Решение по дело №355/2022 на Административен съд - Враца

Номер на акта: 283
Дата: 8 август 2022 г.
Съдия: Миглена Раденкова
Дело: 20227080700355
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 6 юни 2022 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 283

 

гр. Враца,  08.08.2022 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА, V състав, в публично заседание на 06.07.2022 г. /шести юли две хиляди двадесет и втора година/ в състав:

 

АДМ. СЪДИЯ: МИГЛЕНА РАДЕНКОВА

 

при секретаря МАРГАРИТКА АЛИПИЕВА, като разгледа докладваното от съдия РАДЕНКОВА адм. дело № 355 по описа на АдмС – Враца за 2022 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 145 и сл. АПК, вр. с чл. 186, ал. 4 от Закон за данък върху добавената стойност /ЗДДС/.

Образувано е по жалба на „М.1.“ ЕООД ***, представлявано от * П.С.С., действаща чрез пълномощника си * Д.Х. ***, против Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 11208/03.05.2022 г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ в Дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) е наложена принудителна административна мярка ЗАПЕЧАТВАНЕ НА ТЪРГОВСКИ ОБЕКТ – Склад за плодове и зеленчуци, находящ се в ***, стопанисван от дружеството-жалбоподател и забрана за достъп до него за срок от 14 /четиринадесет/ дни.

Развиват се доводи, че Заповедта за налагане на ПАМ е незаконосъобразна, като постановена в нарушение на материалноправните изисквания и целта на закона и при съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Твърди се, че в обстоятелствената част на наложената ПАМ не е описана в пълнота фактическата обстановка при извършената проверка и така наречената контролна покупка, както и че липсват мотиви относно срока за налагането ѝ. Счита мярката за явно несъразмерна, без да са отчетени всички отегчаващи и смекчаващи обстоятелства при установеното нарушение, което е в разрез на принципа залегнал в разпоредбата на чл. 6 от АПК.  Иска се отмяната ѝ, както и присъждане на направените по делото разноски.

В с.з. оспорващото дружество се представлява от * Д.Х., който поддържа и доразвива изложените в жалбата съображения. Застъпва становище, че продажбата не е била завършена, тъй като платената от проверяващите сума за контролната покупка, не е била прибрана в касата, останала е на масата и не е издаден касов бон, а проверяващите са си тръгнали без да го поискат, с което са спомогнали за извършване на нарушението, след което са се върнали, легитимирали и издали акта.

Ответникът, Началник отдел „Оперативни дейности“ в Дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, чрез юрисконсулт В.А. в представена по делото писмена защита и в съдебно заседание оспорва жалбата, като неоснователна. Твърди, че ЗППАМ отговаря на всички изисквания за законосъобразност, в обстоятелствената ѝ част ясно и точно са изложени фактите, послужили като основание за прилагането на ПАМ, както и тези относими към преценката на продължителността ѝ. Отправено е искане жалбата да бъде оставена без уважение и е претендирано присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

            По делото е приложено заверено копие от образуваната пред административния орган преписка, а в с.з. е разпитана св. Ц.Д.А..

            Съдът, като взе предвид разпоредбата на чл. 168 от АПК и прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка с доводите и твърденията на страните, приема за установено следното:

            На 26.04.2022 г. в 12:30 ч. служители от Главна дирекция „Фискален контрол“, Дирекция „Оперативни дейности“ при ЦУ на НАП извършили проверка на търговски обект по смисъла на § 1, т.  41 от ДР на ЗДДС – Склад за плодове и зеленчуци, находящ се в ***, стопанисван от жалбоподателя „М.1.“ ЕООД. Проверката е извършена по реда на Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин. В хода на проверката е извършена контролна покупка на 1 бр. микс ядки – печени 500 гр. на обща стойност 12,00 лева, заплатена в брой на място в обекта от орган по приходите в 12:27 ч. на същата дата - 26.04.2022 г. За контролната покупка от страна на „М.1.“ ЕООД не е издадена фискална касова бележка от налично в обекта и работещо фискално устройство с изградена дистанционна връзка с НАП.

За констатираните при проверката факти и обстоятелства е съставен ПИП серия АА, № 0057849/26.04.2022 г., към който са приложени: КЛЕН от фискалната памет на фискалното у-во за дата 26.04.2022 г., от което се установява, че за същата дата и час няма издадена касова бележка за сумата от 12,00 лв.; Х-отчет 1 бр.; съкратен отчет от ФП – 2 бр.; опис на касовата наличност – 1 бр. и Декларация от лице работещо по трудово правоотношение.

Предвид установените обстоятелства Началник отдел „Оперативни дейности“ в Дирекция „Оперативни дейности" в Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, е издал оспорената в настоящото производство ЗППАМ № 11208/03.05.2022 г., с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС на „М.1.“ ЕООД е наложена ПАМ "запечатване на търговски обект" – Склад за плодове и зеленчуци, находящ се в ***, стопанисван от дружеството-жалбоподател и забрана за достъп до него за срок от 14 /четиринадесет/ дни.

Заповедта е била връчена на адресата на 12.05.2022 г., а жалбата против нея е депозирана пред АО на 25.05.2022 г., при спазване на предвидения в чл. 149, ал. 1 от АПК, 14-дневен срок за обжалване.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена срещу подлежащ на съдебно обжалване акт, за който не е предвиден задължителен административен ред за оспорване, от надлежна страна, с правен интерес от търсената защита и в законоустановения 14-дневен срок за обжалване, с оглед на което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Съгласно изричната разпоредба на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен, въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, като съгласно ал. 2 на същия член съдът следва да обяви нищожността на акта, дори да липсва искане за това.

Настоящият съдебен състав счита, че оспореният в настоящото производство акт е издаден от компетентен орган, в рамките на предоставените му правомощия. Съгласно чл. 186, ал. 3 от ЗДДС принудителната административна мярка по ал. 1 се прилага с мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. С приложената по делото Заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020 г. /л. 23/, Изпълнителният директор на НАП е определил началниците на отдели "Оперативни дейности" в дирекция „Оперативни дейности“ в главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП да издават заповеди за прилагане на ПАМ запечатване на обект по чл. 186 от ЗДДС. Разглежданият административен акт е издаден от Началник отдел „Оперативни дейности“ в Дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, оправомощен по силата на горната заповед на изпълнителния директор на НАП.

Оспореният административен акт е в установената форма и съдържа реквизитите, изискуеми по чл. 59, ал. 2 от АПК, относно наименованието на органа – издател, неговия адресат, фактически и правни съображения за издаването му, включително относно срока на мярката, има ясна разпоредителна част, дата на издаване и подпис на лицето с означена длъжност. Мотивите за продължителността на ПАМ са достатъчни да бъде разбрана и проверена волята на органа. Не е налице нарушение на административнопроизводствените правила, което да е съществено и да води до ограничаване правото на защита на лицето, обект на административната принуда. Доводите на процесуалния представител на оспорващото дружество, относно наличието на предпоставки за отмяна на заповедта, поради неправилно установена фактическа обстановка са неоснователни. В случая установените в ПИП обстоятелства са послужили като фактическо основание за издаване на ЗППАМ – не изпълнено нормативно вменено в разпоредбата на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС задължение, за издаване на фискална касова бележка от фискално устройство при осъществена контролна покупка. Показанията на разпитания в с.з. свидетел Цветомила Ангелова не дават различна фактическа обстановка от вече установената в ПИП, както твърди жалбоподателя. Напротив от същите се потвърждава, че на посочените в оспорената заповед дата и час, в процесния търговски обект, където свидетелката също е пазарувала, е направена контролна покупка, за която не е издадена касова бележка, от лица, които напуснали обекта и след минута време се върнали и легитимирали, като проверяващи от НАП.

Административният орган е приложил правилно материалния закон. Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не издаде съответен документ за продажба по чл. 118 от ЗДДС. Заповедта за налагане на ПАМ е издадена въз основа на Протокол за извършена проверка ПИП серия АА, № 0057849/26.04.2022 г., с който е установено нарушението. Протоколът отговаря на изискванията по чл. 50, ал. 2 и ал. 3 от ДОПК, а съгласно чл. 50, ал. 1 от ДОПК протокол, съставен по установения ред и форма от орган по приходите при изпълнение на правомощията му, е доказателство за извършените от и пред него действия и изявления, и установените факти и обстоятелства. В случая доказателствената сила на протокола за извършената проверка не е опровергана и е доказано, че жалбоподателят не е издал фискална касова бележка при осъществена контролна покупка, платена в брой.

В тази връзка неоснователно е възражението на жалбоподателя, че продажбата не е завършена, тъй като сумата за артикула, макар платена от купувача е останала на масата, не е прибрана в касата и не е издаден касов бон. При плащане в брой с точна сума, какъвто е настоящият случай, следва да се приеме, че плащането е завършено с фактическото предаване от купувача на продавача на определена сума пари, представляваща цената на стоката и това е моментът, в който купувача следва да получи съответния документ за този продажба, а именно фискална касова бележка от фискално устройство. Къде точно продавача ще сложи платената сума е обстоятелство ирелевантно по отношение на задължението му за издаване на фискална касова бележка от регистрирано и работещо фискално устройство с изградена дистанционна връзка за предаване на данни към НАП. Неизпълнението на това задължението е основание за прилагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС, а съгласно чл. 187, ал. 1 от ЗДДС при прилагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1 се забранява и достъпът до обекта.  

Цитираната разпоредба е императивна и при наличие на основанията изчерпателно изброени в нея, административният орган действа в условията на обвързана компетентност, т.е. без да има право на преценка дали да приложи ПАМ или не, и в същото време е независим от хода на административнонаказателното производство (дали ще бъде издадено наказателно постановление, дали и кога ще влезе в сила, т.е. независимо от това дали нарушението ще бъде санкционирано или не), органът е длъжен да приложи ПАМ „Запечатване на обект за срок до 30 дни“, както и да забрани достъпа до него на основание чл. 187, ал. 1 от ЗДДС.

Анализът на разпоредбата на чл. 186, ал. 1 сочи, че процесната мярка има двояко значение - същата е от превантивен характер и цели осуетяване възможността да бъдат извършени други подобни нарушения и едновременно с това има преустановяващ ефект, тъй като е насочена към прекратяване на деянието, осъществяващо състав административно нарушение по смисъла на специалния закон. Именно с оглед непосредствената цел за ограничаване на евентуално противоправно поведение и обезпечаване положителните действия на субекта на нарушението – законосъобразно отчитане на продажбите в търговския обект, мярката се прилага с определена продължителност – до 30 дни. В случая при определяне на продължителността на запечатването органът в условията на оперативна самостоятелност е взел предвид вида и обема на упражняваната дейност, типа и големината на търговския обект – площ около 200 кв. м, неговото местоположение, тежестта на извършеното нарушение, като е посочил, че законосъобразното отчитане на продажбите е от съществено значение за охраната на държавния интерес, а извършеното нарушение сериозно засяга данъчната дисциплина и с цел превенция срещу превръщането му трайна практика е приел, че за постигане целите на мярката са достатъчни 14 дни, което към средата на допустимия по закон срок. Тези мотиви са достатъчни за да покажат волята на издателя на акта, с посоченото в него съдържание. След изтичане на този 14-дневен срок, ПАМ следва да се счита автоматично за отпаднала с оглед настъпилото прекратително условие, с което е обвързано действието й.

Оспорената заповед е издадена и в съответствие с целта на закона- защита на интереса на държавния бюджет за законосъобразно регистриране и отчитане на извършените продажби и своевременно подаване на информация по дистанционната връзка с НАП от наличните в търговските обекти регистрирани фискални устройства.

По изтъкнатите съображения настоящият съдебен състав приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, същата е в съответствие с приложимите материалноправни норми и с целта на закона, поради което следва да бъде потвърдена, а жалбата срещу нея следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

При този изход на спора претенцията на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски се явява неоснователна и такива не му се дължат.

Претенцията на ответника за присъждане на юрисконсутско възнаграждение е основателна и жалбоподателят следва да бъде осъден да я заплати.

Водим от гореизложеното и на основание чл.172, ал.2 АПК съдът

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „М.1.“ ЕООД ***, представлявано от управителя П.С.С., против Заповед за прилагане ПАМ № 11208/03.05.2022 г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ в Дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС е наложена ПАМ „Запечатване на търговски обект“ – Склад за плодове и зеленчуци, находящ се в *** и е забранен  достъпа до него за срок от 14 /четиринадесет/ дни.

 

ОСЪЖДА „М.1.“ ЕООД ***, представлявано от управителя П.С.С. ДА ЗАПЛАТИ в полза на НАП 100,00 /сто/ лева разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.

 

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

АДМ. СЪДИЯ: