Р Е Ш
Е Н И Е
№ 1172
гр. Перник, 26.07.2019 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Районен съд – гр.
Перник, Гражданска колегия,
VІІІ-ми състав, в открито
съдебно заседание на двадесет и седми юни две хиляди и деветнадесета година, в
състав
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Яна Филипова
при
секретаря Цветелина Малинова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 6805
по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 415, ал. 1 вр. чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано
е по искова молба от „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А“, действащо чрез „БНП
ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А.“ КЧТ против В.Б.А. с искане да бъде признато за
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество
сумата общо в размер на 1791.12 лева, за която е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение № 3140/13.06.2018 г. по ч. гр. д. № 3642/2018 г. по описа
на Районен съд – гр. Перник, която е връчена на длъжника по реда и при
условията на чл. 47, ал. 5 ГПК.
В
исковата молба са изложени твърдения, че страните по спора са встъпили в
облигационно правоотношение по силата на Договор за кредит за покупка на стоки
или услуги № PLUS-12980302, въз основа на който дружеството е
предоставило на ответника револвиращ потребителски кредит под формата на
кредитна карта MasterCard с кредитен лимит от 1500 лева. Страната
поддържа, че кредитополучателят може да усвои предоставения му кредитен лимит
посредством всякакви транзакции – теглене в брой от банкомати АТМ, плащания
чрез терминални устройства и др., осъществени чрез издадената му кредитна
карта. В исковата молба са изложени твърдения, че върху усвоените суми се
начислява възнаградителна лихва и годишна такса за обслужване съгласно
определен в договора годишен лихвен процент. Ищецът поддържа, че съгласно чл. 1
и чл. 14 от приложението към процесния договор за ответника е възникнало
задължение да заплаща минимална месечна погасителна вноска, представляваща
променлива величина съобразно действително усвоената сума до пълното погасяване
на задължението. В исковата молба са изложени твърдения, че на 28.07.2016 г.
потребителят е активирал предоставената от дружеството кредитна карта, като на
01.01.2017 г. е преустановил плащанията по договора. Ищецът поддържа, че вследствие
на неизпълнение на задължението на потребителя да внася минимална месечна сума
в погашение на усвоения лимит, вземанията по договора за револвиращ кредит за
сумата в размер на 1430.83 лева непогасена главница и сумата в размер на 287.66
лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от 01.01.2017г. до
10.11.2017г. са станали изискуеми. В исковата молба са изложени твърдения, че
ответникът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
вземанията в размер на 72.63 лева за периода от 10.11.2017 г. до 11.05.2018г.
Ищецът
предявява при условията на евентуалност, в случай, че съдът намери за
неоснователно твърдението на страната за настъпила предсрочна изискуемост на
вземанията, произтичащи от процесния Договор за револвиращ потребителски
кредит, осъдителен иск за сумите предмет на заповедта за изпълнение.
Назначеният
по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител на ответника адвокат Н.М.
оспорва предявените обективно кумулативно съединени установителени искове по
основание и размер, а предявените при условията на евентуалност осъдителни
такива счита за недопустими. В подадения отговор на искова молба са изложени
съображения, че процесният договор за револвиращ кредит е недействителен, тъй като на
потребителя не е предоставена преддоговорна информация. Особеният представител
поддържа, че съглашението не съдържа методика за изчисляване на референтен
лихвен процент и ясно разписана изчислителна формула съгласно чл. 11, ал.1,
т.9а ЗКП. В подадения отговор на искова молба са изложени съображения, че
изискуемостта на процесните вземания не е настъпила.
Съдът, след като
прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията
на страните, приема от фактическа и
правна страна следното:
Предявени
са обективно кумулативно съединени искове по реда на чл. 415 ГПК с правно
основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД, чл. 240, ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
В
доказателствена тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 240,
ал. 1 ЗЗД е да установи, при условията на пълно и главно доказване, следните
обстоятелства: наличие на валидно сключен договор за издаване на кредитна
карта, предаване на издадената карта от ищцовото дружество на ответника,
предоставяне на кредитен лимит, усвояване на отпуснатия кредитен лимит и настъпила изискуемост на задълженията на
кредитополучателя, за които се поддържа, че не са изпълнени.
В
доказателствена тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 240,
ал. 2 ЗЗД е да установи при условията на
пълно и главно доказване следните обстоятелства: съществуване на валидно поето договорно задължение за възнаградителна
лихва, размерът на вземането, както и настъпила изискуемост.
В
доказателствена тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 86,
ал. 1 ЗЗД е да установи при условията на пълно и главно
доказване следните обстоятелства:
поставянето на ответника в забава, нейният начален момент и размерът на
обезщетението.
Страните
не спорят, а и от представения по делото Договор за потребителски паричен
кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на
кредитна карта PLUS – 12980302/10.03.2016 г. се установява,
че страните по спора са встъпили в облигационно правоотношение, по силата на
което ищцовото дружество е предоставило паричен заем на ответника в размер на 1500
лева при условия и срок за погасяване описани в съглашението. Съгласно
чл. 12 от договора дружеството може да предостави на кредитополучателя кредитна
карта с максимален кредитен лимит от 10000 лева, като заемодателят се е
задължил да издаде и достави картата след проучване на изпълнението на
задължението по отпуснатия кредит.
Съгласно
чл. 25, ал. 1 от Наредба № 3/16.07.2009 г. за условията и реда за изпълнение на
платежни операции и за използване на платежни инструменти платежната карта е
вид платежен инструмент, върху който е записана информация по електронен начин
и се използва многократно за идентификация на оправомощения ползвател на
платежни услуги и за отдалечен достъп до платежна сметка и/или до предварително
определен кредитен лимит, договорен между оправомощения ползвател на платежни
услуги, на когото е издадена картата, и доставчика на платежни услуги.
Съгласно
разясненията дадени с Решение №
10/19.07.2016 г. постановено по търг. дело № 3386/2014 г. по описа на ВКС, I ГО
предаването на платежна карта представлява съществено задължение на издателя на
платежния инструмент, поради което при спор между страните относно изпълнението
на договора в тежест на издателя е да докаже, че е изпълнил задължението си. В
разглеждания случай в открито съдебно заседание на 30.05.2019 г. процесуалният
представител на ответника изрично поддържа, че не оспорва твърдения на ищеца
касателно надлежното връчване на издадената от ищцовото дружество кредитна
карта.
Съгласно
чл. 18 от процесния договор ползвателят на платежния инструмент се задължава да
заплаща месечна погасителна вноска в размер обусловен от извършените плащания посредством
терминал или тегления на суми от банкомат. От представеното по делото Приложение
към Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS –
12980302/10.03.2016 г. се установяват конкретните минимални месечни погасителни
вноски съобразно стойността на усвоения кредитен лимит. Страните са постигнали
съгласие, че при просрочване на две или повече месечни вноски, считано от
падежа на втората непогасена вноска, вземането по отпуснатия кредитен лимит
става изискуемо. Съдът намира, че в разглеждания случай не се касае за уговорка
за предсрочна изискуемост, а за изгубване на преимуществото на предоставения на
потребителя срок, тъй като договорът за издаване на кредитна карта не съдържа
погасителен план в общия смисъл на термина, а задължението заемателя е
обусловено от извършените от него плащания и внесените месечни погасителни
вноски.
От
приетата по делото съдебно – счетоводна експертиза, заключението по която съдът
цени като обективно и компетентно дадено се установява, че усвоената от
ответника сума по отпуснатия кредитен лимит възлиза на сумата общо в размер на
1504.34 лева, като непогасената главница възлиза на сумата в размер на 1330.20
лева, а непогасената възнаградителна лихва възлиза на сумата в размер на 239.66
лева. Вещото лице разяснява, че обезщетението за забава в размер на законната
лихва върху вземането за главница и възнаградителна лихва за периода от
10.11.2017 г. до 11.05.2018 г. възлиза на сумата в размер на 72.63 лева.
Предвид
изложеното съдът намира, че исковата претенция с правно основание чл. 240, ал.
1 ЗЗД е доказана за сумата в размер на 1330.20 лева, като за разликата до
пълния заявен от 1430.83 лева следва да бъде отхвърлена, доколкото от приетата
съдебно – счетоводна експертиза се установява, че разликата представлява
начислени вземания по сключен договор за застраховка, а не усвоен кредитен
лимит с какъвто иск съдът е сезиран. Идентични съображения се налагат по
отношение на претенцията за възнаградителна лихва, която се явява доказана за
сумата в размер на 239.66 лева, като за разликата до пълния заявен размер от
287.66 следва да бъде отхвърлена, тъй като от приетата съдебно – счетоводна
експертиза се установява, че разликата представлява начислени месечни такси за
обслужване на кредита, с каквото съдът не е сезиран. Съдът намира, че от
ангажираните по делото доказателства се установява, че вземането с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД е доказано по основание и размер.
Съдът
намира, за неоснователни наведените от процесуалния представител на ответника
съображения за нищожност на сключения договор, тъй като потребителят не е
получил преддоговорна информация и алгоритъмът на годишния процент на разходите
е неясен. Непредоставянето на предварителна информация по договора ( т. нар.
преддоговорна информация) е основание за налагане на санкция по съответните
административно – наказателни разпоредби на ЗПК и ЗЗП, но не води до
недействителност на сключения договор. Видно от представеното по делото
Приложение към Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS –
12980302/10.03.2016 г. издателят на платежния инструмент е посочил годишния
лихвен процент, който се включва в годишния процент на разходите, който се
изчислява съгласно формула разписана в ЗПК.
Съгласно указанията дадени в т.12 от Тълкувателно
решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК, постановено по
някои спорни въпроси на заповедното производство, съдът по предявения по реда на чл. 415 ГПК иск, съобразявайки изхода на
спора разпределя отговорността за разноските, както в заповедното, така и в
исковото производство.
С оглед изхода на спора и
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на ответника следва да бъдат възложени
направените от ищеца съдебни разноски в заповедното производство съразмерно на
уважената част от исковата претенция. Направените от „БНП ПАРИБА
ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А“, действащо чрез „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А.“ КЧТ
съдебни разноски в заповедното производство възлизат на сумата общо на 85.82 лева, представляващи
заплатена държавна такса за разглеждане на подаденото заявление в размер на 35.82
лева и юрисконсултско възнаграждение на процесуалния представител на страната в
размер на 50 лева, изчислено съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК вр.
чл. 37 ЗПП вр. чл. 26 от Наредбата за заплащането на правната помощ, като В.Б.А.
следва да заплати на ищцовото дружество по съразмерност сумата в размер на
78.74 лева.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да
заплати направените от ищеца съдебни разноски в производството по реда на
чл.415 ГПК пропорционално на уважената част от предявените искове. Сторените от
„БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А“, действащо чрез „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС
С.А.“ КЧТ в настоящото производство съдебни разноски възлизат общо на сумата в
размер на 685.82 лева, от която сумата в размер на 35.82 лева довнесена
държавна такса за разглеждане на спора, сумата в размер на 300 лева внесен
депозит за назначаване на особен представител на ответника по реда на чл. 47,
ал.6 ГПК, сумата в размер на 250 лева внесен депозит по допусната съдебно –
счетоводна експертиза и сумата в размер на 100 лева юрисконсултско
възнаграждение на процесуалния представител на страната, изчислено съобразно
разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата
за заплащането на правната помощ, като В.Б.А. следва да заплати на ищцовото
дружество по съразмерност сумата в размер на 628.90 лева.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО
по предявени обективно кумулативно съединени искове по реда на чл. 415 ГПК от „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А“,
действащо чрез „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А.“ КЧТ, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр. София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес парк
София, сграда 14 против В.Б.А., ЕГН **********,***, че ответникът дължи на
ищцовото дружество сумата в размер на 1330.20 лева, представляваща неизплатена
усвоена част от кредитен лимит по Договор за потребителски паричен кредит,
отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна
карта № PLUS-12980302, ведно със законна лихва за
забава върху главницата от подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на 30.05.2018г. до окончателно изплащане на вземането, сумата в
размер на 217. 67 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от
01.01.2017г. до 10.11.2017г. и сумата в размер на 72.63 лева, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 10.11.2017г. до
11.05.2018г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение № 3140/13.06.2018г. по ч. гр. д. № 3642/2018г. по описа на Районен
съд – гр. Перник, КАТО ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за главница за разликата над
уважената част до пълния заявен размер от 1430.83 лева и исковата претенция за
възнаградителна лихва за разликата над уважената част до пълния заявен размер
на 287.66 лева.
ОСЪЖДА В.Б.А.,
ЕГН **********,*** да заплати на „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А“, действащо
чрез „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А.“ КЧТ, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в гр. София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес парк София, сграда 14
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 78.74 лева, представляваща
сторени съдебни разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА В.Б.А.,
ЕГН **********,*** да заплати на „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А“, действащо
чрез „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А.“ КЧТ, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в гр. София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес парк София, сграда 14
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в
размер на 628.90 лева, представляваща сторени съдебни разноски в настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр. Перник в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
ПРИ ВЛИЗАНЕ В
СИЛА
на решението, ч. гр. д. № 3642/2018 г. по описа на Районен съд – гр. Перник, да
се върне на съответния състав, като се приложи заверен препис от настоящия
съдебен акт.
Районен
съдия:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: В.А.