№ 104
гр. С., 25.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Дора Д. Михайлова
Членове:Росина Н. Дончева
Светослав Н. Николов
при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова
като разгледа докладваното от Дора Д. Михайлова Въззивно гражданско
дело № 20211800500643 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 26 от 10.02.2020 г., поправено с решение №
260028/30.06.2021 г., постановени по гр. дело № 1019/2018 г. по описа
на РС – гр. К., ответникът Сдружение "Национално бюро на
българските автомобилни застрахователи" е осъден да заплати на Д.А.
К. – Б. сумата от 10 000. 00 (десет хиляди) лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди (претърпени болки и
страдания), причинени вследствие ПТП на 30.11.2013 г., както и
сумата от 2 500. 00 (две хиляди и петстотин) лева - лихва за забава
върху размера на главницата за периода от 30.11.2013 година (датата
на деликта) до датата на завеждане на иска пред съда – 25.11.2018 г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба
пред съда - 26.11.2018 година, до окончателното изплащане на сумата
по главницата. С решението исковете за главница и лихви са
отхвърлени, както следва: за сумата над 10 000 лева до 20 000 лева и за
сумата над 2500 лева до 5000 лева.
С решението съдът е осъдил ответника да заплати на основание чл.
78, ал. 1 ГПК на ищцата разноските по делото в размер на 1 200 лева,
а ищцата е осъдена на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати на
1
ответника разноски в размер на 1976 лева.
Решението е обжалвано от ищцата в първоинстанционното
производство в частта, в която исковете са отхвърлени, с оплаквания
за неправилност, тъй като присъденият размер на обезщетението бил
крайно занижен. Искането е за отмяна на решението в тези части и
постановяване на нов акт по съществото на спора, с който
претенциите да бъдат уважени в пълния предявен размер.
Срещу решението, в частта, в която исковете са уважени, е
депозирана въззивна жалба от ответника в първоинстанционното
производство, в която са изложени оплаквания за необоснованост и
неправилност на обжалвания съдебен акт. Твърди се, че съдът е дал
погрешна правна квалификация на спорното право, като не е
съобразил, че към датата на настъпване на твърдяното
застрахователно събитие действащ закон е бил КЗ (отм.). Районният
съд постановил своя акт въз основа на доказателства, които били
събрани в нарушение на процесуалните правила за това. Неправилни
били фактическите изводи на районния съд относно мястото и
механизма на настъпване на ПТП, тъй като били изградени въз основа
на недопустимо доказателствено средство – нотариално заверена
декларация от другия участник в ПТП, въз основа на която бил и
анализът на изготвената съдебно-автотехническа експертиза.
Отсъствието на елементите от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД при
доказателствена тежест на ищцата изключвало основателността на
исковете. Претендира се отмяна на решението на районния съд в
обжалваната част и постановяване на нов акт по същество, с който
претенциите да бъдат отхвърлени. Претендират се разноските по
производството.
Всяка от страните е депозирала писмен отговор, оспорвайки
въззивната жалба на насрещната страна.
Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото
доказателства, и взе предвид наведените във въззивните жалби пороци
на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна,
намира за установено следното.
Предявени са за разглеждане иск с правно основание чл. 282, ал. 3,
вр. чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.), приложим на основание & 22 КЗ, вр. чл.
45 ЗЗД, и иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Представена по делото е скица на пътно-транспортно
произшествие към протокол № 1500286, съставена на 30.11.2013 г. от
А.Д. – служител на ОПП – СДВР, върху която е отразено
2
местоположението (на път за с. М.) на два броя МПС, означени като
„1“ – ДК № AZ66ЗA, и „2“ – ДК № 707НО34. Скицата носи освен
подписа на съставилия я и подписите на водачите на двете МПС
(имената им не са посочени). Протоколът, част от който се твърди да е
тази скица, не е представен по делото.
От писмо изх. № 433200-88728/04.10.2018 г. на МВР – СДВР –
ОПП се установява, че въз основа на протокол № 1500286/30.11.2013
г. е съставен АУАН № 433672/30.11.2013 г., основание за издаване на
НП № 45002/13.12.2013 г. срещу П.Б.П. за това, че на 30.11.2013 г.
около 20.50 ч. в гр. С., по пътя от с. М., управлява лек автомобил „О.“,
AZ66ЗA, и на около 200 метра преди околовръстен път поради
несъобразена скорост със състоянието на пътя, мокра настилка,
реализира ПТП с насрещно движещия се лек автомобил 707НО34,
който впоследствие се удря в дърво, отдясно на пътното платно.
Представената по делото декларация от П.Б.П. с нотариална
заверка на подписа съдът не обсъжда, тъй като същата не
представлява годно доказателствено средство (същата има характер на
писмени свидетелски показания, които гражданското процесуално
право не допуска).
Представените по делото епикризи и останалата медицинска
документация самостоятелно съдът не обсъжда, тъй като тези
доказателства са от значение за вещото лице, което е работило по тях.
От заключението на съдебно-медицинската експертиза на вещото
лице В. Т., което съдът кредитира, се установява, че ищцата е
претърпяла травма на лявата колянна става с излив на кръв в ставата,
доказана чрез пункция, както и разкъсване на задния рог на медиалния
менискус на лявата колянна става, частични лезии на предната
кръстата връзка и латерална и колатерална връзка, установени
клинично и чрез МРТ-изследване. Вещото лице сочи, че травмата на
лявата колянна става е получена в резултат на удар при пластичните
деформации на купето и инерционното придвижване на крайниците в
момента на удара, като е довела до трайно затруднение на движението
на левия долен крайник за срок, по-голям от 30 дни. Лечението е
единствено оперативно. В случай, че не бъде приложено, биха
настъпили прогресиращи изменения в ставата. Вещото лице сочи, че
няма данни оперативно лечение да е проведено, а рехабилитационните
процедури, на които ищцата се е подложила, не са дали положителен
за състоянието й резултат. Освен описаната травма, ищцата е
получила травма на главата, изразяваща се в контузия в челната
област, дисторзия на шията. Тази травма е в резултат на контакт с
3
въздушна възглавница в момента на удар. Уврежданията са
мекотъканни и са отзвучали за около 20 – 25 дни без да останат трайни
или постоянни последици да здравето и живота на пострадалата.
Вещото лице сочи, че, независимо дали ищцата е била с поставен
обезопасителен колан или не, тя би получила същите по вид травми.
В производството пред районния съд са изслушани единична и
тройна автотехническа експертиза. Съгласно заключението на
единичната САТЕ на вещото лице В. В. от 30.04.2019 г. и
заключението към тройната автотехническа експертиза на вещите
лица Ст. Д., А.А. и В. В. от 12.11.2019 г. причина за настъпване на
ПТП на Околовръстен път – кв. М. е несъобразената скорост на
движение, около 65-70 км/ч, с пътните условия на автомобила,
управляван от П. П., както и неспазване на необходимата дистанция
от движещия се пред него автомобил. При изследване механизма на
произшествието вещите лица възпроизвежат описанието на събитието,
съдържащо се в нотариално заверена от П. П. декларация. Въззивният
съд не кредитира нито един от фактическите изводи на вещите лица
по механизма на настъпване на ПТП, тъй като в основата им е
анализът на недопустимо доказателствено средство (декларация от
П.Б.П. с нотариална заверка на подписа). Допълнителен аргумент за
отказа на въззивния съд да кредитира заключението на единичната
САТЕ на вещото лице В. В. от 30.04.2019 г. е, че в същото се
съдържат правни изводи (относно законосъобразността по съставяне
на АУАН на П.Б.П., макар този въпрос да е без значение за правния
спор). За да обосноват изводите си относно причините и механизма на
ПТП, вещите лица, изготвили заключението към тройната
автотехническа експертиза, са се позовали на обсъдената горе
декларация от П.Б.П. с нотариална заверка на подписа, както и на
декларация, съставена от ищцата, която е непротивопоставима на
оспорилата отразеното в нея страна – ответника по иска.
От показанията на свидетеля Б., бивш съпруг на ищцата, се
установява, че преди около пет години тя претърпяла ПТП в гр. С., в
участъка между кв. М. и околовръстния път, като автомобилът, който
управлявала, се забил в дърво до пътя. Пред свидетеля Б. тя споделила
за болки в лявото коляно и главата. След инцидента ищцата изпитвала
силни болки и затруднения в ежедневното си битово обслужване.
Показанията на свидетеля Д. съдът не обсъжда, тъй като от тях не
се установяват факти, релевантни за спорното право.
При тези факти въззивният съд прие от правна страна следното.
Съдът е сезиран с иск с правна квалификация чл. 282, ал. 3, вр. чл.
4
226, ал. 1 от КЗ (отм.), приложим на основание & 22 КЗ, вр. чл. 45
ЗЗД, и иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като уважаването на предявения главен
иск е свързано с установяване при доказателствена тежест на ищеца
на следните предпоставки: осъществен деликт на територия на
Република България от водач на моторно превозно средство с
чуждестранна регистрация от държава, член на системата "зелена
карта", който деликт представлява застрахователно събитие, рискът за
което се покрива от застраховка Гражданска отговорност;
настъпването на вреди за ищеца, причинени от застрахователното
събитие; причинна връзка между деликта и вредите.
В конкретния случай спорът пред въззивната инстанция се
концентрира върху това къде точно е настъпило процесното МПТ и
какъв е механизмът му, дали поведението на водача на П. П. е било
противоправно, нарушил ли е той правилата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП,
била ли е съобразена скоростта, в която е управлявал автомобила, с
конкретните пътни условия.
В противоречие с правилата за разпределение на
доказателствената тежест в процеса ищцата не проведе доказване да е
осъществен деликт от водача на моторното превозно средство с
чуждестранна регистрация от държава, член на системата "зелена
карта“ съобразно твърденията в исковата молба. За установяване
механизма на настъпване на произшествието ищцата е ангажирала
автотехнически-експертизи, заключенията към които, базирани на
недопустимо доказателствено средство, съдът не кредитира.
Съставеният след посещение на мястото на ПТП от длъжностното
лице на полицията протокол за процесното ПТП № 1500286 от
30.11.2013 г. не бе представен по делото. Констативният протокол за
ПТП, издаден след задължително посещение на мястото на ПТП от
длъжностно лице на полицията в случаите на чл. 125 ЗДП, вр. чл. 6 и
чл. 7 Наредба № 1-167 от 24. 10. 2002 г. за условията и реда на
взаимодействие между контролните органи на МВР,
застрахователните компании и А З Н при настъпване на
застрахователни събития, свързани с МПС (отм. ДВ. бр. 69 от
19.08.2014 г.), какъвто не бе представен по делото, съставлява
официален свидетелстващ документ относно пряко възприетите от
съставителя му факти при огледа, относими за определяне на
механизма на ПТП, като местоположение на МПС, участници в ПТП,
характера и вида на нанесените щети, пътните знаци, маркировката на
местопроизшествието и др., като спрямо последните той се ползва с
обвързваща материална доказателствена сила. Когато протоколът за
5
ПТП не удостоверява всички релевантни за механизма на ПТП
обстоятелства или преценката им изисква специални познания, които
съдът не притежава, ищецът като носещ тежестта за установяване на
механизма на ПТП, следва да ангажира и други доказателства –
автотехнически експертизи и свидетелски показания. Доколкото
ищцата не проведе доказване на всички правнорелевантни факти
относно механизма на процесното ПТП главният (а като следствие от
това и енетуалният) иск се явява неоснователен. Освен това
ангажираните от ищцата доказателства не установяват събитието да е
настъпило съобразно твърденията в исковата молба на околовръстния
път в гр. С.. Ангажираните от нея гласни доказателства чрез разпит на
свидетеля Б., който се озовал на мястото на инцидента след като
ищцата му телефонирала, сочат, че произшествието е настъпило не на
околовръстния път в гр. С., както се твърди в исковата молба, а в
участъка между кв. М. и околовръстния път.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че актът за
установяване на административно нарушение и съставеното въз
основа на него наказателно постановление са доказателства без
задължителна доказателствена сила за гражданския съд, при което при
липсата на други доказателства за мястото и механизма на процесното
ПТП, въззивният съд счита, че носещата тежестта за доказване страна
(ищцата) не е установила чрез пълно и главно доказване
осъществяването на част от елементите от фактическия състав на
процесното непозволено увреждане, съставляващо застрахователно
събитие - противоправно и виновно поведение на водач на моторно
превозно средство с чуждестранна регистрация от държава, член на
системата "зелена карта".
По изложените съображения обжалваното решение следва да бъде
отменено в частта, в която предявените искове са уважени, както и в
частта, в която в тежест на ответника по иска са възложени разноски
по делото, като вместо него следва да се постанови друго, с което
претенциите се отхвърлят. В останалата част решението трябва да
бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора на ответника по иска следва да се
присъдят разноските по водене на делото и пред двете инстанции в
размер на общо 3 726 лева според представените списъци по чл. 80
ГПК при извод за основателност на възражението за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, възлизащо на 2 172 лева, за сумата над
1 500 лева, тъй като делото не се отличава с особена правна сложност.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1, пр. 2 ГПК настоящото решение не
6
подлежи на обжалване.
Така мотивиран, Софийски окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 26 от 10.02.2020 г., поправено с решение
№ 260028/30.06.2021 г., постановено по гр. дело № 1019/2018 г. по
описа на РС – гр. К., В ЧАСТТА, в която ответникът Сдружение
"Национално бюро на българските автомобилни застрахователи" е
осъден да заплати на Д.А. К. – Б. сумата от 10 000. 00 (десет хиляди)
лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди
(претърпени болки и страдания), причинени вследствие ПТП на
30.11.2013 г., както и сумата от 2 500. 00 (две хиляди и петстотин)
лева - лихва за забава върху размера на главницата за периода от
30.11.2013 година (датата на деликта) до датата на завеждане на иска
пред съда – 25.11.2018 г., както и В ЧАСТТА, в която в тежест на
ответника по иска са възложени разноски по делото, И ВМЕСТО
ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.А. К. – Б., ЕГН: **********, против
Сдружение "Национално бюро на българските автомобилни
застрахователи", ЕИК: ***********, главен иск с правно основание
чл. 282, ал. 3, вр. чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.), приложим на основание &
22 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД, за заплащане на сумата от 10 000 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди (претърпени
болки и страдания), причинени вследствие ПТП, настъпило на
30.11.2013 г. на околовръстен път в гр. С. с посока с. М., както и
акцесорния иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на
сумата от 2 500 лева - лихва за забава върху на главницата за периода
от 30.11.2013 г. до датата на завеждане на иска пред съда – 25.11.2018
година.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 26 от 10.02.2020 г., поправено с
решение № 260028/30.06.2021 г., постановено по гр. дело № 1019/2018
г. по описа на РС – гр. К., в останалата част при правилна правна
квалификация на главния иск чл. 282, ал. 3, вр. чл. 226, ал. 1 от КЗ
(отм.), приложим на основание & 22 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Д.А. К. – Б., ЕГН:
**********, да заплати на Сдружение "Национално бюро на
българските автомобилни застрахователи", ЕИК: ***********, сумата
от 3 726 (три хиляди седемстотин двадесет и шест) лева – разноски по
7
водене на делото и пред двете инстанции.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8