№ 123
гр. С., 05.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:Евгения Т. Генева
Членове:Георги Ст. Мулешков
Светослав Н. Н.
при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова
като разгледа докладваното от Евгения Т. Генева Въззивно гражданско дело
№ 20211800500857 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.С.,
ул.“П. В.“ № 29,ет.3против решение № 260104 от 08.10.2021г.на РС-Б. по
гр.д.№ 382/21г.,с което са отхвърлен установителните искове против Т. Н. Н.
за признаване на установено съществуването на вземане,за което е издадена
заповед за изпълнение № 264891 от 29.10.20290г. по ч.гр.д.№ 133/20920г. на
БРС за главница от 1505.34 лв. по договор за потребителски кредит№
********* от 25.09.2016г. и за сумата 210.70 лв. договорна лихва за периода
от 04.10.2016г. до 21.11.2017г.,сумата 438.30 лв. такси и комисионни за
допълнителни услуги и сумата 409.94 лв. законна лихва за забава за периода
от 22.11.2017г. до 25.09.2020г.,ведно със законната лихва върху
главницата,считано от датата на предявяване на иска 30.09.2020г. до
окончателното плащане на вземането, и агенцията е осъдена да заплати на
ответника съдебни разноски в размер на 150 лв. по заповедното производство
и 400лв. за исковото производство.Релевират се оплаквания за нарушение на
материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените
правила.съдът неправилно приел,че длъжникът не е бил уведомен за
настъпилото правоприемство по отношение на задължението му между „П. Ф.
Б.“ ООД и „И. А. М.“ АД .Съдът не обсксъдил всички доказателства относно
релевантните факти.С определение № 262466 от 02.06.2021г. била
разпределена доказателствената тежест и било указано какви доказателства
да ангажира ищецът,което той направил с молба ,депозирана един ден преди
1
о.с.з.,в която били представени частни документи ,установяващи
съществуването на договор за цесия.договорът бил на стойност под 5000лв. е
не била необходима писмена форма нито за валидността му,нито за доказване
на сключването му.От друга страна,непосочването на цената по договора във
върпосните документи било без значение,тъй като договорът за цесия бил
консенсуален.На трето място-ответникът Т. Н. Н. не черпел права от този
договор за цесия и не било нужно да бъде уведомяван за нея.На ответника
били връчени преписи от исковата молба с приложени съответните
документи,доказващи цесията, поради което длъжникът следвало да бъде
считан за уведомен от датата на връчването на исковата молба.При липса на
плащане нямало значение дали цесиятоа е съобщена на длъжника.Претендира
отмяна на решението и уважаване на иска,както и присъждане на разноски за
двете инстанции,включително 360 лв. юрисконсултско възнаграждение за
въззивната инстанция- общо 1862.41 лв.
Въззиваемата страна Т. Н. Н. оспорва
жалбата.Първоинстанционният съд законосъобразно отхвърлил иска предвид
разпоредбата на чл.99, ал.3 ЗЗД и липсата на доказателства,че е бил уведомен
за договора за цесия,сключен на 01.07.2017г.Претендира 400лв. разноски за
адвокатски хонорар,платени в брой според приложения договор за правна
защита и съдействие.
След преценка на данните по делото поотделно и в тяхната съвкупност,
настоящият състав намира възивната жалба процесуално допустима, но
неоснователна.
За да отхвърли иска, първоинстанционният съд е приел,че няма
доказателства за уведомяване на длъжника за прехвърляне на вземането на
01.07.2017г. от „П. Ф. Б.“ на „И. А. М.“ АД.Доказан е само договорът за цесия
между“И. А. М.“и „АКПЗ“ ЕООД от 30.11.2017г. и уведомлението е връчено
заедно с препис от исковата молба и приложенията на 29.04.2021г.Поради
неоснователността на главния иск на отхвърляне подлежат и акцесорните
искове за лихви върху главницата като съдът е обсъдил и възраженията за
погасяване по давност на част от задълженията за лихва,както и за
нищожност на клаузата за начисляване на разходи за извънсъдебно събиране
на вземането по потребителския кредит като неравноправна.Настоящият
състав споделя изводите на първоинстанционния съд, поради което
решението следва да бъде потвърдено и въззивникът следва да бъде осъден да
заплати на въззиваемата страна съдебни разноски за въззивното
производство-400лв. адвокатски хонорар,платен в брой съгласно приложения
договор.
По изложените съображения Софийски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260104 от 08.10.2021г. по гр.д.№ 382 от
2021г. на РС-Б..
ОСЪЖДА „А. К. П. В.“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес
2
на управление в гр.С., ул.“П. В.“ № 29, ет.3,да заплати на Т. Н. Н. с ЕГН
********** с адрес гр.Б. ,ул.“Б.“ № 5, съдебни разноски за въззивното
производство в размер на 400лв.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3