№ 72
гр. Бургас, 30.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на девети май
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Светла М. Цолова
Членове:Галина Т. Канакиева
Петя Ив. Петрова Дакова
при участието на секретаря Е. П. Г.ева
в присъствието на прокурора П. П. Кр.
като разгледа докладваното от Светла М. Цолова Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20222000600064 по описа за 2022 година
С присъда №122 от 07.07.2021г. по НОХД №1111/2020г. Бургаският
окръжен съд признал подс. Г. Н. К. за виновен в това, че на 08.08.2019г. в гр.
Приморско, ул. „Фрегата“ №2, на територията на воден атракцион
„Аквапланет“, собственост на „Спортни имоти Приморско“ АД, като
служител на длъжност „разпоредител“ в „Спортни имоти Приморско“ АД
причинил смъртта на Ст. Г. Г. поради немарливо изпълнение на правно
регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност –
осигуряване на нормалната употреба на съоръженията, поставени в
увеселителни обекти, като не спазил задълженията и изискванията по
безопасно използване на съоръженията в обекта, установени в абзац 7 от
Правилник за ежедневната работа на разпоредители, одобрен от „Спортни
имоти Приморско“ АД, съгласно който разпоредителят: „При работа: пуска
на платформата по един посетител, след като се увери, че видимо посетителят
е в нормално физическо, психическо и здравословно състояние. Уверява се, че
в зоните под пързалките няма други посетители. След като се увери, че
посетителят е информиран с инструкциите за ползване, му помага да заеме
правилно положение, правилно уравновесява ринговете, пита го дали е готов
и го изтласква леко по пързалката, следи за спускането и след като се увери,
че е напуснал пързалката, допуска следващ посетител на платформата. В
1
случай, че посетителят не е видимо в подходящо състояние - психическо,
физическо или здравословно, или че не се е запознал с инструкциите за
ползване, както и тези на разпоредителя, дадени му устно, не му разрешава
спускане и се уверява, че посетителят е напуснал платформата“, поради което
и на основание чл. 123, ал.1, предложение второ от НК му наложил наказание
лишаване от свобода за срок от две години и го оправдал по първоначално
предявеното му обвинение, че е извършил престъплението, като не е спазил
разпоредбата на чл. 25, ал.1 от Наредба № V-12-707 от 15.11.2013г. за
условията и реда за устройството, безопасността и техническите изисквания
към съоръженията, поставяни в увеселителни обекти.
На основание чл.66, ал.1 от НК отложил изпълнението на наказанието
лишаване от свобода за изпитателен срок от четири години, считано от
влизане на присъдата в сила.
Осъдил подс. подс. Г. Н. К. да заплати на ОД на МВР – Бургас сумата
1461 лева, представляваща направени по делото разноски.
Постановената присъда е обжалвана от повереника на частните
обвинители Р. П. Г. и Г. Г. Г. с оплаквания за незаконосъобразност на
присъдата в оправдателната й част и за явна несправедливост на наложеното
на подсъдимия наказание. Жалбата е бланкетна и не съдържа аргументи в
подкрепа на релевираните доводи. С нея се претендира въззивният съд да
измени присъдата, като увеличи наложеното наказание до размера, поискан
от частното обвинение в заключителната пледоария пред първата инстанция –
лишаване от свобода за срок от три години и шест месеца.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция представителят на
Апелативна прокуратура – Бургас заяви, че счита въззивната жалба на
частните обвинители за неоснователна. Намира, че оправдателната част от
първоинстанционната присъда е законосъобразна, тъй като съдът правилно е
приел, че разпоредбата на чл.25, ал.1, т.10 от Наредба № V-12-707 от
15.11.2013г. е неприложима в случая, защото нормата на чл.3 от същата
наредба изключва приложението й в аквапаркове, водни съоръжения и
пързалки и предвид на това цитираният текст на чл.25 се явява неотносим към
дейността на подсъдимия. Смята, че искането на частните обвинители за
увеличаване на наложеното наказание е неоснователно. Приема, че
определеното от първоинстанционния съд наказание е съобразено със
смекчаващите отговорността обстоятелства и с липсата на отегчаващи такива,
както и със степента на обществена опасност на конкретното деяние и с тази
на дееца, а също и с целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК.
2
Отбелязва, че в кръга на смекчаващите вината обстоятелства следва да се
добавят и отчетат действията на подсъдимия за оказване помощ на
пострадалия чрез незабавно посещение в медицинския пункт за да търси
помощ. Изразява позиция, че приетата за установена от първата инстанция
фактическа обстановка е обоснована, защото кореспондира със събраните и
проверени по делото доказателствени източници. Заяви, че споделя изцяло
направените от съда правни изводи при решаването на спора, тъй като същите
са в съответствие с приложимите за казуса нормативни разпоредби. Изрази
съгласие с направения от първата инстанция анализ на доказателствените
материали. В тази връзка изтъква, че съдът обосновано е приел, че
пострадалият се е пуснал по пързалката, заемайки правилна позиция, а не
както е посочено в обстоятелствената част на обвинителния акт – с главата
напред, като този свой извод съдът е обосновал с приетото и неоспорено
заключение на съдебномедицинската експертиза. Намира за правилно
становището на първата инстанция, че осъществяваната от подсъдимия
дейност представлява правно регламентирана такава, източник на повишена
опасност и доколкото подсъдимият не е изпълнил задълженията си,
постановени в абзац 7 от Правилника за ежедневната работа на
разпоредители, одобрен от „Спортни имоти Приморско“ АД, като не е
попречил на свид. М. да се пусне по пързалката с главата напред, преди
пострадалият Г. да е напуснал съоръжението, той е допринесъл за настъпване
на вредоносния резултат – смъртта на пострадалия Г.. Открива пряка
причинна връзка между тези общественоопасни последици и дейността на
подсъдимия като разпоредител в посоченото юридическо лице. Като приема,
че по своята форма и съдържание първоинстанционната присъда и мотивите
към нея съответстват на изискванията на процесуалния закон и на
константната съдебна практика в тази насока, поради което предлага
въззивният съд да потвърди изцяло обжалвания съдебен акт, включително в
частта му относно наложеното наказание и отложеното му изпълнение.
Частните обвинители Р.Г. и Г.Г. заявиха, че поддържат подадената от
техния повереник въззивна жалба и молят за нейното уважаване. Настояват
размерът на наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода да се
увеличи на три години и шест месеца и да бъде ефективно изтърпяно.
Упълномощеният защитник на подс. Г.К. пледира да се остави без
уважение въззивната жалба на частните обвинители, както в частта й срещу
оправдателната част на присъдата, така и в частта й, с която се иска
увеличение на наложеното наказание лишаване от свобода. Не излага
3
конкретни аргументи в подкрепа на тези свои претенции. Моли въззивният
съд да оправдае подсъдимия по тази част от обвинението, по която същият е
признат за виновен да е причинил по непредпазливост, поради немарливо
изпълнение на служебните си задължения, смъртта на пострадалия Ст. Г..
Прави свой анализ на събраните по делото доказателствени материали, като
въз основа на него прави извод, че подсъдимият не е могъл по никакъв начин
да предотврати фаталния изход от ситуацията, тъй като свид. М., без да иска
неговото съгласие, без да изчака подаден знак от подсъдимия, е предприел
спускане по пързалката с главата напред. В подкрепа на становището си за
липса на немарливост от страна на подсъдимия, се позовава на снимките в
приложения фотоалбум по делото и на свидетелските показания, които
безспорно установяват, че до съоръжението, по което започвало спускането,
се намирал парапет, който е пречел на подсъдимия да види дали спускането
на предходния гост е приключило. Отстоява тезата, че възползвайки се от
тази ситуация, свид. М. решава на „своя глава“, без да бъде подаден сигнал от
разпоредителя К., да направи спускането, при което е убил пострадалия. Дава
оценка за необективност и пристрастност на показанията на свид. Е. М., който
бил заинтересован от изхода на делото за да избегне наказателна отговорност
за стореното от него. Упреква работодателя на подсъдимия в принос за
настъпване на тежкия резултат, тъй като не осигурил допълнително
преградно съоръжение, което да бъде поставено в случай на струпване на
посетители на водната пързалка и да възпрепятства спускането на следващ
посетител. Посочва като недостатък в дейността на фирмата, която
стопанисвала и експлоатирала увеселителния обект, неназначаването на
достатъчно служители като разпоредители, които да могат да следят за
безопасното ползване на водния атракцион. В същата насока изтъква още
липсата на поставени на място информационни табели, които да указват на
посетителите как да ползват водната пързалка. Продължавайки с упреците
към фирмата – работодател, обръща внимание, че лицето, което е провеждало
инструктаж на всички служители в увеселителния парк, не е притежавало
необходимата за това правоспособност и наред с това бил с адрес на
месторабота, намиращ се на 200 км от парка. Изразява позиция, че
документите, установяващи проведен на служителите инструктаж, са били
подписани в деня след инцидента, а не в деня на инцидента или преди него.
Смята, че ръководството на фирмата, стопанисваща водния атракцион, е
внушила на свидетелите – нейни служители какви по съдържание показания
да дадат, за да не понесе отговорност за инцидента. Заяви, че представител на
същата фирма е извършил и престъпление – укриване на веществени
4
доказателства, като обръща внимание, че веднага след инцидента
управителката на дружеството е казала, че ще предостави списък от камерите
на атракциона на кулата „Цунами“, но по-късно, в съдебно заседание, същата
управителка, казала, че са знаели за повреждането на DVR устройството още
от зимата. Като заключава, че свид. М., даващ противоречиви и взаимно
изключващи се показания, е физическият убиец на пострадалия, моли
въззивният съд да отмени първоинстанционната осъдителна присъда и да
постанови нова, с която да оправдае подсъдимия изцяло по предявеното му
обвинение.
Подс. Г. Н. К. заяви, че се присъединява към пледоарията и исканията на
своя защитник. Моли да бъде оправдан, защото не е виновен за случилото се.
Противопоставя се на претенциите на частните обвинители за увеличаване на
наказанието.
Настоящата въззивна жалба е подадена от повереника на частните
обвинители, които имат право на такава жалба против постановената
присъда, съгласно чл.318, ал.6 от НПК и в 15-дневния преклузивен срок за
обжалване, предвиден в чл.319, ал.1 от НПК, поради което тя е допустима.
Бургаският апелативен съд, след като се запозна с всички материали по
настоящото наказателно производство, обсъди доказателствата, събрани на
досъдебното производство и в хода на съдебното следствие в първата и
въззивната инстанция и провери атакуваната присъда по оплакванията на
жалбоподателя - повереник и служебно изцяло, съгласно чл.314, ал.1 от НПК,
направи извода, че жалбата е неоснователна.
Въззивният съд, съобразявайки направените от жалбоподателя
оплаквания срещу присъдата и изпълнявайки задължението си по чл.314, ал.1
от НПК за цялостна служебна проверка на първоинстанционния съдебен акт,
счете за необходимо на първо място да осъществи контрол за спазването на
процесуалните правила, за да установи дали в хода на проведеното досъдебно
производство, както и в хода на първоинстанционното съдебно следствие са
били допуснати нарушения на процесуалния закон и ако е така - дали те са
съществени по своя характер и дали са отстраними във въззивното
производство или в предходен процесуален стадий. В случай на липса на
такива нарушения или на възможно тяхно отстраняване във въззивното
производство, въззивната инстанция следва да разгледа спора по същество,
докато в противен случай следва да отмени присъдата и да върне делото за
ново разглеждане на първостепенния съд, съгласно чл.335, ал.2, предл.1 от
НПК, който правен резултат не изисква разглеждане на спора по същество и
5
не налага произнасяне по оплакванията за необоснованост и
незаконосъобразност на присъдата, нито проверка за явна несправедливост на
наложеното наказание. Посоченото правомощие за проверка досежно
спазването на процесуалния закон по това дело въззивната инстанция
упражнява по силата на законоустановеното в чл.314, ал.1 от НПК служебно
начало да проверява изцяло правилността на оспорения съдебен акт,
независимо от основанията, които е посочила страната, инициирала
въззивния контрол и независимо от нейните устно изразени претенции пред
въззивния съд.
Във въззивната жалба на повереника на частните обвинители не е заявен
изрично довод за нарушения на процесуалния закон, нито такива конкретни
нарушения са посочени, нито са изложени аргументи в тяхна подкрепа, нито
се съдържа искане за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново
разглеждане в предходен процесуален стадий, каквато е най-честата правна
последица при констатация за нарушения от въпросната категория.
Останалите възражения, изложени в жалбата и в пространната пледоария на
защитника, касаят доказателствената дейност на първостепенния съд,
поставена в основата на изграждане на вътрешното съдийско убеждение по
фактите, като се твърди, че не са спазени правилата за събиране, проверка,
анализ и оценка на доказателствените материали; че приетата от съда
фактическа обстановка не кореспондира със събрания по делото
доказателствен материал; постановената осъдителна присъда не се основава
на безпротиворечиви и убедителни доказателства, които да са били събрани и
проверени по предписания процесуален ред и въз основа на които да може да
се направи категоричен извод за виновно поведение на подсъдимия и
съставомерност на деянието по вменената разпоредба на чл.123, ал.1, предл.2
от НК, в мотивите липсва всестранен, пълен и задълбочен анализ на всички
налични доказателствени средства, поотделно и в тяхната взаимосвързаност,
не са отстранени противоречията в доказателствените материали, някои от
тях са били тълкувани превратно; обективният анализ на доказателствената
съвкупност не установява категорично немарливо изпълнение на правно
регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност от
страната на подсъдимия, не установяват също, че подсъдимият е действал по
непредпазливост за причиняване смъртта на пострадалия, поради което се
налага неговото оправдаване по повдигнатото обвинение.
При реализиране на проверка за допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, следва да се подчертае, че съгласно задължителните
6
указания, дадени с Тълкувателно решение №2/2002г. по н. д. №2/2002г. на
ОСНК на ВКС и константната съдебна практика, процесуалните последици от
недостатъчно и/или ненадлежно събрани доказателства, от липсата на анализ
на същите или от тяхната неправилна оценка, не представляват съществени
нарушения на процесуалните правила и поради това не обуславят отмяна на
присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първата
инстанция. С оглед на това, дори и в хипотеза на допуснати процесуални
нарушения в доказателствената дейност на разследващите органи, както и в
тази на първостепенния съд по допускане, събиране, проверка, анализ и
оценка на доказателствените материали, те не се считат за такива от
категорията на съществените, довели до ограничаване на процесуалните
права на обвиняемия/подсъдимия или на неговия защитник, нито за такива от
категорията неотстраними от въззивната инстанция процесуални нарушения.
Когато процесуалното нарушение, допуснато на досъдебното производство е
отстранено в съдебната фаза на процеса, то не съставлява основание за
връщане на делото на прокурора. Ако съдебното производство е протекло
съобразно правилата на чл.13, ал.1 и чл.14, ал.1 от НПК, евентуално
нарушение на изискванията за обективност, пълнота и всестранност на
разследването, е без значение за изхода на делото.
Съобразявайки горното и след осъществена служебна проверка,
въззивният състав заключи, че в хода на настоящото наказателно
производство и при постановяване на атакуваната присъда не са допуснати
такива нарушения на процесуалните правила, които да се квалифицират като
съществени и да представляват основания за отмяна на присъдата и връщане
на делото за ново разглеждане, съгласно чл.335, ал.2, предл.1 от НПК. Всички
направени от повереника оплаквания по същината си са такива за
незаконосъобразност и несправедливост на присъдата и ще се обсъдят по-
долу в настоящото решение, с което въззивната инстанция следва да се
произнесе по съществото на спора.
Въззивният съд, действайки като втора поред инстанция по фактите и
разглеждайки оплакванията за незаконосъобразност и несправедливост на
присъдата, съдържащи се в на жалбата на повереника на частните обвинители
и устно заявени от тях в публичното заседание, извърши собствена преценка
на доказателствената съвкупност и въз основа на нея изгради изложената по-
долу фактическа обстановка по спора, която съвпада с възприетата от
първостепенния съд, като същата не обосновава различни правни изводи
относно разгледаното деяние, неговата правна характеристика и участието на
7
подсъдимия в него. Анализирайки задълбочено и всеобхватно всички
доказателствени източници, настоящата инстанция направи следните
фактически констатации:
Подсъдимият Г. Н. К. е роден на **..**.****г. в гр. Сандански, живее в с.
Л., община Сандански. Той е български гражданин, със завършено средно
образование, неженен, работи, неосъждан.
Парк за водни атракциони „Аквапарк Приморско“, намиращ се в гр.
Приморско, е собственост на „Спортни имоти Приморско“ АД /т.2, л. 226 -
250 от ДП/. Търговското дружество е представлявано от изпълнителния му
директор свид. Й. Х. /т.1, л. 193 - 194 от ДП/. Обектът „Аквапарк Приморско“
е въведен в експлоатация с Разрешение за ползване № СТ-12-533 от
10.07.2007г., издадено от ДИСК /т.2, л. 320 от НОХД №111/2020г. /
Свидетелят Н. М. изпълнявал длъжността „Началник смяна
разпоредители и хранене“ в „Спортни имоти Приморско“ АД, като бил
назначен с трудов договор № 32 от 01.07.2019 г. /т.1, л. 169-175 от ДП/ и
изпълнявал трудовите си функции във воден атракцион „Аквапарк
Приморско“. Трудовите му задължения включвали контрол върху правилното
използване на съоръженията в аквапарка, като следи за недопускане на
инциденти и злополуки, да контролира спазването на определения ред,
правила и инструкции при ползването на съоръженията в аквапарка, като в
частност той имал задължението да контролира качеството на извършваната
работа от страна на разпоредителите, както и да провежда начален,
периодичен и извънреден инструктаж за безопасни и здравословни условия
на труд, да изготвя книга за инструктажа, където всички следва да се
подписват след инструктажа, а също и ежедневно да разпределя задачите на
служителите в аквапарка и да координира тяхната дейност, включително и
чрез устни разпореждания /т.1, л. 176-177 от ДП/.
Във връзка с правилното функциониране и обслужване на водните
съоръжения в аквапарка била въведена програма за провеждане на начален
инструктаж по здравословни и безопасни условия на труд /т.2, л. 374 - 375 от
ДП/, програма за провеждане на инструктаж на работното място /т.2, л.376 от
ДП/, минимална програма за провеждане на инструктаж по безопасност и
здраве при работа /т.2, л. 377 от ДП/, както и ежедневен инструктаж /т.2, л.
366 - 367 от ДП/, които били утвърдени от управителя на търговското
дружество и въведени в дейността на атракциона със Заповед № 6 от
01.06.2019г. на Управителя на търговското дружество /т.2, л. 378 - 380 от ДП/.
8
Свидетелят М. бил запознат със съдържанието на посочените
вътрешноведомствени документи и във връзка с изпълнение на възложените
му задължения, той наложил практика сутрин, преди отварянето на
атракциона, да събира служителите на аквапарка на оперативка, на която
провеждал ежедневния инструктаж и устно разпределял разпоредителите за
отговорници на различните съоръжения. Всички служители, на които бил
провеждан ежедневен инструктаж, се подписвали ежедневно в специална
книга.
От 30.05.2019г. подсъдимият Г.К. изпълнявал длъжността разпоредител в
„Спортни имоти Приморско“ АД по силата на трудов договор № 5 от
30.05.2019г. /т.1, л. 158 - 164 от ДП/, като изпълнявал трудовите си функции
във воден атракцион „Аквапланет“. Съгласно длъжностната си
характеристика, подсъдимият имал задължение да отговаря за съоръженията
на аквапарка, като следи за недопускане на инциденти и злополуки, да следи
за спазване на определения ред при ползване на съоръженията от
посетителите, да не напуска поста си до поемането на смяна от колега, да
спазва стриктно графика за работа и да изпълнява допълнително възложените
му от отговорника на персонала други задължения /т.1, л. 165 - 166 от ДП/.
В края на месец май 2019г. свидетелите К. Р. Т. и В. П. Вл. били на
почивка в къмпинг „Юг“, разположен между гр. Китен и гр. Лозенец, като
обикновено оставали на това място цяло лято. През мес. юни същата година в
къмпинга пристигнал пострадалият Ст. Г. Г., като останал там само два дни.
Тогава той се запознал със свид. Вл..
По-късно, в началото на мес. август 2019г., пострадалият Ст. Г. Г. отново
посетил къмпинг „Юг“, където пристигнал за почивка в каравана заедно със
свидетелите Е. М. М. и И. Г. Г.. Свид. Т. до този момент не познавал трите
момчета, а свид. Вл. познавала само пострадалия Г.. След като се запознали
помежду си, петимата прекарали известно време заедно като компания.
На 08.08.2019г. подсъдимият Г.К. бил на работа. Същата сутрин свид. М.
провел обичайния инструктаж на служителите, сред които бил и К., и накарал
служителите да се разпишат във водената за целта книга, като разпределил и
разпоредителите по съоръженията. Подсъдимият също се разписал в книгата
за инструктаж /т.2, л. 341 от ДП/. В този ден К. бил разпределен първоначално
в зоната на детския басейн, свидетелят Г. Ч. бил разпределен на водна
пързалка „Голямото цунами“, а свидетелят Х. Х. - на водна пързалка
„Центрофугата“. Малко след обяд свид. Ч. помолил подс. К. да се сменят и
така подсъдимият застъпил като разпоредител на пързалката „Голямото
9
цунами“, като за смяната той уведомил свид. М..
В същия ден, 08.08.2019г., свидетелите Т., Вл., М., Г. и пострадалият Св.
Г. решили да посетят аквапарк „Аквапланет“ в гр. Приморско. Пристигнали в
гр. Приморско преди 15:00 ч., като свид. Г. отишъл да се види за кратко с
негова позната в града, а останалите четирима си закупили билети и влезли в
аквапарк „Аквапланет“. След влизането в атракциона, четирите лица веднага
се насочили към едно от съоръженията в края на аквапарка, представляващо
стълбищна кула, от четвъртия етаж на която ставало спускането за двете
водни пързалки - „Голямото цунами“ и „Центрофугата“ За достигането и на
двете пързалки се използвали едни и същи стълби, като след изкачването на
площадката на четвъртия етаж пързалката „Голямото цунами“ се намирала
вдясно, а „Центрофугата“ - вляво. Свидетелите и пострадалия си взели по
един пояс и се изкачили на четвъртия етаж на стълбищната кула като там, на
място, решили първо да се спуснат по пързалката „Голямото цунами“. По
същото време подсъдимият К. вече замествал Ч. като разпоредител на тази
пързалка.
Водната пързалка „Голямото цунами“ започвала първоначално с т. нар.
„корито“ - полегата част с приблизителни размери около 1,5 м. ширина и
около 2,5 м. дължина. Тази част била оградена със стъпаловиден висок перваз
под формата на буквата „Г“ /т.1, л. 297 - 298 от НОХД №1111/2020г./.
Встрани и вдясно от „коритото“ се намирала малка площадка, оградена с
парапети, от която имало видимост към най-ниската част на пързалката и
басейна, към който се насочвали клиентите след спускането. След полегатата
част започвала същинската пързалка, която била под силен наклон и в края се
разширявала перпендикулярно под формата на голяма буква „U“.
Свидетелката Вл. решила да се спусне, като сложила пояса си в началото на
пързалката и легнала по корем върху него с главата напред. Спускането по
този начин било забранено, видно от схемите, предоставени от производителя
и поставени непосредствено до пързалката, които съдържали и указания за
положението на лицата при спускане. На тези схеми с картинка е било
обозначено, че е забранено спускането с главата напред по водното
съоръжение /т.1, л. 16 от ДП/. Подсъдимият К., който в това време се намирал
на малката площадка, встрани от коритото, не направил забележка на Вл. да
заеме правилно положение, респ. не я отстранил от площадката, а напротив,
влязъл в коритото и сам я бутнал, за да потегли.
След свид. Вл. на площадката пред „коритото“ се наредил свидетелят К.
Т.. Той изчакал известно време и се спуснал по пързалката, също разположен
10
с корем върху пояса и с главата напред, като сам се оттласнал. Подсъдимият
отново не се опитал да го спре да се спусне по този начин, нито му дал
указания за правилната поза върху пояса, нито да изчака свидетелката да
излезе изцяло от пързалката. Когато свид. Т. се спускал по пързалката, свид.
Вл. била почти на изхода от пързалката, малко преди да падне в басейна. По
това време в близост до басейна стоял свидетеля Н. Н., който наблюдавал как
се спускат туристите по пързалката.
След свидетеля Т. по пързалката се спуснал и пострадалият Г., който бил
седнал правилно на пояса и бил подпомогнат от подс. К. да потегли. Секунди
след спускането на пострадалия, докато подс. К. се намирал отново на
площадката до коритото, за да следи дали Г. е приключил пързалянето и дали
се е насочил към басейна, свид. М. влязъл в коритото, поставил пояса си в
него и легнал върху пояса по корем с главата напред, след което потеглил
сам по пързалката надолу, като се оттласнал с ръце. В това време
пострадалият Г. все още не бил приключил пързалянето - намирал се на
трасето на пързалката и се връщал от най - високата точка на второто й рамо.
Тялото на свидетеля М., поради инерцията на спускането, се било насочило
към изкачване по същото второ рамо. Последвал сблъсък между двамата в
средата на пързалката, като ударът е бил в областта на главите им. От
сблъсъка и двете лица изгубили съзнание, но малко след това свид. М. се
свестил.
Свидетелят Н. видял както спускането на Г. и М., така и самия сблъсък в
средата на пързалката. Като видял, че двете момчета са изгубили съзнание,
свидетелят Н. веднага влязъл в басейна, качил се на пързалката и отишъл до
пострадалия Г.. Хванал го за главата и я повдигнал назад и настрани. Г. бил в
безсъзнание, дишането му било тежко, затруднено и хъркал. Свид. Н. видял,
че очите на Г. били полуотворени, зениците му се обърнали към клепачите.
Свид. Н. се развикал да повикат доктор. Подсъдимият Г.К. видял от
площадката на пързалката случилото се и веднага слязъл при свид. Н., за да
научи за състоянието на лицата. После отишъл да съобщи в медицинския
пункт, където заварил свидетелката З. В. на длъжност регистратор.
Подсъдимият К. й казал, че двама посетители са се ударили на пързалката. Тя
веднага позвънила на телефонния номер на свидетеля Д. К. - лекар в пункта и
тръгнала след подсъдимия.
Междувременно свидетелят Т. също видял сблъскалите се негови
приятели и също отишъл на мястото, като хванал свидетелят М. под врата, за
да не се задуши. Тогава М. се свестил и попитал какво е станало, а Т. му
11
обяснил, че са се ударили със Ст. на пързалката. В това време на мястото
дошъл и свид. Т. И. Х., който работил като спасител на басейн в аквапарка.
Той бил повикан от свидетелката Вл.. Свид. Т. Х. вдигнал пострадалия Г. на
ръце и тръгнал към медицинския пункт в аквапарка. Докато го носил към
пункта, той бил видян от свидетеля Д. Н., отговарящ за поддръжката на
водата в басейните, който му помогнал да пренесат пострадалия до
медицинския пункт. Докато носили Г., те били пресрещнати от свид. З. В.,
като всички заедно тръгнали към медицинския пункт.
В това време в пункта вече се намирал лекарят - свидетелят Д. К..
Междувременно свид. Т. помогнал на свид. М. и те заедно също отишли в
медицинския пункт. В пункта свид. Д. К. поставил на пострадалия мускулно
една ампула „Дексаметазон“. Измерил кръвното му налягане и установил, че
същото е 125/75. Установил, че Г. бил хемодинамично стабилен и следял да
му бъдат свободни дихателните пътища, като му отварял устата и му
премахвал секретите. Според свид. К. пулсът на Г. бил 72 до 75 удара в
минута, като в началото реагирал на болка. На място пристигнали екипи от
ФСМП, гр. Царево и гр. Приморско. В линейката свид. К. поставил още една
инжекция „Дексаметазон“ на пострадалия Г., помогнал на колегата си от
спешна помощ да поставят абокат и въздуховод. Според д-р К. пострадалият
дишал самостоятелно, като правил 13 дихателни вдишвания и издишвания в
минута.
В линейката на пострадалия Г. била включена и система „Манитол“, като
същият бил отведен в УМБАЛ - Бургас. Там, с друга линейка, свид. М. също
бил отведен за преглед, след който бил освободен по негово желание.
Пострадалият Ст. Г. впоследствие починал в лечебното заведение.
Гореизложените фактически констатации въззивният съд направи въз
основа на задълбочен анализ и собствена оценка на всички гласни, писмени и
веществени доказателства и доказателствени средства и експертни
заключения, събрани на досъдебното производство и в хода на
първоинстанционното и въззивното съдебно следствие, като стриктно спази
изискванията на чл.13, чл.14 и чл.107, ал.5 от НПК. Описаната по-горе
фактическа обстановка по спора не се различава съществено от приетата в
мотивите на първоинстанционната присъда. Направената от тази инстанция
своя оценка на наличните доказателствени източници съвпада с тази на
първия съд. Възприетите и изложени по-горе фактически положения се
установяват по несъмнен начин от поотделния и съвкупен анализ на
доказателствата, събрани на досъдебното производство и в съдебното
12
следствие на първата и въззивната инстанция и са въведени в настоящия
процес от:
- гласните доказателствени средства:
показанията на свидетелите Н. М., Д. Н., Н. Н., Т. П., Д. К., С. Н.а, З. В.,
Г. С.,
показанията на свидетелите Н. Н. и Т. С.а, дадени в хода на съдебното
следствие в първата инстанция и показанията им, дадени на досъдебното
производство и приобщени към доказателствения материал чрез прочитането
им на основание чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.1 от НПК;
показанията на свидетелите И. Г., Е. М. и К. Т., дадени в хода на
съдебното следствие в първата инстанция и показанията им, дадени на
досъдебното производство и приобщени към доказателствения материал чрез
прочитането им на основание чл.281, ал.5 вр. ал.1, т.1 от НПК;
показанията на свидетелите Х. Х. и Й. Х., дадени в хода на съдебното
следствие в първата инстанция и показанията им, дадени на досъдебното
производство и приобщени към доказателствения материал чрез прочитането
им на основание чл.281, ал.5 вр. ал.1, т.2 от НПК;
показанията на свидетеля Т. Х., дадени в хода на съдебното следствие в
първата инстанция и показанията му, дадени на досъдебното производство и
приобщени към доказателствения материал чрез прочитането им на
основание чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.2 от НПК;
показанията на свидетелката В. Вл., дадени в хода на съдебното
следствие в първата инстанция и показанията й, дадени на досъдебното
производство и приобщени към доказателствения материал чрез прочитането
им на основание чл.281, ал.1, т.1 от НПК;
показанията на свидетеля Г. Ч., дадени в хода на съдебното следствие в
първата инстанция и показанията му, дадени на досъдебното производство и
приобщени към доказателствения материал чрез прочитането им на
основание чл.281, ал.5 вр. ал.1, т.4 от НПК;
- обясненията на подс. Г.К., дадени по време на първоинстанционното
съдебно следствие;
- писмените доказателствени средства – протокол за оглед на
местопроизшествие /т.1, л.10-12 от ДП/, протокол за оглед на веществени
доказателства - дигитален видео рекордер - 2 броя /т.1, л.122 от ДП/, протокол
за оглед на веществени доказателства – 1 брой захранващ кабел за ДВР
13
устройство /т.1, л.126 от ДП/, протокол за вземане на образци за сравнително
изследване – 2 броя стъклени контейнери, съдържащи кръвна проба и 1 брой
пластмасов контейнер, съдържащ проба от урина, взети от Е. М. /т.1, л.129 от
ДП/;
- писмените доказателства – протоколи за доброволно предаване /т.1, л.
131-137 от ДП/; заверени копия от служебни бележки, трудови договори,
длъжностни характеристики и справки /т.1, л. л. 138-178 от ДП/; заверени
копия от книга за инструктаж по безопасност и здраве при работа /т.1, л. 179-
184 от ДП/; заверено копие от граждански договор, справка за служители /т.1,
л.185-186 от ДП/; справка от търговски регистър /т.1, л.193-194 от ДП/;
медицинска документация /т.1, л.196-212 от ДП/; писмо от ЦСМП - Бургас
ведно със справка, копие от журнал и фиш /т.2, л.214-220 от ДП/; писмо от
РДНСК и материали от извършена проверка /т.2, л. 222 - 250 от ДП/; писмо от
РД „ИТ“ - Бургас и материали от извършена проверка /т.2, л. 252-262 от ДП/;
писмо от КЗП и материали от извършена проверка /т.2, л. 264-280 от ДП/;
писмо от Община Приморско и материали от извършена проверка /т.2, л.282-
286 от ДП/; заверени копия от фактури, книги за инструктаж, схеми за
ползване на съоръженията, програма за провеждане на начален инструктаж,
заповед, тематика за провеждане на начален инструктаж, правилник за
вътрешния трудов ред, правилник - наръчник на служителя, инструкции за
ползване на съоръженията на Аквапланет - Приморско /т.2, л.327-427 от ДП/;
заверено копие от правилник за ежедневна работа на разпоредител /т.3, л.
428-430 от ДП/; заверени копия от трудов договор, длъжностна
характеристика, молба, декларация, служебна бележка, справка, заверено
копие от Удостоверение за ръководител разпоредители и барман, програма за
обучение по безопасност и здраве при работа с длъжностни лица /т.3, л.431-
451 от ДП/; заверени копия от сертификат от контрол, доклади от контрол,
оценка на професионалния риск, заповед, програма, доклад за оценка на
риска, контролни карти, план-програма /т.3, л.452-520 от ДП/; заверени копия
от строителни книжа /т.3, л.521-641 от ДП, т.4, л.642-695 от ДП, т.5, л.700-
752 от ДП, т.6, л.753 - 923, от ДП, т.7, л.924-973 от ДП/; писмо от Община
Приморско /т.5, л.699 от ДП/; справка за съдимост на подсъдимия /т.8, л. 15
от ДП/; удостоверение за наследници на Ст. Г. /т.8, л.48 от ДП/;
характеристика на подсъдимия Г.К., изготвена от Кмета на с. Л. /т.1, л.179 от
НОХД на ОС – Бургас/; копия от издадени удостоверения на името на Н. М.;
документи относно компетентността на СТМ при „Медигруп Бургас“ ЕООД
за провеждане на обучение по здравословни и безопасни условия на труд,
14
копие от Трудов договор на Н. М. със „Спортни имоти Приморско“ АД от 1
юли 2019 г., длъжностна характеристика към този договор, както и
сертификат за завършено обучение по безопасност и здраве при работа,
съгласно изискванията на Наредба № РД-07-2 на МТСП, издаден въз основа
на Протокол № 386 от 17 юли 2019 г., както и програма за обучение на лицето
за безопасни условия на труд, молба от 08.05.2019г. на лицето Н. М. М. за
назначаването му като Отговорник Търговска зала в „Перла турист“ АД,
допълнително споразумение от 28 ноември 2018г. към Трудов договор № 15
от 08.05. 2018г., сключен между „Перла турист“ АД и лицето Н. М. М.,
допълнително споразумение № 35 от 30.03.2019г. към посочения по-горе
трудов договор, длъжността характеристика на длъжността Отговорник
Търговска зала, допълнително споразумение към Трудов договор № 343 от 29
ноември 2019г., подписано на 1 януари 2020г. между „Перла турист“ АД и
лицето Н. М. М., назначен на длъжност отговорник Търговска зала,
допълнително споразумение към същия договор, подписано на 17 март
2020г., удостоверение, издадено на името на Н. М. като Отговорник Хранене
към „Перла турист“ АД гр. София за завършено обучение по безопасност и
здраве при работа, съгласно Наредба № РД-07-2 на МТСП, издадено въз
основа на изпитен протокол № 582 от 18 декември 2018г. и програма за
обучение, Трудов договор №15 от 08.05.2018г. между „Перла турист“ АД и
лицето Н. М. М. за назначаването му на длъжност Отговорник Търговска зала
към дружеството, както и длъжностна характеристика към този договор,
Трудов договор №343 от 29 ноември 2019г., сключен между „Перла турист“
АД и Н. М. М. за длъжността Отговорник Търговска зала /т.1, л.184 - 235 от
НОХД на ОС – Бургас/; Разрешение за ползване на пързалка „Цунами“,
Разрешение за ползване на Аквапарк № СТ-12-533 от 10 юли 2007г., издадено
от ДНСК, Инструкции от производителя за използване на водна пързалка
„Цунами“, Работен проект-част Конструктивна; Фундаментни планове и
Технологичен проект /т.2, л.319 – 395 от НОХД №1111/2020г. на ОС –
Бургас/.
- веществените доказателствени средства - фотоснимки, изготвени по
време на огледа на местопроизшествието /т.1, л.13–л.17 от ДП/, фотоснимки,
изготвени по време на огледа на веществените доказателства - дигитален
видео рекодер - 2 броя /т.1, л.123-125 от ДП/, фотоснимки, изготвени по време
на огледа на веществените доказателства - 1 брой захранващ кабел за ДВР
устройство /т.1, л.127-128 от ДП/;
- веществените доказателства – 2 броя оптични носители на информация
15
- заключенията на съдебните експертизи: заключение на съдебно-
медицинска експертиза на труп /т.1, л.60 – 62 от ДП/, заключение на
допълнителна съдебномедицинска експертиза /т.1, л.64 от ДП/, заключение на
съдебно-медицинска експертиза на лицето Е. М. /т.8, л.8-10 от ДП/,
заключение на съдебно-техническа експертиза /т.1, л.91 - 98 от ДП/,
заключение на съдебно-техническа експертиза на цифров носител – CD-R /т.1,
л.112 - 116 от ДП/, заключение на техническа експертиза на видео-рекодер
/т.1, л.103 - 107 от ДП/, заключение на химикотоксикологична експертиза на
кръвта на пострадалия Г. /т.1, л.70-72 от ДП/, заключение на
химикотоксикологична експертиза на кръвта на свид. М. /т.1, л.74-75 от ДП/,
заключение на фото-техническа експертиза /т.1, л.291-298 от НОХД
№1111/2020г. на ОС – Бургас/.
Въззивният съд се присъедини към заключението на първия, според
което събраните и изброени по-горе доказателствени източници установяват
по безспорен начин гореизложената и възприета от двете съдебни инстанции
фактическа обстановка по спора, която съвпада и с изложената в
обвинителния акт. Релевантните за решаване на делото обстоятелства –
времето, мястото, начина на осъществяване на деянието, заеманата от
подсъдимия длъжност, личността и възрастта на пострадалия, механизма на
причиняване на телесното му увреждане, неговото здравословно състояние и
динамично проследяване, конкретните действия на подсъдимия и на другите
лица, участвали в извеждането на пострадалия от водната пързалка и в
полагането на усилия за спасяване на неговия живот, предприетото лечение
на пострадалия, приложените му реанимационни мероприятия и
транспортирането му до болнично заведение, механизма на настъпване на
смъртта и причините за нея – са категорично установени от събраните и
проверени чрез способите и по реда на НПК доказателства в хода на
разследването и на съдебното следствие в първата инстанция. Съображенията,
които първостепенният съд е изложил относно доказаността на посочените
обстоятелства и средствата за установяването им са достатъчни,
последователни и юридически издържани, те позволяват на страните и на
горните инстанции да проследят формирането на вътрешното убеждение на
решаващия съд по фактите, включени в обхвата на чл.102 от НПК. При
спазване на предвидения процесуален ред за събиране и проверка на
доказателствата и след извършване на тяхната правилна оценка,
първоинстанционният съд е достигнал до верни изводи от фактическа страна,
а въззивният съд споделя дадената оценка за достатъчност, годност и
16
достоверност на доказателствените материали.
Изпълнявайки задължението си за цялостна проверка на атакувания
съдебен акт и отчитайки устно направеното от защитата оплакване за
необоснованост на обжалваната присъда, аргументирано с недостатъци и
пропуски в доказателствената дейност на първостепенния съд, въззивната
инстанция проконтролира процеса на събиране, проверка, анализ и оценка на
наличния доказателствен материал и намери, че възражението на защитата за
липса на достатъчни и годни доказателства, установяващи съставомерност на
разгледаното деяние по вменената наказателноправна норма и участието на
подсъдимия в него, както и за постановяване на осъдителната присъда въз
основа на предположения, внушения и догадки, на недостатъчни, негодни и
противоречиви доказателства, на необективен анализ на събраните
доказателства и превратното им тълкуване, е неоснователно.
Както по време на досъдебното производство са събрани достатъчно
доказателства в полза на обвинителната теза, така и в хода на задълбочено
проведеното съдебно следствие първоинстанционният съд е положил
нужните усилия за пълното и всестранно изясняване на фактическите
обстоятелства по делото, гарантирал е равно участие на страните в
представянето на относими и необходими доказателства, събрал е достатъчен
по обем доказателствен материал, който е допринесъл за разкриване на
обективната истина, в това число досежно авторството на деянието в лицето
на подсъдимия и причините за реализиране на инкриминираното деяние. По
време на първоинстанционното съдебно следствие по искане на прокурора са
разпитани непосредствено свидетелите, посочени по-горе. На страните,
включително на подсъдимия и неговия защитник, е предоставена възможност
да задават много въпроси на свидетелите, които подробно са отговаряли. При
стриктно спазване изискванията на процесуалния закон, предписани с
нормите на чл.281, ал.1, т.1 от НПК, чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.1 и/или т.2 от НПК
и чл.281, ал.5 вр. ал.1, т.1 или т.2 от НПК са били прочетени в хода на
първоинстанционното съдебно следствие досъдебните показания на голяма
част от разпитаните свидетели, които са потвърдили предходните си
показания.
В хода на съдебното следствие са били изслушани непосредствено
четири вещи лица, участвали съответно в съставите на съдебномедицинската
експертиза и на три различни съдебно-технически експертизи. Всички страни,
в това число подсъдимият и неговият защитник, са поставяли своите въпроси
на експертите, които аргументирано са отговаряли.
17
По искане на защитата са били събрани и приобщени като писмени
доказателства редица документи – характеристични данни за подсъдимия,
изготвени от кметския наместник на село Л., копия от издадени
удостоверения на името на Н. М.; копие от Трудов договор на Н. М. със
„Спортни имоти Приморско“ АД от 1 юли 2019 г., длъжностна
характеристика към този договор, както и сертификат за завършено обучение
по безопасност и здраве при работа, програма за обучение на лицето Н. М. М.
за безопасни условия на труд, длъжността характеристика на длъжността
Отговорник Търговска зала, допълнително споразумение към Трудов договор
на лицето Н. М. М. за назначаване на длъжност отговорник Търговска зала,
Разрешение за ползване на пързалка „Цунами“, Разрешение за ползване на
Аквапарк № СТ-12-533 от 10 юли 2007г., издадено от ДНСК, Инструкции от
производителя за използване на водна пързалка „Цунами“, Работен проект-
част Конструктивна; Фундаментни планове и Технологичен проект и други
документи.
В съдебната фаза по искане на прокурора и защитника е била назначена и
изслушана фото-техническа експертиза, която извършила заснемане на
процесната водна пързалка.
Предоставена е възможност на подс. К. да даде обяснения и същият е
депозирал такива както в досъдебното производство, така и пред първата
инстанция, като не е отрекъл, че по време на инцидента той е изпълнявал
длъжността разпоредител на пързалката „Голямото цунами“, но е твърдял, че
свид. М., без дадено му разрешение, неочаквано и изненадващо, е скочил с
пояса в улея и се е спуснал по пързалката с главата напред, без да изчака
спусналият се преди него – пострадалият Г. да напусне басейна и при така
създадената от свид. М. ситуация, той, подсъдимият е бил в обективна
невъзможност да предотврати сблъсъка между М. и Г..
В мотивите към атакуваната присъда, при спазване изискванията на
чл.305, ал.3 от НПК, съдът е изложил аргументи за това кои обстоятелства от
обхвата по чл.102 от НПК и имащи съществено значение за правилното
решаване на спора, приема за безспорно установени. Анализирал е
доказателствените източници – свидетелските показания, писмените и
веществените доказателства и доказателствени средства, заключенията на
съдебните експертизи. Подложил ги е на прецизна съпоставка, а при
констатирани противоречия в доказателствените материали, изрично е
посочил на кои дава вяра и кои от тях не кредитира. Упражнявайки
суверенното си право да преценя необходимостта, годността и надежността
18
на доказателствените източници, правилно е решил в случая кои да допусне и
кои да отхвърли, кои да възприеме като достоверни и кои да игнорира като
неистинни, излагайки съображенията си в тази насока. Некредитирането на
определени доказателствени средства, включително и такива, посочени от
подсъдимия и подкрепящи защитната му теза, както и недопускането на
поискани, но ненужни и неотносими доказателства, не съставляват
съществено процесуално нарушение, накърняващо правото на защита на
подсъдимия, нито имат за последица необоснованост на присъдата, след като
съдът е изтъкнал мотивите, поради които е отказал допускането на
поисканите доказателства или не се е доверил на посочените от защитата.
При приложения от първата инстанция законосъобразен подход в
допускането, събирането, проверката, анализа и оценката на
доказателствените материали, фактическите констатации, съдържащи се в
мотивите на обжалваната присъда, се явяват напълно обосновани, а
отправеният към съдебния акт упрек за необоснованост е несъстоятелен.
В изпълнение на задължението за всестранен анализ и съпоставка на
всички доказателствени източници, първостепенният съд е обсъдил
обясненията на подс. К., отчитайки тяхната двойствена роля – на гласни
доказателствени средства, но и на средство за защита, което обвиняемият/
подсъдимият упражнява по свое усмотрение и няма задължение да казва
истината. Правилно е кредитирал обясненията на К., с които заявява, че
пострадалият правилно е седнал на пояса преди спускането, тъй като тези
твърдения се подкрепят от заключението на съдебномедицинската
експертиза, изясняващо най-вероятния механизъм на причиняване на
травматичните увреждания на пострадалия. С основание е игнорирал като
недостоверни обясненията на подсъдимия, че пострадалият Г. сам се е
побутнал, за да потегли поясът му по улея на пързалката, тъй като същите
противоречат на показанията на свидетелите, работили като разпоредители на
„Голямото цунами“, които заявяват, че от правилно заетата позиция на
посетителя – седнал върху пояса, поясът трудно може да бъде придвижен по
улея и поради това се налага побутване, извършено от разпоредителя, което
действие не е забранено, след като посетителят е седнал правилно върху
пояса.
Не отговарят на обективната истина изказаните твърдения на
подсъдимия, че всяка сутрин по време на разпределението на
разпоредителите по места в атракциона не се е провеждал ежедневен
инструктаж и че самият той не е бил инструктиран за мерките за безопасност.
19
Тези обяснения на подсъдимия се опровергават както от показанията на
свидетелите Н. М., Х. Х., Н. Н. и Г. Ч., които твърдят обратното, така и от
представените извлечения от книгите за инструктаж, в които подсъдимият се
е подписвал, че е бил инструктиран в работните си дни. Коментираните
обяснения на подсъдимия противоречат и на собствените му думи, с които
описва какви са били служебните му задължения като разпоредител. Там К.
изрично посочва, че е бил уведомен от свид. Н. М. за конкретни забрани,
каквито били следните: да не се допускат на пързалката лица с тегло над
определени килограми, да не се позволява на посетителите да се пускат по
пързалката с главите напред, да се разреши на нов посетител да се спусне по
пързалката, след като предходният напусне съоръжението, да се използват за
спускане определен вид пояси, разпоредителят да заема определено място на
съоръжението. Ясно е, че тези обяснения на подсъдимия сочат, че всъщност
той е бил много добре и в детайли инструктиран от свид. Н. М. както за
служебните си задължения, така и за мерките за безопасност, които трябва да
спазва по време на дейността си като разпоредител.
Правилна е оценката на първата инстанция за недостоверност на
обясненията на подс. К., с които заявява, че при качването си на площадката
пред пързалката е заварил само пострадалия Г. и свид. М. и че ги е
инструктирал как се извършва спускането по самия улей. Тези твърдения на
подсъдимия противоречат на еднопосочните показания на свидетелите К. Т.,
В. Вл. и Е. М., които заявяват, че при качването им на площадката подс. К. е
бил вече там. Въпросните обяснения на подсъдимия се опровергават и от
думите на свидетелите Г. Ч. и Х. Х., според които от встъпването на К. на
мястото на Ч. като разпоредител на „Голямото цунами“ до настъпването на
инцидента е имало времеви интервал от поне 25 – 30 минути. В същата
посока са и показанията на свид. Н., според който пострадалият Г. се е
спуснал по пързалката непосредствено след приключване спускането на
свидетелите Т. и Вл., което означава, че тези лица също са били на
площадката пред пързалката заедно с пострадалия.
Недостоверни са и обясненията на подсъдимия, че той е давал указания
на посетителите на водната пързалка и конкретно на пострадалия Г. и на свид.
М. каква поза да заемат върху пояса при спускането. Тези негови твърдения
категорично се опровергават от еднозначните показания на свидетелите К. Т.,
В. Вл. и Е. М., които съобщават обратното – разпоредителят К. не ги е
инструктирал за позата върху пояса и за начина на спускане по пързалката,
нито ги е възпрял да се спуснат, заемайки неправилна поза върху пояса – с
20
главата напред, дори ги е побутнал в тази поза да потеглят по улея на
пързалката.
Съдът правилно е пренебрегнал като неистинни обясненията на подс. К.
относно неговото местонахождение на съоръжението и действията на свид. Е.
М. преди настъпването на инцидента. Обективно невъзможно е било свид. М.
да е преминал зад гърба на подсъдимия и със скок да се е спуснал с пояса по
пързалката, докато подс. К. е бил в коритото на пързалката. Коментираните
твърдения на подсъдимия се опровергават от заключението на назначената в
съдебното следствие фото-техническа експертиза и от приложения към него
фотоалбум, както и от снимковия материал по делото, които установяват, че
техническите параметри на съоръжението, в това число на коритото /улея/,
откъдето започва спускането по водната пързалка, и физическите размери на
ползвания от свид. М. пояс правят практически невъзможно подобно
спускане на свид. М. по време на местонахождение на подс. К. в коритото,
тъй като последният е щял да бъде повлечен от пояса на М.. При тези данни
логично е да се приеме, че подс. К. се е намирал на страничната площадка на
пързалката, когато свид. М. е решил да постави пояса си в коритото и да се
спусне, като подс. К. не го е възпрял да стори това и така да предотврати
злополуката.
Изложените от първата инстанция съображения за неистинност на
посочените по-горе части от обясненията на подс. К. са изключително
подробни, убедителни и логично аргументирани, поради което настоящият
въззивен състав не намира основание за отхвърлянето им, респективно за
фактически изводи досежно автора на деянието, неговото поведение
непосредствено преди инцидента и механизма на причиняване на телесното
увреждане на пострадалия, различни от приетите в мотивите на
проверяваната присъда. Направеният съвкупен и обективен анализ на
доказателствените материали обосновава извод за недобро изпълнение на
задълженията като разпоредител на процесната водна пързалка от страна на
подсъдимия.
Заслужено първо място в коментара на гласните доказателствени
източници заемат показанията на свид. Н. Н., който е бил непосредствен
очевидец както на спускането на свидетелите Вл., Т. и М., така и на
пострадалия Г., а също и на самия сблъсък между М. и пострадалия. Свид. Н.
е категоричен, че между спусканията на последните двама е имало
изключително кратък интервал от време, поради което телата на двамата са се
срещнали докато Г. се е връщал от насрещния склон на U – образната
21
пързалка, а на свид. М. предстояло да се изкачи по същия този склон
вследствие натрупалата се от спускането инерция. Показанията на свид. Н.
дават обективна информация за месторазположението на свидетелите Т. и Вл.
по време на инцидента, както и за присъствието на останалите свидетели,
оказали първа помощ на ударилите се на пързалката лица, а също и на
подсъдимия. С основание съдът е игнорирал досъдебните показания на свид.
Н. и е дал предпочитание на съдебните такива относно позата на пострадалия
Г. по време на спускането му по пързалката. В съдебното следствие свид. Н.
категорично е заявил, че пострадалият Г. не се е спуснал по пързалката с
главата надолу, както е сторил това свид. М.. Тези негови показания се
подкрепят от дадените от вещото лице – съдебен лекар разяснения, че
получените от двамата сблъскали се на пързалката телесни увреждания
отговарят да са били причинени докато пострадалият Г. е бил с лице нагоре, а
свид. М. – с лице надолу в момента на сблъсъка. В същата насока са и
показанията на свидетелите, работещи в аквапарка, относно естественото
инерционно движение на тялото, спуснато по пързалката „Голямото цунами“.
Важен аргумент за истинност на показанията на свид. Н. е и обстоятелството,
че същият не се познава лично нито с подсъдимия, нито с пострадалия и
неговите приятели, нито със свидетелите, работещи в аквапарка и по никакъв
начин не е заинтересован от изхода на делото.
В мотивите на атакуваната присъда първата инстанция е посветила
специално внимание на показанията на свид. Е. М., който пряко е участвал
във фаталния удар с пострадалия. Подходила е особено внимателно към
показанията на този свидетел, задълбочено ги е анализирала и прецизно ги е
съпоставила с останалите доказателствени материали, за да направи
обективна и точна преценка кои части от тях са правдиви и кои са неистинни,
отчитайки факта, че непосредствената причина за настъпилата смърт на
пострадалия Г. е травматичното увреждане на мозъка му, настъпило
вследствие на сблъсъка между М. и Г. в областта на главите им, което
обстоятелство обуславя заинтересованост на свидетеля М. от изхода на
делото. Съдът правилно е констатирал, че по време на разпита си в съдебното
следствие свид. М. е дал неубедителни и уклончиви отговори относно
собствените си действия или е заявил, че няма спомен за тях. Прилагайки
правилен подход за оценка достоверността на показанията на свид. М.,
съдебният състав се е доверил само на тези негови твърдения, които съвпадат
с установените от кредитираните доказателствени източници обстоятелства,
каквито са пристигането на младежката компания в аквапарка и тези, случили
22
се след инцидента. С основание е игнорирал като неверни думите му, че
пострадалият Г. се е спуснал по пързалката в легнало положение върху пояса
и с главата надолу. Тези показания на свид. М. са в явно противоречие с
показанията на незаинтересования свидетел и пряк очевидец на инцидента –
свид. Н. Н. и с разясненията на вещото лице – съдебен лекар д-р П. относно
механизма на настъпване на смъртоносната травма – при удар в областта на
главите, при който пострадалият Г. е бил с лице нагоре, а свид. М. – с лице
надолу. Не заслужават вяра и тези твърдения на свид. М., че след спускането
на пострадалия Г. по пързалката, той е изчакал разрешението от
разпоредителя да се спусне, като е лежал на пояса си. Тези твърдения се
опровергават както от обясненията на подс. К., който съобщава противното –
свид. М. самоволно е предприел спускане по пързалката, без да получи
разрешителен сигнал от разпоредителя, така и от показанията на
незаинтересования очевидец свид. Н. и от обективно установения механизъм
на настъпване на удара в областта на главите на Г. и М., които свидетелстват
за изключително кратък времеви интервал между спускането на пострадалия
Г. и това на свид. М.. Правилно са пренебрегнати като неистинни показанията
на свид. М., че при спускането си по пързалката той вероятно е бил бутнат от
подсъдимия, тъй като същите съдържат предположение на свидетеля, а не
пресъздават лично възприет от него обективен факт от действителността и
наред с това противоречат на кредитираните обяснения на подсъдимия,
според които свид. М. по своя воля и без надлежно получено разрешение от
разпоредителя е предприел спускане по пързалката.
Важни източници на устни доказателствени факти са показанията на
свидетелите К. Т. и В. Вл., които са приятели на пострадалия Г. и на свид. М.
и заедно с тях на инкриминираната дата са посетили аквапарка, заедно
четиримата, всеки снабден с двоен пояс, се качили на площадката, за да се
спуснат по пързалката „Голямото цунами“, на което съоръжение тогава
единствено подс. К. е бил разпоредител. Свидетелите Т. и Вл. са единодушни
в показанията си, че в района на процесната пързалка и на самата нея не е
имало поставени указателни табели, съдържащи информация за безопасно
ползване на съоръжението от посетителите. Същите свидетели са
категорични в твърденията си, че подсъдимият изобщо не ги е инструктирал
относно спускането по пързалката, нито им е указал, че спускането следва да
започне едва след като предходният посетител е напуснал пързалката и вече
се намира в басейна към нея, нито им е разяснил каква е правилната поза на
тялото върху пояса по време на спускането, нито им е съобщил, че е
23
забранено да се пускат по пързалката с главата надолу, нито ги е възпрял да
се спуснат по този опасен начин, а напротив, подпомогнал ги е, като е
побутнал поясите за да потеглят по улея на пързалката. Свид. Вл. споделя, че
тя първа от тяхната компания се е пуснала по пързалката, заставайки с
главата напред върху пояса и бидейки подпомогната от подсъдимия чрез
бутане на пояса. Свидетелката споделя също, че все още се е намирала на
пързалката, когато приятелят й – свид. Т. се е спуснал и двамата се засекли на
съоръжението, откъдето се насочили към басейна. Свидетелите Т. и Вл. не са
видели самия сблъсък между техните приятели – пострадалия Г. и свид. М.,
но са чули удара между тях като „силен тътен“ върху пластмасовия улей на
пързалката, възприели са телата им, които се „разхвърчали“, веднага отишли
на пързалката при сблъскалите се младежи, разбрали, че са в безсъзнание и
свид. Вл. отишла да извика спасителя. Показанията на свидетелите Т. и Вл.
заслужават доверие, макар и същите да са приятели на пострадалия Г. и на
свид. М., тъй като техните твърдения са безпротиворечиви, взаимно
допълващи се и съвпадащи с показанията на останалите свидетели, намирали
се в района на местопроизшествието.
Съдът правилно е гласувал вяра и на показанията на свид. И. Г., също
приятел на пострадалия Г. и на свид. М., който обаче не е отишъл заедно с
компанията в аквапарка, а е пристигнал там по-късно, след като инцидентът е
бил настъпил. Затова на разпита си той разказал това, което му споделили
свидетелите Т., Вл. и М.. С основание са пренебрегнати показанията на свид.
Г., касаещи позата, в която пострадалият Г. се е спуснал по пързалката –
легнал върху пояса и с главата напред, тъй като тези негови думи не
възпроизвеждат лично възприет от него факт, а пресъздават обстоятелства и
факти, които той е узнал от разговорите с приятелите си - свидетелите Т., Вл.
и М.. Показанията на свид. Г. допринасят за изясняване действията на
четиримата младежи преди посещението на аквапарка и най-вече на
обстоятелствата, касаещи оказването на медицинска помощ на двамата
ударили се на пързалката, тяхното конкретно моментно здравословно
състояние и откарването им с линейки в болницата в Бургас. В тази им част
твърденията на свид. Г. се подкрепят от показанията на свидетелите Т., Вл.,
М., Д. Н., Д. К. и З. В..
Правилно са приети за достоверни и показанията на свид. Т. П., който не
е очевидец на инцидента, не познава лично подсъдимия, пострадалия и
останалите свидетели по делото, поради което е незаинтересован от изхода на
спора. Същият е полицейски служител, който по повод получен сигнал в РУ –
24
гр. Приморско, е посетил веднага местопроизшествието. Свидетелят
пресъздава личните си впечатления за състоянието на пострадалия Г. и на
свид. М. по време на краткия им престой в медицинския пункт на аквапарка,
както и за действията на медицинските екипи, пристигнали на място.
Показанията на свид. Павлов носят информация за механизма на настъпване
на произшествието, при който двамата младежи са пострадали. Свидетелят
възпроизвежда разказаното му от присъстващите до медицинския пункт
младежи, които му заявили, че били от една компания с пострадалите и че
същите са се сблъскали на пързалката, тъй като след спускането на първото
момче, второто момче веднага е скочило след него. Свид. Павлов и колегата
му Радостин Радев проверили документите за самоличност на пострадалия Г.
и на свид. М., както и на останалите младежи от тяхната компания, и
изготвили докладна записка за случилото се.
Относими и с важно значение за цялостното изясняване на фактическата
обстановка по делото са показанията на свидетелите Х. Х. и Н. Н., дадени в
хода на съдебното следствие, както и показанията на свид. Г. Ч., дадени на
досъдебното производство и приобщени в съдебната фаза чрез прочитането
им на основание чл.281, ал.5 вр. ал.1, т.4 от НПК. Тримата посочени
свидетели са работили като разпоредители в аквапарка, включително на
процесната пързалка „Голямото цунами“. Те разказват еднозначно и в
детайли за организацията им на работа, за ежедневно провежданите им
инструктажи, за ежедневното им разпределяне като разпоредители по водните
съоръжения, за конкретните им задължения като разпоредители на пързалката
„Голямото цунами“, за вземаните от тях мерки за безопасност при
използването на този воден аткракцион, за даваните от тях указания на
посетителите и оказвано съдействие при спускането по пързалката, за
наличието на видеокамери и разяснителни табели в аквапарка, за липсата на
синджири и други заграждения относно ползването на водните съоръжения в
обекта към инкриминираната дата. Обсъдените показания на свидетелите Хр.
Х., Найденов и Ч. са последователни и взаимнодопълващи се, те съвпадат с
твърденията на свидетелите Н. М., Й. Х. и С. Н.а и срещат подкрепа в
приложените като писмени доказателства документи, касаещи установения в
аквапарка вътрешен ред, утвърдените мерки за безопасност и служебните
задължения на разпоредителите в комплекса, поради което заслужено са
получили оценка за истинност.
С основание съдът не се е доверил на тази част от показанията на свид.
Ч., с които заявил, че не той, а подс. К. е поискал размяна на конкретните им
25
места на работа като разпоредителите в инкриминирания ден, като свидетелят
приел искането и слязъл при свид. Н. М., с когото разговарял до настъпването
на инцидента. Относно тези обстоятелства правилно са кредитирани
обясненията на подсъдимия, според които свид. Ч. е инициирал временната
размяна на работните им места, тъй като е искал да обядва. Верността на тези
твърдения на подс. К. се аргументира както с факта, че смяната действително
е станала по обяд, така и с показанията на свид. М., който съобщил, че не си
спомня преди инцидента да е разговарял със свид. Ч., включително и за
смяната му като разпоредител на пързалката „Голямото цунами“ с
подсъдимия.
Обосновано първата инстанция е кредитирала показанията на
свидетелите Т. Х. и Д. Н., които макар и да нямат пряко отношение към
изясняване на деянието, доколкото не касаят възникването и протичането на
инцидента, те съдържат информация за тежкото състояние на пострадалия
непосредствено след сблъсъка на пързалката и за начина на пренасянето му
до медицинския пункт. Свид. Т. Х., работещ като спасител на басейните в
аквапарка, е един от първите, който е възприел телата на двете пострадали
момчета в средата на пързалката. Описал техните пози - двете тела били
разположени успоредно едно на друго, като главите били насочени в
противоположни посоки. Добре си спомнял, че едното момче било по корем, а
другото, по-тежко пострадалото и по-тежко дишащото, било по гръб.
Споделил, че именно той е повдигнал с двете си ръце по-тежко пострадалото
момче, изкарал го от пързалката и го понесъл към лекарския кабинет. На
помощ му се притекъл свид. Д. Н., работник в аквапарка, занимавал се с
почистването на водните съоръжения и басейните, който хванал пострадалия
за краката. Двамата мъже – свидетелите Х. и Н., по молба и в присъствието на
медицинския регистратор / свид. З. В. / отнесли на ръце пострадалия Г. до
медицинския пункт, където го поставили върху кушетката за оказване на
първа помощ.
Първата инстанция правилно е дала кредит на доверие на показанията на
свидетелите Д. К. и З. В., които към инкриминираната дата са работили в
аквапарка – първият като лекар, а втората като регистратор в медицинския
пункт. При липсата на данни за тяхно лично познанство с подсъдимия,
пострадалия или с някои от свидетелите по делото, същите следва да се
приемат за безпристрастни и незаинтересовани от изхода на делото.
Показанията им са безпротиворечиви и взаимно подкрепящи се. Те са
относими към предмета на спора, тъй като описват състоянието на
26
пострадалия непосредствено след инцидента и приложените спрямо него
медицински грижи преди пристигането на екипите на спешна помощ. Свид.
В. била категорична, че пострадалият Г. е бил носен на ръце от двама души,
като единият го е държал за краката /свид. Д. Н./, а другият – през мишниците
/свид. Т. Х./. Свидетелят д-р К., от своя страна, бил категоричен, че кръвното
налягане и дишането на пострадалия Г. били нормални, макар и същият да е
бил в безсъзнание, неконтактен, а през носа и устната кухина изтичала
прозрачна течност. Разказал, че поставил на врата на пострадалия специална
яка, а при идването на линейката му поставили инжекция с „Дексаметазон“,
включили му система с „Манитол“ и му поставили въздухопровод в устната
кухина, след които манипулации линейката с пострадалия потеглила към
болницата в Бургас. От своя страна, свид. В. заявила, че към
инкриминираната дата на много места в аквапарка е имало поставени
указателни табели, които разяснявали на посетителите мерките за
безопасност при ползването на атракционните съоръжения.
Решаващият съд заслужено е отделил специално внимание на
показанията на свид. Н. М., депозирани в съдебното следствие, с които
същият подробно разяснил извършваната от него трудова дейност в
качеството му на отговорник на разпоредителите в аквапарка. Независимо, че
приложеният по делото трудов договор №32/01.07.2019. /т.1, л.169 - 177 от
ДП/ установява, че от посочената дата работодателят „Спортни имоти
Приморско“ ООД е възложил на служителя Н. М. да изпълнява длъжността
„Началник смяна разпоредители и хранене“, свид. М. бил категоричен, че и
преди това, през месеците май и юни 2019г., той е работил на посочената
позиция и действително на 31.05.2019г. е провел начален инструктаж по
безопасност и здраве на подс. К., за което обстоятелство издал служебна
бележка №3/31.05.2019г. /т.1, л.153 от ДП/, съдържаща подписите на свид.
М., в качеството му на лице, провело началния инструктаж, и на подс. К. като
инструктирано лице. Свид. М. разказал, че всяка сутрин събирал
разпоредителите, които преди работа инструктирал, като им напомнял
правилата за безопасно използване на атракционните съоръжения в аквапарка
и определял за всеки конкретен ден кой разпоредител на кое съоръжение да
работи. Съобщил още, че се водили книги за инструктаж по безопасност и
здраве при работа – книга за начален инструктаж /т.1, л.179 - 181 от ДП/ и
книга за периодичен инструктаж /т.1, л.182 - 183 от ДП/, в които се
27
подписвали инструктираните разпоредители и други служители и самият той
като лице, провело инструктажите. Тези твърдения на свид. М. се подкрепят
от приложените по делото книги за инструктаж, в които подс. К. също се е
подписал като инструктирано лице, като липсват гласни и писмени
доказателства, които да установят, че въпросните книги са били съставени
след инцидента, както възразява защитникът. Свид. М. споменал и за
съществуването на вътрешни правила за организацията на работа, приети от
ръководството на аквапарка. Обяснил как на практика се извършвало
спускането по процесната пързалка „Голямото цунами“ и как се
осъществявала комуникацията между разпоредителя, намиращ се в началото
на пързалката, и спасителя, намиращ се до басейна, където приключвало
спускането. Споделил личните си впечатления от подсъдимия като отговорен
и изпълнителен работник. Заявил, че не си спомня на инкриминираната дата
на кое съоръжение подсъдимият е бил разпределен, нито си спомня да е
разрешил смяна на работните места между подс. К. и свид. Ч.. Не е възприел
лично инцидента и за него знае това, което са му казали подсъдимият и
другите служители. Няма основания за съмнение в правдивостта на думите на
свид. М., който следва да се счита безпристрастен и незаинтересован от
изхода на делото, макар и да се намира в трудовоправни отношения със
стопанина на процесния аквапарк - „Спортни имоти Приморско“ ООД,
където пряко отговарял за инструктажа и разпределението по работни места
на разпоредителите.
Показанията на свидетелите Й. Х., С. Н.а и Т. С.а са с по-малка важност
за спора, тъй като нямат пряко отношение към изясняване на деянието, не
касаят възникването и протичането на инцидента, но носят информация за
въвеждането в експлоатация на водните съоръжения в аквапарка, за
установената там организация на работа, за утвърдените правила за
безопасност при ползването на атракционните съоръжения, за трудовите
задължения на работещите в аквапарка служители, в частност на
разпоредителите и на свид. Н. М. като отговорник на разпоредителите. Тези
гласни доказателства установяват съществуването на камери, монтирани на
различни места в аквапарка, които обаче не записвали, нито съхранявали
видеозаписи, а по-скоро имали за цел да създадат впечатление у работещия
персонал за осъществяван спрямо него контрол. Показанията на свидетелите
Й. Х., С. Н.а и Т. С.а се подкрепят от събраните по делото обилни писмени
доказателства, каквито са строителни снижа, разрешения за въвеждане в
експлоатация, правилник за вътрешен ред, инструкции за безопасност и
28
други. Те са в унисон и с разказите на свидетелите Х. Х., Н. Н., Г. Ч. и Н. М..
Трудовите правоотношения на свидетелите Й. Х., С. Н.а и Т. С.а със
стопанина на процесния аквапарк - „Спортни имоти Приморско“ ООД не
налага изключването на техните показания от доказателствения материал, тъй
като не се установява неистинност на твърденията им.
Първоинстанционният съд отказал да кредитира показанията на свид. Г.
С., приемайки ги незаслужено за неотносими към предмета на доказване, за
откъслечни и недостатъчно конкретни. В отличие от първата инстанция
въззивната такава намери, че показанията на свид. С. се подкрепят от
останалите устни доказателства, установяващи състоянието на пострадалия Г.
и на свид. М. в медицинския пункт, поради което не следва да се игнорират
като недостоверни. Разбирайки за тежкото състояние на пострадалите
момчета, свид. С. се обадила на тел.112 и поискала спешна медицинска
помощ. Като близка приятелка на свид. С. Н.а, свид. Г. С. споделила, че
ежедневно е посещавала процесния аквапарк. Съобщила още, че е виждала
свид. Н. М. да контролира разпоредителите, както и че в района на аквапарка
е имало поставени камери, но не знаела дали е имало монитори, на които да са
се следяли записите от камерите в реално време. При отсъствие на данни за
близко лично познанство с подс. К., с пострадалия Г. и със свид. М., не може
да се приеме, че свид. С. е пристрастна и заинтересована от изхода делото,
поради което показанията й да следва да се дискредитират. Напротив, същите
заслужават вяра.
Основно място в доказателствения анализ на двете съдебни инстанции
заема коментарът на заключенията на назначените на досъдебното
производство две еднолични съдебномедицински експертизи – на труп /т.1,
л.60 – 62 от ДП/ и допълнителна съдебномедицинска експертиза /т.1, л.64 от
ДП/. Въззивният съд, както и първостепенният, прецени тези заключения като
достатъчно пълни, ясни и обосновани и не намери основание да се съмнява в
тяхната правилност. Те са изготвени от добросъвестен и високо
квалифициран експерт – д-р П. П., лекар в отделение по съдебна медицина
при УМБАЛ „Бургас“ АД – гр. Бургас, в чиято професионална компетентност
и безпристрастност няма съмнение. Вещото лице е отговорило изчерпателно,
пълно, категорично и убедително на всички поставени му въпроси. По тези
съображения двете съдебни инстанции кредитираха посочените заключения,
които са в подкрепа на изводите относно приетия и изложен по-горе
механизъм на причиняване на травмата и изясняват причината за смъртта на
пострадалия.
29
Заключението на съдебномедицинската експертиза на труп, основавайки
се на огледа на трупа на пострадалия Ст. Г. и аутопсионните находки,
установява мозъчна травма с контузия на продълговатия мозък и субдурален
кръвоизлив; тежък мозъчен оток; оток на белия дроб, остър кръвен застой във
вътрешните органи. Вещото лице д-р П. мотивирал експертен извод, че
непосредствената причина за смъртта на Ст. Г. е тежката черепно-мозъчна
травма, довела до тежък мозъчен оток и потискане дейността на жизнено
важни центрове в мозъка. Изложил експертно становище, че травмата е
резултат от удар на главата в тъп предмет и отговаря да е получена при
сблъсък с друго лице в областта на главите.
Заключението на допълнителната съдебномедицинска експертиза
съдържа извод, че преместването на тялото на пострадалия Г. от водната
пързалка до медицинския пункт не е в причинно-следствена връзка с
настъпилата смърт. Според вещото лице – медик преместването на тялото на
пострадалия би имало значение, ако пострадалият е имал травма със счупване
на гръбначния стълб, каквато обаче при аутопсията не е установена.
Изслушан в първоинстанционното съдебно следствие, експертът д-р П.
пояснил, че за пострадалия Г. ударът е бил тилно, тъй като меката черепна
обвивка е била установена кръвонаседнала тилно вляво. Изказал мнение, че
ако пострадалият се е спускал по пързалката легнал по лице, подобна травма
тилно по-трудно би била причинена в тази част на главата, а и би трябвало да
има травми по лицето, каквито липсват.
Обсъждайки посочените по-горе заключения на съдебномедицинската
експертиза, изготвени от д-р П. П. и съпоставяйки ги внимателно с наличните
по делото гласни, писмени и веществени доказателства и доказателствени
средства, въззивният съд се солидаризира с мнението на
първоинстанционния, че те са ясни и убедително аргументирани, съдържат
компетентни отговори на всички поставени въпроси и не пораждат съмнение
за тяхната правилност, нито необходимост от назначаването на нови
съдебномедицински експертизи. Съдебният лекар е категоричен в изводите си
за позата, която е заемал пострадалият върху пояса при спускането по
пързалката и по време на сблъсъка с другото лице, за причината за смъртта на
пострадалия, за наличието на пряка причинноследствена връзка между
тежката черепно-мозъчна травма и леталния изход.
Съдебният лекар д-р П. изготвил и писмено заключение на
съдебномедицинска експертиза по писмени данни /т.8, л.8-10 от ДП/ относно
получените от свид. Е. М. травми при инцидента. Съобразявайки наличните
30
данни в приложената медицинска документация, приел, че при сблъсъка с
пострадалия на пързалката, свид. М. е получил контузия на главата, охлузване
на лява ключица и лява длан. Аргументирал експертно становище, че липсват
медикобиологични и клинични данни за загуба на съзнание от степен на
разстройство на здравето, временно опасно за живота. Според вещото лице,
травмата на свид. М. се квалифицира като временно разстройство на здравето,
неопасно за живота.
Въззивната инстанция, както и първата такава, се довери на писменото
заключение на назначената в хода на първоинстанционното съдебно
следствие фото-техническа експертиза с приложен към нея фотоалбум. На
фотоснимките са заснети съоръжението „Голямото цунами“ и площадката
към него, ведно с изглед от стълбите и съседната пързалка. Заснета е и
началната част на „Голямото цунами“ с поставен в нея двоен пояс в начално
положение преди започване на спускането по тази пързалка. Направените и
приложени от вещото лице фотоси допринасят за онагледяване на процесното
атракционно съоръжение в неговия общ изглед, подхода към него,
използвания двоен пояс и началната позиция на пояса, откъдето започва
спускането по пързалката.
Съдилищата кредитираха двете заключения на химико-токсикологичната
експертиза, изготвени в досъдебната фаза на процеса, които установяват, че в
кръвта и урината на пострадалия Г., както и в кръвта и урината на свид. М. не
се съдържат алкохол, наркотични или упойващи вещества.
Съдебните инстанции възприеха заключението на техническата
експертиза, изготвено от вещото лице инж. Щ. П. /т.1, л.103-107 от ДП/, което
е имало за предмет на изследване два видео-рекордера /DVR – устройства/,
инсталирани на територията на аквапарка и доброволно предадени от свид. С.
Н.а. При проведеното изследване на представените устройства експертът не е
открил в паметта им видео-файлове, съдържащи кадри от сблъсък на две лица
на водната пързалка. Посочил, че в единия от видео-рекордерите са налице
записи, изготвени от камери, намиращи се само около входа и касите на
аквапарка, а другият видео-рекордер не е имал инсталиран на него твърд
диск.
Доверие заслужава и заключението на съдебно-техническата експертиза
на цифров носител – CD-R /т.1, л.112 - 116 от ДП/. Вещото лице е изследвало
този оптичен носител и установило, че същият съдържа записи, изготвени в
Регионален център 112 и касаещи съобщаването на инцидента. Изведената
информация допринася за точното фиксиране на момента на настъпване на
31
злополуката, като се съобрази обстоятелството, че първите две обаждания
относно инцидента на тел.112 са били осъществени на 08.08.2019т. в 15.08
часа.
Въззивната инстанция се присъедини към становището на първата, че не
следва да се кредитира заключението на техническата експертиза /т.1, л.91 -
98 от ДП/, към което били поставени задачи от областта на безопасност и
здраве при работа. Макар и да няма съмнение в професионалната
компетентност и добросъвестност на вещото лице инж. А. С., видно е, че част
от поставените на експерта за разглеждане въпроси не изискват специални
технически познания, а обстоятелствата, чието изясняване се търси, се
установяват от документите, приложени по делото като писмени
доказателства. Наред с това, недопустимо са били поставени на вещото лице
въпроси, които по същността си са правни, каквито са тези, свързани със
спазването или неспазването на задълженията за безопасно използване на
съоръженията от страна на К. и тези, свързани с действията на пострадалия
или на негови приятели, обусловили възникването на инцидента. Тези
въпроси са част от предмета на спора и не могат да бъдат задавани на вещо
лице, респ. изследвани от него.
Въззивният съд обсъди приложените по делото като писмени
доказателствени средства протоколи, съставени при проведените действия по
разследване: протокол за оглед на местопроизшествие, протокол за оглед на
веществени доказателства -2 броя дигитални видео-рекордери, протокол за
оглед на веществени доказателства – захранващ кабел за ДВР устройство и
протокол за вземане на образци за сравнително изследване /кръв и урина/ от
Е. М., като ги намери за валидно изготвени в хода на досъдебното
производство. Те са годни писмени доказателствени средства за установяване
на правно-релевантни факти, а самите следствени действия са били
извършени в съответствие с изискванията на процесуалния закон. Подробно
цитираните в мотивите на присъдата, както и по-горе, протоколи за
проведените действия по разследване са били подписани от всички
присъстващи лица на съответното следствено действие без възражения и
забележки относно начина на осъществяването му, както и относно
направените при него констатации, описаните и фотографирани предмети и
иззетите вещи. Предвид съставянето на въпросните протоколи в съответствие
с императивите на НПК и липсата на възражения срещу тях, съдебните
инстанции прецениха коментираните действия по разследване за
законосъобразно извършени, а отразените в протоколите обстоятелства – като
32
обективни и достоверни.
Въззивната инстанция, както и първата такава, цени документите,
приложени като писмени доказателства по делото, които по-горе бяха
подробно цитирани.
Справката за съдимост установява, че към деня на извършване на
разгледаното деяние подс. Г.К. не е бил осъждан за никакви престъпления.
Заверените копия от книги за инструктаж по безопасност и здраве при
работа установяват, че в процесния аквапарк са се провеждали първоначален
и ежедневен инструктаж на работниците, включително на разпоредителите,
сред които е бил и подс. К., който с подписа си е удостоверил получените
инструктажи.
Големият обем от документи установяват съответствието на процесния
аквапарк и намиращите се в него съоръжения с нормативните изисквания.
Удостоверението за наследници на Ст. Г. установява, че частните Р. П. Г.
и Г. Г. Г. са негови родители и наследници.
Приемайки, че съдържащите се в делото документи са събрани и
приобщени по предвидения в НПК ред, между тях не са налице противоречия,
относими са към предмета на спора и доизясняват обстоятелствата от
значение за разкриване на обективната истина, съдебните инстанции им се
довериха, тълкуваха ги с оглед тяхното действително съдържание и ги
ползваха при извеждане на фактическите и правни изводи по висящия спор.
Въззивната инстанция цени като годни веществени доказателствени
средства приложените по делото фотоснимки, подредени в три фотоалбума –
към протокол за оглед на местопроизшествие, към протокола за оглед на
веществените доказателства – 2 броя дигитални видео-рекордера и към
протокола за оглед на вещественото доказателство – захранващ кабел за DVR
устройство, тъй като снимките са били направени в хода на образувания
наказателен процес от специалист-технически помощник, участвал като такъв
по време на посочените действия по разследване, а НПК не предписва други
специални изисквания за изготвянето на фотоснимките.
Направеният и изложен по-горе анализ на наличната по делото
доказателствена съвкупност мотивира въззивната инстанция да сподели
становището на първата за безспорно и убедително доказано авторство на
разгледаното престъпление в лицето на подсъдимия, а обжалвания съдебен
акт намери за обоснован.
Въз основа на приетата за установена и напълно изяснена фактическа
33
обстановка първоинстанционният съд е направил законосъобразен правен
извод, към който се присъединява и въззивният - подсъдимият с деянието си е
осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.123,
ал.1, предложение второ от НК, защото на територията на воден атракцион
„Аквапланет“, собственост на „Спортни имоти Приморско“ АД, като
служител на длъжност „разпоредител“ в „Спортни имоти Приморско“ АД, е
причинил смъртта на Ст. Г. Г. поради немарливо изпълнение на правно
регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност,
каквато е осигуряването на безопасна употреба на съоръженията, поставени в
увеселителни обекти, като не е спазил изискванията за осигуряване безопасно
използване на съоръженията в обекта, предписани с абзац 7 от Правилник за
ежедневната работа на разпоредители, одобрен от „Спортни имоти
Приморско“ АД.
Законосъобразно е решението на първата инстанция, че дейността на
разпоредителите във воден атракцион „Аквапланет“ в „Спортни имоти
Приморско“ АД е правно регламентирана, защото основните правила за
нейното упражняване са уредени в подзаконов нормативен акт - Правилник за
ежедневната работа на разпоредители, одобрен от ръководството на „Спортни
имоти Приморско“ АД. Съгласно абзац 7 от този правилник разпоредителят
има следните задължения: „При работа: пуска на платформата по един
посетител, след като се увери, че видимо посетителят е в нормално
физическо, психическо и здравословно състояние. Уверява се, че в зоните под
пързалките няма други посетители. След като се увери, че посетителят е
информиран с инструкциите за ползване, му помага да заеме правилно
положение, правилно уравновесява ринговете, пита го дали е готов и го
изтласква леко по пързалката, следи за спускането и след като се увери, че е
напуснал пързалката, допуска следващ посетител на платформата. В случай,
че посетителят не е видимо в подходящо състояние - психическо, физическо
или здравословно, или че не се е запознал с инструкциите за ползване, както и
тези на разпоредителя, дадени му устно, не му разрешава спускане и се
уверява, че посетителят е напуснал платформата“.
Самият Правилник за ежедневната работа на разпоредители е бил
изготвен в съзвучие с разпоредбата на чл. 25, ал.1 от Наредба № V-12-707 от
15.11.2013г. за условията и реда за устройството, безопасността и
техническите изисквания към съоръженията, поставяни в увеселителни
обекти, като същият е бил доведен до знанието на подсъдимия. Наред с това,
в аквапарка са били въведени като вътрешноведомствени актове и програма
34
за провеждане на начален инструктаж по здравословни и безопасни условия
на труд, програма за провеждане на инструктаж на работното място,
минимална програма за провеждане на инструктаж по безопасност и здраве
при работа, както и ежедневен инструктаж, които били утвърдени от
управителя на търговското дружество със Заповед № 6 от 01.06.2019 г.
Изложените обстоятелства позволяват да се направи извод, че
осъществяваната от подсъдимия дейност като разпоредител в „Спортни
имоти – Приморско“ АД е правно регламентирана в контекста на
определението на това понятие, дадено в ППВС № 6/1969 г.
Същата дейност на разпоредител представлява и източник на повишена
опасност. Съгласно Постановление № 6/1969 г. на Пленума на Върховния съд
източник на повишена опасност е всяко занятие или дейност, при които и
най-малкото незнание или немарливо тяхно изпълнение създава опасност за
живота или за здравето на други лица.
В конкретния случай, предвид конструктивните особености, параметри и
характеристики на водната пързалка „Голямото цунами“ /голямата височина,
на която се е намирало т. нар. корито, големия наклон на улея за спускане и
неголямата му ширина, използването на вода за улесняване на пързалянето,
както и наличието на голям и широк вторичен U-образен улей, който
предизвиква връщане на пързалящия се обратно в пързалката/ може да се
направи извод, че спускането на посетител по пързалката, без спазването на
установените задължителни правила за безопасност, създава реална опасност
за неговото здраве и живот. Това е така, доколкото големият наклон на
началния улей за спускане позволява на тялото под влияние на инерционните
сили да се движи с висока скорост, допълнително улеснено от течащата вода
по улея, която намалява силите на триене. Скоростта се променя и от
положението на тялото на спускащия се върху използвания пояс, като
аеродинамиката се подобрява значително при лежащо положение. Тези
обстоятелства са били отчетени от фирмата - производител на съоръжението,
която е издала специални инструкции за безопасното използване на
пързалката.
Правилен е изводът, че формата на изпълнителното деяние на вмененото
на подсъдимия престъпление по чл.123, ал.1 от НК, е немарливо изпълнение
на правнорегламентирана дейност, в частност такава на разпоредител на
водни съоръжения. При тази форма на изпълнителното деяние деецът, в
случая разпоредител, притежава необходимите теоретични знания,
практически опит и квалификация, има яснота относно верния подход към
35
гарантиране безопасно ползване на атракциона, знае какви рискове и
опасности крие несъобразеното с правилата спускане по пързалката, както и
неблагоприятния изход от него, знае своите задължения на разпоредител и
как да ги изпълнява, но не постъпва така, както трябва според правилата и
изискванията на професията. В резултат на това липсва професионално
дължимото поведение поради неточно, лошо или непълно изпълнение на
задълженията на разпоредител. Неговата немарливост се е изразила в
неспазване на определени нормативни разпоредби, уреждащи основни
задължения в дейността на разпоредителя.
Безспорно установено е по делото, че на инкриминираната дата подс. К. е
бил в трудово правоотношение със „Спортни имоти Приморско“ АД, където
изпълнявал длъжността „разпоредител“ и като такъв е имал съответни
трудови задължения, ясно посочени в длъжностната характеристика, връчена
му при подписване на трудовия договор. В частност това били задълженията
му да следи за спазване на определените условия и ред при ползване на
съоръженията от посетителите, както и да следи за недопускане на инциденти
и злополуки.
Неоснователни са възраженията на защитника за антидатиране на
представените от „Спортни имоти Приморско“ АД вътрешни правилници и
книги. Този довод намира опора единствено в обясненията на подсъдимия,
който е заинтересован от изхода на делото, но не и в други доказателствени
източници. В противоположна посока са свидетелските показания, които
установяват както наличието на такива документи към инкриминирания ден,
така и обстоятелството, че работещите в аквапарка разпоредители и другите
лица с трудови функции са били запознати с вътрешните правила и
ежедневно са били инструктирани за безопасните условия на труд и
експлоатация на атракционните съоръжения.
Правилно и обосновано е заключението на първоинстанционния съд, че
изпълнителното деяние на разглежданото престъпление по чл.123, ал.1 от НК,
при форма „немарливо изпълнение” на дейност, е било реализирано от
подсъдимия чрез бездействие, защото не е предприел единствено правилните
и необходими мерки за безопасно използване на процесната пързалка.
Съгласно абзац 7 от утвърдения в аквапарка и одобрен от „Спортни
имоти Приморско“ АД Правилник за ежедневната работа на разпоредители,
разпоредителят е имал конкретни задължения по безопасно ползване на
атракционните съоръжения - той е бил длъжен да пуска на платформата по
един посетител, само след като се увери, че видимо посетителят е в нормално
36
физическо, психическо и здравословно състояние; да се увери, че в зоните
под пързалките няма други посетители и само след като се увери, че
посетителят е информиран с инструкциите за ползване, да му помогне да
заеме правилно положение, да уравновеси ринговете, да го попита дали е
готов и да го изтласка леко по пързалката; след тази дейност разпоредителят е
бил длъжен да следи за спускането и след като се увери, че спусналият се
посетител е напуснал пързалката, да допусне следващ посетител на
платформата; ако установи, че посетителят видимо не е в подходящо
психическо, физическо или здравословно състояние, или че не се е запознал с
инструкциите за ползване, както и тези на разпоредителя, дадени му устно, да
не му разрешава спускане и да му укаже да напусне платформата.
В конкретния случай, на инкриминираната дата, подс. К. не е изпълнил
част от неговите задължения, посочени в абзац 7 от Правилника за
ежедневната работа на разпоредители, одобрен от ръководството на „Спортни
имоти Приморско“ АД. Несъмнено е от доказателствата по делото, че след
спускането на пострадалия Г. по пързалката „Голямото цунами“, подс. К. не е
предприел действия, за да разбере дали свид. М. е запознат с инструкцията за
ползване на съоръжението, не му е дал конкретни устни инструкции за това
каква поза да заеме върху пояса, нито го е предупредил, че спускането
започва само след подаден от него разрешителен сигнал. Макар да не се е
убедил и да не е знаел, че пострадалият Г. все още не е приключил
пързалянето и не е напуснал пързалката, подс. К. не е попречил на свид. М. да
влезе в коритото на пързалката, да разположи пояса си и да се спусне. Нещо
повече, подсъдимият не е попречил на свид. М. да се спусне легнал върху
пояса с лицето надолу, въпреки че отлично е знаел, че такова разположение
на тялото е забранено с оглед безопасното използване на пързалката.
Обосновано е становището на първоинстанционния съд, че подс. К. е
имал възможност да предотврати изненадващи действия на свид. М..
Безспорно установено е, че при качването на свидетелите Т., Вл., М. и
пострадалия Г. на площадката пред пързалката „Голямото цунами“,
подсъдимият не е предприел каквито и да било действия, за да разбере дали
тези лица са запознати с инструкциите за безопасно ползване на
съоръжението, включително и с поставените в началото на стълбите
указателни табели за това. Нещо повече, подс. К. не е изпълнил задълженията
си на разпоредител и не е инструктирал лично всеки от тях, като им поясни
каква трябва да е правилната позиция на тялото за спускане по пързалката,
както и че всеки спускащ се първо трябва да изчака излизането на предходния
37
от пързалката и да се спусне само след сигнал на разпоредителя.
Видно от наличния по делото снимков материал, приложен към фото-
техническата експертиза, подс. К. е имал възможност и е бил длъжен да
предприеме действия, за да предотврати евентуално неправомерно поведение
на свид. М. - било като влезе в коритото и препречи пътя му, било като се
пресегне и спре евентуалното движение на самия пояс. Този извод
допълнително се аргументира с обстоятелството, че за да влезе в коритото,
посетителят трябва да преодолее две сравнително широки и високи стъпала,
което означава, че действията на свид. М. по влизане в коритото са били
забавени поради размерите на пояса му. Предвид на това, подсъдимият е
можел не само своевременно да възприеме нетърпеливия посетител, но и да
го спре. Посочените характеристики на коритото изключват като възможна
версията на подс. К., че свид. М. незабелязано и със скок е влязъл в коритото
и се е плъзнал с пояса по пързалката.
Както бе посочено, безспорно е, че подс. Г.К. не е изпълнил конкретни
свои задължения като разпоредител, установени в Правилник за ежедневната
работа на разпоредители, който е бил утвърден от съответния ръководен
орган и който е бил доведен до знанието на подсъдимия. Несъмнено
установено е още, че смъртта на пострадалия Г. не би настъпила в случай на
изпълнение от страна на подсъдимия на вменените му с вътрешните правила
конкретни действия, насочени към осигуряване безопасното експлоатиране на
пързалката.
Безспорно е, че смъртта на пострадалия Ст. Г. е настъпила вследствие на
тежка черепно - мозъчна травма, довела до тежък мозъчен оток и потискане
дейността на жизнено важни центрове в мозъка. Самата травма се явява пряк
и непосредствен резултат от удара на главата на пострадалия Г. в главата на
свид. М.. Фаталният удар е настъпил заради пресичане траекториите на
движение на телата на двамата младежи, които са се движели един срещу
друг под действието на инерционните сили и със скорост, достатъчно висока
за да им попречи да предприемат каквито и да било действия за избягване на
удара. Единствената причина за случилото се пресичане на траекториите на
движение на двете тела се явява бездействието на подс. К., който
предварително не е разяснил на свид. М. правилата за безопасно използване
на пързалката, включително и правилната позиция на тялото върху пояса, и
не е спрял свидетеля да потегли по пързалката, въпреки неправилната му
поза на тялото и въпреки известния му факт, че пострадалият Г. все още не е
приключил пързалянето си и не е напуснал съоръжението. Обстоятелството
38
на засичане на двете тела, намиращи се едновременно на пързалката, указва,
че ако подс. К. беше изпълнил служебните си задължения на разпоредител да
разясни на свид. М. начина на спускане и безопасната позиция на тялото
върху пояса и ако беше възпрепятствал спускането на свид. М. до излизането
на пострадалия Г. от съоръжението, смъртта на последния нямаше да
настъпи. С оглед на това, логичен и обоснован е изводът, че ако подс. К. беше
изпълнил акуратно задълженията си на разпоредител, със сигурност
инцидентът не би настъпил и не би се стигнало до съставомерния престъпен
резултат. Единствено своевременното и правилно изпълнение от страна на
подс. К. на вменените му задължения за осигуряване на безопасно използване
на процесното съоръжение би изключило напълно настъпването на смъртта
на пострадалия Г., тъй като свид. М. не би имал възможност практически да
се спусне по пързалката преди излизането на пострадалия от нея.
Предвид изложеното, правилен е изводът на съда за наличието на пряка и
непосредствена причинно-следствена връзка между допуснатите от
подсъдимия и обсъдени по-горе нарушения на цитирания правилник за
работата на разпоредителите и настъпилия вредоносен резултат – смъртта на
пострадалия Г.. Леталният изход за пострадалото лице не е настъпил поради
случайно стекли се обстоятелства, които подсъдимият да не е бил в състояние
да предвиди и при най-добросъвестно изпълнение на професионалните си
задължения на разпоредител. Смъртта на пострадалия не е била неизбежна,
нито е резултат на неблагоприятно стекли се за него обстоятелства, а е
логична и закономерна последица от немарливото изпълнение на
задълженията на подсъдимия като разпоредител на процесното атракционно
съоръжение. Подсъдимият е проявил неоправдана безотговорност и
немарливост, като не е положил усилия за информиране на посетителя М. за
правилния начин за ползване на водната пързалка и не го е възпрял да се
спусне по нея преди пострадалият Г. да е излязъл извън нея. Смъртта на
последния е могла да бъде предотвратена, ако подсъдимият беше спазил
предписанията, въведени за разпоредителите от утвърдения Правилник за
тяхната ежедневна работа.
Важно е да се подчертае, че свид. М. при спускането си не е предвиждал
и не е могъл да предвиди настъпването на смъртта на пострадалия Г., тъй като
за разлика от подсъдимия, той не е имал възможността да разбере дали
пострадалият вече е напуснал пързалката, както и да знае колко време трае
самото пързаляне, как влияят особеностите на самото съоръжение върху
движението на тялото, включително при лягане на спускащия се върху пояса
39
и т. н. Всъщност тези обстоятелства биха станали известни на свид. М., ако
подсъдимият беше изпълнил вменените му задължения да разясни на
свидетеля правилата за безопасно използване на пързалката и го беше
предупредил, че спускането по нея става само след разрешителен сигнал от
разпоредителя.
Неоснователно е възражението на защитника, че при съобразяване
нормата на чл.3 от Наредба № V - 12-707 от 15 ноември 2013г., деянието на
подс. К. се явява обективно несъставомерно. От приложното поле на
наредбата са изключени водните съоръжения и пързалките, аквапарковете,
водните атракциони и увеселителните съоръжения, поради което съдът
правилно е приел, че подс. К. не е адресат на разпоредбата на чл.25, ал.1 от
Наредбата и същата директно не му възлага посочените там задължения,
поради което законосъобразно е оправдан за такова нарушение, респ.
бланкетната норма на чл. 123, ал.1 от НК не следва да се обвързва с
подзаконовия текст на чл.25, ал.1 от Наредбата. Независимо от това, не може
да бъде споделено разбирането на защитника за абсолютна обективна
несъставомерност на инкриминираното деяние поради липса на правни
норми, установяващи конкретни задължения, които подс. К. да е нарушил.
Както бе посочено вече, конкретните задължения на подс. К. по осигуряване
на безопасно използване на атракционните съоръжения са установени чрез
въведения в аквапарка Правилник за ежедневната работа на разпоредителите,
който предвид утвърждаването му от управителя на дружеството, се
превръща във вътрешен нормативен акт, задължителен за неговите адресати.
Обстоятелството, че ръководството на аквапарка е преценило, че при
изготвянето на правилника и редактиране на вписаните в него задължения
следва да използва по аналогия чл.25, ал.1 от цитираната Наредба, и да
обоснове правното основание за създаването на въпросния правилник с § 5 от
ПЗР на същата тази наредба, нито прави правилника незаконосъобразен и
противоречащ на разпоредбата на чл.3 от Наредбата, нито пък налага извод,
че задълженията на К. произтичат пряко от разпоредбата на чл.25, ал.1 от
Наредбата. Правомощие на ръководството на всяко търговско дружество или
учреждение е да организира работата си по подходящ за целите й начин,
включително и чрез утвърждаване на вътрешни правилници, програми и
други, за да постигне законосъобразно ефективно търсения с работата
резултат. В усилията си за оптимално организиране на дейността си е
допустимо да се ползват по аналогия, при липса на конкретна правна уредба,
законодателни разпоредби, които регламентират сходни или по сходен начин
40
отношения, включително трудови или служебни задължения.
Несъстоятелен е доводът на защитника на подсъдимия, че причина за
настъпилия трагичен инцидент е лошата организация на работа в самия
атракцион. Твърденията, че в аквапарка и в частност на самата пързалка, не е
имало поставени табели за клиентите, указващи правилния и безопасен начин
за използване на съоръженията, както и че такива са били поставени по-
късно, след произшествието, се опровергават от свидетелските показания,
както и от приложените по делото снимки и протоколи, които категорично
установяват, че такива табели е имало в деня и часа на инцидента.
Възраженията на защитника, че ръководството на аквапарка е било длъжно да
организира по подходящ начин използването на съоръженията, включително
и чрез осигуряване на втори разпределител, който да стои в края на
пързалката и да дава сигнал за приключило спускане, както и чрез поставяне
на допълнителни преграждащи механизми в началото на пързалката, не могат
да бъдат приети като основания за отпадане наказателната отговорност на
подсъдимия. Наистина посочените дейности, както и много други,
включително и заимствани от подобни атракциони в други държави, биха
били полезни и биха послужили като допълнителна гаранция за недопускане
на инциденти, както и за безопасност на работата на самите разпоредители.
Следва да се изтъкне обаче, че такива допълнителни дейности не са били
посочени изрично от производителя на самите съоръжения като абсолютно
задължителни за правилното и безопасно използване на пързалките, и не
може да се очаква от дружеството, което ги експлоатира, да предвиди и
приложи абсолютно всички възможни превантивни мерки извън очевидните.
Все пак, следва да се отбележи, че ръководството на дружеството не е
бездействало в тази насока, а е създало вътрешни правила и указания за
безопасно изпълнение на служебните задължения и за безопасно използване
на съоръженията, чието спазване е било достатъчно за предотвратяване на
инциденти - изпълнението от страна на подс. К. на предписаните му с абзац 7
от цитирания по-горе Правилник задължения на разпоредител е било сигурна
гаранция за предотвратяване смъртта на пострадалия. Предвид на това,
отсъствието на заявените от защитата допълнителни мерки за сигурност е
ирелевантно.
Неоснователно е възражението на защитника, че на разпоредителите не е
бил провеждан инструктаж за здравословни и безопасни условия на труд,
нито е имало към инкриминираната дата вътрешни правилници и други
актове, с които да се регулира трудовия процес в атракциона, както и че
41
представените по делото вътрешни правилници и други документи за
проведен инструктаж, са били антидатирани, т. е. те са били изготвени след
инкриминираната дата и с цел да бъдат предоставени на разследването. Както
вече беше посочено, такава версия развива само подсъдимият, но същата се
опровергава от събраните по делото гласни доказателства, установяващи
провеждането на инструктажи, включително и ежедневни, относно
безопасните условия на труд и използването на атракционните съоръжения.
Изложената от подсъдимия версия е оборена и от приложените по делото
писмени доказателства, установяващи, че към деня на подписване на
трудовия договор с подс. К. и към датата на издаването на вътрешните
нормативни актове, касаещи провеждането на инструктажа, свидетелят М. е
бил обучен за провеждане на инструктаж за безопасни условия на труд, видно
от представените по делото сертификати и удостоверения.
Освен коментираните обективни признаци на разгледаното деяние,
първостепенният съд правилно е приел, че в случая е налице и субективният
елемент на престъплението по чл.123, ал.1 от НК – непредпазливост.
Поведението на подсъдимия е било виновно. Той е извършил деянието по
непредпазливост, изразила се в небрежност, тъй като не е целял пряко
настъпването на престъпния резултат и не е предвиждал общественоопасните
последици, но е бил длъжен и обективно е могъл да ги предвиди, както и да
ги предотврати. В подкрепа на този законосъобразен извод въззивният съд
добавя липсата на каквито и да е било действия от страна на подсъдимия да
разясни на посетителите, включително на свид. М., правилната поза, която
следва да се заеме върху пояса при спускане по пързалката и че спускането
следва да се извърши само след подаден разрешителен сигнал от
разпоредителя. В същата насока е и фактът на проявено от подс. К.
бездействие относно неправомерното спускане по пързалката на свид. М.,
което не е предотвратил, въпреки че е имал обективната възможност за това,
като по този начин с поведението си единствен е допринесъл за
съставомерния престъпен резултат. Тези обстоятелства категорично сочат, че
подсъдимият е бил длъжен и е могъл да предвиди настъпването на
общественоопасните последици, а именно настъпване смъртта на пострадалия
Г., ако не възспре свид. М. да спусне по пързалката преди пострадалият да
приключи пързалянето и да напусне съоръжението. Макар и да е разполагал с
обективната възможност да се увери дали пострадалият Г. е приключил
пързалянето и е напуснал съоръжението, както и с възможността да
предотврати преждевременно спускане по пързалката на свид. М.,
42
подсъдимият не го е сторил и по небрежност е допринесъл за настъпване на
смъртта на пострадалия.
Неоснователно е искането на защитника за преквалификация на деянието
по привилегирования състав на чл.123, ал.4 от НК. Събраните по делото
доказателства не обуславят извод, че подсъдимият е направил всичко
зависещо от него за спасяването на пострадалия. Свидетелските показания
сочат, че след инцидента подс. К. е слязъл при пострадалите, където вече се е
намирал свид. Н. и се е уведомил за състоянието на момчетата. Подсъдимият
не е участвал при пренасянето на пострадалия Г. до медицинския пункт, а по-
късно е отишъл там само за да се осведоми за състоянието му. Тези действия
на подс. К. не могат да се квалифицират като активно целенасочени за
спасяването на пострадалия Г.. Иначе казано, не са налице такива фактически
действия на подсъдимия, които да сочат, че той е направил всичко, зависещо
от него за оказване на помощ на пострадалия и които да удовлетворяват
изискването на чл.123, ал.4 от НК.
Мотивиран от всичко по – горе изложено, въззивният съд прие, че
обжалваната присъда, включително в оправдателната й част, е правилна и
законосъобразна, тъй като е постановена в пълно съответствие с разпоредбите
на чл.123, ал.1, предл.2 и чл.11, ал.3, предл.2 от НК. Апелативният съд
споделя изцяло направените от окръжния правни изводи, обсъдени по-горе,
че в казуса са налице условията на закона за ангажиране на наказателната
отговорност на подс. К. за престъпление против личността с цитираната
правна характеристика и липсват законовите предпоставки, визирани в чл.304
от НПК за пълното му оправдаване.
Въззивната инстанция осъществи прецизен контрол на атакуваната
присъда по повод оплакванията на повереника на частните обвинители за
незаконосъобразност и несправедливост на същата в частта й относно
наложеното на подс. К. наказание лишаване от свобода и неговото отложено
изпълнение, като прецени този довод за неоснователен.
Решавайки въпроса за наказанието на подсъдимия, следва да се
съобрази, че убийствата като престъпления поначало са такива с висока
степен на обществена опасност и укоримост, предвид обществените
отношения – предмет на защита, свързани с правото на живот и телесната
неприкосновеност на личността, както и с оглед нарастващия брой на
подобни деяния. Тази опасност е законодателно отчетена с предвидените за
въпросните престъпления високи наказания в санкционната част на
съответните специални разпоредби от Особената част на НК.
43
Доколкото индивидуализацията на наказанието е основен принцип при
налагането му, то съдът е длъжен да го съобрази с индивидуалните
особености на конкретния случай. Обстоятелствата, които следва да бъдат
взети предвид са тези, които определят конкретната тежест на извършеното
престъпление и характеризират личността на дееца. Те обуславят по-голяма
или по-малка степен на обществена опасност на извършеното, както и
необходимостта от повече или по-малко интензивно въздействие върху
извършителя с оглед постигане целите на генералната и специална
превенции. Важно е също във връзка с определянето на наказанието да се
посочи установеното в съдебната практика принципно разбиране, че при
индивидуализацията на наказанието не може да се прилага механичен
формален подход при преценката на смекчаващите и отегчаващите
обстоятелства, тъй като не става въпрос за математически величини, а за
различни фактически констатации, които следва да бъдат съотнесени към
конкретната степен на обществена опасност на деянието и дееца.
В контекста на горните принципни положения, въззивният съд намери,
че при индивидуализацията на наказанието лишаване от свобода съгласно
чл.54 от НК в размер, близък до минималния предвиден в приложимата за
казуса материалноправна норма на чл.123, ал.1 от НК, първостепенният съд
правилно е оценил всички значими за наказанието обстоятелства.
Индивидуализирайки наказанието, първата инстанция правилно е приела,
че степента на обществена опасност на разгледаното убийство поради
професионална немарливост е по-висока от характерната за този вид деяния,
предвид личността на пострадалото лице. В резултат на престъплението е
настъпила смъртта на съвсем млад човек – пострадалият Ст. Г. съвсем
наскоро е бил навършил 18 години, бил физически и психически здрав,
изпълнен с желание и надежди за бъдещия живот на самостоятелен човек.
Допълнителен аргумент за високата степен на обществена опасност на
деянието представлява обстоятелството, че с поведението си подсъдимият е
застрашил живота и на друг млад човек – свид. Е. М.. На следващо място,
възприе мнението на окръжния съд, че подс. К. е деец с ниска степен на
обществена опасност, предвид липсата на предходни престъпления и
противообществени прояви, извършени от него и наличието на много добри
характеристични данни за личността му.
Обсъждайки наказанието на подсъдимия, въззивният съд, взе предвид
подбудите и причините за извършване на престъплението, състоящи се в
безотговорното поведение на подсъдимия към задълженията му като
44
разпоредител на особено рисково водно съоръжение и липсата на достатъчен
трудов опит на тази длъжност.
Коментирайки обстоятелствата, значими за размера на наказанието на
подсъдимия, първоинстанционният съд правилно е приел изключителен
превес на смекчаващите вината обстоятелства и отсъствие на отегчаващи
такива. Към смекчаващите отговорността факти правилно е отнесъл чистото
съдебно минало на подсъдимия, позитивната му характеристика, трудовата му
заетост, сравнително младата му възраст, доброто му процесуално поведение,
оказано съдействие при разкриване на обективната истина и проявена
загриженост за състоянието на пострадалия.
Правилно е становището на първата инстанция, че в категорията на
отегчаващите отговорността обстоятелства, аргументиращи завишаване на
наложеното наказание, не могат да се отнесат непризнаването на вината или
недаването на достоверни обяснения, тъй като това е недопустимо.
Конкретното поведение на обвиняемия/ подсъдимия в процеса е израз на
правото му на защита, гарантирано от процесуалния закон. Затова липсата на
критичност към собственото виновно поведение и на демонстрирано
разкаяние за извършеното са факти, които не могат да се интерпретират във
вреда на подсъдимия и да утежняват наказателноправното му положение.
Изчерпателно изброявайки и обсъждайки всички налични смекчаващи
отговорността обстоятелства, въззивната инстанция се присъедини към
разбирането на първата, че същите не са многобройни по смисъла на чл.55 от
НК и съобразно константната съдебна практика по този въпрос, нито някое от
тях е изключително по своя характер, за да се налага определяне на
наказанието при условията на цитираната разпоредба, а не при тези на чл.54
от НК. Многобройните и/ или изключителните смекчаващи вината
обстоятелства според изискванията на чл.55, ал.1, т.1 от НК биха обосновали
налагане на наказание лишаване от свобода под една година, което в случая
се явява несъразмерно леко и несъответно на индивидуализиращите вината
обстоятелства, както и неефективно за постигане целите на санкцията по
чл.36 от НК, поради което ще се окаже несправедливо, а налагането му ще
бъде израз на необоснована снизходителност към подсъдимия.
Отчитайки всички по-горе изложени факти, значими за наказанието и
съблюдавайки целите на специалната и генералната превенция,
първостепенният съд правилно е преценил, че на подсъдимия за разгледаното
престъпление следва да се наложи наказание лишаване от свобода при превес
на смекчаващите вината обстоятелства и в размер, който гравитира към
45
минималния, предвиден в приложимата норма на чл.123, ал.1 от НК, а именно
две години лишаване от свобода.
Настоящият въззивен състав, като прие, че първата инстанция е
съобразила принципите за законоустановеност и индивидуализация на
наказанието, отчела е високата степен на обществена опасност на
конкретното деяние и ниската степен на лична опасност на дееца, отдала е
нужното значение на констатираните смекчаващи отговорността
обстоятелства за срока на определеното наказание при условията на чл.54 от
НК и наред с това е проявила умерена строгост към подсъдимия, намери, че
наложеното му наказание лишаване от свобода с посочения по-горе размер е
справедливо, ще способства за поправителното въздействие спрямо него и ще
ограничи вероятността в бъдеще той да извърши други противообществени
прояви.
Неоснователни са исканията на частните обвинители за завишаване на
наложеното на подсъдимия наказание, които са аргументирани най-вече с
генералната превенция и удовлетвореност на обществените очаквания за
високи наказания за престъпленията, при които е отнет човешки живот.
Вярно е, че целта на всяко наложено наказание е не само поправянето и
превъзпитанието на дееца, но и осъществяване на предупредително-
възпиращо въздействие върху останалите членове на обществото. Целите на
генералната превенция обаче винаги се постигат чрез индивидуалната
строгост и тежест на отделното наказание, която трябва да е съобразена с
конкретния деец и извършеното от него деяние. Поправянето и
превъзпитанието на дееца ще се постигне само тогава, когато наложеното му
наказание е справедливо, а такова е наказанието, чийто вид и размер са
определени, като са отчетени всички посочени в закона индивидуализиращи
отговорността обстоятелства - причини, мотиви и условия за извършване на
престъплението, смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, степен на
обществена опасност не само на престъплението, но и на отделния
извършител. Общопревантивният ефект на наказанието се осигурява
единствено посредством справедливостта на наказанието – то въздейства
предупредително-възпиращо върху членовете на обществото само ако те
знаят, че ако извършат престъпление, ще бъдат своевременно санкционирани
със справедливо наказание.
Неправилно е да се коригира наложеното наказание от две години
лишаване от свобода, като се увеличи неговия размер до претендирания от
частното обвинение – три години и шест месеца лишаване от свобода, тъй
46
като подобно наказание ще бъде израз на необоснована и безполезна строгост
към подсъдимия, с нищо в повече не би допринесло за поправянето и
превъзпитанието на дееца, нито би засилило възпиращия ефект на санкцията
върху другите членове на обществото.
В заключение, въззивната инстанция намери, че постановеното наказание
от две години лишаване от свобода е справедливо и не са налице
изискванията на чл.337, ал.1, т.1 и ал.2, т.1 от НПК за изменяване на
проверяваната присъда в частта относно наложеното на подсъдимия
наказание чрез занижаване или увеличаване на неговия размер.
Въззивната инстанция се съгласи със становището на първата, че
институтът на условното осъждане ще може да се приложи успешно спрямо
подсъдимия. Макар и да са схематични първоинстанционните мотиви,
законосъобразен е изводът, че в случая са налице абсолютно задължителните
условия на чл. 66, ал.1 от НК за отлагане изпълнението на наложеното
наказание – то е лишаване от свобода за срок по-малък от три години,
подсъдимият досега не е осъждан с влязла в сила присъда за никакви
престъпления и не са му били налагани наказания по НК, включително и
лишаване от свобода.
При формиране на вътрешното си убеждение по чл.14, ал.1 от НПК за
вземане на решение по приложението на чл.66 от НК въззивният съд отчете
обстоятелството, че воденото срещу подсъдимия наказателно производство,
продължаващо повече от три години, само по себе си е започнало да оказва
върху него поправящо и превъзпитаващо въздействие, което от своя страна не
налага ефективно изтърпяване на наказанието лишаване от свобода.
Съответните положителни промени в съзнанието на подсъдимия и
превъзпитанието му към спазването на законите не изискват отделянето му от
настоящата социална среда и изолирането му от обществото. Общата
превенция е значим фактор, но не следва да се надценява, тъй като законът не
й е придал водеща роля. Затова, макар и общопревантивният ефект на
наказанието да следва винаги да бъде преценяван, законодателят е отдал
приоритет на възможността осъденият да се поправи без изтърпяване на
наложеното наказание лишаване от свобода.
За да въздейства предупредително и възпиращо върху останалите
членове на обществото, една санкция трябва преди всичко да превъзпитава и
поправя самия деец, спрямо когото се налага. Ето защо и съобразно
последователната съдебна практика относно релевантните за приложението
на чл.66 от НК фактори, въззивният съд намери, че в конкретния случай
47
личностните особености и позитивната характеристика на подсъдимия в
съвкупност с постоянната му трудова заетост и липсата на
противообществени прояви са достатъчни, за да се направи положителен
извод за резултатно прилагане на условното осъждане спрямо него. Правилна
е преценката на съда, че за постигане целите на специалната и генералната
превенция и преди всичко за поправянето и превъзпитанието на подсъдимия,
който има утвърдени навици да полага общественополезен труд, а настоящата
проява е инцидентна в живота му, не е наложително да търпи ефективно
наложеното му наказание лишаване от свобода, като бъде изолиран от
обществото и откъснат от нормалната среда, в която живее и работи и бъде
поставен при ограниченията на пенитенциарно заведение, за да се поправи.
Установените му черти на трудолюбив човек, съвестен гражданин, личност с
утвърдено правомерно поведение и положителен социален облик указват, че
неговото поправяне и превъзпитание може да се постигне и при запазване на
обичайното му място в обществото. Отчитайки положителната персонална
характеристика на подсъдимия, сочеща убедително на възможност да се
превъзпита и докато той е на свобода, въззивният съд се солидаризира с
разбирането на първоинстанционния, че постигането на целите на санкцията
по чл.36 от НК може да се обезпечи с отлагане изтърпяването на
определеното наказание лишаване от свобода. С изложените допълнителни
съображения въззивният съд се присъедини към направеното от
първоинстанционния заключение за липса на необходимост от ефективно
изтърпяване на наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода. И
чрез условното осъждане спрямо него ще се въздейства ефикасно и може
обосновано да се очаква положителен резултат на поправяне и превъзпитание
от наказателната репресия. Съзнанието му за наложено наказание и
възможността от привеждане на същото в изпълнение в продължение на
години гарантират трайността на въздържанието му от извършването на друга
престъпна проява.
В пълно съответствие с нормата на чл.66, ал.1 от НК съдът е отложил
изтърпяването на въпросното наказание лишаване от свобода за изпитателен
срок от четири години, който се оказва съобразен с размера на определеното
наказание, с позитивната характеристика на подсъдимия, с очакванията за
неговото успешно поправяне, без ефективно изтърпяване на наказанието,
както и с константната съдебна практика в тази насока. Данните за личността
на подсъдимия, която е изцяло положително определена /трудово ангажиран,
социално вграден в обществото, без данни за други неправомерни прояви
48
извън процесната, които да са били основание за ангажиране на наказателна
отговорност/ обосновават заключението, че посоченият размер на
изпитателния срок е напълно достатъчен за преоценка на поведението на
подсъдимия и за успешното му поправяне и превъзпитание.
Съблюдавайки нормата на чл.189, ал.3 от НПК, първостепенният съд
правилно е осъдил признатия за виновен в извършване на разгледаното
престъпление Г.К. да заплати в полза на държавата по сметка на ОД на МВР –
Бургас общо сумата 1461 лева, представляваща направени на досъдебното
производство разноски по делото.
Изпълнявайки задължението си по чл.314, ал.1 от НПК, въззивната
инстанция провери изцяло атакувания съдебен акт и установи, че липсват
пороците, визирани в чл.335 от НПК, които да са били допуснати по делото
от първоинстанционния съд или от органите на досъдебното производство и
които да съставляват основания за отмяна на обжалваната присъда и връщане
на делото за ново разглеждане.
Мотивиран от всичко по-горе изложено, въззивният съд направи извода,
че първоинстанционната присъда е законосъобразна, обоснована и
справедлива, постановена е при липса на процесуални нарушения, поради
което отсъстват такива недостатъци, регламентирани в НПК, които да
изискват отменяване или изменяване на съдебния акт. С оглед на това и на
основание чл.338 от НПК, атакуваната присъда следва да се потвърди
изцяло.
При служебната проверка въззивната инстанция установи, че
първостепенният съд е пропуснал да осъди подс. К. да заплати по сметка на
Окръжен съд – Бургас направените в хода на съдебната фаза разноски по
делото. Предвид липсата на съответен протест, въззивният съд не може с
настоящото си решение да осъди подсъдимия да заплати направените от
бюджета на съдебната власт разходи по делото. Този недостатък на присъдата
следва да бъде отстранен от първоинстанционния съд по реда на чл.306 ал.1,
т.4 от НПК.
Ръководен от изложените съображения, Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда №122 от 07.07.2021 год. по НОХД №1111/
2020г. на Бургаския окръжен съд.
49
Решението подлежи на касационно обжалване и протестиране пред ВКС
на Република България в петнадесетдневен срок от съобщаването на
страните, че е изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
50