Р Е Ш Е Н И Е
№ 431/24.09.2020 г., гр. Монтана
В името на народа
Административен съд - Монтана, ІV-ти състав, в открито заседание на шестнадесети септември две хиляди и двадесета година, в състав:
Административен съдия: Мария Ницова
при секретаря Антоанета Лазарова
като разгледа докладваното от съдия Ницова адм. дело № 318 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 121
и чл. 124 от Закона за държавния служител /ЗДСл/ във вр. с чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба от Т.И.Д. ***Г., със съдебен адрес ***, чрез адв.С.Г.,
„срещу заповед № 305/22.07.2020 г. на кмета на община Бойчиновци“, с която за
пореден път е прекратено служебното и
правоотношение като „Финансов контрольор“ без предизвестие на основани
чл.107, ал.1, т.5 от ЗДСл.
Жалбата е подадена в срок и от заинтересована
страна, поради което е процесуално допустима.
Жалбоподателката твърди, че атакуваната
заповед е незаконосъобразна. Твърди, че след като с решение, постановено по
адм.д. № 593/2019 г. по описа на АС- Монтана, е отменена предходна заповед № 733/25.11..2019
г. на кмета на община Бойчиновци, издадена на същото основание, оставено в сила
с решение № 9296//10.07.2020 г. по адм.д.№
2490/2020 г. на ВАС, Vотд. , тя се е явила в срок и е подала
заявление вх.№ МН-274/22.07.2020 г. да бъда допусната да изпълнява служебното
си правоотношение на длъжността „Финансов контрольор“, но всъщност „реално не
съм допусната до работното си място, нито ми е определяно възнаграждение..“,
макар на 22.07.2020 г. първоначално да и е връчена заповед № 304, с която формално да е допусната , но веднага и е
връчена и заповед № 305/22.07.2020 г., с която прекратяват служебното и
правоотношение. Излага подробни доводи,
че това не е първото прекратяване на служебното и правоотношение, като всеки
път основанията са формални. Твърди, че оспорената заповед е постановена при съществени нарушения на
административно производствените правила - чл.146, т.3 АПК, при съществени противоречия с материалноправните
разпоредби - чл.146, т.4 АПК и в несъответствие с целта на закона - чл.146, т.5 АПК. Моли да бъде отменена изцяло обжалваната заповед на кмета на община Бойчиновци
като незаконосъобразна на посочените основания и бъдат присъдени направените
разноски по водене на делото.
Ответникът – кмет на община
Берковица, чрез пълномощника адв.А*** , оспорва жалбата, излага становище за
законосъобразност на оспорената заповед, иска от съда да я потвърди и също претендира разноски в производството.
За да се произнесе по жалбата, съдът
приема за установено от фактическа страна следвато:
Жалбоподателката Д. е заемала длъжността
„Финансов контрольор“ в общинска администрация Бойчиновци още преди 2016 г.,
като няма спор, че първоначално със заповед №
029/21.01.2016 г. на кмета на общ.Бойчиновци и е наложено дисциплинарно наказание „забележка“, отменена с влязло в сила решение №
299/31.05.2016 г. по адм.д.№ 147/2016 г. на
АС-Монтана. След което със заповед № 50-Т/22.02.2017 г. на кмета на
общ.Бойчиновци, считано от същата дата, е прекратено служебното и
правоотношение от длъжността „Финансов контрольор“ на основание чл.121, ал.1,
т.1 във връзка с чл.107, ал.2 от ЗДСл, отменена
като незаконосъобразна с решение № 217/31.05.2017 г. по адм.д.№ 86/2017
г.на АС-Монтана, определение № 5184/20.04.2018 г. по адм.д.№ 8351/2017 г на ВАС
и определение № 11137/20.09.2018 г. по адм.д.№ 10678/2018 г., на ВАС, Vчл. състав. Следва нова заповед № 365-Т/01.10.2018 г. на
кмета на община Бойчиновци, с която от същата дата е прекратено служебното и
правоотношение на основание чл.107, ал.1 т.4, т.5 и т.7 от ЗДСл във връзка с
чл.108 от ЗДСл, без реално да е допусната до работа, като и тази заповед е отменена като незаконосъобразна с решение №
674/28.12.2018 г. по адм.д.№ 508/2018 г. на
АС- Монтана, оставено в сила с решение № 15413/13.11.2019 г. по адм.д.№
2249/2019 г..на ВАС. Следва заповед №
733/25.11.2019 г., с която отново е прекратено служебното и правоотношение на
основание чл.107, ал.1, т.5 от ЗДСл във връзка с чл.108 от ЗДСл, която отново е
отменена с решение № 24/22.01.2020 г. по адм.д.№ 593/2019 г на АС-Монтана.,
потвърдено с решение № 9296/10.07.2020 г. по
адм.д.№ 2490/2020 г на ВАС.
След последното решение, жалбоподателката се е явила и подала заявление
от 22.07.2020 г. да бъде допусната да изпълнява служебните си задължения/ л.19 от делото/, но реално не е
допусната, първоначално и връчили заповед № 304/22.07.2020 г./л.9 от делото/ и
веднага нова длъжностна характеристика, в която единственото нововъведено
изискване е да е магистър със специалност“Финанси“/ л.28-30 от делото/, като
следва да се има предвид, че с предходната длъжностна характеристика, тя е
запозната на 30.07.2012 г./л.25-27 от делото/, като изменението очевидно е
единствено с цел да се твърди, че те не отговоря на изискванията, като изрично
сочи същата и предвид приложените копия
от служебната си книжка/ л.20-24 от делото/, доказваща, че е работила на тази
длъжност, има диплома за бакалавър със
специалност „Финанси“ и за магистър със специалност „Публична администрация“,
както и удостоверения за допълнителни обучения/ л.31 – 41 от делото/.
В хода на производството, въпреки
дадените указания не са представени
доказателства какво е наложило промяната на нововъведеното изискване в длъжностната характеристика и в какво се изразява всъщност, за която се твърди, че е разработена,
съгласувана и утвърдена на 02.12.2019
г./л.30 от делото/. Безспорно за длъжността „Финансов контрольор“, изискванията
всъщност са същите като в старата длъжностна характеристика: длъжностно ниво -
9, експертно ниво - 5, минимална образователна степен - магистър /без да е
налице изискване за специалност „финанси“, въведено с новата длъжностна
характеристика/, минимален ранг - IV младши, минимален професионален опит - 2
години, компютърна грамотност/ л.25-27 и л.28-30 от делото/. При внимателен прочит и сравнение на старата и
новата длъжностни характеристики за длъжността е видно, че и преките задължения
за длъжността се припокриват, т.е. не е видно реално изменение в изискванията
за длъжността. Налице е формална промяна
в изискванията за специалност в образованието в длъжностната характеристика,
която промяна не се основава на нормативен
акт, а е извършена очевидно по инициатива на кмета на община Бойчиновци - работодател и очевидно с константна упоритост да не бъдат изпълнени
предходни решения на съда. Макар да се сочи, че същата е разработена,
съгласувана и утвърдена на 02.12.2019 г., няма доказателства кога е приета,
предвид изложеното в жалбата, че в хода на предходното производство пред АС-
Монтана по адм.д.№ 593/2019 г., е направено искане за представяне на новата
длъжностна характеристика за длъжността „Финансов контрольор“ и въпреки
изричното разпореждане на съда от 05.12.2019 г. такава не е представена, а само
предходната, утвърдена на 27.07.2012 г. Всъщност този факт е ирелевантен за
настоящото производство. В производството безспорно се установява, че няма
промяна в изискванията за длъжността“Финансов контрольор“, няма нови
изисквания, нито въведени с нормативен
акт, нито с класификатор на длъжностите, а нововъведеното изискване за магистър със специалност“Финанси“, очевидно не е обосновано
и мотивирано, а просто формално посочено и очевидно целенасочено, предвид конкретната дългогодишна сага в общинска
администрация Бойчиновци, това е четвърта поредна заповед за прекратяване на
служебното правоотношение с жалбоподателката /
адм.д.№ 86/2017 г., адм.д.№ 508/2018 г. и адм.д.№ 593/2019 г., всички по
описа на АС – Монтана/.
Предмет на оспорване в настоящето
производство е тази поредна заповед № 305/22.07.2020 г. на кмета на община Бойчиновци, с която е
прекратено без предизвестие служебното правоотношение на жалбоподателката с общинска
администрация Бойчиновци, считано от 22.07.2020
г., където е заемала длъжността „Финансов контрольор”. В заповедта е посочено
наличието на правно основание чл.107, ал.1, т.5 от ЗДСл във вр. чл.108 от ЗДСл,
като изложените в заповедта фактически основания за прекратяване на служебното
правоотношение са посочени – наличие на обективна невъзможност държавния
служител да изпълнява служебните си задължения, изразяващи се в промяна на
фактическата обстановка, която води до невъзможност служителя да изпълнява
задълженията си по длъжностна характеристика, утвърдена на 02.12.2019 г. и
връчена на Д. на 22.07.2020 г., която не притежава изисканата за заемане на
длъжността специалност“ Финанси“/ л.8 от делото/.
С оглед така посочените фактически
констатации, съдът, след като се съобрази с изискванията на чл.168, ал.1 от АПК, въз основа на представените по делото доказателства, провери
законосъобразността на обжалвания административен акт на всички основания,
съгласно чл. 146 от АПК, поради което от правна страна приема следното:
Оспорената заповед е издадена от
компетентен административен орган – кмета на община Бойчиновци. Съгласно чл.
108, ал. 1 от ЗДСл служебното правоотношение се прекратява от органа по
назначаването с административен акт, който се издава в писмена форма и трябва
да съдържа правното основание за прекратяване, дължимите обезщетения и
придобития ранг на държавна служба. По делото не се спори, че жалбоподателката
е била назначена на длъжност по служебно правоотношение в общинска
администрация Бойчиновци. Следователно, по силата на посочената правна норма
кметът на община Бойчиновци, в качеството му на орган по назначаването е
компетентен да прекратява служебното правоотношение на държавните служители в
ръководеното от него ведомство. Компетентността на кмета на община Бойчиновци
произтича пряко и от разпоредбата на чл. 44, ал. 1, т. 3 от Закона за местното
самоуправление и местната администрация
Оспорената заповед е издадена в
установената от закона чл.108, ал.1 от ЗДСл писмена форма на акта за прекратяване
на служебното правоотношение, като в него изрично е посочено правното основание
за прекратяване – чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл, придобитият ранг на държавна
служба – ІII младши, отразено е и че на служителя не се дължи изплащане на
обезщетение, при спазване на реквизитите на административния акт по чл.59, ал.2 АПК, съобразно с целта на закона – правомощията на органа по назначение да
прекратява служебните правоотношения в поверената му администрация по реда на
чл.107 във връзка с чл.1 от ЗДСл. Следва да се отбележи изрично, че по
отношение на формата нормата на чл.108, ал.1 от ЗДСл, която е специална по
отношение на общия закон – разпоредбата на чл.59, ал.2 от АПК, установява
облекчен ред и редуцира изискването за излагане и на фактически основания за прекратяване
на служебното правоотношение, като нормата урежда изключение за посочване и на
фактическите основания само при прекратяването на основание чл.107, ал.1, т.5
от ЗДСл, какъвто
е настоящият, следва да съдържа фактическите обстоятелства, обуславящи
обективната невъзможност за изпълнение на служебните задължения, като
съблюдаването на това изискване е абсолютно условие за законосъобразност на
административния акт..
При постановяване на оспорваната
заповед, обаче кметът на община Бойчиновци е допуснал нарушение на материалния
закон, представляващо основание за отмяна на обжалваната заповед по чл.146, т.4
от АПК.
В заповедта е посочено наличието на
правно основание чл.107, ал.1, т.5 от
ЗДСл във вр. чл.108 от ЗДСл, като изложените в заповедта фактически основания
за прекратяване на служебното правоотношение са посочени – наличие на обективна
невъзможност държавния служител да изпълнява служебните си задължения, изразяващи
се в промяна на фактическата обстановка, която води до невъзможност служителя
да изпълнява задълженията си по длъжностна характеристика, утвърдена на
02.12.2019 г. и връчена на Д. на 22.07.2020 г., която не притежава изисканата
за заемане на длъжността специалност“ Финанси“.
В случая липсват конкретни мотиви в
какво се изразява „обективната невъзможност“ държавният служител да изпълнява
служебните си задължения. Същото следва да е по причини, които са извън волята
на страните по служебното правоотношение, служителят е поставен в невъзможност
да изпълнява служебните си задължения. В случая такива обстоятелства не се
сочат конкретно от органа, а твърдението, че не това е поради това, че
жалбоподателката не притежава „ изисканата за заемане на длъжността специалност“Финанси“ е твърде общо и формално,
като се вземе следва да се вземе предвид, че всъщност няма реална промяна в изискванията по старата и
новата длъжностни характеристики, не е ясно
в какво се изразява обективната невъзможност, още повече, като се има
предвид образованието и заеманата от лицето длъжност/ виж диплома и служебна
книжка/, т.е. формално посочената обективна невъзможност не е надлежно
мотивирана и и не се установява по делото. Посочено е, промяна на фактическата
обстановка, посочено като основание не удовлетворява изискването на чл. 59, ал.
2, т. 4 от АПК за мотивиране на акта, което е достатъчно основание за отмяна на
заповедта.
Съгласно чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл.
органът по назначаването прекратява служебното правоотношение без предизвестие,
когато е налице обективна невъзможност държавният служител да изпълнява
служебните си задължения извън случаите по чл. 103, ал. 1, т. 3. Разпоредбата
има бланкетен характер и от нея не могат да се изведат фактическите основания
за прекратяване на служебното правоотношение. Във всеки конкретен случай
органът по назначаването следва да мотивира подробно заповедта за едностранно
прекратяване на служебното правоотношение на това основание, т. е. да посочи
фактическите обстоятелства, които обективират обективната невъзможност на държавния
служител да изпълнява служебните си задължения. Разпоредбата на чл. 107, ал. 1,
т. 5 ЗДСл. изисква такава обективна промяна в обстоятелствата, която
възниква въпреки и независимо от волята на всяка от страните по
правоотношението и която води до невъзможност за изпълнение на задълженията на
конкретната длъжност. За да е налице обективна невъзможност по смисъла на чл.
107, ал. 1, т. 5 ЗДСл., същата следва да е породена от причини, за настъпването
на които нито една от страните не е изразила изрична воля или не е съдействала
за настъпването им по какъвто и да било начин./ в т.см. решение № 14074 от
22.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8996/2019 г., 5-чл. с-в, решение № 8676 от
10.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15075/2018 г. ; решение № 9398 от 19.06.2019
г. на ВАС по адм. д. № 14779/2018 г. и много други/.
Заповедта не съответства на
материалния закон и на целта на закона, доколкото жалобоподателката е
отговаряла на изискванията за заемане на длъжността и на база влязло в сила
решение по адм.д.№ 593/2019г. е поискала
да бъде допусната да заеме длъжността“Финансов контрольор“ в общинска
администрация Бойчиновци, като за целта
е подала заявление за това до органа по назначението - кмет на община
Бойчиновци. Следва формално изпълнение - заповед за допускане № 304/22.07.2020 г.,
връчване на нова длъжностна характеристика, в която е посочено, че следва да е
магистър със специалност“ Финанси“, без да са променени другите изисквания от
длъжностната характеристика и непосредствено след това заповед за прекратяване
на служебното и правоотношение №305/22.07.2020 г., всичко това в деня на
подаване на заявлението за заемане на длъжността. Като по разбиране на
настоящия съдебен състав оспорената заповед № 305/22.07.2020 г. всъщност е без мотиви,
т.к. не е ясно в какво се изразява обективната невъзможност, а соченото
нововъведено изискване в новата длъжностна характеристика за специалност“ Финанси“, на първо място е
формално и необосновано, не е ясно кога и на какво основание е прието,
нито с какво фактически променя
изискванията за заемане на длъжността“ Финансов контрольор“, т.е. реално липсват мотиви, което е задължително условие за законосъобразност на
заповедта по чл.108, ал.1 , пр.2 от ЗДСл..
Неоснователни са изложените доводи,
че т.к. жалбоподателката макар да е
бакалавър със специалност“Финанси“, и магистър със специалност „Публична
администрация“, е в обективна невъзможност да изпълнява служебните си
задължения, още повече въобще не е посочено конкретно в какво се изразява
твърдяната обективна невъзможност.
По изложените съображения, жалбата
се явява основателна, а оспорената заповед № 305/22.07.2020 г. на кмета на община Бойчиновци,
издадена в нарушение на материалния закон и в противоречие с целта на закона,
тъй като жалбоподателката безспорно отговоря на специалните законови изисквания
за назначаване и за осъществяване на държавната служба, още повече, че същата е
изпълнявала същата преди.
При този изход на спора и съгласно
разпоредбата на чл. 143, ал.1 от АПК, на жалбоподателката следва да се присъдят
действително направените и претендирани разноски по делото съобразно приложен
списък по чл.80 от ГПК, които са доказани в размер на общо 600 лева за адвокатско възнаграждение заплатено в брой в
размер на 600 лева, съгласно приложен
договор за правна защита и съдействие № 0070674/28.07.2020 г. / л.7 от
делото/
По изложените съображения и на
основание чл. 172, ал. 2 АПК,
съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ заповед № 305/22.07.2020 г., издадена от кмета на
община Бойчиновци, като незаконосъобразна.
ОСЪЖДА община Бойчиновци, гр.Бойчиновци,
обл.Монтана, ул.”Г*** Г*** ”№ * , да заплати на Т.И.Д. ***, сумата
в размер на 600 /шестстотин/ лева.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
На основание чл.138, ал.1 от АПК препис от решението да се изпрати на страните по делото.
Административен съдия: