна на
нарушението да е реализирана, нито да бъде изследвана от съда.
С оглед изложеното съдът намира, че правилно е била ангажирана
обективната административнонаказателна отговорност на Община П. по реда
на чл. 200, ал.1, т.6 във вр. чл. 48, ал.1, т.3 от Закона за водите, тъй като на
17.03.2022 г., Община П. в качеството си на титуляр на Разрешително за
ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхностни води
№ 43110195/05.11.2020 г. не е изпълнило задължението си да поддържа
необходимото качество на водата в съответствие с нормативните изисквания
и условията на разрешителните.
С разпоредбата на чл. 200, ал.1, т.6 от Закона за водите законодателят е
предвидил налагането на глоба, съответно имуществена санкция от 1 000.00
до 5 000.00 лева, освен ако не подлежи на по-тежко наказание, физическо или
юридическо лице, което изхвърли отпадъчни води във водните обекти и
канализационната система, като наруши емисионните норми и изисквания, а
съгласно чл. 48, ал.1, т.3 от същия закон, водоползвателите – титуляри на
разрешителни, имат задължение да поддържат необходимото качество на
водата в съответствие с нормативните изисквания и условията на
разрешителните. На основание чл. 38, ал.3 от Наредба № 2/08.06.2011г. за
издаване на разрешителни за заустване на отпадъчни води във водни обекти и
4
определяне на индивидуалните емисионни ограничения на точкови източници
на замърсяване, издадена от Министъра на околната среда и водите, по
смисъла на чл. 200, ал.1, т.6 от Закона заводите за нарушаване на
емисионните норми се счита неспазването на определените в разрешителното
за заустване индивидуални емисионни ограничения.
Ето защо правилно на основание чл. 200, ал.1, т.6 от Закона за водите
административнонаказващият орган е ангажирал
административнонаказателната отговорност на Община П., в качеството й на
титуляр на Разрешително за ползване на воден обект за заустване на
отпадъчни води в повърхностни води № 43110195/05.11.2020г. за нарушение
на чл. 48, ал.1, т.3 от Закона за водите.
Въззивната инстанция намира размерът на имуществената санкция,
установен в чл. 200, ал.1 от Закон за водите е справедливо определен в
минимален размер, предвид липсата на други нарушения от този вид, поради
което не следва да бъде коригиран.
Съдът приема, че неизпълненото задължение на жалбоподателя не
представлява маловажен случай, по смисъла на чл. 28 ЗАНН, а именно такъв,
при който извършеното административно нарушение, с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
отговорността обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена
опасност, в сравнение с обикновените случаи на административно нарушение
от съответния вид. По тази причина наказаната община не следва да бъде
освободена от административнонаказателна отговорност. Това преди всичко е
така, тъй като, процесното нарушение е формално такова /на просто
извършване/. Същото е довършено с факта на неизпълнение на предвиденото
в чл. 48, ал.1, т.3 от Закона за водите задължение, без законът да поставя
изискване за настъпване на определен противоправен резултат. По този начин
законодателят е въздигнал в нарушение самото застрашаването на
обществените отношения, предмет на закрила, без да е необходимо от това да
са настъпили вреди (имуществени или неимуществени). Действително
приложението на чл. 28 ЗАНН не е изключено и при формалните
административни нарушения, но преценката следва да бъде направена не с
оглед наличието или не на вредни последици, а на степента, с която
формалното нарушение е застрашило обществените отношения. В конкретния
случай, неизпълненото от страна на общината задължение не само създава
риск, но и причинява реално замърсяване на околната среда.
Предвид горното в случая не са налице основания за изменение или
отмяна на атакуваното наказателно постановление. Ето защо депозираната
жалба следва да се остави без уважение като неоснователна, а атакуваното с
нея наказателно постановление да се потвърди като законосъобразно и
обосновано.
При този изход на делото и на основание чл. 63д, ал.4 ЗАНН в полза на
учреждението, организацията, чийто орган е издал акта се присъжда и
5
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на
чл. 37 ЗПП, който гласи, че заплащането на правната помощ е съобразно вида
и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на
Министерския съвет по предложение на НБПП. Настоящия съдебен състав
като взе предвид фактическа и правна сложност на делото, броя на
проведените открити заседания и разпитаните свидетели, съдът намира, че за
производството пред Районен съд - П. следва да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение в размер на минималния такъв, предвиден в
нормата на чл. 27е от Наредба за заплащане на правната помощ, а именно
възнаграждение в размер на 80 /осемдесет/ лева.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.2, т.5 и ал.9, във вр. с чл.58д,
т.1 ЗАНН, във вр. с чл.200, ал.1, т.6 Закона за водите, Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 4-10/10.10.2022г на
Директора на РИОСВ - Б., с което на Община П., ЕИК **** и адрес : гр. П.,
ул.“Ц.Б.***“ № **, представлявана от кмета Д.П.Б., за нарушение на чл.48,
ал.1, т.3 от Закона за водите, на основание чл. 200, ал.1, т.6 от Закона за
водите е наложена имуществена санкция в размер на 1 000 /хиляди/ лева.
ОСЪЖДА Община П., ЕИК **** и адрес : гр. П., ул.“Ц.Б.***“ № **,
представлявана от кмета Д.П.Б. ДА ЗАПЛАТИ на РИОСВ - Б. при
Министерството на околната среда и водите, сумата от 80 /осемдесето/ лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Съдия при Районен съд – Петрич: _______________________
6