Решение по дело №1140/2021 на Административен съд - Хасково

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 15 април 2022 г. (в сила от 18 май 2022 г.)
Съдия: Павлина Христова Господинова
Дело: 20217260701140
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 15 ноември 2021 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

  257 /15.04.2022г. гр.Хасково

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

            Административен съд Хасково                             в публичното заседание                                                                

на шестнадесети март                                две хиляди двадесет и втора  година в следния състав:

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА

                                                            ЧЛЕНОВЕ:        1. ПАВЛИНА ГОСПОДИНОВА

                                                                                        2. АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА

                               

Секретар Ивелина Въжарска

Прокурор В.Радева-Ранчева

като разгледа докладваното от съдия Господинова

адм.д.№1140 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.191, ал.2 от Административнопроцесуалния кодекс и е образувано по жалба от Фондация Гринберг - гр.П., против Наредба №29 за престой и паркиране на превозни средства, управлявани или превозващи лица с трайни увреждания на територията на Община Димитровград. Твърди, че наредбата е незаконосъобразна, тъй като била приета при съществено нарушение на административнопроизводствените правила – основание за оспорване по чл.146, т.3 от АПК, а именно: проектът за наредба следвало да бъде задължително съгласуван с Агенцията за хората с увреждания на основание чл.8 от Закона за интеграция на хората с увреждания. Иска се наредбата да бъде отменена като незаконосъобразна, като бъдат заплатени и направените по делото разноски.

Ответната страна - Общински съвет Димитровград, счита жалбата за неоснователна.

Окръжна прокуратура Хасково счита, че жалбата е основателна.

Административен съд Хасково, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:

С Решение №783 от 25.04.2013г. - 51, на основание чл.21, ал.2 от ЗМСМА, чл.99 и чл.99а от Закона за движение по пътищата и чл.8 от Закона за нормативните актове Общински съвет Димитровград, при участвали в гласуването 28 общински съветници, от които „за“ – 28, приема Наредба №29 за престой и паркиране на превозни средства, управлявани или превозващи лица с трайни увреждания на територията на Община Димитровград. Представен е Протокол №19/25.04.2013г., видно от който по т.31  от дневения ред, ОбС Димитровград е разгледал докладна записка  вх.№ОбС – 07 – 265 относно приемането на наредбата и е решил да бъде приета. В преписката е приложена и самата докладна записка, с която се мотивира приемането на наредбата.

Представен е Правилник за организацията и дейността на ОбС Димитровград, неговите комисии и взаимодействието му с общинската администрация, приет с Решение №170/23.02.2012г. на ОбС Димитровград.  

Видно от представената по делото разпечатка (л.47) на 10.04.2013г., проектът за наредбата, ведно с докладната записка, е публикуван на сайта на общината.

Оспорването е процесуално допустимо. На основание чл.187, ал.1 във вр. с чл.185 от АПК подзаконовите нормативни актове могат да бъдат оспорени пред съда, включително в отделни техни разпоредби, без ограничение във времето.

Съгласно чл.186, ал.1 от АПК право да оспорват подзаконов нормативен акт имат гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати, или могат да бъдат засегнати от него, или за които той поражда задължения. В случая предмет на оспорване е Наредба №29/25.04.2013г. - изцяло, тъй като съдържа подзаконови правни норми с многократно правно действие и отнасящи се за неопределен и неограничен брой адресати, т.е. притежават характеристиките на нормативен административен акт по смисъла на чл.75 от АПК. Съгласно Тълкувателно решение №2 от 12.02.2010г. на ВАС по т.д.№4/2009г., сдруженията на юридически или физически лица, които са организационно обособени въз основа на закон, имат качеството на „организация“ по смисъла на даденото с пар.1, т.2 от ДР на АПК определение. Като организации в хипотезата на чл.186 от АПК, които са създадени по закон и устав да представляват и защитават общите интереси на своите членове, съсловните (браншовите) организации и другите сдружения с нестопанска цел имат право да участват в административното производство за издаване на подзаконовия нормативен акт. Те могат да оспорват издадения подзаконов нормативен акт в случаите, когато с него се засягат или могат да бъдат засегнати общи права, свободи или законни интереси или се пораждат задължения за членуващите в сдружението лица. Правният интерес на съсловните (браншовите) организации и другите юридически лица с нестопанска цел е обусловен от засягането на техни лични права или законни интереси, непосредствено породени от предмета на дейност и целите на учредяването им.

Фондация Гринберг – като жалбоподател, е представила извадка от Търговския регистър и регистър на юридически лица с нестопанска цел, видно от която същата е регистрирана с цел: „Фондацията се създава и ще осъществява дейност като „Организация за хора с увреждания“ по смисъла на пар.1, т.12 от ДР на Закона за хората с увреждания, и целта ѝ е да предоставя правна помощ на и за хора с увреждания, и да поема застъпническа роля от тяхно име в защита на правата им“. Като средство за постигане на целите е регистрирано: „1. мониторинг върху действащата нормативна уредба – отнасяща се до хората с увреждания и застъпничество за правата на хората с увреждания пред всички лица и административни органи и служби; 2. съдебно оспорване на незаконосъобразни подзаконови нормативни актове или отделни норми в тях – отнасящи се до хората с увреждания, издавани от Общинските съвети и органите на изпълнителната власт; 3. образуване и водене на съдебни дела в защита на накърнени нормативно признати права на хора с увреждания“. Съгласно т.12 от ДР на Закона за хората с увреждания, „организации за хора с увреждания“ са организации, създадени да предоставят услуги на и за хора с увреждания и които поемат застъпническа роля от името на хора с увреждания. Достъпът до правосъдие и правна защита на хората с увреждания изрично е регламентиран в Раздел V към Глава Четвърта, именувана „Подкрепа за социално приобщаване“ на ЗХУ. В този смисъл достъпът до правосъдие и правна защита на хората с увреждания е възприет от законодателя като форма на подкрепа за социално приобщаване. Регистрираните цели на фондацията водят до извод, че за същата е налице правен интерес да оспорва Наредба №29/25.04.2013г. на Общински съвет Димитровград. Този правен интерес е обоснован от целите, за които е създадено юридическото лице с нестопанска цел и конкретното съдържание на оспорената разпоредба, пряко касаеща хората с увреждания. Въз основа на задължителното за съдилищата на основание чл.130, ал.2 от ЗСВ тълкувателно решение, следва да се приеме, че фондацията жалбоподател се явява надлежно легитимирана страна, разполагаща със законоустановена възможност и правен интерес от обжалване на процесните разпоредби.

След преценка на доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146, във вр.с чл.196 от АПК, съдът счита жалбата за основателна.

С оглед разпоредбите на чл.76, ал.3 от АПК и чл.21, ал.2 от ЗМСМА   Общинският съвет е компетентен да приема наредби за уреждане на обществени отношения с местно значение. Наредбата на Общински съвет Димитровград се приема на основание чл.21, ал.2 от ЗМСМА, чл.99-99а от ЗДвП, а според чл.1 от Наредбата с нея се уреждат условията и реда за обособяване на местата, определени на превозните средства, обслужващи хора с трайни увреждания, по издаване на карта за паркиране и правилата за използване на улеснения при паркиране. Съгласно законовата делегация, визирана в нормите на чл.76, ал.3 от АПК във вр. с чл.8 от ЗНА и чл.21, ал.2 от ЗМСМА в изпълнение на правомощията си общинският съвет е овластен да издава административни актове, сред които и нормативни административни актове под формата на наредби. Обществените отношения, свързани с местното самоуправление и местната администрация, са уредени със ЗМСМА, чиито разпоредби очертават правния статут и компетентността на общинския съвет като орган на местното самоуправление, определящ политиката за изграждане и развитие на общината, във връзка с осъществяването на дейностите от местно значение, както и на други дейности, определени със закон. В изпълнение на правомощията си по чл.21 от ЗМСМА общинският съвет приема правилници, наредби, инструкции, решения, декларации и обръщения. Наредбата е нормативен акт, който се издава за прилагане на отделни разпоредби или подразделения на нормативен акт от по-висока степен, като приеманите от Общинския съвет наредби са подзаконови нормативни актове, съдържащи правни норми, които създават общозадължителни правила, съобразно нормативните актове от по-висока степен, за уреждане на неуредени от тях обществени отношения с местно значение на територията на съответната община, засягащи неограничен брой адресати - чл.7, ал.2 и чл.8 от Закона за нормативните актове. При приемането на нормативни административни актове общинските съвети следва да спазват реда и процедурата, съответно правилата и изискванията, регламентирани в ЗНА. Въз основа на изложеното следва, че като цяло оспорената наредба е приета от материално и териториално компетентен орган, при спазване на изискванията за кворум и мнозинство.

Съгласно приложимата към момента на приемането на Наредба №29/25.04.2013г. разпоредба на чл.26 тм., нов - ДВ, бр.46 от 2007г./ от ЗНА изработването на проект на нормативен акт се извършва при зачитане на принципите на обоснованост, стабилност, откритост и съгласуваност, като  преди внасянето на проект на нормативен акт за издаване или приемане от компетентния орган съставителят на проекта го публикува на интернет страницата на съответната институция заедно с мотивите, съответно доклада, като на заинтересованите лица се предоставя най-малко 14-дневен срок за предложения и становища по проекта. В чл.28 от ЗНА, в същата редакция, е предвидено, че проектът на нормативен акт, заедно с мотивите, съответно доклада към него, се внася за обсъждане и приемане от компетентния орган, а в ал.2 на същата разпоредба в 5 точки е изброено задължителното съдържание на мотивите, съответно докладът, включващо причините, които налагат приемането; целите, които се поставят; финансовите и други средства, необходими за прилагането на новата уредба; очакваните резултати от прилагането, включително финансовите, ако има такива; анализ за съответствие с правото на Европейския съюз. Съгласно ал.3 на чл.28 от ЗНА, проект на нормативен акт, към който не са приложени мотиви, съответно доклад, съгласно изискванията по ал.2, не се обсъжда от компетентния орган. В случая по делото са представени за публикуването на проекта на решението за приемане на Наредбата, като се установява, че е спазен срока за предложения и да се представят възражения.

В чл.15, ал.1 от Указ №883/1974 г. за прилагане на ЗНА е регламентирано, че органът, който отговаря за изготвяне на законопроекта, го изпраща заедно с мотивите на заинтересуваните министерства, други ведомства или обществени организации, които организират неговото обсъждане и дават мотивирано становище. Съгласно разпоредбата на чл.8, т.4 от Закона за интеграция на хората с увреждания, в относимата редакция - отм.ДВ бр.105 от 18.12.2018г., Агенцията за хората с увреждания осъществява изпълнението на държавната политика за интеграция на хората с увреждания, като участва и дава задължително становище при изготвянето на проекти на нормативни актове, свързани с хората с увреждания. Съобразно чл.10, ал.1 от Закона за хората с увреждания - обн.ДВ бр.105 от 18.12.2018г., в сила от 01.01.2019г., Агенцията за хората с увреждания е изпълнителна агенция към министъра на труда и социалната политика, а според ал.3, т.9 на същия законов текст е регламентирано участието ѝ при изготвянето на проекти на нормативни актове, свързани с правата на хората с увреждания и дава становища по тях.

Въз основа на анализа на установената в закона компетентност на Агенцията за хората с увреждания - чл.8, т.4 от Закона за интеграция на хората с увреждания /отм./ и чл.10, ал.3, т.9 от Закона за хората с увреждания, се налага извода за нормативно разписаното правомощие на Агенцията да участва и да дава становища по проекти на нормативни актове, свързани с правата на хората с увреждания.

Целта на институционалното съгласуване е подпомагане на компетентния орган при нормативната регулация на посочените обществени отношения. Процесната Наредба касае престоя и паркирането на превозни средства от хора с увреждания в Община Димитровград, т.е е свързана с правата на хората с увреждания в общината, което не е спорно по делото. С оглед на това и цитираната по-горе нормативна уредба, следва изводът, че даването на становище от Агенцията за хората с увреждания към момента на приемане на оспорения текст от Наредбата и неговото допълнение е било задължително, като такова изискване има и в сега действащата уредба. Неспазването на това императивно изискване води до опорочаване на процедурата по приемане и допълване на съответния текст и накърняване на правата на неговите адресати. Допуснатото нарушение е от категорията на съществените, с оглед възможността становището на заинтересованото ведомство да доведе до различно съдържание на оспорения текст от нормативния акт.

Изложените до тук съображения обосновават крайния извод на съда, че Наредба №29/25.04.2013г. на Общински съвет Димитровград е приета при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, което е основание за неговата отмяна съобразно чл.146, ал.1, т.3 във вр. с чл.196 от АПК.

Поради крайния извод за основателност на оспорването в полза на жалбоподателя следва да бъдат заплатени направените разноски - общо 630,00 лева, от които 10,00 лева – д.т., 20 лева – за публикация в ДВ, и 600 лева – адв.възнаграждение, което е определено предвид чл.8, ал.3 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Мотивиран така и на основание чл.193, ал.1 от АПК, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Наредба №29 за престой и паркиране на превозни средства, управлявани или превозващи лица с трайни увреждания на територията на Община Димитровград.

ОСЪЖДА Община Димитровград да заплати на Фондация Гринберг – П., ЕИК *********, направените по делото разноски от 630,00 лева.

Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Решението - при неподаване на касационни жалби или протест или ако те са отхвърлени, да се обнародва по реда на чл.194 от АПК.

 

 

                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                

                                                                          ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                                                                                              2.