Р Е Ш Е Н И Е

                                                                

гр.София, 24.08.2018г.

 

    В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І г.о., 8 с-в в открито заседание на двадесет и втори февруари, през две хиляди и седемнадесета година, в състав :

 

                                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН КЮРКЧИЕВ

при участието на секретаря Цветелина Добрева,

като изслуша докладваното от съдията  гр.д. № 5535 по описа на състава за 2016г., за  да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ и чл. 86 от ЗЗД.

Ищцата И.Х.Г. поддържа твърдение, че поради осъществен деликт от водач на МПС със застрахована от ответното дружество гражданска отговорност – тя претърпяла значителни неимуществени вреди, както и имуществени вреди. Вредите произтекли от телесни увреждания, които настъпили като последица от ПТП - реализирано на 25.12.2014г. на пътното платно до автобусна спирка в с. Приморци, обл. Добрич.                    При описаните в исковата молба време място и обстановка, в качеството на пешеходец, движещ се по пътното платно, ищцата била застигната (както се твърди в исковата молба) от лек автомобил „Ровер“ с рег. №  ******, който ударил теглената от ищцата ръчна багажна количка, а в резултат от инерционните сили на удара – пострадалата била съборена на земята и влачена, поради факта, че количката била привързана към ръката й с дръжката.

Споменатите обстоятелства, при които настъпило споменатото ПТП, били установени посредством  влязло в сила решение № 92/07.12.2015г. по НАХД № 918/2015г. по описа на РС Добрич. Неимуществените вреди, които ищцата претърпяла поради лечението на описаните в исковата молба травми тя оценява на 60 000 лева, а след настъпването на ПТП ищцата била принудена на направи и разходи за лечение в размер на сумата от 1181, 97 лева, които в настоящия процес релевира като имуществени вреди. Писмени претенции за изплащане на застрахователно обезщетение до размера на посочените по- горе суми, били предявени първо пред застрахователя З. „А.“ АД, който на 21.04.2016г. доброволно изплатил на ищцата общо сумата от 16 327, 21 лева, (уточнителна молба вх. № 76562 от 06.06.2016г.) представляваща пълния размер на дължимото обезщетение за имуществените вреди и част от дължимото обезщетение за неимуществени вреди, изпадайки в забава за разликата. При изложените фактически твърдения и с оглед допуснатото допълнително уточнение (уточнителна молба с вх. № 18217/13.02.2017г.) на размера на петитума - ищцата претендира за осъждане на ответника, да й заплати застрахователно обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” за неимуществени вреди в размер на сумата от 43 672, 79 лева (представляваща аритметична разлика между дължимия според ищцата размер на обезщетение за 60 000 лева и стойността на вече изплатената на същото основание сума от 16 327, 21 лева), заедно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на настъпването на вредоносния резултат на 25.12.2014г. до деня на окончателното плащане, както и сумата от 2 198, 70 лева, представляваща мораторна лихва върху вече платената сума от 16 327, 21 лева, изчислена за периода от датата на настъпване на процесното ПТП на 25.12.2014г.  до датата на която е извършено фактически плащане 21.04.2016г. С оглед изхода на процеса, ищцата претендира да получи от ответника и сумата на направените съдебни разноски.

Исковата претенция е оспорена от ответника З. „А.”АД, по съображения, подробно изложени в подадения отговор на исковата молба.  Ответникът не оспорва наличието деликт, който да представлява застрахователно събитие по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” за посочения от ищцата причинител на вредите, нито твърдението, че е налице неправомерно поведение на водача на лекия автомобил, който е посочен от ищцата като причинител на вредите. Ответникът не оспорва и съществуването на валидно застрахователно правоотношение със споменатия водач, но оспорва описания в исковата молба механизъм на настъпване на процесното ПТП, като поддържа становище, че пострадалата е допринесла в значителна степен за настъпване на вредите, тъй като се е движила неправилно и по пътното платно, а не по тротоара или банкета, поведението й не е било съобразено с посоката и скоростта на приближаващите по платното леки автомобили, както и че пренасяния от нея товар е създал предпоставката за възникване на ПТП и на телесните увреждания.  Ответникът оспорва също твърденията за характера и обема на вредите, като навежда доводи за прекомерност на претендирания размер на обезщетението. Моли за отхвърляне на иска и претендира за осъждане на ответника да заплати направените съдебни разноски.

Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните, взети предвид съобразно събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Приетият като доказателство препис от Решение № 92/ 07.12.2015г. на Добричкия Районен съд по НАХД № 918/2015г., постановено при условията на чл. 78А от НК установява, че на 25.12.2014г. на пътното платно до автобусна спирка в с. Приморци, обл. Добрич е настъпило ПТП между движещия се по пътното платно лек автомобил „Ровер“ с рег. №  ****** и пешеходката И.Х.Г., която (цит. мотивите на решението) се движила на около 1 метър в ляво от десния край на пътното платно, по посока на движението на автомобила, с лявата ръка дърпала чанта на колелца, която била вързана посредством ремък /каишка/. По описания начин, в нарушение на правилата за движение по пътищага, Г. се придвижвала от автобусната спирка до собствената си къща, намираща се на ул. „******в селото, когато последвал удар на лекия автомобил във влачената по пътното платно количка на колелца. Поради възникналите моментни инерционни сили, в следствие на разликата в скоростите и масите на автомобила и пешеходката, последната била увлечена от самата чанта, при което поднала върху пътното платно за движение и била повречена по посоката на движение на автомобила. При падането, пешеходката получила счупване на лявата раменна кост и счупване на ІІ метакарпална кост на лявата длан.

Като доказателство по делото е приет препис от Протокол за оглед на пътнотранспортно произшествие,  и са приобщени Фотоалбум на местопроизшествието и Скица на местопроизшествието, чието съдържание  е обект на анализ от заключението на допуснатата съдебна авто- техническа експертиза.

Заключението на изслушаната и приета без оспорване съдебна авто-техническа експертиза /основна и допълнителна/, изготвена от вещото лице Х.И. /със специалност технология е безопасност в автомобилния транспорт/ обосновава следните изводи: Причина за настъпването на ПТП е комплексна и се свързва както с поведението на водача на лекия автомобил, който би следвало да бъде внимателен и предвидлив при избиране на скорост на движение, при наличието на препятствие на пътното платно, което не е могъл да не забележи, така и с поведението на пешеходката, която се е движила неправилно по пътното платно – върху десния му край, по посока на движението на автомобилите, идващите зад гърба й, вместо изцяло по затревения банкет покрай пътя. Ако пътната чанта не се бе намирала върху пътното платно, то ударът на чантата с автомобила и процесното ПТП, както и свързаните с него вреди не биха настъпили. Тъй като ударът е настъпил между корпуса на автомобила и чантата по ширина на около 0,7-1 метра в ляво е десния край /ръб/ на пътното платно, от техническа гледна точка не е възможно пешеходката да се е намирала иззяло върху затревения участък до пътното платно /банкет/.

Като доказателство по делото са приети медицински документи издадени на името на ищцата – Епикризи, лист за преглед в спешно отделение, медицински направления,  резултати от различни медицински изследвания – рентгенология, КТ, кръвни изследвания, декларация за информирано съгласие при постъпване в лечебно заведение,амбулаторни листове които съдържат данни за здравословното състояние на ищцата непосредствено след настъпването на процесното ПТП и са обект на анализ от допуснатата съдебно- медицинска експертиза.

Заключението на изслушаната и приета съдебно- медицинска експертиза, изготвена от вещо лице д-р Б.Б. /ортопедия и травматология/ анализира съдържанието на приетите медицински документи и обосновава следните изводи:

В резултат от настъпването на ПТП, ищцата е получила следните травматични увреждания – счупване на лявата раменна кост в горната и част, закрито счупване на 2-ра метакарпална (дланна) кост на лявата ръка, контузия на дясната подбедрица. Може да се допусне, че ищцата е получила също и лека форма на мозъчно сътресение и краткотрайна загуба на съзнанието, но тези съобщени от нея данни няма как да бъдат проверени инструментално и диагностично, понеже ако е имало загуба на съзнанието – тя е била съвсем краткотрайна. При първия болничен преглед пострадалата вече е била със сигурност напълно контактна и адекватна; След извършените прегледи и консултации са били установени само описаните по-горе увреждания. Други увреждания не са били констатирани.

            Проведени са изследвания непосредствено след приемането на пострадалата в спешно отделение. При КТМ на главен мозък не са установени травматични промени/епидурален, субдурален или интрацеребрален хематоми, както и травматична субарахноидна хеморагия или фрактури на черепни кости. От компютърната томография на шиен отдел на гръбначния стълб не са открити травматични промени. След проведена предоперативна подготовка на 30.12.2014г. пострадалата е ибал оперирана. Извършено е било: открито наместване на счупената раменна кост и стабилзиране на костните фрагменти с метална плака и 8 бр. винтове. Поставен дренаж и гипсова лонгета. “. Ищцата е провеждала медицински прегледи и по пород на придружаващите заболявания от общ характер, от които е страдала: Световъртеж от централен произход. Туболоинтестинален остър (хроничен) нефрит, и Хипертонична болест - довела до няколко хипертонични кризи“.

Общо лечебният и възстановителен период при ищцата е продължил 5 месеца.  През посоченият перод пострадалата е търпяла -болки и страдания, като най интензивни болките са били п рез първите 2 месеца. Последващото лечение на ищцата, провеждано след посоченият период, е било само за придружаващите заболявания, които са описани по-горе. Придружаващите заболявания са били известни на пострадалата, тъй като те са съществували и преди процесната злополука. Придружаващите заболявания не са оказали някакви негативни последствия или усложнения върху претърпените увреждания от процесното ПТП.

 Общото здравословно състояние на пострадалата е вече стабилизирано. Счупената 2-ра дланна кост е зараснала окончателно с малка остатъчна деформация , но движенията на лявата ръка са възможни , но ръката има по-слаб захват от другата ръка и ищщата има известни затруднения при захват на по-дребни предмети. Счупената раменна кост също е зараснала окончателно.

В дадените съда показания, свидетелката К.Р.И.заявява, че е съседка по местоживеене на ищцата. Според впечатленията на свидетелката, преди на настъпи инцидента, ищцата била видимо жизнена и енергична, водела социален живот в селото, гледала животни в двора си. Свидетелката посетила ищцата в лечебното заведение, където възприела, че по тялото на И. имало много синини. Пострадалата се оплаквала от силни болки и в крака, където се появил отток и трудно лечима рана. През цялото време на болничния престой, И. била подпомагана от дъщеря си, защото не могла да се обсъжва сама. След завръщане в дома си, ищцата вече не проявявала предишната социална активност, не била работоспособна. Имала продължаващи проблеми с кръвното налягане и изпитвала болки в лявата ръка, с която не могла да си служи както преди.

В дадените съда показания, свидетелят З. И.Т. заявява, че е бил водач на лекия автомобил „Ровър“ в момента на настъпването на процесното ПТП. Свидителят твърди, че възприел поведението на пешеходката, фактът че се движи попътно на неговата посоча, включително и чантата й върху пътното платно, на около метър от десния му край, като се опитал да я заобиколи, когато на вече по- близка дистанция- пешеходката отново променила позицията на чантата и на тялото си и маневрата по заобикаляне се оказала неуспешна, като фактически  последвал удар.

При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на съда достигна до следните правни изводи:

Предявената искова претенция за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, се основава на твърдението, че при наличие на предпоставките по чл. 226, ал.1 от КЗ /отм./ ответникът – застраховател дължи да заплати на увреденото лице (ищцата) застрахователно обезщетение за причинените от застрахования при него водач неимуществени вреди. 

В резултат от анализа на събраните в хода на съдебното дирене доказателства, съдът  намира за установени всички предвидени в закона предпоставки за ангажиране на ответника - да изплати на ищцата застрахователно обезщетение, в качеството му на застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” на процесния лек автомобил „Ровър”, с рег. №  ******.  

Влезлият в сила съдебен акт на наказателния съд - Решение № 92/ 07.12.2015г. на Добричкия Районен съд по НАХД № 918/2015г., постановено при условията на чл. 78А от НК - обвързва доказателствените изводи на настоящия съд относно механизма на настъпване на процесното ПТП, участниците в него, факта на причинените травматични увреждания и техния характер/вид/ и обем, както и относно наличието на причинно- следствена връзка между настъпилото ПТП и посочените в решението на наказателния съд телесни увреждания.

Внимателният анализ на събраните в хода на съдебното дирене писмени и гласни доказателствени средства (заключенията на вещо лице Х.И.) мотивират по идентичен начин настоящия състав на съда да възприеме вече възприетия и от наказателния съд извод: че процесното ПТП е настъпило в резултат от субективните незаконосъобразни действия на водача на лекия автомобил, чиято гражданска отговорност е била застрахована при ответното дружество, но със значителен принос на пострадалата. Преди настъпване на удара, в качеството на пешеходец, ищцата е допуснала груби нарушения на разпоредбата на чл. 108 от ЗДвП – на първо място тя е била длъжна да се движи по банкета на пътното платно, какъвто е бил налице на мястото на пътния инцидент (този факт е отразен в протокола за оглед). В случай, че по някаква извънредна причина се наложи да се движи по пътното платно, ищцата е била длъжна да се движи противоположно на посоката на движението на пътните превозни средства, за да може да ги възприема незабавно и непосредствено.

Наведените от ответника доводи за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата /чл. 51, ал.2 от ЗЗД/, бяха категорично доказани от заключението на изслушаната авто- техническа експертиза и поради това - възражението на ответника, за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата следва да бъде възприето от настоящия съд - със съответните правни последици.

Съпричиняването на вредоносния резултат в конкретния случай е в значителен обем, като се има предвид, точния механизъм на настъпване на ПТП и факта, че ако нарушението не бе толкова сериозно, то вероятно водачът на автомобила би успял да заобиколи пешеходката с чантата й и ударът не би настъпил. Дори не толкова факта, че ищцата се е движила по пътното платно, колкото факта, че се е движила по посоката на движение и с гръб към застигащите я автомобили я лишава от възможността да възприема действията на водачите им и нагледно илюстрира липсата на всякаква загриженост у ищцата към собственатай безопасност.

Логическо недоумение буди и факта, че пострадалата е избрала да привърже теглената количка към ръката си, вместо да я хване с дланта си – защото по начина по който самата количка е била теглена върху пътното платно е било лесно да се предвиди, че ако количката бъде ударена от автомобил – инерционните сили ще въздействат активно и върху тялото на онзи, който я тегли.

Съдът счита, че цялостното поведение на пострадалата мотивира извода за съпричиняването на вредоносния резултат е в размер на ½ (една втора) от обема на вредите. Обемът на съпричиняването би бил несправедлив ако би бил определен в по- малка степен, като се има предвид, че всички получени увреждания с травматичен произход, са пряка последица и от поведението на пострадалата, което вече бе осъдено.

По претенцията за изплащане на застрахователно обезщетение, поради претърпените неимуществени вреди, съдът намира следното:

За определяне размера на дължимото застрахователно обезщетение, съдът съобрази няколко групи от фактори, които ще бъдат споменати, доколкото в практиката си, ВКС на РБ приема, че понятието за справедливост по смисъла на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с конкретна преценка на конкретни обективни и субективни параметри.

Размерът на дължимото застрахователно обезщетение в конкретния случай, следва да бъде определен, като се отчита характера, обема и интензивността на неимуществените вреди, естеството на травмите и продължителността на лечебно- възстановителния период (касателно периода на продължителност на възстановителния процес от травматичните увреди, а не в следствие на общите заболявания на пострадалата).

Травматичните увреждания, предизвикани от настъпването на процесното ПТП повлияват функциите на опорно двигателния апарат на пострадалата и според становището на вещото лице д-р Б. са били лекувани в рамките на един период от средна продължителност – пет месеца.

Като кредитира събраните доказателства, съдът приема, че получените в следствие на процесното ПТП травматични увреждания са довели до болки, страдания и битови неудобства за пострадалата. При преценката на обема на вредите, не може да бъде пренебрегнат факта, че травмите засягат крайници от лявата страна на тялото на пострадалата т.е. не са засегнати онези от крайниците (десните) които имат по- голямо оперативно функциониране в бита и при полагане на труд. Твърде важно е да се отбележи, че сред уврежданията няма сериозни такива, свързани с централната нервна система.

От друга страна, съдът отчита, че лечебно- възстановителният период за пострадалата не е  напълно приключил – не е извадена все още металната плака, но това не се препоръчва, с оглед възрастта на пострадалата (вещото лице д-р Б. уточнява това становище в открито съдебно заседание).

По отношение на естеството на травмите и обема на болките и страданията, съдът кредитира преимуществено медицинската документация и становището на медицинската експертиза, пред показанията на свидетелката.

В контекста на дефинирания от закона принцип на справедливостта при определяне на размера на обезщетението трябва да се отчитат е социално- икономическите условия към момента на настъпването на вредите. Освен лимитите на застрахователните обезщетения по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за 2014г., в тази насока винаги е необходимо да се отчитат и размерите на минимална и средната работна заплата за периода, данни на НСИ за средната издръжка на домакинство и др. икономически данни. Според съда именно социално- икономическите  критерии за справедливост са правно значима граница между адекватния размер на обезщетението и неговата прекомерност. Постоянна и задължителна е практиката на ВКС на РБ, която сочи, че при определяне размера на обезщетението за вреди от непозволено увреждане следва да се отчита не само лимита на застраховката „Гражданска отговорност на автомобилистите“, но и икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането – напр. Решение № 177/27.10.2009 г. по н. дело № 14/2009 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., Решение № 83/06.07.2009 г. по т. дело № 795/2008 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., Решение № 59/29.04.2011 г. по т. дело № 635/2010 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и други. Без съмнение, никоя травма не е обективно съизмерима с парична компенсация, но тъй като обезщетението има компенсаторна функция - размерите на обезщетенията трябва да бъдат разумни и съответни на обществените разбирания за справедливост.

В заключение съдът намира, че справедливия размер на застрахователното обезщетение, което по принцип е била легитимирана да получи ищцата за претърпените вреди е оценимо на сумата от 40 000 (четиридесет хиляди) лева.

На основание чл. 51, ал.2 от ЗЗД – така определеният размер на обезщетението следва да бъде редуциран с ½ част, съразмерно със съществения принос на пострадалата за настъпване на вредоносния резултат В заключение, ищцата е легитимирана да получи след редукцията за съпричиняване - застрахователно обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата от 20 000 (двадесет хиляди) лева.

От тази сума следва да се приспадне онази парична сума, която ищцата твърди да е получила доброволно от застрахователя – ответник по иска.

Твърди се, че на 21.04.2016г. от ответника е било получено плащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата от 16 327, 21 лева (в уточнителни молби от 06.06.2016г. и от 13.02.2017г.), следователно -  ответникът дължи да заплати разликата до пълния размер на платимото обезщетение, която се изчислява на 3 672, 79 лева.                         

За разликата над посочената сума и до пълния размер на претенцията от 43 672, 79 лева- искът следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.

По претенциите за изплащане на законна лихва върху сумите на обезщетението;

На основание чл. 223, ал. 2 от КЗ /отм./, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата и законната лихва върху присъдената по- горе незаплатена част от дължимото обезщетение за неимуществени вреди, в размер на сумата от 3 672, 79 лева, изчислена за периода, считано от датата на причиняването на вредите на 25.12.2014г. до деня на окончателното изплащане на сумата.

При това, отново на същото основание - чл. 223, ал. 2 от КЗ /отм./ ищцата е легитимирана да получи от ответника и лихва за забава върху доброволно изплатената сума на застрахователното обезщетение от 16 327, 21 лева, само че - изчислена за периода от датата на причиняването на вредите на 25.12.2014г., до датата на която е било фактически осъществено плащането – на 21.04.2016г.

Според осъществените от съда математически изчисления, тази сума възлиза на 2198, 70 лева. Следователно, предявенит от ищцата иск - следва да бъде уважен до пълния претендиран размер на сумата, уточнена в молбата от 13.02.2017г.

По претенциите на страните за присъждане на съдебни разноски;

Ищцата е претендирала, с оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, да получи от ответника направените съдебни разноски, вкл. за процесуално представителство, съразмерно с уважената част от иска.

Ищцата е представила списък на разноските по чл. 80 от ГПК и от списъка се установява, че няма данни да е направила такива, тъй като е била освободена от задължението за внасяне на съдебна такса и съдебни разноски.  Последните са били поети от бюджета на съда и с оглед изхода на процеса, следва да бъдат възложени за заплащане в тежест на ответника, на основание чл. 78, ал.6 от ГПК и съразмерно с уважената част от иска.  Сумата на понесените от бюджета на съда разноски възлиза общо на 735 лева, включително 235 лева за държавни такси и сумата от 500 лева разноски за събиране на доказателства (съдебни експертизи и разпит на свидетел).

Процесуалният представител на ищцата адв. Р., е заявил, че претендира възнаграждение за процесуално представителство, в размера, който е определен от 38 на Закона за адвокатурата. Съразмерно с уважената част от иска, както и съобразно чл. 7, ал.2, т.3 от НМРАВ това възнаграждение възлиза на 624 лева.

Ответното дружество също има право да получи претендираните съдебни разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска – на основание чл. 78, ал. 3, вр. с ал.8 от ГПК.                          В случая, размерът на разноските, съразмерно с отхвърлената част от иска и представения списък на разноските възлиза общо на 695 лева, тъй като включва разноски за процесуално представителство от юрисконсулт и разноски за събиране на доказателства.

Така мотивиран, съдът

 

Р Е Ш И  :

 

ОСЪЖДА „З.А.Д.А.“ АД с ЕИК ******** и адрес - гр. София, ул „********” № 2, да заплати на И.Х.Г.  с ЕГН **********, чрез съдебен адреса***-55, на основание чл. 226, ал.1 от КЗ /отм/– сумата от 3 672, 79 лева (три хиляди шестстотин седемдесет и два лева и седемдесет и девет ст.), представляваща неплатена част от дължимо застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в следствие телесните увреждания при ПТП от 25.12.2014г., което е причинено от водача на лек автомобил „Ровър“ с рег. № ******, заедно със законната лихва върху посочената по- горе сума, считано от настъпването на вредите на 25.12.2014г. до деня на окончателното плащане на присъдената сума, като отхвърля иска в частта за разликата над размера на присъдената сума и до пълния размер на претенцията от 43 672, 79 лева.

 

ОСЪЖДА „З.А.Д.А.“ АД с ЕИК ******** и адрес - гр. София, ул „********” № 2, да заплати на И.Х.Г.  с ЕГН **********, чрез съдебен адреса***-55, на основание чл. 226, ал.1 от КЗ /отм/– сумата от 2198, 70 лева (две хиляди сто деветдесет и осем лева и седемдесет ст.), представляваща лихва за забава върху доброволно заплатената част от застрахователно обезщетение в размер на 16 327, 21 лева, за неимуществени вреди настъпили в следствие телесните увреждания при ПТП от 25.12.2014г., което е причинено от водача на лек автомобил „Ровър“ с рег. № ******, , изчислена за периода от датата на причиняването на вредите на 25.12.2014г., до датата на която е било фактически осъществено плащането – на 21.04.2016г.

 

ОСЪЖДА „З.А.Д.А.“ АД с ЕИК ******** и адрес - гр. София, ул „********” № 2, да заплати на адвокат Р.Р. от ВТАК, с адрес: ***, на основание чл.78, ал.1 от ГПК вр. с чл.38 от ЗА - сумата от 624 лева (шестстони двадесет и четири лева), представляваща възнаграждение за процесуално представителство на И.Х.Г. пред Софийски градски съд.

 

ОСЪЖДА И.Х.Г., да заплати на „З.А.Д.А.“ АД, на основание чл. 78, ал.3 и от ГПК - сумата от 695 лева (шестстотин деветдесет и пет лева) за съдебни разноски пред Софийски градски съд.

 

ОСЪЖДА „З.А.Д.А.“ АД, да заплати  по сметка на Софийски градски съд - на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК - сумата от 735 лева (седемстотин тридесет и пет лева), представляваща държавна такса и съдебни разноски, понесени от бюджета на съда, съобразно уважената част от иска, от заплащането на която ищцата е била освободена.

 

Задълженията към И.Х.Г. могат да бъдат заплатени по банкова сметка ***: *** „У.Б.“ АД.

 

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд София, чрез въззивна жалба, която може да бъде подадена в двуседмичен срок от връчване на препис от него на всяка от страните.

                                                                                                          СЪДИЯ: