№ 2230
гр. София, 15.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 38 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ Гражданско дело №
20221110102764 по описа за 2022 година
Предявен е от ищеца С. М. И., ЕГН **********, отрицателен установителен иск с
правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на
ответника „Софийска вода“ АД, ЕИК *********, сумата от 5136, 13 лв., представляваща
задължение за периода от 18.04.2014 г. до 23.11.2020 г. за доставена и потребена питейна
вода.
Ищецът С. М. И. моли съдът да установи, че не дължи на ответното дружество
„Софийска вода“ АД сумата от 5136, 13 лв. Правният си интерес от предявяването на
настоящия иск ищецът основава на твърдението, че според ответното дружество процесната
сума била дължима за услуги и доставки в периода от 18.04.2014 г. до 23.11.2020 г. С. И.
твърди, че между нея и ответника не съществува облигационна връзка за имот в гр. Нови
Искър, кв. „Кумарица“, ул. „Йове войвода“ № 12А. Прави възражение за погасяване по
давност на притезанието за целия дълг. Моли съдът да установи недължимостта и да
присъди разноски.
Ответното дружество оспорва иска. Посочва, че като собственик на процесния имот
ищцата ex lege е потребител на В и К услуги за имота. Според отговора част от процесната
сума в размер на 1059, 97 лв. е формирана на основание чл. 50 от Общите условия на
„Софийска вода“ АД, която се прилага в случаите на установено незаконно присъединяване
към водопреносната мрежа. Сочи се, че процесната сума за периода от три години преди
подаване на исковата молба не е погасена по давност.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
При предявен отрицателен установителен иск в тежест на ответника е да докаже, че
през процесния период 18.04.2014 г. до 23.11.2020 г. между страните е било налице валидно
правоотношение по договор за доставка на В и К услуги при общи условия, количеството и
стойността на доставената вода, както и изискуемостта на сумите.
С оглед наведеното възражение от ищеца в исковата молба за изтекла погасителна
давност, следва да докаже настъпването на обстоятелства, обуславящи основание за спиране
или прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.
1
Договорното отношение възниква ex lege от качеството собственик или ползвател, с
учредено право на ползване или право на строеж върху съответния имот, за който се
предоставят В и К услугите – аргумент от разпоредбата на §1, ал. 1, т. 2, б. „а“ ЗРВКУ.
Ответникът в настоящото производство не ангажира доказателства, от които да се направи
обоснован извод за това, че през процесния период ищецът С. И. е носител на което и да е от
тези вещни права. Ищецът оспорва наличието на облигационна връзка между него и
ответното дружество, но не твърди, че не е собственик на процесния имот. Напротив, още в
исковата молба ищецът твърди, че е собственик на процесния имот, който представлява
наследство от лицето Николай Велинов Илиев. Следователно за ищеца е възникнало
качеството потребител като собственик на процесния имот. Последното се подкрепя и от
изявлението на ищеца в представеното от него като приложение към Исковата молба Искане
до ответника от 24.08.2021 г., в което същият търси правата си „като потребител“.
С оглед на гореспоменатото съдът следва да приеме, че е налице облигационна връзка
между ищеца и ответното дружество за процесния период.
По делото е допусната Съдебно-техническа експертиза, която съдът кредитира като
компетентно и обективно изготвена. От нея става ясно, че процесният имот е водоснабден, а
количеството доставена вода е определяно както следва:
За периода от 18.04.2014 г. до 30.08.2017 г. – на база разход за предишен период
За периода от 30.08.2017 г. до 23.11.2020 г. – с водомер с № **********.
За първия от двата периода начислението е било служебно, а не на база показанията на
водомер.
За втория период начислението е било въз основа на показанията на водомер с №
**********.
С Контролен лист № 018366 от 03.08.2021 г. е установено, че процесният водомер с №
********** не работи. Констатацията обаче е направена към момент извън процесния
период, за последния не са наведени доказателства водомерът да не е бил в изправност,
поради което следва да се приеме, че за периода 30.08.2017 г. до 23.11.2020 г. действително е
доставена питейна вода до процесния имот в количествата, отчетени с водомер с №
**********.
Във връзка с възражението на ищеца за изтекла погасителна давност по отношение на
извънсъдебно претендираната от ответното дружество сума съдът стига до следните изводи:
Според ТР № 3/2011 г. от 18.05.2012 г. на ОСГТК, ВКС: „Понятието „периодични
плащания” по смисъла на чл. 111, б. ”в” от Закона за задълженията и договорите се
характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други
заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през
предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално
определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са
еднакви“. Задълженията за заплащане на доставена и консумирана питейна вода са
периодични по смисъла на цитираното решение, поради което всяко периодично
задължение се погасява с кратката тригодишна давност – чл. 111, б. „в“ ЗЗД.
По силата на чл. 33, ал. 1 от Общите условия за предоставяне на В и К услуги на
потребителите на „Софийска вода“ АД В и К операторът издава ежемесечни фактури при
наличие на консумация и/или служебно начисляване на количества. Ал. 2 на същия член
пък гласи, че потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях В
и К услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране.
При определяне на крайната дата, до която са се погасили периодичните задължения на
ищеца в процесния период, следва да се вземе предвид следното:
Исковата молба по настоящото производство е подадена на 20.01.2022 г. Следователно
всички периодични задължения, чиято изискуемост е настъпила след 20.01.2019 г., не са
погасени по давност. В периода на изтичане на погасителната давност е приет специалният
Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с Решение на
2
НС от 13.03.2020 г., и за преодоляване на последиците. Съгласно чл. 3, т. 2 от него (изм. -
ДВ, бр. 34 от 2020 г., в сила от 09.04.2020 г.) за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на
извънредното положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се
погасяват или придобиват права от частноправните субекти. С Решение на Народното
събрание на Република България от 13.03.2020 г. /ДВ, бр. 22/2020 г./ е обявено извънредно
положение върху цялата територия на Република България, считано от 13 март 2020 г. до 13
април 2020 г. С Решение на НС /ДВ, бр. 33/2020 г./ срокът на обявеното с Решение на
Народното събрание от 13 март 2020 г. извънредно положение върху цялата територия на
Република България е удължен до 13 май 2020 г. След тази дата, срокът на извънредното
положение не е бил удължаван. По изложените съображения следва да се приеме, че в
периода от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. давностни срокове не са текли. Ето защо, към
тригодишния давностен срок следва да се прибавят още 69 дни, следователно всички
периодични задължения, чиято изискуемост е настъпила след 12.11.2018 г., не са погасени
по давност.
Съгласно предоставената с исковата молба от ищеца Справка за задължения във връзка
с процесния имот за периода от 18.04.2014 г. до 23.11.2020 г. и гореизложеното,
задълженията по всяка фактура, издадена преди 12.10.2018 г. (с падеж на 12.11.2018 г.), са
погасени по давност. Следователно съдът следва да приеме за установено, че за периода от
18.04.2014 г. до 21.09.2018 г. (което задължение е с падеж 21.10.2018 г.) задълженията на
ищеца са погасени по давност. За периода от 22.10.2018 г. до 23.11.2020 г. обаче
погасителна давност не е изтекла, поради което искът следва да бъде отхвърлен за тази част.
За периода от 18.04.2014 г. до 21.09.2018 г. дължимата сума по фактури се равнява на
2755, 11 лв., за която част искът следва да бъде уважен.
За периода от 22.10.2018 г. до 23.11.2020 г. дължимата сума по фактури се равнява на
2381, 02 лв., за която част искът следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
На основание чл. 38, ал. 2 ЗА ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на
процесуалния представител на ищеца - адвокат Ю. Г., адвокатско възнаграждение
съобразено с уважената част от иска, с оглед на обстоятелството, че адвокат Г. е оказала
безплатна правна помощ на ищеца. С оглед продължителността на участието на ищеца в
производството, сложността на казуса и размера на иска съдът намира възражението за
прекомерност на адвокатското възнаграждение за основателно и го намалява до 600 лв., като
при разпределяне на разноските ответникът следва да заплати на адвокат Г. сумата от 321,
85 лв.
На основание чл. 78, ал. 8 ГПК съдът определя размер на юрисконсултското
възнаграждение от 100 лв.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати в полза на
ищеца сумата в размер на 254, 97 лв., представляваща разноски по производството
съобразно отхвърлената част от иска.
Ответникът следва да заплати по банкова сметка на СРС сумата от 109, 96 лв.,
представляваща държавна такса съобразно уважената част от иска.
Мотивиран от посоченото, Софийски районен съд, 38 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск с правно основание чл. 124 ГПК, че С. М. И.,
ЕГН **********, с адрес: гр. Нови Искър, кв. „Кумарица“, ул. „Йове войвода“ № 12А, не
дължи на „Софийска вода“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
3
София, Бизнес Център „Интерпред“, бул. „Цар Борис III“ № 159, ет. 2 и 3, сумата от 2755, 11
лв., представляваща задължения по фактури за периода от 18.04.2014 г. до 21.09.2018 г. за
предоставена питейна вода до имот с адрес гр. Нови Искър, кв. „Кумарица“, ул. „Йове
войвода“ № 12А, поради погасяването по давност, като ОТХВЪРЛЯ за останалата част
предявения иск за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от
2381, 02 лв., представляваща задължения по фактури за периода от 22.10.2018 г. до
23.11.2020 г. за предоставена питейна вода до имот с адрес гр. Нови Искър, кв. „Кумарица“,
ул. „Йове войвода“ № 12А, като неоснователен.
ОСЪЖДА, С. М. И., ЕГН **********, с адрес: гр. Нови Искър, кв. „Кумарица“, ул.
„Йове войвода“ № 12А, да заплати на „Софийска вода“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, Бизнес Център „Интерпред“, бул. „Цар Борис III“ № 159, ет.
2 и 3, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 254, 97 лв., представляваща
разноски по производството съобразно отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА „Софийска вода“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, Бизнес Център „Интерпред“, бул. „Цар Борис III“ № 159, ет. 2 и 3, да заплати на
адв. Ю. Г. на основание чл. 38, ал. 2 ЗА сумата в размер на 321, 85 лв., представляваща
адвокатско възнаграждение съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА „Софийска вода“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, Бизнес Център „Интерпред“, бул. „Цар Борис III“ № 159, ет. 2 и 3, да заплати по
сметка на СРС сумата от 109, 96 лв., представляваща държавна такса съобразно уважената
част от иска.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4