и за да се съобрази взе предвид следното: С присъда № 70 от 25.06.2007 г., постановена по НОХД № 505/2007 г., Кърджалийският районен съд е признал подсъдимите Адем Осман Али и Рамадан Хасан Ахмед, и двамата от с.Мургово, общ.Кърджали, за виновни в това, че в съучастие като извършители на 17.06.2006г. в землището на с.Мургово, общ.Кърджали, извършили непристойни действия – отправили обиидни думи и закани към Ленко Димитров Джунжулов, Юксел Салим Вели и Станимир Тодоров Тодоров , тримата от гр.Кърджали – „Ще те смачкам, ще ти счупя очилата!”, ”Ще ти еба майката!”, „Ще ти подпаля фургона!”, ”Няма да сте всеки ден на работа, тогава ще ви оправя!”, ”Имаме познат съдия, който ще ви уволни!”, грубо нарушаващи обществения ред и спокойствие и изразяващи явно неуважение към обществото, като деянието е съпроводено със съпротива срещу орган на властта – Юксел Салим Вели и Станимир Тодоров Тодоров, изпълняващи задълженията си по опазване на обществения ред и спокойствие в качеството си на полицаи при РПУ – Кърджали, поради което и на основание чл.325, ал.2 във вр. с ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 във вр. с чл.55, ал.1, т.2, б.”б” от НК е наложил на всеки от подсъдимите наказание „пробация” за срок от по 1 година, като ги е оправдал по първоначално предявените им обвинения, относно отличаването на деянието с изключителна дързост. На основание чл.42а от НК с присъдата са определени следните пробационни мерки и за двамата подсъдими: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 1 година, задължителни срещи с пробационен служител за срок от 1 година и 100 часа безвъзмезден труд в полза на обществото за срок от 1 година. Против така постановената присъда е подадена въззивна жалба и от двамата подсъдими Адем Али и Рамадан Ахмед, в която се твърди, че присъдата на РС-Кърджали е незаконосъобразна, тъй като те не били извършили престъплението, за което били признати за виновни. Те били отишли спокойно да се къпят в микроязовира, не далеч от селото си - Мургово. Влезли да се къпят, както се били къпали неведнъж в същия, необезпокоявани от никого, до момента, когато арендаторът Ленко Джунджулов, който бил подпийнал, решил да изпълнява заповедта на кмета на гр.Кърджали, която забранява къпането в неохраняеми водоеми. Понеже грубото му подканване да излязат от язовира му се видяло недостатъчно, той започнал да ги псува на майка. Когато и това не помогнало Джунджулов насъскал кучето си срещу двамата. Всичко това можело да бъде избегнато с едно обаждане до РПУ на МВР -Кърджали. Реакцията на подсъдимите била обяснима, тъй като се раздразнили от бруталното поведение на Джунджулов, като това се подкрепяло от обясненията на подсъдимия Адем Али, дадени пред дознателя по досъдебното производство, както и потвърдени в съдебното следствие, с думите "Ще видим кой на кой ще ебе майката, аз като изляза от тук ще ти подпаля бараката!". От думите ясно личало, че това е отговор на друга, така отправена псувня към тях. Това се подкрепяло и от разпита на полицейския служител Юксел Вели, който е бил разпитан, както в досъдебно производство, така и в съдебно следствие. Същият потвърди, че обвиняемият Адем Али бил отговорил с тези думи. От разпита на свидетеля Ахмед Ахмед Мехмед, от с.Мургово, работник към ЕООД "Обреден дом и зали" гр.Кърджали, работник на Ленко Джунджулов, разпитан, както в досъдебно производство, така и в съдебното следствие, се установявало, че не му е направило впечатление да се е случило нещо особено, което да е извън рамките на нормалното. Същият заявил, че около 17.00ч. е пристигнал патрул на МВР, но не е имало скандал или някакви разправии. Нямало скандал и след като той се върнал от чешмата, където разхождал кучето на Джунджулов за около половин час. Св. Ахмед Мехмед, заявил пред съда, че не е чувал в селото, от което са двамата подсъдими, а и той самият, да се е коментирало за някакъв скандал между подсъдимите и полицаите или Джунджулов. С жалбата се моли да бъде отменена Присъда № 70/25.06.2007г. на Районен съд - Кърджали, в частта й, с която съдът е признал подсъдимите за виновни, в това, че на 17.06.2006г. в землището на с.Мургово, общ.Кърджали, извършили непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и спокойствие, и изразяващи явно неуважение към обществото. Поведението на двамата не се покривало с признаците на състава на престъплението за което били предадени на съд. Обвинението, което им било предявено, било несъставомерно. Пререканието възникнало между подсъдимите и Джунджулов касаело други отношения, но не и хулигански действия. В съдебно заседание жалбодателите чрез защитника си – адв.СаръеÔ, поддържат изцяло жалбата си. Представителят на Окръжна прокуратура – Кърджали счита жалбата за неоснователна и моли съда да постанови решение, с което да потвърди присъдата на Кърджалийския районен съд като правилна и законосъобразна. Окръжният съд, след извършената цялостна служебна проверка относно правилността на обжалваната присъда на основание чл.314 и сл. от НПК, по повод и във връзка с оплакванията, изложени в жалбата, констатира следното: Първоинстанционния съд е събрал всички поискани от страните доказателства и е изяснил напълно делото от фактическа страна, поради което и не се налага събиране на нови от настоящата инстанция. С оглед на събраните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка приета и установена и от първоинстанционния съд: На 17.06.2006 г. подсъдимите Адем Али и Рамадан Ахмед изпили по няколко бири в района на с.Мургово и около 17,20 ч. решили да се изкъпят в намиращия се наблизо микроязовир, стопанисват от св.Ленко Джунджулов, като до там се придвижили с лек автомобил. Подсъдимите влезли във водата и били забелязани от св.Джунджулов, който се приближил до тях, водейки кучето си завързано със синджир и им казал, че къпането е забранено, за което имало заповед на кмета, като им посочил и табела, на която била указана забраната. Помолил ги да излязат от водата, но двамата подсъдими продължили да се къпят. Няколко минути след това подс.Рамадан Ахмед излязъл на брега, а подс.Адем Али останал във водата. Св.Джунджулов отново отправил забележка и му извикал да напусне язовира, при което подс.Адем Али се ядосал и започнал да крещи, че ще прави каквото си иска и че никой не можел да му заповядва. След това започнал да се заканва на свидетеля, че ще го смачка и ще му счупи очилата. В предвид поведението на подс.Али, св.Джунджулов се обадил по мобилния си телефон на дежурния в РПУ-Кърджали и поискал съдействие. Не след дълго на микроязовира пристигнал дежурен полицейски автопатрул в състав – свидетелите Юксел Вели и Станимир Тодоров. Последните били осведомени от св.Джунджулов за заповедта забраняваща къпането и за случилото се между него и подсъдимите. В този момент Адем Али и Рамадан Ахмед започнали крещейки да отправят обиди и закани по адрес на св.Джунджулов – „Ще те смачкам, ще ти счупя очилата!”, „Ще ти еба майката!”, „Ще ти подпаля фургона”. Полицейските служители се намесили, като разпоредили на подсъдимите да се отдръпнат и да престанат с псувните и заканите и им поискали личните им карти. Подсъдимите отказали да изпълнят разпорежданията и заявили, че не са убили никого и няма да си дадат документите за самоличност, както и, че полицаите следва да се махнат от язовира. Св.Тодоров отново приканил подсъдимите да си представят личните карти и ги предупредил, че пречат на изпълнението на служебните им задължения. Подс.Рамадан започнал да крещи, че ще оправи Джунджулов и извикал другия подсъдим при себе си. Св.Тодоров ги предупредил, че ако продължават с действията си и не представят документите си за самоличност ще бъдат задържани в полицейското управление, на което подс.Адем Али отговорил, че никой не можел да го отведе от язовира, избутал с лакет св.Тодоров и се насочил към паркирания в близост лек автомобил. Св.Тодоров от своя страна го хванал за едната ръка и извадил белезници, но подс.Адем го бутнал и се дръпнал опитвайки се да се отскубне и да се качи в превозното средство, като едновременно с това започнал отново да отправя закани, че полицаите вечно нямало да са на работа и тогава щял да ги оправи, както и че щял да запали бараката на св.Джунджулов. Св.Вели се притекъл на помощ на колегата си и подс.Али с използването на физическа сила бил отведен в полицейския автомобил. Междувременно подс.Рамадан Ахмед се опитвал да попречи на полицейските служители, като правел опити да ги избута настрани и да издърпа при себе си другия подсъдим. След като подс.Адем бил качен в полицейския автомобил подс.Рамадан Ахмед отишъл до личното си МПС и взел от там личните карти на двамата, като ги подал на св.Вели и му казал, че трябва да освободят приятеля му. Тъй като свидетелят отказал, подс.Ахмед направил опит да вземе обратно личните карти, но бил предупреден от св.Вели, че ако продължава да упорства ще му бъдат поставени белезници. Подсъдимият започнал да го бута и продължил да посяга към личните карти и да се опитва да ги вземе, като св.Вели неколкократно го предупредил да престане и извадил белезниците си, при което подс.Рамадан Ахмед сам се качил в полицейския автомобил. Подсъдимите били отведени в полицейското управление в гр.Кърджали, като по пътя двамата не престанали да се заканват на свидетелите Вели и Тодоров със саморазправа и уволнение – „Няма да сте всеки ден на работа, тогава ще ви оправим”, „Имаме познат съдия, който ще ви уволни!”. Подсъдимите били изпробвани за наличие на алкохол в кръвта с техническо средство дрегер, като за Рамадан Ахмед били отчетени 1,54 промила, а за Адем Али 1,23 промила. Въз основа на така приетата фактическа обстановка следва да се направи извод, че двамата подсъдими в съучастие като извършители са осъществили от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.325, ал.2, предл.1-во във вр. с ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 от НК – извършили са непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като деянието е съпроводено със съпротива срещу орган на властта, изпълнаващ задълженията си по опазване на обществения ред, както правилно е прието и от първоинстанционния съд. Приетите за установени фактически обстоятелства се подкрепят от показанията на свидетелите Ленко Джунджулов, Станимир Тодоров и Юксел Вели и от части от показанията на свидетелите Сеид Ахмед и Ахмед Мехмед, събрани във връзка с обясненията на подсъдимите. Напълно обсновано решаващия съд не е кредитирал обясненията на подс.Рамадан Ахмед и подс.Адем Али, че същите не били извършвали непристойни действия, не били отправяли псувни и закани и не били оказали съпротива на полицеските служители. Обясненията им са нелогични и се опровергават от показанията на посочените свидетели Джунджулов, Тодоров и Вели, на които показанията им са логични, еднопосочни, безпротиворечиви и взаимодопълващи се, поради което съдът изцяло ги кредитира. И тримата свидетели са категорични, че подсъдимите са се държали непристойно, арогантно и са им отправяли псувни и заплахи от рода на: „Ще те смачкам, ще ти счупя очилата!”,”Ще ти еба майката!”, „Ще ти подпаля фургона!”,”Няма да сте веки ден на работа, тогава ще ви оправя!”,”Имаме познат съдия, който ще ви уволни!”, както и че не са се подчинили на полицейското разпореждане да престанат с неприличното си поведение и да представят документите си за самоличност. И тримата свидетели потвърждават, че са оказали съпротива при опита на полицаите да установят самоличността им, като ги бутали и блъскали, което е наложило спрямо подс.Адем Али да бъдат използвани помощни средства – белезници, като за поставянето им се е наложило спрямо него да бъде употребена и физическа сила. Защитната теза на подсъдимите не се подкрепя и от разпита на другите двама свидетели Ахмед Мехмед и Сеидахмед Ахмед. Първият твърди, че не е видял, нито е чул подсъдимите да се държат неприлично, да бутат полицаите, нито пък полицаите да ги удрят, а еднствено чул, че полицаите спокойно поискали личните карти от подсъдимите. Тези показания обече не опровергават установеното от показанията на коментираните по-горе трима сведетели, а и от тях не може да бъде направен еднозначен извод, че след като св.Мехмед не е видял и чул неприлично и непристойно поведение от страна на подъсдимите, то такова и не е имало, тъй като свидетелят е бил очевидец на случаващото си за изключително кратко време. Той е взел кучето на св.Джунджулов, за да го разходи, след което се е отдалечил и когато се върнал видял, че едниният от подсъдимите е в полицейския автомобил, качили и другия и тръгнали. Свидетелят Сеидахмед Ахмед допуснат до разпит по искане на подсъдимите и познат на същите се е опитал да свидетелства в полза на Адем Али и Рамадан Ахмед, но го е сторил само донякъде. Той е заявил, че е дошъл пеша до язовира и бил очевидец на случилото се, като се намирал на 10-15 от подсъдимите. Чул, че св.Джунджулов псува Адем Али и Рамадан Ахмед и когато дошли полицаите поискали личните им карти, но подсъдимите заявили, че нямат, след което той /св.Сеидахмед Ахмед/ им ги занесъл вземайки ги от колата. След това полицаите задържали подс.Адем Али и му сложили белезници, но свидетелят не разбрал защо, както не разбрал защо се качил в полицийския автомобил и другият подсъдим. Съдът не кредитира показанията на св.Сеидахмед Ахмед в описаните им части, тъй като същите са изолирани и в противоречие с показанията на свидетелите Джунджулов, Вели и Тодоров, а и видно от обясненията на самите подсъдими, никой от тях не твърди, че именно св.Ахмед е дал личните им карти на полицаите. Показанията на цитирания свидетел са и напълно нелогични, тъй като свидителят не дава каквото и да било смислено обяснение, ако е нямало непристойно поведение и съпротива от страна на подсъдимите, то кое е наложило слагането на белезници на подс.Али и съответно влизането в полицейския автомобил на другия подсъдим. В същото време свидетелят Ахмед заявява, че подс.Адем Али „не се съпротивляваше много на полицаите. Каза им:”Недейте!”, не помня точно. Т.е. свидетелят все пак е видял някаква съпротива от страна на подс.Али. Неоснователни са тъврденията в жалбата на подсъдимите, че поведението и действията им не осъществявали състава на престъплението хулиганство, тъй като то било предизвикано от грубото отношение на св.Джунджулов. Дори да се приеме, че св.Джунджулов се е държал по-грубо от необходимото при подканването на двамата подсъдими да излязат от язовира, то това не оправдава неприличното и арогантно поведение на двамата при идването на полицейските служители, заканите и псувните, които те са продължили да използват, непристойния тон, с който са били изричани, отказа да се подчинят на полицийското разпореждане и съпротивата, която са оказали срещу органа на властта, в каквото именно се изразява и повдигнатото спрямо тях обвинение. Предвид установената и приета фактическа обстановка, безспорно поведението и на двамата подсъдими съдържа всички белези на хулиганството, за което са признати за виновни и осъдени от първоинстанционния съд. Извършените то подс.Али и подс.Ахмед действия са непристойни, тъй като същите са били неприлични, невъзпитани и безсрамни и се изразяват в псувните и буйството, което двамата са проявили и които безспорно скандализират обществото. Грубото нарушаване на обществения ред се изразява в бруталната демонстрация против установения ред и нарушаването на обществените и лични интереси – отказа да излязат от водата, да представят документите си за самоличност, да изпълнят полицеското разпореждане да преустановят заканите и псувните, като това им поведение засяга и нормите на нравствеността. Описаното поведение безспорно показва и явно неуважение към обществото и личността на свидетелите Джунджулов, Вели и Тодоров, като антиобществения характер на тези действия се е съзнавал както от дейците, така и от другите лица, на които са станали достояние. Именно с грубото нарушаване на обществения ред и проявеното явно неуважение към обществото се различава престъплението хулиганство от дребното хулиганство по УБДХ, санкционирано по административен ред. Непристойните действия извършени и от двамата подсъдими в разглеждания случай, нарушават в груба форма обществения ред и изразяват явно неуважение към обществото, като същите са били съпроводени и със съпротива срещу орган на властта, което ги квалифицира по-тежния състав на хулиганстовото – ал.2, предл.1-во на чл.325 от НК, но по своето съдържание не се отличават с изключителна дързост по смисъла на чл.325, ал.2, предл.2-то, алт.2 във вр. с ал.1 от НК, до какъвто правилен извод е достигнал и първоинстанционният съд, поради което и правилно ги е оправдал относно това квалифициращо обстоятелство. При определяне вида и размера на наказанието първоинстанционният съд е обсъдил както обществената опасност на деянието, така и обществената опасност на всеки от извършителите, съобразил е също и вида и характера на осъществените от всеки един от подсъдимите хулигански действия. Решаващия съд правилно е преценил също така, че и за двамата извършители са налице условията по чл.55, ал.1, т.2, б.”б” от НК – многобройни смекчаващи отговорността им обстоятелства /чистото им съдебно минало, младата им възраст, обстоятелството, че се ползват с добри характеристични данни по местоживеене и изразеното разкаяние и съжаление за извършеното/, при наличието на които и най-ниския размер на предвиденото в текста на закона размер на наказанието „лишаване от свобода” /по чл.325 ал.2 от НК/ би се оказал несъразмерно тежък, поради което го е заменил с наказание “пробация”. Определеното по вид и размер наказание и за двамата подсъдими Али и Ахмед, а именно “пробация”, изразяваща се в следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 1 година, задължителни срещи с пробационен служител за срок от 1 година и 100 часа безвъзмезден труд в полза на обществото годишно за срок от 1 година, също напълно отговаря на тежестта на извършеното от тях деяние. При извършената цялостна проверка на обжалваната присъда, въззивната инстанция прецени, че в хода на първоинстанционното производство и при постановяване на присъдата от Кърджалийския районен съд не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да обосновават изменяването или отменяването на съдебения акт на това основание. Имайки предвид изложеното, следва да се постанови решение, с което първоинстанционната присъда да бъде потвърдена. Ето защо и на основание чл.338 вр с чл.334 т. 6 от НПК, Окръжният съд Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА присъда № 70/25.06.2007 г., постановена от Кърджалийския районен съд по НОХД № 505 по описа за 2007 г. на същия съд. Решението е окончателно.
Председател: Членове:1. 2. |