МОТИВИ към
Решение №1767 от 14.09.2011г. по НАХД №4261/11г. по описа на ПРС – ХVІІІ н.с.
Производството е по
реда на чл.378 от НПК.
Районна прокуратура
гр. Пловдив е внесла в съда за разглеждане постановление, с което прави
предложение обвиняемият Ц.Г.И., ЕГН: ********** да бъде освободен от наказателна отговорност
с налагане на административно наказание по реда на чл. 78а от НК, за това, че
на 24.03.2011г. в
гр. Пловдив, при управление на МПС - л.а. “***” с рег. № *** е нарушил
правилата за движение: Чл. 5, ал.1 от ЗДвП: - Всеки участник в движението по
пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за
движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да
причинява имуществени щети; Чл. 5 ал.2 т.1 от ЗДвП: - Водачът на пътно превозно
средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в
движението, каквито са пешеходците и водачите на двуколесни пътни превозни
средства; Чл. 6 от ЗДвП: -Участниците в движението съобразяват своето поведение
със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да
контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните
знаци и с пътната маркировка; Чл. 20, ал.1 от ЗДвП: - Водачите са длъжни да
контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват.; Чл. 20,
ал.2 от ЗДвП: - Водачите на пътните превозни средства са длъжни при избиране
скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на
местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания
товар, с характера и интензивността на движението и с всички други
обстоятелства, които имат значение за безопасността на движението. Водачите са
длъжни да направят всичко възможно, за да намалят скоростта или да спрат
превозното средство във всички случаи, когато възникне опасност за движението.;
Чл. 43, т.5 и т.6 от ЗДвП: - Изпреварването на моторни превозни средства, с
изключение на мотопеди и мотоциклети без кош, е забранено: пред пешеходна
пътека, когато изпреварваното превозно средство закрива видимостта към
пешеходната пътека и пред и върху сигнализирана пешеходна пътека.; Чл. 116 от ЗДвП: -Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и
предпазлив към пешеходците, особено към децата, към инвалидите, в частност към слепите,
които се движат с бял бастун, и към престарелите хора.; Чл. 119, ал.1 от ЗДвП:
- При приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно
средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите
по нея пешеходци, като намали скоростта или спре, при което по непредпазливост
е причинил средна телесна повреда на повече от едно лице, а именно: две средни
телесни повреди на В.К.К., изразяващи се в: счупване на костите на черепа,
което е довело до нараняване проникващо в черепната кухина; счупване на костите
на дясната подбедрица в горната им трета, което е довело до трайно затрудняване
на движението на долния десен крайник и средна телесна повреда на Л.Ф.К.,
изразяваща се в счупване на десния малък пищял, което е довело до трайно
затрудняване движенията на долен десен крайник - престъпление по чл. 343, ал.
3, пр.4, б.”А”, пр. 2, вр. ал. 1, б. “Б”, пр. 2, вр. чл. 342, ал.1 от НК.
Прокурорът поддържа
предложението, като счита, че обвиняемият следва да бъде признат за виновен и
да му бъде наложено административно наказание - глоба, чийто размер да бъде
ориентиран от минималния до средния, установен в закона, както и лишаване от
право да управлява МПС за срок от минимум една година.
Обвиняемият И. се
признава за виновен, дава обяснения, съжалява за стореното. В хода на пренията
моли за налагане единствено на административно наказание – “ГЛОБА”, като моли
да не му бъде наложено лишаване от право да управлява МПС.
Съдът след преценка
на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира
за установено от фактическа и правна страна следното:
Обвиняемият Ц.Г.И. е роден на ***г***,
постоянен адрес: ***, настоящ адрес:
***, б.., бълг. гр., неженен, неосъждан, със средно образование, работещ, ЕГН:
**********.
Обвиняемият И. бил правоспособен водач на моторни превозни средства.
На
24.03.2011г. към 19,00ч. обв. И. се движел с лек автомобил „***” с per.
№ *** по бул. *** в гр. Пловдив, в посока от север на юг.
Било на здрачаване, видимостта била ограничена в зоната на осветеност от
автомобилните фарове на автомобила и уличното осветление. Пътната настилка била
суха, движението по булеварда - двупосочно, като по това време не било
интензивно. Обвиняемият управлявал автомобила си с около 48 км/ч. Пред него в
същата посока на движение се движел товарен учебен автомобил “***” с per.
№ РВ ***, като на предна дясна седалка бил свид. ***. На разстояние около 70
метра напред той забелязал двама пешеходци - свидетелите В. К. и Л. К., които предприели
пресичане на пешеходната пътека тип “зебра”, която се намирала пред Медицински
институт при УМБАЛ „***” - Пловдив, в посока на запад. Пешеходният светофар
работел на режим “мигаща жълта светлина”. Свид. Г. насочил вниманието на
курсиста към пешеходците. Последният намалил скоростта си на движение с
готовност да спре и да пропусне пешеходците. В този момент, движещият се зад
тях автомобил “***” с рег. № ***, управляван от обвиняемия Ц.И., предприел
маневра изпреварване, вследствие на което ударил на пешеходната пътека
пресичащите свидетели В. К. и Л. К., въпреки че реагирал със спирачките и
отклонил автомобила леко надясно. При удара двамата пешеходци се възкачили на
предния капак на автомобила на обвиняемия. След това свид. В. К. паднал на
тротоара, като се хванал за метално колче на пътен знак, а свид. Л. К. паднала
от дясно на управлявания от обвиняемия лек автомобил. Обв. И. излязъл от
автомобила си. От учебния автомобил излязъл и свид. Г.. Последният се обадил на
телефон 112 и съобщил за случилото се. През това време свид. Г. видял, че
свидетелите В. К. и Л. К. били в
съзнание, като забелязал, че на лицето на свид. В. К. имало аркада. На мястото
пристигнал екип на Бърза помощ, както и полицейски служители. Пострадалите били
откарани в здравно заведение за оказване на медицинска помощ. Един от
пристигналите на мястото на инцидента *** бил свид. А. П. /*** в сектор “Пътна
полиция” при ОД на МВР - Пловдив/. Той видял, че свидетелите К. имали травми по
долните крайници, а свид. В. К. имал и рана на главата. Свид. Г. разказал на
свид. П. какво се е случило, като описал как обвиняемият, с управлявания от
него автомобил, предприел маневрата изпреварване и ударил пресичащите на
пешеходната пътека В. К. и Л. К.. Свид. П. изпробвал обвиняемия И. с техническо
средство за употреба на алкохол в дъха, но такъв не се установил.
Впоследствие
на мястото бил извършен оглед на местопроизшествие, за което действие по
разследване бил съставен протокол и приложен фотоалбум.
В
хода на досъдебното производство била назначена съдебномедицинска експертиза
№155/2011г. по писмени данни, от заключението на която се установява, че при
пътнотранспортното произшествие на 24.03.2011г. на В.К.К. е било причинено:
разкъсно - контузна рана в дясно челно, счупване на костите на черепа в дясно
челно и по основата и счупване на костите на дясната подбедрица в горната им
трета, без разместване на костните фрагменти. Травматичните увреждания са
причинени от действието на твърд тъп предмет и е възможно да са получени в
резултат на блъскане на пострадалия от лек автомобил с последващо падане на
пътното платно. Разкъсно - контузната рана в дясно челно и счупване на костите
на черепа под нея се преценяват като нараняване, проникващо в черепната кухина.
Счупването на костите на дясната подбедрица в горната им трета е причинило
трайно затрудняване движенията на десния долен крайник за повече от един месец.
Посочените
телесни увреждания представляват две средни телесни повреди по смисъла на
чл.129 от НК – счупването на костите на черепа, довело до нараняване,
проникващо в черепната кухина и счупване
на костите на дясната подбедрица в горната им трета, довело до трайно
затрудняване на движението на долния десен крайник.
В
хода на досъдебното производство била назначена и изготвена и съдебномедицинска
експертиза №117/2011г. по писмени данни, от чието заключение става ясно, че при
станалото на 24.03.2011г. пътнотранспортното произшествие на Л.Ф.К. е било причинено счупване на десния малък пищял в
горната му част с минимално разместване на костните фрагменти, наложило имобилизация, контузия на
главата. Установените увреждания са причинени от действието на твърд,
тъп предмет и е възможно да са получени при станалото пътнотранспортно
произшествие на 24.03.2011г. Счупването на десния малък пищял се преценява като
трайно затрудняване на движенията на десния долен крайник за повече от 30 дни
при обичаен ход на оздравителните процеси. Посоленото телесно увреждане
представлява средна телесна поведа по смисъла на чл. 129 от НК. Контузията на
главата представлява травматично увреждане, причинило болка и страдание.
В
хода на досъдебното производство била назначена и изготвена и съдебна
автотехническа експертиза, която е дала заключение, че скоростта на движение на
управлявания от обвиняемия Ц.И. лек автомобил “***” непосредствено преди
задействане на спирачната му система е била около 48 км/ч. От момента, в който
пешеходците Л.К. и В. К. са навлезли на пътното платно за движение, водачът на
лекия автомобил “***” – обвиняемия И. - при своевременна реакция и задействане
на спирачната система е имал техническа възможност да установи автомобила преди
мястото на удара и по този начин да избегне произшествието чрез безопасно
екстрено спиране, тъй като в този момент мястото на удара е било извън опасната
зона на автомобила. Водачът на лекия автомобил “***” би имал техническа
възможност да спре преди мястото на удара, ако в момента, в който е реагирал се
е движел със скорост по-малка от 43км/ч. С експертизата се дава отговор и на най – вероятния механизъм на
пътнотранспортното произшествие. Основна причина за настъпилото произшествие от
техническа гледна точка е, че водачът на лекия автомобил “***” - обв. Ц.И. - не
е реагирал своевременно на опасността от удар с намиращите се на платното за движение пред
автомобила пешеходци.
Описаната фактическа
обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по
делото гласни доказателства – обясненията на обвиняемия, депозирани
непосредствено пред съда, показанията на пострадалите – свидетелите В. К. и Л.
К., както и тези на свидетелите Г. Г. и А.П., дадени на досъдебното
производство и преценени в настоящото на основание чл.378, ал.2 от НПК.
Събраните по делото гласни доказателства са последователни, логични, вътрешно
непротиворечиви, обективни и взаимодопълващи се, относно релевантните факти от
предмета на доказване и съответстващи на останалия, събран по делото
доказателствен материал. Свидетелските показания по идентичен и безпротиворечив
начин описват застъпените в настоящите мотиви фактически обстоятелства по
делото, в зависимост от това на каква част от протеклите събития са станали
непосредствени очевидци.
При постановяване на
решението си съдът взема предвид и заключенията на АТЕ и две СМЕ, които според
преценката на съда са извършени компетентно и безпристрастно с нужните
професионални знания и опит и съответстват на останалите доказателства,
относими към изследваните обстоятелства.
Описаната по-горе
фактическа обстановка се установява по несъмнен и категоричен начин и от
приложените по делото писмени доказателства
– протокол за оглед на местопроизшествие /л.2-3 от дос. пр./, ведно с приложен
към него фотоалбум /4-9 от дос. пр./, справка съдимост /л.26 от дос.пр./,
справка за нарушител от региона /л.28 от дос.пр./, копие на епикриза, издадена
от УМБАЛ “***” ЕАД – Пловдив /л.30 от дос.пр./, копие на амбулаторен лист №
***/24.03.2001г. /л.39 от дос.пр./, медицинска документация от УМБАЛ “***” ЕАД
/л.40, л.42-43 от дос.пр./, карта на Център за спешна медицинска помощ /л.41 от
дос.пр./, документи за застраховка /л.48 -49 от дос.пр./, характеристична
справка /л.66 от дос.пр./, служебна бележка
с изх.№ 360/29.08.2011г. /л.22 от съд.пр./, заверено копие на
удостоверение за раждане от ***г. /л.23 от съд.пр./.
На база на събраните
доказателства, при така установената фактическа обстановка, съдът намира, че
обвиняемият Ц.Г.И., ЕГН: ********** е осъществил
от обективна и субективна страна
съставомерните признаци на престъплението по чл.343, ал.3, пр.4, б.”А”, пр.
2, вр. ал. 1, б. “Б”, пр. 2, вр. чл. 342, ал.1 от НК, тъй като на 24.03.2011г. в гр. Пловдив,
при управление на МПС - л.а. “***” с рег. № *** е нарушил правилата за
движение: Чл. 5, ал.1 от ЗДвП: - Всеки участник в движението по пътищата с
поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва
да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени
щети; Чл. 5 ал.2 т.1 от ЗДвП: - Водачът на пътно превозно средство е длъжен да
бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са
пешеходците и водачите на двуколесни пътни превозни средства; Чл. 6 от ЗДвП: -
Участниците в движението съобразяват своето поведение със сигналите на
длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по
пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната
маркировка; Чл. 20, ал.1 от ЗДвП: - Водачите са длъжни да контролират
непрекъснато пътните превозни средства, които управляват.; Чл. 20, ал.2 от ЗДвП: - Водачите на пътните превозни средства са длъжни при избиране скоростта
на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността,
със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с
характера и интензивността на движението и с всички други обстоятелства, които
имат значение за безопасността на движението. Водачите са длъжни да направят
всичко възможно, за да намалят скоростта или да спрат превозното средство във
всички случаи, когато възникне опасност за движението.; Чл. 43, т.5 и т.6 от ЗДвП: - Изпреварването на моторни превозни средства, с изключение на мотопеди и
мотоциклети без кош, е забранено: пред пешеходна пътека, когато изпреварваното
превозно средство закрива видимостта към пешеходната пътека и пред и върху
сигнализирана пешеходна пътека.; Чл. 116 от ЗДвП: - Водачът на пътно превозно
средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към
децата, към инвалидите, в частност към слепите, които се движат с бял бастун, и
към престарелите хора.; Чл. 119, ал.1 от ЗДвП: - При приближаване към пешеходна
пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне
стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали
скоростта или спре, при което по непредпазливост е причинил средна телесна
повреда на повече от едно лице, а именно: две средни телесни повреди на В.К.К.,
изразяващи се в: счупване на костите на черепа, което е довело до нараняване
проникващо в черепната кухина; счупване на костите на дясната подбедрица в
горната им трета, което е довело до трайно затрудняване на движението на долния
десен крайник и средна телесна повреда на Л.Ф.К., изразяваща се в счупване на
десния малък пищял, което е довело до трайно затрудняване движенията на долен
десен крайник.
От обективна страна
обвиняемият е нарушил правилата за движение по пътищата, а именно чл.5, ал.1 от ЗДвП, чл.5, ал.2, т.1 от ЗДвП, чл.6 от ЗДвП, чл.20, ал.1 от ЗДвП, чл.20, ал.2
от ЗДвП, чл.43, т.5 и т.6 от ЗДвП, чл.116 от ЗДвП и чл.119, ал.1 от ЗДвП, като
в резултат на това е предизвикал пътнотранспортно произшествие и е причинил на
пострадалия В. К. две средни телесни повреди, а на пострадалата Л. К. една
средна телесна повреда. Налице е нарушение на посочените императивни разпоредби
на ЗДвП, тъй като обвиняемият като водач на моторно превозно средство - лек автомобил „***” с рег.
№ *** с поведението си е поставил в опасност живота и здравето на пострадалите
В. и Л. К.. Същият не е бил предпазлив и внимателен към двамата пешеходци,
които са уязвими участници в движението, не е съобразил поведението си с
наличните на мястото на настъпилото ПТП пътни знаци и пътна маркировка, не е
контролирал непрекъснато превозното средство, което управлява, при избирането
на скоростта на движението не е съобразил поведението си с характера и
интензивността на движението, като при приближаване на пешеходната пътека не е
пропуснал преминаващата през нея пешеходци – свидетелите В. К. и Л. К.. Съдът счита, че настъпилото ПТП се дължи единствено на
неправилната преценка на обвиняемия за пътната обстановка, последица от невнимателното управляване на лекия автомобил
и нарушение на посочените разпоредби, свързани с движението по пътищата. Като
резултат от това на пострадалите са причинени общо три средни телесни повреди
по смисъла на чл.129, ал.2, вр. ал.1 от НК.
От субективна страна
деянието е извършено по непредпазливост, тъй като обвиняемият не е предвиждал
настъпването на общественоопасните последици на престъплението, но е бил длъжен
и е могъл да ги предвиди.
Причините за
извършване на инкриминираното деяние съдът намира в ниското правосъзнание и
пренебрежително отношение към установените общо задължителни правила за
движение по пътищата.
За възведеното
обвинение законодателят е предвидил наказание до пет години лишаване от
свобода. Обвиняемият И. е пълнолетен, не е осъждан за престъпление от общ
характер и не е освобождаван от наказателна отговорност, като не са прилагани
разпоредбите на чл.78а от НК. От вмененото му във вина престъпление не са
причинени имуществени вреди. При наличието на тези материално правни
предпоставки за приложението на чл.78а, ал.1 от НК, с оглед императивността на
тази разпоредба съдът е на становище, че обвиняемият следва да бъде освободен
от наказателна отговорност, като му бъде наложено административно наказание –
глоба в размер на 1500 лв. При индивидуализиране размера на така посоченото
наказание, съдът отчита като смекчаващи отговорността обстоятелства – чистото
му съдебно минало, добрите му характеристични данни, полаганите от обвиняемия
грижи за малолетно дете, изразеното от него съжаление и критичното му отношение
към стореното. Като отегчаващо отговорността обстоятелство прецени високата
степен на обществена опасност на извършеното деяние, доколкото се касае за
причинени общо три средни телесни повреди. С оглед на така изложеното и като
съобрази имущественото състояние на обвиняемия, както и за да въздейства
предупредително и възпитателно, съдът счита, че най-справедливо е да му се
определи и наложи административно наказание в размер, близък до минимума, а
именно “ГЛОБА” в размер на 1500 лв. Така определеният размер съответства както
на обществената опасност на деянието, така и на личността на виновния, като би
постигнало своето поправително и превъзпитаващо въздействие спрямо него, а също
така би се отразило и възпитателно и предупредително и на останалите членове на
обществото.
Съдът счита, че са
налице и материално правните предпоставки на чл.78а, ал.4 от НК за налагане на
кумулативно предвиденото наказание „лишаване от право да управлява МПС”.
Настоящият съдебен състав намира, че с поведението си обвиняемият грубо е
нарушил правилата за движение по пътищата и особено разпоредбите на ЗДвП,
регламентиращи поведението на водачите на пътни превозни средства спрямо
уязвимите участници в движението. Това именно поведение на обвиняемия е
съществено укоримо. Посоченото мотивира съда да приеме, че само в своята
съвкупност двете наказания биха постигнали целите на специалната и генералната
превенции. Ето защо на основание чл.343г, вр. чл.343, ал.3, пр.4, б.”А”, пр.2, вр. ал.1, б.“Б”, пр.2,
вр. чл.342, ал.1, вр. чл.37, ал.1, т.7 от НК наложи на обвиняемия И. наказание ЛИШАВАНЕ ОТ
ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС за срок от ТРИ МЕСЕЦА. Срокът това наказание съдът определи като отчете посочените по – горе
смекчаващи отговорността обстоятелството. Кумулативно предвиденото наказание
“лишаване от право да управлява МПС” в по – висок размер би се явило твърде
тежко с оглед личността на дееца и отношението му към стореното.
Предвид признаване на
обвиняемия за виновен, следва на основание чл.189, ал.3 от НПК същият да бъде
осъден да заплати по сметка на ВСС
направените по делото разноски, които възлизат в размер на 256 лв.
По делото няма
приложени веществени доказателства.
По изложените мотиви
съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
ДТ
