№ 1076
гр. Бургас, 01.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:ТОДОР Д. МИТЕВ
при участието на секретаря Д. ИВ. БОДУРОВА
като разгледа докладваното от ТОДОР Д. МИТЕВ Административно
наказателно дело № 20232120202536 по описа за 2023 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба от „*“ ООД с ЕИК: *, срещу Наказателно
постановление № 689890-F691933/10.03.2023г., издадено от Началник на отдел „Оперативни
дейности“-Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, с което за
нарушение на чл. 27, ал. 3, т. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ (Наредбата) във връзка
с във връзка с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС и на основание чл. 185, ал. 2, изр. 2 от ЗДДС, във
връзка с чл. 185 ал. 1 от ЗДДС на жалбоподателя е наложена „Имуществена санкция” в
размер на 500 лева.
С жалбата се иска отмяна на обжалваното наказателно постановление, поради
незаконосъобразност, като се твърди, че в случая правилно жалбоподателят е отразил
плащането на неустойка по абонаментен план /договор/ в данъчна група „А“ и правилно не я
е обложил с ДДС.
В открито съдебно заседание „*“ ООД, редовно призовано, не изпраща представител. В
писмена защита жалбата се поддържа по изложените в нея доводи, които се доразвиват и
детайлизират. Иска се отмяна на санкционния акт.
За административнонаказващия орган се явява юрисконсулт *, която счита, че
издаденото НП е правилно и законосъобразно, моли за неговото потвърждаване, както и за
присъждането на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на четиринадесетдневния срок за
обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН. Видно от приложената разписка на л. 6 гръб - НП е
връчено на представител на жалбоподателя на 06.06.2023г., а жалбата е депозирана чрез
куриер на 20.06.2023 г. (справка на сайта на куриера по номера на пратката
https://www.econt.com/services/track-shipment). Жалбата е подадена от легитимирано да
обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че се
явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна, като съдът
след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на
1
правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:
Дружеството-жалбоподател стопанисва търговски обект по смисъла на параграф 1, т.
41 от ДР на ЗДДС – „*“, находящ се в гр.Бургас, бул. „*”.
На 13.12.2022 г. в 11:10 часа била извършена проверка в обекта от св. М.–инспектор по
приходите. Проверката започнала с контролна покупка – заплащане на еднократен вход за
двама във фитнеса, за което бил издаден фискален бон от монтираното в обекта и
функциониращо регистрирано в НАП фискално устройство. В хода на проверката била
проверена фискална касова бележка № 0009245/04.12.2022 г. на стойност 10 лева от
въведеното в експлоатация в търговския обект и работещо към момента на проверката
фискално устройство модел Datecs DP-150 с ИН на ФУ: DT936107 и ФП при № 02936107.
След преглед на документа се установило, че плащането на сумата от 10 лева е
регистрирано в данъчна група „А“ – за стоки и услуги, които се облагат с 0 % ДДС. Било
установено също, че плащането касаело „неустойка“ за закъсняло плащане по месечен
абонамент, но въпреки това било регистрирано като артикул „месечна вноска“.
При тези факти св. М. преценил, че като не е регистрирало плащането с действителното
му наименование, „*“ ООД е извършило административно нарушение по чл. 27, ал. 3, т. 1 от
Наредбата, вр. с чл. 118, ал. 4 ЗДДС, поради което и на 12.01.2023 г. съставил срещу
дружеството АУАН № F691933 от 12.01.2023 г.
Актът бил предявен на упълномощено лице, което го подписало и получило препис от
него. В срока по чл.44, ал.1 ЗАНН било депозирано писмено възражение, което обаче не е
приложено към преписката.
Въз основа на съставения акт било издадено обжалваното наказателно постановление, с
което за нарушение на чл. 27, ал. 3, т. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ във връзка с чл.
118, ал. 4 от ЗДДС и на основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС изр. 2 във връзка с чл. 185, ал. 1 от
ЗДДС на жалбоподателя била наложена „Имуществена санкция” в размер на 500 лева.
Така изложеното се установява от приложените по делото писмени и гласни
доказателства, които са непротиворечиви и кредитирани от съда изцяло. Фактическата
обстановка не се оспорва и от жалбоподателя, като спорът е по правната оценка на фактите.
Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно възраженията и
доводите на жалбоподателя, както и като съобрази задължението си да проверява изцяло
законосъобразността на наказателното постановление, независимо от основанията, посочени
от страните, намира от правна страна следното:
Наказателно постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН е съставен от
оправомощено за това лице, видно от приобщеното към материалите по делото копие на
Заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020 г.
Настоящият състав намира, че липсват формални основания за отмяна на обжалваното
постановление. АНО е посочил приложимите според него материалноправни норми, като
преценката за относимостта на същите е въпрос по същество.
Съдът намира, обаче, че обжалваното постановление е материално незаконосъобразно
по следните съображения:
АНО е приел, че е налице нарушение на чл. 27, ал. 3, т. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006
г., посочвайки, че: „задълженото лице * ООД с ЕИК * не е регистрирало с наименование и
единична цена като отделен артикул плащането за неустойка по абонамент, регистрирано в
данъчна група „А“ с фискална касова бележка № 0009245/04.12.2022 г.“.
Съгласно чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, всяко регистрирано по този закон лице е длъжно да
отчита извършените от него продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова
бележка от съответното устройство. Съгласно чл. 118, ал. 4 от ЗДДС, министърът на
финансите издава Наредба, с която се регламентира издаването на фискални касови бележки
2
от фискално устройство. В приложение на тази разпоредба е издадена Наредба № Н-
18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез
фискални устройства. Съгласно чл. 27, ал. 1 на същата Наредба, лицата по чл. 3, с
изключение на случаите, когато извършват дейност по чл. 28, са длъжни да регистрират
всяка продажба на стока или услуга по данъчни групи според вида на продажбите: 1. група
„А“ – за стоки и услуги, продажбите на които са освободени от облагане с данък, за стоки и
услуги, продажбите на които се облагат с 0 % ДДС, както и за продажби, за които не се
начислява ДДС; 2. група „Б“ – за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 20 %
данък върху добавената стойност; 3. група „В“ – за продажби на течни горива чрез
измервателни средства за разход на течни горива; 4. група „Г“ – за стоки и услуги,
продажбите на които се облагат с 9 % данък върху добавената стойност.
Съгласно чл. 26, ал. 2 ЗДДС пък - данъчната основа се определя на базата на всичко,
което включва възнаграждението, получено от или дължимо на доставчика във връзка с
доставката, от получателя или от друго лице, определено в левове и стотинки, без данъка по
този закон. Не се смятат за възнаграждение по доставка всякакви плащания на неустойки и
лихви с обезщетителен характер. От цитирания законов текст е видно, че неустойките не са
елемент от данъчната основа на доставките, съответно- върху стойността им не се начислява
данък върху добавената стойност.
Неустойките се начисляват въз основа на неизпълнение, частично изпълнение или
изпълнени действия, различни от договорените между доставчик и получател. Неустойките,
дължими от доставчика на получателя по доставката във връзка с неизпълнение, частично
изпълнение или изпълнени действия, различни от договорените между страните, нямат
характер на плащане по доставката. Тоест неустойката не дава отражение при определяне на
данъчната основа на доставката от изпълнителя по договора. За извършената доставка във
връзка с изпълнение на договора от дружеството следва да бъде издаден счетоводен
документ с данъчна основа определена по реда на чл. 26 от ЗДДС, без същата да бъде
намалявана с дължимата му неустойка.
Съгласно чл. 84 от ППЗДДС за документирането на неустойките и лихвите с
обезщетителен характер не се издава данъчен документ (вкл. и фактура), а същите се
документират с издаване на документ, удостоверяващ плащането им. В този смисъл
неустойката може да се документира чрез издаване на първичен счетоводен документ,
отговарящ на изискванията на Закона за счетоводството /ЗСч/.
В този смисъл е и Решение № 187 от 10.01.2023 г. на АдмС - София по адм. д. №
6248/2021 г.
От гореизложеното следва, че неустойката всъщност не попада в никоя от хипотезите
на чл. 27, ал. 1, т. 1 от Наредбата (група „А“), тъй като не представлява продажба. От това
следва и че за регистриране на неустойката не е приложима и разпоредбата на чл. 27, ал. 3,
т. 1 от Наредбата, която касае продажби, попадащи в група „А“.
Този извод следва и от самия текст на чл. 84 от ППЗДДС, който предвижда как става
документирането на неустойките и лихвите.
В конкретния случай АНО е приел, че по делото е установено именно плащане на
неустойка, като е счел, че неотразяването на същата по реда на чл. 27, ал. 3, т. 1 от
Наредбата е нарушение. След като обаче този ред не е приложим за този вид плащане, то
няма как да се приеме, че изобщо може да е налице нарушение на съответната разпоредба.
Предвид неправилното отразяване на вида на плащането, би могло да се мисли за допуснато
друго нарушение на данъчното законодателство, но такива обстоятелства не са въведени с
постановлението, поради което и няма как съдът да преквалифицира нарушението.
Поради изложеното съдът счита, че постановлението следва да се отмени като
материално незаконосъобразно, тъй като не се установява чрез констатираните и приети за
3
съставомерни действия дружеството да е нарушило посочената от АНО разпоредба на чл.
27, ал. 3, т. 1 от Наредбата.
Така мотивиран Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 689890-F691933/10.03.2023г., издадено от
Началник на отдел „Оперативни дейности“-Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД
„Фискален контрол“, с което за нарушение на чл. 27, ал. 3, т. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г.
на МФ, във връзка с във връзка с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС и на основание чл. 185, ал. 2 от
ЗДДС изр. 2 във връзка с чл. 185 ал. 1 от ЗДДС на „*“ ООД с ЕИК: * е наложена
„Имуществена санкция” в размер на 500 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4