Р Е Ш Е Н И Е
№ 309
гр. Плевен, 16.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, първи касационен състав, на деветнадесети
май две хиляди двадесет и трета година в публично съдебно
заседание в състав:
Председател: ДАНИЕЛА ДИЛОВА
Членове: ЕЛКА
БРАТОЕВА
НЕДЯЛКО ИВАНОВ
С участието на Прокурор от Окръжна прокуратура - Плевен:
ИВАН ШАРКОВ
При секретар: БРАНИМИРА МОНОВА
Като разгледа докладваното от съдия
Братоева Касационно административно-наказателно дело № 264/2023г. по
описа на съда, на основание доказателствата по делото и закона, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 208 и следващите
от Административно-процесуалния кодекс вр. чл.63в от Закона за
административните нарушения и наказания.
Образувано е по касационна жалба на „АСМ“
ЕООД – гр. Плевен, представлявано от адв. С.Г. от Адвокатска колегия – гр.
София срещу Решение № 54/07.02.2023 г. на Районен съд – Плевен, постановено по
а.н.д. № 1100/2022 г.
С решението си съдът е потвърдил Наказателно
постановление № 635178-F638757 от 12.05.2022 г.
на и.д. Директор на ТД на НАП – Велико Търново, с което на основание чл. 182,
ал. 1 от ЗДДС на „АСМ“ ЕООД гр. Плевен, представлявано от Б.К. е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 23 893,20 лв.
за извършено нарушение по чл. 124, ал. 5 от ЗДДС, затова че при извършена
проверка от ТД на НАП Велико Търново - офис Плевен, възложена на 14.12.2021г. е
установено, че като регистрирано по ЗДДС лице, дружеството не е отразило
получените кредитни известия в Дневник за покупки за данъчния период - месец
януари 2020 година, през който са издадени, а са отразени в дневник покупки за
данъчен период м.05.2020г., което е довело до определяне на данък в по-малък
размер с 23 893,20 лв. : КИ № **********/31.01.2020 BG130470850 ТРЕНД НЕТ ООД
върната стока с ДО / -24986,00/ и ДДС /- 4997,20/; КИ № **********/31.01.2020
BG130002410 ЕВРО ИМПЕКС ЕООД корекция на цена с ДО /-10300,00/ и ДДС /-2060,00/;
КИ № **********/31.01.2020 BG121163674 ИНФОИНЖЕНЕРИНГ ООД върната стока с ДО /-35264,00/
и ДДС /-7052,80/; КИ № **********/31.01.2020 BG117591612 АСТОН СЕРВИЗ ООД
върната стока с ДО /-48916,00/ и ДДС /-9783,20/.
Касаторът обжалва решението с доводи за недопустимост
и неправилност, поради нарушение на закона – касационни отменителни основания
по чл. 348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК. Посочва,
че неправилно и в противоречие на процесуалните правила, първоинстанционният
съд е приел, че делото е подсъдно на Районен съд Плевен, тъй като към момента
на извършване на административното нарушение в периода януари-май 2020 г.
дружеството е било регистрирано в Търговския регистър със седалище в гр. София
и адрес на управление - район Средец, ул. „***, като цялата търговска дейност
на „АСМ" ЕООД, включително осчетоводяването на търговските операции се е
извършвала на територията на гр. София. Счита, че жалбата срещу процесното НП е
подсъдна на съда, в района на който е извършено административното нарушение
т.е. пред Софийски районен съд, поради което намира, че първоинстанционният съд
се е произнесъл, без да е налице местна подсъдност и поради това решението се
явява недопустимо и следва да бъде обезсилено. Алтернативно навежда доводи за
неправилност на решението поради противоречие с материалния закон. Счита, че районният
съд не е приложил правилно разпоредбата на чл. 124, ал. 5 от ЗДДС, като
погрешно и необосновано приел, че получаването на кредитното известие от регистрираното
лице, в случая - от „АСМ" ЕООД не е елемент от фактическия състав на чл.
124, ал. 5 от ЗДДС и в резултат на погрешното тълкуване и прилагане на
разпоредбата на цитираната норма, съдът не е приел представените в
първоинстанционното производство приемо-предавателни протоколи, от които е
видно, че съответните издатели на кредитните известия - „Тренд нет“ ООД, ЕИК
*********, „Инфоинженеринг“ ООД, ЕИК121163674 и „Астон сервиз“ ООД, ЕИК
********* са изпратили същите, а „АСМ“ ЕООД ги е получило в значително по-късен
момент от издаването им – в края на м.
май 2020 г. Навежда доводи, че необосновано и неправилно съда е кредитирал
свидетелските показания на свидетеля Петков, тъй като същият не е участвал при
установяване на нарушението и свидетелят не разполага с необходимите
възприятия, за да може да установи факти и обстоятелства, които биха били от
значение за делото. Посочва, че неправилно е приложен материалния закон и не е
изпълнена хипотезата на чл. 124, ал. 5 ЗДДС спрямо „АСМ" ЕООД, тъй като не
са налице получени кредитни известия, както изисква законът и няма основание
съответно да се прилага и чл. 182, ал. 1 ЗДДС, който също изисква неотразяване
в отчетните регистри за съответния данъчен период на получения данъчен
документ. Сочи, че тежестта на доказване на релевантните обстоятелства кога са
получени процесните кредитни известия е на данъчния орган, а по неговото
собствено признание той въобще не се е занимавал с такова установяване и
доказване момента на получаване на кредитните известия от „АСМ“ ЕООД. Претендира
присъждане на направените деловодни разноски.
Ответникът по касация – Директора на
Териториална дирекция на Национална агенция по приходите – гр. Велико Търново,
чрез юрисконсулт Ц. Г., оспорва касационната жалба и изразява становище, че
първоинстанционното решение е правилно, законосъобразно и обосновано. Счита, че
в административно наказателната разпоредба на чл. 182 от ЗДДС е посочено, че
подлежат на санкциониране издадени или получени кредитни известия и в
конкретния случай от касатора се тълкува ограничително закона, тъй като издадените
или получени кредитни известия попадат в документацията и следва да бъдат счетоводно
отразени в съответния данъчен период.
Прокурорът от Окръжна прокуратура - Плевен
дава заключение, че решението на първоинстанционния съд е правилно и
законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.
Настоящият състав на Административен съд –
Плевен, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба,
доводите на страните, както и след служебна проверка на осн. чл. 218 ал.2 АПК
за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз
основа на установените факти, приема следното от правна страна:
Касационната жалба е подадена в срока по
чл.211 ал.1 АПК, от надлежна страна и затова е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, жалбата е
ОСНОВАТЕЛНА.
Постановеното от Районен съд – Плевен
решение е недопустимо.
Още при разглеждане на делото пред
първоинстанционния съд жалбоподателят е възразил срещу посочената в НП местна
подсъдност. Релевирал е доводи, които поддържа и в касационната жалба, че към
момента на извършване на нарушението м. януари – м. май 2020г. седалището на
дружеството според ТР е в гр. София и това е мястото на извършване на дейността
на дружество, респективно и задълженията за счетоводното отчитане на
съответните търговски операции и данъчни задължения по ЗДДС са възникнали към
НАП - София. Затова спорът е подсъден на РС – София.
Неправилно РС – Плевен е отхвърлил
направеното възражение с мотив, че седалището на дружеството е в гр. Плевен.
Съгласно чл. 59 ал.1 ЗАНН наказателните
постановления подлежат на обжалване пред районния съд, в района на който е
извършено или довършено нарушението.
В случая, според описанието в НП,
нарушението се изразява в неотразяване на получените от дружеството кредитни
известия в Дневника за покупки за данъчния период, за който се отнасят - м.
януари 2020г. , същите са били отразени в дневника за покупки за м. 05.2020г.,
което е довело до определяне на задължението за данък ДДС в по-малък размер.
Видно от вписванията по партидата на
дружеството в Търговския регистър седалището и адреса на управление от
регистрацията му на 23.01.2008г. до 25.08.2020г. е в гр. София, а след тази
дата седалището по регистрацията и декларирания адрес за кореспонденция с НАП е
в гр. Плевен, ул. ***. Нарушението е извършено и довършено в периода м. януари
2020г. – м. май 2020г., тъй като кредитните известия, издадени през м. януари
2020г. от посочените контрагенти, са получени и отразени от дружеството няколко
месеца по-късно - през м. май 2020г., а
според наказващия орган е следвало да се отразят в дневника за продажби за
данъчния период, през който са издадени и това е довело до определяне на
задължения за ДДС в по-малък размер. Към този момент седалището на дружеството,
респективно мястото на извършване на дейността е било в гр. София, от където
произтича и задължението към съответната компетентна териториална данъчна дирекция
на НАП – София по чл. 8 ал.1 т.3 ДОПК, поради което делото е подсъдно на
Районен съд – София – в района на който е извършено нарушението.
Решението на Районен съд – Плевен, който
не е бил местнокомпетентен да се произнесе по спора, е постановено при
съществено процесуално нарушение по смисъла на чл. 348 ал.3 т.3 НПК – от
незаконен състав, който не е имал правомощие и компетентност да го разгледа,
поради което е недопустимо и на осн. чл. 221 ал.3 АПК следва да се обезсили, а
делото да се изпрати на компетентния съд – Районен съд – София – за разглеждане
на жалбата срещу НП. На осн. чл. 226 ал.3 АПК първоинстанционния съд следва да
се произнесе и по направените за производството разноски, включително и пред
настоящата касационна инстанция.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И
:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 54/07.02.2023
г. на Районен съд – Плевен, постановено по а.н.д. № 1100/2022 г.
ИЗПРАЩА делото на Районен съд – София за
разглеждане на жалбата на „АСМ“ ЕООД – гр. Плевен, представлявано от адв. С.Г.
от Адвокатска колегия – гр. София срещу Наказателно постановление № 635178-F638757 от 12.05.2022 г. на и.д. Директор на ТД на НАП
– Велико Търново.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕПИС от
решението на осн. чл. 138 ал.1 АПК да се изпрати на страните и Окръжна
прокуратура – Плевен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.