Р Е Ш
Е Н И Е №
260455
В ИМЕТО НА НАРОДА
13.04.2021 година гр.
Пловдив
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД
VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ
На първи февруари две хиляди двадесет и първа година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МЕТОДИ АНТОНОВ
Секретар: Милена Георгиева
Като разглежда докладваното от съдията
АНД № 5984 по
описа за 2020 година
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление /НП/ № 527998-F536398/28.07.2020г. на Директора
Дирекция „Контрол” в ТД на НАП гр. Пловдив, с което на ЕТ СИЛА-А. Й. ЕИК *********
е наложено административно наказание “Имуществена санкция” в размер на 16825.86лв.
за извършено нарушение по чл.78, ал.4 от ЗДДС.
ОСЪЖДА ЕТ СИЛА-А. Й. ЕИК
********* да заплати на ТД на НАП гр. Пловдив
сумата от 120лв., представляваща направените разноски по делото за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд Пловдив
в 14 – дневен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
М О Т
И В И:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ № 527998-F536398/28.07.2020г.
на Директора Дирекция „Контрол” в ТД на НАП гр. Пловдив, с което на ЕТ СИЛА-А.Й.
ЕИК ********* е наложено административно наказание “Имуществена санкция” в
размер на 16825.86лв. за извършено нарушение по чл.78, ал.4 от ЗДДС.
Жалбоподателят ЕТ СИЛА-А. Й., не изпраща представител, редовно
призован. В съдебно заседание се представлява от процесуалния си представител -
адв.Т..
Административнонаказващия орган – ТД на НАП Пловдив, редовно
призован, чрез процесуалния си представител взема становище за неоснователност
на подадената жалба.
Пловдивският районен съд – VІІ н.с., като прецени събраните
доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срок, допустима е и разгледана по същество
е НЕОСНОВАТЕЛНА.
На 03.02.2020 г. от актосъставителя М.Х.Б. е съставен Акт за
установяване на административно нарушение /АУАН/ против ЕТ СИЛА-А. Й. за това, че като регистрирано
по ЗДДС лице и в качеството си на
получател /възложител по договор за изпълнение на СМР от 27.01.2017г.,
развален на 03.01.2019г./ не е извършил корекция на ползван данъчен кредит в
размер на 16 825.86лв. в законоустановения срок от 01.02.2019г. до
14.02.2019г. включително за данъчен период месец януари 2019г., което е довело
до определяне на декларирания от дружеството ДДС за внасяне за месец януари
2019г. в по-малък размер. На 27.01.2017г. е сключен договор за СМР с възложител
жалбоподателят, по който е извършено авансово плащане на 416666.67лв., издадена
е фактура, включена в дневника за продажби на изпълнителя по договора и по нея
е ползван данъчен кредит от получателя - ЕТ СИЛА-А. Й.. Договорът към монета на
проверката вече не е валиден, като е развален на 03.01.2019г., в последствие –
на 14.01.2019г. е сключен и договор за цесия, по който същото дружество е
цесионер за сумата от 100955.16лв. На 02.09.2019г. е издадено кредитно известие
от изпълнителя по договора за СМР за сумата от 16 825.86лв. с основание
„връщане на аванс съгласно договора за цесия“. Предвид факта, че се касае за
авансово плащане, ползваният данъчен кредит е следвало да бъде коригиран в пет
дневен срок от датата на разваляне на доставката-от 03.01.2019г. до
08.01.2019г. включително, жалбоподателят е бил длъжен да издаде протокол по
чл.66 ППЗДДС с данъчна основа 84128.30лв. и ДДС 16 825.86лв. и да включи същите
в дневника за покупки и справка-декларация за данъчен период месец януари
2019г. или най-късно до 14.02.2019г. Към момента на съставяне на АУАН не е
извършена корекция на ползвания данъчен кредит, а неиздаването на протокол по
чл.66 ППЗДДС е довело до деклариране на данъчен резултат ДДС за възстановяване
в размер на 1073.96лв., вместо ДДС за внасяне в размер на 15751.90лв. Актосъставителят
квалифицирал извършеното от жалбоподателя като нарушение на разпоредбите на чл.
78, ал.4 от ЗДДС.
Въз основа на така съставения акт е издадено и обжалваното
наказателно постановление.
Разпитан в съдебно заседание, актосъставителят М.Х.Б. заявява,
че поддържа съставения от него акт. Допълва, че е извършила служебна проверка
на изпълнителя по договора за СМР, по повод на която е констатирала нарушението
на настоящия жалбоподател.
В жалбата си и в съдебно заседание чрез
процесуалния си представител адв.Т., жалбоподателят моли съда да отмени НП като
незаконосъобразно и необосновано.
Съдът намира, че така събрания
доказателствен материал и с оглед тежест на доказване на
административнонаказващия орган, извършването на посоченото административно
нарушение на на чл. 78, ал.4 от ЗДДС се явява доказано по несъмнен начин.
Разпоредбата на чл.6 от ЗАНН сочи за
административно нарушение онова деяние /действие или бездействие/, което
нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е
обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен
ред. От цитираната легална дефиниция е видно, че за да представлява дадено
деяние административно нарушение следва в условията на кумулативност да са
налице два елемента-обективен и субективен /вина на нарушителя, която може да
под формата на умисъл и непредпазливост/.
В случая от показанията на актосъставителя
и от писмените доказателства – декларация, договор за цесия, кредитно известие,
справка-декларация по ЗДДС, отчети на сметка, протокол за извършена проверка,
по безспорен начин се установява наличието на обективния елемент – сключването
на договор за СМР с възложител ЕТ СИЛА-А. Й., развалянето
му на 03.01.2019г., не е извършил корекция на ползван данъчен кредит в размер
на 16 825.86лв. в законоустановения срок от 01.02.2019г. до 14.02.2019г.
включително за данъчен период месец януари 2019г., което е довело до определяне
на декларирания от дружеството ДДС за внасяне за месец януари 2019г. в по-малък
размер Безспорно се установи и неиздаването на протокол по чл.66 ППЗДДС с
данъчна основа 84128.30лв. и ДДС 16 825.86лв. и неизпълнение за задължението на
жалбоподателя да включи същите в дневника за покупки и справка-декларация за
данъчен период месец януари 2019г. или най-късно до 14.02.2019г.
По делото са налице и доказателства за
съставомерност на деянието и от субективна страна, т.е.жалбоподателя да е
знаел, че са налице гореописаните задължения, които не е изпълнил. В конкретния
казус се касае за обективна, безвиновна отговорност на юридическото лице, която
е изрично уредена в ЗАНН и ЗДДС и нейното възникване се поражда от факта както
на регистрация на дружеството като данъчно задължено лице, така и при
възникване на качеството му на получател по доставка по договора за СМР от 27.01.2017г.
Освен това при развалянето на последния – на 03.01.2019г., което обстоятелство
е декларирано писмено от собственика на дружеството, последното е било длъжно
да коригира размерът на ДДС с данъкът, дължим върху остатъкът от авансовата
сума от 84128.30лв., тоест ДДС в размер на 16 825.86лв. Тази корекция е
следвало да намери отражение както като операция „минус“ в дневника за покупки
и да се посочи в справка-декларация за данъчен период месец януари 2019г. или
най-късно до 14.02.2019г.
Във връзка с горното не могат да бъдат споделени
доводите за незаконосъобразност на АУАН и НП. Както вече се посочи въз основа
на обсъдените гласни и най-вече писмени доказателства категорично се
потвърждава възпиретата от настоящия състав фактическа обстановка и възникване
на задължението на жалбоподателя. Освен това последното не следва да бъде
обвързано с затат, на която е сключен договорът за цесия, доколкото макар той
да е свързан с разваления договор за СМР, не касае изпълнение на задължения за
деклариране на промените относно дължимия ДДС, възникнали именно от договора.
Тоест необходимостта да се коригира резултатът, касаещ ДДС за внасяне,
респективно връщане, възниква единствено и само от датата на прекратяване на
договора за СМР, което безсъмнено е станало на 03.01.2019г. Следователно е било
необходимо да се внесат съответните корекции за данъчен период месец януари
2019г., тоест до 14.02.2019г. Именно последното не е било сторено от
жалбоподателя, включително и до датата на съставяне на АУАН – 03.02.2020г.
Не са налице и допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила при съставянето на АУАН и издаван на
процесното НП. Преди всичко от съдържанието и на двете и видно, че в тях е
дадено пълно, точно, ясно и конкретно описание на извършените нарушения, което
изцяло отговаря на изискванията на ЗАНН. В тази връзка не отговаря на истината,
че не е посочена датата на нарушението – напротив – тя изрично е отразена като
начало на деянието – 15.02.2019г., тъй като и до датата на ангажиране на
административната отговорност на дееца същото не е прекратено поради липсата на
извършена корекция на ДДС, тоест продължило е и тогава.
По тези съображения съдът намира, че
наказателното постановление следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от гореизложеното, ПРС – VІІ наказателен състав,
постанови решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Вярно с
оригинала!
МГ