Решение по дело №1112/2020 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

№….........../27.10.2021 г.

гр. Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 51-ви състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

                                            

   РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНТОНИЯ СВЕТЛИНОВА

                                                                   

при участието на секретаря Дияна Д.,

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело № 1112 по описа на съда за 2020 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.

Образувано е по предявени от „Св.Св.К.Е.“ АД, ЕИК ***, със седалище и  адрес на управление:***,  к.к.  „Св.Св.К.Е.”, административна сграда, срещу Л.Ф.В., гражданка на Руската федерация, родена на *** г., с адрес: гр. Варна,  к.к.  „Св.Св.К.Е.”, ул. ***, жилищна сграда „Е.-2“, вх. В, ет. 2, ап. 37, обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. чл. 2, ал. 1 ЗУЕС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми: сумата от 3166,29 лв. с ДДС, представляваща неплатено възнаграждение за 2017 г. и 2018 г. по договор за поддържане и управление на жилищен комплекс от затворен тип „Есенция“ и предоставяне ползването на общата инфраструктура на к.к. „Св.Св.К.Е.“ с нотариална заверка на подписите с рег. № 1443/27.02.2012 г. по описа на нотариус С.К. с рег. № ***на НК, от което 491,32 лв. с ДДС възнаграждение за 2017 г. по фактура № 55586/01.02.2017 г. и 2 674,97 лв. с ДДС възнаграждение за 2018 г. по фактура № 57672/02.02.2018 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 29.01.2020 г., до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 681,43 лв., представляваща обезщетение за забава, начислено за периода от  01.02.2017 г. до 20.01.2020 г.

По твърдения в исковата молба, на 27.02.2012 г. между ищеца, в качеството му на инвеститор на жилищна сграда „Е.“ и собственик на общата инфраструктура в к.к. „Св.Св.К.Е.“, и ответника, като собственик на самостоятелен обект в сградата – ап. ***с площ от 139,56 кв.м, бил сключен договор за поддържане и управление на жилищния комплекс от затворен тип и предоставяне ползването на общата инфраструктура с нотариална заверка на подписите, вписан в Агенцията по вписванията на основание чл. 2, ал. 2 ЗУЕС. По силата на договора ищецът се задължил да извършва определени дейности по административно и техническо поддържане на жилищната сграда, в т.ч. поддръжка на общите части и на басейни, заплащане на електроенергия и вода, поддръжка на асансьор, поддръжка на осветление, осигуряване на портиер, осигуряване на система за сигурност и пропускателен режим, домофонна система, извършване на ремонтни дейности, почистване и хигиенизиране, дезинсекция против гризачи и насекоми и др., срещу насрещното задължение на ответника да му заплаща годишно възнаграждение в общ размер на 1367,68 евро с ДДС с левова равностойност от 2674,97 лв. с ДДС, от което 1116,48 евро с ДДС (2183,65 лв. с ДДС) за предоставените услуги по управление и поддържане на общите части и 251,21 евро с ДДС (491,32 лв. с ДДС) за предоставяне ползването на общата инфраструктура на курортния комплекс, платими в срок до 30 януари на съответната година, за която се дължат. В изпълнение на договора, през 2017 г. и 2018 г. ищецът извършил необходимите дейности по поддържа и управление на общите части на жилищния комплекс и на общата инфраструктура и издал съответните фактури за дължимото му възнаграждение, а именно фактура №  55586/01.02.2017 г. на стойност 2 674,97 лв. с ДДС за възнаграждение за 2017 г. и фактура № 57672/02.02.2018 г. на стойност 2 674,97 лв. с ДДС за възнаграждение за 2018 г. Ответникът заплатил сумата от 2 183,65 лв. с ДДС, с което било частично погасено задължението му по първата фактура, респ. неизплатеният остатък възлизал на 491,32 лв., а по втората фактура не било извършено плащане. Предвид забавата на ответника, същият дължал и законна лихва в общ размер на 681,53 лв., от които 147,93 лв. лихва върху главницата от 491,32 лв. по фактура №  55586/01.02.2017 г., начислена за периода от 01.02.2017 г. до 20.01.2020 г., и 533,50 лв. лихва върху главницата от 2 674,97 лв. по фактура № 57672/02.02.2018 г., начислена за периода от 02.02.2018 г. до 20.01.2020 г.

По изложените аргументи ищецът моли ответникът да бъде осъден да му заплати дължимите суми за главница в общ размер на 3166,29 лв. и обезщетение за забава от 681,53 лв.

В открито съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния му представител адв. с.н., поддържа исковата молба и представя списък на разноски по чл. 80 ГПК. В депозирана писмена защита излага подробни правни съображения въз основа на събрания доказателствен материал.

В срока по чл. 131 ГПК особеният представител на ответника депозира отговор на исковата молба, в който изразява становище за частична недопустимост на предявените искове по размер на ½ от задълженията, доколкото собственици на апартамента, във връзка с който бил сключен договорът, били ответникът и трето лице, също страна по договора, без да е уговорена тяхната солидарна отговорност за дължимото възнаграждение. Оспорва исковете и като неоснователни. Релевира възражение за нищожност на процесния договор, тъй като мениджърът не притежавал право на собственост върху общата инфраструктура на курортния комплекс и лицето Ивалина Адесанина, подписала договора от негово име, нямала право да сключва сделката. Оспорва също обстоятелствата, че сградата е жилищен комплекс от затворен тип, както и че ищецът е неин инвеститор. Отделно оспорва да са извършени твърдените дейности през 2017 г. и 2018 г., за които се претендира заплащането на процесното възнаграждение.

По изложените съображения моли за частично прекратяване на производството по делото и отхвърляне на исковете в останалата им част.

В открито съдебно заседание особеният представител адв. С.Х. поддържа отговора и направеното искане по същество.

 

След като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

От представеното разрешение за строеж № 79/21.06.2005 г. на Главен архитект на Община Варна (л. 16) и удостоверение № 67/02.07.2009 г. за регистриране и въвеждане в експлоатация на строеж (л. 17) се установява, че ищецът „Св.Св.К.Е.“ АД е собственик на ***по плана на к.к. „Св.Св.К.Е.”, гр. Варна, и инвеститор на изградения в имота комплекс жилищни сгради, които са въведени в експлоатация.

Видно от приобщения нотариален акт за покупко-продажба на право на строеж на недвижим имот № 147, том I, рег. № 1442, дело № 101/2012 г. на нотариус С.К. с рег. № ***на НК (л. 362 и сл.), на 27.02.2012 г. „Св.Св.К.Е.“ АД, в качеството му на продавач, е прехвърлило на ответницата Л.Ф.В. и трето лице - В.С.К., в качеството им на купувачи, правото на собственост върху подробно описани в договора самостоятелни обекти в жилищна сграда „Е. 2“, представляваща сграда № 2 в жилищен комплекс от затворен тип, находящ се в гр. Варна, к.к. „Св.Св.К.Е.”, ул. „68-ма“ № 1, построен в ПИ с идентификатор ***със стар идентификатор ***по плана на к.к. „Св.Св.К.Е.”, гр. Варна, сред които обекти и такъв с идентификатор ***, представляващ апартамент ***на втори жилищен етаж във вх. В, ведно с прилежащия му склад и съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху недвижимия имот, в който е построена тя, с обща площ на апартамента от 139,56 кв.м.

Приобщен е и договор за поддържане и управление на жилищен комплекс от затворен тип „Есенция“ и предоставяне ползването на общата инфраструктура на к.к. „Св.Св.К.Е.“ с нотариална заверка на подписите с рег. № 1443/27.02.2012 г. по описа на нотариус С.К. с рег. № ***на НК (л. 4), сключен между „Св.Св.К.Е.“ АД – инвеститор на жилищна сграда „Е.“ и собственик на общата инфраструктура в к.к. . „Св.Св.К.Е.”, и Л.В. и Виктор Степанович, като собственици на апартамент ***в сградата. По силата на договора ищецът се е задължил да извършва определени дейности, самостоятелно или чрез наети от него подизпълнители, а именно: дейности по административно и техническо поддържане на жилищната сграда, както и дейности по поддържане на общата инфраструктура, вкл. осигуряване на пропускателен режим на курортния комплекс, озеленяване, поддържане на вътрешни алеи и алейно осветление, реклама на комплекса (чл. 2, ал. 3 във вр. чл. 1 и чл. 2, ал. 1), срещу годишно възнаграждение в общ размер на 1367,69 евро с ДДС, определено съобразно площта на апартамента, от които 1116,48 евро за управление и поддръжка на общите части на сградата и 251,21 евро за предоставяне ползването на общата инфраструктура на курортния комплекс (чл. 4, ал. 1). Възнаграждението е уговорено като дължимо от собственика на апартамента и платимо до 30 януари на съответната година, за която се отнася (чл. 5, ал. 1, б. „б“). Изрично е договорено също, че при забава в плащането собственикът дължи законна лихва за забава върху просрочената сума (чл. 11, ал. 2).

За възнаграждението по договора за 2017 г. ищецът е издал фактура № 55586/01.02.2017 г. на стойност 2674,97 лв. с ДДС, а за 2018 г. - фактура № 57672/02.02.2017 г. на същата стойност. Фактурите са приобщени по делото, като същите са едностранно подписани от издателя и с отразен в тях получател В.К.и Л.В. (л. 12 и 13). Видно от приложените уведомления за приемане на постъпили от „Св.Св.К.Е.“ АД данни от справката-декларация за ДДС, дневника за покупки и дневника за продажби за данъчен период февруари 2017 г. и февруари 2018 г. в обобщен вид (л. 365 и сл.), фактурите са включени в дневника за продажбите на ищцовото дружество за съответните години.

Ангажирани от ищеца са и писмени доказателствени средства във връзка с изпълнението на задълженията му по договора за процесните 2017 г. и 2018 г., сред които: договор от 22.03.2017 г. за поддръжка на автоматизирани поливни системи на територията на жилищен комплекс „Е.“ (л. 28), договор от 22.03.2017 г. за поддръжка на зелените площи на територията на жилищен комплекс „Е.“ (л. 28), двата сключени между ищеца и „Ландшафт“ ООД, договори от 20.03.2017 г., 28.04.2017 г. и от 16.04.2018 г. за абонаментно сервизно обслужване на плувни съоръжения на територията на жилищен комплекс „Е.“, сключени с „Пулс ГСА“ ЕООД (л. 60 и сл.), договор от 16.04.2018 г. за провеждане на профилактични и изтребителни дейности по обезпаразитяване, сключен с „Булинсект“ ЕООД (л. 104), протоколи за извършени услуги, фактури за извършени ремонтни дейности в комплекс „Е.“ и в к.к. „Св.Св.К.Е.“, утвърдени от „Св.Св.К.Е.“ АД длъжностни характеристики за длъжностите „отговорник по поддържането и експлоатацията на инфраструктурни съоръжения“, „ръководител техническа служба“, „водопроводчик“, „парков работник“, „работник озеленяване/парков работник“, „организатор паркоподдържане“, „организатор стопански дейности/паркоподдържане“, както и сключени трудови договори с конкретни работници на посочените длъжности и допълнителни споразумения към тях.

От приетото и неоспорено от страните заключение на допуснатата съдебно-техническа експертиза (л. 385 и сл.) се изяснява, че в поземления имот с идентификатор ***са построени три сгради с жилищно предназначение в режим на етажна собственост, вкл. сграда „Е. 2“, както и обслужващи собствениците и обитателите обекти - басейн, детска площадка, павилион за охрана, подземен гараж под блок 1 и 2. Според заключението в комплекс „Е.“ са прокарани водопроводни и канализационни връзки, има електрозахранване и самостоятелен трафопост, дворът е озеленен, поставено е видеонаблюдение и огради, монтирана е и автоматична бариера към рампата на подземния паркинг и гаражна врата с дистанционно задвижване. При извършения оглед на място вещото лице инж. М.А. е установила още, че  достъпът до входовете на трите сгради в имота е контролиран чрез електронни брави и работеща домофонна система.

По делото са събрани и гласни доказателствени средства посредством разпита на водените от ищеца двама свидетели (л. 392 и сл.).

От показанията на св. В.М.(без дела и родство със страните) се установява, че същата е представлявала търговско дружество, което е било собственик на апартаменти и паркоместа в комплекс „Е.“ в периода от 2016 г. до 2020 г., като лично тя е посещавала имотите по два-три пъти месечно. По нейни данни в комплекса има изградени басейн, детска площадка и кабинка за охрана, от където денонощно се следи видеонаблюдението. През годините, вкл. 2017 г. и 2018 г., инвеститорът „Св.Св.К.Е.“ АД осигурявал поддръжката на жилищния комплекс, в това число почистване и косене на зелените площи, почистване на басейна, стълбищата и асансьорите, както и почистване на отделните апартаменти от камериерка. Той се грижел и за поддръжката на курортния комплекс, като осигурявал КПП, събиране на кошчета за отпадъци, почистване на улиците, запълване на дупки по настилката, поддръжка на зелените площи.

В тази насока са и показанията на св. Р.Б.(без дела и родство със страните), който до м. май 2017 г. е бил главен счетоводител на ищцовото дружество, а след това и понастоящем – финансов директор. Същият потвърждава обстоятелството, че „Св.Св.К.Е.“ АД осигурява поддръжката на жилищния комплекс, включваща като основни дейности поддръжка на басейна и зелените площи, организиране на 24-часова охрана с видеонаблюдение, поддръжка на наличните съоръжения (пейки, детски кът, шезлонги и масички към басейна). По негови данни тези дейности са извършвани самостоятелно от дружеството или чрез възлагане на външен изпълнител, напр. на фирмите „Пулс ГСА“ за дейностите по поддръжка на басейните и „Ландшафт“ - за озеленяване. Свидетелят потвърждава още, че и поддръжката на курортния комплекс се осигурява от ищцовото дружество, вкл. за процесните 2017 г. и 2018 г., като са сключвани договори с ОД на МВР-Варна за полицейско присъствие в комплекса през активния туристически сезон и КПП на входа, абонаментен договор с „Леспорт“ АД за техническа поддръжка на електросъоръженията в комплекса, извършвани са частични ремонтни дейности на пътните платна.

 

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. чл. 2, ал. 1 ЗУЕС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Същите са допустими, с оглед наведените в исковата молба твърдения процесният договор да е сключен само между ищеца и ответника, последният като (едноличен) собственик на самостоятелен обект в жилищната сграда. Възраженията на особения представител за частична недопустимост на претенциите са основани на съдържанието на договора и произтичащата от неговите клаузи отговорност на ответника, респ. касаят материалноправната, а не процесуална легитимация на страната.

Основателността на претенциите е обусловена от наличието на следните кумулативни материалноправни предпоставки, а именно: 1.) валидно възникнало между страните облигационно правоотношение по процесния договор за поддържане и управление на жилищен комплекс от затворен тип „Есенция“ и предоставяне ползването на общата инфраструктура на к.к. „Св.Св.К.Е.“; 2.) точното изпълнение на задълженията на ищеца по договора чрез извършването на необходимите дейности по поддържа и управление на общите части на жилищния комплекс и на общата инфраструктура в курортния комплекс през процесните 2017 г. и 2018 г.; 3.) настъпила изискуемост на задължението на ответника за заплащане на уговореното в полза на ищеца възнаграждение, както и 4.) неговото неизпълнение. Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса, обективирани в разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да проведе пълно и главно доказване на положителните факти, пораждащи съдебно предявените вземания. В негова тежест е да установи също и размера на претенциите. По отношение на неизпълнението, което е отрицателен факт от действителността, е достатъчно твърдението на ищеца, като ответната страна носи доказателствената тежест да установи положителния факт, който го изключва - точно изпълнение, респ. факти, обуславящи недължимост на възнаграждението.

От обсъдените писмени доказателствени средства се установява наличието на валидно възникнала облигационна връзка между страните по силата на процесния договор от 27.02.2012 г. с нотариална заверка на подписите.

В частта, касаеща управлението и поддръжката на общите части на жилищен комплекс „Е.“, договорът попада в приложното поле на чл. 2, ал. 1 от ЗУЕС. Посочената разпоредба предвижда, че управлението на общите части на сгради в режим на етажна собственост, построени в жилищен комплекс от затворен тип, се урежда с писмен договор с нотариална заверка на подписите между инвеститора и собствениците на самостоятелни обекти. Според легалната дефиниция, регламентирана в § 1, т. 3 от ДР на ЗУЕС, „жилищен комплекс от затворен тип“ е комплекс, обособен като отделен урегулиран поземлен имот, в който са построени сгради в режим на етажна собственост и други обекти, обслужващи собствениците и обитателите, при спазване на изисквания на контролиран достъп за външни лица.

От заключението на съдебно-техническата експертиза, което съдът кредитира напълно, при условията на чл. 202 ГПК, като компетентно изготвено, правилно и обосновано, се доказва, че жилищен комплекс „Е.“ отговаря на посочените изисквания на закона и следва да бъде квалифициран именно като такъв от затворен тип. Доказано е от приобщените документи също, че ищецът е инвеститор на комплекса, а ответницата Л.В. – собственик на самостоятелен обект в него (апартамент № 37), наред с трето за спора лице, какъвто се явява В.С.К.. Последните двама черпят правата си от договор за покупко-продажба от 27.02.2012 г., в който не са упоменати изрично придобитите от всеки от тях, в качеството им на купувачи, части от закупената вещ, поради което и при липса на данни В. и Кукев да са били в граждански брак при сключването на сделката, съдът приема, че всеки от тях е придобил по ½ ид.ч. от самостоятелния обект – арг. от чл. 30, ал. 2 ЗС.

Така процесният договор в обсъжданата негова част е сключен между легитимирани лица и в предвидената от закона форма за действителност, респ. същият е валиден, а възраженията на особения представител в обратна насока - неоснователни.

Неоснователни са също и възраженията му за нищожност на договора в останалата негова част, касаеща предоставяне ползването на к.к. „Св.Св.К.Е.“. В тази част договорът представлява ненаименувана възмездна сделка със специфичен предмет, а именно: поддръжката на притежаваната от ищеца обща инфраструктура в курортния комплекс, изразяваща се в описаните отделни фактически дейности по осигуряване на пропускателен режим, озеленяване, алейно осветление и реклама, срещу насрещното задължение на собственика на имот в комплекса за заплащане на възнаграждение за предоставените услуги. Предметът на договарянето е очертан по взаимно съгласие на страните и в рамките на договорната свобода по чл. 9 ЗЗД, отчитайки уникалните дадености на селищното образувание с национално значение, респ. необходимостта от стопанисването му със завишена от обичайната за добрия стопанин грижа, предполагаща и направата на разходи с по-висока стойност, от които в крайна сметка се облагодетелстват и отделните собственици на самостоятелни обекти в курортния комплекс.  

Възражението, че договорът е сключен от ищцовото дружество чрез лице без представителна власт, е недопустимо, доколкото юридическото лице е обвързано от действията на представляващия го и само то е субектът, който може да се позове на ненадлежното представителство. Когато между представляван и представител няма спорове относно предмета и обема на представителната власт, то насрещната страна по договора или трето лице не може да предизвиква такива спорове, като черпи права за себе си (в този смисъл – решение № 291/02.08.2011 г. по гр.д. № 959/2010 г. на ВКС, IV г.о.).

По така възникналото валидно облигационно правоотношение ищецът е поел задължение да поддържа общите части на жилищния комплекс и инфраструктурата в курорта срещу насрещно задължение на ответника да заплати възнаграждение за тези дейности.   

Точното изпълнение на задълженията на ищеца по договора е доказано по делото от ангажираните от страната многобройни писмени доказателствени средства, установяващи извършването през процесните 2017 г. и 2018 г. на уговорените дейности по поддръжка, реализирани както самостоятелно (чрез назначени по трудово правоотношение лица), така и чрез наети за целта подизпълнителни. В тази насока са и събраните свидетелските показания, които съдът цени като достоверни, при условията на чл. 172 ГПК, доколкото изложените от разпитаните лица факти и обстоятелства са последователни, непротиворечиви и съответни на останалия доказателствен материал. Освен това показанията на свидетелите са основани на преките им лични впечатления – на св. В. Миролескова като представляващ собственик на обект в жилищния комплекс и на св. Р. Бонев като служител при ищеца. И двамата потвърждават, че общите части на ж.к. „Е.“ са поддържани в изрядно състояние чрез осъществяване на необходимите дейности по почистване и обичайна поддръжка на съоръженията за общо ползване (басейн, детска площадка, стълбища, асансьор), осигуряване на денонощно видеонаблюдение и поддръжка на зелените площи. Категорични са и показанията им относно положените грижи за курортния комплекс, включващи дейности по осигуряване на пропускателен режим в туристическия сезон, озеленяване и поддържане на растителността, почистване на битовите отпадъци, поддръжка на уличното осветление и пътните настилки, в т.ч. извършване на нужните ремонтни дейности. Свидетелите също така назовават конкретни известни им подизпълнители („Пулс ГСА“ ЕООД, „Ландшафт“ ООД), които са били наемани за определени дейности. Именно тези дружества са и страни по сключените с ищеца договори за услуги, които са приобщени към доказателствения материал.

Насрещното парично задължение на собственика е уговорено в съответствие с площта на притежавания от него самостоятелен обект на територията на комплекса. В случая е налице съсобственост, респ. договорът е сключен и с двамата съсобственици, един от които е ответникът Л.В.. При това положение и при направения по-горе извод, че В. е придобила ½ ид.ч. от обекта, то и дължимото от нея годишно възнаграждение по облигационната сделка се равнява на половината от уговореното такова или 683,85 евро с ДДС (с левова равностойност 1337,48 лв.), от които 558,24 евро за управление и поддръжка на общите части на сградата и 125,61 евро за предоставяне ползването на инфраструктурата в курортния комплекс. Съдът намира за ирелевантно обстоятелството, че само ответницата В. е заплащала цялото възнаграждение по договора за предходен период, на което се позовава ищецът, тъй като изпълнението на чуждо задължение не води до промяна в титуляря му.

Изискуемостта на възнаграждението за процесните 2017 г. и 2018 г. е настъпила на уговорения в договора падеж, а именно на 30.01.2017 г., съответно на 30.01.2018 г. За тези години ищцовото дружество е издало фактури с № 55586/01.02.2017 г. и фактура № 57672/02.02.2018 г., всяка на стойност 2 674,97 лв. с ДДС, като по първата фактура за 2017 г. се претендира сумата от 491,32 лв. с ДДС, а по втората за 2018 г. – цялата сума от 2 674,97 лв. с ДДС. Договорната отговорност на ответницата е ограничена до половината от тези суми, тоест до 245,66 лв. възнаграждение за 2017 г. и 1337,48 лв. възнаграждение за 2018 г. или общо 1583,14 лв. с ДДС.

До посочената сума главният иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД се явява доказан по основание и размер, респ. следва да бъде уважен, а за разликата до пълния предявен размер от 3166,29 лв. претенцията подлежи на отхвърляне.

Денят за изпълнение на паричното задължение за заплащане на уговореното в полза на ищеца възнаграждение  е определен, поради което ответникът е изпаднал в забава след изтичането му, от когато дължи и законна лихва за забава върху просрочения дълг, на основание чл. 86, ал. 1 във вр. чл. 84, ал. 1 ЗЗД. Изчислена посредством програмен продукт „Апис финанси“, дължимата лихва за забава за процесния период от 01.02.2017 г. до 20.01.2020 г. възлиза в общ размер на 341,11 лв., от които 73,98 лв. лихва върху главницата от 245,66 лв. за периода от 01.02.2017 г. до 20.01.2020 г. и 267,13 лв. лихва върху главницата от 1337,48 лв. за периода от 01.02.2018 г. до 20.01.2020 г.

Следователно и акцесорният иск с правно основание е частично основателен и следва да бъде уважен за сумата от 341,11 лв., съответно отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 681,43 лв. В полза на ищеца следва да бъде присъдена и законна лихва върху дължимата главница, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 29.01.2020 г., до окончателното изплащане на задължението.

 

По искането на особения представител за присъждане на възнаграждение:

Съдът намира, че на назначения особен представител адв. С.К. Петров-Х. следва да бъде изплатено възнаграждение в размер на 499 лв. за осъщественото процесуално представителство на ответницата по делото, изразяващо се в депозиране на писмен отговор на исковата молба и явяване в проведените открити съдебни заседания. За тази сума, платима от внесения за целта депозит, следва да бъде издаден разходен касов ордер в полза на особения представител.

 

По разноските:

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, с оглед изхода на делото и направеното за това искане, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски по делото в общ размер на 441,78 лв., съразмерно с уважената част от исковете, при общ размер на разноските от 883,39 лв., от които 179,40 лв. за държавна такса, ведно с преводна такса (л. 27), 503,99 лв. за депозит за особен представител, ведно с преводна такса (л. 341) и 200 лв. за депозит за вещо лице (л. 380). По делото не са разпитвани свидетели при режим на призоваване, респ. не е определян и внасян депозит в тази връзка, съответно заявените от ищеца в списъка по чл. 80 ГПК 49 лв. за такъв депозит не се следват на страната.

Ответникът не е направил искане за разноски, поради които такива не следва да му бъдат присъждани.

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА Л.Ф.В., гражданка на Руската федерация, родена на *** г., с адрес: гр. Варна,  к.к.  „Св.Св.К.Е.”, ул. ***, жилищна сграда „Е.-2“, вх. В, ет. 2, ап. 37, да заплати на „Св.Св.К.Е.“ АД, ЕИК ***, със седалище и  адрес на управление:***,  к.к.  „Св.Св.К.Е.”, административна сграда, сумата от 1583,14 лв. (хиляда петстотин осемдесет и три лева и четиринадесет стотинки) с ДДС, представляваща неплатено възнаграждение за 2017 г. и 2018 г. по договор за поддържане и управление на жилищен комплекс от затворен тип „Есенция“ и предоставяне ползването на общата инфраструктура на к.к. „Св.Св.К.Е.“ с нотариална заверка на подписите с рег. № 1443/27.02.2012 г. по описа на нотариус С.К. с рег. № ***на НК, от което 245,66 лв. с ДДС възнаграждение за 2017 г. по фактура № 55586/01.02.2017 г. и 1337,48 лв. с ДДС възнаграждение за 2018 г. по фактура № 57672/02.02.2018 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 29.01.2020 г., до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 341,11 лв. (триста и единадесет лева и единадесет стотинки), представляваща обезщетение за забава, начислено за периода от  01.02.2017 г. до 20.01.2020 г., на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ предявените осъдителни искове в частта за разликата над сумата от 1583,14 лв. (хиляда петстотин осемдесет и три лева и четиринадесет стотинки) до пълния предявен размер на вземането за неизплатено възнаграждение по договора от 3166,29 лв. (три хиляди сто шестдесет и шест лева и двадесет и девет стотинки), както и в частта за разликата над сумата от 341,11 лв. (триста и единадесет лева и единадесет стотинки) до пълния предявен размер на вземането за обезщетение за забава от 681,43 лв. (шестстотин осемдесет и един лева и четиридесет и три стотинки).

 

ОСЪЖДА Л.Ф.В., гражданка на Руската федерация, родена на *** г., с адрес: гр. Варна,  к.к.  „Св.Св.К.Е.”, ул. ***, жилищна сграда „Е.-2“, вх. В, ет. 2, ап. 37, да заплати на „Св.Св.К.Е.“ АД, ЕИК ***, със седалище и  адрес на управление:***,  к.к.  „Св.Св.К.Е.”, административна сграда, сумата от 441,78 лв. (четиристотин четиридесет и един лева и седемдесет и осем стотинки), представляваща сторени до делото разноски, съразмерно с уважената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

 

ДА СЕ ИЗПЛАТИ на особения представител адв. С.К. Петров-Х.,***, възнаграждение от 499 лв. (четиристотин деветдесет и девет лева) за осъщественото процесуално представителство на ответницата Л.Ф.В. в настоящото производство от внесения за целта депозит, за което да се издаде разходен касов ордер.

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните, чрез процесуалните им представители, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.

 

 

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: