Решение по дело №10120/2016 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

№                            10.04.2016 г.      гр. Варна

 

             В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненски районен съд                                                                          гражданско отделение

На тринадесети март                                                        две хиляди и седемнадесета година

В открито съдебно заседание в състав:

                                            

          ПРЕДСЕДАТЕЛ:   МАРТИН СТАМАТОВ

при секретар В.Т.

Като разгледа докладваното от съдията М. Стаматов

гражданско дело № 10120 по описа за 2016 год.

И за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на гл. „ ХVІІІ-та” вр. гл. „ХІІІ-та” ГПК.

Делото е образувано въз основа на искова молба подадена от Л.И. Недялкова, ЕГН ********** и И.С.Н., ЕГН ********** *** за приемане за установено по отношение на П.Х.Н., ЕГН ********** с адрес ***, Р.Г.Ф., ЕГН ********** с адрес ***, С.В.Н., ЕГН ********** с адрес *** и И.Н.В., ЕГН ********** с адрес ***, че ищците са собственици на реална част с площ от 203кв.м. изчертана на скицата на л.13 от делото между точки АВСД от имот, представляващ ПИ с идентификатор * по Кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № *. на ИД на АГКК, изм. със Заповед № * на Началника на СГКК- Варна целият с площ от 549кв.м., находящ се в гр. Варна, район *, с.о „*”, при граници на имота ПИ с идентификатори № *, на основание давностно владение в периода 1988г. до датата на подаване на исковата молба 23.08.2016г.

В исковата молба се сочи, че ищците са съпрузи, чийто брак бил сключен през 1954г. На основание ПМС * и решение *. с удостоверение * в полза на ищцата било предоставено ползването на място - хавра с площ от 600кв.м. находящо се в гр. * представляващо имот № 1992 по действащия план. Понастоящем твърди, че имотът попада в имот № * След като получила имота, в него били извършени редица подобрения - изграждане на ограда, жилищна сграда, засаждане на насаждения и облагородяване на почвата. От тогава и до настоящия момент никой не бил заявявал претенции за собственост спрямо имота. Твърди се, че ищците от 1988г. до датата на исковата молба са упражнявали необезспокоявана фактическа власт върху имота с намерение за своене, поради което и са придобили собствеността върху него. Ответниците като наследници на П. * * оспорват техните права. С решение № *. в полза на наследниците на П. * било възстановено правото на собственост в съществуващи стари граници върху нива с площ от 5.735дка, шеста категория, находяща се в терен по § 4 м*”, представляващ имот № * по плана на старите имотни граници от 1997г. По комбинирания план за местността от 1997г. обхващащ няколко имота или части от тях, вкл. и 203кв.м. от имот пл. № *. Със Заповед № *. на Областния управител на Област Варна е бил одобрен ПНИ за местност, с който имот № * е получил идентификатор * и като собственици на имота са били * и неидентифициран, без посочване на идеалните части. Твърди се, че тъй като решението на ПК в полза на наследниците на П. * е издадено преди измененията на чл.14, ал.1, т.3 ЗСПЗЗ, то същото има конститутивно дейстие и считано от постановяването му- 25.06.1998г., респ. влизането му в сила - 16.07.1998г. в полза на ищците е започнала да тече придобивна давност, като към датата на исковата молба са изтекли повече от 10г., поради което и имотът е бил придобит от тях. И доколкото ответниците са инициирали процедура по извършване оценка на подобренията в имота, предмет на съдебен контрол по гр.д. * на ВРС, то с тези си действия, те реално оспорват правата на ищците, което поражда и правния им интерес от така избраната форма на защита. Молят за уважаване на исковата претенция и присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответниците депозират писмен отговор, с който оспорват иска като неоснователен и молят за неговото отхвърляне. Твърдят, че решение *, с което е реституиран имота в полза на праводателя им няма конститутивно действие, тъй като посочените в него имоти не са били индивидуализирани с площ и граници, и не е придружено със скица по комбиниран план или ПНИ съгласно изискването на чл.28, ал.4 ППЗСПЗЗ в редакцията му към 25.06.1998г. Твърди се, че давност евентуално би могло да започне да тече едва с влизането в сила на ПНИ, одобрен със заповед *. на Областния управител и заповед № *. на кмета по пар. 4к, ал. 7 ПЗР на ЗСПЗЗ, с което окончателно е приключила реституционната процедура, когато съответно и са узнали каква реална част от възстановения им имот попада в процесния новообразуван имот. До този момент давност е нямало как да тече, тъй като в сила е била забраната на чл.5, ал.2 ЗВСОНИ. В тази връзка оспорват стар имот пл. № 414 да попада с площ от 203кв.м. в имот пл. 1992 по КП от 1997г. и в новообразувания имот * по ПНИ, като твърди застъпването да е с площ от 193кв.м. Оспорват изграждането на сграда в имота преди дата *. Не оспорват обстоятелството, че имотът се владее от ищците, като твърдят, че това е така доколкото не е приключила процедурата по оценка на извършените в имота подобрения, предмет на обжалване по гр.д. *. по описа на ВРС. Считат, че действията на ищцата по обжалване оценката на подобрения опровергават твърденията й да осъществява владение с намерение за своене на имота. Поради това молят за отхвърляне на исковата претенция и присъждане на разноски.

Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в съвкупност, прие за установено от фактическа страна, следното:

От писмените доказателства – удостоверение за наследници * решение № * г. на ПК Варна; удостоверение за данъчна оценка № * г.; скица на ПИ № 15*.; протокол от * г.; протокол за приемане на комбиниран план; технически отчет; разписен лист; регистър на имоти; вписана искова молба; скица на ПИ; удостоверение № * Заповед * г.; Заповед № * г.; таблица за изчисляване на дължимото обезщетение на собствениците,    се установява, че     

На 17.12.1970 г. починал П. * като оставил за наследници С.В.Н., И.Н.В. и П.Х.Н. – съпруга и деца на внука му * Х.Н. /поч. 29.12.2002г./,  и Р.Г.Ф. – внук на дъщеря му  * /поч. 25.03.1983г./. На 07.01.1988г. на Л.И. * било предоставено правото на ползване върг уземя- хавра с площ 600кв.м. в гр. Варна, м. “Боровец” при граници М. * и път. На 18.09.1997г. бил приет план на старите имотни граници на м. “*”, землище кв. “*” гр. Варна, а на 27.11.1997г. за същата зона по §4 от ЗСПЗЗ бил приет комбиниран кадастрален план на осн. чл. 28 ал. 2 ППЗСПЗЗ. С решение на ПК гр. Варна от 25.06.1998г. било възстановено правото на собственост на наследниците на * в съществуващи /възстановими/ стари имотни граници на имот - нива с площ от 5,735  дка в терен по §4 в землище на кв. Галата, м-ст “Боровец север” (“Кърчанлък”), представляващ имот № 414 по плана за стари имотни граници, изработен през 1997г. и обхващаш по комбинирания план на местност “Боровец-север” имоти или части от тях с пл. № *. В КК и КР на гр. Варна одобрени  със Заповед РД*. на изп. директор на АГКК, последно изменена със заповед *. на началник на СГКК-Варна за имот с идентификатор 10135.5401.3347 са посочени собственици П. Златев Панайотов, Димитър Кирилов Русенов и неидентифициран. Със заповед № *. на Областния управител бил одобрен ПНИ за м. “Боровец-север”, землище кв. “Галата” гр. Варна, който влязъл в сила по отношение на НИ * на 14.11.2012г. На 17.03.2015г. е издадена заповед от Кмета на * за възстановяване правото на собственост при условията на § 4б ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ на наследниците на П* - П.Х.Н., Р.Г.Ф., С.В.Н. и И.Н.В. върху поземлен имот с идентификатор * по ПНИ. На 17.11.2009г. по молба на П.Н. *** одобрил оценка на извършените подобрения в частта от имот № 1992 по КП и ПП към ПНИ попадаща в новообразуван имот № 3347 по ПНИ.

От заключението на вещото лице по допуснатата СТЕ се установява, че за територията в която се намира спорния имот има изработени КП от 1960г. който не обхваща спорния имот, КП от 1979г. и 1996г.; Коммбиниран план от 1997г. включващ план с ползвателски и сдруги имоти от 1996г. и ПСИГ/1997г.; ПКП с ползвателски и други имоти и стари имотни граници от 2012г., КК от 2008г., ПНИ от 2012г. По действащата Кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със заповед № *. на ИД на АГКК, изм. със Заповед № *. на Началника на СГКК-Варна, имотът е вписан с идентификатор * на собственици * и неидентифициран. Имот * по КК съвпада с НИ * по Кадастрални  планове от 1979г. и 1996г., и Комбинирани планове от 1997г. и 2012г., като попада с площ от 203 кв.м. в стар имот № 414 по Комбиниран план /ПСИГ/ от 1997г. и стар имот * В имот  № *. и стар имот *. имота попада със 193 кв.м. Налице е идентичност на имота посочен в т. 4 от решение * ПК и стар имот № * по Комбиниран план /ПСИГ/ от 1997г. и стар имот *., като според описанието в решението той има определено местоположение според действалите към момента планове, поради което е можел да бъде трасиран на място и да бъде съпоставен с другите имоти на територията. Старият имот е достатъчно индивидуализиран, тъй като е посочен плана и стария номер, освен това е посочено върху кои имоти, по ползвателския план попада или върху части от такива имоти. Реалната част от имота не индивидуализирана. Помощният план е бил изработен и приет през 1997г., като  не е обнародван в ДВ, а при одобрението на ПНИ има минимално различие с около 2 кв.м. Спорната реална част е възможно да бъде индивидуализирана на база цитираните планове, както е направено в комбинираните скици.

 Въз основа на така установените факти, Варненският районен съд, като съобрази приложимия закон, приема от правна страна следното:

Предявеният иск е положителен установителен с правно основание чл. 124 ГПК.

  Предвид посочената правна квалификация, предмет на настоящото дело е установяване по отношение на ответниците, че ищцата притежава правото на собственост върху процесния недвижим имот. Правното основание, на което се позовава ищцата за придобиването на имота е изтекла в нейна полза придобивна давност чл. 79 ал. 1 вр. чл. 77 пр. 2 ЗС. За да се придобие право на собственост по давностно владение, позоваващият се на него /в случая ищцата/ следва да установи, чрез главно и пълно доказване наличието на всички елементи на фактическия състав на чл. 79, ал. 1 или ал. 2 ЗС, като липсата на категоричност, за която и да е от законовите материалноправни предпоставки изключва този придобивен способ.

    Горното означава, че в тежест на ищцата е да установи в условията на пълно и главно доказване, че е придобила правото на собственост върху процесния имот на твърдяното в исковата молба придобивно основание - въз основа на изтекла в нейна полза придобивна давност чрез осъществявана необезпокоявана фактическа власт, считано от 07.01.1988г. до подаване на исковата молба. В тежест на ответниците при евентуално доказано право на собственост на ищеца, е да установят противопоставимо тяхно право на собственост, породено на твърдяното основание /реституция/, както и наведените от тях правоизключващи възражения, от които черпят благоприятни за себе си правни последици.

 В случая не се спори относно осъществяваната фактическа власт върху имота. Спори се налице ли е била законоустановена пречка за прилагане на института за давността по отношение на процесния имот до 30.10.2012г. Съдебната практика приема, че решенията /като процесното от 1998г./, издадени при действието на първоначалната редакция на § 4к ЗСПЗЗ (ДВ бр. 98/28.10.1997г.), преди изменението на нормата (ДВ бр. 68/30.07.1999г.), след като са стабилизирани имат конститутивно действие и възстановяват правото на собственост. Аргументацията за това е, че имота е индивидуализиран по кадастралния план. Когато правото на собственост е било възстановено с решение на поземлената комисия /общинската служба по земеделие/, съгласно чл.14 ал.1 т.3 от ЗСПЗЗ преди изменението в ДВ бр. 68/99 г. или правото на ползване е било трансформирано при условията на § 4а и 4б ПЗР на ЗСПЗЗ в право на собственост по реда и в сроковете по § 5 /изм./ ПЗР на ППЗСПЗЗ, § 30 от ПЗР на ПМС № 121/25.07.1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ или § 61 и 62 от ПЗР на ПМС № 456 от 11.12.1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ, не е необходимо издаването на заповед по § 4к, ал. 7 ПЗР на ЗСПЗЗ за възстановяване на имота на бившите собственици, съответно за придобиване от ползвателите, тъй като юридическия състав, от който произтича правото им на собственост, е бил завършен преди влизане в сила на плана на новообразуваните имоти, а планът само отразява вече придобитите права.Дали решението на ПК има конститутивен ефект или не следва да се свърже с действащата към момента на постановяването му редакция на чл.14 ал.1 ЗСПЗЗ и чл.18 ж ал.1 от ППЗСПЗЗ.Ако към момента на постановяване на решението на поземлената комисия за възстановяване на собствеността в стари реални граници не е имало изискване в закона за издаване на скица от поземлената комисия и основно ако имота е надлежно индивидуализиран, то решението произвежда своя конститутивен ефект. Решението е постановено по реда на чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ

, в редакция на нормата преди 1999 година, съдържа надлежна индивидуализация на възстановения имот, поради което се ползва с конститутивен ефект, съгласно разясненията, дадени с ТР № 1/1997 г. на ОСГК на ВС и възстановява собствеността върху описания в решението имот в стари реални граници.

Съгласно установената съдебна практика – в частност Решение № 61 от 14.02.2012 година, по гр.дело № * година и други, давност не протича против онзи, който не може да защити правата си по исков ред. Следователно ВКС приема, че по смисъла на чл.5 ал.2 от ЗВСОНИ началният момент, от който започва да тече придобивна давност за имоти, подлежащи на възстановяване по реда на  ЗСПЗЗ, находящи се в терен по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, следва да бъде свързан с установения в ЗСПЗЗ административен ред за възстановяване на собствеността. Давността започва да тече от момента, в който обекта на собственост, за който се провежда реституционната процедура, е надлежно индивидуализиран в съответния индивидуален административен акт - Решение № 204/15.07.2011 г. по гр. д. № 99/2011 г. на II ГО на ВКС; решение № 112/5.03.2010 г. по гр. д. № 981/2009 г. на II ГО на ВКС; решение № 469/21.05.2009 г. по гр. д. № 905/2008 г. на I ГО на ВКС; решение № 584/25.09.2009 г. по гр. д. № 2949/2008 г. на I ГО на ВКС и решение № 547/12.01.2011 г. по гр. д. № 660/2010 г. на II ГО на ВКС.

В случая видно от заключението на вещото лице процесната реална част от недвижим имот, попада в реституиран имот, който е описан в достатъчна степен в реституционното решение от 1998г. и още към момента на постановяването му е било възможно да бъде индивидуализиран и трасиран с точност на място. От това следва, че лицата черпещи права от него са били в състояние към него момент да защитят правата си по исков ред срещу ищците, които са демонстрирали своенето на процесната реална част от реституирания имот.

Съобразно установената практика на ВКС самата придобивна давност, като институт е един от регламентираните в чл. 77 ЗС способи за придобиване право на собственост върху вещи. Предвид разпоредбата на чл.79 от ЗС правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години, а ако владението е добросъвестно - с непрекъснато владение в продължение на 5 години. От своя страна нормата на чл.68 от ЗС дава и легално определение на термина „владение“ – това е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго, като своя. Следователно е редно да се акцентира върху две обстоятелства – това са т.нар. „фактическа власт“ и факта, че веща се държи „като своя“. Презумпцията относно субективния елемент на владението, т.е. намерението за своене на вещта (animus), е въведена в полза на владелеца и в случай на отричане на владелческото му качество тежестта за оборването й пада върху лицето, което оспорва осъщественото владение. Елементите на фактическия състав на  чл. 79 ЗС следва да се установят по делото при условията на пълно и главно доказване.

В случая за тяхното наличие не се спори, поради което съдът ги приема за доказани. По изложените съображения, ВРС намира, че ищцата доказа придобито от  нея право на собственост върху спорния имот на твърдяното от него оригинерно основание – чл. 79 ал. 1 ЗС, чрез непрекъснато владение през периода от 25.06.1998г. до 25.06.2008г.

Предвид така изведените доводи искът следва да бъде уважен изцяло.

При този изход на спора, в полза на ответниците следва да се присъдят на осн. чл. 78 ал. 3 ГПК сторените от него по делото съдебно – деловодни разноски общо на сумата от 1337,45 лв. според представения списък по чл. 80 ГПК, за държавни такси, депозит за вещо лице и 1000лв. - адвокатско възнаграждение, по отношение на което съдът не приема направеното възражение по см. на чл. 78 ал. 5  ГПК, предвид фактическата и правна сложност на спора.

Мотивиран от горното, съдът

Р Е Ш И:

           

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл. 124 ГПК по отношение на П.Х.Н., ЕГН ********** с адрес ***, Р.Г.Ф., ЕГН ********** с адрес ***, С.В.Н., ЕГН ********** с адрес *** и И.Н.В., ЕГН ********** с адрес ***, че Л.И. *, ЕГН ********** и И.С.Н., ЕГН ********** *** са собственици на реална част с площ от 203кв.м. изчертана на скицата на л.13 от делото между точки АВСД от имот, представляващ ПИ с идентификатор * по Кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № *. на ИД на АГКК, изм. със Заповед *. на Началника на СГКК- Варна целият с площ от 549кв.м., находящ се в гр. *”, при граници на имота ПИ с идентификатори № №: *, на основание давностно владение в периода от 25.06.1998г. до 25.06.2008г.

ОСЪЖДА на осн. чл. 78 ал. 1 ГПК П.Х.Н., ЕГН ********** с адрес ***, Р.Г.Ф., ЕГН ********** с адрес ***, С.В.Н., ЕГН ********** с адрес *** и И.Н.В., ЕГН ********** с адрес *** да заплатят на Л.И. *, ЕГН ********** и И.С.Н., ЕГН ********** ***  сумата от 1337,45 лева, представляваща сторени по делото съдебно – деловодни разноски.

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Варна в двуседмичен срок от връчването на препис от акта на страните.

 

                                                                      

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: