Р Е Ш Е Н И Е
№ 70
гр. Враца, 26.02.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВРАЦА, IV състав, в публично заседание на 27.01.2021
г. /двадесет и седми януари две хиляди двадесет и първа година/ в състав:
АДМ. СЪДИЯ: ГАЛИНА ГЕРАСИМОВА
при
секретаря ДАНИЕЛА МОНОВА, като разгледа докладваното от съдия ГЕРАСИМОВА адм.
дело № 526 по описа на АдмС – Враца за 2020 г., и за да се произнесе, взе
предвид следното: Производството е по реда на чл. 145 и сл. АПК, вр. чл. 172,
ал. 5 от ЗДвП.
Образувано
е по жалба на Е.М.Ц. *** против Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка (ЗППАМ) № 20-0967-000621/13.09.2020 г., издадена от
Началник сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Враца, с която му е наложена
принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. “а“ от ЗДвП –
Прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство лек автомобил Мерцедес
ГЛК 350 ЦДИ 4 матик с рег. № ** за срок от 8 месеца и са отнети свидетелство за
регистрация на моторно превозно средство № ** и 2 бр. регистрационни табели №
** .
В
жалбата се развиват съображения за незаконосъобразност на заповедта, като
постановена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила
и при несъответствие с целта на закона. Отправя се искане към съда да отмени
оспорената ЗППАМ.
В
съдебно заседание жалбоподателят, чрез
процесуалния представител * П.И. от ***
, поддържа жалбата по изложените в нея подробни съображения.
Ответникът,
Началник сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Враца, редовно призован не се представлява
в с.з. и не изразява становище по жалбата.
По
делото са събрани писмени доказателства. Приложено е заверено копие от
образуваната пред административния орган преписка.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, във връзка с доводите и твърденията на страните, приема за
установено следното:
Жалбата е подадена срещу подлежащ на съдебно обжалване акт, от
лице с правен интерес от обжалването, в качеството му на адресат на акта, с
който се засягат негови права и в установения в закона срок, с оглед на което
същата се явява процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана
по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
С
оспорената в настоящото производство ЗППАМ № 20-0967-000621/13.09.2020 г.,
издадена от Началник сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Враца, на жалбоподателя
на основание чл. 22 от ЗАНН и чл. 171, т. 2а, б. “а“ от ЗДвП е приложена ПАМ –
Прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство лек автомобил Мерцедес
ГЛК 350 ЦДИ 4 матик с рег. № ** за срок от 8 месеца за това, че като собственик
на МПС е предоставил /допуснал/ управлението от неправоспособен водач. В обстоятелствената част на заповедта административният
орган е приел за установено, че на 13.09.2020 г. в гр. *** на ул. *** до
номер ** собственият на жалбоподателя лек автомобил е управляван от лицето А.
Г. ***, който е лишен от право да управлява МПС по административен ред. СУМПС
на водача е иззето с АУАН серия GA № 279072/28.07.2020
г. и ЗППАМ № 20-0967-000480/28.07.2020 г.
Към
преписката е приложен цитирания АУАН серия GA
№ 279072/28.07.2020 г., съставен против А.Г.А. за това, че на 28.07.2020 г. в
15:15 часа в гр. ***, ул. ***, управлява лек автомобил „БМВ 730 Д“ с рег. № **,
като не е изпълнил задължението си по чл. 190, ал. 3 от ЗДвП да заплати
наложената му глоба по фиш серия К с номер ** от 24.05.2020 г. в размер на 100
лева.
Със
ЗППАМ № 20-0967-000480/28.07.2020 г., издадена от Началник сектор „Пътна
полиция“ към ОДМВР – Враца, на А.Г.А. на основание чл. 171, т. 1, б. „д“ от ЗДвП е приложена ПАМ – Временно отнемане на свидетелството за управление на
моторно превозно средство до заплащане на дължимите глоби по фиш К **, фиш К
**, фиш К **, фиш К **, фиш К **, фиш К ** и фиш Х **.
Към
преписката е приложена справка, от която се установява, че лек автомобил
Мерцедес ГЛК 350 ЦДИ 4 матик с рег. № ** е собственост на жалбоподателя Е.М.Ц..
Приложени
са 7 бр. платежни нареждания от 10.09.2020 г. за заплатени глоби от А.Г.А. по
сметка на ОДМВР – Враца по ел. фиш К **, ел. фиш Х **, ел. фиш К **, ел. фиш К
**, ел. фиш К **, ел. фиш К ** и ел. фиш К ** .
От
А.Г.А. е подадено искане от 15.09.2020 г. до Директора на ОДМВР – Враца за
възстановяване на сумата, недължимо внесена по сметка на ОДМВР – Враца вместо
по сметка на Фонд за безопасност на движението.
Приложени
са 6 бр. платежни нареждания от 14.09.2020 г. за заплатени глоби от А.Г.А. по
сметка на Фонд за безопасност на движението по ел. фиш К **, ел. фиш К **, ел.
фиш К **, ел. фиш К **, ел. фиш К ** и ел. фиш К **.
При
така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Съгласно
разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане
на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен, въз основа на представените
от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, като съгласно ал. 2
на същия член съдът следва да обяви нищожността на акта, дори да липсва искане
за това.
Настоящият
съдебен състав намира, че оспореният в настоящото производство акт е издаден от
компетентен орган, в рамките на предоставените му правомощия. Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки
по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, б.
"а", т. 6 и 7
от закона се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на
службите за контрол, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях
длъжностни лица. В случая по делото
няма спор, че оспорената заповед е издадена от Началник сектор „Пътна полиция“
към ОДМВР – Враца, чиято компетентност е установена от приложената по делото
Заповед № 369з-108/17.01.2020 г. на Директора на ОДМВР – Враца, а последната,
съгласно отбелязването в нея, е издадена въз основа на заповед №
8121з-1524/09.12.2016 г. на Министъра на вътрешните работи, определяща службите
за контрол по ЗДвП. Следователно заповедта е издадена от компетентен орган, с
оглед на което не е налице отменително основание по чл. 146, т. 1 от АПК.
Заповедта
е издадена в писмена форма и съдържа задължителните законоустановени реквизити.
Обратно на твърденията в жалбата, тя е мотивирана в достатъчна степен за
извършване на проверка относно материалната ú законосъобразност.
Посочени са релевантните факти и обстоятелства за обосноваване на възприетото
от административния орган наличие на материалноправната предпоставка за
прилагане на ПАМ по чл. 171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП на собственика, чието моторно
превозно средство е управлявано от лице, лишено от право да управлява МПС по
административен ред. Изпълнени са изискванията на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и чл.
59, ал. 2 от АПК за издаване на фактически и правно обоснован административен
акт.
При
издаване на заповедта не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила. Административният орган е изпълнил
задължението си по чл. 36 от АПК за служебно събиране на доказателствата,
необходими за установяване на релевантните за спора юридически факти. Към административната преписка са приложени
писмени доказателства, удостоверяващи наличието на фактическите основания,
мотивирали органа да издаде заповедта.
Съдът
намира за неоснователно възражението на жалбоподателя за допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила при образуване на административнонаказателното
производство, изразяващо се в несъставяне на АУАН на собственика на МПС, което
според него обуславя незаконосъобразно проведена процедура по издаване на
заповедта за прилагане на ПАМ. Последната има за цел да преустанови
извършването на административното нарушение, посредством моторното превозно
средство, като деянието не се изисква да е осъществено от собственика му и
субект на мярката, нито състава на принудителната мярка изисква на собственика
на МПС да бъде съставен АУАН за извършено от него административно нарушение.
Съставите на принудителните мерки са отделни основания за издаване на
административен акт и осъществяването на релевантните факти не се доказва със
съставяне на АУАН на лицето, спрямо което се прилагат. Необходимо и достатъчно
е да е съставен АУАН на водача, чиито действия са елемент на мярката. В случая,
на водача А е съставен АУАН серия GA № 251535/13.09.2020
г. за нарушение по чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП. Ето защо, не е налице твърдяния от жалбоподателя порок, който да води до
незаконосъобразност на атакуваната заповед и да налага отмяната ѝ на
основание чл. 146, т. 3 от АПК.
Оспорената
заповед е издадена и в съответствие с материалния закон.
Заповедта е
издадена на основание чл. 171, т. 2а, б. “а“ от ЗДвП, съгласно която норма за
осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения се прилага принудителна административна мярка
„прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство“ за срок от 6 месеца
до една година на собственик, който управлява моторно превозно средство без да
е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за
категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство,
или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по
съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно
отнето по реда на чл.171, т.1 или 4 или по реда на чл.69а от НПК, както и на
собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са
налице тези обстоятелства. Видно от цитираната правна норма, налагането на тази
мярка е обусловено от установяването на едно от алтернативно посочените в нея
деяния, което съставлява административно нарушение.
В случая административният орган е приел наличието на последната хипотеза
на чл. 171, т. 2а, б. “а“ от ЗДвП. От доказателствата по делото се установява,
че А.Г.А. е управлявал собствения на жалбоподателя автомобил на посочените в
АУАН дата и място след като е лишен от право да управлява МПС по
административен ред. Доказателства, които
да опровергават тези констатации, не са ангажирани в настоящото производство,
при което не е оборена обвързващата съда доказателствена сила на АУАН,
предвидена от законодателя в разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП.
Жалбоподателят твърди незаконосъобразност на заповедта, тъй като
автомобила не е бил предоставен от него на неправоспособен водач. При действащата
законова регламентация необходимата материалноправна предпоставка за налагане
на мярката към момента на издаването на заповедта е установено по надлежен ред
управление на МПС от неправоспособен водач. Законът не въвежда субективен елемент като
състав на приложената принудителна мярка. Необходимо и достатъчно е да бъде
установено, че субекта на мярката е собственик на МПС, което се управлява от
лице, чието СУМПС е отнето на посоченото основание, чрез прилагане на
принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1 от ЗДвП. Тези обстоятелства
се установяват от представената административна преписка, а именно: съставеният
на 13.09.2020г. АУАН доказва и този факт не се оспорва, че А. е управлявал
собствения на жалбоподателя лек автомобил, а факта, че към този момент е с
отнето СУМПС се установява от представената ЗППАМ №
20-0967-000480/28.07.2020г., и приложения към нея съответен АУАН от същата дата
28.07.2020г. Всички съставомерни елементи на принудителната административна
мярка, приложена с оспорената заповед, са установени от ответника по делото,
съответно с тежестта му на доказване.
Неоснователно
е възражението на жалбоподателя, че към 13.09.2020 г. не е била налице
хипотезата на чл. 171, т. 2а, б. “а“ от ЗДвП, тъй като
А. е заплатил наложените му глоби на 10.09.2020 г. и правоспособността
му е възстановена.
Със
ЗППАМ № 20-0967-000480/28.07.2020 г. временно е отнето СУМПС на А. до заплащане
на дължимите глоби, наложени с фиш К **, фиш К **, фиш К **, фиш К **, фиш К
**, фиш К ** и фиш Х **.
Видно
от представените по делото 7 бр. платежни нареждания, на 10.09.2020 г. А. е
заплатил наложените глоби по сметка на ОДМВР – Враца, вместо по сметка на Фонд
за безопасност на движението. На 15.09.2020 г. лицето е депозирало искане до
директора на ОДМВР – Враца за възстановяване на преведените суми.
Видно
от представените 6 бр. платежни нареждания, А. е заплатил дължимите глоби по
фиш К **, фиш К **, фиш К **, фиш К **, фиш К ** и фиш К ** по указаната сметка
на Фонд за безопасност на движението на 14.09.2020г., на която дата
задължението следва да се счита за погасено.
Следва
да се посочи също така, че по делото не са представени доказателства за
заплащане на дължимата глоба, наложена с ел. фиш Х **, по сметка на Фонд за
безопасност на движението.
С
оглед изложеното, съдът приема, че на 13.09.2020 г. А. е управлявал собствения
на жалбоподателя лек автомобил след като е бил лишен от право да управлява МПС
по административен ред. Това нарушение е юридическият факт, пораждащ
правомощието на административния орган да наложи на собственика на моторното
превозно средство ПАМ по чл. 171, т. 2а от ЗДвП – прекратяване на регистрацията
на ППС за определен срок.
Като израз на административна принуда, ПАМ трябва да бъде определена в
такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен,
надхвърляща тази, произтичаща от преследваната от закона цел. Налагането на
принудителната административна мярка има за цел да се преустанови едно
противоправно поведение, което се състои в нарушаване на забраната да се
управлява ППС от неправоспособен водач и така да се осигури безопасността на
всички участници в движението. Именно охраната на обществения интерес в случая
обуславя необходимостта от налагането на процесната ПАМ и ограничаването
правата на жалбоподателя като собственик на МПС в допустимите от закона
граници.
За органа, прилагащ принудителната административна мярка, е налице правна
възможност, след като извърши преценка на всички обстоятелства, да определи
срока на действие на мярката – от шест месеца до една година, т.е.
административният орган действа при условията на оперативна самостоятелност при
определяне на срока на ПАМ, която съдът не е компетентен да контролира. Такъв
контрол може да бъде извършен само по отношение на законосъобразното проявление
на оперативната самостоятелност, като в случая то е налице предвид определената
с оспорената заповед продължителност на срока в рамките на законовите предели и
в съответствие с целта на закона.
По
изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че оспорената заповед
е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при
постановяването ѝ не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, същата е в съответствие с приложимите
материалноправни норми и с целта на закона, поради което следва да бъде
потвърдена, а жалбата срещу нея следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Водим
от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Е.М.Ц.
*** против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
20-0967-000621/13.09.2020 г., издадена от Началник сектор „Пътна полиция“ към
ОДМВР – Враца, с която му е наложена принудителна административна мярка по чл.
171, т. 2а, б. “а“ от ЗДвП – Прекратяване на регистрацията на пътно превозно
средство лек автомобил Мерцедес ГЛК 350 ЦДИ 4 матик с рег. № ** за срок от 8
месеца и са отнети свидетелство за регистрация на моторно превозно средство №
** и 2 бр. регистрационни табели № **.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.
На
основание чл. 138 от АПК препис от решението да се изпрати на страните.
АДМ. СЪДИЯ: