Решение по дело №781/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.244, ал.2 вр. чл. 145 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Образувано е след отмяната на влязлото в сила Решение №718 от 25.05.2023 г. по адм. д. №2678/2022 г. на Административен съд – Варна и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд с решение № 4069/03.04.2024г. постановено по адм.д. 8054/2023г. от състав на Върховния административен съд на Република България, Седмо отделение.

В съдебно заседание жалбоподателят, не се явява, не се представлява, чрез процесуален представител представя писмени бележки, моли за отмяна на оспорената заповед и за присъждане на разноските по делото.

Ответникът, чрез процесуалния си представител в открито съдебно заседание оспорва жалбата. Счита, че производството е недопустимо, тъй като за жалбоподателя не бил налице правен интерес от воденето на делото, т.к. свидетелството за правоуправлението му е върнато на 25.06.2023г., когато излязъл резултата от токсикологичната експертиза. Счита, че към момента на издаването на заповедта са били налице предпоставките за издаването й.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна, следното:

На 17.11.2022 г. около 00:50 часа в гр.Варна, на бул.Ц. О. в посока изхода на града под ВиК жалбоподателят управлявал лек автомобил Хонда ЦР с рег.№[рег. номер] собственост на Д. С.. С. бил спрян за проверка. На водача била извършена проверка за употреба за наркотични вещества с техническо средство „Dreger DRUG TEST 5000“, с фабричен № ARPK 0014. Същото отчело положителен резултат на амфетамин с проба 278 като проверката била документирана с протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични вещества или техните аналози с рег.№819-33460/17.11.2022г.

Предвид положителния резултат, мл. автоконтрольор съставил срещу С. АУАН серия „GA“ № 771016/17.11.2022г. за нарушение по чл.5, ал.3, т.1, пр.2 ЗДвП – управление на ППС след употреба на наркотични вещества или техни аналози, като от водача били отнети СУМПС № ********* контролен талон №7775188. Издаден бил талон за изследване на кръвна проба № 0176385/17.11.2022г. и С. бил придружен до ВМА МБАЛ-Варна за вземане на проба за химичен анализ.

Било образувано ДП № 586/2022г. по описа на Сектор „ПП“ при ОД на МВР – Варна за престъпление по чл.343б, ал.3 НК, поради което с Резолюция № 22-0819-М000617/17.11.2022г., началник група в ОДМВР-Врана, сектор Пътна полиция, на основание чл.54, ал.1, т.9 ЗАНН прекратил административно наказателното производство по АУАН серия GA № 771016/17.11.2022г.

Предвид съставения АУАН, и на основание чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), с оспорената заповед административния орган - Полицейски инспектор към Сектор „ПП“ при ОД на МВР – Варна, наложил на О. О. С. ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП - временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца. В оспорената заповед било възпроизведено описанието на установеното управление на МПС лек автомобил Хонда ЦР с рег.№[рег. номер], под въздействието на наркотични вещества, а именно: амфетамини, установен с техническо средство „Dreger DRUG TEST 5000“, с фабричен № ARРК-0014, като органа издал акта е приел, че горното представлява нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1, предл. 2 ЗДвП.

Производството по адм.д. 2678/2022г. е образувано по жалба на О. О. С., [ЕГН] от гр. Варна, чрез адв. Д., против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №22-0819-001652/17.11.2022г. издадена от полицейски инспектор към ОД МВР-Варна, Сектор „Пътна полиция“, упълномощен със заповед №365з-8226/30.12.2021г., с която на основание чл.172 т.1, б.“б“ от ЗДвП, чл.22 ЗАНН е наложена на О. О. С. принудителна административна мярка – временно отнемане на свидетелство за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

Жалбоподателят в жалбата поддържа, че издадената му заповед е незаконосъобразна, поради допуснати при постановяването й процесуални нарушения, такива на материалния закон и несъответствието й с целта на закона, поради което е направено искане за нейната отмяна. Позовава се на чл. 56 и 120, ал. 2 от Конституцията на Република България, чл. 83, ал. 2, чл. 84, ал. 1, чл. 146 и чл. 168 от АПК. Посочил е, че заповедта е издадена в нарушение на чл. 146, т. 4 от АПК, изразяващо се в наличие на противоречие с материално правни разпоредби. Поддържа, че заповедта не съдържа мотиви, въз основа на които да се прецени волята на административния орган да издаде заповедта и да приложи принудителната мярка. Релевира твърдения, че два - три дена преди проверката му се е наложило да приема лекарство „Аулин“, против болки и не е знаел, че този лекарствен препарат съдържащ кодеин реагира на опиати при тест с Дрегер „Drug Test 5 000“. Дал е кръв за химичен анализ за определяне на съдържание на упойващи вещества в кръвта и е бил задържан за 24 часа в Трето РУ при ОДМВР - Варна. След като са го освободили на 17.11.2022 г., веднага е отишъл във ВМА - Варна да си направи изследване „Тест Наркотици“, който бил отрицателен. Независимо, че е бил уведомен, че тези резултати са без доказателствена стойност счита, че е индиция, че не е бил под въздействието на упойващи или наркотични вещества.

С протоколни определения от открити съдебни заседания, проведени на 25.01.2023г. и 22.03.2023г., съдът е изискал от ВМА МБАЛ-Варна, Лаборатория по химико-токсикологични изследвания, резултатите от извършените изследвания на г-н С., по талон за изследване №0176385 от 17.11.2022 г. В отговор с писмо със с.д. № 1888/07.02.2022 г. от Военномедицинска академия – МБАЛ – Варна, уведомяват, че от лицето О. О. С. по талон за изследване № 0176385 от 17.11.2022 г. са постъпили две биологични проби за химико-токсикологичен анализ. По случая е образувано досъдебно производство и е назначена СХЕ, като възложеният анализ не е приключен, поради драстичното претоварване на лабораторията с голям брой проби, постъпващи от подразделенията на МВР и Прокуратурата, както от гр. Варна, така и от Североизточна България. В писмото е заявено, че към момента биологичните проби се изготвят с приблизително 14 месеца закъснение. С писмо със с.д. № 5562/11.04.2023 г., уведомяват съда, че във връзка талон за изследване № 0176385 от 17.11.2023 г. на лицето О. О. С. в лабораторията за химико-токсикологични изследвания към ВМА – МБАЛ-Варна са постъпили биологични проби за химико-токсикологичен анализ, които са маркирани за приоритетно изпълнение, но предвид голямото натоварване на лабораторията към момента резултатите не са налични и не могат да бъдат представени, поради обстоятелства, независимо от тях и спазването на указания от съда срок е обективно неизпълним. Уточнено е, че ще бъдат взети всички възможни мерки резултатите да бъдат изготвени в максимално съкратен порядък.

По делото по искане на жалбоподателя са допуснати гласни доказателства. Разпитана е А. К., която е приятелка на жалбоподателя. Същата дава показания, съгласно които в средата на месец ноември С. бил болен, имал температура и вземал лекарства като нурофен, парацетамол, които са за простуда, капки за нос и сироп за кашлица. Даже няколко дена не излизал. Едната вечер излезли за малко да се разходят и когато се прибирали били спрени от полицейски служители, които искали да му направят тест. Той бил спокоен и се съгласил, тъй като не е употребил нищо незаконно, единствено лекарства, понижаващи температурата. Тестът излязъл положителен, поради което е трябвало тя да прибере колата, защото трябвало да го закарат до болницата, за да даде кръв. Г-ца К. е посочила, че тя му е давала тези лекарства– нурофен, парацетамол.

С Решение №718 от 25.05.2023 г. по адм. д. №2678/2022 г. на Административен съд – Варна е отхвърлена жалбата на г-н С. срещу Заповед №22-0819-001652 от 17.11.2022 г. на полицейски инспектор в сектор ПП при ОДМВР - Варна за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 171, т. 1, б. „б“ от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) - временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство (СУМПС) на водач до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца. За да отхвърли жалбата, първоинстанционният съд е приел, че актът е законосъобразен на всички основания по АПК.

Решение №718 от 25.05.2023 г. по адм. д. №2678/2022 г. на Административен съд – Варна, предвид чл. 172, ал. 5 ЗДвП (обн., ДВ, бр. 77/2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) не е подлежало на касационно обжалване, т. е. същото като окончателен съдебен акт е влязло в сила от момента на неговото постановяване, т.е. на 25.05.2023 г.

Отмяната е извънинстанционен способ за проверка на влезли в сила съдебни решения, поради което законодателят изрично е изброил основанията, на които е допустима такава проверка. Съгласно чл. 239, т. 1 АПК може да се иска отмяна на влязъл в сила съдебен акт, когато са открити нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната.

При подаване на молбата за отмяната на Решение №718 от 25.05.2023 г. по адм. д. №2678/2022 г. на Административен съд – Варна, молителят е приложил Постановление за прекратяване на наказателно производство от 18.07.2023 г. по пр. пр. №15608/2022 г., в което изрично е посочено, че съгласно протокола за съдебно – химическа експертиза за установяване на наркотични вещества или техни метаболити (аналози) №Е-157 от 02.06.2023 г. не се е открило наличие на наркотични вещества или техни метаболити (аналози) в т.ч. отрицателен резултат на амфетамини в кръвната проба по издадения талон за медицинско изследване от 17.11.2022 г. на О. С..

С решение № 4069/03.04.2024г. постановено по адм.д. 8054/2023г. от състав на Върховния административен съд на Република България, Седмо отделение е прието, че след влизане в сила на Решение №718 от 25.05.2023 г. по адм. д. №2678/2022 г. на Административен съд – Варна е налично ново писмено доказателство от съществено значение за делото и установяващо обстоятелство, което при решаването му не е могло да бъде известно на страната, поради това, че постановлението е изготвено след влизането му в сила, че това ново обстоятелство съдът не е взел предвид поради липсата на надлежно и годно доказателство за удостоверяването му. Това обстоятелство е относимо към предмета на спора, разрешен с влязлото в сила решение, и сочи на вероятност за постановяване на друг правен резултат. На тези съображения съставът на ВАС е приел искането за отмяна на Решение №718 от 25.05.2023 г. по адм. д. №2678/2022 г. на Административен съд – Варна за основателно.

С решение № 4069/03.04.2024г. постановено по адм.д. 8054/2023г. от състав на Върховния административен съд на Република България, Седмо отделение е отменено Решение №718 от 25.05.2023 г. по адм. д. №2678/2022 г. на Административен съд – Варна и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, който да се произнесе по жалбата на г-н С. срещу Заповед №22-0819-001652 от 17.11.2022 г. на полицейски инспектор в сектор „ПП“ при ОДМВР - Варна за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП. Дадени са указания при новото разглеждане на делото, съдът да се произнесе по предявената от искателя акцесорна претенция за присъждане на съдебни разноски.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Спорът се свежда до това: законосъобразно ли е издадена Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №22-0819-001652/17.11.2022г. издадена от полицейски инспектор към ОД МВР-Варна, Сектор „Пътна полиция“, упълномощен със заповед №365з-8226/30.12.2021г., с която на основание чл.172 т.1, б.“б“ от ЗДвП, чл.22 ЗАНН е наложена на жалбоподателя принудителна административна мярка – временно отнемане на свидетелство за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

По допустимостта на жалбата срещу заповедта настоящият съдебен състав не следва да се произнася, т.к. е била предмет на проверка при постановяване на Решение №718 от 25.05.2023 г. по адм. д. №2678/2022 г. на Административен съд – Варна.

Заповедта е издадена от компетентен административен орган по смисъла на чл. 172, ал. 1 ЗДвП. Във връзка с разпоредбата на чл.165, ал.1 от ЗДвП и Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи, е била издадена от директора на ОД на МВР - Варна и приета по делото заповед № 365з-8226/30.12.2021г., съгласно т. 1.8 от която полицейските инспектори в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Варна са оправомощени да прилагат за цялата територия, обслужвана от ОД на МВР – Варна, принудителните административни мерки по чл. 171 т. 1 ЗДвП, между които е и процесната.

В заповедта са посочени правните основания за издаване на акта - чл. 22 ЗАНН и чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП. Като фактически основания, мотивирали органа да постанови заповедта, са посочени съставеният АУАН серия GA № 771016/17.11.2022г., фактическата обстановка във връзка с констатираното нарушение. Словесното описание на нарушението в АУАН ясно и в достатъчна степен индивидуализира деянието – управление на МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с техническо средство „DRUGTEST 5000“. Не е налице несъответствие на фактическите с посочените правни основания за прилагане на процесната ПАМ. Предвид наличието на посочени фактически и правни основания за издаването на заповедта, от които става ясно от кои юридически факти органът черпи упражненото от него публично субективно право, формата на акта, съдържащ необходимите реквизити по чл. 59, ал. 2 АПК, настоящият състав на съда приема, че е спазена установената форма за издаване на административния акт.

За да отговори на спорния по делото въпрос (формулиран по-горе), Съдът намира, че следва да направи анализ на чл.22 от ЗАНН вр. чл.171, т.1, б.б ЗДвП, в аспекта на относимите разпоредби от Конституцията на Република България, като за яснота на изложението и целта на нормативния анализ в следващото изложение възпроизвежда разпоредбите от относимото законодателство в цялост.

Съгласно чл.22 от ЗАНН „За предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях могат да се прилагат принудителни административни мерки.“ В чл.171, т.1, б.б от ЗДвП е разписано, че „За осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: 1. временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач:“… „който управлява моторно превозно средство …….. след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи“.

От съдържанието и систематичното място на чл.171, т.1, б.б от ЗДвП в Глава шеста именувана „Принудителни административни мерки“ се извлича извод, че предвиденото в цитираната разпоредба „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач“ представлява по правната си същност прилагане на принудителна административна мярка, чиято „цел е осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения“. Като принудителна административна мярка разписаната в чл.171, т.1, б.б от ЗДвП следва да бъде съобразена с изискванията към този вид административна принуда заложени в общите разпоредби на чл.22 и 23 от ЗАНН.

В националната доктрина (напр. но не изчерпателно: Д., Д., Административно право, Обща част, Сиби, София – 1993г., стр.197, абз. 6; Л., К. Актуални трудове. Принудителни административни мерки. Недействителност на административните актове. Обвързана компетентност и оперативна самостоятелност, Сиела Норма АД, София, 2017г. стр.стр.82 -85; М., Ж. в Д., Д., М., Ж. и Д., Д., Административно право и процес, Издателство „Наука и икономика“ Икономически университет – Варна, Варна, 2020, стр.стр.94 -97) и съдебната практика /напр. но не изчерпателно: Решение № 3182 от 27.03.2023 г. на ВАС по адм. д. № 454/2023 г., VI о., докладчик председателят Л. Г. („Принудителните административни мерки са инструмент на държавата за обезпечаване на законосъобразното осъществяване на определени правоотношения чрез налагане на държавната принуда. Дефиницията на понятието се съдържа в чл. 22 от ЗАНН. ПАМ се прилагат за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. С оглед спазване принципа на законност, трябва да бъде прилагана само онази принудителна административна мярка, която по вид е точно определена в правната норма.“) и Решение № 8956 от 7.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7745/2019 г., VI о., докладчик председателят Р. П. („Принудителните административни мерки са инструмент на държавата за обезпечаване на законосъобразното осъществяване на определени правоотношения чрез налагане на държавната принуда. Дефиницията на понятието се съдържа в чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Принудителни административни мерки (ПАМ) се прилагат за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. Чрез прилагане на принудителни административни мерки се защитава определена правна норма чрез привеждането в съответствие с диспозицията й на поведението на конкретен правен субект, което се отклонява или се е отклонило от предписаното. Основание за прилагане на принудителни административни мерки е налице и в случаите на неотстранено и продължаващо правонарушение, като целта е то да се преустанови, да се предотвратят и да се отстранят вредните последици от него. Съгласно чл. 23 от ЗАНН случаите, когато могат да се прилагат принудителни административни мерки, техният вид, органите, които ги прилагат, и начинът за тяхното приложение, както и редът за тяхното обжалване се уреждат в съответния закон или указ.“) принудителните административни мерки се разглеждат като вид административна принуда, която няма санкционен характер. Целта на прилагането на мерките не е да накаже, а да предотврати, преустанови нарушенията или да предотврати и отстрани вредните последици от тях.

Принудителните административни мерки се прилагат чрез издаването на административен акт, поради което към тях намират приложение императивно заложените изисквания на АПК за индивидуалните административни актове. В този аспект към принудителните административни мерки е приложим принципът на съразмерност обективиран в чл.6 от АПК, съгласно който: „(1) Административни-те органи упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо. (2) Административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. (3) Когато с административния акт се засягат права или се създават задължения за граждани или за организации, прилагат се онези мерки, които са по-благоприятни за тях, ако и по този начин се постига целта на закона. (4) От две или повече законосъобразни възможности органът е длъжен при спазване на ал. 1, 2 и 3 да избере тази възможност, която е осъществима най-икономично и е най-благоприятна за държавата и обществото. (5) Административните органи трябва да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел.“

Видно от формулираното в чл.171, т.1, б.б от ЗДвП правило, административният орган действа при обвързана компетентност, като при наличието на фактите предвидени в хипотезата на разпоредбата, а именно - установен водач, който управлява моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с тест, административният орган е длъжен при условията на обвързана компетентност да издаде заповед за прилагане на ПАМ, с която временно да отнеме свидетелството за управление на моторно превозно средство на водача със срок „до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца“. Срокът е фиксиран от закона и на административният орган не е дадена възможност да приложи по отношение на водача с оглед личността му, данните за напр. трудово правоотношение изискващо СУМПС за полагането на труд и липсата или наличието на предходни данни за употреба на наркотични вещества или техните аналози (вкл. и за приемани лекарства или извършени медицински интервенции) различен срок на прилагането на мярката. Нарушен е принципа за съразмерност заложен в АПК.

От формулировката на чл.171, т.1, б.б от ЗДвП, предвиденият в наредбата по чл.174 от ЗДвП изключително бавен механизъм за издаването на СМЕ обективираща резултатите от проведено на водача на МПС изследване за употреба на наркотични вещества или техни аналози и предвид начина на прилагането на принудителните административни мерки, срока на прилагането им, ограниченията, които представляват, може да се изведе извод, че мерките по чл.171, т.1, б.б от ЗДвП са форма на налагане на наказание по административен ред (т.41 и т.42 от Решение на Съда (първи състав) от 4 май 2023 г. по дело,C-97/21,MV – 98, ECLI:EU:C:2023:371), което лицето изтърпява преди изясняване на наличието на нарушение и на вината на нарушителя. Този извод се допълва и от изискването да се заплати таксата за медицинското изследване от лицето, на което са приложени принудителните административни мерки. Възложена е изключително висока финансова тежест на водача на МПС за установяването на факта, че не е извършил деянието, за което е обвинен.

Това, че предвидената в чл.171, т.1, б.б от ЗДвП принуда, в частта на определения в разпоредбата срок на приложение на мерките, не попада в обхвата на понятието „принудителни административни мерки“ се установява и от анализа на мерките по чл.171, т.1, б.б от ЗДвП в аспекта на дадената в чл.22 от ЗАНН дефиниция.

Видно от чл.171, т.1, б.б от ЗДвП мерките се прилагат за срок – „до решаване на въпроса за отговорността на водача, но за не повече от 18 месеца“. ПАМ по чл.22 от ЗАНН се прилагат за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, т.е. прилагането на мерките по чл.22 от ЗАНН не са обвързани с „въпроса за отговорността на дееца“, тяхното предназначение е друго – да предотвратят и преустановят нарушението или да предотвратят и отстранят последиците от административното нарушение, след което отпада необходимостта от прилагането им. В хипотезата на чл.22 от ЗАНН ПАМ са ограничени по време и отговарят на изискването за съразмерност в темпорален аспект. Това ограничение и предвидената цел определят ПАМ по чл.22 от ЗАНН като вид административна принуда, но не и като наказание.

От друга страна мерките по чл.171, т.1, б.б от ЗДвП, доколкото определят ограничаването на правото на водача да управлява МПС за продължителен период от време, поради отнемането на СУМПС, попадат в обхвата на административното наказание „временно лишаване от право да се упражнява определена дейност“– арг. от чл.13, ал.1, б.в от ЗАНН „За административни нарушения могат да се предвиждат и налагат следните административни наказания: временно лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност“. Този извод се подкрепя и от нормата на чл.29а ЗАНН, съгласно която „(Нов – ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) Времето, през което за същото нарушение наказаното лице е било лишено по административен ред или фактически от възможността да упражнява определена професия или дейност, се приспада при изпълнение на наказанието временно лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност.“

Наказанието в случая е реализирано преди да е изяснен въпросът за употребата на наркотични вещества или техните аналози от водача, на когото са наложени ПАМ по чл.171, т.1, б.б от ЗДвП. Наказанието се налага предварително със срок – до изясняване дали изобщо е осъществен състава на нарушението. За този период лицето по отношение, на което са наложени ПАМ не само не може да управлява личното си МПС (ако, има такова), но и не може да изпълнява трудовите си функции (при условие, че за изпълнението им е необходимо да има СУМПС).

Налага се извод, че в частта на установения в разпоредбата на чл.171, т.1, б.б от ЗДвП срок, последната противоречи на нормите на чл. 31, ал.3 вр. ал.4 от Конституцията на Република България, съгласно които „Обвиняемият се смята за невинен до установяване на противното с влязла в сила присъда.“ и „Не се допускат ограничения на правата на обвиняемия, надхвърлящи необходимото за осъществяване на правосъдието.“

Разпоредбата на чл.171, т.1, б.б от ЗДвП освен, че е разписана в закона в противоречие с цитираните норми от Конституцията на Република България нарушава и конституционно гарантираното право на труд и свързаните с него субективни и конституционно защитени права на обществено и здравно осигуряване – арг. от чл. 16 от Конституцията на Република България („Трудът се гарантира и защитава от закона.“) вр. чл. 48, ал.1 от Конституцията на Република България („Гражданите имат право на труд. Държавата се грижи за създаване на условия за осъществяване на това право.“), чл. 51, ал.1 от Конституцията на Република България („Гражданите имат право на обществено осигуряване и социално подпомагане.“) вр. чл.52, ал.1 от Конституцията на Република България („Гражданите имат право на здравно осигуряване, гарантиращо им достъпна медицинска помощ, и на безплатно ползване на медицинско обслужване при условия и по ред, определени със закон.“).

В чл. 26, ал.1 от на Република България е регламентирано, че „Гражданите на Република България, където и да се намират, имат всички права и задължения по тази Конституция.“ Разпоредбата на чл.171, т.1, б.б от ЗДвП ограничава предвидените от Конституцията на Република България права на труд и обществено и медицинско осигуряване на лицата и е формулирана в противоречие с чл. 31, ал.3 вр. ал.4 от Конституцията на Република България.

Съгласно чл. 4, ал.1 вр. ал.2 от Конституцията на Република България, „Република България е правова държава. Тя се управлява според Конституцията и законите на страната.“ и „Република България гарантира живота, достойнството и правата на личността и създава условия за свободно развитие на човека и на гражданското общество.“ Правилата заложени в чл.5, ал.1 и ал.2 от Конституцията на Република България гласят съответно: „Конституцията е върховен закон и другите закони не могат да й противоречат.“ и „Разпоредбите на Конституцията имат непосредствено действие.“

Съдът предвид нормите на чл.5, ал. 1 и ал.2 от Конституцията на Република България при констатираното противоречие на чл.171, т.1, б.б от ЗДвП с цитираните по- горе норми от Конституцията на Република България, в хипотезата на бавното изготвяне на медицинското изследване, резултатите от което, установяват употребата на наркотични вещества или техни аналози от водача на МПС, не следва да приложи към установените в Заповед за прилагане на ПАМ № 23-0819-001365/26.10.2023г. издадена от полицейски инспектор към ОД МВР Варна, с-р Пътна Полиция Варна, упълномощен със заповед № 365з-8226/30.12.2021г. факти разпоредбата на чл.171, т.1, б.б от ЗДвП.

От данните по административната преписка и представените в хода на съдебното производство доказателства не се констатира и необходимост от прилагане на ПАМ за предотвратяване и преустановяване на административно нарушение, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от него.

Освен това видно от Постановлението за прекратяване на наказателното производство от 18.07.2023г. съгласно протокол от съдебно-химичната експертиза с дата 02.06.2023г. не са открити наличие на наркотични вещества или техни метаболити (аналози) в т.ч. отрицателен резултат на амфетамини. Налага се извод за незаконосъобразност на оспорената заповед, поради което същата следва да бъде отменена.

Неоснователни са възраженията на ответника за липса на правен интерес от оспорването и за наличието на предпоставките за издаване на оспорената заповед. Оспорената заповед не е била отменена по предвидения в закона ред. Прекратяването на действието на мярката, след издаването на постановлението на прокурора не представлява отмяна на административния акт. Последният съществува в правния мир, само действието на наложената мярка е прекратено след изтичането на несъразмерно спрямо поставената цел в закона срок. От това следва, че за жалбоподателя е налице интерес от разглеждането на жалбата му срещу административния акт. Предвид резултатът от изследването от даденият биологичен материал от лабораторията за химико-токсикологични изследвания към ВМА – МБАЛ-Варна се налага извод, че изначално още към момента на проверката от контролния орган по отношение на г-н С. не е било налице условието за издаването на заповедта за прилагане на ПАМ, доколкото то включва наличието на положителен резултат за употребата на наркотици или техни аналози.

Предвид изхода на спора основателно се явява искането на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждането на разноски за общо три водени съдебни производства в общ размер на 1200лв.

Водим от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по оспорването по жалбата на О. О. С., [ЕГН] от гр. Варна, чрез адв. Д., Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №22-0819-001652/17.11.2022г. издадена от полицейски инспектор към ОД МВР-Варна, Сектор „Пътна полиция“

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Препис от решението да се връчи на страните.